Решение № 25 от 5.3.2025 г. на Районен съд - Самоков по дело № 1182/2022 г.

РЕШЕНИЕ №20

№ 25

гр. С., 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20221870101182 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Л. В. Х. е предявил искове срещу И. Н. Й. и Ж. М. М. от град С.. Искът срещу Ж. М. е с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД връщане на сумата 10483, 10 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Исковете срещу И. Н. Й. са установителен - за обявяване за развален договор за изграждане на ограда, сключен на 19. 08. 2021 година, както и за осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата 2000 лева, претендирани на основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД като обезщетение за вреди от неизпълнение на същия договор, за който се твърди че е развален поради неизпълнение на основание чл. 265 ал. 2 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 19.08.2021 г. ищецът Л. Х. и ответникът И. Й. сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите с предмет изграждане на ограда на къща в имот в село С., по силата на който И. Н. Й. се задължава срещу възнаграждение от 14 500 лв. да извърши изграждане на ограда на къща в имот в село С.", със срок за изпълнение 30.09.2021 г., както и че за реално изпълнени строително - монтажни работи /СМР/ договорът предвижда подписването от страните на двустранни приемо- предавателни протоколи. Твърди се в исковата молба, че с с процесния договор е уговорено и извършване на авансово плащане в размер на 30 % при подписване на договора, междинно плащане в размер на 30 % и окончателно плащане след приключване на обекта и подписване на приемо-предавателен протокол. Твърди се в ИМ, че с подписването на договора изпълнителят И. Й. се задължил да изпълни договорените СМР съгласно техническите изисквания, с качествени материали и в определения срок, спазвайки действащата нормативна уредба, в това число изисквания по охрана на труда, санитарните и противопожарни норми. Твърди се в ИМ, че ищецът Л. Х., в качеството си на възложител, на 01.09.2021 г. направил плащане на сумата 5300 лв. за изпълнение на дейностите по предоставена от изпълнителя И. Й. банкова сметка на жена си Ж. М. М., по която поискал да бъде преведена сумата с обяснението, че не може да предостави своя банкова сметка към онзи момент. Твърди се в ИМ, че Л. Х. направил още няколко плащания по искане на изпълнителя И. Й. и по предоставена от него банкова сметка на ответницата Ж. М. и че тези плащания са направени, както следва: на 29.11.2021 г. в размер на 2000 лв. с основание междинно плащане изграждане на ограда; на 02.12.2021 г. в размер на 1000 лв. с основание междинно плащане изграждане на ограда; на 10.12.2021 г. в размер на 2183.10 лв. с основание междинно плащане изграждане на ограда. Твърди се в ИМ, че така общата сума, платена на ответницата Ж. М., е 10483.10 лв., представлява възнаграждение за изграждане на ограда. Твърди в ИМ, че когато през м. декември 2021 г. Л. Х. се завръща в Б., в дома си в с. С. и установява, че изградената от И. Й. ограда е крива, навлиза в съседен имот, наклонена е към съседен имот, с множество пукнатини, получени от недостатъчно положена армировка, една от които е критична и има опасност от пропадане на стената, хоризонталата на стената е изкривена и не отговаря на изискванията на възложителя, също и на действащите норми.

Относно недостътъците на изпълнението се твърди че на много места по границата на имота с УПИ VІ-265, кв.10, в стоманобетонната стена бетонът е десортирал поради недостатъчно вибриране на бетонната смес и че след време в тези участъци бетонът ще се обруши, че има множество пукнатини получени от недостатъчно положена армировка, че стоманобетонната стена, не е декофрирана, а на местата, където е декофрирана има останки от кофражни платна, че във вертикалата стената има недопустими отклонения, неотговарящи на изискването на възложителя, също и на действащите норми, а по хоризонталата й стената има недопустими отклонения, затрудняващи монтажа на метална ограда в бъдеще, както и че има множество пукнатини, получени от недостатъчно положена армировка. Твърди се в ИМ относно недостатъците на изпълнението, че стоманобетонната стена, граничеща с пътя не е изпълнена изцяло и че там се вижда неправилното и недостатъчно полагане на армировката, както в основата, така и в стената, а така също и че изкопът, направен за основа на стена е недостатъчен. Твърди се в ИМ, във връзка с недостатъците на изпълнението, че стоманобетонните стени не отговарят на действащите норми и в определени участъци стените трябва да бъдат премахнати и изпълнени отново.

Твърди се в исковата молба, че от страна на изпълнителя ответник И. Н. Й. е налице неизпълнение на задълженията му, разписани в т. 4.1 от договора, предвид установените множество нарушения в изпълнението и че довършване на изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя вече било е невъзможно и безполезно, както и че изпълнената работа има недостатъци, толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно и обикновено предназначение Във връзка с предявените срещу ответника И. Й. искове за обявяване за развален на договора, сключен на 19. 08. 2021 година и иска с правно основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД за обезщетение в размер на 2000 лева се твърди в ИМ, че ищецът на 11. 07. 2022 година изпратил до ответника писмено уведомление за разваляне на договора получено от него на 13.07.2022 г., с което му заявил че не приема извършената работа, че счита договора за прекратен и не дава срок за изпълнение, поради това, че изпълнението е станало невъзможно изцяло. Позовавайки се на чл. 265 от ЗЗД ищецът, както и на посоченото в ИМ относно недостатъците на направеното от ответника, налагащи стената да бъде премахната и изпълнена отново, ищецът твърди в ИМ, че при извършване на работата изпълнителят И. Й. се е отклонил от поръчката, а изпълнената работа има толкова съществени недостатъци, че работата е негодна за нейното договорно и обикновено предназначение, поради което той като възложителят бил в правото си да развали договора.

Позовавайки се на чл. 88 от Закона за задълженията и договорите, че развалянето има обратно действие, ищецът претендира обезщетение в размер на 2000 лева за причинените от ответника И. Й. вреди, вследствие неизпълнение на разваления договор, като в исковата молба се сочи, че претендираната сума представлява обезщетение за нанесените вреди на ищеца, настъпили в резултат на неизпълнение на договора, което е дало основание и за развалянето му. С молба уточняваща иска, подадена на 23. 03. 2023 година ищецът конкретизира в какво твърди, че се изразяват вредите от неизпълнението на договора, сключен на 19. 08. 2021 година, а именно, че вредите се изразяват в некачественото изпълнение на СМР и недопустими отклонения от действащите норми при изграждане на оградата, множество нарушения при изпълнението и вида на стоманобетонната стена, непълното изграждане на стената, което налага нейното поправяне или премахване, ангажиращи допълнителен финансов ресурс – изпълнение на СМР и други необходими дейности на обекта, доставка на строителни материали, продукти, осигуряване на строителна механизация, да се осигури контрол на качеството на СМР и влаганите материали, периодично извозване на строителните отпадъци – разходи за СМР, наложили се вследствие некачественото изпълнение на изградената от ответника бетонна стена с описаните в ИМ недостатъци, които ищецът претендира че са налице в некачествената ограда.

По отношение на ответницата Ж. М. М. като факти на които се основава иска се твърди в ИМ, че тя е получила от ищеца по своята банкова сметка суми в общ размер на 10 483, 10 лв. Твърди се в ИМ, че отв. Ж. М. не е страна по процесния договор за извършване на СМР и изграждане на ограда и не е била изпълнител по процесния договор, поради което платените по банковата и сметка парични средства в размер на 10 483, 10 лв. са платени без основание и следва да бъдат върнати, за което ищецът се позовава на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържат исканията съдът да обяви за развален договора, сключен на 19.08.2021 г., както и да осъдите ответника И. Й., да заплати на ищеца Л. Х. 2000 лв., претендирани като обезщетение за нанесени вреди от неизпълнен и развален договор, ведно със законната лихва върху тази сума от причиняване на вредите до окончателното изплащане на обезщетението.

По отношение на ответницата Ж. М. М. в петитума на исковата молба се съдържа искането съдът да я осъди да върне на ищеца сумата от 10 483, 10 лв., на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07. 12. 2022 год. до окончателното й заплащане.

Ответникът И. Н. Й. оспорва всеки от предявените срещу него искове. Чрез пълномощника си адвокат Е.М. от САК представя отговор на исковата молба с който изтъква своите възражения по исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни. Видно от отговора на този ответник, той потвърждава посоченото в ИМ, че между него и ищеца е бил сключен договор от 19.08.2021г., , както и че изрично е поискал плащането за изработеното да бъде извършено по банковата сметка с посочен в исковата молба IBAN с титуляр Ж. М. М., както и че действително ищецът е платил по договора сумата от 10483.10 лв. за изработеното от И. Й.. Относно действителния предмет на договора, качеството на изпълненото и валидността на облигационната връзка ответникът твърди в отговора на ИМ, че Приложение №1, посочено в ИМ като неразделна част от процесния договор, в действителност не е изготвено като неразделна част от договора и че устно страните са се договорили за следното: оградата да бъде с височина до 50 см. по периметъра на поземления имот, че цената посочена в договора - 14 500 лева, не включва стойността на материалите и на изкопните работи, а единствено представлява цена за труд. В отговора на този ответник на ИМ се съдържа възражението че от страна на възложителя не е бил представен технически проект за оградата, която е искал да му се изгради- за необходимата дълбочина на фундиране, армировка, марка на бетона, който следва да се използва и че договорките между възложителя и изпълнителя по договора от 19.08.2021г. за това къде и колко метра ограда следва да се направи, каква да е височината и и за чия сметка са материалите, са били изцяло устни. Твърди се в отговора на И. Й. на ИМ, че изкопът, в който е следвало да се излеят основите и след това да се изгради оградата не е правен от ответника, а е направен от работници по поръчка на възложителя и че ответникът И. Й. няма никаква вина, ако възложителя не е осигурил точност при изграждането на оградата и съответно, ако тя е попаднала в съседен имот/и. Ответникът твърди, че изкопът е бил наличен дори преди подписване на договора. В представения от И. Й. отговор на ИМ се съдържа твърдение, че в процеса на работата, по искане на възложителя той е извършил допълнителни работи, извън предварително договорените, а именно изграждане на подпорни стени, за които възложителят не му представил строително разрешение, нито съгласувано конструктивно становище. Разпоредил му устно къде, т.е в кои участъци да се направят подпорни стени и на каква височина, както и че за тези строителни работи, към момента на възлагането им, страните не са договорили конкретна стойност за извършването им. Твърди се в отговора на ИМ, че в изпълнение на писмените и устни договорки той като изпълнител е извършил строителните работи и е изградил ограда по три от четирите страни на имота, подпорни стени и е започнал изграждането на ограда от към улицата. Комуникацията му с ищеца се е осъществявала по телефона, като отв. Й. е държал възложителя информиран за прогреса в работата и му е изпращал снимки от обекта, а възложителят изпращал суми за материали и за междинни плащания по банковата сметка с титуляр Ж. М.. Посочено е в отговора на И. Й., че през декември 2021г. възложителят Л. Х. е направил лично посещение на обекта и не е одобрил оградата в една част, тъй като, поради изпуснат при налИ.ето кофраж, действително същата е наклонена, за което ответникът твърди, че оградата да може да се ползва по преднадначение и в този си вид. В тази връзка се потвърждава в отговора от И. Й., че той е приел за основателно възражението и се е съгласил възложителя да не му заплаща за труда за тази част на оградата. Твърди се в отговора, че при строежа са били извършени значително повече от договорените предварително за цената на договора СМР, които И. Й. е поискал от Л. Х. да му бъдат заплатени, а ищецът Х. е отказал да плати над договорената обща сума от 14500 лева и допълнително е поискал ответникът Й. да му приспадне и 8000 лева от дължимата за труд сума, както и да довърши започнатата ограда и по останалата - четвъртата страна на имота, с допълнителни изисквания за отлИ.е на няколко колони- за входна врата и за врата за достъп от автомобили. При тези условия ответникът И. Й., видно от отговора му на исковата молба счел, че икономически му е абсолютно непоносимо да извърши тези дейности и тъй като Х. отказал плащане и на дължимото към момента според ответника Й. за осъщественото строителство, прекратил строителните дейности и напуснал обекта-имота на възложителя.

Потвърждава се в отговора на исковата молба, че на 13.07.2022г. И. Й. получил от Л. Х. писмо озаглавено „Уведомление за разваляне на договор" и че независимо заглавието, в текста на този документ, ищецът, чрез пълномощник заявява, че „не приема извършената работа, счита договора за прекратен и не дава срок за изпълнение поради това, че изпълнението е станало невъзможно изцяло." Оспорва се от този ответник иска за разваляне на договора от 19.08.2021г. между страните като неоснователен, по съображения че договорът е бил вече прекратен между страните с отправяне на съобщението от пълномощника на ищеца до ответника И. Й., който не се е противопоставил и според този ответник следва да се счита, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, като при това развитие на облигационните отношения между страните - сключен и предсрочно прекратен по взаимно съгласие между страните валиден договор, всяка от тях се освобождава занапред от задълженията си към другата и едновременно с това, задържа получената до момента в изпълнение на договорните си ангажименти престация. Оспорват се като неоснователни претенцията на ищеца за връщане на платените суми по договора, както и иска за заплащане на сумата от 2000 /две хиляди/ с молба да бъдат отхвърлени. По иска за сумата 2000 лева се оспорва от ответника настъпването на материални вреди в резултат на действията му, особено при неизяснената позиция на ищеца - дали е в хипотезата на прекратен договор, на неизпълнение на договора или при развален договор. Според изявлението в отговора на исковата молба, дори и при обявяване на договора за развален, ответникът И. Й. прави възражение, че поради невъзможността за реституиране на престараното от него в изградените в имота на ищеца Л. В. Х. бетонна ограда и подпорни стени, платената от него сума е значително по-малко от полученото от ответника и според него не следва да се връща.

Ответницата Ж. М. оспорва предявения срещу нея иск както поради всички фактически твърдения и оспорвания на първия ответник, така и с възраженията на тази ответница. Потвърждава се и от Ж. М. че ответникът И. Й. изрично е поискал плащането на ищеца да бъде по нейна банкова сметка, както и че действително ищеца е платил по договора сумата от 10483.10лв. за изработеното от И. Й.. Отв. Ж. М. чрез пълномощника си адвокат Е.М. от САК твърди в своя отговор на исковата молба, че е изтеглила от банковата си сметка всички суми получени от Л. Х. и ги е предала в брой на ответника И. Й. за осъществяване на строителството на оградата. Твърди се в отговора й на ИМ, че ответникът И. Н. Й. предприел действия и е извършил строителни работи по изграждане на ограда в имота на възложения, като е извършил и други допълнително възложени му СМР. Твърди се от ответницата Ж. М. М., че до нея не е изпращано и съответно не е достигало никакво уведомление за прекратяване или разваляне на договора между Л. Х. и И. Й.. В тази връзка тази ответница твърди, че договорът между тях е валиден, че Й. е изпълнил своите ангажименти по него и платеното от Х. по банковата сметка на М. не е платено недължимо. Видно от отговора и на исковата молба ответницата Ж. М. счита, че иска за разваляне на договора от 19.08.2021г. между страните е неоснователен. В тази връзка изтъква възражението че договорът е бил вече прекратен между страните с отправяне на съобщението от пълномощника на ищеца до ответника И. Й., който не се е противопоставил и следва да се счита, че договорът е прекратен по взаимно съгласие. Изтъква се сред възраженията на отв. М. довода, че при това развитие на облигационните отношения между страните - сключен и предсрочно прекратен по взаимно съгласие между страните валиден договор, всяка от тях се освобождава занапред от задълженията си към другата и едновременно с това задържа получената до момента в изпълнение на договорните си ангажименти престация и по тази причина ответницата намира иска за връщане на платените суми по договора неоснователен и моли съда да го отхвърли. Дори и при обявяване на договора за развален, и в отговора на Ж. М. М. се съдържа възражение, че поради невъзможността за реституиране на престираното от ответника И. Н. Й. - изградена в имота на ищеца бетонна ограда и подпорни стени, платената от Л. Х. сума е значително по- малко от полученото и не следва да бъде връщана.

В съдебно заседание Л. Х. поддържа предявените искове лично и чрез пълномощника си адвокат Г.. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответниците И. Й. и Ж. М. М. чрез пълномощника си адвокат Е.М. от САК оспорват предявените срещу тях искове по съображенията изложени в отговорите им на исковата молба. Претендират разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Ищецът Л. Х. през лятото на 2021 год. се е уговорил с ответника И. Н. Й., с ЕГН ••••••••••, да бъде изградена от ответника ограда на къща в имота на Л. Х. в село С., ул. „Ц.С."..., община С.. На 19.08.2021 г. Л. Х. и отв. И. Й. сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите, препис от който е приложен по делото, с предмет изграждане на ограда на къща в имот в село С. със срок за изпълнение 30.09.2021 г. По силата на този договор ответникът И. Н. Й. се задължава срещу възнаграждение от 14500 лева да извърши СМР на обект „изграждане на ограда на къща в имот в село С.". За реално изпълнени СМР договорът предвижда подписването на двустранни приемо- предавателни протоколи, както и извършване на авансово плащане от страна на възложителя ищец в размер на 30 % при подписване на договора, междинно плащане в размер на 30 % и окончателно плащане след приключване на обекта и подписване на приемо- предавателен протокол. Изпълнителят И. Н. Й. ответник по делото, видно от договора се задължава да изпълни договорените СМР съгласно техническите изисквания, с качествени материали и в определения срок, спазвайки действащата нормативна уредба, в това число изисквания но охрана на труда, санитарните и противопожарни норми.

В изпълнение на договора и на устната молба на отв. И. Й. сумите да бъдат превеждани по сметката на Ж. М. ищецът Л. Х., в качеството си на възложител, на 01.09.2021 г. е извършил плащане в размер 5300 лв. за изпълнение на дейностите по предоставената от изпълнителя банкова сметка на Ж. М. М. ответник по делото. Не е спорно по делото и е потвърдено от двамата ответници в отговорите им на ИМ, че за изпълнение на договорените авансови плащания ответникът И. Й. е предоставил банковата сметка на ответницата Ж. М. М.. Въпреки това, в хода на изпълнение на договора от страна на ищеца и превеждане на сумите, никой от ответниците не го е уведомил в писмена форма, съответстващо на писмената форма на договора и на поетите от ищеца задължения, че преведените по сметката на Ж. М. суми са получени от И. Й. в изпълнение на договора. Съдът приема че щом с писмен акт - договор в писмена форма, с нотариална заверка са установени задълженията, в писмена форма ответникът И. Й. е следвало да потвърждава че е получил плащанията извършени от ищеца по сметката на Ж. М.. На изпълнителя И. Н. Й. ответник по делото е предоставен достъп до имота в село С., ул. „Ц.С."..., община С., на който е договорено изграждането на ограда съгласно процесния договор от 19. 08. 2021 година.

Не е спорно и се потвърждава от ответниците и от доказателствата по делото че ищецът Л. Х. възложител по договора от 19. 08. 2021 година е направил следните плащания по искане на изпълнителя И. Й. ответник по делото и по предоставена от него банкова сметка с титуляр Ж. М. М.: на 29.11.2021 г. в размер на 2000 лв. с основание междинно плащане изграждане на ограда; на 02.12.2021 г. в размер на 1000 лв. с основание междинно плащане изграждане на ограда; на 10.12.2021 г. в размер на 2183.10 лв. с посочено в платежния документ основание междинно плащане изграждане на ограда. Действително ответникът в качеството му на изпълнител е посочил сметката на ответницата Ж. М. М. за извършване на договорените плащания, но тази уговорка обаче липсва в договора, а и никой от двамата ответници в хода на изпълнението на договора не е потвърдил писмено че сумите поискани от изпълнителя и изплащани от възложителя са постъпили в нейната сметка в изпълнение на договора. Едва в отговора на исковата молба всеки от ответниците прави такова признание и то за да твърди Ж. М. че ги е дала на ответника и не дължи връщането на ищеца на получените от него пари. Преписи от платежните документи с които са извършени плащанията по сметката на ответницата Ж. М. М. са приложени по делото. Така общата сума, преведена от ищеца по сметката на Ж. М. М., е в размер на 10483.10 лв.

Самата ограда изградена под формата на бетонна стена е толкова лошо изпълнена и с некачествен материал, че съдът като съобрази събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза приема за доказано, се касае за пълно неизпълнение.

Това е констатирано от ищеца през м. декември 2021 г. когато се завръща в Б., прибира се вкъщи в с. С. и в реализация на правото му по договора на качествен контрол на изпълнените констатира че изградената от ответника И. Й. ограда на имота има съществени недостатъци - крива е, наклонена на места по вертикалата й извън допустимото с много сериозни пукнатини на бетона, което поставя причината за обрушването му. Ответникът И. Н. Й. не завършил на място стената, само част от нея била изградена и то некачествено, от трите страни граничещи със съседни имоти, но не и откъм улицата. Откъм лицето на ищцовия имот ответникът изоставил работата, а само частичното изпълнение от другите три страни на имота съдържало недостатъци, толкова съществени, че изключва използването на изграденото, според договорно или обикновено предназначение на оградата. Самостоятелно основание за да се приеме пълно неизпълнение на договора че при срок за изпълнение 30. 09. 2021 година, до приключване на устните състезания по делото ответникът не довършил стената откъм лицето на имота не се явил, нито поканил ищеца за съставяне на двустранен протокол относно изпълнените Фактически извършените СМР, така както е установено в Договора от 19. 08. 2021 година. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице С. С. се потвърждават и съдът приема за установени и доказани констатациите в Констативен протокол от 22.02.2022 г. относно недостатъците на оградата така както фактически е изпълнена от ищеца в отклонение от строителните правила и норми съдържаща множество недостатъци налагащи премахването й като незаконен строеж, приравняващи лошо изпълненото от ищеца на пълно неизпълнение, Недостатъците на недовършеното изпълнение на възложената от ищеца на ответника ограда, по процесния договор от 19. 08. 2021 година, определен от съда като договор за изработка се изразяват в следното, при съобразяване констативния протокол от 22. 01. 2022 година, заключението на съдебно-техническата експертиза, потвърдените от ответника Й. недостатъци и свидетелските показания.

Стоманобетонната стена, намираща се по границата на имота и граничеща с УПИ ІV-265, кв.10, с. С. по отношение на вертикалата на стената е наклонена към съседния имот, съдържа множество пукнатини, получени от недостатъчно положена армировка. Този съществен недостатък на изпълнението е налице за всяка от трите изградени страни на стоманобетонната стена. Една от тези пукнатини на стената, находяща се на границата с УПИ ІV – 265, вкв. 10 е толкова съществена и критична, че има опасност от пропадане на стената; Хоризонталата на стената е изкривена и не отговаря на изискванията на действащите строителни правила и норми; На места частично изпълнената от ответника бетоновата ограда е с височина над 60 см., което е максимално допустимата височина на такава ограда, съобразно действащите строителни правила и норми. На много места по цялата стена бетонът е десортирал поради недостатъчно забъркване и вибриране на бетонната смес. Този недостатък поставя причина в тези участъци бетонът да се обруши; има множество пукнатини получени от недостатъчно положена армировка; Стената не е декофрирана, а на местата, където е декофрирана има останки от кофражни платна; Във вертикалата стената има недопустими отклонения, включително и поради изпуснато кофражно платно в основата на стената при налИ.ето на бетона причинило критично наклоняване на стената към съседен имот в отклонение от вертикалата. Именно за този наклон на стената, в основата на която има изпуснат при налИ.ето на стената кофраж, ответникът, видно от отговора му приел за основателно възражението на ищеца възложител и се съгласил да не му се заплаща труда за тази част от оградата. Но това е признание на ответника за конкретен съществен недостатък на направеното от него. Това не значи, че ищецът възложител е приел останалата част от работата, нито че е длъжен да се съгласи само за тази част от стената да не дължи възнаграждение. Съвсем ясно в уведомлението си за разваляне на договора ищецът възложител е заявил на ответника че не приема извършената работа, което изключва дължимост на каквото и да било възнаграждение за частично изградената стена, недовършена и изоставена от ответника Самостоятелен съществен недостатък изключващ ползването на направеното от ответника по предназначение и съобразно закона, потвърдено и от експертизата е, че стоманобетонната стена, граничеща с пътя не е изпълнена изцяло. Ответникът потвърждава със силата на съдебно признание че е изоставил изграждането на оградата, без да доказва каквато и да било от изтъкнатите от него в отговора му причини за изоставяне на работата. Това, че на ответника станало икономически неизгодно довършването на стената си е негов проблем тъй като по силата на договора е бил длъжен да довърши оградата и щом друго не е уговорено е трябвало да стори това със свои средства – чл. 259 от ЗЗД. Авансово заплатените от ищеца суми са нещо, което не е бил длъжен да прави, за да финансира изграждането на стената, но това не е уговорено в договора. Не е спорно че сумата за която се е съгласил в договора да заплаща се отнася само за възнаграждението но не и за разходите за материали и труд. Връщането на всичко заплатено от ищеца му се дължи, тъй като направеното от ответника, дори и в частта му в която оградата е изградена има недостатъци, така съществени че подлежащата на премахване бетонна стена е останала съвсем негодна за нейното договорното и обикновено предназначение. Там, където стената не е изградена се вижда неправилното и недостатъчно полагане на армировката, както в основата, така и в стената. Изкопът, направен за основа на стена е недостатъчен, което създава условия за падане на стената, при съобразяване че на места тя е по-висока от законно допустимото и е наклонена по вертикалата към съседни имоти. Това поставя причината за нестабилност на стената и за срутването й включително и поради некачествения подлежащ на обрушване бетон с пукнатини поради недостатъчна армировка на бетона, поради лошо недостатъчно забъркване и вибриране преди налИ.ето му. Това е особено съществен недостатък на изработеното от ответника, за което без основание той се позовава на това че заварил изкопът и той не го е правил. При съобразяване на точка първа приложение № 1 към договора от 19. 08. 2021 година, това възражение на ответника не само не е доказано, но и е опровергано от фактическа страни и абсолютно неоснователно от правна. Първата СМР за изграждане на договорената ограда е направа на изкоп и това е задължение на ответника. Видно от договара, а и законът ЗЗД повелява същото, в тежест на ответника като изпълнител са били задълженията му изрично посочени в договора да изпълни договорените работи съгласно техническите изисквания с качествени материали, както и да уведомява възложителя за всички обстоятелства които създават реални предпоставки за забавяне или спиране изпълнението на работата. Едно е изкоп за посочване и трасиране къде трябва да минава оградата, съвсем друго е дълбочината на изкопа за изграждането на оградата под формата на стоманобетонна стена, на места дори по-висока от макримално допустимите 60 см. Това си е на общо основание задължение на изпълнителя, именно той следва да осигури изкоп с достатъчна дълбочина за стабилност на стената и щом това не е сторено неизпълненото задължение е именно на ответника изпълнител. Същото поставя причина стената и в частта й в която е изградена да подлежи на премахване като незаконно строителство защото поради недостатъчно дълбок изкоп е въпрос на време кога ще падне с произтичащата от това опасност за всеки, който е в близост до опасното и напълно безполезно строителство в отклонение от строителните правила и норми. На практика видно от съдържанието на отговора от ответника на исковата молба, същият признава, че изкопът за стената няма необходимата дълбочина, като се явява недоказано от фактическа страна и неоснователно от правна възражението му, че това е по вина на ищеца.

В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения. По силата на чл. 154 ал. 1 от ГПК сяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При положение че ищецът не доказва никакви основателни причини за окончателното изоставяне на оградата недовършена, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че ищецът не е имал визираното в отговора поведение, както във връзка отказано заплащане, така и във връзка с недостатъчната дълбочина на изкопа. Изводът на съда е че, че ищеца а именно ответникът като изпълнител носи отговорност за тези недостатъци на изграденото от него, толкова съществени, че процесната ограда бетонна стена дори в частта й в която е направена е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

Един от съществените недостатъци на само частично изградената от ответника бетонна стена, налагащи премахването й като незаконен строеж е че на места, визирани в заключението на съдебно техническата експертиза височината й надхвърля законоустановените 60 см. При съобразяване, че в нарушение на чл. 148 ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ ответникът И. Й. е осъществил изграждането на оградата без съответното разрешение за строеж, съдът приема че съчетанието между допуснатите от ответника недостатъчна дълбочина на изкопа за основите на стената и незаконната й височина над 60 см. посочени от съдебно техническата експертиза в отклонение от строителните правила и норми, без строително разрешение са съществени недостатъци на изпълнението по смисъла на чл. 265 ал. 2 от ЗЗД налагащи премахването на стената като незаконен строеж с произтичащите от това вреди за ищеца възложител. В тази насока съдът приема, че се касае за неизпълненото задължение на ответника установеното в клауза 4, т. 1 от договора сключен на 19. 08. 2021 година, с последици по чл. 261 ал. 2 от ЗЗД. Щом при недостатъци на проекта изпълнителят дължи на възложителя предупреждение по чл. 261 ал. 1 от ЗЗД, на по-силно основание, при пълна липса на проект и на строително разрешение, щом ответникът като носи отговорност за тези недостатъци и щом ограда, реализира бетонна стена с височина на места над 60 см., именно той отговаря за тези съществени недостатъци на изпълнението по смисъла на чл. 265 ал. 2 от ЗЗД, както и за вредите от това неизпълнение на договора и от незаконната и подлежаща на премахване стена.

Така, от събраните по делото доказателства, включително и от СТЕ, кредитирана от съда се установява с необходимото пълно доказване, че от страна на изпълнителя И. Н. Й. ответник по делото е налице неизпълнение на задълженията му, установени в т. 4.1 от договора, както и че изпълнената работа има недостатъци, толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорено и обикновено предназначение. С писмено уведомление за разваляне на договора, получено от ответника на 13. 07. 2022 година ищецът Л. Х. чрез пълномощник писмено уведомил ответника, че счита договора за прекратен, като преди това му предявява и основанията за развалянето на договора, а именно че извършеното строителство е в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, че не приема извършената работа и не дава срок за изпълнение, същото е станало невъзможно изцяло. Съдът като съобрази на какви обстоятелства се е позовал ищеца в представеното уведомление за разваляне на договора, получено от ответника на 13. 07. 2022 год, приема че се касае за разваляне на договора при условията на чл. 265 ал. 2 във връзка с чл. 87, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД, ) поради виновното неизпълнение на поетите с него задължения. /Доказателства № 4 и № 5/.Уведомлението е изпратено с „Български пощи" с услугата „Телепоща" с обратна разписка на 11.07.2022 г. Уведомлението е получено от ответника И. Н. Й. на 13.07.2022 г., удостоверено с Известие за доставяне /обратна разписка/, препис от който е приложен по делото, а и самият отв. И. Й., видно от отговора му потвърждава това получаване на 13. 07. 2022 год.

С уведомлението за разваляне на договора, получено от ответника И. Н. Й. на 13.

1. 2022 год. ищецът предявява на ответника по надлежния ред, установен в ЗЗД, че като изпълнител по горецитирания двустранен договор не е изпълнил задълженията си поради причина, за която отговаря той самият; нарушил е задължението си да изпълни работата така, че извършеното да отговаря, както на предназначението, предвидено в договора, така и на закона; изпълненото строителство е в нарушение на разпоредбите на ЗУТ, в резултат на което са възникнали вреди. С уведомлението възложителят Л. Х. заявява, че не приема извършената работа, че счита договора за прекратен и не дава срок за изпълнение, поради това, че изпълнението е станало невъзможно изцяло.

Изложеното се установява от приложените по делото в преписи писмени доказателства - Договор, сключен на 19.08.2021 г. между Л. Х. и И. Й., нотариално заверен с предмет изграждане на ограда в с. С.; Преводни нарежданя за заплащане на суми по сметка на ответницата Ж. М. М.: 01.09.2021 г., 29.11.2021 г., 02.12.2021г„ 10.12.2021 г. Констативен протокол от 22.01.2022 г. от проведен оглед на изградената ограда, изготвен от инж. С. С.; Уведомление по чл. 87 от ЗЗД до И. Н. Й. за разваляне на договора; Адвокатско пълномощно за изготвяне и отправяне до И. Н. Й. на уведомление за разваляне на договора; Телепоща с изх. № 6/ 11.07.2022 г. чрез „Български пощи" - гр. С. за изпращане до И. Н. Й. уведомление за разваляне на договора и Известие за доставяне /обратна разписка/, удостоверяващо получаването на уведомлението от ответника на дата 13. 07. 2022 год.

Приложения в препис Констативен протокол от 22.01.2022 г. от проведен оглед на изградената ограда представлява упражнено от ищеца в качеството му на възложител право на възложителя на качествен контрол на изпълнените от изпълнителя ответник СМР, изрично установено в договора от 19. 08. 2021 година. Съдебно-техническата експертиза потвърждава констатираните с този протокол недостатъци на изпълнението, с изключение на констатацията че стената навлиза в съседни имоти. Съдът приема че само от гледна точка на своята наклоненост по вертикалата, в отклонение от 90 градуса стената навлиза в съседен имот, особено в тази й част в която платно от кофража е „изпуснато“ от ответника при излИ.ето на бетона и този кофраж е останал в основата на железобетонната стена останала сериозно наклонена към съседен имот. Ищецът с основание не е приел в цялост работата на изпълнителя ответник и е развалил договора със съответното изявление по 265 ал. 2 от ЗЗД. Употребеният в края на изявлението за разваляне израз че ищецът счита договора за прекратен се отнася за прекратяване изпълнението на договора и не променя извода че договора е развален, включително и по съображенията изложени по-долу в настоящото решение.

Съдът намира, към датата 11. 07. 2022 год. на уведомлението за разваляне на договора и получаването му от ответника - 13. 07. 2022 година са били налице и са доказани предпоствките на чл. 265 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите за разваляне на процесния договор от 19. 08. 2021 година с характер на договор за изработка чл. 258 – 269 от ЗЗД. Изразът на ищеца в края на това уведомление, че счита договора за прекратен не променя тези изводи с оглед посочените и установени в настоящия процес основания за прилагане на чл. 265 ал. 2 от ГПК. Налице е достигнало до ответника изявление на ищеца за разваляне на договора в съответствие с начина по който е озаглавено, основано на лошо изпълнение и съществени недостатъци на това изпълнение в такава степен, че се равнява на пълно неизпълнение и на такова отклонение от поръчката и толкова съществени недостатъците на изпълнението, че работата на ответника е напълно негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Именно във връзка с предстоящите СМР и претендирани от изпълнителя плащания е изявлението на ищеца в края на уведомлението за разваляне на договора, че счита договора за прекратен. Толкова негодна е работата като резултат на изпълнението, че всичко изградено от ответника подлежи на премахване като незаконно строителство. Изградената от ответника като ограда стоманобетонна стена, намираща се по границата на имота, е наклонена към съседния имот и не от гледна точка на трасето по което минава, а от гледна точка на наклоненост на места към съседен имот, има множество пукнатини, изкривена е и са налице недопустими отклонения, неотговарящи на действащите строителни правила и норми, височина на места над законоустановената 60 см. съчетано с недостатъчна дълбочина на изкопа и на основите на стената в плиткия изкоп, което налага стената да бъде премахната и изпълнена отново в съответствие със строителните правила и норми.

Съгласно чл. 88 от Закона за задълженията и договорите развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Тук не става въпрос за такова изпълнение, първо защото видно от договора, същият е сключен за завършен резултат – ограда на къща в процесния имот в село С.. На второ място никоя от извършените от изпълнителя СМР, не отговаря на минималните изисквания, не е годна за нейното договорно или обикновено предназначение, не е приета от възложителя, така както е предвидено в договора. Изпълнението от страна на ищеца, а именно плащанията по сметката на ответницата Ж. М. е авансово за всяка от фактически извършените СМР, никоя от които не е приета от ищеца в качеството му на възложител. Не е и имало основание за приемането на никоя от извършените СМР, както и на стената само частично изпълнена, с оглед недостатъците на изпълненото, толкова съществени че дори там където оградата е изпълнена, същата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Изпълнителят ответник също е направил зависещото от него работата да не бъде приета – изпълненото от ответника е недовършено, окончателно изоставено от него преди довършването и дори това което е изпълнил от оградата е с толкова съществени недостатъци, че е негодно за неговото договорно и за обикновено предназначение по смисъла на чл. 265 ал. 2 от ЗЗД. Заплащането от страна на ищеца на сумата 10483.10 лв. е изцяло авансово и е останало без основание, без приемане на каквато и да било СМР, така както е уговорено с договора от 19. 08. 2021 година. При това положение ищецът е доказал че с основание е развалил договора, както и че при обективиране и получаване от ответника на изявлението му за разваляне на договора са били налице предпоставките на чл. 265 ал. 2 и чл. 262 ал. 2 ЗЗД, както и тези на чл. 88 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба развалянето на двустранния договор има обратно действие и кредиторът ищец има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора от страна на ответника.

Допустим и основателен е искът, съдът да обяви за развален поради неизпълнението му договора сключен на 19. 08. 2021 година. На първо място, допустимостта на иска следва от обстоятелството че между страните има спор относно развалянето на договора. Ответниците оспорват да има такова разваляне и последиците му, претендирани от ищеца на основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД. Допустимостта и правният интерес от този иск следва от позицията на ищеца че е развалил договора, оспорено от ответника Й. – страна по договора, който твърди, че договора е прекратен и оспорва правата на ищеца и последиците по чл. 88 ал. 1 от ЗЗД, както и предявените искове за вреди и за връщане на сумите преведени по сметката на Ж. М. М.. Този иск с който се иска от съда да обяви за развален договора, сключен на 19. 08.

2021 година е различен от конститутивния иск за разваляне на договор по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, по силата на който развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Касае се за установителен иск, с искане съдът да обявяви че вече е развален процесния договор с надлежно изявление на ищеца за разваляне на договора основано на съществени недостатъци на изпълнението е основание за развалянето му.

Този иск е доказан и основателен. Налице е достигнало до ответника изпълнител И. Й. изявление на ищеца възложител за разваляне на договора поради такива съществени недостатъци на започналото, но недовършено изпълнение на поръчаната ограда, които я правят негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Това изявление за разваляне видно от самото му заглавие е достигнало до ответника изпълнител на 13. 07. 2022 година, изрично потвърдено от него в отговора му. Доказани са в настоящия процес както съществените недостатъци, така и техния резултат визиран в чл. 265 ал. 2 от ЗЗД, а именно че поради тези съществени недостатъци работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, даващо основание да се развали договора. Доказано е и че оградата не само не довършена от ответника, а така също и че същият окончателно се е отказал да я довърши, Това е самостоятелно основание по чл. 262 ал. 2 от ЗЗД за разваляне на договора и същото е осъществено. За фактически изпълнената част от оградата основанието за развалянето на договора е в чл. 265 ал. 2 от ЗЗД, а и е налице съответно изявление на поръчващия за разваляне на договора и за последиците от това установени в чл. 88 ал. 1 от ЗЗД.

Без основание, ответниците в стремежа си да обосноват че договорът не е развален се позовават на израза че ищецът прекратява договора в края на изпратеното от него уведомление за разваляне на договора. Нищо в израза „считам договора за прекратен“ в края на уведомлението за разваляне на договора, в конкретния случай не променя извода, че договора е развален при предпоставките и на основание чл. 265 ал. 2 от ЗЗД. В случая към момента на този израз от ищеца се искат пари за нови СМР, което е достатъчно основание ищецът наред с развалянето на договора да уведоми ответника изпълнител че се прекратява изпълнението на договора за в бъдеще. По никакъв начин не променя изводите че договора е развален изразът на ищеца че счита договора за прекратен в края изпратеното от него до ответника уведомление за разваляне на договора. При тълкуване на това изявление както изисква чл. 20 от ЗЗД, изразът на ищеца в уведомлението за разваляне че счита договора за прекратен се отнася за бъдещи нежелани от ищеца СМР, както и за това с което ищецът възложител досега е изпълнявал договора – да дава пари. Този израз считам договора за прекратен се отнася за фактическото изпълнение на договора за в бъдеще. Всеки изпълнител, във всеки момент търси материали, както и начини да извърши работата, за която се е задължил. Ищецът добросъвестно предявява на ищеца с това уведомление и съдържанието му да прекрати всичко по довършване на поръчката, търсене и заплащане на строителни материали и осигуряване на каквото и да било което впрочем по закон чл. 259 от ЗЗД изпълнителят трябва да извърши със свои средства и на свой риск – чл. 258 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора сключен на 19. 08. 2021 година ищецът като възложител не е поел задължението да предоставя на изпълнителя ответник средства за изпълнение на поръчката. В тази връзка изразът на ищеца за прекратяване на договора, съдържащ се в края на уведомлението до ответника за разваляне на договора се отнася за фактическото изпълнение на договора, който обаче си остава развален при условията и на основанията предвидени в чл. 255 ал. 2 от ЗЗД, като наред с развалянето ищецът предявява на ответника, че не приема работата и не дава срок за изпълнение с оглед съществените недостатъци на изпълнението.

Поради изложеното е доказан по своето основание този иск и следва да се уважи като съдът обяви за развален договор сключен на 19. 08. 2021 година между Л. В. Х. и И. Н. Й. за изграждане ограда на къща в имот находящ се в село С., улица „Ц.С.“... община С.. Доказан по своето основание и размер е и искът срещу ответника И. Й. за обезщетение в размер на 2000 лева вреди от неизпълнението на договора, развален поради това от ищеца възложител. Доказано е неизпълнението на договора във всичките му форми – забава – неизпълнение от страна на ответника изпълнител в уговорения срок на договорената престация. Това неизпълнение се изразява в неизграждане на оградата от страна лицевата част на имота и пълен отказ на ответника изпълнител да довърши оградата. От гледна точка на закона това е основание за разваляне на договора, изрично установено в чл. 262 ал. 2 от ЗЗД. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД, по силата на който кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар и задължението да е делимо. Дори в частта й в която оградата е направена под формата на бетонна стена, недостатъците на изпълнението са толкова съществени, че работата на ответника е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Ищецът възложител с основание не е приел работата на ответника изпълнител и е развалил договора като в настоящото дело са доказани и основанията по чл. 265 ал. 2 от ЗЗД.

Сумата 2000 лв. е доказана, като дължимо на ищеца от ответника обезщетение на основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД. Претендираната сума представлява обезщетение за нанесените вреди на ищеца, настъпили в резултат на неизпълнение на договора, което е дало основание и за развалянето му. Въпреки че по закон чл. 259 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства, не ответникът, а ищецът е предоставил свои средства много повече от 2000 лева за изработването на поръчаната ограда заплатил е за изграждането й, което фактически и в нарушение на договора е осъществено от ответника само частично и то със съществени недостатъци, недовършена, безполезна, и подлежаща на премахване бетонна стена. Това е доказана вреда настъпила за ищеца плюс разходите за премахването й като незаконен строеж, без да е необходимо ищецът да чака да бъде глобен за този незаконен строеж на бетонена крива, с височина на места над законнно допустимата, реализирана без строителни книжа, наклонена на места по вертикалата й с основа и изкоп много по-плитки от нужното за стабилност на стената, с пукнатини поради недостатъчна армировка, някои от които обуславящи срутване на стената. При съобразяване заплатените от ищеца разходи, потвърдени и от съдебно-техническата експертиза за реализиране на тази напълно негодна и подлежаща на събаряне като незаконен строеж стена, сумата 2000 лева е доказана вреда от конкретното неизпълнение на договора от страна на ответника.

Считано от 13. 07. 2022 год. ответникът е изпаднал в забава за изплащане на дължимото на ищеца обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, защото именно тогава договорът е развален и изявлението на ищеца за развалянето му е достигнало до ответника. Считано от тази дата, на основание чл. 86 ал. 1 и 2 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца законната лихва върху обезщетението в размер на 2000 лева до окончателното му изплащане.

Съдът на основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД следва да осъди ответника И. Н. Й. да заплати на ищеца Л. В. Х. ЕГН •••••••••• сумата 2000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор, сключен през месец 19. 08. 2021 година за изграждане ограда на къща в имот в село С., улица „Ц.С.“..., община С., ведно със законната лихва върху сумата 2000 (две хиляди) лева, считано от 13. 07. 2022 година до окончателното изплащане на сумата.

В настоящия процес ищецът доказва както правото си по чл. 88 от ЗЗД на обезщетение за причинените му от ответника вреди, вследствие на неизпълнения и развален договор, а така и правото си по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата Ж. М., да му върне получената от нея по сметката й сума в общ размер 10483, 10 лева, за която съдът приема за доказано и безспорно че й е заплатена без правно основание. Никой от ответниците не установява основанието за получаването й по сметката на тази ответница, като съдът приема че това е без правно основание както към момента на приключване на устните състезания, така и към момента на получаване на сумата, а така също и във времето между получаването й и приключване на устните състезания по делото.

Доказано е в настоящия процес правото на ищеца да иска от ответницата Ж. М. на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД да върне всичко получено от нея като платени суми. Ответницата Ж. М. М. е получила от ищеца Л. Х. по своята банкова сметка пари в общ размер на 10 483, 10 лв. с посочено в тези преводи основание изграждане на ограда. Тя не е страна по процесния договор от 19. 08. 2021 год. за извършване на строително-монтажни работи и изграждане на ограда. Платените средства в размер на 10 483, 10 лв. следва да бъдат върнати на ищеца, като получени без основание. Съгласно чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нито Ж. М. нито първия ответник като изпълнител са потвърдили на ищеца надлежно, навреме и в писмена форма, че преведените по сметката на тази ответница суми се приемат от тях за изпълнение от страна на ищеца на процесния договор от 19. 08. 2021 година. В отношенията между Ж. М. и ищеца съдът приема че всички плащания на ищеца са получени от нея без правно основание и се дължи връщането им изцяло на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Едва след предявяване на иска, когато договорът от 19. 08. 2021 год. вече е развален, всеки от ответниците признава защо и на какво основание са получени парите преведени от ищеца по сметката на Ж. М., но това признание е закъсняло по въпроса какъв иск е могъл да предяви Л. Х. по отношение на Ж. М. получила парите му. Исковата сума от 10483, 10 лева макар и изплатена от ищеца в изпълнение на договора, защото именно сметката на Ж. М. е посочена за това изпълнение, от гледна точка на това че никаква СМР от изпълнението не е приета от ищеца съобразно договора и то по вина на ответника изпълнител, всеки лев от парите платени от ищеца в общ размер 10483, 10 лева е получен от ответницата Ж. М. М. по сметката й без основание, на неосъществено основание и се дължи връщането именно от нея на тази сума. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД съгласно която при договор за изработка, какъвто е процесния, сключен на 19. 08. 2021 година изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, което се дължи едва след приемане на работата, в случай че същата е годна за нейното договорно или обичайно предназначение – чл. 266 ал. 1 ЗЗД и аргумент от чл. 265 ал. 2 ЗЗД. Така, до приемане на работата, каквото в случая не е имало и с основание работата не е приета, всичко фактически изградено си е на риск на ответника (чл. 258 ал. 1 от ЗЗД) и щом няма приемане на работата, основанието за заплащане не е осъществено. Това налага извода, че всичко платено от ищеца е авансово, без осъществено основание, а доколкото е платено на ответницата Ж. М., която не е страна по договора е получено от нея без основание, при положение че никой от ответниците не е потвърдил своевременно и в писмена форма че сумата е получена от изпълнителя и в изпълнение на договора.

От гледна точка на това, че когато са предявени исковете срещу всеки от двамата ответници, вече е развален договора сключен на 19. 08. 2021 година, съдът приема че не е налице и соченото от ответниците основание на което всеки от двамата сочи в отговора си на исковата молба че е получил и разходвал сумите преведени от Л. Х. по сметката на Ж. М.. Но изложеното от тях в тази връзка в отговорите им на исковата молба би имало значение ако своевременно и в писмена форма бяха уведомили ищеца непосредствено след получаване на всяка от сумите, че се приема за заплащане по договора. Никой от ответниците не е сторил това, а при съобразяване, че договорът е сключен в писмена форма, именно в писмена форма следва да са изявленията с които се потвърждава погасяване на задължения установени с писмения договор - аргумент от чл. 164 ал. 1, т. 4 от ГПК. Ж. М. не е страна по договора и нито при сключването му, както и по време на изпълнението му от ищеца, никой от ответниците не е потвърдил, че получава в изпълнение на договора сумите заплащани от Л. Х. по сметката на Ж. М.. Така изпълненото от ищеца като плащане по договора, не е своевременно потвърдено нито от ответника като изпълнител, нито от получилата сумите Ж. М.. При това положение, щом никой от тях не си е направил труда да потвърди писмено и своевременно че сумите са получени в изпълнение на процесния договор от 19. 08. 2021 год., съдът приема че цялата искова сума от 10483, 10 лева е получена без правно основание от Ж. М. и връщането й се дължи на ищеца на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 07. 12. 2022 година до окончателното й изплащане.

По тези съображения съдът следва да осъди ответницата Ж. М. М. с ЕГН •••••••••• на основание чл. 55 от ЗЗД да върне на И. Н. Й. сумата 10483, 10 лева (десет хиляди, четиристотин осемдесет и три лева и 10 стотинки), представляваща неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска - 07. 12. 2022 година до окончателното й изплащане. Към момента на предявяване на иска ответницата Ж. М. доказано е в забава на задължението си да върне получените от ищеца суми в нейната сметка в общ размер 10483, 10 лева. По изложените по-горе съображения, към момента на предявяване на иска от всяка гледна точка е било изискуемо задължението на тази ответница да върне на ищеца исковата сума в размер на 10483, 10 лева и е налице забава на ответницата за дължимото от нея връщане на тази сума. В тази насока отново е от значение законовото положение установено в разпоредбите на чл. 258 ал. 1 от ЗЗД и чл. 259 ЗЗД, че изпълнителят на свой риск се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, че е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. По изложените съображения Ж. М. на основание чл. 86 ал. 1 и 2 от ЗЗД дължи на ищеца и законната лихва върху сумата 10483, 10 лева считано от 07. 12. 2022 година когато е предявен иска до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца Л. В. Х. ЕГН •••••••••• сумата 2928 лева за направените по делото разноски, от които 499 лева за държавна такса, 2150 лева за адвокатско възнаграждение и 280 лева за експертиза. Ответниците са станали причина за завеждане на иска и разноските по делото, с това че изпълнението е изоставено от И. Й. и дори в частта й в която е изпълнена оградата, недостатъците са съществени с резултата по чл. 265 ал. 2 ГПК и договорът на това основание е развален, с това че до предявяване на иска не са потвърдили че преведените на ответницата пари са в изпълнение на договора и след развалянето му не са ги върнали. Поради това, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК И. Н. Й. ЕГН •••••••••• и Ж. М. М. с ЕГН •••••••••• следва да се осъдят да заплатят на Л. В. Х. ЕГН •••••••••• сумата 2928 лева за направените по делото разноски, от които 499 лева за държавна такса, 2150 лева за адвокатско възнаграждение и 280 лева за експертиза.

С оглед на това, че искът срещу Ж. М. М. се уважава на първото предявено основание – по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск срещу нея с правно основание чл. 88 ал. 1 от ЗЗД.

Мотивиран от изложените съображения, съдът,