Решение № 166 от 27.5.2025 г. на Районен съд - Разлог по дело № 1053/2023 г.

Производството е образувано по ИМ от В.В.В. от Бл.АК, с/у ЕС в Сграда „В“, в „А.х.- сгради А, В и С“, известен като „М.Р..- И.&С.“, с адрес: г.Б., о.Б., о.Б., м.„Г.“, у.„К.“№7, с управител Е.С.З. Твърди се в ИМ, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.19.105.2.69 по КККР на г.Б., в сграда с идентификатор 02676.19.105.2 по КККР на г.Б., м. „Г.“, у.„К..“, разположена в ПИ с идентификатор 02676.19.105, стар УПИ 019105, в „А.х.- сгради А, В и С“ с адм. име „М.Р..- И.иС.“. Твърди се още, че на 15.09.2023 г. било насрочено и проведено ОС на собствениците на самостоятелни обекти в жил. сграда с идентификатор 02676.19.105.2 по КККР на г.Б., в „А.х.- сгради А, В и С“, известен като „М.Р..- И.&С.“, при следния дневен ред: 1. Избор на секретар на ОС; 2. Отчет на Управителя за периода от 2022-2023 г.; 3. Финансов отчет за периода 2022-2023 г.; 4. Приемане на год. бюджет за 2023-2024 г. на основание чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС; 5. Предложения и одобряване на р-ра на вноската за разходи за управление и поддръжка на общите части за 2023-2024 г. на основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС; 6. Предложения и одобряване на р-ра на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023- 2024 г- на основание чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС; и предложения за план на ремонт и обновяване; 7. Оценка на дружеството за управление и поддръжка на общите части, произтичайки от съществуващия договор за обслужване на общите части; 8. Други предложения. Сочи, се че ищцата е присъствала лично на проведеното ОС. При провеждане на ОС ищцата констатирала редица нарушения, допуснати при свикването и провеждането на същото, както и че били взети незаконосъобразни решения. Твърди се, предвид това, в срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, оспорила съдържанието на протокола от ОС, включително достоверността на отразените в него изявления и решения. Констатирани били следните нарушения, водещи до незаконосъобразност на взетите решения: - при провеждане на ОС не бил отчетен кворумът за провеждането му - нарушение на чл.15 от ЗУЕС.

• допуснато било нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС - не били налице подписи на присъстващите или представляваните собственици на самостоятелни обекти в ЕС. - при провеждане на ОС не били спазени изискванията на закона за представителство и възможността на едно лице да представлява до трима собственици на самостоятелни обекти на ОС, в този смисъл било допуснато нарушение на чл.14 от ЗУЕС. - незаконосъобразно било и решение по т.5 от дневния ред, в частта му, в която било определено да се заплаща месечна лихва за забава на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС от 3% месечно, тъй като определянето на обезщетение при неизпълнение на задължението на собственик на самостоятелен обект в сграда не било в правомощията на ОС на съсобствениците, изчерпателно изброени в чл.11 от ЗУЕС. Незаконосъобразно било е отразеното обстоятелство, че собствениците внасят по една сметка както таксите за поддръжка и управление, така и таксата за фонд „Ремонт и обновяване“. - незаконосъобразно било и решение №6, тъй като неправилно било определено, че вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ следвало да бъде заплащана еднократно до 31.01.2024 г., като това решение било нищожно по правилата на чл.26 от ЗЗД. Във взетото решение №6 не била посочена банковата сметка, по която следвало да бъде заплащана тази вноска, като ЕС не разполагала със специалната сметка, предвидена в чл.50, ал.3 от ЗУЕС, която сметка била със специално предназначение и се препятствала възможността на собствениците на самостоятелни обекти да заплащат дължимите се месечни такси, определени от ОС по начина, регламентиран в закона. Незаконосъобразно било и решение №6, в частта му, с която е определено месечна лихва за забава на собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС от 3% месечно. - решението по т.7 се разминавало в предварително обявения дневен ред в т.7 и този обявен с протокола от ОС по отношение на тази точка, тъй като в дневния ред, в т.7 било посочено, че следва да бъде извършена оценка на дружеството, което обслужва ЕС, но никъде не било посочено, че ще бъде продължен договорът м/у ЕС и дружеството. Този тип договори се сключвали за срок до 2 г., като след този срок същите не могли да бъдат продължавани, а следвало да бъде взето решение за ново възлагане на управлението, като липсвала възможност за продължаването му. Иска се от съда, на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, да отмени като незаконосъобразни взетите на ОС на ЕС, проведено на 15.09.2023 г. решения, както следва: - решение №5, в частта, с която е посочено, че при забава следва да се начислява месечна лихва от 3% до окончателното плащане на задължението; - решение №6, в частта с която е прието, че таксата за „ремонт и обновяване“ е вносима еднократно до 31.01.2024 г., както и че при забава се дължи 3% лихва до окончателното плащане; - решение №7 - да не бъде прекратяван договора за поддръжка на общите части на сградата, сключен с „И.“ООД; Претендират се и сторените по делото разноски /чл.78, ал.1 от ГПК/. В срока по чл.131 ГПК, е подаден писмен отговор от ответната страна. Искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца. Твърди се свикване и повеждане на ОС на ЕС в съответствие с изискванията на чл.13, ал.1 ЗУЕС. Сочи се, че протоколът съдържал всички необходими реквизити, ОС е проведено при спазване на изискванията за кворум по чл.15 от ЗУЕС, отложено е с 1 час и е редовно свикано на основание чл.15, ал.2 ЗУЕС и на него са били представени необходимият минимум ид. части от общите части на ЕС. Сочи се, че всички решения по обявения дневен ред и включени в протокола на ОС от 15.09.2023 г. били взети при мнозинство, определено съгласно разпоредбите на чл.17 от ЗУЕС. Пълномощните отговаряли на изискванията на българското законодателство - налице били данни за упълномощител и упълномощено лице. Поддържа се, че не отговаряло на истината твърдението, че ищецът оспорила съдържанието на протокола. В представеното с ИМ писмо, ищецът не направила каквото и да било конкретно искане, нито пък твърдяла, че съдържанието /текстът/ на протокола не отговаряли на извършеното по време на ОС, като ищеца правел оспорване но чл.16, ал.9 от ЗУЕС с ИМ, което било недопустимо. Спазени били изисванията на закона, като за всяко гласуване в протокола бил отразен начинът по който са гласували собствениците и прецизно били изчислени процентите. Взетите от ОС решения, обективирани в т.5 и 6 от протокола в частта за определяне на неустойка от 3% при забава в плащането, били взети с мнозинство от присъстващите и били валидни. По т.5, ОС взело решение таксите за „Поддръжка и управление“ за годината да останат същите като предходната година - от 14.00 лева на собственик, ползвател или обитател на месец, като било определено това да става с еднократно плащане, с оглед намаляването на банковите такси, заплащани от собствениците. Относно решението по т.7, взето от ОС, управителят предложил договора с фирмата да не бъде прекратяван, като последният не бил сключен за определен срок, което било допустимо по действащия към датата на събранието ЗУЕС и можело да бъде прекратен от ЕС по всяко време с предизвестие, поради което обстоятелство ОС следвало да вземе решение дали да прекрати договора. Предмет на отмяна могли да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение, но не подлежали на отмяна решенията, с които се отхвърляли предложения. При поддържане на тези оспорвания и възражения, се претендира отхвърляне на иска като неоснователен. По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива ч/з разпит на свидетели. Анализът на събраните доказателства, преценени във вр. с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Не е е спорен по делото фактът, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.19.105.2.69 по КККР на г.Б., в сграда с идентификатор 02676.19.105.2 по КККР на г.Б., м. „Г.“, у.„К..“ разположена в ПИ с идентификатор 02676.19.105, стар УПИ 019105, в „А.х.- сгради А, В и С“ с адм. наименование „М.Р..- И.иС.“. Горният имот ищцата е придобила ч/з покупко-продажба, оформена в нот. форма с нот. акт за покупко-продажба №81, том3, рег. №2592, дело № 445/2011 г. Също така не е спорен фактът, че на 15.09.2023 г. е проведено ОС на ЕС, както и фактът на свикване на ОС с покана, залепена на входа на ЕС. Това се установява от протокол от 07.09.2023 г., с което управителят на ЕС и ет. собственик са удостоверили, че на 17.09.2023 г. на двете външни врати на сграда В, в „А.х.- сгради А, В и С“, известен като „М.Р..- И.&С.“, с адрес: г.Б., о.Б., о.Б., м.„Г.“, у.„К.“7, са поставени покани за свикване на ОС на 15.09.2023 г. от 11.00 часа. В поканата за свикване на ОС на ЕС е обявен следният проект на дневен ред: 1. Избор на секретар на ОС; 2. Отчет на Управителя за периода 2022-2023 г.; 3. Финансов отчет за периода 2022-2023 г.; 4. Приемане на годишен бюджет за 2023-2024 г. на основание чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС; 5. Предложение и одобряване на р-ра на вноската за разходите за управление и поддръжка на общите части за 2023-2024 г., на основание чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС; 6. Предложение и одобряване на р-ра на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023- 2024 г., на основание чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС, и предложения план за ремонти и обновление, ; т.7 Оценка на дружеството за управление и поддръжка на общите части, произтичайки от съществуващия договор за обслужване на общите части; 8. Други предложения. На насрочената дата – 15.09.2023 г. е проведено ОС на ЕС, за което е съставен протокол. В протокола е отбелязано, че на първоначално насрочения час от 11.00 часа, на обявения дата, място и час според приложения като неразделна част от протокола присъствен списък /Приложение №1/, са се явили собствениците на 3, 86% ид. части от общите части на ЕС, поради което на основание чл.15, ал.2 от ЗУЕС, събранието е отложено за провеждане с 1 час по-късно, а именно от 12.00 часа. В 12.00 часа събранието е започнало при представителство на 71, 31% ид. части от общите части на ЕС, според приложения втори присъствен лист /Приложение №2/. На събранието от ЕС са взети решения, включително и в обжалваните т.5, т.6 и т.7. Протоколът от проведеното ОС е бил оповестен ч/з поставяне на съобщение, съгласно изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, на 21.09.2023 г., което е удостоверено и с протокол. Установява се от приложената имейл кореспонденция /л.105-106/, че на 25.09.2023 г. ищцата В. е изпратила писмо по ел. поща, с което е поискала препис от протокола на ОС на ЕС, проведено на 15.09.2023 г. В отговор, управителят на ЕС е изпратил въпросния протокол по имейл. След като се е запознала със съдържанието му, на 28.09.2023 г. ищцата е изпратила ново писмо до управителя, с което оспорва протокола на основание чл.16, ал.9 от ЗУЕС. Тя заявява, че не приема съдържанието на протокола, като конкретно оспорва достоверността на отразените в него решения и квоти на представляваните общите части на сградата. Приложени са копия от пълномощни, удостоверяващи представителна власт на участниците в ОС. По делото не бяха представени документи, удостоверяващи собствеността на всеки самостоятелен обект в сградата, не са изисквани такива при провеждане на събранието, както и не се представят като доказателства по делото. Във вр. с начина на провеждане на ОС по делото бяха разпитани водени от ищеца свидетели А.Н.Т. и И.Г., както и водения от ответната страна свидетел И.Ж.Б. Свидетелят А.Т. - руски гражданин, съпруг на ищцата, заявява пред съда, че в качеството си на ет. собственик, лично е присъствал на оспореното ОСЕС. Посочва, че събранието е започнало със закъснение – вместо в обявения час в 11.00 часа, то е стартирало в 12.00 часа, когато била извършена и регистрацията на собствениците. Споделя, че поради закъснението, поканеният от ищцата преводач е напуснал, преди събранието да започне. Събранието се водело от Е.З., а протоколчик бил адв. Б., като едновременно с това участвал и при гласуването На събранието присъствали ет. собственици, сред които и ищцата В., И.Г., собственикът на ап.В2 – О. /гражданин на И./ и съпругата му, както и група от 7 адвокати. Събранието се провело на бълг. език, като И. и израелските граждани не са разполагали с преводач. В резултат св. Т. им превеждал на руски език, но заявява, че успявал да преведе всичко, тъй като се преминавало твърде бързо м/у точките от дневния ред. Твърди, че въпреки това израелските граждани са гласували. Свидетелят уточнява, че е присъствал и на други събрания на ЕС, също провеждани на бълг. език, като невинаги е имало преводач. По време на обсъжданията и гласуванията по дневния ред е имало напрежение и създаване на хаос. Според свидетеля, ищцата е била ограничена в изказванията си, като била прекъсвана и й било казвано, че „всяка година е едно и също“. Свидетелят заявява, че е получил препис от изготвения вече протокол от ОС по ел. поща, като не е установил разминавания в съдържанието му по отношение на таксата за управление и поддръжка с протокола от ОС от предходната година. Свидетелката Г. - руска гражданка, заявява че в качеството си на ет. собственик е присъствала на ОС на ЕС /ОСЕС/, проведено през м.09.2023 г. Потвърждава, че поради липсата на кворум, събранието започнало с 1 час по-късно в 12.00 часа, когато била извършена и регистрацията на присъстващите. Твърди, че събранието е било водено бълг. език, като предварително не е била предупредена за необходимост от преводач, нито такъв й бил осигурен. Допълва, че е присъствала няколко пъти на ОС на сградата, които винаги се провеждали на бълг. език. Споменава, че през 2021 г. имало преводач, докато през 2022 г., такъв не бил осигурен, но собствениците са били изрично уведомени, че могат да си доведат преводач по собствена инициатива. Относно събранието от 2023 г. свидетелката заявява, че не е разбирала напълно съдържанието на дискутираните въпроси и гласуванията, поради езиковата бариера. По тази причина е търсила съдействие от съседи, които да й разясняват темите и взетите решения. Уточнява, че на събранието присъствали и други чуждестранни граждани – израелски собственици, които също не разбирали водената на бълг. език комуникация. Свидетелката твърди, че резултатите от гласуванията по точките от дневния ред не са били обявявани пред присъстващите по време на събранието, а само вписвани в протокола. Посочва, че препис от протокола се изпраща от управителния орган при поискване, като тя самата е получила такъв, който обаче й бил предоставен от друг собственик. Не се ангажира със становище дали при прегледа му е установила несъответствия м/у обсъжданията по време на събранието и отразеното в протокола. Разпитаният по делото свидетел И.Б., посочен от ответната страна, казва че е участвал при всички етапи на свикването и провеждането на ОСЕС, включително при изготвяне на необходимата документация. Свидетелят дава подробни сведения относно предприетите действия във вр. с организацията на събранието, като изразява становище, че цялата процедура е била проведена съобразно изискванията на закона. Така установеното то фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, и е процесуално допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Формираната задължителна съд. практика приема, че срокът по чл.40 от ЗУЕС, е преклузивен, поради което и за спазването му съдът следи служебно. Пропускането му води до извод за недопустимост на ИМ и оттам прекратяване на производството. От събраните писмени доказателства се установи, че писмено съобщение за изготвяне на протокола от ОС на ЕС е било поставено на двете входни врати на сграда „В“ на 21.09.2023 г., като е указано, че всеки собственик, ползвател и обитател, може да поиска копие от него като е посочена и ел. поща, ч/з която да се осъществи това заявяване. С това от ответната страна е установено, че е спазен реда по чл.16, ал.7 ЗУЕС, за обявяване на протокола от ОС. ИМ е подадена на 20.10.2023 г., поради което е спазен преклузивния едномесечен срок по чл.40 ЗУЕС и искът е процесуално допустим, като подаден от активно легитимиран правен субект - ищецът притежава самостоятелен обект в сградата, която е в режим на ЕС. По същество: При предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в ИМ нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на ОС. Това следва от хар-ра на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в ИМ основания. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК - Решение №58 от 25.03.2014 г. по гр. д. №5704/2013 г. на ВКС, I г. о. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, релевирането на нови основания за порочност на оспорените решения, взети на ОС на ЕС, включително и ч/з поясняване и допълване на ИМ по реда на чл.143, ал.2 от ГПК. По този ред, след разрешаване на предварителните въпроси - арг. чл.143, ал.1 от ГПК, ищецът може да допълни ИМ ч/з релевиране на фактически твърдения, но само в пределите на заявеното основание. В ИМ въз основа на която е образувано настоящото дело най-общо са посочени следните оспорвания, въз основа на които се иска отмяна на решения №5, 6 и 7 от ОС на ЕС, проведено на 15.09.2023 г. Няма оспорване по въпроса за свикването на ОСЕС. Възраженията на ищцата най-общо могат да се разделят в 2 групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за провеждането му; 2. че решенията противоречат на материалния закон. По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за провеждането му. Твърди се от ищцата, че при провеждане на ОС не става ясно как е отчетен кворумът за провеждането му; в протокола били отразени непълно изявленията на участвалите лица и не били налице подписи на присъстващите или представляваните собственици на самостоятелни обекти в ЕС; при провеждане на ОС не били спазени изискванията на закона за представителство и възможността на 1 лице да представлява до трима собственици на самостоятелни обекти на ОС. Съобразно установената константна практика, по въпроса относно достоверността на съдържанието на протокола от проведено ОС на ЕС, вкл. на отразените в него решения по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, е налице специална процедура по оспорване и тя е ч/з оспорване съдържанието на протокола. Според нея всеки ет. собственик може да оспори това съдържание писмено пред УС /управителя/ в 7-дневен срок от съобщението по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, но не по-късно от 1 месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Липсата на такова оспорване, сочи че всички обективирани в протокола факти са се осъществили в обективната действителност по начина, удостоверен в този документ. При неоспорване на протокола и съдържанието му от ет собственик в срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, протоколът е стабилизиран и има обвързваща ет собственици, третите лица и съда доказателствена сила /Решение №8/24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №4294/2014 г., I г. о., ГК и Решение №12 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №5368/2014 г. на I г. о. на ГК; Решение №8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. дело №4294/2014 г., I г. о на ГК/, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. При оспорване на протокола в сроковете по чл.16, ал.9 ЗУЕС обаче достоверността на отразеното в него е преодоляна и в тежест на ответната ЕС е да установи осъществяването на всички оспорени от ищеца факти и обстоятелства, т.е. по същество оспорването има отношение към разместване на доказателствената тежест в производството по чл.40, ал.1 ЗУЕС. В случая следва да се приеме за установен фактът на оспорване на протокола от ищцата в сроковете по чл.16, ал.9 ЗУЕС. Съобщението за изготвяне на протокола е поставено на видно място на 21.09.2023 г., като препис от него, след поискването му, ищцата е получила по ел път на 26.09.2023 г. Оспорването на протокола от В.В. е станало отново по ел. път - на 28.09.2023 г. по предоставената от ответната страна ел. поща т.е. в срока по ал.9 на чл.16 от ЗУЕС. Законът не поставя изискване на определено, конкретно съдържание на това оспорване. Ето защо неоснователна е тезата на ответната страна, че по същество ел. писмо от 28.09.2023 г. от ищцата не представлява оспорване по см. на чл.16, ал.9 ЗУЕС. Същевременно имейл адрес за поискаване, респ. получаване на сканирано копие от протокола на ОСЕС от собственик, ползвател и обитател на самостоятелен обект в сградата е бил изрично посочен от управителя на ЕС в съобщението от 21.09.2023 г. за изготвения протокол. При това положение, когато ел. адрес е указан в съобщението или в друг официален документ, изпращането на протокола и последващата кореспонденция, включително оспорване на решенията на ОС, може да се извършват по ел. път. Предвид горното, следва да се счете, че в съответните за това срокове е преодоляна достоверността на отразеното в протокола и в тежест на ответната ЕС да установи оспорените от ищеца факти и обстоятелства, но само в рамките на поддържаните в исковата молба основания. Настоящият състав намира, че лишено от основание е оплакването на ищцата, че ОС е проведено без преводач, при наличие на граждани от други държави, които не владеят бълг. език и не е ясно разбират ли същността на решенията на ОС, поради факта, че съгласно КРБ, чл.3. – „Официалният език в Р.Б. е българският“. По аргумента от чл.46 от ЗНА и чл.4, ал.1 от ГПК, съд. език е българският. Събранието е проведено в РБ. Всички правила относно собствеността и др. са пряко уредени според законодателството на РБ. Освен това, в изготвената покана за събранието изрично е посочено, че то ще се проведе на бълг. език, поради което участниците са били предварително уведомени за езика на провеждане.

Законът не предвижда задължение за осигуряване на преводач от страна на управителния орган или свикващия събранието. Отговорността за осигуряване на превод следователно е на лицата, които не владеят бълг. език. Допълнително, съгласно свидетелските показания на Т. и Г., същите са присъствали и на други общи събрания на ЕС в м. Г., б.„В“, провеждани в предходни години също на бълг. език, като свидетелстват, че ет. собственици са били наясно както с езика на водене на събранията, така и с възможността сами да си ангажират преводач при необходимост. Ето защо липсата на преводач не води до допуснато процесуално нарушение при провеждането ОСЕС.. Въпреки това, съдът констатира съществено нарушение на чл.15 от ЗУЕС, което е основание за отмяна на взетите решения. При изричното оспорване в ИМ на начина на изчисляване на кворума, по-конкретно произхода и р-ра на притежаваните ид. части на всеки от присъстващите, ответникът следваше да установи по безспорен начин, че посочените в приложения списък лица са собственици на описаните самостоятелни обекти в сградата, както и че така отразеният размер на притежаваните от тях общи части съответства на отразените такива в документите им за собственост. Това обстоятелство е от съществено значение при определяне законосъобразността на свикването и провеждането на ОС, както и на вземане на решения на същото, с оглед установяване участието в събранието на собственици на самостоятелни обекти в сградата или техни представители и формиране на мнозинство при гласуването. Установяване на качеството на собственик в ЕС на всяко от представените на събранието лица е изначално необходимо с оглед правото му да участва в ОС, да гласува по точките от дневния ред и формира решения по тях. За последното пък е необходимо и установяване по надлежния ред на обема на притежаваните ид. части от общите части на сградата, тъй като именно с този обем права собственикът участва при гласуването и въз основа на тях се определя приема ли се всяко отделно решение или не. В тази вр. по делото остана недоказано обстоятелството, че в списъка са нанесени лица, които са собственици на сочените апартаменти в сградата, както и че последните притежават вписаните ид. части от общите части, именно с който размер участват при формиране на решенията по точките от обявения дневен ред. С доклада по делото съдът е указал на страните да докажат твърдените от тях обстоятелства. В случая ответникът е представил единствено приложените към процесния протокол копия на пълномощни, удостоверяваши представителната власт на участници в ОС. Ответникът обаче не е приложил документи за собственост или други доказателства, които да установяват конкретните ид. части, притежавани от всеки собственик. Единствено за ищцата В.В. може да се установят със сигурност притежаваните от нея ид. части от общите части на сградата, предвид нотариалния й акт за собственост, приложен към ИМ. Такива документи или други документи удостоверяващи по безспорен начин р-ра на притежаваните ид. части от общите части на сградата не бяха представени по отношение на останалите ет. собственици, поради което не може да се приеме, че е установено по категоричен начин наличието на законен кворум за провеждане на ОС. При това положение е налице нарушение чл.15 от ЗУЕС, което е съществено и влече незаконосъобразност на взетите на ОСЕС на 15.09.2023 г. решения, поради което и същите подлежат на отмяна. Отделно от това, протоколът не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Измененията и допълненията в чл.16, ал.5 от ЗУЕС /обн. ДВ, бр.26/2016 г./, действаща към датата на провеждане на ОС – 15.09.2023 г., налагат категоричен извод, че лицата се явяват следващи да удостоверят не само явяването си на ОС, а и начина по който са гласували – с подписа си в протокола или в отделен документ. Това е формата и съдържанието за удостоверяване на тези лица на волеизявленията им "за", "против" или "въздържал се" по всяко от приетите решения. Тази позиция се подкрепя по аргумент от противното от съд практика, формирана при действието на предходната редакция на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, в което такова изискване не е било налице и липсата на подпис на ет. собственици, гласували с/у атакуваните решения, не е опорочавала произнасянето на ОС на ЕС /Решение №133/31.03.2015 г. по гр. д. №632/2014 г. на ВКС, ІІ г.о./. Мотивите са били именно, че разпоредбата изброява лимитативно съдържанието на протокола, съответно липсата, на който и да е реквизит, води до нарушение на императивната норма в закона. Няма основание да се счете, че нововъведените със ЗИД от 2016 г. реквизити не са задължителни, в т. ч. и подписана гласувалите собственици. При положение, че актуалната редакция на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, регламентира към съдържанието на протокола да се съдържа начина, по който са гласували лицата, удостоверен с подписите им, тогава липсата на такива подписи представлява несъответствие на протокола с императивно законово изискване към неговата форма и съдържание. Поради това, решенията на ОС са валидни, ако са обективирани в протокол от проведеното ОС с нормативно установено минимално съдържание /чл.16, ал.4, изр.1, вр. чл.16, ал.5 от ЗУЕС/, в частност – удостоверяване с подписите на лицата, за начина по който те са гласували „"за", "против" или "въздържал се", а спазването на установената в ЗУЕС процедура по приемането им е условие за тяхната действителност /в т. см. Определение №472/10.10.2018 г. по ч. гр. д. №3504/2018 г. на ВКС, ІV г. о./, като при нарушения същите подлежат на отмяна. Видно от представения протокол от проведеното на 15.09.2023 г. ОСЕС и приложенията към него е, че той съдържа: датата и мястото на провеждането на ОС; дневния ред; явилите се лица и ид. части от ет. собственост, които те представляват; същността на изявленията; създавате предложения; вземете решения по дневния ред и мнозинството с което са взети решенията. Наличните в протокол подписи на присъстващите лица, обективирани в Приложение №1 и Приложение №2 удостоверяват единственото явяване на ОС. Нито в протокол, нито в друг отделен документ се съдържат подписи на гласувалите лицата със "за", "против" и "въздържал се", което обуславя незаконосъобразността на взетите решения. Изложеното обосновава извод, че протоколът от проведеното ОС на ЕС, не е съставен в предвидената на чл.16 от ЗУЕС форма. Това води до липсата на съдържание и съответно отпадане на формалната доказателствена сила и значение на документа. Предвид това и обективираните в протокола решения се явяват незаконосъобразни и само на това формално основание следва да се отменят. В този смисъл е безпредметно да се изследват и останалите доводи за нарушения на чл.14 от ЗУЕС, при провеждане на ОСЕС, както и за незаконосъобразност на конкретните атакувани решения. С оглед на всичко изложено, съдът намира че при провеждането на ОС на 15.09.2023 г. са допуснати съществени нарушения – по чл.15 и чл.16, ал.5 от ЗУЕС, което води до опорочаване на взетите решения. Ето защо искът следва да бъде уважен, а решенията по т.5, т.6 и т.7 следва да бъдат отменени в атакуваните части. С оглед изхода на спора ще следва ответникът да заплати сторените и доказани по делото разноски общо на 2060.00 лева, включващи заплатена държ. такса /60.00 лева/ и адв. възнаграждение /2000.00 лева/ за изготвяне на ИМ и явяване в СЗ. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца съдът намира за неоснователно, като се има предвид, че делото се отличава с фактическа сложност, както и това, че са проведени общо 4 ОСЗ. Водим от горните мотиви и на основание чл.42, ал.2 от ЗУЕС, съдът