Решение № 3267 от 17.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 11193/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 6 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, П.та или съда при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Пасивно легитимиран да отговаря по конкретния иск е П. на Р.Б., която следи за законността при изпълнение на наказанията. Не могат да бъдат споделени аргументите на ответника, че не носи отговорност поради липса на вина. В случая отговорността е обективно, безвиновна и за основателност на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, е достатъчно да се установи изтърпяване на наложено наказание "лишаване от свобода" над определения от съда размер./Т. Р. № 5 от15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). В настоящото производство безспорно се установи, че ищецът в резултат от проявено от страна на ответника бездействие и неизпълнение на задълженията за упражняване на надзор по чл. 5 ал.1 ЗИНЗС и чл.146 ЗСВ и задължението си по чл.17, ал.5 НПК, е изтърпял 6 м. и 23 дни в повече от определеното му от съда наказание „лишаване от свобода“. При законово вменено задължение на ответника за законността при изпълнение на наказанията настоящият състав приема, че е налице причинно - следственавръзка между поведението му, изразяващо се в бездействие на П.та и подчинените й органи, и посочените неблагоприятни последици. С оглед гореизложеното, отчитайки продължителността на неправомерното ограничаване на личната свобода на ищеца и при наличието на доказателства за душевнитему болки и терзания, предизвикани от това състояние, съдът счита, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, преценени при условията на чл.172 от ГПК, че ищецът преживял продължилото над определения от съда размер наказание. Следва обаче да се отчете, че срещу ищеца имало и други висящи производства, което е индикация, че същият е със съмнителна репутация, както и че некачественото извършване на служебни задължения от страна на органите при ПРБ не следва да служи като обезвезмездяване на лица, известни в криминалния обзор. Това обосновава извод у настоящият съдебен състав, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 500 лв., в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен. При този извод за съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 14.07.2021г. – на тази дата е влязло в сила решението на САС. По разноските: Ищецът има право на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска – чл.78, ал.1 от ГПК –0.1лв. от 10лв. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.1 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, определя възнагр. на адв. М. А. А. от САК в размер на 300лв. По изложените съображения съдът