Решение № 176 от 28.9.2015 г. на Районен съд - Павликени по дело № 357/2015 г.

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД. Ищецът – ДСП гр.•••, излага в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника за сумата от 329.27 лв. главница, представляваща неправомерно изплатена на наследодателката му Л. П. Т. целева помощ за отопление за периода •••г., 149.27 лв. законна лихва, както и разноски. Твърди, че вземането произтича от обстоятелството, че Т. е подпомагана в процесния период от ДСП гр.••• с целеви помощи по чл.25 ППЗСП. Твърди, че помощите са получени връз основа на декларираните от Т. данни, съгласно които същата е подлежала на подпомагане. Впоследствие е установено, че Т. не е посочила вярно размера на получения от нея доход, което би я изключило от лицата подлежащи на подпомагане. При наличието на този факт Т. не е отговаряла на условията за подпомагане и неправомерно е получила- без правно основание отпуснатите й социални помощи. Твърди, че на основание чл.14, ал.4 /отм./ от ЗСП директорът на ДСП гр.••• е издал заповед № РД-•••/•••2009г., с която е наредено на Т. да възстанови получените суми ведно със законната лихва и че тази заповед е получена от нея на •••2009г., не е обжалвана и е влязла в сила. Наследникът й след писмена покана също не е възстановил сумата. Счита, че вземането е ликвидно и изискуемо, но длъжникът не изпълнява, а е оспорил вземането по заповедта с възражение. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи процесните суми по заповедта за изпълнение. Ответникът в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор. Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема са установено следното: С молба декларация за социално подпомагане № •••/•••.2007г. ответницата Л. Т. от с. •••, община ••• е декларирала пред ДСП •••, че доходите и са в месечен размер на 125лв. от пенсия. Със Заповед № •••/•••.2008г. е разрешено отпускане на помощ на лицето на основание чл.15 ППЗСП считано от •••2007г.- месечна целева помощ за отопление в размер на 180.00 лв. Според получена справка от НАП •••, лицето Л. П. Т. е декларирала доходи като физическо лице през 2007г. в размер на 3600лв. Изискана е информация то лицето за произхода на сумата с писмо от •••2008г, но указания срок такава не е предоставена. Със Заповед от •••.2008г. е възложена проверка на социален работник към ДСП ••• по случая. За резултатите от нея е изготвен Констативен протокол, според който не е намерено обяснение за установения деклариран доход и лицето не се е явило. На •••.2009г. е издадена процесната заповед на директора на ДСП ••••, с която е наредено Л. Т. да възстанови неправомерно получените социални помощи за отопление в размер на 180лв. Видно от известие обратна разписка от •••.2009г. на същата дата заповедта е връчена лично на адресата. Няма данни за нейното обжалване. На задълженото лице е изпратена покана за доброволно плащане от •••.2010г., която не е връчена, т.к. лицето е починало на •••.2009г. Неин единствен наследник е ответникът М.И.Х.. На него също е изпратена покана за доброволно изпълнение - от •••.2013г., върната като непотърсена от постоянния му адрес. Видно от материалите по ч.гр.д.№ •••/2015г., за събиране на процесното вземане ищецът е депозирал заявление пред РС ••• по реда на чл.410 ГПК въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение № •••/•••.2015г. срещу М.И.Х. за заплащане на сумите: 180лв. главница за неправомерно получени от лицето Л. П. Т. социални помощи по Наредба №5/30.05.2003г. на МТСП, лихва от 149.27лв. за периода ••••г. и законна лихва върху главницата от •••.2015г. до изплащане на вземането. При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи: Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване наличието на вземане в полза на ищеца срещу ответника, произтичащо от неоснователно обогатяване – изплатени без правно основание социални помощи. Ответникът не е подкрепил с правни възражения твърдението си, че не дължи процесните суми. От установената фактическа обстановка е видно, че административният акт, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение е влязъл в сила преди смъртта на задълженото лице. Тъй като задължението е имуществено, то е наследено от ответника, който не отрича да е приел наследството. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се признае за съществуващо задължението на ответника към ищеца. Водим от горното Съдът