Решение № 4679 от 5.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образувано е по жалба с вх.№34477/03.04.2024 год. на ЧСИ М.П. с рег.№851 на КЧСИ, с район на действие СГС, адрес на кантората: гр. София, ул. •••••••, подадена от взискателя „Д.А..А“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „••••••• представлявано от управителя П.Д.Б., действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.И.П. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ••••••• на основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК. Обжалват се Постановление за прекратяване с изх. №18173/19.03.2024 год. по изп. д. №20188510402730 и Постановление за прекратяване с изх. №18174/19.03.2024 год. по изп.д. №20188510402754. Жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на цитираните изпълнителни дела на ЧСИ е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната им. Твърди, че изпълнителните дела са образувани преди постановяване на първоначалното решение за откриване на производство по несъстоятелност и по тях е имало вписана възбрана по отношение на имотите, предмет на продажба от страна на длъжника „Л.П.“ (в несъстоятелност) преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че разпореждането с ипотекираните имоти от страна на несъстоятелния длъжник, извършено след налагане на възбраната, в полза на друго дружество нарушават правата на взискателя. Отбелязва, че спрямо обявеното впоследствие в несъстоятелност дружество – приобретател, взискателят няма приети вземания от масата на несъстоятелността. Счита, че наложената възбрана при прекратяване на производството, ще подлежи на заличаване и интереса на взискателя ще остане незащитен. Твърди, че при изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.4 от ТЗ, производството ще се прекрати и ще се постанови заличаване на търговеца от търговския регистър. Отбелязва, че дружеството – взискател не е мажоритарен кредитор, като преди него има много други кредитори с вземания на висока стойност на различни основания, напр. за неустойки. Позовава се на непротивопоставимост на извършеното прехвърляне, което счита, че следва да важи и за производството по несъстоятелност. Прави искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до произнасяне на Окръжен съд Видин по молба за продължаване на изпълнителните действия по цитираните дела. В срок са депозирани писмени мотиви от страна на ЧСИ с вх.№ 46780 от 22.04.2024 год. на съда, в които оспорва подадената жалба като неоснователна. Препраща към разпоредбите на чл.638 от ТЗ, на основание които е постановил прекратяване на изпълнителните дела. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Изпълнително дело № 20177800400314 по описа на ЧСИ В.Л. РЕГ. № 780 е прехвърлено по молба на взискателя „А.Д.Д.“ ООД С ЕИК ••••••• за продължаване на изпълните действия и е образувано в кантората ми под № 20188510402730 въз основа на Изпълнителен лист издаден на 23.06.2017 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417), на основа на запис на заповед по ГД № 38436 от 2017 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 64 с-в/отд. и Изпълнителен лист издаден на 16.03.2018 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ГД № 15889 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 35 с-в/отд., по силата на които длъжниците „А. 2000“ ООД С ЕИК •••••••, „Л.П.“ ООД С ЕИК •••••••••• и А.С.А. С ЕГН •••••••••• са осъдени за заплатят парични задължения. На 23.03.2022г между „А.Д.Д.“ ООД С ЕИК •••••••, като цедент, и „Д.А..А“ ЕООД С ЕИК •••••••, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който „А.Д.Д.“ ООД С ЕИК ••••••• прехвърля на „Д.А..А“ ЕООД С ЕИК ••••••• вземанията си по Изпълнителен лист издаден на 23.06.2017 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417), на основа на запис на заповед по ГД № 38436 от 2017 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 64 с-в/отд. и Изпълнителен лист издаден на 16.03.2018 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ГД № 15889 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 35 с-в/отд. Въз основа на молба с вх.№ 39290/05.05.2022г и на основание чл. 429 от ГПК, дружеството „Д.А..А“ ЕООД с ЕИК ••••••• е конституиран като взискател цо изпълнително дело № 20188510402730 на мястото на „А.Д.Д.“ ООД С ЕИК •••••••. Изпълнително дело №: 20187900400512 по описа на ЧСИ Р.М. РЕГ. № 790 е прехвърлено по молба на взискателя „Д.А..А“ ЕООД С ЕИК ••••••• за продължаване на изпълните действия и е образувано в кантората ми под № 20188510402754 въз основа на Изпълнителен лист издаден на 19.03.2018 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ГД № 15884 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 53 с-в/отд., Изпълнителен лист издаден на 16.03.2018 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ГД № 15887 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 32 с-в/отд., Изпълнителен лист издаден на 05.04.2018 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ГД № 15879 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 59 с-в/отд. и Изпълнителен лист издаден на 11.04.2018 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417), на основа на Договор за кредит 1291/26.02.2014 по ГД № 15882 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 50 с-в/отд, , по силата на които длъжниците „А. 2000“ ООД С ЕИК •••••••, „Л.П.“ ООД С ЕИК •••••••••• и А.С.А. С ЕГН •••••••••• са осъдени за заплатят парични задължения. На 27.03.2019г е депозирана молба е вх.№ 23153/27.03.2019 от длъжника „Л.П.“ ЕООД С ЕИК ••••••••••. Към така депозираната молба са приложени: влязло в сила Определение № 1347/17.01.2019 по в.ч.гр.д.№ 10868/2018 по описа на СГС, съгласно което по отношение на длъжника „Л.П.“ ЕООД С ЕИК •••••••••• е отменено разпореждане за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителен лист, издадени по ГД № 15887 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 32 с-в/отд., както и влязло в сила Определение № 29854/27.12.2018 по в.ч.гр.д.№ 12213/2018 по описа СГС, съгласно което по отношение на длъжника „Л.П.“ ЕООД С ЕИК •••••••••• е отменено разпореждане за незабавно изпълнение и е обезсилен изпълнителен лист, издадени по ГД № 15882 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 50 с-в/отд. Въз основа на представените съдебни актове и на основание чл.433, ал.1, т.З ГПК, е постановена резолюция по молба е вх.№ 23153/27.03.2019, съгласно която изпълнението е прекратено по отношение на длъжника „Л.П.“ ЕООД С ЕИК ••••••••••. Изпълнително дело №20188510402754 е присъединено към Изпълнително дело № 20188510402730. С оглед на гореизложеното, към момента на съставяне на настоящите писмени мотиви взискател по изпълнително дело № 20188510402730 и присъединеното изпълнително дело № 20188510402754 е дружеството „Д.А..А“ ЕООД С ЕИК •••••••. С Решение № 44 от 04.12.2018 г по търг.дело № 29/2018 по описа на Окръжен съд - Видин, вписано в Търговския регистър на 05.12.2018 г е открито производство по несъстоятелност срещу „Л.П.“ ЕООД С ЕИК ••••••••••. С решение № 2780 от 13.12.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по търг.дело № 1386/2019 г, се отменя по въззивна жалба на взискателите Решение № 44 от 04.12.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, постановено от Окръжен съд - Видин по търг.дело № 29/2018г. Въз основа на молба от взискателя „А.Д.Д.“ ООД С ЕИК ••••••• с вх.№ 67691/02.10.2020 г. е насрочил и извършил опис на 12.10.2020г на следните недвижими имоти, възбранени съгласно вписан в Служба по вписвания - гр.София акт № 29, том 13, дв.вх.рег № 44085 от 12.07.2017г. на ЧСИ В.Л., собствени към момента на налагане на възбраната на длъжника „Л.П.“ ЕООД с ЕИК •••••••••• и ипотекирани от „Л.П.“ ЕООД с ЕИК •••••••••• за обезпечаване на вземанията на взискателя „Д.А..А“ ЕООД С ЕИК •••••••, описани в подробно в нотариалния акт. С Решение № 2780 от 13.12.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по търг.дело № 1386/2019 г, се отменя по въззивна жалба на взискателите Решение № 44 от 04.12.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Л.П.“ ЕООД С ЕИК ••••••••••, постановено от Окръжен съд - Видин по търг.дело № 29/2018г. Решение № 4/26.07.2022г по т.д.497/2020г по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, ВКС, което: 1.) отменя Решение № 2780/13.12.2019 по т.д.№ 1386/2019 по описа на САС, с което е отменено Решение № 44 от 04.12.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Л.П. ООД С ЕИК ••••••••••, постановено от Окръжен съд - Видин по т.д. № 29/2018г. и 2.) ВРЪЩА делото на САС за ново разглеждане от друг състав. На 08.03.2024 г в кантората ми е постъпила молба с вх.№ 24937/ 08.03.2024 г, депозирана от „Л.П.“ ЕООД (В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), ЕИК ••••••••••, за прекратяване на изпълнително дело № 20188510402730 и присъединеното към него изпълнително дело №20188510402754. Към молба с вх.№ 24937/ 08.03.2024 г е представено Решение № 400 от 20.06.2023 по т.д.№ 497/2020 по описа на САС, 9-ти състав, вписано в ТР с вписване № 20230621115116, постановено на основание чл.632, ал.1 ТЗ, с което се отменя Решение № 44 от 04.12.2018 г по търг.дело № 29/2018 по описа на Окръжен съд - Видин и вместо него постановява: открива производство по несъстоятелност срещу „Л.П.“ ЕООД С ЕИК •••••••••• и дружеството е обявено в несъстоятелност. Решението е влязло в сила на 28.06.2023г. Съгласно чл. 638, ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекси имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.638, ал.6 ТЗ, спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. Воден от горното и на основание чл.638, ал.6 ТЗ, съм издал обжалваните постановления, с които прекратявам производството по изпълнително дело № 20188510402730 и по изпълнително дело № 20188510402754 по отношение на длъжника „Л.П.“ ЕООД (В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), ЕИК ••••••••••. Със съобщение с изх.№ 18176/ 19.03.2024 г., получено на 22.03.2024г от адв. Д. П. пълномощник на взискателя „Д.А..А“ ЕООД С ЕИК •••••••, съм уведомил жалбоподателя за прекратяването на изпълнителните дела. На 03.04.2024 г в кантората ми постъпи жалба с вх.№ 34477/03.04.2024 г, предмет на настоящите писмени мотиви. Преписи от жалбата са връчени както следва: на 11.04.2024г - на длъжника „Л.П.“ ЕООД (В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), ЕИК •••••••••• чрез синдика Й.К.К.; на 15.04.2024г. на длъжниците „А. 2000“ ООД С ЕИК ••••••• и А.С.А. С ЕГН •••••••••• чрез пълномощника им по делото адв.В.Д.В.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна взех предвид предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.435 ГПК възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване, от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване действията на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435, ал. 1, т.З от ГПК във вр.с чл.436 ГПК, прекратяването на принудителното изпълнение подлежи на обжалване от взискателя чрез съдебния изпълнител пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението. Това обуславя жалбата като допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо право да обжалва. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради следните доводи: С Решение № 2780 от 13.12.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по търг.дело № 1386/2019 г, се отменя по въззивна жалба на взискателите Решение № 44 от 04.12.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на Л.П. ООД С ЕИК ••••••••••, постановено от Окръжен съд - Видин по търг.дело № 29/2018г. Решение № 4/26.07.2022 год. по т.д.497/2020г по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, ВКС, което: 1.) отменя Решение № 2780/13.12.2019 по т.д.№ 1386/2019 по описа на САС, с което е отменено Решение № 44 от 04.12.2018 г. за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Л.П.“ ООД С ЕИК ••••••••••, постановено от Окръжен съд - Видин по т.д. № 29/2018г. и 2.) ВРЪЩА делото на САС за ново разглеждане от друг състав. Съгласно постъпило в кантората ми с вх.№ 39908/04.04.2023 Решение № 1577/29.03.2023г по в.гр.д.№ 2739/2023 по описа на СГС, образувано по жалба с вх.№ 26354/24.02.2023г, депозирана от длъжника Л.П. ЕООД (В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), ЕИК •••••••••• срещу отказа да прекратя Изпълнително дело № 20188510402730 и присъединено към него Изпълнително дело № 20188510402754: „...при наличие на постановено, но невлязло в сила решение № 44 от 04.12.2018г. по т.д.29/2018. по описа на ОС-Видин за откриване на производство по несъстоятелност, законосъобразно съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, затова жалбата на „Л.П.“ ЕООД (В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), ЕИК •••••••••• следва да бъде оставена без уважение.“ Видно от представено с молба с вх.№ 24937/ 08.03.2024 г Решение № 400 от 20.06.2023 по т.д.№ 497/2020 по описа на САС, 9-ти състав, вписано в ТР с вписване № 20230621115116, постановено на основание чл.632, ал.1 ТЗ е отменено Решение № 44 от 04.12.2018 г по тьрг.дело № 29/2018 по описа на Окръжен съд - Видин и вместо него е постановено: откриване на производство по несъстоятелност срещу Л.П. ООД С ЕИК •••••••••• и дружеството е обявено в несъстоятелност. Решение № 400 от 20.06.2023 по т.д.№ 497/2020 по описа на САС. 9ти състав е влязло в сила на 28.06.2023г. Съгласно чл. 638, ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спщ изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.638, ал.6 ТЗ, спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ. Воден от горното и на основание чл.638, ал.6 ТЗ, съм издал обжалваните постановления, с които прекратявам производството по изпълнително дело № 20188510402730 и по изпълнително дело № 20188510402754 по отношение на длъжника Л.П. ЕООД (В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), ЕИК ••••••••••. Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Според съда жалбата по същество е неоснователна. Това е така, защото към постановяване на обжалвания акт на съдебния изпълнител са били налице визираните в хипотезата на чл. 638, ал. 4 ТЗ факти, които са основание за прекратяване на изпълнителното производство. Изпълнителното производство е прекратено от съдебния изпълнител с акт от 19.03.2024 г., който по правни последици има качеството на постановление по чл. 433, ал. 1 ГПК. С обжалвания акт изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 638, ал. 6 ТЗ, а в този случай актът на съдебния изпълнител има чисто констативен характер. Това е така, защото прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 638, ал. 6 ТЗ настъпва по силата на закона – с осъществяване на визираните в хипотезата на нормата юридически факти. Прекратителният ефект на чл. 638, ал. 6 ТЗ не е обусловен от постановяване на нарочен акт от съдебния изпълнител. Нормата на чл. 638, ал. 6 ТЗ предвижда, че спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. Установено е, че след образуване на изпълнителните дела е вписано решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника в изпълнението, както и че на 15.02.2019 г. в ТР е обявен списък на приетите вземания на кредиторите, в които са включени вземанията на взискателя, за събирането на които са образувани изпълнителните дела, а на 20.03.2019 год. в ТР е обявен допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите, като в същия фигурира и дружеството взискател без промяна във вземанията му. При тези факти съдът намира, че още на 15.02.2019 г. по силата на закона е настъпило прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, защото от 15.02.2019 г. вземанията на взискателя са придобили качество на "приети" вземания по смисъла на чл. 693 ТЗ, доколкото не се спори, че не е бил предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ. След като вземанията на взискателя имат качеството на "приети" вземания по смисъла чл. 693 ТЗ, тяхното удовлетворяване по принудителен ред следва да се извърши единствено и само в производството по несъстоятелност в неговата фаза по осребряване на имущество от масата на несъстоятелността. Недопустимо е за удовлетворението по принудителен ред на едни и същи вземания да се развиват две паралелни принудителни производства – 1. индивидуално и 2. универсално по несъстоятелност. При наличието на висящо производство по индивидуално принудително изпълнение и на висящо универсално производство по несъстоятелност индивидуалното производство подлежи на прекратяване по силата на чл. 638, ал. 4 ТЗ. Това е така, защото универсалното производство по несъстоятелност го "поглъща" с оглед неговите особености на изпълнение срещу цялото имущество на длъжника за удовлетворение на всички кредитори. Прекратяването на производството по индивидуално принудително изпълнение е предвидено в закона, за да не се допусне предпочитание на отделен кредитор и удовлетворението му за сметка на останалите кредитори в несъстоятелността. При конкуренция на универсално принудително изпълнение с паралелно висящо производство по индивидуално принудително изпълнение, законът е предвидил преимущество на универсалното производство по несъстоятелност, за да могат да се удовлетворят съразмерно всички кредитори на длъжника. Този законодателен подход е с оглед постигане на преследваната в производството по несъстоятелност цел - удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Преследваният от закона краен резултат не би могъл да се постигне при наличие на висящо принудително изпълнение по ГПК, в което удовлетворение от имуществото на длъжника ще получи само взискателят, но не и останалите кредитори в несъстоятелността. При наличие на открито производство по неъстоятелност законът не допуска взискателят по индивидуалното принудително изпълнение да получи удовлетворение, защото това е допустимо само в производството по несъстоятелност, в което той ще се конкурира с всички кредитори. Единственото изключение е визирано в нормата на чл. 638, ал. 3 ТЗ, и то по отношение на конкретно имущество, но случаят не е такъв.. Спирането на изпълнителното производство срещу длъжника в несъстоятелност по реда на чл. 638, ал. 1 ТЗ има за цел охраняване на масата на несъстоятелността, а когато вземането на кредитора е включено в списъка на приетите вземания при условията на чл. 693 ТЗ, той не може да осъществява индивидуално изпълнение срещу същия длъжник. На основание чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното производство се прекратява, а наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, тъй като са изпълнили обезпечителните си функции с включване на възбраненото имущество в масата на несъстоятелността. Видно от горепосочените норми, при конкуренция на универсално принудително изпълнение (открито производството по несъстоятелност) с паралелно съществуващо индивидуално принудително изпълнение, законът е отдал преимущество на първото производство (изключение е хипотезата на чл. 638, ал. 3 ТЗ). Този законодателен подход отговаря на преследваната в производството по несъстоятелност цел – удовлетворяване на всички кредитори на длъжника и какъвто краен резултат не би могъл да се постигне с проведено принудително изпълнение по ГПК. Последното обаче, за да бъде прекратено, не е достатъчно да е налице открито производство по несъстоятелност (в който случай изпълнителното производство се спира), но в него следва вземането на взискателя да бъде прието по реда на чл. 693 ТЗ чрез включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Едва в този случай интересът на взискателя от висящо изпълнително производство отпада, тъй като той ще има правната възможност да се удовлетвори в производството по несъстоятелност. Настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна, поради изложените по – горе съображения, поради което оставя същата без уважение. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд