Решение № 201 от 4.8.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 207/2023 г.

Производството е по реда на чл. 294 - 298 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) по жалба от Б. Х. - К. на О. Ч. против Постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 31/2023 г. по описа на ЧСИ № •, С. Д., с район на действие – С. о. с.. В жалбата се сочи, че постановлението за отказ за прекратяване на делото е незаконосъобразно, като твърди за немотивираност на същото. На следващо място сочи липсата на годно изпълнително основание за образуване на делото, като цитираната заповед на О. у. не е сред тези по чл.268 от АПК, а посочените определения на СмАС и ВАС не са такива по съществото на спора, тъй като оставят без разглеждане жалбата на К. на О. Ч. срещу заповедта на О. у.. На следващо място се сочи, че изпълнителното дело е образувано от трето лице, което не е взискател и за него липсва такава възможност. Правното основание за предоставяне на административната услуга - заверка на скица – проект е ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5 на КККР, като от фактическа страна е безспорно установено, че за процесните имоти е съгласувана скица №20/16.03.2016 г., която е неразделна част от Удостоверение № 94-А-353-4 от 21.03.2016 г., въз основа на което и на основание проведената процедура е постановено Решение №2-[рег. номер] 10.10.2016 г. на ОСЗ [населено място], съгласно което имотите са възстановени на наследодателя на П. - Д. Б.. Сочи се, че е налице висящо производство за попълване на кадастралния план на [населено място] по искане на П., но същото е спряно, при което започналото производство за нанасяне на имотите с помощен план е с невъзможен предмет. Излагат се доводи и че като се има предвид, че за [населено място] няма одобрени КККР, реда за поддържането на КР е по §4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., при което в чл.52 от ЗКИР, ясно е записано, че компетентния орган да издава скици е СГКК и не е задължение на кмета. Сочи и че ЗАОФЮЛ не регламентира нов ред за извършване на тази услуга, която според §4, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗКИР следва да се осъществи от общинска администрация, но няма предвиден ред за това. Излага доводи и че неправилно ЧСИ сочи, веднъж извършена такава заверка като основание за нова такава, тъй като силата на присъдено нещо не се разпростира върху следващи искания. Освен това не е взето предвид, че по искането на П., въз основа на което е издадена заповедта на областния управител има влезнал в сила мълчалив отказ, при което отново извод за невъзможен предмет на делото. Моли за отмяна на отказа и прекратяване на делото. Като доказателства по делото са приложени: Мотиви към постановлението и отговор на П. чрез адв.О., Заверено копие от изпълнително дело № 31/2023 г., ведно с приложенията към него. Няма спор по делото, че административния орган е сезиран със Заявление от П. от 05.05.2022 г. за заверка на скица - проект за [ПИ] и 2151, необходими за нотариален акт и че с оглед получено писмо от Кмета на О. Ч. е отказана исканата заверка с мотиви изложени в самото писмо, след което входирана жалба до Областен управител – [област], който със Заповед №АП 03-14-255 от 24.06.2022 г. е отменил отказа на кмета и определил 14 дневен срок за извършване на исканата услуга. Заповедта е оспорена пред СмАдмС, който с Определение №338/25.07.2022 г. по адм.д. №203/22 г. е оставил жалбата без разглеждане, а с определение на ВАС, същото е оставено в сила. На 19.12.2022 г. е входиран сигнал на П. в областна администрация за образуване на АНП, но от ОУ-[област] е изпратено писмо до П., че може да реализира правата си по реда на чл.267 от АПК, след което на 02.02.2023 г. е образувано изп.д. №31/2023 г. на ЧСИ С. Д.. Не е спорно, че от жалбоподателя е получена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, в двуседмичен срок от връчване, да завери/разпореди заверка на скица-проект за поземлени имоти №2150 и № 2151 в кв.76, [населено място], общ. Ч. и съответно, при неизпълнение ще му бъде наложена глоба на основание чл.290 от АПК в размер на 50 лв. По повод получената ПДИ е направено искане на 02.02.2023 г. за прекратяване на делото и преразглеждане на ПДИ, при което издадено оспореното постановление. Административен съд гр. [област], като взе предвид изложеното в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Подадената жалба е подсъдна на сезирания съд в едноличен състав – чл. 296, ал.1 вр. чл. 164 от АПК, и процесуално допустима, като насочена срещу подлежащ на обжалване акт на органа по изпълнение – чл. 294 от АПК, входирана на 28.02.2023 г. от страна в образуваното изпълнително дело в 7-дневния срок по чл. 296, ал.1 от АПК от връчване на постановлението - 22.02.2023 г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предвидената защита по реда на чл. 294 и сл. от АПК е както срещу недопустимостта на изпълнението, поради липса на изпълнително основание, така и срещу порочно изпълнение или неизпълнение на процесуалните задължения на органа по изпълнението. Предмет на защита са както волеизявления на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия. Видно е от самото постановление, което се оспорва, че същото съдържа отказ на ЧСИ да прекрати образувано изп.д. №31/2023 г. срещу Кмета на [община], с взискател А. П.. Налага се изводът, че предвидената защита е процесуална и е относима и по отношение на отказите за прекратяване на изпълнителното производство на ЧСИ /Определение № 2209/17.07.2023г. на ВКС и ВАС/. Предвид изложеното, оспорваното постановление обективира действия на органа по изпълнението, които засягат права и законни интереси на длъжника по изпълнението и не е свързано с чисто технически действия, поради което е предмет на предвидената в чл. 294 от АПК защита. Възраженията във връзка с образуваното срещу жалбоподателя/длъжника в изпълнителното производство, т.е. относно неговата допустимост, са предмет на защита. АПК не ограничава със срок момента, в който длъжникът може да направи тези свои възражения, поради което същите могат да се релевират на всеки един етап от изпълнителното производство. Ето защо жалбата се явява насочена срещу действие, което се явява предмет на предвидената в чл. 294 от АПК защита и на обсъдените основания допустима за разглеждане. Производството по изпълнение на индивидуалните административни актове е съвкупност от регулирани от нормите на АПК последователно развиващи се правни действия, насочени към изпълнение на ИАА. На изпълнение по реда на АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в него или в друг закон /чл. 267 от АПК/. По силата на чл. 268 от АПК изпълнителни основания са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове; решения, определения и разпореждания на административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред съда. В случая задължението произтича от влязла в сила заповед на областен управител, която е оспорена, но жалбата е оставена без разглеждане и която безспорно е индивидуален административен акт. С оглед на изложеното, съдът намира, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК, а именно влязла в сила Заповед №АП 03-14-255 от 24.06.2022 г., с която Областен управител – [област] е отменил отказа на кмета да извърши заверка на скица проект по искане на взискателя П. и определил 14 дневен срок за извършване на исканата услуга. Жалбоподателят е страна в изпълнителното производство в качеството на длъжник по чл. 274, ал. 2 от АПК, а лицето по отношение на което е отменен отказа на Кмета на О. Ч. да извърши заверка на скица проект е носител на правото да иска принудително изпълнение и правилно е конституирано, като взискател по делото в качеството си на адресат на административния акт, който е отменен с цитираната заповед на ОУ-[област], при което противно на твърдяното се явява носител на правото на притежание. С оглед изложеното, делото е образувано от лице, за което е налице такава възможност и което е активно легитимирано да търси исканата защита, поради което и наведените доводи, че не е налице годно изпълнително основание и качество на всискател на соченото лице П. са неоснователни. Компетентен да предприеме действия по изпълнение срещу административният орган е съдебният изпълнител в чиито съдебен район е местоизпълнението на задължението. (чл. 271, ал. 1, т. 2 от АПК). В случая заповедта, предмет на изпълнение, е издадена от Областния управител на [област], като със същата се задължава Кмета на О. Ч. да извърши заверка на скица проект, при което компетентен орган по изпълнението може да бъде ЧСИ с район на действие - С. о. с., с оглед на което оспореното постановление е издадено от оправомощен орган. Същото съдържа пълни и конкретни мотиви съобразно посочените в искането основания за прекратяване, обосноваващи неговото постановяване, при което и неоснователни доводите за немотивираност на оспорения акт. Изпълнителното производство е започнало по инициатива на лицето за което, е налице правен интерес и съответна процесуална легитимация с оглед снабдяването му с нотариален акт за собственост и с изпращане на Покана за доброволно изпълнение, която съдържа всички реквизити по чл. 277 от АПК. Съдът не споделя и останалите доводи на жалбоподателя, че липсва задължение на Кмета на О. Ч. да извърши исканата услуга, съответно липсва предмет на изпълнение, като се има предвид, че същия е наясно, че предвид §4, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗКИР, задължени да издават и извършат заверки на скици, преди влизане в сила на заповедта на ИД на АГКК за създаване на КККР са общинската администрация. Неоснователно е и твърдението, че не е предвиден такъв ред в специалния закон /ЗАОФЮЛ/ уреждащ реда за предоставяне на услуги на граждани и ЮЛ, като се има предвид, че организацията и реда за извършване на конкретното задължение е отговорност на длъжника, което се доказва, както е констатирал и ЧСИ, че това е известно на органа с оглед веднъж вече извършена такава заверка предвид влезнало в сила Решение на ВАС и не е налице фактическа правна невъзможност. При тези констатации жалбата следва да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.298 от АПК