Решение № 137 от 7.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 218/2025 г.

Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Постъпила е жалба вх. 3295/25.03.2025 г. от „А.-М.“ АД – гр. П., местност А., ЕИК ••• - чрез пълномощника на дружеството адв. М. В. със съдебен адрес: ••• против Решение №15 от 06.03.2025г., постановено по т. д. № 31/2025г. по описа на Окръжен съд – П., с което е потвърден отказ •••г. на длъжностно лице към А. по в., постановен по заявление вх. •••г. за вписване на особен залог по партидата на залогодателя „А. – М.“ АД – гр. П.. Иска се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а по същество постановено друго, с което да бъде отменен постановения отказ •••г. на длъжностно лице към А. по в., постановен по заявление вх. •••г., като бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото вписване. По жалбата не е постъпил отговор от А. по в. – гр. С.. След преценка на представените по делото доказателства, както и на изложените доводи, съдът намира за установено следното: Жалбата на „А.-М.“ АД е допустима. Същата е подадена от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на съобщение за постановеното решение. С Решение №15 от 06.03.2025г., постановено по т. д. № 31/2025г. по описа на Окръжен съд – П., е потвърден отказ •••г. на длъжностно лице към А. по в., постановен по заявление вх. •••г. за вписване на особен залог по партидата на залогодателя „А. – М.“ АД – гр. П.. За да постанови обжалваното решение, Окръжният съд е приел, че разпоредбата на чл.4 т.3 от ЗОЗ следва да се тълкува стеснително при определяне на това кои вземания могат да бъдат предмет на особен залог като е намерил, че от тази група следва да се изключат вземанията, произтичащи от материализираните в наличните акции имуществени права, а залог върху такива акции следва да се учредява по реда, предвиден в ТЗ. Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на постановеното решение, потвърждаващо отказа на длъжностното лице за вписване на заявените обстоятелства, е неправилно и твърде стеснително тълкуване от съда на разпоредбата на чл.4 т.3 от ЗОЗ, която определя вземанията като възможен предмет на залога, без да ограничава вида на вземанията – предмет на заложното право. Позовава се на обстоятелството, че липсва законова забрана за вписване на залог върху вземания, произтичащи от притежавани налични акции. Настоящата инстанция констатира, че в заявлението за вписване на новите обстоятелства в ЦРОЗ към А. по в. по партидата на залогодателя „А. – М.“ АД заложеното имущество е описано като: всички настоящи и бъдещи парични вземания на залогодателя във връзка с всички обикновени, налични, поименни акции с номинална стойност 1 лев от капитала на „А. – и.т“ ЕАД, включително 8 000 000 акции от увеличението на капитала, вписано в ТРРЮЛНЦ на 29.08.2024г. и 8 000 000 акции от увеличението на капитала, вписано в ТРРЮЛНЦ на 27.11.2024г., с които капиталът на дружеството става 145 380 476 лева, както и от всякакви бъдещи акции от капитала на това дружество, придобити от залогодателя след датата на сключване на договора за залог на акции, включително, но не само, вземания, произтичащи от разпределение на печалба /т.е. дивиденти/, ликвидационна квота, приходи от обратно изкупуване на акции, намаляване на капитала или други парични приходи, подлежащи на разпределение от „А. – и.т“ ЕАД във връзка с акциите. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗОЗ пpи ycлoвиятa и пo peдa нa тoзи зaĸoн мoгaт дa ce зaлaгaт: 1. движими вeщи c изĸлючeниe нa ĸopaби и въздyxoплaвaтeлни cpeдcтвa; 2. мaшини и cъopъжeния; 3. взeмaния, бeзнaлични цeнни ĸнижa и дялoвe нa ĸoлeĸтивни инвecтициoнни cxeми; 4. дpyжecтвeни дялoвe oт cъбиpaтeлни и ĸoмaндитни дpyжecтвa, ĸoмaндитни дpyжecтвa c aĸции или дpyжecтвa c oгpaничeнa oтгoвopнocт; 5. пpaвa въpxy пaтeнти зa изoбpeтeния и пoлeзни мoдeли, peгиcтpиpaни мapĸи, пpoмишлeни дизaйни, тoпoлoгии нa интeгpaлни cxeми и cepтифиĸaти зa copтoвe pacтeния и пopoди живoтни; 6. тъpгoвcĸи пpeдпpиятия; 7. ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция, cypoвини, cтoĸи и мaтepиaли; 8. cъвĸyпнocти oт взeмaния, oт мaшини и cъopъжeния, oт cтoĸи или мaтepиaли и oт бeзнaлични цeнни ĸнижa ĸaĸтo и дялoвe нa ĸoлeĸтивни инвecтициoнни cxeми. Съгласно чл.1 от ЗОЗ с този закон се урежда залогът, учредяван без предаване на заложеното имущество. Съгласно чл.2 от същия залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог. Договорът за особен залог се сключва в писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи - в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Изискванията за форма по ал. 2 се отнасят и при изменение и допълнение на договора за особен залог. Следователно залогът върху имуществото – предмет същия по реда на ЗОЗ се осъществява, че вписване на сключен договор между залогодателя и заложния кредитор в писмена форма. Представеният договор е с предмет залог на вземания по притежавани от залогодателя „А. – М.“ АД налични поименни акции от капитала на трето дружество – „А. – и.т“ ЕАД. Съгласно чл.185 ал.3 от ТЗ поименни акции се залагат с джиро с уговорка „за гаранция“, „за залог“ или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложените акции се упражнява от акционера, освен ако в договора за залог е предвидено друго. В тези случаи чл.473 от ТЗ не се прилага. Следователно, когато се касае за залог на поименните акции и за упражняване на правата по тях приложима е разпоредбата на чл.185 ал.3 от ТЗ. В тази разпоредба е предвиден различен ред за залога на този вид акции и за свързаното с това упражняване на правота по тях. Този вид имущество – поименните налични акции - не попадат в изчерпателно изброеното в чл.4 от ЗОЗ имущество, което може да бъде предмет на особен залог. Това се отнася и до правата, които произтичат от притежаването на такъв вид акции. Тъй като съгласно чл.163 от ЗЗД залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложено вземане, в хипотезата на вземания, произтичащи от притежавана налична поименна акция, залогът на вземането по нея е немислим без залог на самата налична поименна акция, а той се извършва чрез джиро и вписването му в книгата на акционерите, а не чрез вписване в ЦРОЗ. С оглед на изложеното обжалваното Решение №15 от 06.03.2025г., постановено по т. д. № 31/2025г. по описа на Окръжен съд – П., с което е потвърден отказ •••г. на длъжностно лице към А. по в., постановен по заявление вх. •••г. за вписване на особен залог по партидата на залогодателя „А. – М.“ АД – гр. П., се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът