Решение № 224 от 19.12.2023 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 854/2022 г.

Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. С исковата си молба ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответника Г. А. И., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: с. •••••••••, общ. ••••••••••, ул. •••••••••, съществуването на вземанията, за които била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 740/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, за следните суми: 246, 80 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в с. •••••••••, общ. Свиленград, с ИТН ••••••••, за периода от 26.12.2021г. до 25.07.2022г., 10, 21 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 25.02.2022г. до 09.10.2022г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.10.2022г. до окончателното й изплащане. Ищецът е посочил, че между страните по делото съществувало облигационно правоотношение, базирано на публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени от ДКЕВР и влезли в сила на 27.06.2008г. По силата на същите ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си. Съгласно разпоредбата на чл.94а от Закона за енергетиката, крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обектите на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Ответникът не бил упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. На основание §196 от ЗЕ, клиентите, които не били избрали доставчик на свободен пазар, следвало да бъдат снабдявани както и преди това от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, но по цени, определени по методика на КЕВР. Ищцовото дружество доставило на ответника електрическа енергия за горепосочения обект на потребление, присъединен към електроразпределителната му мрежа, за периода от 26.12.2021г. до 25.07.2022г., на стойност 246, 80 лв., която сума до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на сумата ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 10, 21 лв. за периода от 25.02.2021г. до 09.10.2022г. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред Районен съд - Свиленград, по което било образувано ч.гр.дело № 740/2022 г. по описа на съда. По делото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ответникът предявил установителните искове в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид изложеното ищецът е поискал от съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в исковото и в заповедното производство. Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира молба, с която признава направено от ответника погасяване на вземанията, с преводно нареждане от 28.09.2023г. Посочва, че с извършеното плащане ответникът е погасил изцяло процесните вземания, в това число направените от ищеца разноски. Затова и предвид разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, моли съда да отхвърли предявените искове. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното: От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 740/2023г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ••••••••••, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата 246, 80 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в с. •••••••••, общ. Свиленград, с ИТН •••••••, за периода от 26.12.2021г. до 25.07.2022г., сумата 10, 21 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 25.02.2022г. до 09.10.2022г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, включващи сумата 25, 00 лв. – за държавна такса и сумата 50, 00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в указания му от съда срок ищецът е предявил процесните искове, с оглед на което те се явяват процесуално допустими. Съгласно т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Видно от приета като доказателство по делото вносна бележка (преводно нареждане), на 28.09.2023г. ответникът е превел по банкова сметка на ищеца сумата 1050, 00 лв., с основание за плащане „ЧГД 740/22 – ГД 854/22“. Безспорно е, че с посочения банков превод, извършен след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и след подаване на исковата молба в съда, ответникът е извършил плащане, с което се погасяват процесните вземания и дължимите разноски в заповедното и в настоящото производство. С оглед изложеното, предявените искове се явяват неоснователни, тъй като процесните вземания са погасени изцяло, поради извършено в хода на процеса плащане. Водим от горното, съдът