Решение № 3450 от 30.5.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 4564/2018 г.

Производството е по реда на чл.463 ал.1 ГПК. СГС е сезиран с жалба от 26.02.2018 г. на „Д.“ ЕООД срещу разпределението от 23.02.2018 г. на ЧСИ С.Я.по изп.дело N 201 2 844040 0396. Според жалбоподателя разпределението е незаконосъобразно, защото е протоколът е изготвен от помощник на съдебния изпълнител, но не е посочено въз основа на който документ са делегирани правомощията на ЧСИ, поради което разпределението е нищожно. Освен това се излагат съображения, че в процедурата по публичната продан са допуснати процесуални нарушения при съставяне на протокола за обявяване на наддавателните предложения. Навеждат се доводи, че лицето, посочено в протокола Б.К.не разполага с правомощието да участва, защото не е прието решение на общото събрание на съдружниците в „Г.-•“ ЕЕОД по чл.137 ал.1, т.7 ТЗ. Сочи се, че началната цена при публичната продан е неправилно определена. Освен това на 15.01.2016 г. е бил вписан договор за наем, сключен за продавания на публична продан имот, който е противопоставим на взискателя. Иска се от жалбоподателя да се отмени разпределението като незаконосъобразно и нищожно, както и да се отменят действията по провеждане на публична продан, започнали с обявление изх. N 062163/30.11.2016 г. и завършили с протокол за обявяване на наддавателни предложения от 24.01.2017 г. Останалите страни в изпълнението не са представили отговор и не вземат становище по жалбите. ЧСИ С.Я.е представил мотиви, в които са изложени съображения за недопустимост на жалбата. Според съда жалбата от 26.02.2018 г. срещу извършеното с протокол от 23.02.2018 г. разпределение е подадена в преклузивния срок тридневен срок по чл.462 ал.3 ГПК. Нормата на чл.463 ГПК предвижда, че производството по жалбата срещу разпределението се разглежда по реда на чл.278 ГПК, а ал.4 предвижда, че за това производство се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. В този смисъл съдът приема, че проверката за валидността на акта на съдебния изпълнител следва да се извърши на първо място – чл.269, вр.с чл.278 ал.4 и чл.463 ГПК. Повдигнатите в жалбата възражения срещу разпределението от 23.02.2018 г., основаващи се на твърденията, че протоколът е изготвен от помощник-частен съдебен изпълнител, за който няма данни да е оправомощен, са несъстоятелни. След извършена служебно от съда проверка на електронния сайт на Камарата на частните съдебни изпълнители, на който е обявен публичният регистър на частните съдебни изпълнители и на помощниците, се установява, че И. И.П., която е изготвила разпределението, е била вписана на 22.07.2010 г. като помощник-ЧСИ при ЧСИ С.Б.Я., рег. N 844. Вписването на И. И.П.като помощник- ЧСИ сочи по несъмнен и категоричен начин, че е налице овластяване по чл.36 ЗЧСИ от страна на ЧСИ С.Б.Я. да извършва действия по висящи пред него производства по принудително изпълнение. Нормата на чл.37 ЗЧСИ предвижда, че п омощник-частният съдебен изпълнител може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. Ето защо съдът намира, че извършеното от помощник-частният съдебен изпълнител И. И.П.процесуално действие по изготвяне на разпределението, обективирано в протокола от 23.02.2018 г., е сторено от компетентен орган на принудителното изпълнение, разполагащ със законовата компетентност да извършва процесуални действия в изпълнителното производство. Като краен извод – обжалваното разпределение е валиден акт, постановен от компетентен орган по принудително изпълнение и в рамките на неговата законова компетентност. Останалите, изложени в жалбата доводи – че в процедурата по публичната продан са допуснати процесуални нарушения при съставяне на протокола за обявяване на наддавателните предложения; че лицето, посочено в протокола /Б.К./, не разполага с правомощието да участва в наддаването, защото не е прието решение на общото събрание на съдружниците в „Г.-•“ ЕООД по чл.137 ал.1, т.7 ТЗ; че началната цена при публичната продан е неправилно определена и че на 15.01.2016 г. е бил вписан договор за наем, сключен за продавания на публична продан имот, са ирелевантни за законосъобразността на разпределението. Като краен извод - жалбата в частта, с която се обжалва разпределението от 23.02.2018 г., е неоснователна и следва да се остави без уважение. Жалбата от 26.02.2018 г. следва да се остави без разглеждане в частта, с която се обжалват действията на съдебния изпълнител по провеждане на публична продан, започнали с обявление изх. N 062163/30.11.2016 г. и завършили с протокол за обявяване на наддавателни предложения от 24.01.2017 г. В тази част жалбата е недопустима, защото е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които не попадат в обхвата на чл.435 ал.1 ГПК. Нито протоколът за обявяване на наддавателните предложения, нито предшестващите го действия на съдебния изпълнител, подлежат на обжалване. Крайният акт на съдебния изпълнител, с който приключва публичната продан, е постановлението за възлагане от 26.01.2017 г., но с жалбата от 26.02.2018 г. не се атакува този акт. За пълнота на изложението следва да се спомене, че на 27.01.2017 г. жалбоподателят, който тогава е бил с наименованието „ Табард “, е получил постановлението за възлагане от 26.01.2017 г. /том 3, лист 1170/, но не е обжалвал постановлението. Недопустимо е повече от година след съобщението за изготвяне на постановлението за възлагане, което към момента е влязло в сила и е вписано в книгите на Служба по вписвания на 14.02.2018 г., да се обжалват действията на съдебния изпълнител, подготвящи този акт. Постановлението за възлагане от 26.01.2017 г. не е било предмет на жалба, влязло е в сила и е вписано в книгите на Служба по вписвания на 14.02.2018 г., поради което на основание чл.496 ал.3 ГПК редът на защита е само чрез иск за собственост. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата от 26.02.2018 г. в частта, с която се обжалва разпределението от 23.02.2018 г., следва да се остави без уважение, а в останалата част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Мотивиран съдът