РЕШЕНИЕ

№ 5794

гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хИ.ди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100107094 по описа за 2022 година Ищецът И. Т. Б. твърди, че въз основа на решение № 42/28.01.2009 г. по търг. дело № 38/2008 г. на ОС Варна, възз. търг. дело № 589/2010 г. на АС гр. Варна, влязло в сила на 03.05.2012 г. И. Б.а, И. Б., Е.З. и И. Б., в качеството им на наследници на Т. Б., са осъдени да предадат по реда на чл. 13б ЗСКИ на държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез областния управител на област Монтана, компенсаторни записи по ЗОСОИ, получени на отпаднало основание с временно удостоверение № 29-Б-828-К с номинална стойност 2 260 400 лв. Страните са осъдени да заплатят на държавата разноски по делото в размер на 13942 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер на 2000 лв. По делото са издадени изпълнителни листове № 439/12.09.2015 г. и № 440/12.09.2015 г. Въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 20178380400631 по описа на ЧСИ М. Б.. С молбата за образуване е поискано извършване на справка за имущественото състояние на длъжниците и налагане на запор и възбрана върху налично имущество. Ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на 08.03.2017 г., с която е уведомен, че дължи заплащане на ¼ от 17942 лв.Твърди се след 06.02.2017 г. да не са предприемани действия, годни да прекъснат давността. Ищецът посочва, че вземанията по изпълнителните листове са погасени по давност. По изложените съображения ищецът И. Б. моли съда да признае за установено, че не дължи вземания по изпълнителни листове № 439/12.09.2015 г. и изпълнителен лист № 440/12.09.2015 г. В отговор на исковата молба ответникът държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва предявените искове. Посочва, че установената в закона 5-годишна давност е прекъсната с образуването на изпълнителното дело и не тече до прекратяването му. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез юрк. Григоров, оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени от страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20178380400631 по описа на ЧСИ Б. е образувано по молба вх. № 08691/06.02.2017 г. на държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу длъжниците И. Т.а Б.а, И. Т. Б., Е. Т.а З. и И. Т. Б.. Взискателят представя изпълнителен лист № 439/12.09.2015 г. по търг. дело № 38/2008 на ОС Варна, както и осъществения инстанционен контрол по в.т.д. № 589/2010 г. на АС Варна. Видно от изпълнителния титул И. Т.а Б.а, И. Т. Б., Е. Т.а З. и И. Т. Б., в качеството им на наследници на починалия на 03.06.2011 г. Т. И.ов Б., са осъдени да предадат по реда на чл. 13б от ЗСКИ на държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез областен управител на област монтана, компенсаторни записи по ЗОСОИ, получени на отпаднало основание с временно удостоверение № 29-Б-828- 1143-К, с номинална стойност 2260400 лв. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение. Претендират се разноски в изпълнителното производство.

С изпълнителен лист от 12.09.2015 г. И. Т.а Б.а, И. Т. Б., Е. Т.а З. и И. Т. Б. са осъдени да заплатят на държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 13942 лв. разноски и 2000 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 07.03.2017 г. е образувано изпълнително дело, разпоредено е изпращане на покани за доброволно изпълнение, налагане на запори на вземания на длъжниците и извършване на проучване на имущественото им състояние.

За И. Б. е изготвена справка за осигурено лице към “ВИП Секюрити” гр.

София. Заплатени са определените от съдебния изпълнител авансови такси.

На 06.03.2017 г. са постъпили удостоверения на НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. На 08.03.2017 г. са изпратени до длъжниците покани за доброволно изпълнение.

Няма данни за предприет способ за събиране на вземането.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В конкретния случай се твърди вземането по издадения изпълнителен лист по

търговско дело 38/2008 № 6411/2012 г. на ОС Варна да е погасено по давност.

Съдът взема предвид задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според които давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В конкретния случай предприетите от кредитора с признато вземане действия попадат сред втората група действия, непрекъсващи давността. Те са ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело и възлагане на съдебния изпълнител, по свой почин, да избере изпълнителен способ. Оттам насетне същински действия по принудително събиране на вземането, вкл. чрез реално изпълнение съобразно посочения в чл. 13б ЗСКИ ред, не са предприемани. Ето защо и на 13.09.2020 г. вземането на държавата по издадения изпълнителен лист е погасено давност.

По разноските:

Съдът намира, че неправилно цената на иска е определена върху стойността на компенсаторните записи, посочена във временно удостоверение № 29-Б-828-1143-К. В конкретния случай задължението е за предаване на временно удостоверение, материализиращо правата по ценната книга, а не за заплащане на парична сума. Ето защо при съобразяване на дължимото възнаграждение за неоценяем иск, както и по отношение сумата от 4386, 45; общият размер на дължимата държавна такса е 205, 45 лв. Ищецът е заплатил по сметка на СГС държавна такса в размер на 178, 75 лв. и с определение от 06.04.2023 г. е освободен за разликата.

Така на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди платената държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът бъде осъден да заплати по сметка на СГС 26, 70 лв.

Дължимото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение е в общ размер 1738, 65 лв.

Водим от гореизложеното, съдът