Решение № 3978 от 23.12.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закон за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба на Б. Р. В. от гр. Горна Оряховица, чрез адв. К. П., срещу Експертно решение № 91213 от заседание № 74/17.07.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по Нервни, Очни болести и сърдечно – съдови заболявания /ССЗ/. В жалбата и в съдебно заседание от оспорващата страна се излагат мотиви, че решение на НЕЛК е на първо място нищожно, защото е постановено от некомпетентен състав и липсват подписи на състава на комисията. Алтернативно релевира доводи за незаконосъобразност, като твърди, че заболяването има траен и непоправим характер. При това положение са игнорирани правилата по т.II от Приложение № 2 към чл. 63, ал.3 от Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти. Отделно, посочва че, мотивите на спорното решение противоречат на приложените писмени доказателства, но и на обективното състояние на жалбоподателката, бланкетни и неконкретни са. Пълната липса на мотиви и на проведеното обсъждане относно трайно намалена работоспособност обосновават несъответствие на чл. 101а, ал.4 от ЗЗ Накрая твърди, че са допуснати нарушения на императивни процесуални изисквания залегнали в чл. 26 – 28 ЗНА и чл. 77 АПК. По тези мотиви се иска от съда за прогласи решението на НЕЛК за нищожно или да го отмени като незаконосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът – НЕЛК – Нервни, Очни болести и ССЗ – София, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения както за допустимостта, така и за валидността на ЕР на НЕЛК излага в нарочно писмено становище, приложено по делото. Твърди, че решението на НЕЛК е постановено от надлежен административен орган в пределите на неговите правомощия, функциониращ в надлежен състав при спазване на материалния закон и процесуалните правила. В случая крайната оценка е определена по реда на Приложение № 2 към чл. 63, ал.3, част III, тъй като от наличната медицинска документация, не се установяват други заболявания, които да обуславят различен процент трайно намалена работоспособност при жалбоподателката. По тези съображения моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди Експертно решение № 91213/17.07.2024 г. на Специализиран състав по Неврологични, Очни болести и ССЗ. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност, в случай, че разноски са поискани в прекомерен размер от процесулния представител на жалбоподателката или на друга заинтересована страна в процеса. Заинтересованата страна ТЕЛК към МОБАЛ – Велико Търново, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна ТП на НОИ – В. Търново, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна - Агенция за хората с увреждания – Велико Търново, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното: По делото е приложено и прието като доказателство медицинското досие на Б. Р. В., от което се установява, че с Експертно решение на ТЕЛК при "МОБАЛ – Д-р Ст. Черкезов" – Велико Търново № 90337 от заседание 19/26.01.2024 г. жалбоподателката е била преосвидетелствана по документи и е получила оценка 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ при водеща диагноза •••• и при общо заболяване •••. Определен е срок от три години на намалена работоспособност. С жалба от 12.02.2024 г. Б. В. е оспорила експертното решение на ТЕЛК – Велико Търново пред НЕЛК - София, чрез РКМЕ, която е заведена същия ден в деловодството на РЗИ – Велико Търново, РКМЕ (л. 61 от делото). В обжалваното Решение № 91213 от заседание № 74/17.07.2024 г. специализиран състав на НЕЛК по Нервни, Очни блести и ССЗ на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи от 2024 г. ( ПУОРОМЕРКМЕ ) е постановил решение по документи, с което потвърждава ЕР на ТЕЛК по всички поводи. В решението са изложени констатации базирани на медицинските изследвания, представените документи и мотиви в експертното решение. Прието е, че в обжалваното ЕР на ТЕЛК е вписана диагноза ••• В медико експертното досие са приложени амбулаторни листи и етапни епикризи от невролог с дати 14.10.2020 г., 07.04.2021 г. и 20.06.2023 г. с диагноза •••. Дебюта на заболяването е от 2006 г., с първоначални симптоми •••. •••. Видно от Етапна епикриза и Експертно становище от клиника по Нервни болести, УМБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен от 18.05.2023 г., жалбоподателката е с диагноза ••• От 2009 г. до м. май 2017 г. провежда лечение по •••.•••. Последната хоспитализация по повод пристъп е през м.10.2020 г. В ЕР на НЕЛК е отбелязано още, че е направен ••• през 23.09.2008 г., който е с данни за •••, като същото заключение е дадено и посредством изследване от 15.06.2017г. След промяна на лечението през м.02.2018 г. пациентката се чувства добре. ••• Въз основа на горната анамнеза, снета от всички представени документи е направено заключение, че ••• ЕР на НЕЛК е съобщено на жалбоподателката на 05.08.2024 г., видно от обратната разписка – известие за доставяне на л. 126 то делото. Недоволна от него Б. В. го оспорила по съдебен ред с жалбата, посочена в началото на това решение, като въз основа на нея е образувано настоящето дело. Предвид предмета на спора в хода на същото като доказателства са приети административната преписка, изпратена с писмо изх. № Ю 537/30.08.2024 г. и докомплектувана с писмо изх. № 574/12.09.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия и писмени доказателства по делото – приложените към жалбата, по опис, обратна разписка и декларация за материално и гражданско състояние. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след като се запознае с приложената медицинска документация към преписката на НЕЛК и извърши преглед на лицето е дало отговор на въпроси, поставени от жалбоподателя на л. 109 от делото. В експертното си заключение вещото лице посочва, че жалбоподателката страда от ••• Вещото лице е съпоставило неврологичния статус на жалбоподателката описан в решение на ТЕЛК от 25.10.2017 г. /до 26.01.2024 г. същата е била със 75% ТНР по част 7, т.3.3 от НМЕ/ с прегледа извършен по повод изготвянето на настоящата експертиза на 01.11.2024 г. Отчита се динамика в неврологичния статус, изразяващ се в ••• При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, от адресата на акта, до компетентния съд. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви: Оспореното решение на НЕЛК е постановено от специализиран състав в съответствие с водещото заболяване на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОПЕРКМЕ – в случая съобразно определената в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза. Административният орган е действал в съответствие с правомощието си по чл. 51, т. 1 от Правилника, като е потвърдил решението на ТЕЛК по всички поводи (въпроси), по които се е произнесла ТЕЛК. Отговаря на изискванията за форма, доколкото съдържа всички реквизити посочени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ /. Противно на доводите на жалбоподателя, обжалваното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган съгласно императивната разпоредба на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ - специализиран състав по неврологични, очни болести и сърдечно съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза "Множествена склероза". Специализираните състави на НЕЛК по арг. от чл. 18, ал.2 от Правилника са част от структурата на НЕЛК, като броят и профила на специализираните състави се определят със заповед на директора на НЕЛК в зависимост от конкретната необходимост. Директорът на НЕЛК поддържа в информационната си база данни актуална информация за специализираните състави на НЕЛК съобразно разпоредбата на чл. 54а от ПУОРОМЕРКМЕ. Списъкът на специализираните състави е достъпен и на електронната страница на НЕЛК. Няма спор в съдебната практика, че експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер - от една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респ. за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания. Определящо за материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК в частта относно оценката на работоспособността, доколкото то има характер на медицинско заключение, е постановяването му при вярно отразяване здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. В случая се оспорва обективираното в обжалваното решение здравословно състояние на освидетелстваното лице, като се твърди, че то не отговаря на действителното фактическо положение, като съответно се възразява и срещу определения с решението процент ТНР, по съображения, че същият се явява занижен. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е постановено както при съществено нарушение на общия принцип в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая / чл. 35 от АПК /, така и на специалното изискване по от чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза. Оспореното решение е издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР № 90337 от заседание 19/26.01.2024 г. на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1 процентът на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2. Спорният въпрос по делото е - какъв е действителният процент на ТНР на освидетелстваната, чието разрешаване е определящо за извода относно правилното приложение от административния орган на материалния закон. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че определеният процент ТНР с Експертно решение на ТЕЛК при "МОБАЛ – Д-р Ст. Черкезов" – Велико Търново № 90337 от заседание 19/26.01.2024 г., потвърдено с Решение № 91213 от заседание № 74/17.07.2024 г. специализиран състав на НЕЛК по Нервни, Очни блести и ССЗ, не съответства на здравословното състояние на Б. Р. В.. Вещото лице е съпоставило неврологичния статус на жалбоподателката описан в предходно решение на ТЕЛК от 25.10.2017 г. /до 26.01.2024 г. същата е била със 75% ТНР/ с прегледа извършен по повод изготвянето на настоящата експертиза на 01.11.2024 г. Отчетена е динамика в ••• Същевременно в съдебно заседание експерта уточнява, че има две скали за количествено отчитане на неврологичните функции - Kurtzke и ЕDSS. Първата скала отчита в шест варианта степента на увредата на всяка една функционална система-зрение, двигателна функции, координация, рефлекси, тазово-резервоарни смущения, ментални психични функции. Тези оценъчни стойности след това трябва да се конвертират именно в следващата скала на функционален дефицит ЕDSS, която скала обхваща стойностите от нула до десет. По първата скала от 1 до 6 се отчита тежестта в определената система, а по втората всичките тези стойности се конвертират, съответно се движат в диапазон от 0 до 10 през 0, 5. Скалата за отчитане на общият функционален дефицит ЕDSS, не може да се използва като отправна точка при определяне на процента трайна нарушена работоспособност, съобразно Наредбата за медицинска експертиза. Тази скала се използва в болниците или в клинична обстановка за проследяване на пациентите и отговорът им на прилаганото лечение. По тази скала се отчита всъщност лечебният ефект и как върви заболяването на фона на лечението. Видно от приложеното по делото ЕР на ТЕЛК при "МОБАЛ – Д-р Ст. Черкезов" – Велико Търново е използвана за отчитане тежестта на заболяването точно ЕDSS, която очевидно е неотносима към тежестта на заболяването и определянето на процент ТНР по Наредбата. В този смисъл е и становището на експерта, който изрично отбелязва, че още през 2008 г. - 2009 г., жалбоподателката има стойности от 1, 5 по ЕDSS, а през следващите години достига до 4, 5, като последният препарат, който се използва представлява моноклонални антитела, които се предписват съобразно тази скала и достигнатите нива. Поради факта, че в един етап функционалната увреда е определяща се преценява, трябва ли да продължи лечението с определен препарат, което обуславя и невъзможността тази скала да се използва като отправна точка за определяне на трайно нарушена неработоспособност. В случая на жалбоподателката, същата е оценена по част VII, т.3. 2, Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ за •••, за което на основание част VII, т. 3.2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ се следват – 50 % ТНР. Настоящият състав възприема изцяло заключението на неоспорената от страните СМЕ, което потвърждава водещата диагноза – множествена склероза – пристъпно – ремитентна форма, но посочва по-висок процент ТНР за заболяването – 75% с пожизнен срок, съгласно т.3. 3 от раздел XI на част VII от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ. Базирайки се изцяло на същите документи от медицинското досие (арг. чл. 45, ал. 1 и ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ ), на които са основали своите изводи както ТЕЛК – Велико Търново, така и НЕЛК, както и на извършен клиничен преглед на жалбоподателката, вещото лице е констатирало наличие на основание водещото заболяване на Б. В. да бъде оценено по част VII, раздел XI, т.3.3, предвид обективно установена прогресия на заболяването, считано от предходно на обжалваното ТЕЛК решение /25.10.2017 г./ до датата на прегледа /01.11.2024 г./. Влошаването се изразява в••• Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая това не е сторено. Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното решението на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК при "МОБАЛ – Д-р Ст. Черкезов" – Велико Търново № 90337 от заседание 19/26.01.2024 г. се явява постановено в противоречие и в нарушение на чл. 62 от НМЕ, която изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. Изложеното обуславя извод за основателност на жалбата на Б. Р. В. и съответно - за незаконосъобразност на оспорения пред съда административен акт - Експертно решение № 91213 от заседание № 74/17.07.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по Нервни, Очни болести и сърдечно – съдови заболявания /ССЗ/, поради което същото следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие с правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и приложението на закона, дадени с настоящото решение, като след като се анализира задълбочено и обективно документацията, налична в медицинското експертно досие, а при необходимост – и преглед на освидетелстваното лице, се направи нова оценка на здравословното състояние на Б. В. към датата на освидетелстването, да се определи общ процент на трайно намалена работоспособност съобразно отправните точки по приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, както и Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, представляваща приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът, Административен съд –Велико Търново, Четвърти състав,