Решение № 330 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Перник по дело № 454/2024 г.

Производството е по реда на чл. 299, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искова молба от „••“ ООД с ЕИК: ••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. К. Б. чрез адвокат Б. Ц. В. от АК-С..против Национална агенция за приходите със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. Ищецът заявява претенция да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, изменена в хода на съдебното заседание на 10 665, 76 /десет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 06.02.2023 година до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски. Твърди, че вредите са причинени от влязла в сила Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година по силата, на която са извършени действие по фактическото запечатване и забрана за достъп до търговски обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се в [населено място], [улица]. Имуществените вреди са под формата на пропуснати ползи от нереализирани търговски продажби-оборот и се отнасят за периода 18.11.2022 година до 02.12.2022 година. Първоначално по така депозираната искова молба е образувано административно дело № 30/2023 година по описа на Административен съд-Перник, който се е произнесъл с Решение № 233 от 21.12.2023 година. Решението на Административен съд-Перник е обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение № 8998 от 19.07.2024 година, постановено по административно дело № 1538/2024 година го е отменил и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като е преквалифицирал предявения иск от такъв по чл. 1 от ЗОДОВ в такъв по чл. 299 от АПК. Именно във връзка с това е образувано настоящото административно дело. С Определение № 1837 от 22.10.2024 година, постановено по административно дело № 454/2024 година Административен съд-Перник е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Прекратителното определение е обжалвано пред Върховен административен съд, който с Определение № 104 от 08.01.2025 година, постановено по административно дело № 11812/2024 година го е отменил е и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, като в него изрично е посочено, че исковата [жк], ал. 2 от АПК. В проведеното на 31.01.2025 година съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В.. Пледира съда да постанови съдебно решение, с което изцяло да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по иска – Национална агенция за приходите за представител изпраща юрисконсулт П.. Пледира исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура-П., прокурор Т. намира исковата претенция за недоказана по основание и размер и предлага същата да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ приетите по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното: На 03.01.2021 година в 13: 00 часа инспектори при Териториална дирекция-офис София в Национална агенция за приходите са извършили проверка на място в обект: магазин за алкохол и цигари, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „••“ ЕООД. При проверката е установено, че в обекта има регистриран и въведен в експлоатация ЕКПФ, като същият е изправен и работи. При извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на едни пакет солети на цена от 0, 30 лева и плащане в брой не е издаден фискален бон. Констатациите са обективирани в Протокол за извършена проверка № 0462832 от 03.01.2021 година /л. 97/. В протокола е отбелязано, че за установеното нарушение по ЗДДС на обекта е поставено съобщение за налагане на ПАМ. Въз основа на така установеното е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година от Л. П. Х. на длъжност: началник на отдел „Оперативни дейности-София“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект“, представляващ магазин за алкохол и цигари, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „••“ ЕООД с ЕИК: •• и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ е връчена на управителя на „••“ ЕООД на 20.02.2021 година /л. 94-96/. Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година е обжалвана по съдебен ред. С Решение № 94 от 28.04.2021 година, постановено по АД № 165 по описа за 2021 година на Административен съд-Перник, жалбата е отхвърлена като неоснователна /л. 120-122/. Първоинстанционното решение на Административен съд-Перник е обжалвано пред Върховен административен съд на Република България, който с Решение № 8229 от 28.09.2022 година, постановено по АД № 10051 по описа за 2021 година го оставя в сила /л. 119/. Обектът за запечатване е посочен на 03.03.2021 година под т. 270 в списък на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение, изготвян на основание чл. 187 от ЗДДС /л. 105-113/. Като подлежащ на запечатване обектът отново е посочен на 01.12.2021 година под т. 146 в списък на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение, изготвян на основание чл. 187 от ЗДДС /л. 114-118/. На 21.06.2021 година са издадени две наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция на „Агата 2012“ЕООД в размер на по 500.00 лева за допуснати нарушения по ЗДДС /л. 102/. Задълженията не са заплатени. На 18.11.2022 година в 18: 30 часа в [населено място], [улица]след влизане в сила на ЗНПАМ № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година е запечатан магазин за алкохол и цигари, стопанисван от „И-В. К. 2012“ ЕООД, като е предвидено, че отпечатването ще бъде осъществено на 02.12.2022 година. За така описаните действия е съставен Протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ с дата 18.11.2022 година /л. 100/. На 02.12.2022 година в 18: 00 часа е извършено отпечатване на търговския обект, за което е съставен Протокол за отпечатване на търговски обект при наложена принудителна административна мярка с дата 02.12.2022 година /л. 9/. По повод възражение срещу запечатването с писмо изх. № 1354-8-10 от 01.12.2022 година, издадено от началник отдел Оперативни дейности-София е посочено, че действията по запечатване на обекта са извършени законосъобразно и не се следва незабавно отпечатване на обекта. Писмото е получено от настоящия ищец на датата на отпечатване на обекта /л. 11/. Междувременно с Решение № 619 от 26.08.2021 година за отдаване под наем на обекти терени и помещения общинска собственост, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА и съгласно чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и ал. 7 от ЗОбС, чл. 23, чл. 24 и гл. 9 от Наредба № 8 за общинското имущество на територията на Община П.•, Общински съвет-П.• е дал своето съгласие да бъде проведен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на две помещения с обща площ от 39 кв.м., намиращи се в [населено място], [улица], обект с [идентификатор]. АОС 12341/10.04.2018г., за търговска дейност при начална тръжна цена от 410 лева /месечно /л.149/. В изпълнение на така взетото от страна на Общински съвет-П.• решение, кметът на Община Перник е издал Заповед № 1707 от 23.09.2021 година, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 1 и ал. 22 и ал. 3 и ал. 7 от ЗОбС, чл. 19, чл. 23, чл. 24 и гл. 9 от Наредба № 8 за общинското имущество на територията на Община П.• е наредено да бъде проведен публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на гореописания обект /л. 131/. След проведено заседание от страна на комисия при Община П.• е прието решение, обективирано в Протокол № 1 от 14.10.2021 година, съобразно което за спечелил търга е обявен „••“ ООД, представлявано от И. К. Б. /л. 175/. Кмета на община П. издава Заповед № 1895 от 18.10.2021 година, на основание чл. 103, ал. 1 от Наредба № 8 за общинското имущество на територията на територията на Община П., с която е определен „••“ ООД, представлявано от И. К. Б. за спечелил търга с тайно наддаване за отдаване под наем на общински имот - две помещения с обща площ от 39 кв.м., намиращи се в [населено място], [улица], обект с [идентификатор]. АОС 12341/10.04.2018 година за търговска дейност /л. 178/. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 18.10.2021 година. Сключен е Договор за наем № 211150Р560 от 01.11.2021 година между Община П., в качеството й на наемодател и „••г“ ООД в качеството на наемател, с което е отдаден под наем описания по-горе обект. Към договора е сключен Анекс № 1 от 01.02.2022 година, съгласно който договорът влиза в сила от 01.02.2022 година /л. 179-182/. От договор за наем № 180850Р405 от 07.08.2018 година, сключен между Община П., в качеството й на наемодател и „••“ООД в качеството на наемател, е видно, че за осъществяване на търговска дейност е било отдадено под наем помещение с обща площ от 39 кв.м., намиращо се в [населено място], [улица], обект с [идентификатор], актувано с АОС 12341/10.04.2018 година /л. 313-315/. По взаимно съгласие този договор е прекратен, считано от 01.07.2021 година, видно от писмо изх. № 21/ПО-318/1 от 14.07.2021 година /л. 311 и л. 316/. По делото, за установяване на релевантните по делото факти е допуснато събиране на гласни показания. Извършен е разпит на свидетеля И. Г. Л., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Пред съда същият сочи, че е съдружник в „••“ ООД. При участието им в търг за отдаване под наем на процесният обект от Община П. не им е съобщено, че обектът подлежи на запечатване. Посочва, че когато са били на място на оглед в обекта и по време на кандидатстването е нямало обозначение, от което да е видно, че обекта ще се запечатва. Разбрал е, че има проблем с обекта едва когато са дошли служителите на НАП да го запечатат и до този момент не са знаели, кой е бил предишният ползвател на помещението. Преди наемането на търговския обект не са извършвали проверки в Регистъра на търговските обекти подлежащи на запечатване. Същият е категоричен, че не са знаели за дружеството „Агата“, а са разбрали за нея едва през ноември, когато станало ясно, че от страна на НАП ще бъдат предприети действия с цел запечатване на обекта. Заявява, че процесният обект представлява складово помещение в едната си част, а в другото е основно и има стълбище, което е запечатано. Така дадени свидетелските показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се приема, че към дата на извършване на огледите /м. 09 и м. 10.2021 година/ за отдаването под наем на въпросния обект не имало поставено съобщение/уведомление за налагане на ПАМ за нарушение по ЗДДС. Този извод се подкрепя от документите от тръжната процедура за отдаване под наем на този обект, от които е видно, че в процедурата са взели участие четирима участника. Всеки от тях е подал декларация, въз основа на извършен оглед на процесното помещение. Нелогично е нито един от потенциалните наематели да не е видял и отразил в попълнените декларации поставено съобщение за запечатване на обекта. По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена от вещо лице М. П. Г.-Л.. От заключението се следва, че общо отчетения оборот от дейността на ищеца за периода от 1 април 2022 година /от този момент ищеца осъществява в обекта търговска дейност/ до 31 декември 2022 година е в размер на 239 522, 01 лева с ДДС, в това число реализиран приход в размер на 199 601, 67 лева без ДДС и ДДС в размер на 39 290, 34 лева. Посочено е от вещото лице, че месечният оборот от търговската дейност на ищеца за периода от 01.04.2022 година до 31.12.2022 година е в размер на 26 613, 56 лева, в това число на 22 177, 96 лева без ДДС, а средно месечният оборот от търговската дейност за период от 01.04.2022 година до 31.10.2022 година и от 02.12.2022 година до 31.12.2022 година е в размер на 27 942, 27 лева, в това число без ДДС в размер на 23 285, 22 лева. Вещото лице е констатирало, че средно дневния оборот за периода от 01.04.2022 година до 18.11.2022 година и от 02.12.2022 година до 31.12.2022 година е в размер на 914, 21 лева с ДДС, респективно 761, 84 лева без ДДС. Експертът изрично сочи, че стойността на нетните приходи за извършване на търговска дейност по смисъла на §1, т.11 от ЗСч е приблизителна, тъй като същата се влияе от редица субективни и обективни фактори. Изчисленията са направени въз основа на среднодневния оборот за обекта за периода от 01.04.2022 година до 31.10.2022 година и от 02.12.2022 година до 31.12.2022 година. Дава заключение, че ако обектът не беше запечатан от органите по приходите в периода 18.11.2022 година до 02.12.2022 година приблизителната стойност на нетните приходи за извършване на търговска дейност по смисъла на §1, т.11 от ЗСч щеше да бъде в размер на 10 665, 75 лева. Вещото лице дава заключение и за размерът на необходимите и присъщи разходи, в това число разходи за наем, за режийни разноски, външни услуги и за заплати на наетия на работа персонал за времето от 18.11.2022 година до 02.12.2022 година, т.е. времето, през което обектът е бил запечатан възлиза в размер на 755, 62 лева. Вещото лице е изчислило и размера на печалбата, която дружеството би реализирало от дейността си в процесния търговски обект за периода на затварянето от 18.11.2022 година до 02.12.2022 година. За работа прилага предходен аналогичен период от 01.10.2022 година до 31.10.2022 година, при който осчетоводените нетни приходи от продажби са общо в размер на 22 797, 30 лева, като разходите за дейността на обект „Нон Стоп“ за месец октомври 2022 година са общо в размер на 21 753, 10 лева, като реализираната печалба за месец октомври 2022 година е в размер на 1 044, 20 лева, а размера на печалбата на дружеството за периода от 18.11.2022 година до 02.12.2022 година се предполага от вещото лице, че ще бъде в размер на 485, 53 лева, като за месец ноември е в размер на 426, 38 лева, а за месец декември е 58, 95 лева. Взет предвид е и ръст на инфлация, измерен с индекс на потребителските цени с базов период октомври 2022 година и с наблюдаван период месец ноември е 0, 8%, и наблюдаван период м. декември 2022 година е 1, 7%. При тези параметри вещото лице е изчислило, че предполагаемият размер на печалба за периода от 18.11.2022 година до 02.12.2022 година, с ръст на инфлация е в общ размер на 489, 74 лева, в това число за месец ноември 2022 година е в размер на 429, 79 лева, а за месец декември 2022 година е в размер на 59, 95 лева. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го кредитира в цялост като компетентно, обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Тази разпоредба е част от Глава първа „Основни начала“, посветена на основните начала на държавно устройство, но същата не създава пряк път за защита, а прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва за бъде уредено със закон. Такъв закон се явява именно Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в който се съдържат няколко способа за защита на гражданите и организациите, включително и на тези, които имат качеството на трети лица в производството по изпълнение на влезли в сила административни актове и съдебни решения. Един от тези способи е предвиден именно в чл. 299, ал. 2 от АПК и той се изразява в това, че за вреди от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административният акт е държавен, и от общината, ако органът е общински. По аргумент от чл. 300 АПК този иск се разглежда по реда на този кодекс. В разпоредбата на чл. 203 от АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществена отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица. В настоящият случай и предвид исковата претенция на ищеца, предявения от него иск следва да се квалифицира именно като такъв по чл. 299, ал. 2 от АПК. Този иск, както вече се посочи, представлява самостоятелно исково средство за защита, което се различава от иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, макар да се разглежда по реда на Глава единадесета, тъй като се отличава със специфичен фактически състав. Искът е осъдителен. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от АПК отговорността се носи за вреди от всяко, както принудително, така и доброволно, правомерно изпълнение на административен акт. Доколкото лицето, което се явява длъжник по изпълнението само по себе си е задължено да търпи неблагоприятните последици от влезлия в сила административен акт, то същото няма как да търси обезщетение по този ред, за това с цел защита правата и интересите на трети лица, които под една или друга форма, в различни по вид хипотези са били принудени или са понесли някакъв вид вреди, именно заради тях е създадена тази разпоредба или иначе казано обезщетение с иск по чл. 299, ал. 2 от АПК могат да търсят само трети лица. В този случай е достатъчно причиняването на вредите да е било правомерно, т.е без тях изпълнението да не е било възможно или да са следвали по необходимост от него /вж. П., Т., А., Й.. Административнопроцесуален кодекс- коментар.Сиела, 2006, с.504/. В теорията /с оглед на оскъдната практика/, се приема, че отговорността по чл. 299, ал. 2 от АПК е имуществена и обективна, което означава, че не е обвързана с наличието на вина у длъжностното лице, пряк неин причинител, като следва да се подчертае, че същата се носи дори когато изпълнението е било проведено законосъобразно /вж.Л., Т.. Административен процес, 2022г. Сиела, с.570/. Отговорността не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, водещи до пораждане на отговорност по чл. 299, ал. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от АПК е материалноправна, тъй като урежда страните и елементите от фактическия състав, които трябва да са налице кумулативно, за да се стигне до ангажиране на отговорността. По отношение на страните, следва да бъде отбелязано, че активно легитимиран по този иск може да бъде само трето лице, т.е. такова, което не се явява страна в изпълнителното производство. По аргумент от противното на чл. 274 от АПК, настоящият ищец притежава качеството на трето лице, доколкото не се явява длъжник, а на още по-голямо основание и взискател. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от АПК предвижда, че длъжник по изпълнението може да бъде гражданин, организация или орган, който е посочен в изпълнителното основание или техни правоприемници. По настоящото дело изпълнителното основание се явява именно Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година, която е влязла в сила на 28.09.2022 година, след като е била потвърдена с Решение № 8229 от 28.09.2022 година, постановено по АД № •по описа за 2021 година на Върховен административен съд. С тази заповед, спрямо дружеството „••“ ЕООД с ЕИК: ••1 е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговски обект, представляващ магазин за алкохол и цигари, находящ се в [населено място], [улица]. Това води до извод, че именно „••“ ЕООД е имала качеството на длъжник по отношение на това изпълнително основание. Ищецът „•• не се явява и правоприемник на длъжника „••“ ЕООД, обстоятелство, което се потвърждава от събраните по делото доказателства, включително и от извършена от страна на настоящият съдебен състав служебна справка на интернет страницата на Търговският регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията [интернет адрес] g. Същият не се явява и свързано лице с длъжника по изпълнението. Изводите на съда не се разколебават и от направения анализ на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС, тъй като ищецът не се явява длъжник по съответното изпълнително производство, защото предпоставките визирани в тази разпоредба не е доказано, че са били налице. В чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС се посочва, че мярката се прилага и за обект или обектите, където са установени нарушения, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Основополагащ тук е моментът на „знанието“. В настоящият случай от събраните по делото доказателства, както писмени, така и устни се установява, че към момента на запечатването, ищецът (който се явява последващ наемател на процесният обект, спрямо който е приложена съответната принудителна административна мярка) не е знаел, че обектът ще бъде запечатан. Това се доказа от свидетелските показания на съдружник в дружеството ищец -И. Г. Л.. Както бе прието по-горе при извършения оглед на отдавания под наем обект не е имало трайно закрепено съобщение за запечатването му. Дори да е поставено съобщение, така както е посочено в протокола за извършена проверка № 0462832 от 03.01.2021 година не се удостоверява по никакъв начин трайното му поставяне /в случая става въпрос за повече от седем месеца до извършване на огледа/. Знанието, респ. незнанието на собственика на обекта Община Перник за издадена ПАМ е ирелевантно, доколкото не е налице искова претенция срещу нея. Националанта агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното мостонахождение, и именно на тях ответникът се позовава и сочи за „знание“. В конкретиката на казуса следва да се посочи, че в действителност в приетите по делото списъци от 03.03.2021 година под т. 270 и в списъка от 01.12.2021 година под т. 146 фигурира подлежащ на запечатване обект: магазин за алкохол и цигари находящ се в [населено място] [улица]със задължено лице „••“ЕООД. От прието по делото писмо издадено от зам. изпълнителния директор на НАП се установява, че на адрес [населено място], [улица]към 03.10.2023 година са налични данни за регистрирани фискални устройства за девет търговски обекта. Едно е тези устройства е за магазин за алкохол и цигари на „••“ЕООД. Следователно дори при проявена грижа и добросъвестност подлежащият на принудително запечатване обект обективно е невъзможно да бъде индивидуализиран. Информацията в тези списъци не позволява ясна идентификация на запечатвания обект в степен да е противопоставима на трето лице, в случая на ищеца. Други доказателства, които да обосновават извод, че ищецът е знаел за потенциално запечатване на въпросния обект не са ангажирани. Дори да приемем, че разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС въвежда необоримата презумпция за „знание“, то отново настоящият ищец се явява трето лице по изпълнението и по силата на тази разпоредба. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът притежава качеството на трето лице по чл. 299, ал. 2 от АПК, доколкото същият не се явява длъжник, респективно страна в изпълнителното производство по аргумент от чл. 274, ал. 2 от АПК и чл. 187, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС и е бил активно легитимиран да предяви иска. По отношение на ответната страна, то следва да се приеме, че искът е насочен към надлежен ответник, а именно Национална агенция за приходите, тъй като действията във връзка с изпълнението на влязлата в сила ЗНПАМ са извършени от орган по приходите, доказателства за което са Протокол за запечатване на търговски обект № •• от 18.11.2022 година при наложена ЗНПАМ № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 година, влязла в сила на 28.09.2022 година и Протокол за отпечатване на търговски обект при наложена ПАМ № 0058789 от 02.12.2022 година. Действията по запечатването са напълно законосъобразни, тъй като чрез тях се изпълнява разпоредителната част на влязлата в сила ЗНПАМ. По този начин третото лице е длъжно да търпи вреди, който са следвали по необходимост от правомерното изпълнение на влезлия в сила индивидуален административен акт. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По силата на чл. 299, ал. 2 от АПК отговорността се разпростира върху вреди от изпълнението и на напълно правомерен индивидуален административен акт, причинени на трети лица. Следователно в казуса не намира приложение специалната правна уредба за защита срещу принудителното изпълнение, съдържаща се в ДОПК, която дерогира общата уредба на оспорване на индивидуални административни актове по АПК. Това е така, защото не е налице изпълнителен титул въз основа, на който да се образува и проведе изпълнение на публични вземания по смисъла на Глава ХХV Принудително изпълнение. Тук става въпрос за влязъл в сила индивидуален административен акт, който е изпълнителен титул по смисъла на АПК и който подлежи на изпълнение по реда на чл. 267 и сл. от АПК. В тази връзка и с оглед дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС, следва да се даде отговор налице ли е осигурена възможност и съответно осъществена защита в изпълнителното производство. Защитата срещу постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението е регламентирана в раздел VI на АПК - "Обжалване на действията на органа по изпълнението". Защитата се осъществява чрез жалба, подадена от страна в производството по изпълнението, както и от третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него - чл. 295 от АПК. Съгласно чл. 296, ал. 1 от АПК, жалбата срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-мо дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица, срокът тече от узнаване на действието. В конкретиката на казуса следва да се приеме, че на настоящия ицщец, в качеството му на трето лице не е осигурена възможност за защита в изпълнителното производство против действия на орган по изпълнението. Този извод следва от вписаното от него в протокола за запечатване от 18.11.2022 година подробно възражение срещу недължимост на извършеното действие по отношение на стопанисвания от него обект и изрично подадено възражение против действията по запечатване с искане да се отпечата обекта, който мотивират състава да приеме, че по същината си тези искания представляват обжалване на действия на органа по изпълнението. При това вместо да бъдат препратени на компетентния съд по подсъдност постъпилите възражения, съгласно чл. 296 от АПК за постановяване решение по жалбата, съгласно чл. 298 от АПК, органът е издал писмо с изх. № 1354-8-10 от 01.12.2022 година, с което е приел извършените действия по запечатване за напълно законосъобразни. При това положение с оглед указанията на по-горната инстанция се приема, че правото на защита на ищеца незаконосъобразно е ограничено и е преградена защитата му в изпълнителното производство. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че така предявения иск е доказан по основание, но не е доказан в пълния претендиран размер. Доводите за това са следните: Събраните по делото доказателства сочат на това, че ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 665, 765 лева, представляващи пропуснати ползи за периода от 18.11.2022 година до 02.12.2022 година, настъпили във връзка с влезлия в сила ЗНПАП, с която е бил запечатан търговски обект, стопанисван от негова страна, както и присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата претенция – 06.02.2023 година. Както вече бе нееднократно отбелязано от страна на настоящият съдебен състав, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по силата на чл. 299, ал. 2 от АПК, следва да са налице кумулативно следните елементи: 1) да са предприети действия по изпълнението, като тези действия е без значение дали са били правомерни или неправомерни, т.е. без значение е дали са отменени като незаконосъобразни; 2) да са причинени вреди на трето лице; 3) тези вреди да са пряка и непосредствена последица от изпълнението, или иначе казано да е налице причинно-следствена връзка между действията по изпълнение на влязла в сила заповед за налагане на принудителна административна мярка и настъпилата вреда, изразяваща се в настоящият случай в пропусната полза. Липсата, на който и да е от елементите на фактическият състав ще бъде предпоставка за отхвърляне на исковата претенция. По отношение на първият елемент, а именно да са предприети действия по изпълнението: тази предпоставка безспорно е налице, тъй като както вече се посочи са предприети действия по запечатване на търговски обект, в следствие на влязъл в сила административен акт. По своята същност тези действия по изпълнението са били абсолютно правомерни доколкото са реализирани в следствие на един потвърден с Решение № 94 от 28.04.2021 година, постановено по АД № 165 по описа за 2021 година на Административен съд-Перник, което е оставено в сила с Решение № 8229 от 28.09.2022 година, постановено по АД № 10051 по описа за 2021 година на Върховен административен съд, индивидуален административен акт. Според настоящия състав са налице и останалите елементи от фактическия състав, а именно, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, които се явяват в причинна връзка с извършените действия по изпълнението или иначе казано налице е пряка и непосредствена последица от извършеното изпълнение и вредите са следвали по необходимост от изпълнението. Аргументите на съда се изразяват в следното: По отношение на вторият елемент, а именно да е причинена вреда, настоящият съдебен състав следва да отбележи, че по своята същност вредата е неблагоприятна последица, която накърнява правната сфера на едно лице. Вредите се делят на две големи групи: имуществени (материални) вреди и неимуществени (морални) вреди. Имуществените вреди накърняват имуществената сфера на лицата. От своя страна имуществените вреди се делят на претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпяната загуба е онази разлика в имуществото на лицето, която се получава след неизпълнение на задълженията на другата страна по договора и при нея се съпоставя наличното имущество на изправната страна по време на възникване на задължението и наличното имуществото на страната след неизпълнението на задължението и тази разлика се нарича претърпяна загуба. От друга страна, пропусната полза се изразява в това, че лицето пропуска до увеличи имуществото си, макар да са съществували изгледи за това, т.е. деянието го лишава от тази възможност, от една сигурна облага. Според Тълкувателно решение № 3 от 12 декември 2012 година на ОС на ГК и ТК на ВКС установяването на пропусната полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, който поражда правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена от закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само, ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 от ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими и са пряка е непосредствена последица. На следващо място тези вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от действията, извършени във връзка с действията по изпълнението. Легална дефиниция за тези понятия - пряка и непосредствена последица липсва както в ЗОДОВ и ЗЗД, така и в цялото ни законодателство. Все пак обаче теорията и практиката са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Или относимо, приравнено към настоящият казус, ако тези действия по изпълнението не бяха осъществени, то за ищеца не биха настъпили твърдените от него вреди. По делото е доказано, че ищецът е стопанисвал, посочения в Протокола за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ № 0058788, а именно: обект, представляващ магазин за алкохол и цигари, находящ се в [населено място], [улица], което означава, че е налице пълен идентитет между запечатвания и стопанисвания обект. Доказателства в тази посока са Заповед № 1895 от 18.10.2021 година, издадена от кмета на Община Перник и сключения въз основа на нея Договор за наем № 2111500Р560 от 01.11.2021 година, а така също и Акт № 12341 от 10.04.2018 година за частна общинска собственост и схема за самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], които напълно се припокриват и кореспондират със заповедта за отдаване под наем и със сключения въз основа нея договор за наем с „••“ЕООД, чието помещение е запечатано. Съдът счита, за доказани твърдените от страна на ищеца вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неосъществена търговска дейност, но не в заявения от него размер. Изводите на съда се подкрепят от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана изцяло. Въз основа на представени от страна на дружеството счетоводни документи вещото лице, след извършена съпоставка между приходите и разходите, които ищецът би получил за периода на запечатване на обекта - 18.11.2022 година до 02.12.2022 година е направил извод, че размерът на предполагаемата печалба за този период възлиза на стойност 489, 74 /четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/, в това число за месец ноември 429, 79 лева и за месец декември 59, 95 лева. Тези изводи са направени вследствие на извършена съпоставка и сравнение с идентичен период от преходните месеци и съобразно ръста на инфлацията за този период. Резултатът като величина в случая е предполагаем, защото е следствие от несбъднато събитие, каквото се явява неизвършването на търговски продажби от страна на ищеца през периода от 18.11.2022 година до 02.12.2022 година, което обективно няма как да е свързано с бъдещо сигурно и конкретно остойностено увеличение на ищцовото имущество като краен резултат, но е достатъчно ясен критерии за предполагаемото увеличение на имуществото му с печалбата в подобен порядък. Въпреки това, изчисляването на размера на печалбата, която ищецът би получил за периода на запечатване на търговския обект е достатъчно, за да мотивира съда да определи размера на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи /в тази връзка Решение № •• от 06.12.2021 година, постановено по АД № •• по описа за 2021 година на Върховен административен съд/. Настоящият състав приема, че само фактът, че има прогнозируема стойност на оборотите, не може да обуслови извод, че е налице пропусната полза от нереализиран оборот посредством продажба на стоки през процесния период. Няма доказателства, че ищецът е разполагал с количества стоки, което да му осигури този размер на продажбите, но и дори и да имаше такива, то приходът от продажби е изключително променлива величина особено в сферата на търговията и зависи от редица фактори, в каквато насока е и заключението на експерта по делото - поведение на клиентите, пазар на труда, способност на купувачите за покупка, платежоспособност на същите и редица други фактори, още повече, че твърдяната пропусната полза представлява една евентуалност, а не реалност и почива именно на логическото допускане на ищеца за нейното закономерно настъпване. Изхождайки от т. 49 от §1 на ДР на ЗКПО " нетни приходи от продажби " са тези по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), т.е. сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и данъка върху добавената стойност (т.11 от § 1 на ДР на ЗСч) и същите се взимат в предвид единствено за нуждите на данъчното облагане. Претенцията за пропуснати ползи от нереализиран оборот не представлява по същината си увеличение на имуществото на ищеца. В случая, единствено печалбата, която се формира и е част от този неосъществен оборот и същата се генерира върху него се приема за вреда, защото по този начин се пропуска възможността да се увеличи имуществото. Поради това и като взе предвид разпределената доказателствена тежест се приема, че претенцията в пълния й претендиран размер не е доказана със сигурност. С оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав счита за основателна и доказана исковата претенция на ищеца по отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирана търговска дейност за периода от 18.11.2022 година до 02.12.2022 година, но само до сума в размер на 489, 74 /четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева. В съответствие с това за разликата до претендираната от ищеца сума в размер на 10 665, 76 /десет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотники/ искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Основателна се явява претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция, а именно 06.02.2023 година до окончателното изплащане на сумата. Относно разноските: При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Съответно и двете страни претендират присъждане на разноски. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца следва да бъдат присъдени направени по делото разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер на 8 263, 90 /осем хиляди двеста шестдесет и три лева и деветдесет стотинки/. По делото са представени надлежни доказателства за заплащането им. Съобразно уважената част на исковата претенция на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 380, 00 /триста и осемдесет/ лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно размерът на отхвърлената искова претенция, опреден по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 299, ал. 2 от АПК, съдът