Решение № 12 от 7.2.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 92/2024 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Сливен, по жалба на адв. К. Б. - П. от АК – Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия Н. И. К. и по жалба на адв. С. Р. от АК – Сливен – повереник на частните обвинители Л. С. Ж. и Д. Ж. Д., срещу присъда № 2/25.01.2024 г., постановена по НОХД № 85/2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Н. И. К. е бил признат за виновен в това, че на 22.01.2022 г. в гр. Сливен на ул. „Патриарх Евтимий“, с огнестрелно оръжие пистолет „CZ Р-10 C“, калибър 9x19, № D 123133 причинил по непредпазливост смъртта на И. Ж. Ж., ЕГН: ••••••••••, от с. Мокрен, обл. Сливен, поради което и на основание чл. 122, ал. 2, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е бил оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Н. И. К. е бил признат за виновен и в това, че на 22.01.2022 г. в гр. Сливен на ул. „Патриарх Евтимий“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието му по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Н. И. К. е било определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което подсъдимият Н. И. К. е бил задържан с постановление на ОП - Сливен за времето от 23.01.2022 г. до 26.01.2022 г., както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 26.01.2022 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

С присъдата подсъдимият Н. И. К. е бил признат за невиновен в това, че на 22.01.2022 г. в гр. Сливен, без да има за това надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, държал огнестрелно оръжие - пистолет „CZ Р-10 C“, калибър 9x19, № D123133 и е бил оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Със същата присада подсъдимият Я. В. В. е бил признат за виновен в това, че на 22.01.2022 г. в гр. Сливен предал на Н. И. К. огнестрелно оръжие пистолет „CZ Р-10 C“ калибър 9х19, номер D 123133, за което последният нямал разрешение за придобИ.е, поради което и на основание чл. 339, ал. 3, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

С присъдата подсъдимият Я. В. В. е бил признат за виновен и в това, че на 22.01.2022 г. в гр.Сливен предал на Н. И. К. боеприпаси за огнестрелно оръжие – 11 броя патрони калибър 9х19, предназначени за пистолет „CZ Р-10 C“ калибър 9х19 номер D 123133, без последният да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие, поради което и на основание чл. 339, ал. 4, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Я. В. В. е било определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

С присъдата в тежест на подсъдимите Н. К. и Я. В. са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства по делото.

Във въззивния протест се съдържа оплакване, че атакуваната присъда е неправилна, в частта, с която подсъдимият Н. К. е оправдан по обвиненията за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК и по чл. 339, ал. 1 от НК. В подкрепа на така заявената позиция се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с твърдение, че първоинстанционният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства и е игнорирал тези, които подкрепят обвинителната теза. В тази връзка се сочи, че за да оправдае подс. К. първостепенният съд е кредитирал неговите обяснения, че не е знаел, че оръжието, с което е произвел серия от изстрели, е огнестрелно, както и свидетелските показания на полицейските служители З. и С., които нямат характер на преки доказателства, а необосновано не е съобразил обясненията на другия подсъдим В. и показанията на свидетелите Д., Д.в и Д., от които се установява, че подс. К. е бил информиран за бойния характер на оръжието, което му е било предоставено от подс. В.. Поддържа се тезата, че при установяването на фактическа власт върху оръжието и при последващото му използване, при което е била причинена смъртта на пострадалия Ж., подсъдимият К. е знаел, че същото е с характеристиките на огнестрелно оръжие и въпреки това го е използвал, произвеждайки директно изстрели по посока към тялото на пострадалия, като от субективна страна деянието му е извършено при евентуален умисъл. В протеста е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда в частта й, в която подс. К. е признат за невиновен и оправдан по предявените му обвинения за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, вр. чл. 115 от НК и по чл. 339 ал. 1 от НК, и вместо това да се постанови нова такава, с която подс. К. да бъде признат за виновен и осъден по първоначално предявените му обвинения. Отправено е и алтернативно искане, в случай, че не бъдат възприети доводите за съставомерност на деянието на подс. К. по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, вр. чл. 115 НК, за изменение на присъдата, в частта й относно наложеното на подс. К. наказание четири години лишаване от свобода за престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК, като се увеличи наказанието в максимално предвидения размер за това деяние, а именно шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С въззивната жалба на защитника на подсъдимия К. – адв. Б. - П. се изразява несъгласие с първоинстанционната присъда, в частта, в която подзащитният й е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 122, ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК. Застъпва се становище, че в случая следва бъде приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НК поради грешка в причинната връзка, тъй като подс. К. е мислил, че стреля с газов пистолет, отдалеч, и дори да е по посока на хора, разстоянието между оръжието и лицето не предполага нараняване. Предвид на това се счита, че следва да се изключи и непредпазливост при осъществяване на деянието, довело до смъртта на пострадалия И. Ж.. По отношение на обвинението по чл. 325, ал. 2, пр. 2 от НК се оспорва наличието на квалифициращия признак - деянието да се отличава с изключителна дързост, което се аргументира с незнанието от страна на подс. К., че е използвал боен пистолет. На следващо място се счита, че не е осъществен и основния състав на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, защото деянието не е предизвикало ничие възмущение. На тези основания се иска отмяна на атакуваната присъда в обжалваната й част и постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс. К.. С въззивната жалба, подадена от повереника на частните обвинители, се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон поради преквалификацията на извършеното от подсъдимия К. престъпление от чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, вр. чл. 115 от НК в чл. 122, ал. 2 от НК. Счита се, че в случая е налице умишлено убийство, осъществено при евентуален умисъл. В тази връзка се твърди, че с оглед насочването на оръжието към жизненоважни органи, подсъдимият, който дори и да е смятал, че това оръжие е било със сачми, е бил длъжен да допусне, че може да настъпи и смъртта на пострадалия, както и че оръжието може да е огнестрелно. С тези аргументи частното обвинение претендира за отмяна на оправдаването на подсъдимия К. и за постановяване на нова присъда, с която да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1, вр. чл. 115 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години. С жалбата е направено и алтернативно искане, ако се приеме, че смъртта на пострадалия е причинена по непредпазливост, за налагане на по-тежка санкция, в предвидения от разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от НК максимум, в който смисъл се иска изменение на първоинстанционната присъда, чрез увеличаване на наложеното на подс. К. наказание лишаване от свобода от четири на шест години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заявява, че не поддържа подадения протест и не споделя изложените съображения в него. Намира за неоснователни и въззивните жалби на подсъдимия К. и на частните обвинители. Сочи, че първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на доказателствата, мотивирал е кои от тях и в коя част следва да бъдат ценени и защо, и правилно е преквалифицирал деянието на подсъдимия К. от умишлено убийство в такова по чл. 122, ал. 2 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост. Прокурорът подкрепя и изводите на първостепенния съд, че действията на подс. К. покриват квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК. Счита, че Окръжен съд – Сливен е определил наказанията по отношение на двамата подсъдими справедливо, отчитайки всички смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. В заключение, прокурорът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Повереникът на частните обвинители - адв. Р. поддържа подадената от него въззивна жалба, по съображенията, посочени в нея, с направените искания.

Частните обвинители Л. Ж. и Д. Д. заявяват, че се присъединяват към казаното от техния повереник.

Защитникът на подсъдимия Н. К. - адв. К. Б. - П., поддържа подадената въззивна жалба с изложените в нея съображения. Пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния й относно престъпленията по чл. 122, ал. 2 НК и по чл. 325, ал. 2, предл. 2 от НК. Оспорва въззивния протест и въззивната жалба на частните обвинители и моли същите да бъдат оставени без уважение.

Подсъдимият Я. В. и неговият защитник – адв. М. К. от АК – Сливен не са обжалвали първоинстанционната присъда. Пред въззивната инстанция адв. К. заявява, че са доволни от присъдата на Окръжен съд – Сливен, постановена по отношение на подс. В., и моли за потвърждаването й като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Н. К., в рамките на личната си защита, се присъединява към изложеното от своя защитник. В последната си дума той изразява съжаление за случилото се, като заявява, че не е искал събитията да се развият по този начин. Допълва, че е бил в много близки отношения с пострадалия, който е негов братовчед. Моли жалбата да бъде уважена и присъдата – максимално намалена.

Подсъдимият Я. В., в лична защита и в последната си дума, моли за потвърждаване на присъдата, постановена спрямо него, като също изразява съжаление за случилото се.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на оспорения съдебен акт на основание чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивният протест и въззивните жалби са процесуално допустими, поради подаването им в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, протестът и жалбите са неоснователни.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по общия ред съгласно правилата, уредени в глава двадесета от НПК. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване. В съвкупността й доказателствената маса, ползвана от първостепенния съд, се свежда до гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а също и експертни заключения, както следва:

• гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимите Н. К. и Я. В.; показанията на св. С. А. в съдебно заседание; показанията на св. Д. Д. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в протоколи за разпит на свидетел от 23.01.2022 г. /л. 122, том 1 от ДП/ и от 27.01.2022 г. /л. 196-197, том 3 от ДП/, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. Г. Д.в в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 27.01.2022 г. /л. 198-199, том 3 от ДП/, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. Й. Ш. в съдебно заседание; показанията на св.Е. Д. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, отразени в протокол за разпит на свидетел от 28.01.2022 г. /л. 202-203, том 3 от ДП/, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на св.Я, З. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 23.01.2022 г. /л. 127, том 1 от ДП/, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. И. С. в съдебно заседание; показанията на свидетелите А. С. и И. И., дадени на досъдебното производство /л. 130 – 131, том 1 от ДП и л. 132, том 1 от ДП/, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК; показанията на св. В. Р. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство /л. 204-205, том 3 от ДП/, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св. А. Д. в съдебно заседание; показанията на св. И. Д. в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 16.06.2022 г. /л. 206, том 3 от ДП/, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на свидетелите Д. Д.в, Г. Т. и Я. Ч. в съдебно заседание;

• писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протоколи за оглед на местопроизшествие /л. 3 - 8, л. 19 - 23, л. 30 – 35, л. 40 – 43, л. 49 - 52, том 1 от ДП/, протоколи за изземване на обтривки и микроследи /л. 64 – 70, том 1 от ДП/, и протоколи за доброволно предаване /л. 96 – 99, том 1 от ДП, л. 120, л. 124, л. 135, том 3 от ДП/;

• писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК: справки за съдимост на двамата подсъдими /л. 133, л. 137, том 1 от ДП и л. 221 – 222, том 3 от ДП/, характеристични справки /л.136, том 1 от ДП и л. 225 - 226, том 3 от ДП/, препис – извлечение от акт за смърт /л. 51, том 3 от ДП/, удостоверение за наследници /л. 28, том 3 от ДП/, писмо-справка УРИ 1670р- 2454/23.01.2022 г. на РУ на МВР - Сливен /л. 92, том 1 от ДП/, писмо-справка УРИ 1670р-2453/23.01.2022 г. на РУ на МВР - Сливен /л. 95, том 1 от ДП/, справка УРЕ-167000-784/22.02.2022 г. на РУ на МВР - Сливен /л. 60, том 3 от ДП/, справка УРИ 167000-1889/19.04.2022 г. на РУ на МВР - Сливен /л. 62, том 3 от ДП/, писмо УРИ 167000-5899/12.10.2023г. на началника на РУ на МВР – Сливен, ведно с приложено към него копие на решение с рег. № 1670з- 60 от 16.02.2022 г. на началника на РУ на МВР – Сливен /л. 247 – 248 от НОХД № 8582023 г. на ОС – Сливен/;

• веществени доказателствени средства: фотоснимки, изготвени при извършените огледи на местопроизшествие /л. 9 - 14, л. 25 – 26, л. 36 – 38, л. 45 – 48, л. 58 – 63, том 1 от ДП/;

• изготвените на досъдебното производство експертни заключения н а: съдебномедицинска експертиза на труп /л. 73 – 76, том 1 от ДП/, химическа експертиза по протокол № 17 от 24.01.2022 г. за определяне концентрацията на алкохол /л. 82, том 1 от ДП/, химическа експертиза по протокол № 21 от 24.01.2022 г. за определяне концентрацията на алкохол /л. 89, том 1 от ДП/, съдебномедицинска експертиза № Т-085/2022 г. /л. 25 – 26, том 2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на живо лице (л. 33 – 34, том 2 от ДП/, съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза /л. 47 – 48, том 2 от ДП/, съдебномедицинска експертиза № 16/2022 г. /л. 55 - 57, том 2 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза № 35/2022 г. /л. 60 – 62, том 2 от ДП/, комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза /л. 67 – 76, том 2 от ДП/, физикохимична експертиза № 22/ФЗХ-135 /л. 96 – 99, том 2 от ДП/, видеотехническа експертиза по протокол № 60/04.02.2022 г. /л. 108 – 121, том 2 от ДП/, техническа експертиза по протокол № 22/ИЕУ-26 /л. 148 – 149, том 2 от ДП/, видеотехническа експертиза по протокол № 22/ИДИ-090 /л. 150 – 173, том 2 от ДП/, съдебно-балистична експертиза по протокол № 163/15.06.2022 г. /л. 191 – 216, том 2 от ДП/;

• иззетите и приложени по делото веществени доказателства.

Въз основа на изброените доказателствени материали и след техния задълбочен анализ първоинстанционният съд е установил относимата към предмета на доказване по делото фактология, която се споделя и от настоящата въззивна инстанция. В изпълнение на задължението си за самостоятелен анализ на правно релевантните факти и след извършване на собствена проверка и оценка на доказателствената маса, събрана в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, настоящият въззивен състав направи следните фактически изводи:

Подсъдимият Н. И. К. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Сливен и живее в същия град. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан и не е регистриран като извършител на противообществени прояви.

Подсъдимият Я. В. В. е роден на ••.••.•••• г. в гр. Сливен и живее в същия град. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран по право/.

И за двамата подсъдими по делото са събрани положителни характеристични данни. Те са семейни – подсъдимият К. има съпруга и две малолетни деца, а подсъдимият В. – съпруга и едно непълнолетно дете. Средата им на общуване включва предимно роднини, колеги и познати от мотоклуб „Хайдути“. Подсъдимият К. работи като механик в автосервиз „Ауто Ч.“, докато подсъдимият В. се занимава с частна строителна дейност. Липсват данни за прояви на конфликтност или агресивност от страна на двамата подсъдими. Няма информация за злоупотреба с алкохол или наркотични вещества. Поведението им не предполага наличие на здравословни или психически проблеми. Освен това, за никого от тях не са постъпвали жалби или сигнали за нарушаване на обществения ред.

Подсъдимите Н. К. и Я. В., пострадалият И. Ж. и свидетелят С. А. често посещавали мотоклуб „Хайдути“ в гр. Сливен, чийто президент бил подс. В.. Подсъдимият К. и И. Ж. били роднини и близки приятели, а заедно със св. С. А. били неразделни и се държали като братя. Подсъдимият К. се грижел за тях и тримата прекарвали много време заедно, включително в автосервиза, където К. работел. Вечер често се забавлявали като се борели и търкаляли като деца.

Членовете на мотоклуб „Хайдути“ и техни приятели, включително такива, които не били членове на клуба, често се събирали в клубното помещение, разположено в гр. Сливен, на ул. „Патриарх Евтимий“ №78. Там се провеждали както редовни сбирки, така и празненства по различни поводи. На тези събирания присъстващите се черпели с алкохол, забавлявали се и играели билярд. Помещението, с площ от около 60 кв.м., било обзаведено с бар-плот, разположен вдясно след входната врата, както и дълга маса със сепарета. В останалото свободно пространство била поставена билярдна маса. На различни места в помещението имало разположени тонколони, като една от тях, с височина около 80 см, се намирала вдясно от входната врата. По време на срещите често звучала силна музика. Клубът се намирал в жилищен район, където от двете страни на улицата били разположени основно къщи. Жителите в съседство често паркирали автомобилите си пред домовете си.

Подсъдимият Я. В. притежавал нарезно огнестрелно оръжие – пистолет „CZ“, модел „Р-10С“, кал. 9х19 мм (9 mm Luger, 9 Para), със сериен № D123133. Той имал валидно разрешение за съхранение и носене на това оръжие и боеприпасите към него, издадено от РУ на МВР – Сливен, с номер 20210743714 и срок на валидност до 03.03.2026 г. Преди да придобие пистолета, подс. В. преминал курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и се запознал с правилата и мерките за безопасност, установени в законовите и подзаконовите нормативни актове. Като притежател на огнестрелно оръжие, той бил наясно със задълженията си съгласно чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Тези задължения включвали опазването на оръжията от кражби, изгубване и неоторизиран достъп, както и предприемане на мерки за предотвратяване на злополуки.

Освен огнестрелното оръжие, подс. В. временно притежавал и неогнестрелно оръжие – пистолет „Берета“, който стрелял с оловни сачми чрез бутилка със сгъстен въздух. Той често носел този пистолет в клуба, където демонстративно стрелял по картини, което дразнело някои от присъстващите. През юли 2021 г. подс. В. продал пистолета на свидетеля Д. Николов Д.в от гр. Сливен, но по-късно оръжието било върнато обратно. Освен това, подс. В. носел в клуба маК. на оръжия, които използвали за снимки останалите членове и гости.

Подсъдимият Н. К. нямал разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и не притежавал такова. Той е отбил редовната си военна служба в Българската армия, където като наборен военнослужещ е боравил с огнестрелно оръжие, като авТ.т, но не и с пистолет. К. бил запознат с правилата и мерките за безопасност, свързани с оръжия от типа, с които е работил по време на службата си. Въпреки това той не разпознавал късоцевните оръжия и не можел да различи боен от газово-сигнален или въздушен пистолет. К. знаел, че Я. В. притежава различни видове оръжия, тъй като последният често ги носел и ги показвал на обкръжението си.

Пострадалият И. Ж. притежавал газово-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Special 99“, кал. 9 mm Р.А.К., със сериен № EV-1432151. Пистолетът бил предназначен за стрелба с газови и халосни патрони. Ж. го закупил от специализиран оръжеен магазин на 10.01.2017 г., като за него му било издадено Удостоверение за уведомление № 20200564526/09.01.2017 г. от РУ на МВР – Котел. При някои от посещенията си в мотоклуб „Хайдути“ Ж. носел пистолета и стрелял с него, включително на 07.01.2022 г. – на И.ден, когато вечерта произвел няколко изстрела на улицата пред клуба.

Свидетелят С. А. също притежавал газово-сигнален пистолет „ZORAKI“, модел 914, кал. 9 мм, със сериен № ZDHi04191100266. За него му било издадено Удостоверение за уведомление № 20200617234/18.06.2020 г. от РУ на МВР – Сливен. В инкриминираната вечер този пистолет се намирал в автомобила на А.. Като таксиметров шофьор, той носел пистолета за самоотбрана, след като имал конфликт с клиент, който го заплашвал. А., подобно на К., не можел да различи въздушен от газово-сигнален или боен пистолет, въпреки че бил в обкръжението на подс. В., който често носел и демонстрирал различни оръжия, включително боен и въздушен пистолет.

На 22 януари 2022 г., вечерта, в помещението на ул. „Патриарх Евтимий“ № 78 в гр. Сливен се състояла поредна среща на членове и приятели на Мотоклуб „Хайдути“. Подсъдимите К. и В., и пострадалият Ж. пристигнали в клуба след 20: 00 ч. и заварили част от присъстващите да слушат музика и да играят билярд, докато други разговаряли и консумирали алкохол. При влизането си в помещението, подс. В. носел своя пистолет „CZ“ с 11 бойни патрона в пълнителя. Газово-сигналният пистолет на пострадалия Ж. също се намирал в клуба, поставен в кутия. Тримата седнали на масата, където подс. К. започнал да пие уиски и разговарял с пострадалия Ж., със свидетелите Й. Ш. и Е. Д. и с подс. Я. В.. Малко по-късно в помещението пристигнали свидетелите Г. Д.в и С. А.. В клуба царяло оживление, звучала силна музика и всички се забавлявали.

Подсъдимият К. изпил около 200-250 грама уиски, след което станал от масата и отишъл да играе билярд със св. Г. Д.в. Междувременно, пострадалият Ж. и св. А. започнали да се шегуват с подс. К. и да го замерят с пакетчета захар. След кратко излизане навън, където се замеряли със снежни топки, подс. К. и постр. Ж. се върнали в клуба, където подс. К. продължил играта си на билярд. Докато подс. К. играел билярд, постр. Ж. и св. С. А. стояли зад барплота и продължили да се шегуват с него, и да го замерят с пакетчета захар и празни бутилки от минерална вода. По същото време подсъдимият В., който седял на масата и наблюдавал действията на пострадалия Ж. и на св. А., се обърнал към подс. К. с думите „Знаеш ли мен защо не ме правят така“, надигнал дрехата си и показал запасания в колана си пистолет и го взел в ръка.

Подсъдимият К., държейки щека в ръка, подгонил пострадалия Ж. и свидетеля А., като тримата се забавлявали и се смеели силно. Превъзбуден от играта и повлиян от употребения алкохол, подс. К. поискал от подс. В. да му предостави пистолета си, без да осъзнава, че същият е боен.

Подсъдимият В., макар да знаел, че оръжието е боен пистолет, зареден с бойни патрони, и че подс. К. няма необходимото разрешение за притежаване, носене или боравене с огнестрелно оръжие, му го предал. Подсъдимият В. бил наясно с рисковете от неправилно боравене с такова оръжие и опасността от сериозни последици, включително наранявания или смърт на други хора, ако се използва на обществено място.

При предаването на оръжието, подс. В. казал да се внимава, които му думи били чути от свидетелите Г. Д.в и Е. Д., намиращи се в непосредствена близост, но не и от подс. К., който бързо изтичал към вратата на клубното помещение. Поради силната музика и под въздействието на емоциите от забавленията и играта, а също и поради липсата на опит в боравенето с боен пистолет, подс. К. не разбрал, че оръжието, което му се предоставя, е бойно и че е заредено с бойни патрони. Той не знаел как да борави с боен пистолет, не притежавал разрешително за такива дейности и не допускал, че е възможно подс. В. да му предостави боен пистолет с бойни патрони. Мислел оръжието за газово-сигнално, каквито считал, че част от членовете на клуба, както и подс. В., притежават.

Държейки щеката за билярд в лявата си ръка, подс. К. взел от подс. В. предоставения му пистолет с дясната ръка и тръгнал след св. С. А. и пострадалия Ж., които тичали и напускали помещението. Свидетелят А. първи излязъл от клуба в 22: 07: 35 ч., а постр. Ж. в 22: 07: 37 ч. В същата секунда подс. К. бил до вратата на клуба, зад постр. Ж., и още преди да излезе на улицата в 22: 07: 37ч. произвел изстрел с пистолета. Куршумът от първия изстрел попаднал върху дясното задно странично стъкло на вратата на паркирания на отсрещния тротоар служебен лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № •• •••• ••, ползван и управляван от св. А. Д., счупил стъклото, преминал през успоредното на него стъкло на задната лява врата, след което излизайки от автомобила, пробил и преминал през задната дясна греда на задната дясна врата на паркирания в непосредствена близост до него друг лек автомобил „Рено 19“ с рег. № •• •••• ••, собственост на св. Д.. Пострадалият Ж. и св. А., които се намирали на улицата, продължавали да се забавляват, като се смеели шумно, бягайки в различни посоки от подс. К., който продължавал да държи в лявата си ръка билярдната щека, а в дясната – оръжието. Свидетелят А. побягнал наляво, на югоизток, по посока към паркирания си таксиметров автомобил марка „Дачия“, а пострадалият Ж. побягнал напред и леко надясно по уличното платно. Докато те се отдалечавали, смеейки се, в 22: 07: 38 ч. подс. К. произвел с пистолета втори изстрел, насочен към тялото на постр. Ж.. Куршумът попаднал в металната ролетна гаражна врата на къща, собственост на св. И. Д., намираща се на административен адрес ул. „Тертер“ № 21, но имаща входна врата и от към ул. „Патриарх Евтимий“. Към момента на произвеждането на този изстрел св. И. Д. и съпругата му се намирали в гаража и подготвяли багажа си във връзка с предстоящо тяхно пътуване.

Пострадалият Ж. продължил да бяга по улицата, отдалечавайки се от подсъдимия К.. Последният стигнал до средата на улицата, вдигнал ръката си, насочил пистолета по посока на Ж. и в 22: 07: 41 ч. произвел трети изстрел с оръжието, който не улучил пострадалия Ж.. След този изстрел Ж. успял да се скрие зад паркирания на улицата лек автомобил „Рено“ с рег. № •• •••• ••. Подсъдимият К. обърнал посоката си на движение и тръгнал към свидетеля С. А., като направил няколко крачки към него. В този момент в 22: 07: 45ч. подсъдимият В. отворил вратата на клуба и извикал към подс. К. да внимава, но той не чул думите му поради силната музика в помещението. Подсъдимият В. се върнал в клуба, а подс. К. обърнал посоката си на движение и тичайки по уличното платно, отново се насочил към Ж., който в този момент бягал по пътното платно по посока запад. След като изминал известно разстояние и докато Ж. се намирал в дясната страна на пътното платно и с гръб към него, подсъдимият К. вдигнал ръката си и насочвайки оръжието хоризонтално към Ж., в 22: 07: 52 ч. произвел четвърти изстрел. Куршумът попаднал в тялото на Ж., в областта на лявата половина на гърба, непосредствено под долния ъгъл на плешката, преминал през лявата половина на белия дроб, през сърдечната торбичка и през сърцето и излязъл от тялото му в областта на дясната половина на гръдния кош отпред. След огнестрелното нараняване Ж. направил няколко крачки напред и паднал на земята. Подсъдимият К. хукнал към Ж., приближил се и клекнал до него и като видял кръвта, изпаднал в шок при осъзнаването, че е стрелял с бойно оръжие и е прострелял скъп за него човек. Докато държал главата на Ж. на коленете си, плачел и казвал „И.е, събуди се“. Въпреки шока и притеснението, предприел действия по оказването на помощ, като започнал да му прави изкуствено дишане. Обърнал се към свидетеля А. с думите „Викайте линейка“.

Междувременно, докато бил в клубното помещение, свидетелят Г. Д.в чул изстрелите отвън и тръгнал към вратата на клуба, за да предупреди подсъдимия К. да не вдига шум, тъй като било 22: 00 ч. Като излязъл навън, видял пострадалия на земята и подсъдимия К., който хукнал към него, клекнал на колене до пострадалия, поставил главата му на краката си и започнал да изпада в паника, защото тогава осъзнал, че е станало нещо лошо. В този момент свидетелят Д.в се обърнал към подсъдимия В., който бил в помещението, и го попитал: „Я., пистолетът ти с бойни патрони ли е?“ Подсъдимият В. потвърдил, а свидетелят Д.в казал, че е станала голяма беля, да звънят на Бърза помощ, тъй като всичко приключило. Подсъдимият В. излязъл от клуба, хванал се за главата, върнал се обратно, за да вземе телефона си и се обадил на тел. 112, за да потърси помощ.

В рамките на няколко минути след подаване на сигнала, на мястото на инцидента пристигнали два екипа от полицейски служители. В първия екип били Я, Р. З. и И. Т. И., а във втория – И. С. С. и А. Д.в С.. Те заварили подс. Н. К. да оказва първа помощ на И. Ж., като го държал в ръцете си и му говорил: „Братовчеде, кажи нещо, говори!“. Въпреки че била повикана линейка, пострадалият издъхнал малко след пристигането на полицейските служители. Екипът на Спешна помощ, който пристигнал по-късно, констатирал смъртта му. На място полицейските служители били информирани от присъстващите, че преди инцидента момчетата се замеряли със снежни топки, след което подсъдимият К. взел оръжие от негов познат, за което мислел, че е газово, и започнал да стреля без намерение да убие момчето, и така се стигнало до фаталния инцидент. Подсъдимият К. бил в шок, плачел и повтарял, че е мислел оръжието за газово и не знаел какво става. Той оказал съдействие на полицейските служители и бил предаден на трети екип за обезпечаване и отвеждане в РУ – Сливен. Свидетели потвърдили пред полицейските служители, че подс. К. през цялото време е мислел, че използва газов пистолет, който взел от подс. Я. В.. Присъстващите на мястото на инцидента лица били тествани за употреба на алкохол с техническо средство от свидетеля И. Р.в И., като резултатите били следните: С. С.ов А. (тестван в 01: 03: 09 ч.) – 0.00 промила; Й. Д.в Ш. (тестван в 01: 05: 00 ч.) – 0.23 промила; Д. П. Д. (тестван в 01: 06: 05 ч.) – 0.00 промила; Г. Д.в Д.в (тестван в 01: 07: 19 ч.) – 0.80 промила; Е. В. Д. (тестван в 01: 09: 59 ч.) – 1.30 промила; Я. В. В. (тестван в 01: 33: 36 ч.) – 0.00 промила. Посочените лица били предадени на служители от сектор „Криминална полиция“, за да продължат работата с тях.

Съдебномедицинската експертиза, извършена в хода на досъдебното производство, установила, че причината за смъртта на пострадалия Ж. е остър хеморагичен шок, вследствие на огнестрелно нараняване със засягане на белите дробове и сърцето. Нараняването било причинено приживе, като настъпването на смъртта според експертизата било неизбежно и настъпило за кратко време, макар и не мигновено. При аутопсията на пострадалия било установено, че огнестрелното нараняване в областта на гърдите имало входна рана в областта на гърба – непосредствено под долния ръб на дясната плешка, на разстояние около 120 см от петата. Въз основа на локализацията на входната и изходната рана било заключено, че изстрелът е произведен отзад – отляво в областта на гърба и лявото рамо – и е преминал напред и надясно. Съдебномедицинският експерт заключил, че изстрелът е произведен от разстояние между 7 и 10 метра, без влияние на барутни газове или други фактори на близък изстрел около входната рана. Установено било, че изстрелът не е възможно да бъде произведен от собствената ръка на пострадалия Ж., а стрелецът се намирал зад него.

След инцидента от подс. Н. К. и от пострадалия И. Ж. са били взети кръвни проби за изследване. Според Протокол № 21/24.01.2022 г. за химическо определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на И. Ж., в пробата не е установено наличие на етилов алкохол.

Съгласно Протокол № 17/24.01.2022 г. при химическото изследване на кръвната проба на подсъдимия Н. К., взета на 23.01.2022 г. в 00: 45 ч., е установено съдържание на етилов алкохол в концентрация 0.34 промила.

Въз основа на съдебномедицинските експертизи № 16/2022 г. /първоначална/ и № 35/2022 г. /допълнителна/, изготвени по писмени данни, и съобразявайки часа на взетата проба (00: 45 ч.) с времето на деянието (около 3 часа и 15 минути по-рано), по формулата на Видмарк е изчислена концентрация на алкохол в кръвта на подс. К. от 0.8 промила към момента на инцидента. Тази стойност съответства на лека степен на алкохолно повлияване, характеризираща се с емоционална лабилност, лесна уморяемост, умерени нарушения в координацията, отслабване на вниманието, забавени реакции и други типични за състоянието прояви.

Според заключението на съдебната химикотоксикологична експертиза рег. № И-4191/13.05.2022 г., изготвена от вещите лица Г. С. и д-р И. И. при ВМА-София, в биологичните проби на подсъдимия Н. К. не е установено наличие на наркотични вещества. Такива не са установени и в изследвана проба кръв от пострадалия И. Ж., видно от заключението на съдебно-химическа експертиза № Т-085/2022 г. На 23.01.2022 г. в 01: 00 ч. е бил извършен оглед и освидетелстване на подсъдимия Н. К. от съдебния лекар д-р Т. Ч.. В заключението си по изготвената СМЕ на живо лице № 7/2022 г., д-р Ч. е отбелязал, че К. е в добро клинично състояние, без оплаквания от болки или нарушения във функционирането на вътрешни органи. Освидетелстваният е напълно ориентиран за време, място и личност, отговаря адекватно и смислено на зададените въпроси. Не са открити видими травматични увреждания, а общото му физическо и здравословно състояние е оценено като добро.

Според заключението на назначената по делото съдебна психолого- психиатрична експертиза, подс. Н. К. е психически здрав и не е регистриран на психиатричен учет. Той е годен да участва в наказателното производство, като притежава запазени психични способности да възприема правилно фактите, свързани със случая, и да дава достоверни обяснения за тях. В индивидуално-психологичен план не са установени отклонения или личностови разстройства. Резултатите от психологическото изследване се оценяват като достоверни, като К. се описва като човек с устойчив характер. Той е тревожен, напрегнат и свръхчувствителен, но в същото време притежава добра социална приспособимост и поддържа широки междучовешки взаимоотношения. Личността му е адаптивна, с баланс между положителна самооценка и критично отношение към себе си. Поведението му е социално желателно, съобразено със социалните норми. Подтиснатостта при К. е ситуативно обусловена, като той проявява склонност към песимизъм, неудовлетвореност и интроспекция. Той е самокритичен, с повишено чувство за вина и завишени изисквания към себе си, което води до потискане на нормални човешки желания. Експертите го определят като човек с добро и подредено поведение, който комуникира адекватно и не проявява агресия или враждебност. Липсват нарушения в базисните психични функции. В експертното обсъждане е посочено, че към момента на инцидента Н. К. е бил в състояние на леко алкохолно опИ.е, което е довело до типични за това състояние психологични промени – приповдигнато настроение, намалена критичност, повишена самоувереност, нарушена преценка и шеговитост. Тези промени са улеснили извършването на деянието, но не са довели до разстройство на съзнанието. Експертите заключават, че Н. К. е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Не са установени психопатологични механизми, а деянието се дължи на фатална недооценка на обстоятелствата и самоувереност.

Назначената по делото физикохимична експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 22/ФЗХ-135 от 20.04.2022 г., изготвена от вещото лице Нели Величкова – специалист в сектор „Физико-химия“ в ЦЕКИ към НИК-МВР, съдържа следното заключение:

В пробите от лява и дясна ръка на Е. В. Д., Й. Д.в Ш., С. С.ов А. и Г. Д.в Д.в не са установени капсулни микроследи. В пробата, взета от лявата ръка на Д. П. Д., също не са открити капсулни микроследи, но в пробата от дясната му ръка е установена една капсулна микрочастица със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ba (барий).

В пробите, взети от подсъдимия Я. В.: - от лявата му ръка са открити шест капсулни микрочастици със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ba (барий); - от дясната му ръка са установени тридесет капсулни микрочастици със същия състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ba (барий).

В пробите от подсъдимия Н. К.: - в пробата от лявата му ръка са открити две капсулни микрочастици със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ba (барий), както и една частица с непълен състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон); - в пробата от дясната му ръка са установени две капсулни микрочастици със състав: Pb (олово), Sb (антимон), Ba (барий), както и една частица със състав: Pb (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ba (барий).

Експертът посочва, че по състава на капсулните микрочастици не може категорично да се определи към какъв вид патрон принадлежат, тъй като капсулният състав не е уникален. Боеприпаси от различни производители и калибри могат да имат идентичен капсулен състав, както и боеприпаси от един и същ производител – различен.

Въпреки това, съставът на установените капсулни микрочастици по ръцете на подсъдимия Я. В., по дясната ръка на свидетеля Д. П. Д. и по- голямата част от частиците, открити по ръцете на подсъдимия Н. К., съответства на иззетите от местопроизшествието гилзи, макар категорично да не може да се каже, че произхождат от тях.

От заключението на извършената съдебно-балистична експертиза, отразено в Протокол № 163 от 15.06.2022 г., се установява следното:

1. При направеното изследване на обект № 1 - пистолет с пълнител и седем броя патрони, поставен в хартиен плик с лепенка № Г2202 на ОДМВР Сливен е констатирано, че:

• Представеният за изследване пистолет е полуавТ.тичен, марка „CZ“, модел „Р-10 С“, кал. 9x19 mm (9 mm Luger, 9 Para), сериен № D123133, чешко фабрично производство, с 15-заряден пълнител. Пистолетът е технически изправен и годен да възпроизведе изстрел с патрони 9x19 mm. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, той представлява огнестрелно оръжие. С него е произвеждан изстрел след последното му почистване.

• Представените 7 броя патрони са 9x19 mm (9 mm Luger, 9 Para), марка „GECO“", снарядени с куршуми тип FMJ (пълна метална обшивка/ризница), германско фабрично производство. Те са годни за стрелба и могат да бъдат използвани с изследвания пистолет. Патроните са в запазен външен вид, произведени от един производител и с идентични куршуми и гилзи. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, те представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие.

1. При изследване на обект № 5 - метална пластина с неправилна форма, поставена в хартиен плик с лепенка № Г2207 на ОДМВР – Сливен /намерена на тротоара пред метална гаражна врата с лице към ул. „Патриарх Евтимий“/, е установено, че същата представлява деформирана медна ризница, част от фабричен куршум тип FMJ, от патрон 9x19 mm. Деформацията е настъпила вследствие на косо съприкосновение на куршума с твърда преграда, при което се е отделил сърдечникът (сърцевината на куршума, изработена от олово или олово и сТ.на). Най-вероятно тази част от ризница на куршум е била изстреляна от пистолета марка „CZ“, модел „Р-10 С“, кал. 9x19 mm, сериен № D123133.

1. При направеното изследване на обект № 6 - гилза от жълт метал, поставена в полиетиленов плик с лепенка № Г2208 на ОДМВР – Сливен /намерена на улицата пред вратата на мотоклуба/, е установено, че същата представлява стреляна гилза, част от патрон 9x19 mm (9 mm Luger, 9 Para), марка „GECO“, германско фабрично производство. Гилзата е стреляна от пистолета марка „CZ“, модел „Р-10 С“, кал. 9x19 mm, сериен № D123133.

1. При направеното изследване на обект № 8 - гилза от жълт метал, поставена в хартиен плик с лепенка № Г2211 на ОДМВР – Сливен /намерена на тротоара пред метална гаражна врата с лице към ул. „Патриарх Евтимий“/, е установено, че същата представлява стреляна гилза, част от патрон 9x19 mm (9 mm Luger, 9 Para), марка „GECO“, германско фабрично производство. Гилзата е стреляна от пистолета марка „CZ“, модел „Р-10 С“, кал. 9x19 mm, сериен № D123133.

1. При направеното изследване на обект № 7 - пластмасова кутия, съдържаща пистолет и 10 броя патрони, поставени в полиетиленов плик с лепенка № Г2209 на ОДМВР – Сливен /кутията е собственост на пострадалия И. Ж. и е намерена в помещението на ул. „Патриарх Евтимий“ № 78 в гр. Сливен, ползвано като мотоклуб/, е установено, че:

• пистолетът е газово-сигнален, марка „EKOL“, модел „Special 99“, кал. 9 mm, Р.А.К., сериен № EV-1432151, турско производство, с 8-заряден пълнител. Той е технически изправен и годен за стрелба с газови и халосни патрони 9 mm Р.А. С пистолета е произведен изстрел след последното му почистване;

• патроните са 9 mm Р.А., халосни (шумови), фабрично произведени за стрелба с газово-сигнални пистолети. Те са годни за стрелба и могат да бъдат използвани с изследвания газово – сигнален пистолет. Според чл. 7, ал. 2 от ЗОБВВПИ, те представляват боеприпаси за предупредителни и сигнални оръжия, предизвикващи звуков ефект. Патроните са произведени от два различни производителя.

1. При направеното изследване на обект № 9 - две гилзи от жълт метал, запечатани с лепенка № Г2212 на ОДМВР – Сливен /намерени на пътното платно на ул. „Патриарх Евтимий“ пред дърво/, е установено, че едната гилза е част от патрон 9x19 mm (9 mm Luger, 9 Para), марка „GECO“, германско фабрично производство. Тя е стреляна от пистолета марка „CZ“, модел „Р-10 С“, кал. 9x19 mm, сериен № D123133. Другата гилза е част от халосен патрон 9 mm Р.А., стреляна от газово-сигнален пистолет марка „EKOL“, модел „Special 99“, кал. 9 mm, Р.А.К., сериен № EV-1432151 (собственост на пострадалия И. Ж.).

1. При направеното изследване на обект № 10 - деформиран куршум от жълт метал, поставен в полиетиленов плик с лепенка № В2630 на ОДМВР – Сливен /намерен в багажника на лек автомобил марка „Рено 19“ с рег. № •• •••• ••/, е установено, че същият представлява фабричен куршум, тип FMJ, част от патрон 9x19 mm. Той е деформиран вследствие на челно и леко косо съприкосновение с твърда преграда. Най-вероятно куршумът е бил изстрелян от пистолета марка „CZ“, модел „Р-10 С“, кал. 9x19 mm, сериен № D123133.

По делото са изготвени две съдебно-технически експертизи, които са свалили на електронни носители записи от видеокамери в района на местопроизшествието и кадри от тях. В протокол за извършена експертиза № 22/ИДИ-090 от 17.05.2022 г., изготвена от вещите лица М. Й.ов и А. Д. – специалисти в областта на видеозаписите и лицевата идентификация към сектор „Идентификационни изследвания“ на НИК-МВР, е проследено движението на лица след напускането на мотоклуба в инкриминираната вечер. Изводите са подкрепени със снимков материал, а съдържанието на DVD-R диск PHILIPS с четири видеофайла във формат AVI, експортирани от DVR устройство „CANTONK“, е подробно описано. Относно техническите характеристики на записите е установено, че изображенията са без звук, с резолюция 1920х1080 пиксела и вкопирани данни за дата и време. Заснети са от три статични камери, условно обозначени като Камера 1, 2 и 3, в следните времеви интервали на 23.01.2022 г.: Камера 1: 01: 37 ч. – 03: 22 ч.; Камера 2: 01: 45 ч. – 03: 29 ч.; Камера 3: 00: 21 ч. – 02: 06 ч. и 02: 06 ч. – 03: 46 ч. Дискът CD-R 700 MB съдържа един видеофайл (VID-20220123-WA0000.mp4), заснет от Камера 4. Записът включва звук и е с идентична резолюция (1920х1080 пиксела). Камерата е регистрирала събития на 22.01.2022 г. в интервала от 22: 06 ч. до 22: 10 ч.

Не са открити следи от манипулация на записите. Таймкодът е непрекъснат за целия период. Хронологията на събитията, заснети от Камери 1–4, е проследена, а лицата, участващи в тях (Лице 1, 2 и 3), са идентифицирани чрез снимков материал и пояснения в експертизата.

По време на съдебното следствие пред първата инстанция, в съдебно заседание на 27.09.2023 г., в присъствието на страните и вещите лица Й.ов и Д., са били възпроизведени части от видеозаписите, показващи действията на Лице 1 (пострадалият И. Ж.), Лице 2 (свидетелят С. А.) и Лице 3 (подсъдимият Н. К.).

При възпроизвеждане на запис record-0000-00CC-20220123015000- 20220123032241, на който се виждат действията по напускане на помещението от Лице 1, вещото лице Д. е уточнила, че част от събитията, отразени от Камера 1, преминават в следващата камера. При възпроизвеждане на записите подсъдимият В. подробно е обяснил в колко часа (според времето на съответния кадър) кое лице извършва конкретни действия. Тези данни са обективирани в съдебния протокол от 27.09.2023 г., като от същите се установява следната хронология на събитията:

На кадъра в 01: 51: 39 ч. от клуба излиза пострадалият И. Ж., връща се обратно и влиза в помещението. В 01: 52: 06 ч. излиза свидетелят С. А., след него – пострадалият И. Ж., а след тях излиза Н. К., който държи в дясната си ръка оръжие, насочено хоризонтално към пострадалия Ж.. На кадъра около 01: 52: 08 ч. подсъдимият К. произвежда изстрел. В 01: 52: 11 ч. се вижда отново изстрел, насочен към пострадалия И. Ж.. В 01: 52: 15 ч. се вижда подсъдимият В. да отваря вратата на помещението и да казва на подсъдимия Н. К. да внимава. След като отворил вратата на клуба, той видял, че момчетата навън си говорят и се смеят, и се върнал обратно в клуба. След подсъдимия В. от клуба се показва свидетелят Г. Д.в. Подсъдимият К. излиза от кадър, както и свидетелят С. А.. След това се вижда подсъдимият Н. К. да върви по улицата след пострадалия Ж., като дясната му ръка е насочена хоризонтално към пострадалия. И. Ж. прави няколко крачки напред и пада на земята, а подс. Н. К. хуква да бяга към него. От клуба излиза свидетелят Г. Д.в. Свидетелят С. А. се насочва към двамата – Н. К. и И. Ж., които са на земята, а свидетелят Д.в влиза отново в клуба. Подсъдимият В. излиза от клуба, а свидетелят С. А. му казва, че е станала злополука. Подсъдимият В. влиза в клуба, за да си вземе телефона и да звъни за линейка.След това излизат Й. Ш., Д. Д., още един човек и четвърти излиза Е. Д.. С. А. се връща нагоре. Съдържанието на този файл е било възпроизведено до 01: 53: 36 часа по искане на страните.

При възпроизвеждане на запис с наименование record-0000-00CD- 20220123015000-20220123032951, започващ от 01: 51: 00 часа, заснет от камера, условно наречена в заключението „Камера 2“, отразяваща същите действия от друга гледна точка, по искане на страните този запис е бил възпроизведен неколкократно, включително кадър по кадър, и от него се установява следното: В 01: 51: 38 часа излиза пострадалият И. Ж., след което се връща обратно. В 01: 52: 05 часа се отваря вратата на клуба, а в 01: 52: 06 часа излиза свидетелят С. А.. В 01: 52: 07 часа след него излиза и пострадалият И. Ж.. На записа се вижда автомобил „Опел Зафира“, разположен успоредно на клуба, към който бягат С. А. и И. Ж.. В 01: 52: 07 часа прозорецът на автомобила е заскрежен. В 01: 52: 08 часа задният прозорец пада в резултат на първия изстрел, още преди подсъдимият Н. К. да е излязъл от клуба. С. А. и И. Ж. излизат заедно и се разделят – А. тръгва наляво, а Ж. надясно. Подсъдимият Н. К. излиза от клуба и произвежда втори изстрел. В 01: 52: 08 часа на кадъра се вижда проблясък от изстрел, произведен с дясната ръка, хоризонтално насочена към И. Ж.. Подсъдимият К. бяга към Ж. и произвежда още един изстрел – в 01: 52: 11 часа, като ръката му отново е насочена към пострадалия. След това подсъдимият К. се оглежда и се насочва към автомобилите. Междувременно С. А. отключва своя автомобил, като фаровете му пресветват. Подсъдимият К. тръгва в посока към пострадалия И. Ж.. На кадъра се вижда как входната врата на къщата се отваря и се показва човек. Свидетелят С. А. върви в посоката, в която е избягал пострадалият Ж., следван от подсъдимия К.. Свидетелят Г. Д.в излиза от клуба. Впоследствие С. А. се връща и разговаря с подсъдимия В., който се хваща за главата и се връща в клуба, за да си вземе телефона. С. А. отива до автомобила си и взема нещо от него. Лицата, излезли от клуба, се насочват към пострадалия Ж. и подсъдимия К.. След това С. А. заключва автомобила си и също се насочва към Ж. и К.. Съдържанието на този запис е било възпроизведено до 01: 53: 28 часа по искане на страните.

В цялост е бил възпроизведен запис с наименование VID-20220123- WA0000, съдържащ видео и звук, заснет от камера, разположена на жилище срещу входната врата на клуба. Тази камера съответства на „Камера 4“ от експертизата, съгласно поясненията на вещото лице Д.. От този запис се установява следното: Чува се музиката от клуба при затворена врата. В 22: 07: 08 часа излиза пострадалият И. Ж.. В 22: 07: 20 часа Ж. отваря вратата и влиза обратно в клуба. В 22: 07: 35 часа вратата на клуба се отваря, и оттам излиза свидетелят С. А.. В 22: 07: 37 часа след него излиза пострадалият И. Ж.. На същата секунда се чува звук от изстрел и от клуба излиза подсъдимият Н. К.. На записа се чува смехът на И. Ж. и С. А.. В 22: 07: 37 часа се чува първият изстрел, в 22: 07: 38 часа – вторият изстрел, в 22: 07: 41 часа – третият изстрел, а в 22: 07: 52 часа се вижда проблясък и се чува четвъртият изстрел. Задният ляв прозорец на багажника на автомобила „Опел Зафира“ е счупен. В 22: 07: 45 часа подсъдимият В. отваря вратата на клуба, показва се навън и казва нещо от рода на „Какви ги вършиш, внимавай“ или „Какво правиш ти, внимавай“.

Вещите лица поясняват, че условно посочените в заключението „Камера 1“, „Камера 2“ и „Камера 3“ отразяват записи от една и съща видеоохранителна система. Камера 4 обаче представлява отделна система. Камери 1, 2 и 3 от една страна и Камера 4 от друга показват различни часови интервали в изображенията. Вещите лица не могат да посочат кое от двете времена е реално, но и четирите камери отразяват едни и същи събития. Часовете зависят от настройките на съответните устройства.

Съгласно протокол за доброволно предаване от 23.01.2022 г. (л. 96, т. 1 от сл. д.), при предаването на видеонаблюдателната система „CANTONK“ модел XVRHC420 S/N: 9780431502147, подсъдимият Я. В. е обяснил, че устройството представлява DVR, към което са свързани охранителните камери на мотоклуб „Хайдути“, разположен в гр. Сливен, ул. „Патриарх Евтимий“ № 78. Установено е, че записите на устройството са с 3 часа и 46 минути напред спрямо реалното астрономическо време. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, след възпроизвеждане на записите, подсъдимият В. е уточнил, че камерите на клуба работят с изместване от 2 или 3 часа напред спрямо реалното време, т.е. когато на записа е отбелязан час 01: 00, реалното астрономическо време е 22: 00 часа.

С протокол за доброволно предаване от 24.01.2022 г. по делото е приет 1 брой CD-R марка Kodak с вместимост 700 MB, съдържащ записи от охранителната камера на имот, разположен в гр. Сливен, ул. „Тертер“ № 28, за дата 22.01.2022 г. Лицето, предало записите, е пояснило, че камерата е монтирана на фасадата на къщата на посочения адрес, като часовете в записите съвпадат с реалното астрономическо време.

От приложеното в хода на съдебното следствие решение с рег. № 1670з-60 от 16.02.2022 г., издадено от Началника на РУ - Сливен, се установява, че е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с № 20210743714/03.03.2016 г. на Я. В. В.. В същото решение е разпоредено изземване на 30 броя боеприпаси (патрони) калибър 9х19.

Приетите от настоящата въззивна инстанция фактически изводи изцяло съответстват на установените от първоинстанционния съд фактически положения. В мотивите на присъдата окръжният съд е извършил обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, подчинен на правилата на формалната логика и отговарящ на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, свързани с релевантните по делото факти, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

I. По наведените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения:

Посочените в протеста възражения относно допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата са аргументирани с твърдението, че първоинстанционният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства и необосновано е игнорирал тези, които подкрепят обвинителната теза. Въззивният съд намира тези възражения за неоснователни. Спазвайки изискванията на процесуалния закон, първостепенният съд е изложил подробни съображения относно това на основата на кои доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение за фактите по делото, като настоящият въззивен състав не констатира допуснати процесуални нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК в дейността на състава на първостепенния съд по оценка на доказателствените материали. Изложените мотиви от първоинстанционния съд обезпечават възможността на въззивната инстанция безпрепятствено да установи действителната воля на съдебния състав от ОС – Сливен и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Същевременно, изготвените мотиви гарантират и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на първата инстанция, въз основа на които е постановила присъдата, и им осигуряват възможност пълноценно да аргументират възраженията си срещу нея във въззивното производството.

По отношение на гласните доказателствени средства, първостепенният съд е обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез разпит на свидетелите и на двамата подсъдими, като е посочил кои факти от значение за делото се извеждат от показанията на всеки от разпитаните свидетели, както и от обясненията на подсъдимите, и е изяснил какво е тяхното отношение с останалите доказателства. Настоящият въззивен състав изцяло споделя извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ на гласните доказателствени източници, като го намира за пълен, обоснован и съответстващ на изискванията на процесуалния закон.

От съществено значение за правилното изясняване на делото са показанията на свидетелите, присъствали в мотоклуба през инкриминираната вечер и имащи непосредствени впечатления за случилото се преди, по време и след инцидента. За да прецени достоверността на тези показания, правилно първоинстанционният съд е съпоставил същите с данните, установени от видеозаписите, включително този с видео и звук. Това е позволило да се установи точната хронология на събитията, действията и репликите на подсъдимите и останалите участници в инцидента, като: времето, в което свидетелят А. и пострадалият Ж. са напуснали клуба, следвани от подсъдимия К.; появата на подсъдимия В. на входа на клуба; неговите реплики; и обстоятелствата, при които са произведени четирите изстрела с процесното оръжие от подс. К.. Свидетелите С. А., Д. Д., Г. Д.в, Й. Ш. и Е. Д., които се намирали вечерта в клубното помещение заедно с пострадалия И. Ж. и двамата подсъдими, описват атмосферата в клуба като приятелска, без конфликти или агресия. Присъстващите се забавлявали, слушали музика и играли билярд. Замерването със захарчета от страна на пострадалия Ж. и св. А. спрямо подс. К., както и закачките между тях, били възприемани от свидетелите като нормално и обичайно поведение между тримата, които се описват като изключително близки, почти като братя.

Различията в показанията на посочените свидетели се отнасят до възприятията им за думите и действията на двамата подсъдими във връзка с искането и предаването на оръжието от подс. В. на подс. К., като за тези различия обективно допринасят различното разположение на свидетелите в помещението, наличието на силна музика и паралелно водените разговори.

Свидетелите съобщават различни възприятия за момента, когато подс. В. е предал оръжието на подс. К.. Свидетелят Д. посочва, че е видял предаването на оръжието, но не е чул съдържанието на разговора поради силната музика. Едва след първия изстрел възприел реплика от подс. В.: „Внимавай, внимавай, зареден е.“. В прочетените му показания от досъдебното производство е казал, че е чул репликата: „К., внимавай, че е боен.“.

Свидетелят Ш. дава информация, че е чул изстрели, но не е забелязал искане или предаване на оръжие.

Свидетелят Д. заявява, че е чул предупреждение от подс. В. към подс.

К., когато последният тръгнал да излиза навън, да внимава, защото пистолетът е с бойни патрони. Малко след това се чул изстрел.

Свидетелят Д.в е единственият, който подробно описва искането на оръжието от подс. К. с думите: „Я., дай ми пистолета.“ Той разказва, че подс. В. извадил оръжието, показал пълнителя, върнал го в пистолета и го предал на подс. К. с думите: „К., внимавай.“ В прочетените му показания от досъдебното производство е посочил, че не е сигурен дали подс. В. е казал на подс. К., че пистолетът е боен, заради музиката в клуба, която пречела да се чува ясно. Свидетелят е бил на около три метра - три и половина метра от мястото, където се водил разговора между двамата подсъдими. Стоял от дясната страна на подс. В. по диагонал и видял последният да изважда оръжието, да изважда пълнителя, да го връща в пистолета и да го подава на подс. К.. В този момент му казал да внимава, като всичко се случило много бързо. Не може да каже дали подс. К. е чул какво му казва подс. В.. След първия изстрел си помислил „какви простотии правят“, защото часът бил 22: 00 ч., а подс. В. казал на подс. К. „Ей, К., какво правиш бе?“ След следващите три изстрела св. Д.в излязъл навън, за да предупреди подс. К. да не вдига шум заради късния час, но при излизането от клуба видял паднал на улицата пострадалия И. Ж.. Върнал се и попитал подс. В.: „Я., пистолетът ти с бойни патрони ли е?“, който потвърдил. Тогава св. Д.в казал да звъни бързо за линейка, защото е станала голяма беля с думите „Всичко приключи.“.

Свидетелят С. А. съобщава, че не е възприел думи или действия, свързани с искане и предаване на оръжието.

За да оцени достоверността на данните от горепосочените гласни доказателствени средства, правилно първоинстанционният съд ги е съпоставил със следните обективно установени факти, въз основа на видеозаписа от камера 4: в 22: 07: 35 ч. от клуба излиза свидетелят С. А.; в 22: 07: 37 ч. излиза пострадалият И. Ж., а в същия момент (22: 07: 37 ч.) се чува първият звук от изстрел и от клуба излиза подсъдимият Н. К.; в 22: 07: 38 ч. се чува вторият изстрел; в 22: 07: 41 ч. се чува третият изстрел; в 22: 07: 45 ч. подсъдимият Я. В. отваря вратата на клуба и предупреждава да се внимава; в 22: 07: 52 ч. се вижда проблясък и се чува четвъртият изстрел. От тези безспорно установени факти, съответстващи на записите от останалите камери, е видно, че подсъдимият В. се е показал на вратата само веднъж – след третия изстрел, когато е отправил предупреждение да се внимава. Същевременно видеозаписът със звуков съпровод (от камера 4) не съдържа реплики от подс. В., указващи, че оръжието е бойно или заредено с бойни патрони. Свидетелят А., който е напуснал клуба в 22: 07: 35 ч., не е възприел думи или действия, свързани с искане или предаване на оръжието, докато е бил в помещението (т.е. такива действия би трябвало да са се случили след неговото напускане). Видеозаписите удостоверяват, че подсъдимият К. излиза от клуба в същата секунда, в която излиза и пострадалият Ж. (22: 07: 37 ч.), и незабавно произвежда изстрел, който поврежда стъклата на паркиран автомобил. Въз основа на тези обективни данни, сходно на възприетото от първата инстанция, въззивният съд също приема, че всички действия, описани от св. Д.в – искане на оръжието, изваждане на пистолета от подс. В., изваждане и показване на пълнителя, поставянето му обратно в пистолета, отправяне на предупреждение и предаване на оръжието на подс. К., който след това да излезе и да произведе изстрел, обективно не биха могли да се осъществят в рамките на две секунди – времето от момента на напускане на клуба от свидетеля А. (22: 07: 35 ч.) до произвеждането на първия изстрел от подсъдимия К. (22: 07: 37 ч.).

Въззивната инстанция приема, че подсъдимият В. е отправил предупреждение към подсъдимия К. да се внимава, като отчита съвпадащите показания на свидетелите Д.в, Д. и Д. относно това обстоятелство. Въпреки това, настоящият съд счита, че за краткия интервал от време между искането на оръжието и произвеждането на първия изстрел подсъдимият В. не е имал обективна възможност да заяви ясно и недвусмислено, че оръжието е бойно или заредено с бойни патрони, както и да извади и покаже пълнителя, след което да го постави обратно в пистолета, и едва тогава да го предаде на подс. К.. Също така, при второто отправено предупреждение, направено при отварянето на вратата на клуба, подсъдимият В. отново не е уточнил, че оръжието е бойно или заредено с бойни патрони. От звуковия запис на камера 4 се чува единствено предупреждението „Внимавай“, без да се заявява конкретна информация за характеристиките на оръжието.

При обсъждане на показанията на свидетелите Д., Д. и Д.в в частта, в която те съдържат твърдения, че подсъдимият В. е заявил, че оръжието е бойно, заредено или с бойни патрони (съобразно различните възприятия на свидетелите), първоинстанционният съд обосновано е акцентирал върху прочетените в съдебното заседание показания на свидетеля Д.в от досъдебното производство, които същият е потвърдил пред съда. Съгласно тези показания, след като видял пострадалия Ж. прострелян на улицата, свидетелят Д.в се е върнал в клуба и е попитал подсъдимия В.: „Я., пистолетът ти с бойни патрони ли е?“, на което подсъдимият В. е отговорил утвърдително. Задаването на този въпрос – дали пистолетът е с бойни патрони – би било нелогично, ако в по-ранен момент подсъдимият В. вече е отправил изрично предупреждение, че пистолетът е боен или зареден с бойни патрони. В тази връзка въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че възприятието на свидетелите Д. и Д., че подсъдимият В. е заявил, че пистолетът е боен или зареден с бойни патрони, следва да бъде отнесено към по-късен момент, а именно след инцидента, когато свидетелят Д.в изрично е поставил въпроса относно характеристиките на оръжието, и подсъдимият В. е потвърдил.

Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля С. А., тъй като те кореспондират с останалия доказателствен материал и липсват основания за тяхното игнориране. Свидетелят А. е заявил, че не е възприел подсъдимия Я. В. да вади пистолет, да го показва или да го предава на когото и да било. Това е обяснимо, като се има предвид, че към момента на вземане на оръжието от подсъдимия К. свидетелят А. е напускал помещението или вече се е намирал извън него. Същевременно свидетелят А. посочва, че не може да различи бойно оръжие от въздушно или газово-сигнално. Той е възприел действията на подсъдимия К., който е излязъл от клуба с пистолета и е произвеждал изстрели, като част от игра. Дори когато пистолетът е бил насочен към него, свидетелят А. не е изпитал страх, считайки, че оръжието е заредено с халосни патрони. Той е предполагал, че в приятелска атмосфера пистолетът не би могъл да бъде зареден с бойни патрони. Свидетелят е знаел, че подсъдимият В. притежава боен пистолет, който често е показвал и обсъждал с различни хора. В същото време той е бил наясно, че подсъдимият В. разполага и с въздушен пистолет със сачми, който често е използвал за стрелба. Едва след прострелването на пострадалия Ж. и падането му на улицата, свидетелят А. се е стреснал. Той е видял подсъдимия К. да тича към пострадалия, като е чул думите му: „И.е, събуди се“, след което е извикал да бъде повикана линейка.

Сходни са и показанията на останалите свидетели, които са излезли на улицата в този момент. Свидетелят Д.в посочва, че при излизането си от клуба е видял подсъдимия К. да тича към пострадалия Ж., който лежал на улицата. Подсъдимият К. е паднал на колене до пострадалия, сложил главата му върху краката си и изпаднал в паника, осъзнавайки какво се е случило. Свидетелят Д. заявява, че подсъдимият К. е бил приклекнал до пострадалия, придържайки главата му, като същевременно е бил видимо шокиран и е викал: „Какво стана“. Свидетелят Д. потвърждава, че при излизането си от клуба е видял на около 30 метра пострадалото момче да лежи на улицата, а подсъдимият К. да му оказва първа помощ.

Правилно първостепенният съд е гласувал доверие на показанията на полицейските служители, които първи са посетили местопроизшествието, преценявайки ги в контекста на собствената им логичност и последователност, както и в корелацията им с други доказателствени източници. Въззивният съд не споделя доводите, изложени в протеста за неправилна оценка на тези свидетелски показания, поради това че нямат характер на преки доказателства. Настоящата инстанция намира показанията на полицейските служители за обективни и релевантни за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като отразяват техните непосредствени възприятия и действия при посещението на местопроизшествието. Разпитаните в съдебното заседание свидетели Я, З. и И. С. са били част от двата полицейски екипа, пристигнали минути след подаването на сигнала. Техните показания са логични и последователни, и обективно описват обстановката на мястото на инцидента, включително поведението на подсъдимия Н. К.. От тях става ясно, че подс. К. се е намирал в силно емоционално състояние, опитвал се да окаже помощ на пострадалия И. Ж., плачел е и многократно е заявявал, че е мислел оръжието за газово. Приобщените чрез прочитането им показания на свидетелите А. С. и И. И., дадени на досъдебното производство, изцяло кореспондират с показанията на свидетелите Я, З. и И. С., като допълват картината на събитията, без да внасят противоречия. Поведението на подс. К. след инцидента – опитът да помогне на пострадалия, плачът и видимото му шоково състояние – е последователно потвърдено както от всички полицейски служители, така и от останалите свидетели по делото.

Обосновано при изграждане на своите фактически изводи, първоинстанционният съд се е доверил и на показанията на свидетелите В. Р., А. Д., И. Д., Д. Д.в, Г. Т. и Я. Ч.. Показанията на тези свидетели са преценени коректно спрямо техните лични възприятия и съответствието им с останалите доказателства. Действията на свидетеля В. Р. на местопроизшествието и последващите му действия в качеството на полицейски служител са отчетени в контекста на неговата роля и случайното му попадане на мястото. Въззивният съд намира, че свидетелските му показания са използвани коректно, само за онези аспекти, които са лично възприети, като първата инстанция законосъобразно е изключила от оценката преразказаното съдържание на видеозаписите, като се е доверила на писмените експертни заключения и възпроизвеждането на файловете в съдебно заседание.

В обобщение на изложеното, въззивна инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е оценил показанията на всички свидетели по делото, като ги е разгледал поотделно и в съвкупност, и не се установяват допуснати процесуални нарушения или изопачаване на доказателства.

Първостепенният съд е подложил на подробен, детайлен и прецизен анализ и обясненията на двамата подсъдими, като ги е съпоставил с показанията на свидетелите, съдържанието на видеозаписите и заключенията на вещите лица.

Последователно и логично окръжният съд в мотивите на присъдата е посочил всички съображения за кредитирането на обясненията на подсъдимия Я. В. по отношение на определени факти и игнорирането им спрямо други такива. Правилно е дадена вяра на обясненията на подс. В. в частта, която съответства на показанията на свидетелите за обстановката в клуба, включително веселото настроение, играта на билярд и закачките между свидетелите А., пострадалия Ж. и подс. К.. Също така, обясненията му са приети за достоверни и относно това, че е казал да се внимава при предаване на оръжието на подсъдимия К., тъй като в тази част обясненията на подсъдимия В. кореспондират с показанията на останалите присъствали в клуба лица при предаването на оръжието. Освен това, при излизането от клуба след третия изстрел, подсъдимият В. изрича думата „внимавай“, което е било възприето в съдебно заседание от страните, вещите лица и съда при възпроизвеждане на записа от условно обозначената като Камера № 4, в която видеото е със звуков съпровод.

На следващо място настоящият въззивен състав споделя аргументите, с които първоинстанционният съд е оценил като недостоверни обясненията на подс. В. в частта, в която твърди, че преди да предостави пистолета на подс. К. му е демонстрирал бойния характер на оръжието чрез изваждане на патрон от пълнителя, показването му и последващото му връщане. Тези твърдения не намират убедителна подкрепа в други доказателствени източници. Свидетелят С. А., който е бил в клуба, не потвърждава да е видял подобни действия, въпреки твърденията на подс. В., че всички присъстващи би трябвало да ги възприемат. По отношение на заявеното от подс. В., че си обяснява наличието на барутни частици по ръцете си именно с изваждането на патрон, за да покаже на подсъдимия К., че е боен, коректно е отбелязано от първата инстанция, че пистолетът е законно притежаван и носен от подсъдимия В., което предполага, че частици от боеприпасите биха могли да попаднат по ръцете му в по-ранен момент. Като допълнителни аргументи за отхвърляне на тези обяснения на подс. В., първостепенният съд обосновано се е позовал на разясненията на вещото лице Нели Величкова, дадени при разпита й в с.з. на 13.12.2023 г., съгласно които по броя на капсулните микрочастици, регистрирани по двете ръце, не може да се направи извод относно момента на допир с оръжието или произвеждането на изстрел. Това е така, защото ръцете си взаимодействат и при извършване на различни физически дейности частиците могат да паднат от само себе си. Подобни частици могат да бъдат получени и чрез т.н. вторичен пренос – например при докосване на предмети, върху които вече са били отложени капсулните микрочастици, в това число оръжието, гилзите и раните или дрехите на пострадалия. Правилно е отчетен и фактът, че според заключението на същото вещо лице, в пробата, иззета от дясната ръка на свидетеля Д. П. Д., е открита една капсулна микрочастица със състав: РЬ (олово), Sb (антимон) и Ва (барий), която е идентична с частиците, установени по ръцете на двамата подсъдими, въпреки че по делото липсват данни, сочещи, че св. Д. е държал оръжието или боеприпасите за него.

Основателно окръжният съд не е кредитирал и обясненията на подс.

В., че не е произвеждал изстрели с оръжие в клубното помещение, тъй като те се опровергават от показанията на свидетеля А., който установява стрелба с въздушен пистолет от страна на подс. В. по картините в клуба.

Законосъобразно и правилно първостепенният съд се е доверил на преобладаващата част от обясненията на подсъдимия Н. К., тъй като те съответстват на останалите кредитирани доказателствени източници. Първата инстанция аргументирано е изложила съображенията си, защо приема, че думите на подсъдимия В. относно характеристиките на оръжието – че е бойно, истинско и заредено с бойни патрони – се отнасят до по-късен момент, след настъпването на инцидента. Данните сочат, че подс. В. е предоставил тази информация, след като свидетелят Д.в е попитал: „Я., пистолетът ти с бойни патрони ли е?“, видимо притеснен от ситуацията, при която пострадалият вече е бил на земята, а подс. К. се е приближавал към него. Липсват убедителни и еднозначни доказателства, че подс. В. е информирал присъстващите, и по- специално подс. К., за бойния характер на оръжието преди инцидента. Също така, няма данни за разговор между двамата подсъдими в интервала между искането, предаването на оръжието и произвеждането на първия изстрел, при който подс. В. да е демонстрирал пълнителя, да е върнал пълнителя в оръжието и да е отправил предупреждения относно неговите характеристики. Обясненията на подс. К., че всичко се е случило много бързо – в момент, когато закачките със свидетеля А. и пострадалия Ж. са били в ход, а всички присъстващи са се забавлявали – кореспондират с показанията на свидетеля А. и съдържанието на видеозаписите. Според тях подс. В. е държал пистолета в ръката си, след което подс. К. го е поискал, В. му го е дал, и К. е излязъл от клуба, произвеждайки изстрел още на вратата. От излизането на св. А. до момента, когато подс. К. напуска клуба и произвежда първия изстрел, са изминали две секунди – недостатъчно време за извършване на демонстрация на оръжието, включваща изваждане и връщане на пълнителя, както и отправяне на продължителни предупреждения.

Правилно е прието от първостепенния съд, че подс. В. е казал „внимавай“, но подс. К. не е възприел предупреждението поради силната музика в клуба, която се е чувала дори отвън (както е видно от записа от отсрещната къща). Същото важи и за второто предупреждение на подс. В., отправено след третия произведен изстрел, когато подс. К. е бил с гръб към него. Тези обстоятелства потвърждават достоверността на обясненията на подс. К., че не е чул нито едно от предупрежденията.

Обосновано първата инстанция е дала вяра и на обясненията на подс.

К. за реакциите му след инцидента – израз на шок и опити за оказване на помощ на пострадалия, като тези обяснения съответстват на възприятията на свидетелите в клуба и на полицейските служители, които са забелязали, че подс. К. е в шок, изпаднал в паника и се е опитвал да окаже първа помощ на своя братовчед.

Законосъобразно и правилно първостепенният съд е приобщил по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената маса писмените доказателства и доказателствени средства /протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за изземване на обтривки и микроследи, протоколи за доброволно предаване и други/, събрани в хода на досъдебното производство. Същите са процесуално допустими и годни, и отразяват валидно извършени процесуално-следствени действия. Събраните по делото писмени доказателства способстват за установяване на факти и обстоятелства, свързани с личността на двамата подсъдими, както и относно наличието на разрешение от страна на подс. В. за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него.

Правилно и законосъобразно са приобщени и изготвените на досъдебното производство експертни заключения, като пълни, ясни, точни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица. По отношение на експертните заключения и тяхната процесуална годност страните не правят възражения и след като въззивният съдебен състав също не намери причини за игнорирането им от доказателствения обем, изцяло възприе изводите на първостепенния съд относно изводимите от тях факти.

От изключително важно значение за правилното изясняване на обстоятелствата по делото са и видеозаписите от камерите за видеонаблюдение на мотоклуб „Хайдути“, разположен в гр. Сливен, ул. „Патриарх Евтимий“ № 78, както и записите от охранителната камера на имот, разположен в гр. Сливен, ул. „Тертер“ № 28, за дата 22.01.2022 г. Те се съдържат съответно на DVR устройство „CANTONK“, модел XVRHC420, S/N: 9780431502147, и на един брой CD-R, марка Kodak, с вместимост 700 MB. В конкретния случай така предадените записи от охранителни камери представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, които законосъобразно са приобщени към доказателствената маса по делото чрез протоколи за доброволно предаване от 23.01.2022 г. (л. 96, т. 1 от ДП) и 24.01.2022 г. (л. 99, т. 1 от ДП). Тези записи са били обект на видеотехническа експертиза, извършена в досъдебното производство, съгласно протокол № 22/ИДИ-090 (л. 150 – 173, том 2 от ДП), която не е установила данни за тяхното манипулиране. Освен това записите са били възпроизведени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 27.09.2023 г., в присъствието на страните и вещите лица по видеотехническата експертиза. Те показват действията на пострадалия И. Ж., свидетеля С. А. и подсъдимия Н. К.. В редица свои решения състави на ВКС приемат, че този вид доказателства – записи от технически средства – са „най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ (Решение № 368/2011 г. по н. д. № 1778/2011 г. на II НО на ВКС, Решение № 390/2009 г. по н. д. № 393/2009 г., Решение № 206/2019 г. по н. д. № 913/2018 г., Решение № 180/2020 г. по н. д. № 834/2020 г.). С оглед на това въззивната инстанция намира, че информацията, съдържаща се в горепосочените записи, без съмнение допринася за установяване на релевантните за делото факти, тъй като обективно отразява реално случилите се на процесната дата събития. Именно поради това първоинстанционният съд правилно ги е използвал за разкрИ.е на обективната истина по делото и за проверка на гласните доказателствени средства, с оглед преценката за тяхната достоверност.

Изложените дотук съображения не дават основание да бъде споделена тезата, застъпена в протеста, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване процесуалното право на прокурора да докаже правилността на предявеното обвинение. Твърдението, че окръжният съд е игнорирал доказателства, върху които е изградена обвинителната теза, и е извършил неправилна оценка на доказателствата, не намира опора в материалите по делото. Приетите за установени от първостепенния съд фактически положения, описани в мотивите на присъдата, не са изведени при превратна интерпретация на доказателствата, нито е налице необсъдено противоречие.

ІІ. По приложението на материалния закон:

1. Относно обвинението срещу подсъдимия Н. К. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. с чл. 115 от НК.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, установена от посочените доказателствени източници, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият Н. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК, като на 22.01.2022 г., в гр. Сливен, на ул. „Патриарх Евтимий“, с огнестрелно оръжие пистолет „CZ Р-10 C“, калибър 9x19, № D 123133 причинил по непредпазливост смъртта на И. Ж. Ж. от с. Мокрен. Първостепенният съд е оправдал подс. К. по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 пр. 1, вр. с чл. 115 от НК, тъй като е намерил, че по делото не са налице категорични доказателства, че към момента на произвеждане на изстрелите той е бил наясно с бойния характер на оръжието и заряда му с бойни патрони, а също и че отсъства съзнание за причинната връзка между деянието и настъпване на резултата.

Така направените от първостепенния съд изводи са правилни и законосъобразни.

От обективна страна по делото е безспорно установено, че смъртта на пострадалия И. Ж. е настъпила в резултат на изстрел от цитираното огнестрелно оръжие, произведен от подсъдимия К.. Този факт се потвърждава от показанията на свидетелите очевидци, от обясненията на подсъдимите, от видеозаписите, приобщени по делото, както и от експертните заключения. Няма съмнение, че в нощта на инцидента пистолетът е бил законно притежаван от подсъдимия В., който го е предоставил на подсъдимия К. след поискване от последния.

Същественият въпрос е свързан със субективното отношение на подсъдимия К. към извършеното деяние. Последователно се приема в практиката на ВКС, че изводите досежно субективната страна на престъплението се извличат от установените по делото обективни факти за поведението на дееца. В тази връзка настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционният съд е предприел процесуално законосъобразен подход при изясняването на съвкупността от психични моменти, изразяващи субективното отношение на подсъдимия К. към извършеното от него деяние и резултата от него. Първостепенният съд е изследвал задълбочено всеки отделен момент от реализираното от подс. К. поведение, като в резултат на комплексен анализ на всички установени факти и обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на престъпния резултат, е извел крайната си оценка, че инкриминираното деяние е осъществено от подс. К. при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/.

Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията, изложени в протеста и жалбата на частните обвинители, относно неправилното приложение на материалния закон от първостепенния съд, изразяващо се в преквалификацията на извършеното от подсъдимия К. деяние в престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК, аргументирано с доводи, че в случая е налице умишлено убийство, осъществено при евентуален умисъл.

В мотивите на първоинстанционната присъда, в съответствие с относимата към казуса съдебна практика на ВС и на ВКС (Постановление № 2 от 1957 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление № 7/87г. на Пленума на ВС, Решение № 172 от 26.05.1973 г. по н. д. № 103/73 г., І н. о., Решение № 319 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 261/2010 г., III н. о., Решение № 63/25.02.2020 г. по н.д. № 149/2019 г. на ВКС, III н.о.), професионално са интерпретирани правните критерии за разграничение между евентуален умисъл и непредпазливост. В конкретния казус последователно и аргументирано е защитена тезата за проявена от подсъдимия К. несъзнавана непредпазливост, като изложените съображения за това от първостепенния съд изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.

Обобщено, при евентуалния умисъл деецът съзнава вероятността от настъпване на общественоопасен резултат, който не е пряката му цел, но се съгласява с тази възможност, без да предприема мерки за нейното предотвратяване. Основният му мотив е постигането на друга цел, като проявява безразличие към евентуалните последици. Разликата между евентуалния умисъл и несъзнаваната непредпазливост се състои в това, че при евентуалния умисъл деецът допуска и приема възможния резултат, докато при несъзнаваната непредпазливост той изобщо не предвижда такива последици, въпреки че е могъл и е бил длъжен да го направи (самата липса на представа за общественоопасните последици от деянието е наказателноправно укорима, щом не е имало обективни и субективни пречки да ги предвиди).

Установяването на евентуален умисъл предполага изясняване на пряката цел на дееца и степента на съзнание относно общественоопасните последици, които макар и нежелани, той е допуснал и приел като възможни. Въззивната инстанция се солидаризира с аргументите на контролирания съд, с които е прието, че застъпената в обвинителния акт теза, че подсъдимият К. е действал с цел саморазправа, като е допускал възможността за причиняване на смъртта на пострадалия Ж., не се подкрепя от доказателствата по делото. В разглеждания казус всички събрани факти сочат за приятелски и близки отношения между подсъдимия К., пострадалия Ж. и свидетеля А.. Събитията от инкриминираната вечер се характеризират с весело настроение, забавления и шеговити закачки, без прояви на враждебност или конфликт. Свидетелските показания единодушно потвърждават липсата на агресия или напрежение между участниците, както и че поведението им е било обичайно за тяхното приятелско общуване. Съгласно заключението на психолого-психиатричната експертиза, подс. К. е добросъвестен, открит и социално адаптиран, с утвърдени морални ценности и стабилни междуличностни отношения. Липсват данни за враждебност, агресия или отклонения в психичното състояние. Вечерта на инцидента поведението на подсъдимия К. е било повлияно от леко алкохолно опиянение, което е довело до приповдигнато настроение, занижена критичност и самоувереност. Това състояние обаче не може да се приеме като фактор, обуславящ съзнателно допускане на настъпването на фатален резултат. При установената фактология на деянието не се констатира убедителна доказателствена подкрепа за знание на подсъдимия К. относно характеристиките на оръжието и боеприпасите, с които то е било заредено. Анализът на доказателствата не позволява да се приеме, че подсъдимият К. е бил изрично информиран, че пистолетът е боен и зареден с бойни патрони, към момента, в който му е бил предоставен от подс. В.. Именно поради незнанието си относно характеристиките на оръжието и боеприпасите, фактът, че подс. К. е насочил оръжието към пострадалия, не е достатъчен за формиране на извод, че той е съзнавал и приемал възможността за причиняване на смърт. Конкретните обстоятелства около инцидента, краткото време от предаването на оръжието до произвеждането на изстрели, настроението и поведението на участниците преди инцидента, шокът на подсъдимия К. след осъзнаване на случилото се и последвалите му опити за оказване на помощ на пострадалия категорично изключват възможността за умишлени действия от негова страна, дори и под формата на евентуален умисъл.

С оглед на тези съображения, въззивният съд намира, че в случая наличието на евентуален умисъл законосъобразно е изключено.

Първоинстанционният съд е приложил правилно и точно материалния закон, като е квалифицирал извършеното от подсъдимия К. деяние по чл. 122, ал. 2 от НК. Подсъдимият К. нито е искал, нито съзнателно е допускал възможността да причини смъртта на пострадалия Ж. при произвеждането на изстрели с процесния пистолет. Въпреки това той е бил длъжен и е могъл да предвиди такъв резултат, ако бе проявил необходимата грижа и внимание. Като е взел чуждо оръжие, без да притежава необходимите знания и умения за боравене с пистолет, подсъдимият К. е бил длъжен да се убеди в естеството на оръжието, включително дали то не е огнестрелно и дали не е заредено с бойни патрони. Само знанието, че подс. В. притежава въздушен пистолет, използван за стрелба по картини в клуба, не освобождава подс. К. от задължението да провери какво точно оръжие му се предоставя и дали то не представлява потенциална опасност. Неговото нехайство, както и липсата на необходимата грижа и внимание за установяване на характеристиките на оръжието, са довели до фаталния резултат – при произвеждането на последния изстрел с пистолета, зареден с бойни патрони, е настъпило смъртоносното нараняване на пострадалия Ж.. Макар че подсъдимият К. не е предвиждал този общественоопасен резултат, той без съмнение е могъл и е бил длъжен да предвиди възможността за настъпване на общественоопасните последици.

Възражението на защитата на подсъдимия К. за прилагане на института на чл. 14 от НК, поддържано и пред настоящата инстанция, правилно е оценено като неоснователно. В случая незнанието на фактическите обстоятелства, свързани със състава на престъплението (че оръжието е огнестрелно и заредено с бойни патрони), се дължи на липсата на положени от подс. К. усИ. за установяване на естеството и опасността на оръжието. Тази грешка не е извинителна и подсъдимият следва да понесе отговорност за настъпИ. вредоносен резултат.

Поради изложените съображения въззивната инстанция прие, че решаващите изводи на първостепенния съд относно формата на вината и квалификацията на извършеното от подс. К. престъпление са обосновани и законосъобразни. Ето защо признаването на подсъдимия К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК и оправдаването му по първоначалното обвинение за умишлено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. с чл. 115 от НК е изцяло в съответствие с материалния закон.

1. Относно обвинението срещу подсъдимия Н. К. за престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, намира, че правилно, обосновано и законосъобразно първостепенният съд е приел, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в произвеждане на четири изстрела с огнестрелно оръжие в късните часове на денонощието (след 22: 00 ч.) в жилищен район. Изстрелите са били шумни, възприети от множество граждани, живущи в района, като са предизвикали безпокойство и тревога. Деянието е довело до увреждане на имущество на трети лица (автомобили и гаражна врата), с което е застР.но общественото спокойствие и сигурността на гражданите. Стрелбата през нощта, когато хората обичайно почиват, без съмнение е акт, който грубо нарушава обществения ред и демонстрира пренебрежение към установените норми. Това поведение създава обективна опасност за физическата неприкосновеност на хората и тяхното имущество, като усилва усещането за несигурност в обществото. Освен това, фактът, че изстрелите са произведени без конкретна необходимост, допълнително подчертава противообществената природа на деянието. Обстоятелството, че свидетели не са били възмутени от шума, не отменя обективния характер на деянието като общественоопасно. Законът не изисква наличието на конкретно пострадали лица, а анализира въздействието върху обществения ред като цяло. Предвид на това въззивният съд приема за неоснователни възраженията на защитата на подс. К. за несъставомерност на деянието като хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като деянието не е предизвикало ничие възмущение.

От субективна страна подсъдимият К. е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал, че действията му, изразяващи се в произвеждане на изстрели с оръжие /макар и да е считал същото за неогнестрелно такова/, нарушават обществения ред и са от характер да създадат опасност за живота и здравето на хората, но въпреки това е продължил с демонстративното си поведение. Умисълът на подсъдимия се установява не само от неговите преки действия, но и от контекста, в който са извършени - нощно време, в гъсто населен район, без наличие на обективна причина за употреба на оръжие. Това показва съзнателно пренебрегване на обществените норми и демонстрация на неуважение към обществения ред.

С оглед изложеното, въззивната инстанция прие, че законосъобразно първоинстанционният съд е признал за виновен подсъдимия К. в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

1. Относно обвинението срещу подсъдимия Н. К. за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Първостепенният съд е намерил, че инкриминираното поведение на подсъдимия К. е несъставомерно от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по отношение на това обвинение. Правните съображения на Окръжен съд – Сливен изложени в тази връзка са правилни и обосновани.

От обективна страна деянието не осъществява фактическия състав на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият К. е държал оръжието за изключително кратък период (по-малко от половин минута) и не е имал трайна фактическа власт върху него. Законът изисква наличие на умишлено, трайно и продължително държане на оръжие без съответно разрешение, каквото в случая не е налице. В този контекст понятието „държане“ следва да се тълкува в смисъл на установяване на контрол и фактическа власт върху оръжието за период, достатъчен да се разгледа като продължително и умишлено действие. Краткотрайното му използване не попада в този обхват.

От субективна страна подсъдимият К. не е съзнавал, че оръжието е огнестрелно и заредено с бойни патрони, нито е имал умисъл да държи такова оръжие без разрешение. Той е знаел, че пистолетът принадлежи на друго лице (подс. В.), което има разрешение за притежанието му.

1. Относно обвиненията срещу подсъдимия Я. В. за престъпления по чл. 339, ал. 3 и ал. 4 от НК, повдигнати след изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК.

Въззивният съд намира, че законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 3 от НК – за това, че на 22.01.2022 г. в гр. Сливен предал на Н. И. К. огнестрелно оръжие пистолет „CZ Р-10 C“, калибър 9х19, номер D 123133, за което последният нямал разрешение за придобИ.е; и на престъпление по чл. 339, ал. 4 от НК - за това, че на 22.01.2022 г. в гр. Сливен предал на Н. И. К. боеприпаси за огнестрелно оръжие - 11 броя патрони калибър 9х19, предназначени за пистолет „CZ Р-10 С“ калибър 9х19 номер D 123133, без последният да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие.

От обективна страна подсъдимият В. съзнателно е предал огнестрелно оръжие и боеприпаси на лице - подс. К., за което е знаел, че няма разрешение за придобИ.е и носене на оръжие, като тези действия на подс. В. са в нарушение на разпоредбите на ЗОБВВПИ. Предаването на оръжие и боеприпаси в нарушение на законовите изисквания за сигурност и контрол върху боеприпасите създава сериозна обществена опасност, като увеличава риска от злоупотреба и застрашава общественото спокойствие и сигурност. От субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл. Подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е възможните последици и е желал тяхното настъпване. Той е бил наясно с липсата на правно основание подс. К. да държи оръжие и боеприпаси, и въпреки това умишлено е предоставил достъп до него.

ІІІ. По отношение определяне на наказанията:

За осъщественото от подс. К. деяние по чл. 122, ал. 2 от НК, законосъобразно и правилно първостепенният съд му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години. В рамките на санкционната част по чл. 122, ал. 2 от НК, окръжният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия К., трудовата и семейната му ангажираност, положителния социален облик, съдействието на органите на разследването, както и направения опит за оказване на помощ на пострадалия.

Въззивният съд отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства с относително висока тежест завишената обществена опасност на деянието, която се извежда от механизма на осъществяването му, мястото и времето на извършване, както и това, че подсъдимият К. е бил под въздействие на алкохол - състояние, в което той сам се е поставил. Проявеното от подсъдимия К. нехайство и липсата на необходимата грижа за установяване на характеристиките на използваното от него оръжие, произвеждането със същото на четири изстрела в късните часове на денонощието в жилищен район, без съмнение представляват обстоятелства, които отегчават отговорността му.

При преценката на тези обстоятелства съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК, настоящият въззивен състав счита, че отмереното наказание на подсъдимия К. от четири години лишаване от свобода не се явява несправедливо, тъй като между така определеното наказание и реалната обществена опасност на деянието и дееца не се констатира очевидна диспропорция, която би довела до несправедливост.

Въззивната инстанция намира за неоснователно и алтернативно заявеното оплакване, формулирано в протеста и в жалбата на частните обвинители, за явна несправедливост на наказанието на подс. К. с оглед твърдяна необходимост от увеличаването му до максимално предвидения в чл. 122, ал. 2 от НК размер, а именно шест години лишаване от свобода. Наложеното наказание от четири години лишаване от свобода е над средния размер, предвиден в същата разпоредба, и според въззивния съд адекватно отразява тежестта на извършеното деяние. Искането за налагане на санкционния максимум, предвиден в чл. 122, ал. 2 от НК, не може да бъде уважено, тъй като не отчита наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав приема, че определеният съгласно чл. 54 от НК конкретен размер на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К. за извършеното престъпление по чл. 122, ал. 2 от НК, е справедлив и съответства на действителната обществена опасност на деянието и дееца, а също и успешно допринася за осъществяване на генералната превенция, без да се явява прекомерно сурово за извършителя.

Правилно е определено и наложеното на подс. К. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като същото е индивидуализирано на две години лишаване от свобода – при лек превес на смекчаващите обстоятелства, под средния размер на предвидената в чл. 325, ал. 2 от НК санкция. Всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са отчетени и адекватно оценени от първата инстанция.

Въззивният съд не се съгласява единствено с определянето от страна на първоинстанционния съд на начин на изтърпяване на всяко от отделните наказания, наложени на подс. К. за престъпленията по чл. 122, ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 2 от НК. В случая се касае до извършени от подс. К. в условията на реална съвкупност две отделни престъпления. В тези случаи въпросът за начина на изтърпяване на наказанието следва да се обсъжда и решава по отношение на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, а не спрямо всяко от отделните наказания, наложени за включените в съвкупността деяния.

Тази неточност не се отразява върху крайното решение на първостепенния съд относно начина на изтърпяване на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на подсъдимия К. за извършените в условията на реална съвкупност две престъпления. Най-тежкото от определените за отделните, извършени от подсъдимия К., престъпления по чл. 122, ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 2 от НК е лишаване от свобода за срок от четири години, поради което законосъобразно това наказание е наложено като общо наказание за съвкупността на основание чл. 23, ал. 1 от НК. Конкретният му размер не дава основание да се обсъжда възможността за отлагане на изтърпяването на общото наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като изцяло в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил същото да се изтърпи при първоначален общ режим.

Законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, първостепенният съд е приспаднал времето, през което подс. К. е бил задържан за периода от 23.01.2022 г. до 26.01.2022 г., както и времето през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 26.01.2022 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

При реализиране наказателната отговорност на подсъдимия Я. В., първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал наказанията за извършените от него престъпления по чл. 339, ал. 3 НК и по чл. 339, ал. 4 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало /подс. В. е реабилитиран/, трудовата и семейната му ангажираност и положителните данни за личността му. Определените съгласно чл. 54 от НК наказания за всяко едно от двете престъпления в минималния предвиден от закона размер, а именно по две години „лишаване от свобода“ са справедливи и съответстват както на тежестта на извършените деяния, така и на личността на дееца. Обосновано е отхвърлена възможността за приложение на чл. 55 от НК, тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват налагане на по- леко наказание от предвиденото по закон. Законосъобразно, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, окръжният съд е определил едно общо наказание на подсъдимия Я. В., в размер на най-тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години.

Въззивната инстанция споделя становището на първостепенния съд, ч е за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия В., не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му общо наказание лишаване от свобода. Налице са всички законови изисквания за приложението на чл. 66 от НК, като поправянето и превъзпитанието на последния могат да бъдат постигнати и без той да бъде отделян от настоящата си семейна, социална и трудова среда, и да бъде изолиран от обществото. Поради изложеното настоящият въззивен състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК правилно изтърпяването на наложеното на подсъдимия Я. В. общо наказание от две години лишаване от свобода е отложен за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата първоинстанционният съд законосъобразно се е произнесъл по въпросите свързани с веществените доказателства, събрани по делото и относно разноските, направени по водене на наказателното производство.

В обобщение на всичко изложено до тук и при извършената цялостна служебна проверка на протестираната и обжалвана присъда, въззивният съдебен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон, които да налагат нейната отмяна или изменение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 338, във вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Апелативен съд – Бургас