Решение № 175 от 3.8.2023 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 297/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № ••••••• от 16.02.2023 г., издадено от председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на „С.” ЕООД, ЕИК ••••••••, седалище и адрес на управление гр.К., ж.к.Б., бл.„Б.“, ап.••, представлявано от Р. М. Б., за извършено нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, както и е постановено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 665 лв. Жалбоподателят „С.” ЕООД гр.К. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че процесните проби от гориво за дизелови двигатели не са взети по установения ред. За вземането на проби от такъв вид гориво било необходимо съобразно чл.18 от НИКТГУРНТК спазването на особени правила, а за това нямало данни. Пробовземането трябвало да се извърши по определен ред, описан в БДС ••••••, за който отсъствали данни да е спазен. Пробите не били транспортирани и съхранени правилно, а това водело до недостоверност на изпитванията. Не били промити достатъчно прецизно металните съдове за съхранение на пробите, което водело до замърсеност и давало отражение върху резултатите на изследвания показател на горивото. Не били спазени процедурите, предвидени в стандарта БДС •••••••••, което водело до неприемливост на резултатите от изпитванията на лабораториите към ДАМТН. В протоколите за проведените изпитвания не било отразено направена ли е корекция на получения резултат съобразно атмосферното налягане. Наказващият орган неправилно приложил посочените в Приложение № •• математически формули и относимия стандарт, което довело до неправилно отнасяне на резултатите към буква „в“ от процедурата. Не бил спазен алгоритъмът предвиден в Приложение № •• към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, съответно стандарт БДС ••••••••. Излага съображения, че продуктът отговарял на изискванията за качество. Наказващият орган допуснал съществено нарушение, тъй като не проверил акта с оглед негова обоснованост и не преценил събраните доказателства. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и за присъждане на направените разноски в производството. Представя писмени бележки, в които доразвива изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи, че наказващият орган не е описал в какво конкретно се изразява разпространението на горивото. Моли съдът да приложи института на чл.28 от ЗАНН, тъй като граничната норма на пламната температура разкривала значителна степен на по-ниска обществена опасност. Не били ангажирани доказателства за каквито и да е вредни последици от допуснатото отклонение в показателя „пламна температура“. Не било отчетено обстоятелството, че по всички останали изследвани показатели нямало отклонения. Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ДАМТН, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 28.09.2022 г. свидетелите Е. Д. и Д. И. - инспектори към ГД „Контрол на качеството на течните горива” към ДАМТН, извършили проверка в Бензиностанция № •, намираща се в гр.К., бул.„Б.“ № •••, стопанисвана от жалбоподателя „С.” ЕООД гр.К. В хода на проверката, която се извършила в присъствието на С. Ю. Х. - обслужващ бензиностанцията, от бензиноколонка № • били взети проби от гориво за дизелови двигатели. Св.Д. И. взела пробите от горивото с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, в количество 5, 4 литра, разпределено в 6 бр. еднолитрови чисти метални съдове за еднократна употреба, промити на обекта със съответното гориво. Всеки съд бил промит с по 100 мл. от взетото за проба гориво, като количеството използвано за промиването било включено в общото количество взета проба. Съдовете с взетите проби дизелово гориво били запечатани, етикетирани и пломбирани. Установено било, че горивото доставено с Нареждане за експедиция № •••••••/19.09.2022 г., се разпространявало на пазара с Декларация за съответствие № •••/12.09.2022 г., издадена от „Л. Б.“ ЕООД за партида № •••. За извършената проверка и вземане на проби от течно гориво бил съставен Протокол № •••••••/28.09.2022 г., в който е отразено, че 4 бр. от съдовете с взети проби са контролни /3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр. за проверяваната фирма/, а 2 бр. са арбитражни проби за ГД ККТГ, както и, че пробите са взети в момент на разпространение на горивото. Протоколът бил подписан от свидетелите Д. И. и Е. Д., а също и от С. Х. - обслужващ бензиностанцията. Един съд от контролните проби бил изпратен за изпитване в подвижна лаборатория в гр.Б., за резултатите от което били съставени Протокол от изпитване № ••••••••/29.09.2022 г. и Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № •••••••/29.09.2022 г. Видно от протокола и заключението, изпитаната проба от гориво за дизелови двигатели не съответствала на изискванията за качество съгласно Приложение № • от НИКТГУРНТК. Посочено е, че по показателя „пламна температура” полученият резултат от изпитването е 52.0 оС при норма над 55.0 оС. Контролна проба от дизеловото гориво била изпратена за следващо изпитване и в стационарна акредитирана лаборатория към ГД ККТГ в гр.С. За проведеното там изпитване били изготвени Протокол от изпитване № ••••••••/30.09.2022 г. и Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № •••••••/30.09.2022 г., видно от които полученият резултат се отклонявал от допустимите гранични стойности по показателя „пламна температура”. Полученият резултат от изпитването бил 51.0 оС при норма над 55.0 оС. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС ••••••••• “Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите-Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 52.95 оС продуктът не съответствал на изискването за качество по този показател. Заключението на експертите било, че течното гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията за качество в Приложение № • от НИКТГУРНТК. Копия от протокола за изпитване и констативния протокол били изпратени на „С.” ЕООД гр.К. На основание чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК жалбоподателят поискал стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение •• за показателя „пламна температура“ (оС). Представен бил Протокол от изпитване № •••/03.10.2022 г. на контролната проба, предоставена на проверяваното лице по чл.20, ал.1 от НИКТГУРНТК от Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД гр.С. З., с резултат за показателя „пламна температура“ от 54.5 оС. С Експертиза № •••••/04.10.2022 г., след прилагане на Етап 1 от Процедура при оспорване на резултатите съгласно БДС •••••••••, е направено заключение, че при условията на буква „в“ от Приложение № •• не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво за дизелови двигатели по показател „пламна температура“. С писмо от 12.10.2022 г. жалбоподателят преминал към Етап 2 от процедурата по Приложение № •• на НИКТГУРНТК. Дружеството се съгласило изпитването на арбитражната проба да се проведе в Изпитвателна лаборатория за горива към „С••••“ ООД гр.Н. И. С Приемо-предавателен протокол № ••/27.10.2022 г. една опаковка от арбитражната проба била предадена за изпитване в акредитирана Изпитвателна лаборатория за горива към „С••••“ ООД гр.Н. И. Това станало след като била установена ненакърнимостта и идентичността на опаковката с арбитражна проба, за което се подписали съответните длъжностни лица и представителя на „С.” ЕООД. За проведеното изпитване на арбитражна проба бил издаден Протокол от изпитване № ••••••/27.10.2022 г., с резултат за показателя „пламна температура“ от 51.5 оС. Изготвена била Експертиза за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати съгласно БДС ••••••••• с № ••••••/28.10.2022 г. При процедурата в Етап 2 били анализирани резултатите от трите проведени изпитвания за показателя „пламна температура“ - Протокол от изпитване на контролна проба № ••••••/30.09.2022 г. с резултат 51.0 оС, Протокол от изпитване на контролна проба № •••/03.10.2022 г. с получен резултат 54.5 оС, и Протокол от изпитване на арбитражна проба № •••••/27.10.2022 г. с резултат 51.5 оС. След прилагане на Етап 2 от процедурата по оспорване на резултатите, съгласно Приложение № •• към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, е направено заключение в експертизата, че при условията на буква „б“ от Приложение № •• е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво за дизелови двигатели по показателя „пламна температура“, като заключението е окончателно. По този повод била изпратена покана до жалбоподателя да се яви на 15.12.2022 г. в офис на ДАМТН в гр.Х. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 15.12.2022 г. св.Е. Д. съставила срещу „С.” ЕООД гр.К. акт за установяване на административно нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № • от НИКТГУРНТК. Актът бил съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице, което го подписало и получило без възражения. На 16.02.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е санкциониран за нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № • от НИКТГУРНТК. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. И. и Е. Д., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 15.12.2022 г.; Протокол № ••••••/28.09.2022 г.; Нареждане за експедиция № •••••••/19.09.2022 г.; Декларация за съответствие № •••/12.09.2022 г.; Протокол от изпитване № •••••••/29.09.2022 г.; Експертно заключение № •••••••/29.09.2022 г.; Протокол от изпитване № ••••••/30.09.2022 г.; Констативен протокол № •••••••/30.09.2022 г.; Протокол от изпитване № •••/03.10.2022 г.; Експертиза № ••••••/04.10.2022 г.; Протокол от изпитване № •••••/27.10.2022 г.; Експертиза № № •••••••/28.10.2022 г.; сертификати; писма, както и другите приети по делото писмени доказателства. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК. Съгласно чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК, горивата за дизелови двигатели трябва да отговарят на изискванията за качество, съдържащи се в Приложение № •. Там е посочено, че пламната температура на горивата за дизелови двигатели следва да е над 5 5 оС, като относно процедурата по изпитването на продукта е приложим БДС •••••••. Посочената в атакуваното постановление норма - чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, гласи, че лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2 000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят „С.” ЕООД гр.К. на 28.09.2022 г. е разпространявал течно гориво - гориво за дизелови двигатели, със съдържание на „пламна температура“ под нормата от 5 5 оС, установена като изискване в Приложение № • от НИКТГУРНТК. Резултатите относно показателя „пламна температура“ в дизеловото гориво са безспорно установени при изпитване на взетите в проверения обект проби. Така след изследване на контролните проби от горивото, били установени резултати по показателя „пламна температура“, съответно 52.0 оС от изпитване в подвижна лаборатория - Протокол от изпитване № ••••••/29.09.2022 г., и 51.0 оС при изпитване в стационарна лаборатория - Констативен протокол № ••••••••/30.09.2022 г. Жалбоподателят поискал стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение •• на НИКТГУРНТК, като представил протокол от изпитване с резултат по показателя „пламна температура“ 54.5 оС. С Експертиза № •••••••/04.10.2022 г., след прилагане на Етап 1 от Процедура при оспорване на резултатите съгласно БДС ••••••• е направено заключение, че при условията на буква „в“ от Приложение № •• не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво за дизелови двигатели по показател „пламна температура“. Преминато е към Етап 2 от Процедурата при оспорване на резултати съгласно БДС •••••••, уредена в Приложение •• на НИКТГУРНТК. След проведено изпитване на арбитражна проба е издаден Протокол от изпитване № •••••/27.10.2022 г., с резултат за показателя „пламна температура“ от 51.5 оС. С Експертиза № ••••••/28.10.2022 г. след прилагане на Етап 2 от Процедурата е направено заключение, че при условията на буква „б“ от Приложение № •• е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво за дизелови двигатели по показател „пламна температура“, като заключението е окончателно. Правилно е прието, че дружеството-жалбоподател е разпространявало процесното гориво, тъй като дейността му отговаря на легалната дефиниция за „разпространение на течни горива“ в §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, а именно това е: движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.3, ал.1, т.5 /резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства/. Не на последно място, санкционираното дружество притежава и качеството на „краен разпространител“ на течни горива по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ - к раен разпространител е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Затова според настоящата инстанция правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ за извършено нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Законосъобразно административнонаказващият орган е възложил на жалбоподателя да заплати и разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 665 лв., съобразно чл.25, ал.2 и ал.4 от НИКТГУРНТК. При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава му признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществил жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма - чл.8, ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, както и на санкционната такава - чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. От показанията на разпитаните свидетели Д. И. и Е. Д. се установява, че е била изпълнена изцяло и точно процедурата, предвидена в НИКТГУРНТК за извършване на проверка и вземане на проби, за тяхното транспортиране и съхранение. Това е видно и от съставения в деня на проверката съгласно чл.16, т.4 от НИКТГУРНТК Протокол № •••••••/28.09.2022 г. Формалната доказателствена сила на този протокол не бе оборена в хода на съдебното производство, поради което и отразените в него факти следва да се приемат за установени, в т.ч. и относно реда за вземане на пробите и факта на вземането им в момент на разпространение на горивото. Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че пробите от горивото не били взети, транспортирани и съхранени по установения ред, остава абсолютно недоказано и не кореспондира с писмените и гласни доказателства по делото. В чл.18 и сл. от НИКТГУРНТК е описан реда и начина за вземане на проби от течни горива от бензиноколонки, който в случая е спазен. След анализ на писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът няма основания да счита, че пробите от гориво за дизелови двигатели по някакъв начин са били компрометирани или замърсени. В тази връзка следва да се отбележи още, че процесуалният представител на жалбоподателя на 27.10.2022 г. е подписал без възражения протокола свързан с отварянето и изпитването на арбитражната проба, удостоверяващ ненакърнимостта на запечатването и автентичността на пробата. Санкционираното дружество се е възползвало от нормативно предвидената Процедура при оспорване на резултати съгласно БДС ••••••••, уредена в Приложение •• на НИКТГУРНТК. Жалбоподателят е поискал стартиране на процедура по спор, която е протекла в два етапа. За резултатите от Етап 1 и Етап 2 са изготвени експертизи със заключения относно качеството на проверяваното гориво за дизелови двигатели, коментирани по-горе. При изготвяне на експертизите е спазена напълно процедурата и алгоритъмът на Приложение •• от НИКТГУРНТК. Изпитването на арбитражната проба е проведено в акредитирана лаборатория, чиито резултати не може да се поставят под съмнение. Тези резултати служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора и се приемат за окончателни - чл.30в, ал.1, т.3 и т.6 от ЗЧАВ. Затова и исканата в жалбата съдебна химико-техническа експертиза не бе назначена, доколкото за обстоятелствата от предмета на доказване са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства. След като законът е предвидил окончателност на резултатите от изпитването на арбитражната проба, то е недопустимо едва на този етап чрез нови експертизи да се установяват други резултати от изпитването, каквото всъщност се цели с искането. Не на последно място, процесното нарушение не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от З ПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмено становище, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.С, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Съдът