Решение № 647 от 17.5.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 5266/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. И. С., ЕГН ••••••••••, срещу наказателно постановление №11-01-509/31.10.2023г., издадено от С.А.Б. – Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на основание чл. 247, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществени поръчки, на жалбоподателя – П. И. С., е наложена "Глоба" в размер на 10000.00лева /десет хиляди/ за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.).

В депозираната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. От материалноправна страна се оспорва правилността на извършената и обективирана в констативно-съобразителната част на АУАН и НП от контролните органи оценка за наличието на нарушение на нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Отправя и искане за присъждане на сторените по делото разноски в минимален размер.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – ю.к. М.. Последният пледира за неоснователност на депозираната жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерността на евентуално претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Варненски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Дружеството е с предмет на дейност: пристанищна дейност и свързаните с нея търговско и техническо обслужване; спедиция, инвестиционна и инженерингова дейност; научноизследователска и развойна дейност; подготовка и квалификация на кадри; вътрешна и външна търговия. То е със статут на пристанищен оператор на пристанища за обществен транспорт с национално значение, извършващ пристанищни услуги по чл. 116, ал. 1 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/ на основание сключен с Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ договор № 30/ 30.05.2006 година.

От търговския регистър е видно, че съгласно устава органи на управление на дружеството са едноличният собственик на капитала и съвет на директорите. Дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите, който се състои от пет члена. Съвета на директорите избира Изпълнителен директор, който организира и ръководи оперативната дейност на дружеството.

За периода от 10.02.2015г. до 01.07.2022г. Изпълнителен директор на „Пристанище -Варна" ЕАД е П. И. С.. Съгласно чл. 8 и чл. 14 от Устава на „Пристанище Варна" ЕАД всички акции на капитала на дружеството принадлежат на държавата, като правата и задълженията й като едноличен собственик на капитала се упражняват от Министъра на транспорта и съобщенията. Последният увеличава и намалява капитала на дружеството, определя и освобождава членовете на Съвета на директорите и сключва с тях договори за възлагане на управлението - чл. 15, ал. 1, т. 2, 14, и 16 от Устава.

С чл. 9, ал. 1 на договор № 30/ 30.05.2006г. „Пристанище Варна" ЕАД се е задължило да извършва от свое име и за сметка на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура" / ДППИ/ поддържането, ремонта и рехабилитацията на предоставените му за ползване обекти -публична държавна собственост, като в тази връзка, дружеството ежегодно следва да представи програма за поддържане, ремонт и рехабилитация на обектите, която след утвърждаването й от ДППИ, респ. МТС става задължителна за изпълнение - чл. 9, ал. 3 - 6 на договора.

Извършваната от дружеството дейност на оператор на пристанища за обществен транспорт с национално значение Варна: Пристанищен терминал Варна - изток, вкл. Пасажерски терминал и Пристанищен терминал Варна - запад е секторна дейност по експлоатация на географска област по чл. 123, т. 5 от ЗОП, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 1 от същия закон. Съгласно § 2, т. 326 от ДР на ЗОП / ДВ бр. 86/2018 г./ тази дейност включва „поддръжката на прилежащата акватория на пристанищата за обществен транспорт, плавателните и подходните канали; извършването на промерни и драгажни дейности; поддръжката на кейови стени, отбивни съоръжения, пристанищни индустриални коловози и подкранови пътища, противопожарна, водоснабдителна и канализационна мрежа, електрическа мрежа - високо и ниско напрежение, настилки за обществен транспорт на територията на пристанищата; охрана на пристанището".

Съобразно чл. 17, ал. 1 от ЗОП при осъществяване на посочените дейности е следвало да се приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Посоченото задължение е на представляващите „Пристанище Варна" ЕАД, които са секторни възложители, съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП.

Според чл. 16, ал. 6 от Устава на „Пристанище Варна" ЕАД „членовете на СД представляват дружеството колективно, освен когато СД е овластил избраните изпълнителен член и председател да представляват дружеството заедно и поотделно, като компетенциите между тях се разпределят в приети Правила за работа на СД".

Съгласно чл. 10, ал. 1 от приетите с Решение № 15/19 от 28.09.2019г.

Правила за работа на СД изпълнителният директор сключва сделки, съобразно следните параметри: а) договори за доставки и услуги до 70 000 лв. без ДДС - еднолично; б) договори за строителство до 50 000 лв. без ДДС - еднолично; в)договори след вътрешен конкурентен избор по сключени рамкови споразумения - еднолично; г) борсови договори и поръчки спецификации, съгласно ЗСБТ, след одобрение на СД.

В чл. 10, ал. 2 и 3 от Правилата е регламентирано, че „всички неупоменати сделки, надхвърлящи параметрите по ал. 1 се счита, че са в правомощията на СД", като последния „одобрява със свое решение проектите на документации за възлагане на процедури над стойностите по ал. 1, б. „а" и „б".

От гореизложеното е видно, че при свързани с дейности по § 2, т. 326 от ДР на ЗОП разходи за строителство на стойност над 50 000 лв. без ДДС и доставки и услуги над 70 000 лв. без ДДС възложител на обществените поръчки са членовете на съвета на директорите на „Пристанище Варна" ЕАД, а изпълнителният директор - на тези под посочените стойности, идентични с тези по чл. 20, ал. 4 на ЗОП.

През 2021г. членове на съвета на директорите са: П. И. С., Т.И.Т. и Д.Й.А. - до 06.08.2021г., заменен на 04.11.2021г. от А.М.А.. С докладна записка вх.№ 2294/08.04.2021 г. Главния инженер е сезирал Изпълнителния директор на „Пристанище Варна" ЕАД за необходимостта от стартиране на процедура за рамково споразумение за възлагане на обществена поръчка с предмет „Строителство, рехабилитация, основен, текущ и авариен ремонт на настилки, ВиК и съоръжения, част от пристанищната инфраструктура" (публикувана в РОП в раздел „Договори"), а с протокол № 04 от 28.04.2021 г. Съвета на директорите на „Пристанище Варна" ЕАД е упълномощил изпълнителният директор да открие и проведе процедура на обществена поръчка и да сключи договор.

На посоченото основание изпълнителният директор П. С. е подписал решение от 09.06.2021 г. за открИ.е на процедура на публично състезание, като с него е одобрил обявление за открИ.е на процедурата и документация за участие. Същият ден решението, обявлението и документацията са публикувани в Регистъра на обществените поръчки /РОП/ в преписка с уникален номер 01547-2021-0003 (публично достъпна).

На база обобщен протокол на назначената комисия за класиране на офертите изпълнителният директор на „Пристанище Варна" ЕАД е подписал Решение от 14.10.2021 г. за прекратяване на процедурата „на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП", поради това, че всички представени оферти за участие са неподходящи. На същата дата в РОП е публикувано обявление за прекратяване на поръчката. На 13.12.2021 г. изпълнителният директор на „Пристанище Варна" ЕАД П. С. е подписал решение за стартиране на нова процедура на публично състезание за сключване на рамково споразумение с предмет „Строителство, рехабилитация, основен, текущ и авариен ремонт на настилки, ВиК и съоръжения, част от пристанищната инфраструктура". С него той е одобрил обявление и документация за участие, публикувани и публично достъпни в РОП и в профила на купувача към преписка с уникален номер 01547-2021- 0004. Поръчката е с прогнозна стойност 3000000 лв. без ДДС, като в т. - Ш.1.3) на обявлението и т. 3 на Указанията за участие / - т. 1 от документацията/ са поставени следните изисквания към участниците: по отношение годността им за упражняване на професионалната дейност - „да са вписани в Централен професионален регистър на строителя (ЦПРС), втора група строежи от първа категория". по отношение на икономическото и финансовото им състояние:

1. През последните 3 приключили финансови години да са реализирали минимален общ оборот в размер на 3000000 лв. без ДДС, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката от 1500000 лв. без ДДС и 2. „да притежава валидна застраховка „Професионална отговорност" с покритие, съгл. изискванията на чл. 171 и чл. 172 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)" Даденото от възложителя определение на оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката е „оборот от строителство, рехабилитация, основен, текущ и/или авариен ремонт на настилки, ВиК и съоръжения в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти"... „Съгласно Постановление № 181 от 20 юли 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност".

>по отношение на техническите и професионалните им възможности:

1.

През последните 5 години да е изпълнил минимум 1 дейност за строителство, идентично или сходно с предмета на поръчката;

В забележки е посочено, че под „дейности, сходни с предмета и обема на настоящата обществена поръчка" следва да се приема: извършване на строителни дейности на настилки, ВиК и/или съоръжения в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС" и че „Изискваният обем от минимум 350 000 лв. без ДДС е допустимо да бъде изпълнен с една или повече дейности в рамките на един обект".

Да има въведена система за управление на качеството БДС 180 9001: 2015, съгласно европейските стандарти или еквивалентно/и с обхват изпълнение на строително-монтажни работи / СМР/ и Да има въведена система за управление на околната среда БДС ЕN 180 14001: 2015, съгласно европейските стандарти или еквивалентно/и с обхват изпълнение на СМР.

В т. ГУ.7 на решението е посочено, че обществената поръчка не е разделена на обособени позиции, като изложените мотиви за това са, че „Обектите, включени в предмета на настоящата обществена поръчка са част от пристанищната инфраструктура на „Пристанище Варна" ЕАД, което прави изпълнението на дейностите по строителство, рехабилитация, основен, текущ и авариен ремонт по тях взаимно, технологично и функционално свързани. Именно фактическата обусловеност на изпълняваните дейности и физическото разположение на обектите е мотив за нецелесъобразността на разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Възлагането на поръчката на различни изпълнители неминуемо крие рискове от забавяне процеса на изпълнение на предмета на поръчката, лоша организация и комуникация между различните изпълнители и затруднена комуникация и координация между възложителя и отделните изпълнители. В допълнение, възлагането на поръчката на различни изпълнители крие опасност от влошена инфраструктурна и времева организация на пристанищните работи от критична значимост за дейността на Възложителя".

Горното е свързано с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, регламентираща, че „При подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за открИ.е на процедурата възложителят посочва причините за това". С разпоредбите на чл. 59, ал. 2 от ЗОП е регламентирано, че „Възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция". Със следващата ал. 3, на чл. 59 е въведена забрана към възложителите „да изискват от кандидатите или участниците други документи за доказване на съответствие с поставените критерии за подбор, освен посочените в този закон". Според т. II на техническата спецификация / т. 2 от одобрената документация/ „обхвата, основните параметри и условията, при които ще се изпълняват дейностите, включени в обхвата на обществената поръчка ще се определят при всяко конкретно възлагане - вътрешно конкурентен избор по реда ЗОП", като „приблизителните количества са на база „Инвестиционна програма на „Пристанище Варна" ЕАД за 2020 г.", съгласно чл. 9, ал. 2 на Договор № 30 от 30.05.2006 г. за изпълнение на следите обобщени обекти на територията на „Пристанище -Варна" ЕАД: „Рехабилитация на асфалтобетонови настилки", „Рехабилитация на стоманобетонови настилки", „Рехабилитация на подкранови пътища", „Рехабилитация на жп коловози и прилежащата настилка", „Рехабилитация на отбивни сьоръжения", „Рехабилитация на кейови стени", „Реконструкция на настилки, ведно с прилежащи кабелни канали и трасета", „Рехабилитация на компрометирани захранващи водопроводи и канализации и възстановяване на настилки", „Обособяване на нови площадки", „Изграждане на нови настилки", „Изграждане на нови стоманобетонови канали за кабелни трасета" и „Ремонтиране на огради". В т. II. 1.5) и т. 11.2) на обявлението възложителят е посочил, че горните дейности са с основно място на изпълнение пристанище Варна - изток и пристанище Варна - запад. Същото място на изпълнение за поръчките с такъв предмет е посочено и в одобреният на 18.12.2020 г. План-график на поръчките за 2021 година. Видно е, че обществената поръчка включва дейности и обекти на два пристанищни терминала: Варна - изток, вкл. пасажерски терминал и Варна -запад. Тези терминали са на територията на различни общини, за тях са издадени отделни удостоверения, съответно са отделни пристанища по смисъла на чл. 92, ал. 1 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) (ДВ бр. 24/ 2004 г.).

Те са самостоятелни обекти по смисъла на § 2, т. 29 от ДР на ЗОП, във връзка с § 2, т. 28 от същият закон. Съгласно цитираните разпоредби „обособена позиция" е такава част от предмета на обществената поръчка, която въпреки че може да бъде самостоятелен предмет на обществена поръчка, е систематично свързана с другите позиции от предмета на обществената поръчка", а „обективно неделими части" са части от предмета на обществената поръчка, които поради своето естество не могат да бъдат възложени на повече от един изпълнител. Видно е, че изпълнението на дейностите по строителство, рехабилитация, основен, текущ и авариен ремонт на настилки, ВиК и съоръжения в обекти от пристанищната инфраструктура на пристанище Варна - изток не са технологично или функционално свързани с тези на пристанище Варна - запад, съответно изложените в решението мотиви за не разделянето на обществената поръчка на обособени позиции са неоснователни. Възложителят е могъл да раздели поръчката на обособени позиции за всяка от териториалните му служби, като даде възможност един кандидат да участва по всички обособени позиции, респективно да бъде определен за изпълнител по всички обособени позиции. Съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗОП критериите за подбор за всяка от обособените позиции е следвало да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.

Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 на ЗОП предоставя на възложителя, при условията на оперативна самостоятелност, преценката за разделяне на обществената поръчка на обособени позиции, но тази преценка е в границите на изискванията на ЗОП, в т.ч. на чл. 2, ал. 2 от същия закон регламентираща, че „при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка". Забрана за използването на рамковите споразумения по начин, който предотвратява, ограничава или нарушава конкуренцията се съдържа и в чл. 81, ал. 7 от ЗОП.

Липсата на обособени позиции и цитираните завишено изискване към участниците / да са реализирали през последните 3 приключили финансови години минимален общ оборот в размер на 3000000 лв. без ДДС, т.е. на общата стойност на поръчката/ необосновано е ограничило участието на стопански субекти, които са реализирали общ оборот съответстващ на стойността на съответната позиция, но по-нисък от посочения.

Предвид факта, че в условията на процедурата не са определени обема на дейностите за отделните пристанища инспекцията не е в състояние да определи стойността на съответната позиция, но от утвърдения План-график на поръчките за 2021 г. е видно, че 48% / обекти на обща стойност 1515600 лв. без ДДС - позиции № 2, 28, 32, 45, 46, 64, 66, 73 и 74/ са на пристанище Варна - изток, а позиции № 31, 34, 46, 53, 59, 61, 71, 72 и 85 на обща стойност 1640000 лв. без ДДС на пристанище Варна - запад/. Поставеното изискване по отношение годността на участниците за упражняване на професионалната дейност е свързано с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закон за Камарата на строителите / ЗКС/ (ДВ бр. 83/ 2013 г.) регламентираща, че „строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя". Изискванията на които строителите трябва да отговарят за да бъдат вписани за изпълнението на строежи от първа категория са определени в чл. 9, ал. 1 и 2 от Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС (ДВ бр, 100/ 15.12.2017 г.), в т.ч.: средно списъчна численост на персонала - не по-малко от 50 души за предходната година; нетни приходи от продажби за предходната финансова година - не по-малко от 300000 лв.; балансова стойност на дълготрайните материални активи за предходната финансова година - не по-малко от 500 000 лв. и производствен опит през последните три години, изразяващ се в изпълнен поне един строеж или етап (част) от строеж от съответната група или комплексен опит в някоя от групите. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1/30.08.2003 г. (ДВ бр.72/ 15.08.2003 г.) номенклатурата на видовете строежи за отделните категории се определя в зависимост от тяхната характеристика, значимост, сложност и рискове при експлоатацията им, като с чл. 2, ал. 1, т. 4 от същата наредба ( ДВ бр.23/ 2011 г.) е регламентирано, че строежи от първа категория по чл. 137, ал. 1, 6. а) от ЗУТ са „пристанища за обществен транспорт, сгради и съоръженията към тях - морски и речни гари, жп коловози и вътрешни пътища, вълноломи, кейове, докове, плавателни канали, терминали, фарове и др." Строежи от първа категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите по чл. 2, ал. 1 до ал. 12 включително - чл. 3 на същата наредба (ДВ бр. 98/ 2012 г.). По смисъла на §5, т. 42 от ДР на ЗУТ ( ДВ, бр. 65/ 2003 г.) „основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Реконструкция на строеж е „възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите" - §5, т. 44 от ДР на ЗУТ ( ДВ, бр. 65/ 2003 г.). Съгласно §5, т. 43 от ДР на същият закон ( ДВ, бр. 16/ 2021 г.) „текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, при които не се променят трасето и техническите характеристики.

В ЗУТ и Наредба № 1 няма определение за посочените като обхват на поръчката дейности по „рехабилитация" и „авариен ремонт". От разпоредбата на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ, изречение второ следва, че когато не се променят трасето и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура се касае не за реконструкция и основен ремонт на строеж по чл. 3 на същата наредба, а за текущ ремонт, за който не се изисква разрешение, съответно изпълнението му да бъде извършено от строител, вписан в Централния професионален регистър.

Към датата на открИ.е на процедурата липсва информация за обектите, основните параметри и условията, при които ще се изпълняват дейностите, предвид посоченото в документацията условие, че те ще се определят при всяко конкретно възлагане - вътрешно конкурентен избор по реда ЗОП. Към същата дата липсва информация за категорията на строежите, предмет на рамковото споразумение и основание за изискването към участниците в публичното състезание да са вписани в Централен професионален регистър на строителя (ЦПРС), трета група строежи от трета категория. Съгласно цитираните разпоредби на ЗУТ и Наредба № 1 категорията на строежа се определя в зависимост от характеристиката, значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията на конкретния обект, съответно изискванията към изпълнителят / строителят му могат да бъдат определени едва след приключване на процедурата на публичното състезание - при стартирането на вътрешно конкурентния избор.

От информацията, представена с писмо изх. № 352/21.04.2023 г. на „Пристанище Варна" ЕАД е видно, че за възложените строежи по рамковото споразумение, сключено по процедурата и по идентичното такова за предходните години не са издадени разрешения за строеж, като всички обекти са отчетени като текущи ремонти. Предвид изложеното и обстоятелството, че с техническата спецификация и условията на процедурата не са определени категорията на строежите, предмет на рамковото споразумение, изискването за наличие на вписване за най-високата първа категория е неоснователно и необосновано, ограничаващо участието на стопански субекти в обществените поръчки.

При проверка на поставеният критериите за подбор на участниците през последните 5 години да са изпълнили минимум 1 дейност за строителство, идентично или сходно с предмета на поръчката / една или повече строителни дейности в рамките на един обект на настилки, ВиК и/или съоръжения в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС/ се установи следното:

Легално определение на понятието „пристанищна инфраструктура" се съдържа в § 2, т. 18 от ДР от ЗМПВВППРБ ( изм. ДВ бр. 28/ 2013 г.). Това е техническата инфраструктура на пристанището по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и другите сгради и съоръжения на територията на пристанището, свързани с извършваните на неговата територия дейности и услуги. По смисъла на § 5, т. 31. от ДР на ЗУТ (ДВ бр. 41/ 2007 г.) „Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.

В посочените закони няма определение за стратегически обекти. Такова се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на Правилник за прилагане на Закон за държавната агенция „Национална сигурност" /ППЗДАНС/ ( ДВ бр. 63/2016 г.), според която „стратегически обекти" са административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от чието нормално функциониране зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната". Тези обекти са определени в Приложение към чл. 1, ал. 1 на ПМС № 181/20.07.2009 г. (ДВ бр. 81/15.10.2019 г.), като такива в т.УП.2.10. са посочени пристанища Варна, Бургас, Видин, Русе и Лом. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ППЗДАНС (ДВ бр. 44/ 2015 г.) защитата на стратегическите обекти и дейности включва:

(ДВ, бр. 108/ 2013 г.) контрол на организацията на физическа защита (охрана) на обектите, включително с оглед противодействие на заплахи от терористичен характер, който обхваща мерките за сигурност на стратегическите зони и режима на достъп до стратегическите зони и зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности; ( ДВ бр. 44/ 2015 г.) контрол на информационната защита, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографски мерки; (ДВ бр. 73/ 2019 г.) оказване съдействие на ръководителите на стратегически обекти и на възлагащите или извършващите стратегически дейности при идентифициране и оценка на потенциални заплахи, насочени срещу стратегически обекти и дейности от значение за националната сигурност.

От гореизложеното е видно, че ЗДАНС и Правилника за прилагането му не определят изисквания към изпълнителите на строителни дейности в стратегически обекти.

В ЗУТ и наредбите, приети на основание неговите разпоредби са регламентирани изисквания към изпълнителите на строителни дейности в обекти от техническата инфраструктура, като няма специални такива за обекти на пристанищната инфраструктура. От видовете работи, посочени в Приложение №1 към образеца на ценово предложение, част от одобрената документация е видно, че строителят следва да изпълни дейности, които включват полагане на пътна настилка от асфалт, направа на уличен отток (дъждоприемна шахта) -едноставен, вкл. чугунена рамка и решетка, без заустването към уличната канализация, доставка и монтаж на стоманено- тръбен стълб с външна кутия и една рогатка, на анкерна група за улично осветление и други. Изискванията към изпълнителите на тези дейности са определени в зависимост от категорията на строежа /от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията му - чл. 137, ал. 1 от ЗУТ/, а не от неговото местонахождение. Без значение дали се извършва ремонт на пътната настилка, на уличната канализация или на уличното осветление на територията на Пристанище Варна или на такава на съседният булевард, ако и двете дейности са строеж трета категория изискванията към тях са еднакви и могат да бъдат изпълнени от един или няколко строители, вписани в ЦПРС за тази група строежи. В този смисъл технически и професионални възможности да изпълнят поръчката има и извършилият дейности за 350000 лв. в обекти от пристанищната инфраструктура, така и извършилият дейности на същата стойност в обекти от общинската или републиканската инфраструктура.

Поставеното към участниците минимално изискване /критерий за подбор през последните 5 години да са извършили строителни дейности на настилки, ВиК и/или съоръжения в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти на стойност минимум 350 000 лв. без ДЦС необосновано ограничава участието на стопански субекти, изпълнили такива дейности в други обекти, в т.ч. с по-голяма стойност и сложност. Стратегическите обекти, посочени в приложението към чл. 1, ал. 1 на ПМС № 181/ 20.07.2009 г. се управляват от секторни или публични възложители, като дейностите по поддръжката на тези обекти са обществена поръчка по смисъла на ЗОП. Дейностите по поддръжката на обекти от пристанищната инфраструктура също са обществена поръчка. С поставеният критерий за подбор възложителят на практика е ограничил участниците само до такива, изпълнили единствено обществени поръчки с посочените параметри.

С чл. 63, ал. 6 от ЗОП е регламентирано, че „Като критерий за подбор не може да се включват условия или изисквания, които са свързани с изпълнението само на обществени поръчки, или с изпълнението на конкретно посочени програми или проекти, или с конкретизирането на източници на финансиране, или на определен брой изпълнени договори с конкретно посочване на предмета им", като в чл. 2, ал. 2 от същият закон е въведена забрана при възлагането на обществени поръчки възложителите „да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка".

Участниците и техните оферти са оценени при горепосочените условия и изисквания, като класирането и изпълнителите на рамковото споразумение са определени от П. И. С. - изпълнителен директор на „Пристанище - Варна" ЕАД с решение от 26.04.2022 г., публикувано в РОП. Същият е подписал рамковото споразумение № ОП2-21/27.05.2022 г., документите за провеждане на вътрешни конкурентни избори и договорите (публикувани в РОП), с които през периода от 27.05.2022 г. до 01.05.2023 г. са възложени обществени поръчки на обща стойност 456 321, 75 лв. без ДДС, съгласно справка изх. № 386/05.05.2023 г. представена от „Пристанище Варна" ЕАД.

От гореизложеното е видно, че на 13.12.2021 г., в гр. Варна П. И. С., в качеството на лице, упълномощено от Съвета на директорите с протокол № 4 от 28.04.2021 г е одобрил обявление за открИ.е и документация за участие в процедура на публично състезание, съдържащи необосновано ограничаващи участието на стопански субекти условия и изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка чрез: обявяване на поръчката без обособени позиции и поставяне на изискване за реализиран многократно по-висок от тяхната стойност минимален общ оборот от 3 000 000 лв. без ДДС, поставяне на необосновано изискване за наличие на вписване в Централен професионален регистър на строителя (ЦПРС), за изпълнение на строежи от най-високата първа категория, поставяне на изискване за изпълнена идентична или сходна дейност на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС, неоснователно ограничена само в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти.

С деянието е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП (ДВ бр.13/16.02.2016 г.).

Нарушението е установено при извършване на финансова инспекция на „Пристанище -Варна" ЕАД, гр. Варна, възложена със заповед № ФК-10- 232/14.03.2023г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция.

С възражение вх. №11-01-509/15.05.2023г. се посочва, че е допусната техническа грешка при връчването на АУАН № 11-01-509 от 05.05.2023 г. и АУАН № 11-01-510 от 05.05.2023 г., тъй като същите са с еднакво съдържание, но с различни номера, поради което възражението е срещу двата акта.

Изложени са възражения и по същество относно направените в АУАН №11-01-509/05.05.2022г. констатации от финансовия инспектор. Твърди се, че АУАН не е мотивиран, поради неправилно и непълно интерпретиране и анализ на установениете факти и обстоятелства. Категорично възразява срещу установеното нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, изразяващо се в поставянето на условия и изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществната поръчка, тъй като не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка. Твърди се, че: неразделянето на поръчката на обособени позиции е законсъобразно, тъй като разделянето на поръчката на обособени позиции е в оперативната самостоятелност на възложителя, като преценката в тази връзка е изцяло по целесъобразност; поставеното изискване за наличие на вписване в Централен професионален регистър на строителя, за изпълнение на строежи от най-висока първа категория е обосновано, тъй като вписването в ЦПРС е условие за осъществяване на строителни дейности; поставеното изискване за изпълнена идентична или сходна дейност на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС само в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти е основателно, защото Пристанище Варна ЕАД притежава харктеристиките на стратегически обект.

След разглеждане на възражението е отменен АУАН № 11-01.510 от 05.05.2023г. от АНО.

Административнонаказателното производство е образувано в сроковете по чл. 261, ал. 1 от ЗОП за нарушение на същия нормативен акт. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен на нарушителя. От приобщените към преписката писмени доказателства е безспорно неспазването на изискванията на ЗОП. В съставения АУАН съществува яснота относно характеристиките на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, начина на извършване, самоличността на нарушителя и неговата вина.

При произнасяне по образуваното административно-наказателно производство бяха взети предвид постъпилите възражения с № 11-01- 509/15.05.2023 г. и събраните и приложени към преписката писмени доказателства.

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, намирам, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. От представените писмени доказателства безспорно се установява че е одобрено обявление за открИ.е и документация за участие в процедура публично състезание, съдържащи необосновано ограничаващи участието на стопански субекти условия и изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка. Извършеното нарушение няма основание да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Деянието е застрашило обществени отношения, свързани с изразходването на публични средства, които изискват особена закрила, поради което не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението засяга съществено обществените отношения, като същият е подписал рамковото споразумение /№ ОП2-21/27.05.2022г./, документите за провеждане на вътрешни конкурентни избори и договорите, с които през периода от 27.05.2022 г. до 01.05.2023 г. съгласно справка изх. № 386/05.05.2023 г., представена от „Пристанище Варна" ЕАД по рамкоо споразумение № ОП2- 21/27.05.2022 г. са сключени договори на обща стойност 456 321, 75 лв. без ДДС или 547 586, 10 лв с вкл ДДС.

Нарушението е извършено за първи път.

За установеното нарушение в чл. 247, ал. 1 от Закона за обществените пъръчки (Изм. -ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) е предвидено административно наказание глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. Съгласно справка изх. № 386/05.05.2023г. представена от „Пристанище Варна" ЕАД по рамково споразумение № ОП2-21/27.05.2022 г. за периода от 27.05.2022г. до 01.05.2023г. (към датата на съставяне на АУАН) са сключени договори с № ОП2-01-22 от 28.10.2022г., № ОП2-02-22 от 08.11.2022г., № ОП2-03-2022 от 06.12.2022г., № ОП2-04-2022 от 06.12.2022 г. и № ОП2-05- 2022 от 23.12.2022г. на обща стойност 456 321, 75 лв. без ДДС или 547 586, 10 лв с вкл. ДДС.

Съгласно чл. 247 от ЗОП 2% от 547 586.10 лв. с вкл. ДДС - общата стойност на сключените договори към датата на съставяне на АУАН, представлява сумата в размер на 10 951, 72 лв., която надвишава максимално предвидения размер на глобата не повече от 10 000 лв., поради което следва да се наложи глоба в размер на 10 000 лв. За това нарушене съгласно чл. 247 от ЗОП и предвид гореизложеното за извършеното нарушение се налага глоба в размер на 10 000 лв., като не следва да бъдат обсъждани обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля И.; Писмо изх.№ 238/22.03.2023г. и Справка за отговорните длъжностни лица изх. №237/22.03.2023г.; Договор № 30/ 30.05.2006г. и допълнително споразумение от 13.07.2023г.; Устав на „Пристанище Варна" ЕАД и протокол; Правила за работа на СД и Протокол № 15/19 от 28.08.2019г.; Протокол № 4 от 28.04.2021 г. на Съвета на директорите; Решение от 13.12.2021г. за стартиране на процедура на публично състезание План-график на поръчките за 2021г. Обявление и документация за участие; Решение за определяне на изпълнител от 26.04.2022г. и рамково споразумение № ОП2-21/27.05.2022г.;

Писмо от финасовия инспектор до „Пристанище Варна" ЕАД с вх. № 339/18.04.2023 г.; Писмо изх. № 352/21.04.2023г. на „Пристанище Варна" ЕАД и справка изх. № 353/21.04.2023г.; Писмо изх. № 385/05.05.2023г. на „Пристанище Варна" ЕАД и справка изх. № 386/05.05.2023г.; Договори с № ОП2-01-22 от 28.10.2022г., № ОП2-02-22 от 08.11.2022г., № ОП2-03-2022 от 06.12.2022г., № ОП2-04-2022 от 06.12.2022 г. и № ОП2-05- 2022 от 23.12.2022 г., сключени към 05.05.2022г.. Заповеди № ФК-10-232/14.03.2023 г. и ФК-10-336/66.04.2023 г. на директора на АДФИ; разписка за връчване на НП, При проведения непосредствен разпит на свидетеля И. /актосъставител/ се установява редът, по който е извършена проверката.

Възпроизведените сведения на свид. И. се отличават с конкретика, последователност и логичност, което позволява върху тях да бъдат обосновани изводи по фактите, релевантни към състава на предявеното на въззивника нарушение. Съдържащите се в тях доказателства кореспондират и с писмените документи, подредени в досието на обществената поръчка, проведена за нуждите на „Пристанище – Варна“ ЕАД. Ето защо съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

От приложените заповеди на министър А.В. и Директора на АДФИ се извежда материалната компетентност на свид. И. като участник в административнонаказателното производство, респ. методиката, следвана от нея при извършването на проверката.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Съобразени са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН - актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на нарушителя, подписан е от съответните лица и е връчен по надлежния ред.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 261, ал. 1 ЗОП 6-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 3-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН и в специалния закон, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 2, ал. 2, от ЗОП и на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) му е наложена "Глоба" в размер на 10000, 00 десет хиляди/ лева.

П. И. С. се явява субект на административнонаказателна отговорност по възприетата от административните органи правна квалификация, в качеството си на възложител на обществени поръчки. Именно С. се явява и адресат на правилото за поведение, ситуирано в нормата на чл. 2, ал. 2, ЗОП.

Съгласно текста на чл. 2, ал. 2 ЗОП "При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка". Според разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗОП, възложителят взема решение какви критерии за подбор по отношение на техническите и професионалните способности да определи към кандидатите или участниците в обявената от него процедура за възлагане на обществена поръчка. Нему е предоставено изключителното право сам да преценява своите потребности, както и начина, по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма степен, като се съобразява с принципите, залегнали в чл. 2 ЗОП. Документацията за участие се изготвя въз основа на конкретните и специфични нужди на възложителя, като условията в нея са обусловени от необходимостта в най-пълна степен да ги удовлетвори. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП, възложителите имат право да включват в решението, обявлението или документацията само условия или изисквания, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Те обаче задължително следва да са съобразени с "предмета, стойността, обема и сложността на поръчката". Според чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП, възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Възложителят може да изисква от кандидата или участника да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, в случай че изискването не се използва като показател за оценка на офертите.

В конкретиката на казуса, правилно административнонаказващият орган е приел, че изискването за:

• обявяване на поръчката без обособени позиции и поставяне на изискване за реализиран многократно по-висок от тяхната стойност минимален общ оборот от 3000000 лв. без ДДС, поставяне на необосновано изискване за наличие на вписване в Централен професионален регистър на строителя (ЦПРС), за изпълнение на строежи от най-висока първа категория, поставяне на изискване за изпълнена идентична или сходна дейност на стойност минимум 350 000 лв. без ДДС, неоснователно ограничена само в обекти от пристанищната инфраструктура и/или в стратегически обекти съдържат необосновано ограничаващи участието на стопански субекти условия и изисквания, които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството и обема на обществената поръчка, което е в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Действително, възможността възложителят да определя изисквания и условия за притежаван от участниците опит в изпълнение на определен вид дейности, предмет на обществената поръчка, е законово закрепена в разпоредбите на ЗОП. Тази възможност обаче се прилага с условието, тези изисквания да ограничават участието на лица в обществената поръчка само при наличие на достатъчно убедителна обосновка досежно заложените критерии. (вж. Решение № 7618 от 5.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 852/2022 г., VII о. и др.) В този именно смисъл следва да се тълкува и решението от 31 март 2022 г. по дело С-195/21 на СЕС.

В него е прието, че "член 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/2365 на Комисията от 18 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществената поръчка възлагащия орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по- стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет". Правните съображения на СЕС не предоставят безгранична дискреция на възложителите, а коментират нейната зависимост от параметрите на съответната поръчка, съпоставени с предписаните във вътрешното законодателство нормативни изисквания за технически и професионални способности, доколкото въобще се касае за регулирана професия.

В конкретния случай възложителят не е имал право да определя завишени изисквания по отношение на техническите и професионалните способности на икономическите оператори.

Поставянето на подобно изискване не само ограничава участието на трети лица, но и поставя въпросът за прозрачността при избора на изпълнител. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, забранява се включването на условия и изисквания, които не са съобразени със стойността, сложността, предмета, количеството и обема на обществената поръчка. Заложените от възложителя критерии не разкриват съответствие с цитираното правило.

Принципно е вярно твърдението, че в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е определянето на критерии за подбор, с оглед постигане и задоволяване на конкретно поставените от негова страна цели и интереси, при спазване на относимото за това законодателство. Позовавайки се върху своята дискреция обаче той може да преследва икономически най-изгодни предложения и най-целесъобразното изразходване на предвидените публични средства само ако не нарушава принципите на конкуренция, чрез въвеждане на ограничителни условия.

Този съд не възприема и възражението на жалбоподателя, че деянието е недоказано.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ЗОП, която изрично препраща към визираното в чл. 2, ал. 2 от ЗОП правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

От субективна страна нарушението е извършено при непредпазлива форма на вината небрежност, тъй като в качеството си на възложител по смисъла на ЗОП, С. е бил длъжен и е могъл да възприеме обективните елементи от състава на нарушението, но не го е сторил. Предвид формалния му характер, извършването му не е обвързано с настъпването на противоправен резултат.

По отношение на наложената "глоба" в размер на 10000, 00 /десет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 247, ал. 1 и от ЗОП е предвидено, че възложител, който наруши забраната на чл. 2, ал. 2 ЗОП, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000, 00 лв. Касае се за абсолютно определен размер.

За пълнота следва да се отбележи, че процесният случай не разкрива характеристиките на маловажен и като такъв не обуславя приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е относим към неизпълнението на задълженията на всички физически лица и за формалните нарушения, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 2, ал. 2, ЗОП не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици, но макар и формално по своята конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива формална по степен обществена опасност. В тази връзка следва да се посочи, че стойността на обществената поръчка е значителна, което самостоятелно завишава опасността на проявата. Не да се игнорира и въвеждането на повече от един дискриминационни критерии за подбор, които са прилагани спрямо кандидатите. Сред заложените от законодателя принципи за възлагане на обществени поръчки в чл. 2, ал. 1 на ЗОП са прозрачността и свободната и лоялна конкуренция. Като е поставил необосновано ограничително за други участници в процедурата изискване, жалбоподателят е препятствал постигането на изброените цели на закона, а такова поведение е укоримо от правна гледна точка и не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно за целите на генералната превенция. Статутът на държавно предприятие на „Пристанище – Варна“ ЕАД не предоставя привилегията да не бъдат съобразявани разпоредбите на ЗОП, тъй като това ще доведе до конфронтация и с принципа за равнопоставеност между възложителите при изпълнението на договорите за обществени поръчки. Не на последно място, нарушени са норми, които косвено имат отношение към защитата на финансовите интереси на ЕС и общностните принципи за непрозрачност на обществените поръчки в рамките на ЕС.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е ангажирана правилно.

Ето защо, така издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в производството. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към реда, установен в чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен благоприятно за въззиваемата страна – АДФИ към МФ. Той е представляван от юрисконсулт в производството, претендиращ в изявлението си и юрисконсултско възнаграждение. С оглед определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено препращането, в ал. 1 предвижда: "Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. " Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл. 27е от която е определен относително размер на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 80, 00 до 120, 00 лева. Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на 80, 00 лева. Тази сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя С.Б. С. по сметка на Сметната палата на Република България.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът,