Решение № 1403 от 11.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12903/2022 г.

Производството е образувано по предявен от В. И. П., ЕГН ••••••••••, срещу „НС.Б.“ ЕАД, ЕИК •••••••, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 73 485.00 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по договор за възлагане на управление и контрол от 03.05.2022 г., сума в размер на 1735.07 лв. – обезщетение за забава, дължимо за периода от 13.09.2022 г. (дата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен на ответника с покана от 08.09.2022 г.) до 06.12.2022 г. (дата на предявяване на иска), ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът посочва, че е избран за член на съвета на директорите на ответното дружество с т. 2 от Протокол – Решение № 28-00-2 от 10.03.2022 г. на министъра на младежта и спорта, а с Протокол от заседание на съвета на директорите от 10.03.2022 г. е избран за негов изпълнителен директор. Последното обстоятелство е вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 17.03.2022 г. с вписване с № 20220317132429. На 03.05.2022 г. е сключил с „НС.Б.“ ЕАД, представлявано от министъра на младежта и спорта, договор за възлагане на управление и контрол с изпълнителен член на съвета на директорите с № 35- 00-7/03.05.2022 г. С Протокол № РД-09-752 от 23.08.2022 г. на министъра на младежта и спорта ищецът е освободен от заеманата длъжност и за изпълнителен директор на дружеството е избрано трето по отношение на спора лице. Съгласно договора, принципалът може да прекрати едностранно правоотношението с шестмесечно писмено предизвестие, при неспазването на което последният следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения. За база за определяне на възнаграждението се взема предвид последният пълен календарен месец, предхождащ прекратяването. Ищецът твърди, че последният месец преди прекратяването на договора е получил възнаграждение в размер на 12 247.50 лв., т.е. общият размер на дължимото обезщетение е 73 485.00 лв. Счита, че му се дължи и обезщетение за забава в размер на 1 735.07 лв. за периода от 13.09.2022 г. (датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, даден на ответника с покана от 08.09.2022 г.) до датата на предявяване на иска, а именно 06.12.2022 г. Претендира и разноски. В подадения в законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът „НС.Б.“ ЕАД не оспорва сключването и прекратяването на договора за управление и контрол. Посочва, че постигнатата от страните договореност за обезщетение по чл. 7.1.3. от договора е в противоречие с устава на дружеството. Договорът е прекратен въз основа на уредената в закона свобода на общото събрание да оттегля овластяване на съвета на директорите по всяко време. Възнаграждение е дължимо само за изпълнената работа и не се дължи след прекратяване на договор за поръчка (какъвто е процесният договор за управление и контрол) поради отказ. Клаузата не е съответна на изискването за равнопоставеност между страните, доколкото е предвидена възможност за прекратяване без предизвестие с писмено уведомление на член на съвета на директорите до принципала, а за принципала се изисква 6-месечно предизвестие. Релевира възражение за нищожност на предвидената клауза за обезщетение поради противоречие с повелителните норми на закона и добрите нрави. Твърди, че клаузата е обезщетителна, а не неустоечна, респективно следва да бъдат доказани вреди. На самостоятелно основание ищецът поддържа, че между страните липсва валидно сключен договор за възлагане на управление на дружеството. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: От фактическа страна: Видно от приложения по делото Протокол-Решение № 28-00-1 от 10.03.2022 г. /л. 4/ ищецът В. И. П. е избран за член на съвета на директорите на „НС.Б.“ ЕАД. С решение по т. 2 от Протокол от заседание на съвета на директорите на ответното дружество от 10.03.2022 г. е избран за изпълнителен член на съвета на директорите и овластен да представлява дружеството пред трети лица. Представен е по делото Договор за възлагане на управление и контрол с изпълнителен член на съвета на директорите № 35-00-7 от 03.05.2022 г. /л. 6/, с който министърът на младежта и спорта, в качеството му на принципал на „НС.Б.“ ЕАД, е възложил на В. И. П., а последният е приел да участва в дейността на съвета на директорите на дружеството. Съгласно чл. 2 от договора членът на съвета на директорите получава основно месечно възнаграждение, което се определя по реда и при условията на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия („Правилника“). В чл. 7.1.3. от процесния договор е предвидена възможност той да бъде прекратен от принципала едностранно с шестмесечно писмено предизвестие. В случай на прекратяване на договора от страна на принципала или заличаване на члена на съвета на директорите от Търговския регистър към Агенция по вписванията, без да е спазен срокът на предизвестието, членът на съвета на директорите има право да получи обезщетение в размер на сбора от последните му 6 брутни месечни възнаграждения, дължими по договора. Предвидено е, че размерът на обезщетението се изчислява на база възнаграждението, изплатено на члена на съвета на директорите за последния пълен календарен месец, предхождащ прекратяването на договора, като същите се изплащат за сметка на дружеството. По-нататък, съгласно Протокол № РД-09-752/23.08.2022 г. /л. 10/ с решение на министъра на младежта и спорта ищецът и останалите членове на съвета на директорите на ответното дружество са освободени и на тяхно място са избрани нови. Видно от т. 2 на протокол от заседание на съвета на директорите от същата дата /л. 11/ за изпълнителен член на съвета на директорите е избрано друго лице, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията под № 20220830094049. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение от В. И. П. до „НС.Б.“ ЕАД, на вниманието на законния представител на дружеството С.И.Р. с вх. № 22-001234-1 от 08.09.2022 г. /л. 12-13/, с която на ответника е предоставен тридневен срок, считано от получаването, за заплащане на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие. Представен е по делото и фиш за заплата на В. И. П. за месец юли 2022 г. /л. 14/, съгласно който основната заплата на ищеца е 7 455 лв., а брутното му възнаграждение за месец юли 2022 г. възлиза общо на 12 247.50 лв. В графа „начисления“ са посочени следните суми по пера – 7 455.00 лв. – „осн. заплата“, и три пъти по 1 597.50 лв. – „мин. разл. запл.“. Приложено е и удостоверение, издадено от „НС.Б.“ ЕАД, с изх. № 22-1785-1 от 01.12.2022 г. /л. 15/, от което се установява, че облагаемият доход на ищеца за месец юли 2022 г. е 12 247.50 лв. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответното дружество представлява публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия, тъй като негов едноличен собственик на капитала е държавата чрез Министерство на младежта и спорта. Редът за избирането, освобождаването и формирането на възнаграждението на органите на управление и контрол на публичните предприятия е регламентиран в Закона за публичните предприятия и в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ППЗПП предвижда, че управлението и контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено съответното предприятие. В чл. 54, ал. 1 ППЗПП се определя основното съдържание на договора за управление и контрол, а именно: 1./ правата и задълженията на страните; 2./ размерът на възнаграждението и начинът на плащането му; 3./ отговорността на страните при неизпълнение на договора; 4./ основанията за прекратяване на договора; 5./ размерът на паричната гаранция, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление; 6./ взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в Търговския регистър. По делото не се спори, че В. И. П. е бил избран член на съвета на директорите и за изпълнителен член, които обстоятелства са били вписани по партидата на ответното дружество в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Отношенията между ищеца и „НС.Б.“ ЕАД са били уредени посредством сключения между страните договор за управление и контрол от 03.05.2022 г., съгласно чиито чл. 7.1.3. същият е могъл да бъде прекратен едностранно от принципала с шестмесечно писмено предизвестие до члена на съвета на директорите, при неспазването на което последният има право на обезщетение в размер на сбора от последните му 6 брутни месечни възнаграждения. С оглед възражението на ответника за противоречие на клаузата на чл. 7.1.3. от процесния договор за управление и контрол с устава на публичното предприятие, настоящия състав намира същото за неоснователно. Това е така, тъй като в минималното съдържание на устава съгласно чл. 165 ТЗ не се включва регламентация на отношенията между дружеството и членовете на изпълнителните му органи, а единствено се предвижда в т. 4, че следва да бъдат посочени органите на дружеството, техният мандат и броят на членовете им. Правоотношението, което възниква по договор за управление и контрол на търговско дружество между член на съвета на директорите и дружеството, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Съществена характеристика на този договор е равнопоставеността на страните по него (така - Решение № 222 от 03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2014 г., т. к., I т. о. на ВКС, решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС, Решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС). По отношение на процесното правоотношение намира приложение уредбата на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. В чл. 287 ЗЗД е регламентирането оттеглянето на поръчката от доверителя, в случая ответното дружество, което представлява допълнителна възможност за предсрочно прекратяване на договора за управление и контрол, спрямо основанията, предвидени в специалния закон. Същите са регламентирани в чл. 24 ЗПП – смърт, подаване на молба за освобождаване, обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца, осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер, несъвместимост с изискванията към органите за управление и контрол, тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията, както и освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма. В хипотезата, при която договорът се прекратява поради оттегляне на мандата, какъвто е настоящият случай, приложима е следователно нормата на чл. 287 ЗЗД, което изключва приложението на чл. 79, ал. 1 ЗЗД относно обезщетение при договорно неизпълнение. Страните не спорят, че процесното правоотношение е прекратено едностранно по волята на принципала. Съгласно чл. 288 ЗЗД оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение, следователно ищецът има право да му бъдат възстановени направените разходи и да му бъде заплатено дължимото възнаграждение до момента на прекратяване на правоотношението поради оттегляне, като съдът не е сезиран с иск с такъв предмет. Предвид мандатния характер на правоотношението, което възниква между члена на съвета на директорите и дружеството, съществува принципната възможност страните свободно да определят по взаимно съгласие основанията за прекратяване на сключения договор, включително и като предвидят възможност за прекратяване, без да е необходимо наличие на виновно поведение от страна на членовете на съвета на директорите, а също и да уговорят, че на члена на съвета на директорите се дължи обезщетение за прекратяване на такова основание /в този смисъл – Определение № 292 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 3373/2020 г., г. к., III г. о. на ВКС/. Страните по процесния договор за управление и контрол са предвидили в посочената хипотеза на едностранно оттегляне от принципала при неспазване на шестмесечното предизвестие заплащането на такова обезщетение. При анализа на разпоредбата на чл. 7.1.3., която го регламентира, се установява, че клаузата има неустоечен характер, тъй като изключва необходимостта от доказване на наличието и размера на вреди, претърпени от члена на съвета на директорите като изправна страна по договора при предсрочно прекратяване на мандата му от неизправната страна – принципала, която не изпълнява задължението си да даде писмено предизвестие с посочената продължителност. Във връзка с горното, релевираното от ответника възражение за нищожност на клаузата на чл. 7.1.3. от договора за управление и контрол поради противоречие с добрите нрави съдът намира за основателно поради следното. При съобразяване на постановките, закрепени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно мотивите на тълкувателното решение добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Те съществуват като общи принципи, един от които е принципът за справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Настоящият състав намира, че предвиденият в процесния договор за управление и контрол режим на прекратяване на мандатното правоотношение поставя страните в неравнопоставено положение, което е в противоречие с принципа на справедливостта. Нееквивалентността във възможностите за прекратяване се изразява в това, че предвид чл. 7.1.2. от договора членът на съвета на директорите може да прекрати едностранно без предизвестие договора преди изтичане на срока (т.е. до провеждане на конкурсна процедура съгласно чл. 3.1. и заличаване на члена от партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията), като в този случай прекратяването има незабавно действие, докато за едностранното прекратяване от принципала се изисква отправяне на шестмесечно предизвестие, неспазването на което ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения. По-нататък, така предвиденото в договора обезщетение се явява и прекомерно по размер. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Съдът намира обаче, че заплащането от ответното дружество на предвиденото в чл. 7.1.3. обезщетение при неспазено предизвестие би довело до несонователно обогатяване на ищеца, тъй като уговореният размер превишава многократно възнаграждението, което ищецът би получил при продължаване на действието на договора за управление. Видно от приложения по делото фиш за заплата за месец юли 2022 г. основното месечно възнаграждение на В. И. П. е 7 455 лв., а начисленото възнаграждение за последния пълен календарен месец, предхождащ прекратяването, възлиза общо на 12 247.50 лв. поради допълнително начислени суми в общ размер на 4 792.50 лв. /3 х 1 597.50 лв. с посочено основание „мин. разл. запл.“. Обстоятелството, че ответното дружество е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПП, обосновава приложението в настоящия случай на реда за определяне на възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи в публичните предприятия, регламентирани в ППЗПП. В чл. 56, ал. 1 и 2 от Правилника е закрепено, че месечните възнаграждения на органите за управление и контрол на публичните предприятия се определят в зависимост от стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори. Месечните възнаграждения се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на конкретни икономически показатели. Съгласно ал. 3 членовете на съветите на директорите, на надзорните и управителните съвети на публични предприятия - акционерни дружества получават възнаграждение, определено при стойност на една бална единица в размер 50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. В ал. 4 е регламентирано, че изпълнителните членове и членовете на управителните съвети, овластени да представляват предприятието, освен възнаграждението по ал. 3 получават и възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. От друга страна, в ал. 6 на разглежданата разпоредба е предвидено, че в края на всяко тримесечие месечните възнаграждения се преизчисляват и се изплащане с възнаграждението за последния месец на отчетното тримесечие. Тоест възнаграждението, което ищецът получава като член на съвета на директорите, от една страна, и като изпълнителен член, от друга, са с различно основание. Описаният начин на изчисляване на възнагражденията на членовете на съвет на директорите на публични предприятия, които са и изпълнителни членове, предпоставя в различните месеци лицето да получава брутни възнаграждения, които съществено да се различават по размер. През релевантния по делото месец ищецът е получил най-високото възнаграждение спрямо всички останали месеци, през които е участвал в дейността по управление на дружеството, а именно 12 247.50 лв. Изчислено на тази база, дължимото обезщетение би се равнявало на 73 485 лв., което превишава значително сбора на шестте брутни месечни възнаграждения, които В. И. П. е получил през времето, докато е бил член на съвета на директорите на ответното дружество /общо 46 382.88 лв., видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от „НС.Б.“ ЕАД с изх. № 22-1785-1 от 01.12.2022 г./. Тази съпоставка води до извод за противоречие на клаузата на чл. 7.1.3. с принципа на справедливостта като проявление на добрите нрави, което обосновава и нейната нищожност. Допълнителен аргумент за нарушение на принципа на справедливостта може да се изведе от разпоредбата на чл. 56, ал. 14 от ППЗПП, която предвижда, че дори когато предприятието е постигнало или е надвишило всички планирани финансови и нефинансови цели и няма просрочени задължения, но не са изпълнени останалите условия по ал. 8 за получаване на тантиеми, общото събрание на съдружниците или акционерите би могло да вземе решение за изплащане веднъж годишно на допълнително възнаграждение на членовете на органите за управление и контрол за постигнати резултати. Размерът на това допълнително възнаграждение не може да надвишава три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи. Уговарянето между страните на обезщетение в шесткратен размер от последното получено брутно възнаграждение и то в хипотезата на прекратено мандатно правоотношение, при която лицето вече не изпълнява дейност по управление на дружеството, съпоставено с пределния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 56, ал. 14 ППЗПП, е в противоречие с принципа на справедливостта. Въз основа на всичко изложено, настоящият състав намира клаузата на чл. 7.1.3. от процесния договор за управление и контрол за нищожна поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В такъв случай ответникът не дължи претендираното от В. И. П. обезщетение и исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Следователно такава се явява и претенцията за обезщетение за забава от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до датата на предявяване на иска, както и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК следва да се ангажира отговорността на ищеца за разноски и последният да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.