Решение № 303 от 23.6.2020 г. на Административен съд - Хасково по дело № 185/2020 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Х.Ж.В. •••, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 191/30.12.2019г. постановено по а.н.д. № 793/2019г. на РС-Свиленград. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано. Твърди, че изводите на съда за спазване процедурата по издаване на НП, вкл. че същото отговаря на формалните изисквания на закона за неговата действителност, както и че касаторът е осъществил визираните в НП нарушения, противоречат на установените посредством събраните доказателства факти и обстоятелства. В тази връзка се излагат съображения, че е налице противоречие относно мястото на извършване на нарушението в АУАН и в НП. В АУАН било посочено, че то се е случило на път Стара Загора- Хасково, а в НП- на автомагистрала А4. В НП не била посочена и датата на която въпросното МПС е следвало да бъде представено на технически преглед, и това водело до пълна невъзможност, както водачът така и контролиращият съд да направят изводи за това, колко тежко е извършеното нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП. От друга страна според касатора, неправилно съдът е оценил събраните по делото доказателства и бил приел за осъществени от жалбоподателката твърдените от наказващият орган нарушения. В тази връзка не бил отчетен фактът, че шофирането без предпазен колан е само за няколко метра и то е било подложено на полицейска проверка незабавно след потеглянето на автомобила, и по време на поставянето на колан. Съответно, неправилно в тази връзка не било отчетено, че деянието следва да се квалифицира, като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се също, че извършването на второто описано в НП нарушение било изцяло недоказано, с оглед липсата на конкретни белези за неговата индивидуализация, вкл. твърдение за просрочване на датата на годишният технически преглед. По изложените в касационната жалба съображения се м оли за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. С допълнителна молба се претендира присъждане на сторените от оспорващата разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Група към ОДМВР сектор ПП-Хасково редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и до съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С Решение № 191/30.12.2019г. постановено по а.н.д. № 793/2019г. РС-Свиленград, потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление № 19-1253-000372 от 09.08.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, сектор „Пътна полиция”, гр. Хасково с което на Х.Ж.В. ••• за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 50.00 лева, а за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 50.00 лева. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. От материалноправна страна приел, че обстоятелствата изложени в акта и НП се установяват по категоричен начин. В Решението са изложени и мотиви относно липсата на обстоятелства които да обуславят случая като маловажен такъв. Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно, в частта в която е потвърдено обжалваното НП по пункт I -ви от същото. Не се споделя оплакването, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление касателно това нарушение са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. К акто в АУАН, така и в НП я сно са посочени датата на нарушението в какво се изразява същото, а също и нарушените разпоредби. Не се споделят доводите на касатора за противоречие в досежно мястото на осъществяване на нарушението между АУАН и НП. Съвсем ясно в НП и АУАН е уточнено, че нарушенията са осъществени на ГКПП –Капитан Андреево, на изхода на леки автомобили от Турция към България в посока гр. Свиленград. Пр авилно са определен и наруше ните правн и норм и, като правната квалификация съответства на тази, дадена от актосъставителя, както и на словесното описание на нарушението. Поради това съвсем правилна е правната квалификация на деянието с оглед изложеното текстовата част на АУАН и НП, т. е. същата съответства на изложената фактическа обстановка и приетото нарушение от наказващия орган. Между страните не спорно, че на посочената в АУАН дата и място именно касаторът Х.Ж.В. е управлявала посоченият в тях лек автомобил и съответно е имала качеството на „водач” по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП. Безспорно от събраните в хода на въззивното поризводство гласни доказателства, чрез разпита на св. Тянков и Янчев, които са преки свидетели очевидци на това деяние, се установява, че по време на управление на процесният лек автомобил санкционираното лице не е било поставило обезопасителен колан. Поради, което несъмнено се доказва осъществяването на нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, за което и законосъобразно й е била наложена санкция в предвидения и фиксиран в чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП размер. Доводите на въззивният съд са липса на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН са правилни и подробно аргументирани, и доколкото изцяло се споделят от настоящият касационен състав, не е необходимо да бъдат преповтаряни. Настоящият съдебен състав не споделя и счита за неправилни са изводите на въззивният съд за липса на допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, касателно нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, за което касационният жалбоподател е санкциониран. Цитираната разпоредба предвижда регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Санкцията за това нарушение е предвидена в чл. 181, т. 1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба в размер на 50.00 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Следователно, за да се наложи наказание по реда на чл. 181, т. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва да е налице не само бездействие на особеният субект на нарушението(собственик или длъжностно лице) да представи съответното м. п. с. на годишен технически преглед, но и това да не е сторено в определеният от закона срок, а за да е налице надлежно описание на нарушението съгласно изискванията на 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва всеки един от тези елементи да е намерил своето отражение при описване признаците на конкретното деяние. В случая, както в АУАН така и в НП не е визирано в какъв срок е следвало посоченият в тях лек автомобил да бъде представен на годишен технически преглед. Т. е. в оспореният пред въззивният съд санкционен акт липсва описание на съставомерен елемент от обективната страна на деянието по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДВП на касационният жалбоподател е наложено административно наказание. По делото не са представени и надлежни писмени доказателства от който да е видно, че действително към 13.02.2019г. автомобилът е следвало да премине годишен технически преглед и до коя дата е следвало да бъде сторено това. Като е пропуснал да установи, както допуснатите при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения досежно описанието на това деяние, така и липсата на безспорна доказаност на същото, съдът е постановил акта си в нарушение на закона. Поради което и в тази му част съдебният акт подлежи на отмяна. В този смисъл и практиката на АДмС-ХАсково по идентичен случай изразена в Решение № Решение № 389 от 12.06.2019 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 293/2019 г., Предвид изложеното, обжалваното решение решение следва да бъде отменено в частта в която е потвърдено НП № 19-1253-000372 от 09.08.2019г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ Хасково, при ОДМВР-Хасково, в частта му с която на Х.Ж.В. ••• за извършено нарушение чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 50.00 лева и вместо това бъде постановено друго, с което процесното НП бъде отменено в тази му част. В останалата му обжалвана част, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на касатора е основателна и такива, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, следва да му бъдат присъдени - съобразно действително сторените по делото предвид приложения към въззивното производство договор за правна защита и съдействие, и съразмерно на уважената част на жалбата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК съдът