Решение № 22341 от 28.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12857/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба вх.№ 48-00-221/20.12.24г на „ЕСКОС“ АД-София с представляващи Д.Джуриато, [населено място] и [населено място], с проц.представител адв. П.Ж. против Решение № 004-К/05.12.24г на Изпълнителния Директор на Агенция за публичните предприятия и контрол, с което се отказва издаване на Удостоверение по чл.78 ал.2 от ЗДС по Заявление вх.№ 48-00-156/25.10.24г. В жалбата се сочи, че Решението е мат. и проц.незаконосъобразно, като се моли за отмяната му. Сочи се, че купувачът по Договор за приватизационна продажба от 16.09.94г – „Джибу“ ЕООД, не е пререгистриран и не фигурира в ТР и регистър Булстат, като съгл. §5 ал.2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ- щом няма искане за пререгистрация до 31.12.11г, дейността на дружеството се прекратява от 01.01.12г. Съгл. §5г ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, дружествата с прекратена дейност, който до 31.01.17г не са пререгистрирани, се считат за заличени.Съгл. §5г ал.5 вр. ал.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, до 31.12.22г е срокът за подаване на заявление за ликвидация- и този срок е изтекъл и от 01.02.18г дружеството е заличено по силата на закона. Каквито и задължения да е имало това дружество, то след 01.02.18г те са несъбираеми/поради липсата на субект/, освен това са недължими/погасени по давност съгл. чл. 173 ал.1 вр. чл. 171 ал.1-3 от ДОПК/.В съд.заседание адв.Ж. поддържа жалбата и претендира разноски.В писмени бележки се допълва, че имотите безспорно са собственост на дружеството/то има нот.акт от 2007г/, но не са отписани от актовите книги за дър.собственост, въпреки че двата АДС/от 1993г и 1994г/, са издадени преди влизане в сила на ЗДС и след 1996г не са издавани нови АДС. Видно от издаденото по силата на съдебно удостоверение- Писмо от 28.01.25г от Директор на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София - изп.дело № 31650/06г/образувано от публичен взискател Агенция за следприватизационен контрол за събиране на 91 218лв и зак.лихва от 19.01.98г до окончателното изплащане на сумата и разноски по издаден ИЛ от 29.05.06г/, е прекратено/като се цитира чл.171 ал.2 от ДОПК за изтекла давност/. Следователно, ответникът няма право да твърди, че съществува такова изп.дело.По останалите 2 пера, по които АППК претендира дължими суми- те никога не са били признавани за дължими от „Джибу“ ЕООД, АППК не е предявила искове за тях/а само за сумата по изп.дело/ и не е предприела никакви действия за събирането им.В доклад от адм.преписка /от 26.11.24г/ само се сочи, че в архивни папки № 3040 и № 932 се съхранявала Искова молба, но нямало документи за приключило исково производство/. Тези задължения, дори да се приема, че са съществували, са погасени по давност съгл. чл. 171 ал.2 от ДОПК, като следва да се приложат чл.168 т.3 вр. чл. 220 ал.3 от ДОПК.Несъстоятелно е твърдението на АППК, че не е публичен взискател- тя е правоприемник на АСПК, по чието искане е образувано вече прекратеното изп.дело/то е относно публични вземания/. Останалите претендирани от АППК две вземания/за неустойки и лихви/, са частни вземания и се събират по общия ред/чл. 163 ал.2 от ДОПК/, като за тях давността е 3годишна/чл. 111 б.“б“/. Ответникът ИД на АППК се представлява от юрк.Ш. и юрк.К., като оспорват жалбата и молят за отхвърлянето й, претендират разноски, оспорват като прекомерен адв.хонорар. Сочат, че АППК няма качество на публичен взискател, като произнасянето е било изцяло съобразено с практиката на ВАС/д.№ 14583/18г/, съгл. която удостоверение по чл.78 ал.2 от ЗДС се издава само при категорична липса на задължения по приватизационни договори.Спазени са нормите на ЗДС, ЗППК, УП на АППК и практиката на ответника. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу инд.адм.акт по см. на чл. 21 от АПК, от лице с активна проц.легитимация, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът установи от фактическа страна следното: І/ Начало на адм.производство е сложено със Заявление на „ЕСКОС“ АД с вх.№ 48-00-156/ 25.10.24г, с което се иска от АППК издаване на Удостоверение по чл.78 ал.2 от ЗДС за наличие или липса на задължения, произтичащи от неизпълнение на сключен на 16.09.94г приватизационен договор за продажба на 80% от капитала на „Ескос дограма“ ЕООД- на купувача „Джибу“ ЕООД. Моли се също, в случай на отказ за издаване на Удостоверение по чл.78 ал.2 от ЗДС, да се издаде документ- с посочени вид на неизпълнението и неговата стойност, актуална стойност на задължението, състояние на посоченото в публичния регистър на АППК- изп.дело № 31650/06г. ІІ / С Протоколно Решение № 8237/05.12.24г ИС на АППК отказва издаване на Удостоверението, като възлага на ИД на АППК да подпише изричен отказ.Протоколното Решение е съобразено с Решение № 10732/10.07.19г на ВАС и зад.указания на НС на АППК - по т.6 от негово заседание на 10.02.21г и по т.6 от негово заседание на 25.02.21г/за одобряване на Протоколно Решение № 6414/22.02.21г на ИС на АППК/, като е одобрен доклад № ДД-192/26.11.24г на Директор на Дирекция „Контрол“. 1/ Съгл. Решение № 10732/10.07.19г по д.№ 14583/18г на ВАС/цитирано като основание в обж. Решение/ - влиза в сила изричен отказ на ответника да издаде Удостоверение по чл. 78 ал.2 от ЗДС - на друг Заявител, по друго Заявление. 2/ Съгл. т.6 от Решение на НС на АППК от 10.02.21г /цитирано като основание в обж. Решение/- практиката на АППК следва да се промени и указва на ИС на АППК занапред да се съобразява с тези принципни мотиви на ВАС при постановяване на изричен отказ за издаване на Удостоверение по чл.78 ал.2 от ЗДС. 3/ Съгл. т.6 от Решение на НС на АППК от 25.02.21г /цитирано като основание в обж. Решение/- одобрява Предложението на ИС на АППК съгл. Протоколно Решение № 6414/22.02.21г за промяна в практиката при издаването на такова Удостоверение. 4/ Видно от Доклад № ДД-192/26.11.24г /цитиран като основание в обж. Решение/: 4.1/ плащането на покупната цена по Договора и неустойките за забавеното й плащане са платени от купувача; 4.2/ по д.№ 1975/99г на АС-София купувачът е осъден да заплати още 411 831лв на АП, над присъдените от СГС по д.№ 18/98г /това дело касае неустойките само за 1996г, бел. на Съда/, след което по кас.жалба на купувача - ВКС образува д.№ 239/03г /като обезсилва Решението на АС-София в една част и прекратява производството относно обезсилената част, а в друга част го отменя и връща делото за ново разглеждане от АС-София/; при второто гледане на отменените части е образувано д.№ 85/04г на АС-София, с Решението по което е потвърдено Решението на СГС; по нова кас.жалба на АП е образувано д.№ 197/05г на ВКС- с Решение от 12.04.06г окончателно се отхвърля иска на АП за сумата над 91 218лв/присъдена от СГС и потвърдена от АС-София/. Следователно, на 12.04.06г окончателно е решен въпроса за размера на неустойките по т.16.1 и т.17 от Договора - само за 1996г. Издаден е на 29.05.06г ИЛ в полза на АП /за 91 218лв, ведно със зак.лихва от 19.01.98г до окончателното изплащане, ведно с 1753, 42лв разноски по делата/. Образувано е изп.дело № 31650/06г на СИС при СРС. 4.3/ Относно дължимите неустойки по т.16.1 и т.17 от Договора - за 1997г, в архива на АП се съхранява само Искова молба за предявяването им, без данни за съд.дела. 4.4/ На 02.03.07г АСК е поискала вписване на законна ипотека върху имоти на приватизираното дружество, като е постановен отказ за вписване. 4.5/ Купувачът е непререгистриран търговец по ЗТРРЮЛНЦ, поради което се смята за заличен по см. на §5 от ПРЗ на ЗТРРЮЛНЦ. 4.6/ Съгл. принципните мотиви на ВАС, които следва да се прилагат като нова практика на АППК, когато има неизпълнени задължения по приватизационен договор, които са погасени по давност, се издава изричен мотивиран отказ. За вземането на АППК е изтекла погасителната давност, като то е необезпечено и понастоящем длъжникът е заличен търговец. 4.7/ Задълженията на купувача са както следва: 1/ 91 218лв, ведно със зак.лихва от 19.01.98г до окончателното изплащане/към 25.11.24г лихвата е 294 531.73лв/, ведно с 1753.42лв разноски по издаден на 29.05.06г ИЛ по т.дело № 18/98г на СГС; 2/ 404 852лв неустойка за неизпълнението на инвест.програма за 1997г, ведно със зак.лихва от 30.06.98г до окончателното изплащане/към 25.11.24г лихвата е 1 279 068.01лв/; 3/ 116 395.22лв неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 1997г, ведно със законна лихва от 30.06.98г до окончателното изплащане/към 25.11.24г лихвата е 367 732.85лв/. ІІІ / ИД на АППК постановява обж. Решение № 004-К/05.12.24г/въз основа на Протоколно Решение № 8237/05.12.24г ИС на АППК/, връчено на 06.12.24г/жалбата е от 20.12.24г/. С него ответникът отказва издаването на поисканото Удостоверение. В Решение № 004-К/05.12.24г на ИД на АППК и в Протоколно Решение № 8237/05.12.24г ИС на АППК- не е посочен размер на задължение. ІV / С Писмо изх.№ 92-00-22-207/05.12.24г ответникът предоставя поисканата със Заявлението - Справка за актуалния размер на задължението, видно от която по Договора за приватизационна продажба към момента се дължат: 1/ 91 218лв, ведно със зак.лихва от 19.01.98г до окончателното изплащане/към 25.11.24г лихвата е 294 531.73лв/, ведно с 1753.42лв разноски по издаден на 29.05.06г ИЛ по т.дело № 18/98г на СГС; 2/ 404 852лв неустойка за неизпълнението на инвест.програма за 1997г, ведно със зак.лихва от 30.06.98г до окончателното изплащане/към 25.11.24г лихвата е 1 279 068.01лв/; 3/ 116 395.22лв неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 1997г, ведно със законна лихва от 30.06.98г до окончателното изплащане/към 25.11.24г лихвата е 367 732.85лв/. V / Видно от доказателствата по делото: 1/ С Договор от 16.09.94г АП продава на „Джибу“ ЕООД 80% от капитала на „Ескос дограма“ ЕООД. Договорът влиза в сила същия ден, а собствеността се прехвърля от момента на плащане на цената - 700 000 германски марки. При подписването се плащат 70 000 гер.марки и 630 000 гер.марки следва да се платят до 30 календарни дни, като плащането е в български левове/по курса на БНБ/. Съгл. т.16.1 от Договора- купувачът се задължава в срок от 3 години /считано от 16.09.94г/ да запази съществуващия брой работни места при пълна заетост по трудов договор. Видно от Приложение № 7 към Договора- към 30.04.94г в Дружеството има общо 229 работещи. Видно от Справка от 18.02.97г обаче- към 16.09.94г броят на работещите е бил 210. Съгл. т.25.2 и 25.2.2- при неизпълнение дължи неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но незаето работно място за съответния период. Неизпълнението се определя в края на всяка календарна година/т.25.2.3/, като неустойката следва да се заплати в срок 30 календарни дни от уведомлението от продавача - за размера й/дължи се и законна лихва/-т.26.1. При неплащане на неустойката в срок от 30 календарни дни, продавачът има право едностранно да развали договора/т.26.2/. Съгл. т.17 от Договора – купувачът е длъжен за своя сметка да извърши инвестиции в дружеството/от което купува дялове/, в размер на 4 000 000 германски марки за период от 3 години/считано от 16.09.94г/- по предназначение и график съгл. инвестиционен план/Приложение №5 към Договора/. Видно от Приложение №5, инвестициите за 4 000 000 гер.марки са за закупуване на ново оборудване и за поддръжка и ремонт, за период 1994-1997 година. Съгл. т.25.2 и 25.2.1- при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 50% от договорените, но неизвършени инвестиции. Неизпълнението се определя в края на всяка календарна година/т.25.2.3/, като неустойката следва да се заплати в срок 30 календарни дни от уведомлението от продавача - за размера й/дължи се и законна лихва/- т.26.1. При неплащане на неустойката в срок от 30 календарни дни, продавачът има право едностранно да развали договора/т.26.2/. 2/ Със Споразумение от 10.02.95г страните се договарят, че: сумата от 630 000 гер.марки ще се плати в срок до 30.11.94г, както и неустойка за забавено изпълнение в размер на 0.2% от дължимата сума за всеки просрочен ден, считано от 30.11.94г, като собствеността ще се прехвърли след заплащане на тези суми; предвидените инвестиции за 1994г ще се реализират през 1995г/заедно с предвидените такива за 1995г/, и ще се отчетата на 31.03.96г. 3/ Със Споразумение от 03.05.96г страните се договарят, че: дружеството следва да извърши инвестиции в дружеството в размер на 5 000 000 гер.марки, което е сумата от договорените при подписването 4 000 000 марки и 1 000 000 марки-неустойка за неизвършените инвестиции за 1995г/който са били предвидени в размер на 2 000 000 гер.марки/, като инвестициите следва да се направят от 03.05.96г - до 31.12.97г, по срокове и схема съгл. Приложение № 1; при неизпълнение на задълженията по т.16.1 и т.17 от Договора - съгл. т.25.2 ще се дължат неустойки върху договорените инвестиции. 4/ Видно от Справка от 31.10.24г за направените плащания относно 630 000 гер.марки- на 16.12.94г са платени 536 401.48 гер.марки, на 06.01.95г са платени 71 469.24 гер.марки и на 13.02.95г са платени последните 23 116.52 гер.марки, т.е. има надплатени 987.24 гер.марки главница. Неустойката в размер на 0.2% върху забавените 630 000 гер.марки за периода 01.12.94-13.02.95г е в общ размер на 22 044.33 гер.марки, които са били платени до 13.02.95г. 5/ Видно от Протокол №19/ 10.12.96г, към тази дата работещите са 212 броя /със 17 броя по-малко - спрямо справката от м.04.94г обаче/, а инвестициите вместо 2 500 000 гер.марки за 1996г са 1 281 000 гер.марки/ с 1 219 000 гер.марки по-малко/. С Писмо от 18.11.97г купувачът е уведомен, че дължи неустойка за неизвършените инвестиции за 1996г в размер на 609 593 гер.марки, който следва да плати в срок 30 дни от получаване на Писмото/получено на 21.11.97г/. 6/ Видно от Протокол №19/26.0.98г, към тази дата работещите са 163 броя/вместо 210 броя/, а инвестициите вместо 2 500 000 гер.марки за 1997г са 1 690 000 гер.марки/ с 810 000 гер.марки по-малко/. С Писмо от 27.05.98г купувачът е уведомен, че дължи неустойка за неизпълнение на т.16.1 за 1997г в размер на 116 395 218 лева, както и неустойка за неизпълнение на т.17 за 1997г в размер на 404 852 гер.марки, който следва да плати в срок 30 дни от получаване на Писмото/получено на 29.05.98г/. 7/ Видно от КП от 14.03.97г, към тази дата купувачът не е изпълнил задължението си към Държавния резерв/т.23 от Договора/, като ДД „Държавен резерв“ е предявил Иск срещу купувача/д.№ 1303/96г на СГС/, уредили са отношенията си с доп.протокол; представените като инвестиция/закупено ново оборудване/- 2 крана, стоят в двора немонтирани и не са свързани в производствени линии. 8/ Видно от Писмо от 01.03.02г на АП до МВР/по повод изискана информация за приватизационната продажба/- АП е предявила иск срещу купувача относно неплатените неустойки за неизпълнението задължения по т.16.1 и т.17 от Договора / гр.д.№ 1975/99г на АС-София, насрочено за 01.03.02г/. 9/ Видно от докладна записка от 20.08.99г: 9.1/ по предявен иск от АП срещу купувача е образувано гр.д.№ 18/98г на СГС, който осъдил купувача на 91 218 000лв, ведно със зак.лихва от 19.01.98г /в докладната записка подробно се разисква приетата ССчЕ по делото на СГС и е видно, че предмет на делото са били неплатените неустойки за неизпълнението задължения по т.16.1 и т.17 от Договора само за 1996г, посочени в Писмо от 18.11.97г до купувача; 9.2/ АП не е предявила втори иск срещу купувача- относно неплатените неустойки за неизпълнението задължения по т.16.1 и т.17 от Договора само за 1997г, посочени в Писмо от 27.05.98г до купувача- защото купувачът не оспорил размера, но и не ги платил в срок до 29.06.98г. 9.3/ Изводът е, че само за размера на неустойките за 1996г има осъществен съдебен контрол /д.№18/98г на СГС, оспорено от АП и образувано д.№ 1975/99г на АС-София/. 10/ Видно от представените доказателства от публичните регистри: приватизираното дружество „Ескос дограма“ ЕООД става през 1998г „Ескос“ ООД, а през 1997г става „Ескос“ АД /т.е. жалбоподателят по делото/; през 2006г купувачът „Джибути“ ЕООД се преименува на „Интерром Трейдинг“ ЕООД и се сменя едноличния собственик на капитала. 11/ С констативен нот.акт № 57/29.06.07г, „Ескос“ АД е признат за собственик на редица имоти в [населено място], за които има съставени АДС № 1440/94г и АДС № 1414/93г/ за имоти в [населено място]/. 12/ Видно от Писмо от 28.03.25г на Зам.Директор на Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП-София/издадено в изпълнение на съдебно удостоверение/- АДВ се е вляла в НАП от 01.01.10г и информация относно събрани суми по изп.дело № 31650/06г не може да бъде предоставена. Видно обаче от одобрения Доклад № ДД-192/26.11.24г, изп.дело № 31650/06г е по описа на СИС при СРС, а не на АДВ. 13/ Видно от Удостоверение от 16.05.23г от ОУ на обл.София, че за част от имотите по двата АДС /за [ПИ] и [ПИ]/ - няма съставени АДС след влизане в сила на ЗДС/ДВ бр.44/96г/, като не са отписани от актовите книги. 14/ Видно от Удостоверение от 29.10.24г на ОУ-Плевен, [ПИ] в [населено място], обл.Плевен е предмет на АДС № 24/79г, като не е отписан от актовите книги/за сградите в ПИ няма съставен АДС/. За този имот жалбоподателят не представя титул за собственост по делото. 15/ По делото няма данни какви имоти са били собственост на приватизираното дружество- не са представени всички приложения към приватизационния Договор. Съдът намира от правна страна следното: Решението е издадено от компетентен орган, съгл. чл. 22г ал.3 вр. чл. 22б ал.2 т.9 от ЗПСПК вр. чл. 78 ал.2 от ЗДС.Издател следва да е именно ИД на АППК- като представляващ АППК/която издава Удостоверението по чл.78 ал.2 от ЗДС/, като издател не е нито самата АППК, нито НС на АППК, нито ИС на АППК/издал по-ранното Решение № 8237/05.12.24г/. Решението е в писмена форма и съдържа зад.реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Съгл. съдебната практика, фактическите основания може да се съдържат в документите от преписката- в случая те са в Доклад № ДД-192/26.11.24г на Директора на Дирекция „Контрол“ на АППК. Писмо изх.№ 92-00-22-207/05.12.24г не представлява документ от адм.преписка, а представлява заявената в условията на евентуалност/ако се откаже издаване на удостоверението/- справка за актуалния размер на задължението.Данните в нея са извлечени от цитирания Доклад, той съдържа фактическите основания за отказа/наличието на задължения по приватизационния договор/. Съдът намира Решението за проц.незаконосъобразно, по следните съображения: 1/Произнасянето е при неизяснена фактическа обстановка/нарушение по чл.35 от АПК/ и това рефлектира върху конкретния размер на съществуващите задължения. Решението следва да е мотивирано, в т.ч. да съдържа посочване на точния размер на задължението, а това не е така в случая. 2/ За размера на неплатените неустойки за неизпълнението на задължения по т.16.1 и т.17 от Договора - само за 1996г, има окончателно съдебно решение на ВКС от 12.04.06г. За присъдената сума е образувано изп.дело № 31650/06г на СИС при СРС. Жалбоподателят е представил справка от НАП – относно изп.дело № 31650/06г на закритата АДВ, но такава справка следва да се получи от СИС при СРС. От тази справка ще стане ясно дали по образуваното изп.дело купувачът е заплатил неустойките за 1996г или не е. 3/ Видно от Доклад № ДД-192/26.11.24г, в архива на АППК се пази Искова молба - относно неустойките за 1997г, като няма данни за „изхода от съд.производство“. Тази ИМ обаче не е представена от ответника като част от преписката. Всички останали данни по делото са в посока, че изобщо не е бил предявен пред съд иск срещу купувача - за неустойките за 1997г/дори да е имало изготвена Искова молба/. Следва да се извърши проверка дали по тази Искова молба/наличната в архива на АППК/ или по която и да е друга ИМ, е имало образувани в СГС/предвид размера на иска/- дела срещу купувача/посочен със със старо и ново наименование/. 4/ Съгл. чл.78 ал.2 от ЗДС, Удостоверението се издава във връзка с имоти, които са били собственост на „Ескос дограма“ ЕООД, актувани са с АДС и са вписани в актовите книги и понастоящем. Към Договора за продажба от 1994г не са представени всички Приложения, вкл. не е ясно какви имоти е притежавало „Ескос дограма“ ЕООД към момента на продажбата през 1994г и дали те са именно имотите, описани в представените АДС № 1414/93г и АДС № 1440/94г/а те касаят само имоти в [населено място]/. Видно от представеното от жалбоподателя Удостоверение от ОУ на обл.София, има одобрена впоследствие КККР, като ПИтата по КККР не съвпадат с имотите по АДСтата. Следва да се установи за кои точно имоти се провежда изобщо производството по чл.78 ал.2 от ЗДС, тъй като това производство не е самоцелно/както се сочи в Решение по д.№ 7058/17г на АССГ, потвърдено с цитираното от ответника Решение на ВАС по д.№ 14583/18г/. В случая заявител е именно приватизираното дружество, т.е. собственикът на имотите/а не купувачът по приват.Договор/, поради което заявителят е имал активна проц.легитимация да поиска Удостоверението. Остава неясно защо се представя от жалбоподателя Удостоверение от обл.Управител на обл.Плевен - за имот в [населено място], по АДС № 24/79г. Вероятно и за този имот ще се провежда производство по чл.78 ал.2 от ЗДС- но пред обл. Управител на обл.Плевен. Което още веднъж потвърждава колко е наложително да се установи какви имоти е притежавало приватизираното дружество към момента на Договора. 5/ След като събере всички тези данни, ответникът ще направи пълни фактически установявания и те вероятно ще променят произнасянето му- ако не като диспозитив/отказ/, то като мотиви /размерът на задълженията може би ще е различен/. 6/ На осн. чл. 22д ал.3 от ЗПСПК, НС на АППК дава указания на ИС на АППК- по прилагането на закона. Това е сторено с Решение на НС на АППК от 25.02.21г, като е указано на ИС на АПКК занапред да съобразява произнасянето си с мотивите на Решение № 10732/19г на ВАС и при наличие на погасени по давност задължения по приватизационни договори - да постановява изричен отказ за издаване на Удостоверение по чл. 78 ал.2 от ЗДС. Следва да се отбележи обаче, че в казуса пред ВАС е нямало спор относно наличието на неизпълнени задължения и техния размер, като спорът е бил, респ. мотивите на ВАС са само - дали ако са погасени по давност установените по размер задължения, това е равнозначно на липса на неизпълнени задължения по приват.договор. В настоящия случай се спори, че изобщо има неизпълнени задължения, спори се и какъв е точния размер на неизпълнението задължения/ако има такива. Точно това следва да се установи от ответника при новото разглеждане на преписката - дали по изп.дело на СРС е събрана присъдената сума за неустойките за 1996г или е останала несъбрана и дали изобщо е водено дело и какъв е изходът му - за неустойките за 1997г. Едва след безспорно установяване на наличието на задължения и техния точен размер, ще стои на обсъждане въпроса дали и кога са погасени по давност /да се посочат конкретни дати на погасяване по давност/. Ако са- ще се приложат мотивите на ВАС /че погасени по давност задължения не са равнозначни на липса на неизпълнени задължения/. А цялото производство по заявлението за издаване на Удостоверението би било допустимо едва след като се установи точно за кои имоти/собственост на приватизираното дружество и актувани като държавни/, се иска издаване на Удостоверение. Проц.нарушение е съществено, тъй като фактическата обстановка е непълно установена и това препятства от една страна преценката за мат.законосъобразност на Решението, а от друга страна- ако не бе допуснато, има вероятност произнасянето да е в друг смисъл. Решението следва да се отмени като проц.незаконосъборазно и преписката да се върне за ново произнасяне, при което ответникът да събере указаните му доказателства и да направи пълни фактически установявания относно релевантните факти. При този изход на спора- на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, както са претендирани по списък - 50лв дър.такса, 5 лв за СУ и 1000лв договорен и внесен адв.хонорар/в мин.размер по чл.8 ал.3 от Наредба №1/04г, поради което възражението за прекомерност е неоснователно/, общо 1055лв. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК, Съдът