РЕШЕНИЕ

№ 2174

Бургас, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - VI-ти състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 20247040700589 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът А. Х. А., с адрес: Затвора Бургас, и с процесуален представител, определен по реда на закона за правната помощ – адвокат К. А., е предявил иск по чл.256 от АПК против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за това, че въпреки нормативно регламентираното изискване да обособи стая за групова работа, бездейства и не извършва това задължение, вменено с чл.43, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.149, т.3 от ППЗИНЗС. В първоначално депозираното искане искането по чл.256 от АПК е посочено само в едно изречение, а именно бездействие на администрацията, изразяващо се в необособяване на стая за групова работа. В последващо уточнение ищецът е заявил, че според чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, но в случая ответникът бездейства и не изпълнява нормативно регламентираното му задължение в чл.149, т.3 от ППЗИНЗС и необособява помещения за клубни дейности. Иска ответникът да бъде задължен в определен от съда срок да изпълни нормативно регламентираното му задължение в чл149, т.3 от ППЗИНЗС.

В съдебно заседание ищецът лично и с определения му по реда на ЗПП процесуален представител поддържат искането по чл.256 от АПК и пледират за осъждане на ответника да преустанови незаконо-съобразното си бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт М. С., оспорва иска и иска той да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя писмени бележки. В депозирания преди съдебно заседание писмен отговор е посочено, че лишените от свобода, на които е определен специален режим (какъвто е А.), се настаняват в постоянно заключени помещения, със засилен надзор и охрана, като според законовите разпоредби участието им в колективни мероприятия се осъществява само с осъдени от същата категория с оглед законовата разпоредба, касаеща мерките за сигурност. Представя справка, изготвена от инспектор П. Л., на длъжност ИСДВР в първа зона за повишена сигурност и пледира за отхвърляне на иска на А. А. и за осъждането му да заплати юрисконсултско възнаграждение. Аналогични са възраженията в депозирано в съдебно заседание писмено становище.

ФАКТИ:

А. Х. А. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен специален режим, който последно е продължен със заповед № БС 80/18.12.2023 г. на началника на Затвора Бургас. Според представената справка, изготвена от инспектор П. Л., в първа зона за повишена сигурност на Затвора Бургас, където е настанен А., няма изградено помещение, обособено за извършване на социални дейности. В коридора на първа зона за повишена сигурност са обособени единствено спални помещения, предвидени за лицата, изтърпяващи наказание „доживотен затвори“ и „доживотен затвор без замяна“, настанени на основание чл.54, чл.71, ал.2, ал.3 във вр. с чл.197 от ЗИНЗС. В справката е посочено, че във връзка с изискванията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС след приключване на престоя на открито лишените от свобода, осъдени на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ се прибират в спалните помещения, където престоят им се извършва при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. По тази причина там не е изградена стая за социални дейности. Същевременно в справката е посочено, че социалните и културно-информационни мероприятия с тези осъдени лица се провеждат в други части и помещения на затвора – в стая за разпределение, разположена на втория етаж; в зала „Хоризонт“, разположена на петия етаж; в методически кабинет, разположен на третия етаж; в библиотека, разположена на петия етаж; параклис, разположен на място за престой на открито и спортна площадка също разположена на място за престой на открито. В справката е посочено още, че във връзка с необходимостта от провеждане на културно-информационни дейности в коридора на първа зона за повишена сигурност се поставят информационни табла, от които лишените от свобода се информират за бележити дати от българската история и други важни събития. Със справката се информира съдът, че А. през м.септември и м.октомври 2022 г. е участвал в специализирана групова работа по програма за „Общуване, разрешаване на конфликти и водене на преговори“, проведена в помещение извън коридора на зоната, а през м.октомври 2024 г. е участвал в провеждането на специализирана групова работа по програма за „Умение за мислене“, проведена в стая за разпределение, разположена на втория етаж. Посочено е още, че на лишените от свобода от първа зона е осигурена възможност за участие в трудов процес, където А. се е включил в периода 14.05.2013г.-01.06.2021г. и е спрян по негово желание. Твърди се, че нормите, посочени от А. в исковата молба, се отнасят за отделения и групи, които не са обособени като зони за повишена сигурност и в които са настанени лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, които не са поставени на специален режим. Посочено е още, че изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ също участват в провеждането на творчески, културни, спортни и други дейности, които се организират в посочените помещения и площадки, които са разположени извън зоната за повишена сигурност. На същите осъдени лица е предоставена възможност за регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност. Спалните помещения са оборудвани с кабелна телевизия. Затворът Бургас е посещаван от представители на различни религиозни общности, които също провеждат беседи с осъдените лица. Ежедневно с настанените в първа зона за повишена сигурност се провеждат индивидуални разговори с инспектор социална дейност и възпитателна работа. При заявено желание осъденото лице може да бъде консултирано и от инспектор психолог. Осигурен е и регламентиран достъп до медицински център.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск по чл.256, ал.1 от АПК е допустим, тъй като твърдяното бездействие на ответника да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, засяга ищеца, т.е. следва да се приеме, че същият има правен интерес, а доколкото оспорването на такова бездействие е безсрочно – искът може да се предяви по всяко време.

В първоначалното искане, с което е бил сезиран съдът по административно дело № 470/2024 г. по описа на Административен съд Бургас ищецът А. е посочил, че конкретното бездействие на административния орган се изразява в необособяването на стая за групова работа. В последвалото уточнение (л.20-л.21) ищецът е посочил, че според чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода, освен помещения за жилищни нужди, трябва да разполага с помещения за осъществяване на поправително възпитание. Същевременно се е позовал и на чл.149, т.3 от ППЗИНЗС с твърдението, че ответникът не е организирал и обособил стая за клубна дейност по интереси. Така описаното оспорване е отделено с определение № 2421/25.03.2024 г. по административно дело № 470/2024 г. и въз основа на това определение е образувано настоящото съдебно производство.

Според чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважение на човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл.149, т.3 от ППЗИНЗС творческите и културните дейности на лишените от свобода включват организирана клубна дейност по интереси.

От така цитираните норми не се извлича задължение за ответника да създаде и обособи стая за групова работа или за клубни дейности по интереси. Нормите вменяват задължение да се обособят помещения освен за жилищни и битови нужди и такива, които ще спомогнат за осъществяване на поправителното въздействие в каквото се изразяват целите на наказанието. В чл.149 от ППЗИНЗС са изброени пет различни хипотези, които следва да изпълнят понятието „творчески и културни дейности“ на лишените от свобода, между които по т.3 е регламентирано организирането на клубна дейност по интереси. Така визираните задължения могат да се изпълнят без да е необходимо специално обособяване на стая, в която да се организира тази клубна дейност по интереси. Както е посочил и ответникът, творческите и културни дейности на лишените от свобода по смисъла на чл.149 от ППЗИНЗС могат да се осъществяват на територията на Затвора Бургас в най-различни помещения, които не са обособени за жилищни или битови нужди, каквито са помещенията, изброени в представената справка – стая за разпределение, зала „Хоризонт“, методически кабинет, библиотека и др. Тези помещения попадат в хипотезата, визирана в чл.43, ал.2 от ЗИНЗС – помещения за осъществяване на поправително въздействие. Клубните дейности по интереси след съответната организация могат да се извършват именно във въпросните помещения.

Ответникът в своя писмен отговор признава за липсата на обособено помещение за клубни дейности и съдът приема, че този факт не подлежи на някакво допълнително доказване, тъй като ищецът твърди, че няма такова помещение, а ответникът не оспорва това твърдение. Съдът обаче счита, че законодателят не е вменил на ответника задължение да създава такова помещение. Законодателят е вменил задължение да се създадат помещения за осъществяване на поправително въздействие, които следва да са различни от помещенията, свързани с непосредствените битови нужди и сън. От представената от ответника справка става ясно, че в Затвора Бургас има такива помещения. Освен това има и параклис, който касае реализирането на религиозни мероприятия – чл.149, т.4 от ППЗИНЗС. Има и спортна площадка, както и помещенията, които по-горе съдът цитира. Именно в тях могат да се организират и клубни дейности по интереси. Нормата на чл.149, т.3 от ППЗИНЗС задължава ответника да организира такива клубни дейности по интереси, но никъде не му вменява задължение да обособи специална стая за това.

По делото не е спорно, че ищецът е поставен на специален режим. Съгласно чл.54 от ППЗИНЗС лишените от свобода на специален режим изтърпяват наказание в затвори от закрит тип. Настаняват се в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим. Могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Според чл.315, ал.3 от ППЗИНЗС в зоните за повишена сигурност, в каквато се намира и ищецът, в които са наказаните с наказателна килия, настанените по чл.12 и чл.248 от ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и поставените на специален режим, отключването, влизането и извеждането от килиите се допуска само в присъствието на най-малко още един служител от надзорно-охранителния състав.

Тези нормативни изисквания, с които ответникът несъмнено е длъжен да се съобразява, препятстват свободното движение на лишения от свобода, като ищеца, из различни помещения в очертанията на сградата на Затвора Бургас. Те сочат, че организирането на клубна дейност по интереси за лишените от свобода на специален режим може да се осъществи само в рамките на зоната за повишена сигурност, където те се намират или на друго място, но само при засилено присъствие на служители от надзорно-охранителния състав. Затова възраженията на ответника, че в зоната за повишена сигурност дейностите по чл.149 от ППЗИНЗС не могат да се осъществяват в специално обособена за това стая, тъй като тези лишени от свобода трябва да са настанени в постоянно заключени помещения и при засилен надзор е основателно. Според съда това не е пречка да бъде обособена такава стая и в нея да се извършват визираните в чл.149 ППЗИНЗС дейности, като за това е нужно те да се осъществяват съобразно изискванията на чл.315, ал.3 от ППЗИНЗС - при повишено присъствие на служители от надзорно-охранителния състав и при нужната организация и график за това. На ответника обаче не е вменено от закона изрично задължение непременно да обособи такава стая. Затова и съдът счита, че не може да го задължи за това с процесното решение.

По изложените съображения следва да се направи извод, че няма незаконосъобразно бездействие на ответника по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, в каквато насока са оплакванията на ищеца. Затова искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Неоснователни са възраженията на ответника в писмения отговор, касаещи хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК, тъй като не се твърди неизвършването на фактически действия, а се твърди бездействие по задължени, произтичащо пряко от нормативен акт, което обосновава правна квалификация на процесния иск по чл.256, ал.1 от АПК.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ищеца в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът