Решение № 6046 от 8.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11088/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: 130175000 и седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III, ет.2 и 3, срещу Уведомление за разноски от 02.09.2025г. по изпълнително дело № 20258510402642 на ЧСИ М. П., с което е отказано изменение на приетите за събиране разноски по Постановление за разноски с изх. №49520 /26.08.2025г. на ЧСИ М. П. по изпълнително дело №20258510402642 на ЧСИ М. П.. По подробно изложени съображения дружеството-жалбоподател „Софийска вода“ АД иска да не му бъдат възлагани разноски Жалбоподателят поддържа, че съгласно забележката към т. 31 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. Въпреки отправеното от длъжника искане, ЧСИ П. не му е предоставил документи, обосноваващи приемането за събиране на посочената сума, поради което посочената такса е начислена незаконосъобразно. На второ място, се иска редуциране на пропорционално дължимата такса съгласно т.26 ТРЗЧСИ предвид възраженията за дължимостта на т.31 ТТРЗЧСИ.

Оспорва и начислената за събиране от ЧСИ П. допълнителна такса в размер на 10 лв.

/12лв. с ДДС/ по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на обжалваното уведомление, тъй като обжалваното уведомление му е връчено по електронен път на посочен от "Софийска вода" АД електронен адрес.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК не е подадено становище от взискателя „ТАЙБРЕЙК УИНЪР“ ЕООД.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона. Изтъква, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна: Процесното изпълнително дело №20258510402642 на ЧСИ М. П. е образувано на 25.08.2025г. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 17.04.2025г. от Районен съд – София, на основание определение по ГД № 8980 от 2019г. на СРС, 29 с-в, по молба на взискателя „ТАЙБРЕЙК УИНЪР“ ЕООД срещу длъжника на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, за събиране на сумата от 180лв., представляваща дължимо се адвокатско възнаграждение по същото производство.

Към молбата е представен и договор за цесия от 14.08.2025г., с който „ТАЙБРЕЙК УИНЪР“ ЕООД е придобило процесното вземане от адв Н.И., както и доказателства за уведомяването на длъжника за процесната цесия.

До длъжника на „Софийска вода“ АД е изпратена Покана за доброволно изпълнение с inxJN® 49517 /26.08.2025г, ведно с Постановление за разноски с изх.№ 49520 /26.08.2025г, получена на 27.08.2025г.

На 29.08.2025г по специалната сметка на ЧСИ М. П. са постъпили 499, 55 лв., заплатени доброволно от длъжника на „Софийска вода“ АД.

На 29.08.2025г. по изпълнителното дело е постъпила молба с вх.№ 89899/29.08.2025г., подадена от на „Софийска вода“ АД, с искане за уточняване за какви действия с начислена сумата от 12.00 лв. посочени в приложеното към поканата за доброволно изпълнение постановление за разноски.

На 04.09.2025г на длъжника „Софийска вода“ АД е връчено съобщение с изх.№ 50804/02.09.2025г., с което съдебният изпълнител:

• отказва да намали приетата за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер па 12, 00 лв. с ДДС. Таксата е авансово заплатена от взискателя и е издаден счетоводен документ сметка, като към съобщението е приложена издадената сметка;

• отказва да бъде намален размерът на пропорционалната такса съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същият не се влияе от начислените такси по изпълнителното дело съгласно ТТРЗЧСИ;

• приема за събиране такса но т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12, 00 лв. с ДДС за изготвяне на съобщение с изх.№ 50804 /02.09.2025г. до длъжника.

Към същото съобщение е приложена и сметка №330660/01.09.2025г., която само посочва сумата от 10лв. като допълнителна такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, но не сочи вида на допълнителната услуга в сметката.

На 16.09.2025г. в кантората на ЧСИ М. П. е постъпила жалба с вх. № 96103/ 16.09.2025г., въз основа на която е образувано настоящето производство.

Съдът намира за установено следното от правна страна: Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски. Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение.

В т. 31 от ТТРЗЧСИ са изброени разходи, които съдебният изпълнител начислява като допълнителни разноски, а според забележката към този член допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. Според чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Съгласно алинея втора в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

В процесния случай е издадена сметка №330660/01.09.2025г., която само посочва сумата от 10лв. като допълнителна такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, но не сочи вида на допълнителната услуга в сметката. Процесната сметка не сочи естеството на предоставените допълнителни услуги, въпреки че разпоредбата на т. 31 от ТТРЗЧСИ предвижда девет самостоятелни хипотези.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ТТР към ЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0, 50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

Предвид гореизложеното съдът намира, че допълнителната такса в размер на 12лв., като допълнителна такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, е начислена неправомерно.

Съдът намира, че незаконосъобразно е начислена и таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ, начислена с обжалваното уведомление от 04.09.2025г. за неговото връчване. В процесния случай уведомлението до длъжника не е изпратено по пощата, а е връчено по реда на чл. 38, ал. 3 ГПК на посочен от длъжника адрес на електронна поща, за което действие не следва да се приема, че се начислява и дължи такса. Връчването на страните на подлежащ на обжалване акт на ЧСИ е негово служебно задължение, което няма пряка връзка с извършване на изпълнителен способ, поради което няма основание подобни разноски изобщо да се начисляват отделно, а съответно и да бъдат заплащани от длъжника. Несъстоятелни са и останалите доводи на ЧСИ. Връчването на акт на съда, респ. – на съдебния изпълнител на посочен от страната адрес на електронна поща не съставлява нито услуга по см. на чл. 143 от ЗЕС, нито електронна съобщителна услуга по смисъла на Директива 2002/21/ЕС от 07 март 2002 г., както поддържа ЧСИ П.. ЧСИ не е предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, нито лице, осъществяващо електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, поради което позоваването от него на разпоредбата на чл. 143 ЗЕС е несъстоятелно. Таксата по т. 4 е предвидена като проста/обикновена и съставлява възнаграждение за ЧСИ за извършените действия по изпращане по пощата на книжата (за труд и разходи) тогава, когато връчването не е част от самото изпълнително действие и не се осъществява пряко чрез служител на ЧСИ.

Жалбата съдържа и оспорване против начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В постановлението за разноски е начислена такса по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 46, 45лв. Съдът намира, че предвид събраната сума в изпълнителното дело дължимата се пропорционална такса е в размер на 44, 11лв. Поради това и обжалваното уведомление следва да бъде отменено в частта, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановлението за разноски, с което е начислена такса по чл.26 ТТРЗЧСИ за разликата над 44, 11лв., като пропорционалната такса бъде намалена до дължимия се размер от 44, 11лв.

Предвид гореизложеното жалбата на „Софийска вода“ АД се явява основателна. Настоящият съдебен състав намира, че общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски "в процеса относно разноските". Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските /постановлението за разноските/ при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение №393/17.09.2018г. по гр.д. №2845/2018г. на ВКС, IV ГО; Определение №254/05.08.2020г. по ч.т.д.№810/2020г. на ВКС, І ТО; и др./.

Предвид гореизложеното съдът