Решение № 289 от 19.11.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 442/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от БГ Асет Мениджмънт ООД, ЕИК102891778, със седалище гр. Бургас, ул. Васил Априлов№2, ет.2, чрез адв. К. Семова и адв. А. Динков от БАК, съдебен адрес гр. Бургас, пл. Баба Ганка№8 против С. Е. И., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49 242лева, представляваща главница по договор за съвместна дейност, сключен между страните –неизплатена част от печалба от съвместна дейност за стопанските 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г., при условията на евентуално съединяване за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49 242лева, представляваща сборна главница –неплатен наем за стопанските 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г. по сключени между страните договор за наем на земеделска земя от 15.07.2020г., изменен с анекс от 15.07.2020г. и договор за наем на земеделска земя от 24.06.2021г., изменен с анекс от 24.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба-30.10.2023г. до окончателното плащане. Твърди се, че в периода 2006г.-2023г. ищцовото дружество притежава в идеални части 11 броя подробно описани в исковата молба поземлени имоти, находящи се в с. Стамболово, община Хасково. Посочва се, че през 2012г. БГ Асет Мениджмънт ООД е встъпило в трайни търговски отношения с ответника С. И.–регистриран земеделски производител, който уведомил за възможността за почистване на недвижимите имоти и получаване на евро субсидии и предложил да организират съвместен бизнес. Според ищеца между страните през месец октомври 2012г. е сключен консенсуален, ненаименован договор за съвместна дейност, по силата на който са постигнали съгласие БГ Асет Мениджмънт ООД да предостави земята за общо ползване с договор на осн. чл. 4а от ЗСПЗЗ и да заплаща авансово 50 процента от всички разходи за съвместна дейност, съответно С. И. се задължил да организира и ръководи всяко лято работата по почистването на терените, както и да администрира заявяването на земите за подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители. Ищецът твърди, че договорът за съвместна дейност е сключен в писмена форма чрез подписване на анекс към договора за наем. Съгласно уговорките между страните е следвало да заплаща предварително половината от прогнозните разходи и ответникът да задържа от печалбата за предходната година необходимата сума за обработка за следващата година. Излага, че страните подписали договори за наем по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ, за целите на заявяването на земите от И. за подпомагане пред ОСЗ по реда на ЗПЗП и едновременно с него анекс относно финансовите си отношения и разпределението на печалбата. Имали уговорки да си разпределят чистата печалба от дейността, получена под формата на субсидии след приспадане на всички разходи. Поддържа, че за стопанската 2020г.-2021г. е получил само 8420лв., за стопанската 2021г.-2022г. нямало плащане и след направена справка в ДФ Земеделие ищецът установил, че ответникът е получил субсидии в размер на 47 739 лева за 2021г. и 67 885лева за 2022г. Ищецът уточнява вземанията си съгласно справка на основание чл.366 ГПК. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответникът оспорва исковете с отговора на исковата молба, депозиран в срок. Твърди, че в периода 14.02.2008г.-05.03.2021г. управител и законен представител на ищцовото дружество е Д. Д., който е брат на адвокат А. Д. и е действал като подставено лице предвид законовата забрана адвокати да бъдат управители в търговски дружества. Оспорва наличието на договор за съвместна дейност, сключен с ищеца. Посочва, че като земеделски производител е ползвал земите, заявил ги е за подпомагане, обработвал ги е и му е изплащано подпомагане по схеми и мерки СЕПП, ЗДП, АЕП и ПП или т.нар. „субсидии“. Възразява, че ищцовото дружество не е едноличен собственик на процесните имоти, като притежава 30 процента идеални части от правото на собственост. На следващо място оспорва твърдението, че А. Д. е финансирал дейността му. Посочва, че Д. е превел пари на ответника единствено през 2014г. с посочено основание „заем“. Заявява, че му върнал заетите средства в общ размер на 6815лева. Поддържа, че първоначално Д. му казал, че ще са партньори и ще делят приходите и разходите, след това заявил, че парите, които е давал като заеми и представляват всъщност разходи трябва да му бъдат върнати. Твърди, че е бил заблуден от А. Д. относно останалите съсобственици на недвжимите имоти - ирландци, че били престъпници и ги издирват от Интерпол, съответно нямало как ответникът да ги намери и да сключи договор с тях. Впоследствие станало ясно, че това не е вярно и, че един от съсобствениците е завел дело срещу БГ Асетс Мениджмънт ООД, за това, че дружеството е отдавало съсобствената земя под наем и пред съсобствениците е представило договор, в който пише, че е отдавало земята срещу наемна цена в размер на един лев за декар. В тази връзка било образувано гр.д.№2190/2023г. на БОС, по което била одобрена съдебна спогодба. Анексите към договорите за наем се оспорват като нищожни поради противоречието им със закона – чл.38, ал.1от ЗПЗП вр. пар.1 от ДР на ЗПЗП и чл.11, ал.2, т.1 и чл.12 от ЗПЗП, забраняващ отпускането на директни плащания на лица, които не са активни земеделски стопани и Регламент /ЕС/№1307/2013г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г., уреждащ правилата за плащане, при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона, като се излагат подробни доводи. Въведени са евентуални възражения за нищожност на анексите поради противоречие на добрите нрави предвид съществената нееквивалентност на насрещните престациите и преследване на неправомерна цел, както и за нищожност поради липса на основание. В отговора на исковата молба се съдържа и евентуално имплацинтно възражение за унищожаемост на сделките предвид въвеждането на ответника в заблуждение от действалия като представител на ищцовото дружество към сключването на анексите адв. А. Динков. Прави възражение за прихващане със сумата в размер на 5311 лева – надплатена главница за стопанската 2020г.- 2021г. Ангажира доказателства. Претендира разноски. В срока за отговор на исковата молба са предявени насрещни искове за прогласяване нищожността на анексите към договорите за наем като нищожни на заявените в отговора на исковата молба основания, както и за осъждане на БГ Асетс Мениджмънт ООД да заплати на С. И. на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата в общ размер на 36 276, 50лв., платена без основание въз основа на анексите. Ищецът по първоначалните искове се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба и отговор срещу насрещните искове, депозирани в срок. Допълва, че в исковата молба е посочено, че ищецът е съсобственик, а не едноличен собственик на процесните имоти, които представляват комасиран терен с площ от 2 576 дка. Уточнява, че към момента на подписване на първия договор за наем и анекс към него И. не е регистриран като земеделски производител. Ишцовото дружество било в основата на създаването на бизнеса на ответника и на огромните печалби, които е реализирал от самото начало, без да е имал работници, машини и опит като земеделски производител. Твърди, че в продължение на десет години, в периода 01.10.2012г.-24.06.2021г. страните са били в трайни търговски правоотношения по смисъла на чл.292 от ТЗ и са сключвали един и същ договор и анекс. Първият сключен договор бил подписан от двете страни присъствено, а следващите по инициатива на ответника, който изготвял договора и анекса и ги изпращал за подпис на ищеца, за да може да заяви земите за подпомагане по реда на ЗСПЗЗ. И. сам добавил нова алинея 5 към чл.4 в договора за наем, препращаща към чл.30, ал.3 от ЗС, за да е ясно, че предмет на договора е цялата земя, а не идеални части от нея. Посочва, че ответникът е получил доход от поне 250 000 лева за 10 години и няма диспропорция в насрещните престации, която да води до накърняване на добрите нрави. Намира, че в чл.1, т.1 от анексите към договорите за наем е уговорена формула за изчисляване на наема, в която участват получените субсидии. Счита, че не е уговорено получаване на субсидия от наемодателя, а плащане по търговска сделка. Заявява, че се е съгласил да сключи договори за наем и анекси само при това условие и ако не е било така е нямало да отдаде под наем имота на И.. Оспорва се твърдението в отговора, че ищецът не е участвал авансово в разходите. В подкрепа на наведените доводи за сключен договор за съвместна дейност се посочва, че ответникът е ползвал безплатно жилище в гр. Хасково, предоставено му от ищеца, както и, че от адв.Динков са извършени действия по процесуална защита по водени срещу земеделския производител съдебни производства, включително са заплащани държавни такси по тях от ищеца. Оспорва се липсата на знание на ответника относно съсобствеността върху имота към сключване на договорите и анексите, като се сочи, че още през 2018г. във водената кореспонденция между страните И. заблудил ищеца, че заплаща наем в продължение на две поредни години на съсобственика Честърфийлд Естейтс Лимитид ЕООД, като искал да приспадне заплатения на този съсобственик наем от полагаемия на ищеца наем. В хода на т.д. №2190/2022г. на БОС станало ясно, че това твърдение на ответника не отговаря на истината. Развива доводи, че след като субсидиите, имащи характер на доходи, постъпят в сметката на земеделския производител тези суми престават да бъдат субсидии и с тях земеделският производител разплаща своите задължения за наеми, заплати и т.н. Счита, че няма правна норма, която да забранява изплатените субсидии да се ползват за заплащане на наема, както и наемът да се определя като функция от дохода на земеделския производител. Твърди, че ако страните бяха уговорили И. да заплаща средния пазарен наем, определен по реда на пар.2 е от ЗСППЗЗ размерът на наема щеше да е същия и дори по-висок. Посочва, че видно от приложените граждански договори И. делегирал цялата дейност, включително управлението на земите на други земеделски производители, само заявявал земята за подпомагане и администрирал получаването на субсидии. Позовава се на разпоредбата на чл.297 от ТЗ, според която търговската сделка не може да се унищожава поради крайно неизгодни условия. Ответникът е предявил допълнителна насрещна искова молба в срок. Намира, че не може да се сключи договор за съвместна дейност с предмет субсидии. Възразява, че средният пазарен наем е приблизително 10 пъти по- нисък от посочения в анексите. Развива подробни доводи по същество на спора. Ищецът е депозирал отговор срещу допълнителната насрещна искова молба в срок, с която поддържа отговора на допълнителната искова молба. Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 228 от ЗЗД и чл. 232 вр.чл.228 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл.26, ал.1, изр.1, пр.1, пр. 2 и пр.3 и чл. 26, ал.1, изр.2, пр.1 от ЗЗД, съединени при условията на евентуалност, с които са кумулативно съединени насрещни искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно между страните, че съгласно приложените 44 броя договори за покупко-продажба от 18.07.2006г., както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №29 по нотариално дело №849/2005г. на нотариус, рег.№352 на НК, ищцовото дружество БГ Адетс Мениджмънт ООД е придобило в периода 2006г. -2023г. правото на собственост върху идеални части от следните недвижим имоти, представляващи самостоятелни обекти по КККР на село Стамболово, област Хасково: поземлени имоти с идентификатори 68727.204.3, 68727.204.122, 68727.205.95, 68727.207.17, 68727.207.19, 68727.208.192, 68727.204.96, 68727.203.21, 68727.205.1, 68727.205.2, както и самостоятелен обект по КККР на с. Жълти Бряг, област Хасково с идентификатор 29550.136.489. Посочените имоти, представляващи пасища /мери/ и изоставени ниви са отдавани под наем от ищеца на ответника С. Е. И. по сключени писмени договори за наем по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ за срок от една година и анекси към тях в периода 01.10.2012г. - 24.06.2021г. В чл.3, т.1 от договорите за наем е предвидено наемателят да заплаща наем в размер на три лева на декар, като предмет на наема съгласно чл.1 са собствените на наемодателя 30 процента идеални части от имотите. На датите на подписване на наемните договори страните са подписвали анекси към тях, с които е променяна наемната цена, като наемателят следва да заплаща на наемодателя половината от нетния приход, който получава от експлоатацията на земята през съответната година, след приспадане на извършените разходи. В чл.1, т.1 от анексите е определен нетният приход като сбор от всички субсидии, помощи, бонуси и други подобни, а също всички други оценяеми в пари и други извършени приходи, които наемателят е получил вследствие експлоатацията на земята. За целта на определяне на нетния приход страните и размера на плащането на наемодателя страните са се споразумели всеки един разход да бъде предварително съгласуван и одобряван от двете страни, като плащането на наемодателя да се извършва след в 15 дневен срок след реалното получаване на съответния приход от страна на наемателя – чл. 1, т.2 и чл.1, т.3. Безспорно се установява по делото, че ответникът С. Е. И. е регистриран като земеделски производител, като е получавал субсидии от Държавен фонд Земеделие по Закона за подпомагане на земеделските производители срещу почистването и поддържането на процесните имоти в добро земеделско и агро-екологично състояние. При тълкуване на действителната обща волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД в приложените договори за наем и анекси към тях, както и на уговорките относно начина на определяне на наемната цена във връзка една с друга в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта на договора и обичаите в практиката, съдът приема, че страните са обвързани от договор за съвместна дейност, по силата на който ищецът като съсобственик е предоставил земеделска земя по наемни договори по чл.4а от ЗСПЗЗ, като ответникът от своя страна в качеството си на земеделски производител се е задължил от свое име и за обща сметка да организира и ръководи работата по почистване на терените, като администрира заявяването на земите за подпомагане по по Закона за подпомагане на земеделските производители. Видно от уговорките престацията на ищеца е да осигури ползването на земеделските земи и да сключи наемен договор с ответника, което е основание за заявяване на земите в ОСЗ за получаване на субсидииите. Насрещните престации на ответника са извършването на дейностите по почистване и поддържане, необходими за получаване на субсидиите, както и заплащането на ищеца на половината от нетния приход, след приспадане на всички разходи. Съгласно трайната съдебна практика при изясняване на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл.20 ЗЗД, но като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на договора, както и как са изпълнявани задълженията по него. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 10/07.09.2010 г. по т.д.№ 241/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 38/27.02.2012 г. по гр.д. № 1227/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 121/27.09.2013 г. по т.д.№ 621/2012 г. на ВКС, ТК, І г. о., решение № 220/31.07.2014 г. по гр.д.№ 6126/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение № 191/13.12.2016 г. по т.д.№ 3015/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. С исковата молба са представени извлечения от водената кореспонденция по електронна поща между страните, видно от които ответникът е изпратил на ищеца на 29.01.2024г. за подпис в прикачен файл проект на договор за наем, на 27.05.2014г. калкулация на изплатени субсидии и суми за получаване, на 13.06.2014г. подробно описание на дейности по почистване и предварителна калкулация на разходи, като е помолил ищеца да му преведе половината от разходите в размер на 5000лв., платежно нареждане от 13.06.2014г., удостоверяващо извършен превод от ищеца на сумата в размер на 5000 лева по банкова сметка на ответника, съобщение от ответника по електронна поща на ищеца от 04.07.2014г., съдържащо окончателен размер на разходите и искане да му преведе още 915 лева, както и второ съобщение от 15.07.2014г. да му бъдат преведена сумата от 915лв. В предходно съобщение по електронна поща А. Д. го уведомява, че ще преведе сумата в размер на 615 лева, след удържане на направени разходи за нощувки, платежно нареждане от 15.07.2014г., удостоверяващо извършен превод от ищеца на сумата в размер на 615 лева по банкова сметка на ответника, на 21.07.2014г. ответникът е уведомил ищеца за допълнителни разходи за закупуването на G P S за трасиране на имотите в размер на 2400лв., като половината от разходите са му заплатени от ищеца с платежно нареждане от 22.07.2014г., съобщения от 21.05.2015г., съдържащи предварителна калкулация на разходите за стопанската 2015г. и работите, които следва да се извършват, от 25.01.2017г. с график на очакваните плащания. В приложените имейли от 26.01.2017г.и 27.01.2017г. до ищеца С. И. изрично е посочил, че уговорката им е била винаги да делят печалбата след получаване на плащанията и приспадане на разходите. От ответника са изпращани до ищеца по електронен път на 12.05.2017г. подробен отчет за финансите през 2016г. приходи, разходи, чиста печалба и задържана авансово сума за разходи за следващата 2017г., на 10.01.2018г. отчет за дейността през 2017г. с изчисление на чистата печалба за разпределение и индикативен график с очаквани плащания, на 11.05.2018г детайлна калкулация на получените субсидии, калкулация на разходите и изчисление на печалбата, на 12.09.2019г. рекапитулация на разходите за 2019г., на 02.10.2019г. е отправил искане да подпишат договор за наем за 2019 г. - 2020 г., като потвърждава начина на разпределение на печалбата - разделяне на приходите и разходите по равно, ищецът се съгласява да подпише, но иска разплащанията да са едновременно с постъпленията на ответника, на 01.05.2020г. потвърждава получаване на авансовото плащане от ищеца на прогнозните разходи и потвърждава начина на разпределение на печалбата от съвместната дейност, като на ищеца се следват нетни приходи в размер на 8099, 50лв. от реализираните субсидии в размер на 16 199лв. Представен е протокол №955 от 22.05.2023г. от проведено съдебно заседание по т.д.№2190 по описа на БОС за 2022г., по което е проведен разпит на ответника С. И. в качеството му на свидетел. В показанията си ответникът И. е посочил, че адвокат А. Динков е изготвил оригиналния проект на първия договор за наем, който земеделският производител да представи в ОСЗ, като действителните отношения между страните се уредени в анекса. Доброволно се съгласил да делят с ищцовото дружество приходите и разходите и чистата печалба да разпределят помежду си, защото тогава били в приятелски отношения с Д.. На следващите договори ответникът само променял датите и ги изпращал на Д. за подпис по имейла. БОС цени направеното от ответната страна признание на неизгодни факти по реда на чл.175 от ГПК с оглед останалите събрани по писмени доказателства – сключени договори за наеми и анекси към тях, както и водена електронна кореспонденция между страните. От така обсъдените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за безспорно доказано по делото, че считано от 2012г. страните са обвързани от договор за съвместна дейност с твърдяното съдържание на правоотношението от ищеца в исковата молба. БОС не споделя възражението на ответника, че анексите към договорите за наем са нищожни поради противоречието им със закона или заобикалянето му– чл.38б, ал.1от ЗПЗП вр. пар.1 от ДР на ЗПЗП и чл.11, ал.2, т.1 и чл.12 от ЗПЗП, забраняващ отпускането на директни плащания на лица, които не са активни земеделски стопани и Регламент /ЕС/№1307/2013г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г., уреждащ правилата за плащане. Нетните приходи от съвместната дейност съгласно предвиденото в анексите не се формират само от субсидии, но и от помощи, бонуси и други подобни, а също всички други оценяеми в пари и други извършени приходи, които наемателят получава вследствие експлоатацията на земята. Предполага се, че стопанската дейност, която извършва един земеделски производител и наемател като експлоатира земите е доходоносна и приходите, които реализира не се изразяват единствено в получаването на субсидии. Страните са постигнали съгласие в анексите реализираните приходи от съвместна дейност, в зависимост от които се определя насрещното задължение на ответника за заплащане ползването на имотите, да не са само от субсидии. Получените субсидии са само част от ползите от експлоатирането на имотите, които веднъж реализирани не представляват директно плащане по смисъла на чл.38б, ал.1 от ЗПЗП. С оглед на това не е налице противоречие или заобикаляне на цитираната законова разпоредба по схемите по чл.38а, ал.1 от ЗПЗП да не се отпускат директни плащания на физически и юридически лица, които съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопанин. Недоказано остана по делото и релевираното от ответника основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави предвид съществена нееквивалентност на насрещните престации. Действителната воля на страните при сключване на договора е ищецът да предостави ползването на земите, но и да участва с половината от разходите за съвместна дейност. Не е налице значителна нееквивалентност на престацията на ищеца, водеща до абсолютна, изначална нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави. Нееквивалентността на престациите е относима към друг порок на сделката –унищожаемост поради крайна нужда и явно неизгодни условия - чл. 33 от ЗЗД. Този порок обаче е неприложим към търговските сделки, сключени между търговци, които според чл. 297 ТЗ не могат да се унищожават поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Неоснователно е възражението на ответника, че договорите за наем и анексите са нищожни поради липса на основание предвид факта, че ищцовото дружество не е едноличен собственик на процесните имоти, като притежава 30 процента идеални части от правото на собственост. Несъмнено ищецът е осигурил ползването на имотите, каквото е задължението му по договора, имащо облигаторен характер. Извън предмета на договора е правото на собственост върху имотите, защото се предоставя само ползването им. С оглед на това са неотносими както към валидността, така и към изпълнението на договора правоотношенията между съсобствениците във връзка с управлението на съсобствените имоти и тяхното конкретно участие в ползите и тежестите на общите вещи съобразно правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС. На следващо място ответникът е бил уведомен за обстоятелството, че ищецът не е едноличен собственик на имотите към сключване на договорите за наем и анексите, в какъвто смисъл са и показанията от разпита на С. И. по т.д.№ №2190 по описа на БОС за 2022г. Ответникът като трето лице за съсобствеността не може да черпи права и да противопоставя възражения, почиващи на вътрешните отношения между съсобствениците. Не е налице и сливане на качества на ищеца по договора за съвместна дейност, тъй като няма пречка всеки от съсобствениците да встъпи в договорно отношение с трето лице с предмет цялата съсобствена вещ. Вещото лице К. С. в приетото по делото заключение по назначената агро-техническа експертиза е определило размера на получените приходи от субсидии за процесните имоти за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. в размер на 264 997лв., както и направените разходи за този период в размер на 72 266лв. Установява се от заключението, че процесните единадесет поземлени имоти се намират един до друг и заедно формират общ терен с площ от 2576 дка. Съгласно постъпилата по делото справка от ДФЗ с писмо, изх.№01-1100/269 от 01.06.2023г. посочените недвижими имоти са заявявани за подпомагате от земеделския производител С. И. през стопанските 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г., като от вещото лице са посочени в табличен вид признатите площи за подпомагане по стопански години, съответно след съобразяване на постъпилите справки от ДФЗ са изчислени изплатените субсидии. По отношение на извършените разходи за обработка на земята вещото лице е взело предвид изискванията на Наредба№2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ / в сила от 30.03.2018г./, както и представените с отговора на исковата молба счетоводни документи за извършени плащания от ответника. С оглед на това нетния приход от имотите за процесния период следва да бъде определен на 192 731 лв., като припадащата се на ищеца неизплатената част от печалбата от осъществената съвместна дейност е в размер на 96 365, 50 лв. БОС кредитира заключението на вещото лице като обстойно обосновано и даващо обосновани отговори на поставените задачи. При горните мотиви съдът приема за основателни предявените главни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49 242лева, представляваща главница по договор за съвместна дейност, сключен между страните –неизплатена част от печалба от съвместна дейност за стопанските 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г. С оглед приетото по делото заключение на вещото лице С. е неоснователно предявеното възражение за прихващане със сумата в размер на 5311лв., представляваща надплатена печалба за стопанската 2020/2021г., което следва да се остави без уважение. Поради уважаване на главните искове съдът не пристъпва към разглеждане на евентуално предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 49 242лева, представляваща сборна главница –неплатен наем за стопанските 2020г.-2021г. и 2021г.-2022г. по сключени между страните договор за наем на земеделска земя от 15.07.2020г., изменен с анекс от 15.07.2020г. и договор за наем на земеделска земя от 24.06.2021г., изменен с анекс от 24.06.2021г. По предявените насрещни искове: Предвид формираните мотиви при разглеждане на главните искове за неоснователност на въведените възражения от ответника за недействителност на анексите съдът счете за неоснователни предявените насрещни искове за прогласяване нищожността на анексите към договорите за наем на заявените в отговора на исковата молба основания поради противоречие със закона, при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона, поради противоречие на добрите нрави и поради липса на основание, както и за осъждане на БГ Асетс Мениджмънт ООД да заплати на С. И. на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата в общ размер на 36 276, 50лв., платена при начална липса на основание въз основа на анексите. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 12 670 лева. Видно от приложения договор за правна помощ ищцовото дружество е упълномощило адв. К. Семова, като за осъщественото процесуално представителство по делото й е заплатена сумата в размер на 9800лева. Възражението, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е прекомерно съдът счете за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, приобщения обилен доказателствен материал, съдържащ над 900 листа, както и въведените множество спорни субективни права в предмета на спора, част от които с възражение за прихващане и насрещни искове от ответната страна. В тази връзка съдът съобрази, че адв. С. е учасвала в изготвянето на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на насрещните искове и допълнителния отговор, същата е изразила активно становище по всички въведени в процеса възражения от ответната страна в проведените по делото съдебни заседания Така мотивиран, съдът