РЕШЕНИЕ

№ 103

гр. •••, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ••• в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20254230200276 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Жалбоподателката З. П. А. от гр.••• е обжалвала наказателно постановление / НП / № 2410500220 от 22.10.2024 г. на Директора на РДГ гр.•••, с което за извършено нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите / ЗГ / й е наложено наказание глоба в размер на 300.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Директор РДГ гр.••• редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.З. П. А. работел като лицензиран лесовъд на частна практика.В качеството й на нает регистриран лесовъд на фирма „••• ООД, на 21.02.2024 г., й било издадено Позволително за сеч № •••.С посоченото позволително било разрешено провеждането на сеч в имот с кад. № •••, находящ се в отдел № 296, подотдел „р“, в землището на с.•••, общ.••• – общинска горска територия.Като срок за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен периода 24.02.2024 г. – 30.09.2024 г.Позволителното за сеч било издадено от инж.Ф. Ф., а дърветата били маркирани от П. И..От страна на инж.Ф. бил изготвен и Технологичен план № 12, в който бил отразен и един брой същесдтвуващ стар коларски път.На 11.03.2024 г., свид.П. В. Й., П. П. П. и Ц. П. С., тримата горски инспектори в РДГ – •••, извършили проверка и в посоченият по-горе имот.За установеното от тях, проверяващите изготвили Констативен протокол серия В, № ••• от 11.03.2024 г.В него отразили следните констатаци.За имот № •••, находящ се в отдел № 296, подотдел „р“, в землището на с.•••, общ.••• – общинска горска територия има издадено позволително за сеч № ••• от 21.02.2024 г., издадено от инж.Ф. Ф. на З. А., нает регистриран лесовъд на фирма „••• ООД.При извършената проверка на терен установихме, че: 1. За имот № •••, находящ се в отдел № 296, подотдел „р“, в землището с.••• – ОГТ има изготвен технологичен план, одобрен на 16.02.24 г. от инж.Ф. Ф., като видно от него в имота няма проектирани нови извозни пътища. 2. При провеждане на добива на дървесина не е спазен одобрения технологичен план за имота, като са направени 3 броя извозни пътища – първият път посока север-юг, ширина 3 м. и дължина 40 м.; вторият път – посока север-юг, ширина 3 м. и дължина 50 м.; третият път – посока север-юг, ширина 3 м. и дължина 30 м., неотразени в технологичния план.Същите не са ограничени с видим знак върху оставащите на корен дървета съгласно чл.50, ал.9 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.В трасето на извозните пътища има отсечени и 15 бр. дървета от дървесен вид акация, които не са отразени в позволителното за сеч.В трасето на пътищата си личат следи от колесна техника.По време на извършване на проверката, на временния склад, който се намирал в по- ниска част от сечището, се товарел камион с добита дървесина.Същевременно след като извършили проверка в имота, проверяващите се придвижили до въпросният временен склад.Там провели разговор с жалб.А., на която обяснили какво са констатирали и й предложили заедно да се качат до сечището, но тя отказала.По време на проверката в сечището имало работници.Така съставеният констативен протокол бил предявен на жалб.А. и подписан от нея с възражения.Проверяващите обяснили на жалб.А., че за констатираното нарушение следва да й бъде съставен АУАН.

На 25.04.2024 г. свид.П. В. Й., в присъствието на свид.П. П. П., съставил против жалб.З. П. А., АУАН серия В, № •••, за това, че не следи за спазване на одобрения технологичен план за имот № •••, попадащ в отдел № 296, подотдел „р“, землище с.•••, общ.••• – ОГТ, за който има издадено позволително за сеч с № •••/21.02.2024 г., като в имота са направени 3 бр. временни извозни пътя, неотразени в технологичния план, както следва: 1 - север-юг с дължина 40 м. и ширина 3м., 2. – север-юг с дължина 50 м. и ширина 3 м., 3. север-юг с дължина 30 м. и ширина 3 м.Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочен периода 24.02.24 г. – 11.03.24 г., а като място РДГ •••, общ.•••, землище с.•••, отдел 296, подотдел „р“, имот № •••, общинска горска територия.В АУАН е посочено, че са нарушени законовите разпоредби на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.След запознаване със съдържанието му жалбоподателката е направила възражения, че не е допуснала описаните нарушения.Възражения от страна на жалб.А. по повод съставения й АУАН не са направени от нея в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН серия В, № ••• от 25.04.2024 г. и писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено обжалваното НП № 2410500220 от 22.10.2024 г. на Директора на РДГ гр.•••.Същото е издадено против З. П. А. от гр.•••, ул.“•••“ № 20, лесовъд на частна практика, за това, че в периода от 24.02.24 г. до 11.03.24 г. З. П. А. не следи за спазване на одобрения технологичен план за имот № •••, попадащ в отдел № 296, подотдел „р“, землище с.•••, общ.••• – общинска горска територия, за който има издадено позволително за сеч с № ••• от 21.02.2024 г., като в имота са направени 3 бр. временни извозни пътя, неотразени в технологичния план, както следва: 1. Един брой извозен път с посока север-юг с дължина 40 м. и ширина 3м.; 2. Един брой извозен път с посока север-юг с дължина 50 м. и ширина 3 м. и 3. Един брой извозен път с посока север-юг с дължина 30 м. и ширина 3 м.Нарушението е извършено на територията на РДГ •••, ТП ДЛС „••“, общ.•••, землище •••, отдел 296, подотдел „р“, имот № •••, общинска горска територия.Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.А. е нарушила разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, поради което и на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ й е наложил наказание глоба в размер на 300.00лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства – Констативни протоколи серия В, № ••• и 010993 от 11.03.24 г.; АУАН серия В, № ••• от 25.04.24 г.; Позволително за сеч № ••• от 21.02.24 г.; Технологичен план № 12;

Удостоверение № 14229/20.07.2020 г. на З. А.; НП № 2410500220 от 22.10.24 г.; Покана за доброволно изпълнение; Известие за доставяне на НП; Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 г.; Диплома за средно образование на свид.П. Й.; Трудов договор; Допълнително споразумение към трудов договор – 2 бр.; Длъжностна характеристика; писма от Общинска служба Земеделия гр.••• – 2 бр.; Писмо он СГКК – •••; Заповед № 80/03.05.2018 г.; Таксационна характеристика; опис на превозни билети и Протокол за освидетелстване на сечище, както и гласните доказателства – показанията на свидетелите П. В. Й., П. П. П., Ц. П. С., П. З. А. и В. И. Г.. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 24.10.2024 г.Жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 05.11.2024 год., тоест в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 г..АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб.А. е нарушила разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.Разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2012 г. гласи следното: „Лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да: следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина”.Съгласно чл.108, ал.2 от ЗГ: „Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3“.Разпоредбата на чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/2011 г. гласи следното: „В технологичния план се определят: схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложил на жалб.А. наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях”.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, явява се неин процесуален представител.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката, а в заключение към съда се отправя молба да отмени обжалваното НП.

В жалбата на първо място се твърди, че процесният имот не е горска територия, а земята е със статут на земеделска.Същата не била и горска територия по смисъла на чл.2 от ЗГ, а щом имотът не бил такава, то инспекторите от РДГ ••• нямали правомощия да извършват проверка в него, а директора на дирекцията да издава НП за извършени нарушения по ЗГ.Тоест налице било неправилно приложение на материалния закон и липса на материална компетентност на проверяващите и административно-наказващия орган / АНО /.

Съдът не споделя така изложения довод по следните съображения.По делото не се спори, че имот № •••, попадащ в отдел № 296, подотдел „р“, в землището на с.•••, общ.••• е общинска частна територия, вид – земеделска, категория 6, начин на трайно ползване: Изоставено трайно насаждение с площ 109508 кв.м.Безспорно е също така, че в периода 24.02.24 г. – 11.03.24 г. данните за процесният имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти не са променяни.Не е спорно и това, че на жалб.А., в качеството на нает частен лесовъд е било издадено Позволително за сеч за процесният имот.Както вече бе посочено по-горе, административно-наказателната отговорност на последната е била ангажирана за извършено нарушение на разпоредби от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с Нареба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.Съгласно чл.1, ал.2 от Наредба № 8/2011 г., същата се прилага за всички гори и горски територии независимо от тяхната собственост с изключение на тези по чл.2, ал.3 от Закона за горите, т. е. за да е приложима и да се осъществява контрол за спазването й, вкл. да се санкционират субекти за нарушения по нея, е необходимо да се установи по несъмнен начин, че проверяваният имот действително съставлява гора и/или горска територия.По същия начин и Наредба № 1/2012 г. касае само горските територии, видно от текста на чл.1, т.1 от същата.Определението за гора и горска територия се съдържа в Закона за горите, и за да е приложим както закона, така и двете наредби по отношение на даден имот, той следва да съответства на характеристиките на чл.2, ал.1 или ал.2 от ЗГ и да не попада в изключенията по ал.3 на същия нормативен акт.

Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи обственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение.В случая, по отношение на процесния имот, със Заповед № 80 от 03.05.2018 г. на Директора на РДГ •••, на осн. чл.13, ал.8, т.2 от ЗГ, чл.91, ал.6, т.2 от Наредба № 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии и протокол с вх. № 2086/03.05.2018 г. от комисия, назначена със Заповед № 69/24.04.18 г. на РДГ •••, е бил утвърден горскостопански план на горските територии, собственост на Община •••, попадащи в териториалния обхват на ТП ДГС „•••“, с обща площ 1829, 0 ха.Тоест собственика е избрал имота да се ползва по реда на ЗГ.В потвърждение на това обстоятелство е приложената по делото таксационна характеристика на имота в следния смисъл.Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ, гора по смисъла на този закон са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението.Видно от приложената по делото таксационна характеристика на имота се установява, че състоянието на насажденията – иглолистни култури на възраст над 30 (55) години, височина – 15 м., пълнота – 0, 78, изцяло покриват характеристиката за гора, дадена в цитирания чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ.Безспорно е също така, че имота е с площ по-голяма от 1 декар – 6, 6 хектара.Доколкото процесния имот притежава характеристиката на гора, в случая е неприложимо изключението, дадено в чл.2, ал.3, т.3 от ЗГ, съгласно който разпоредбите на този закон не се прилагат за дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал.1.Съгласно чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии обект на инвентаризацията са горските територии, както и териториите, имащи характеристика на гора по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за горите, независимо дали са отразени върху кадастралната карта, или върху картата на възстановената собственост, а инвентаризираните залесени и самозалесени земеделски територии не се включват в баланса на горските територии.Следва да се отбележи също така, че процесния имот не е включен в баланса на горските територии и това се установява от съдържането на Скицата, издадена от СГКК – ••• и приложена към жалбата, както и от отговора, получен от същата по запитване от съда.Тази земеделска територия, с оглед извършената инвентаризация, записите в нея и установената възраст на наличната върху нея дървесна растителност, е придобила характеристиката на гора преди 01.03.1991 г., поради което не е необходимо и е противно на закона да се променя трайното предназначение на процесният имот.В този смисъл е и Решение № 6552 от 10.11.2021 г. по адм.дело № 8382/21 г. по описа на Административен съд – •••-град.

В заключние следва да се отбележи, че след като имота има характеристиката на гора по смисъла на ЗГ, то спрямо него са приложими както разпоредбите на ЗГ, така и на двете Наредби, за нарушения, на които е санкционирана жалбоподателката.

Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Безспорно е, че нарушението, което е вменено във вина на жалб.А. е за това, че в качеството й на лесовъд на частна практика, на който е издадено позволителното за сеч, не е следила за спазването на одобрения технологичен план, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2012 г. във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/2011 г., като е допуснала при добива на дървесина в процесният имот, да бъдат изградени три броя извозни пътища, които не са били отразени в технологичния план.Ирелевантно в случая е кой и по какъв начин е изградил процесните извозни пътища, тъй като отговорността на жалбоподателката е ангажирана за това, че в изпълнение на възложените й задължения, не е следила да се спазва технологичния план, като по този начин е допуснал да бъдат изградени такива.

С жалбата, на следващо място, се оспорва изцяло изложената в констативния протокол, АУАН и НП, фактическа обстановка, като се твърди, че такива пътища не са били прокарвани в имота.

Съдът не споделя така изложените доводи.Безспорно е, че жалб.А. е лице, упражняващо лесовъдска практика по смисъла на чл.257, ал.2 от ЗГ, вписано в публичния регистър за упражняване на такава.Не се спори също така, че позволително за сеч № •••, е издадено на името на жалбоподателката в качеството й на лицензиран лесовъд на частна практика.Безспорно е също така, че в това й качество същата се е запознала с одобрения технологичен план за добив на дървесина в процесния имот, както и със задълженията, които произтичат за него като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ.В технологичният план, при изготвянето и одобряването му, е отразен един съществуващ извозен път.От показанията на свидетелите горски инспектори, извършили проверката на терен, безспорно се установява, че е било констатирано наличието на 3 броя извозни пътища, неотразени в технологичния план, а именно: 1. Един брой извозен път с посока север-юг с дължина 40 м. и ширина 3м.; 2. Един брой извозен път с посока север-юг с дължина 50 м. и ширина 3 м. и 3. Един брой извозен път с посока север-юг с дължина 30 м. и ширина 3 м.От показанията на тези свидетели и отразеното в съставения от тях констативен протокол се установява също така, че по новите извозни пътища ясно си личали следи от колесна техника, както и, че по тях има отсечени дървета от дървесен вид акация, които не са посочени в позволителното за сеч.Тези констатации от извършената проверка, както вече бе посочено, са били документално закрепени и в Констативни протоколи серия В, № ••• и 010993 от 11.03.24 г., приложен по делото.Съставените констативни протоколи са официални свидетелстващи документи, които не бяха оспорени по съответния ред в съдебно заседание и са годно доказателство относно констатираните и отразени в тях факти, вкл. и по отношение на спорните такива – наличието на извозни пътища, неотразени в технологичния план.Безспорно е също така, че преписи от тях са били връчени на жалб.А..Същевременно и по силата на чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, именно в технологичния план следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии, като процесните такива не са били упоменати там.Безспорно също така към момента на проверката в имота се е извършвала сеч, макар и без възприет непосредствен извоз на дървесина, което ясно говори за действащо сечище, в което разпоредбите на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, е следвало стриктно да бъдат спазвани от лицензирания лесовъд.С чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ, каквато в случая е и жалбоподателката, е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план, вкл. да не допускат създаването на неотразени в него извозни пътища.А именно три такива са установени при извършената проверка, тоест в случая е доказано по несъмнен начин виновното бездействие на жалб.А. по отношение на това й контролно задължение.Липсва правна обосновка да се приеме за основателно, че така установените пътища всъщност не могат да се квалифицират като такива поради факта, че не отговаряли на критериите в Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, издадена от Министъра на земеделието и храните и Министъра на регионалното развитие.Процесните такива са създадени именно в нарушение на надлежно издадения за сечището технологичен план и именно затова няма как да се изследва въпроса отговарят ли те на съответните условия в приложимата подзаконова нормативна база.В случая и въз основа показанията на горските инспектори се установява, че са налице самоволно формирани с горска техника участъци от земната повърхност, по които има явни следи от минаване на колесни средства за извличане на дървесина.Формално погледнато, става дума за създадени временни горски пътища по смисъла на чл.18, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им, предназначени за обслужване на сечището, като използваният от АНО термин "извозни" е синоним, абсолютно равнозначен на законовия термин, поради което не съществува неяснота и досежно предмета на нарушението.В същия смисъл е и Решение № 186 от 20.01.2023 г. на АдмС - ••• по к. а. н. д. № 181/2022 г.Съдът кредитира с доверието си показанията на разпитаните служители на РДГ – •••, тъй като техните показания са безпротиворечиви, ясни, последователни и се потвърждават от съставените протоколи и актове.Показанията на свидетелите П. А. и В. Г. съдът намира за заинтересовани предвид обстоятелството, че свидетелят А. е баща на жалбоподателката, а свид.Г. мъжът, с когото тя живее на семейни начала.Следва също така да се има предвид, че свид. А. не е ходил в имота, а само е товарил дървесината от временния склад.Не без значение за доказаността на твърденията на горските служители е и факта, че жалбоподателката е отказала да отиде с тях в имота, след като те са й предложили да се върнат там веднага след проверката.Фактът, че на мястото, където са тези три новообразувани пътя, има отсечена дървесина и то от такъв дървесен вид, който не е предвиден за сеч в ПС – акация, доказва още един път обстоятелството, че пътищата са били направени допълнително, а не са се самообразували по неволен начин.Безспорно е също така, че процесните три пътя са създадени именно в периода от началото на действие на позволителното за сеч – 24.02.2024 г. до деня на проверката на терен - 11.03.2024 г. Както вече бе посочено по-горе, сочената като нарушена нормативна разпоредба на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, предвижда, че лицата по чл.108, ал.2 /лице, на което е издадено позволително за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика/ ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.Като лице, длъжно да упражни контрол за спазване на одобрения технологичен план, жалбоподателката е следвало да посещава регулярно сечището и да предприема мерки във връзка с така вмененото й задължение.Наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до образуването на три извозни пътя, които не са отразени в технологичния план.Именно по отношение на това лично нейно контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, доколкото установените при проверката новообразувани извозни пътища, не са отразени в технологичния план, говори за недостатъчния контрол по спазването на правилата за сеч.Само и единствено жалбоподателката в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ е била длъжна да следи за спазване на правилата на одобрения технологичен план за имота.Не може да се очаква, разбира се, че жалбоподателката следва да упражнява денонощна охрана на горските обекти, за които отговаря, но е следвало да посещава горските имоти и да съобщава за установени от него нарушения в съответствие със задълженията си по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г., което изисква включително и да съставят констативни протоколи и актове при констатиране и установяване на административни нарушения при условията на чл.274 от ЗГ, както и да сигнализира незабавно органите на МВР при установяване на данни за престъпление в горските територии, за които има издадено позволително за сеч, съобразно т.8 и т.9 от същата правна норма.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателката З. П. А., като лице, упражняващо лесовъдска практика, не е изпълнила възложено й по закон задължение да следи за спазването на одобрения технологичен план, като не допуска изграждането на извозни пътища, неотразени в него, поради което както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за което правилно с обжалваното наказателно постановление е санкционирана на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ с глоба в размер на 300.00лв.Размерът на наложеното наказание е минималният, предвиден в закона.

Вмененото на жалб.А. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл.28 от ЗАНН.Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.Мотиви за неприлагане на чл.28 от ЗАНН са изложени в процесното НП.Съдът ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да ги преповтаря или допълва.Касае се за нарушение на горското законодателство, охраняващо стопанисването и опазването на горите, които са национално богатство и поради това разрешението на тази дейност е поверено на определена категория лица – лицензирани лесовъди, спрямо които са предвидени завишени санкции, и извършените от тях нарушения, поради спецификата, си обосновават по-висока степен на обществена опасност.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото жалбоподателката дължи на наказващия орган разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 120, 00 лева.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът