Решение № 281 от 18.12.2019 г. на Административен съд - Видин по дело № 255/2019 г.

ОТМЕНЯ Решение №334 от 25.10.2019 год., постановено по НАХД №1040/2019 год. по описа на РС Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП № 19-0953-000584/31.05.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Видин, с което на Б.М.П. са наложени административни наказания на основание 179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200.00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20.00 лева и на основание чл.185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20.00 лв. Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 281

гр. Видин, 1 8.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, I касационен състав в публично заседание надвадесет и Тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева Членове:

Биляна Панталеева Росица Славчева при секретаря Мария Иванова и в присъствието на прокурора К. Кирилов като разгледа докладваното от съдия Касационно АД № 2 55 По описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, подадена от Б.М.П., чрез адв.Г., против Решение №334 от 25.10.2019 год., постановено по НАХД №1040/2019 год. по описа на РС Видин, с което е потвърдено НП.

Жалбоподателят твърди в жалбата, че решението на ВРС, респ. НП са незаконосъобразни и необосновани, както и че доказателствата събрани по делото не са обсъдени от ВРС правилно и моли съда да отмени решението на РС Видин, респ. НП.

Ответната страна не е взела становище по жалбата.

Представителят на ОП Видин твърди, жалбата е основателна, счита, че не са доказани административните нарушения, за които е санкциониран касатора.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 27.05. 2019г. в гр. Видин на ул. „Шести септември“ П. управлявал л.а. Ауди Q 7 с рег. № ВН5599АА, при избиране на скоростта на движение не се е съобразил поведението си с характера и интензивността на движението на пешеходци и при извършване на десен завой загубил контрол над автомобила и се блъснал в бетонен електрически стълб срещу № 12, вследствие на което настъпили материални щети по автомобила Касаторът има неплатена глоба по фиш М 722416 от 07.02.2019г.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно, съответно и решението на ВРС. Съображенията за това са следните: По т.1 от НП: Въззивният съд е счел за доказано осъществяването на фактическия състав на административно нарушение по смисъла на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

В обжалваното решение липсва преценка от въззивната инстанция относно мястото на преминаване, посочено в наказателното постановление като "пешеходна зона", където е било констатирано нарушението. Относими за преценка по отношение общото предназначение на конкретната територия и в частност доколко същата представлява или не "пешеходна зона" са разпоредбите на чл. 103 и чл. 107 от ЗУТ. Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ, Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗУТ с Общия устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят различните видове територии. В настоящия случай доколко процесната територия е с предназначение за "пешеходна зона", може да даде самият ОУП при неговото щателно изследване, което не е сторено от въззивната инстанция. При наличието на специална законова регламентация, указваща реда, начина и документите, определящи конкретното предназначение на териториите, или части от тях, следва да е налице позоваване в НП по този въпрос.

По т.2 от НП: Наказващият орган твърди, че с деянието си П. е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, като словом е описано в АУАН и НП, че водача е „при избиране на скоростта на движение не се съобразява поведението си с характера и интензивността на движението …..”. Съгласно описанието, разпоредбата, която се твърди, че е нарушена е тази по чл. 20, ал.2 ЗДвП (несъобразена скорост), като на водача видно от НП е наложено наказание по чл.179, ал.2, предл.1, а именно за несъобразена скорост. В този случай обаче се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на първото твърдение. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване, както АНО, така и ВРС не са направили необходимото, за да съберат доказателства, с цел доказване на повдигнатото обвинение. От събраните по делото доказателства АС Видин стига, до извода, че жалб.П. не е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, още повече че по делото изобщо не е изяснено с каква скорост се е движел автомобила, има ли спирачен път и т.н. Не е установено по безспорен начин, механизма на станалото ПТП.

По т.3 от НП: Нормата на чл. 186, ал. 7 ЗДвП определя, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление. Тази разпоредба не обосновава извод, че незаплащането на глобата представлява деяние, обявено за административно нарушение, което следва да бъде санкционирано с общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, заради това, че не е предвидено друго наказание.

Или с други думи, разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП въобще не съдържа белезите на административно нарушение, което да бъде санкционирано по някакъв начин, доколкото в закона е предвидено като единствена последица от неплащане на наложената глоба по фиш, изпращането на преписката на публичен изпълнител за нейното принудително събиране, респективно налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП.

По отношение на възражението относно компетентността на органа издал НП, то същото е неосноветелно, видно от приложените по делото заповеди за упълномощаване.

С оглед горните съображения основателни са оплакванията в жалбата.

НП е незаконосъобразно и необосновано. Решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

РЕШИ

ОТМЕНЯ Решение №334 от 25.10.2019 год., постановено по НАХД №1040/2019 год. по описа на РС Видин, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 19-0953-000584/31.05.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Видин, с което на Б.М.П. са наложени административни наказания на основание 179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200.00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20.00 лева и на основание чл.185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20.00 лв.

Решението е окончателно.