Решение № 46 от 19.2.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 252 от 23.04.2024 г. по гр.д. № 79/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД да заплати на И. Х. Ш. сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 26.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2022 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, като решението се оспорва в частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над 30000 лв., ведно със законната лихва и разноски над обжалваемия размер. Наведени са съображения, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства, релевантни за прилагане на критерия справедливост, като е присъдил обезщетение в завишен размер. Претърпяни са увреждания, посочени от вещото лице, а именно: разкъсване на тънко черво, фрактура на горна фаланга на палеца на левия крак, фрактура на гръдна кост, кръвонасядания в гръдна и коремна област, мозъчно сътресение, определено от вещото лице като леко – степенно такова. Заявените в исковата молба плеврални изливи, консолидация на паренхим, хиатална херния и др. не се намират в причинна връзка и не са следствие от ПТП. Фрактурите на горна фаланга на палеца на левия крак и фрактурата на стенума не са препятствали самостоятелното придвижване и самообслужване на ищцата, което се установява от заключението на вещото лице и посоченото в епикризата от МОБАЛ Велико Търново. Във въззивната жалба се поддържа становището, че установената фрактура на стенума не е следствие от ПТП, тъй като такава не е констатирана при болничния престой. Ако се приеме, че тази фрактура е следствие от произшествието, то късното й констатиране е показателно за факта, че не се касае за счупване, което в голяма степен да затруднява ищцата. Възстановителният период е в рамките на 4 – 5 месеца, с интензивност на болките 3 – 4 месеца, с последващо затихване. Няма данни за трайни последици за здравето на ищцата, за дефицит на движения или за непълно възстановяване от уврежданията. Констатираният делириум неуточнен е възрастово обусловен, вследствие от излизането от въведената при нея обща анестезия, като няма данни при ищцата да е настъпила психотравма, към момента на заключението на вещото лице психиатър няма клинични изяви на делириум или други отклонения. Не се доказаха чувство на потиснатост, стрес, непълноценност. Оспорват се показанията на разпитаната свидетелка. По изложените съображения се сочи, че определеният размер на обезщетението от 60000 лв. се явява неоснователно завишен. Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди над 30000 лв. да бъде отхвърлена, ведно със съответните лихви и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Х. Ш., в който се заема становище, че въззивната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. С Определение № 746/12.06.2024 г. по гр.д. № 79/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е оставена без уважение молбата на адв. Ц. В. за изменение на решението в частта за разноските и да присъди на Адвокатско дружество „В. и Б.“ адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер на 6540 лв. с ДДС. Против така постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от И. Ш. чрез Адвокатско дружество „В. и Б.“, представлявано от адв. Ц. В.. Оспорват се изводите на съда относно лицето, в полза на което следва да се присъди адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА, както и относно дължимостта на ДДС върху възнаграждението. По постъпилата частна жалба е депозиран отговор от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, с който се заема становище за нейната неоснователност. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. В исковата си молба И. Х. Ш. твърди, че на 26.07.2022 г., около 10, 45 часа, като пътник в МПС Опел Вектра, на третокласен път ІІІ-407 и общински път за с. Хаджи Димитрово, претърпява ПТП с товарен автомобил Мицубиши Л200, управляван от Т. Т., в резултат на което е получила травматични увреждания. Ищцата излага, че водачът на товарен автомобил Мицубиши е извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като при предприемане на маневра за завиване наляво не пропуска насрещно движещия се лек автомобил Опел Астра. Непосредствено след настъпване на инцидента, Ш. била транспортирана в Неврологично отделение при МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД, гр. Свищов, а впоследствие – в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, Велико Търново. Установени са следните травматични увреждания: фрактура на проксималната фаланга на първи пръст на ляво ходило, разкъсване на тънкото черво с излив на кръв в коремната кухина, кръвонасядане по гърба, гърдите, двете ръце, по дясна подбедрица и ляв глезен, фрактура на гръдна кост, левостранен плеврален излив, двустранна консолидация на паренхима. Приета за лечение в болнично заведение за периода от 26.07.2022 г. до 05.08.2022 г., като на 26.07.2022 г. е извършена спешна операция. За фрактурата на проксималната фаланга на ходилото била направена динамична имобилизация. На 12.08.2022 г., поради оплаквания от затруднено дишане, извършена компютърна томография на бял дроб, резултатите от която показват наличие на консолидация на паренхима, левостранен плеврален излив и фрактура манубриум стерни. По лекарски указания тя следвало да спазва режим на покой, както и постелен режим. След преглед от психиатър се установява, че на петия ден след оперативната интервенция тя започнала да получава зрителни халюцинации, образи на хора – близки и непознати, облечени в ярки дрехи, с които разговаряла и от които понякога се страхувала, а нощем получавала делизиозни епизоди на неориентираност. След инцидента, с оглед лекарските указания за спазване режим на покой, изпаднала в състояние, в което изпитвала сериозни затруднения в ежедневието си, свързани с обслужването й. Имала постоянна нужда от близките си, поради което изпитвала чувства на непълноценност, като изживяния стрес и спомена за случилото се й пречат да продължи нормалния си живот. Имала остатъчни белези от случилото се, както и остатъчни последици, като болки и страдания при натоварване на ляво стъпало, при проява на резки климатични промени, както и ограничен обем на движенията на крайника. Възстановителният период продължава и към момента. Ищцата е предявила претенции към ответното застрахователно дружество, по която е образувана щета, но е отказано изплащане на обезщетение. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 60000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е предявен настоящия иск. С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизма на ПТП; оспорват се получените телесни увреждания и причинно – следствената връзка между тях и произшествието; твърди се, че уврежданията и болките и страданията се дължат на дегенеративни и придружаващи заболявания, включително хиатална стомашна херния; оспорва се продължителността на твърдяните болки, липсата на възстановяване и твърдяната невъзможност за придвижване; оспорват се негативните психиатрични и психологични изживявания в резултат на произшествието; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата е била в автомобила без поставен обезопасителен колан; оспорва се претенцията за неимуществени вреди, като силно завишена. С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя. С оглед получените травми и отражението им върху живота на ищцата е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60000 лв., върху който се следва законна лихва от уведомяването на застрахователя – 06.10.2022 г. до окончателното изплащане. Отречено е възражението за съпричиняване, поради което признатата за дължима сума е изцяло присъдена. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: От заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза, от приложения констативен протокол за ПТП и разпита на св. Т. Т., се установява, че на 26.07.2022 г. в светлата част на денонощието товарен автомобил Мицубиши, с водач Т. Т., движейки се по път ІІІ- 407 в посока към гр. Свищов в полагащата му се пътна лента, предприема извършване на маневра завой наляво и последващо навлизане в общинския път за с. Хаджи Димитрово, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил Опел Вектра, управляван от И. П., в посока на движение с. Крушето. Водачът на лекия автомобил реагирал, като задействал аварийно спирачната система и променил траекторията на движение на автомобила на ляво, но въпреки реакцията на водача, в определен момент от време траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и между тях настъпва удар. Водачът на товарния автомобил Мицубиши е разполагал с техническата възможност да възприеме насрещно движещия се лек автомобил преди да предприеме маневрата завой на ляво и да спре, за да пропусне насрещно движещия се автомобил. За извършените нарушения на ЗДвП и причинените три средни телесни повреди на И. Ш. /закрита коремна травма, състояние временно опасно за живота, счупване на основна фаланга на първи пръст на ляво стъпало, счупване на гръдна кост/, на виновния водач Т. е наложено административно наказание с Решение № 54/15.11.2023 г. по АНД № 246/2023 г. на РС Свищов, влязло в сила на 22.12.2023 г. От данните по делото се установява, че Ш. се е возила на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан, намерен в разтегнато положение при огледа на произшествието. Това дава основание на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза да приеме, че Ш. е била с поставен предпазен колан, който е сработил при удара. От приложените по делото медицински документи и епикризи се установява, че на 26.07.2022 г. ищцата е постъпила в Нервно отделение при МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД, гр. Свищов, след което е транспортирана до МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, гр. В. Търново. За периода от 26.07.2022 г. до 05.08.2022 г. е била на лечение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД, където й е извършена оперативна интервенция шев при разкъсване на тънко черво. От анализа на представената медицинска документация вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза обобщава получените травми, като приема за получени следните травматични увреждания: травматично разкъсване на тънкото черво, с излив на около 500 мл кръв, ретроперитонеален хематом вляво и кръвонасядане на опорока на червата; мозъчно сътресение лека степен, протекло като зашеметяване и дезориентация за време и място; закрито счупване на гръдна кост /манубриум стерни – дръжката на гръдна кост/; кръвонасядания оток на меките тъкани в областта на дясната предмишница, на лява гърда, около лява лопатка и задна част на ляво рамо, лентовидно кръвонасядане на предната коремна стена, на дясна подбедрица, на лява подбедрица и ляв глезен, по пръстите на дясно ходило с оток на палеца; закрито счупване на проксималната /първа фаланга/ на палеца на левия крак. Травматичните увреждания отговарят и са резултат от и при травма на детайли вътре в купето на лекия автомобил, при притискане/затискане на тялото й, от действието на твърди тъпи предмети със заоблени ръбове и ограничена площ, изключвайки друго време, място и начин на тяхното получаване. Оказана е своевременна специализирана медицинска помощ, като по спешност е извършена оперативна интервенция, поставена е динамична имобилизация на лявото ходило. Търпяните болки и страдания от висока степен са били за период от 3 – 4 месеца, след който период във времето продължават с отслабен и затихващ характер. Общият период на възстановяване е в рамките на 4 – 5 месеца, протичащ при правилен възстановително оздравителен процес, с остатъчни явления от субективни оплаквания към момента от уврежданията. Към момента на прегледа от вещото лице на 06.03.2024 г. Ш. е съобщила за болки зад гръдната кост при дишане и движение на снагата настрани, за болки в дясна колянна става и в областта на ходилото на левия крак при продължително стоене, ходене и при промяна на времето. Обективното състояние на ищцата е описано от вещото лице, както следва: ограничени и съпроводени с болка движения в дясна колянна става и в лява глезенна става с оток на меките тъкани, палпаторна болка зад гръдната кост в горната една трета. Според експерта констатираните кръвонасядания и счупване на дръжката на гръдната кост в горната една трета показват, че ищцата е била с поставен предпазен колан и тези увреждания се дължат на неговото действие. Оказаната специализирана медицинска помощ с поставената мека динамична ортеза на палеца на левия крак позволява самостоятелно придвижване без помощни средства. Хиаталната херния, от която е страдала Ш., не участва в травматичните процеси, довели до разкъсване на тънкото черво, или да е създала условия и предпоставки за получената травма от нея. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че възстановителният процес при ищцата е протекъл спокойно, като стандарт при такъв вид травма се приема общо клинично възстановяване от около 4 – 5 месеца, като е възможно и след това да има субективни оплаквания и смущения от страна на травмата, но със затихващ характер. Оплакванията на ищцата при прегледа са обичайни, но в общи линии според експерта клиничното й здраве е възстановено, имайки предвид и възрастта, тя може да се справя и да води нормален живот. При счупване на дръжката на гръдната кост лечението се изразява в покой. При това счупване е налице субективна болка по време на дишане и движение на снагата настрани. От съчетаната гръдно-коремна травма и от оперативната интервенция се получават сраствания, които остават за цял живот. В резултат на тези усложнения остава субективна болка, дразнене в областта на предната коремна стена, придърпване. При пребиваването си в лечебното заведение Ш. е консултирана с психиатър, по повод на което е изготвена съдебно психиатрична експертиза. Вещото лице психиатър е установило, че по време на престоя на ищцата в хирургично отделение, тя е диагностицирана с психично разстройство делир неуточнен. Проведено е лечение с невролептици за една седмица и симптомите са отзвучали. Към момента на прегледа от вещото лице няма клинични изяви. Посочените симптоми, зрителни измами и халюцинации не е възможно да се появят периодично. Състоянието е отзвучало напълно и след изписването от болница ищцата не е имала оплаквания, не са налице остатъчни последици в резултат на това състояние. Според вещото лице оперативното лечение е довело до делириозното състояние, като е възможно делирът да е вследствие на упойката при проведената операция. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че състоянието Делир не се получава при всички пациенти, зависи най-вече от възрастта. При по-възрастни пациенти след такава оперативна интервенция може да се получи, но в случая при проведеното лечение симптомите са отзвучали за 5 – 6 дни. За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св. Димитранка Григорова, дъщеря на ищцата. Видяла майка си в болницата след произшествието, била в много тежко състояние, не можели много да разговарят с нея. Не можела сама да ходи, била на памперси почти месец. След изписване от болницата, лечението продължило вкъщи, като през това време не можела да се храни, нито да става сама, трябвало да я изправят, да я държат, тя не искала, но трябвало да се движи. След това вече сама можела да ходи до тоалетна, да се движи. Операцията, която й направили, била животоспасяваща, впоследствие се оказало, че има счупена гръдна кост. Имало натъртвания на вътрешните органи, което след време давало отражение. Заради счупената гръдна кост трябвало да спазва покой, а заради скъсаното черво трябвало да се движи. Не давала да я бутат, защото навсякъде я боляло, била натъртена. Преди катастрофата карала колело, работела в градината, а сега две години след инцидента не може да си върши работата. Януари месец била цял месец в болница, не е яла, нито пила вода, повръщала, била много зле, продължила да отслабва. Сега все още не може да се храни, става й лошо, хернията не е установена преди произшествието. Преди това не е имала такива оплаквания, лекарите обяснили, че заради хернията й става тежко, повръща, не може да приема храна. В болницата, заради упойката, говорела несвързано първите дни, сънувала кошмари, и до ден днешен ги сънува. Страхува се да се качи в кола, спомня си как са я вадили и изпитва страх. Януари, в болницата първоначално казали, че е вследствие на операцията от стеснението на червото, но не се наемали да извършат нова операция, тъй като организмът й много отслабнал. В момента има движения, които не може да извършва и ограничения в движенията, не може да се качи на колелото и да отиде до магазина, не може и пеш да отиде да си купи хляб, нито да си донесе дърва и да си запали печката. Ищцата е отправила застрахователна претенция към ответника, получена на 06.10.2022 г. от него, по която след изискването на допълнителни документи, е отказано определяне и изплащане на обезщетение. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Т. Т., изразяващо се в нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата при извършване на маневра – чл. 37, ал. 1 ЗДвП, съгласно който при завиване наляво за навлизане в друг път, водачът е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътно превозни средства, като от събраните доказателства се установява, че Т. с управлявания от него автомобил, движейки се в светлата част на денонощието, при отлична видимост, в посока към гр. Свищов, предприема маневра завиване наляво към общински път за с. Хаджи Димитрово, без да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство – лек автомобил Опел Вектра, с което предизвикал пътно-транспортно произшествие. Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в резултат на удара, ищцата Ш. е получила телесни увреждания – травматично разкъсване на тънкото черво с излив на кръв, ретроперитонеален хематом в ляво и кръвонасядане на опорока на червата; мозъчно сътресение лека степен; закрито счупване на гръдна кост; кръвонасядания оток на меките тъкани в областта на дясна предмишница, на лява гърда, около лява лопатка и задна част на ляво рамо, лентовидно кръвонасядане на предна коремна стена, на дясна подбедрица, на лява подбедрица и ляв глезен, по пръстите на дясно ходило с оток на палеца; закрито счупване на проксимална /първа фаланга/ на палеца на левия крак. Установеното увреждане закрито счупване на гръдна кост, макар и констатирано по-късно, настоящият състав приема за настъпило в резултат на инцидента, както с оглед заключението на вещото лице за възможността от получаване на тази травма според установения механизъм на ПТП, така и предвид обстоятелството, че тя е призната като съставомерен елемент от фактическия състав на деянието, за което е наложено наказание на виновния водач по реда на чл. 78а НК, решението по което производство има значение на влязла в сила присъда /т. 15 от ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл оплакването във въззивната жалба, че не е установена причинна връзка между тази травма и произшествието не може да бъде споделено. Тези увреждания представляват нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице. Между противоправното и виновно поведение на водача Т. изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Водачът се явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредената е упражнила правото си на пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същата е изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил обезщетение. Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди, което следва да се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ. Към момента на настоящото произшествие минималната работна заплата е 710 лв., а общия доход годишно на лице възлиза на 9008 лв. В конкретния случай, освен тези обстоятелства, следва да се съобразят още: естеството на травмите за ищцата – животозастрашаващо увреждане, каквото е разкъсването на тънко черво, наложило спешна оперативна интервенция; разнородни увреждания в различни части на тялото; възрастта й към момента на ПТП – 71 години; възстановителен период 4 - 5 месеца, от който болки и страдания с висока степен на възприятие – около 3 – 4 месеца; престой от 10 дни в болнично заведение; преживяното психично разстройство Делир неуточнен, наложило допълнително лечение по време на престоя в болница; болки и затруднения при движението и самообслужването, наложили помощ от близките в първия един месец; остатъчни болки зад гръдната кост при дишане и движение; констатирани от вещото лице ограничени и съпроводени с болка движения в дясна колянна става и в лява глезенна става; получените сраствания от оперативната интервенция, които остават за цял живот; съществена промяна в начина й на живот; остатъчен страх и спомени от произшествието. При тези данни настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението би бил 60000 лв., до който извод е достигнал и първостепенният съд. Възражението на застрахователното дружество, че следва да се присъди обезщетение в по-нисък размер не може да бъде споделено. В първоначалния период на лечение ищцата е имала нужда от непрекъсната помощ от близките си, предвид множеството травматични увреждания и тяхното естество – постоперативен период, счупване на гръдна кост, чието лечение се изразява в покой, изпитваните болки при дишане и движение на снагата настрани /обясненията на вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза, дадени в съдебно заседание и показанията на разпитаната свидетелка/. В този смисъл увреждането фрактура на палеца на левия крак, за което вещото лице отговаря, че позволява самостоятелно придвижване без помощни средства, не може да се разглежда изолирано от останалите увреждания и общото състояние на ищцата непосредствено след изписването й от болница. Настоящият състав счита, че свидетелските показания на разпитаната свидетелка като преки и непосредствено придобити впечатления следва да се възприемат, още повече, че те кореспондират и със заключението на вещото лице във връзка със състоянието на Ш. и лечебния процес. Констатирани са при прегледа от експерта остатъчни последици от телесните увреждания – ограничени движения, оплаквания за болка при дишане и движение, сраствания, поради което становището, че е налице пълно възстановяване, се явява несъответно на събраните доказателства. Ето защо, настоящият състав счита жалбата на застрахователното дружество за неоснователна по отношение определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, при анализ и оценка на правно значимите обстоятелства към определяне на този размер, настоящият състав достига до същите правни изводи, до каквито е достигнал и първостепенния съд, последица от което е потвърждаване на решението в обжалваната част. По депозираната частна жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК: Неоснователна е молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по отношение на искането същите бъдат присъдени вместо на адв. В. в полза на Адвокатско дружество „В. и Б.“. В случая предоставената безплатна правна помощ се изразява в процесуално представителство пред въззивния съд, осъществено от конкретен адвокат по правилото на чл. 32, т. 1 ГПК. Адвокатската помощ е възмездна услуга, поради което на лицето, осъществило процесуално представителство се следва възнаграждение, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която ясно и недвусмислено урежда правото на възнаграждение по този ред в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, в какъвто смисъл е и постановеното от съда. Сключването на договор за правна защита и съдействие с адвокатското дружество по реда на чл. 70, ал. 2 ЗА не променя този извод, тъй като отношенията между адвоката и адвокатското дружество са ирелевантни за съда при възлагане на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА /арг. от чл. 58, ал. 1, т. 6 и чл. 66, ал. 3 ЗА/. По въпроса за дължимостта на ДДС, който следва да се начисли към адвокатското възнаграждение, настоящият състав намира следното: Съгласно разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предоставената от процесуалния представител услуга съставлява облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗА от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, към дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се включва ДДС. В този смисъл е постановена съдебна практика, която настоящият състав споделя: Определение № 660/03.12.2018 г. по ч.т.д. № 2784/2018 г., ІІ Т.О. на ВКС, Определение № 739/20.02.2024 г. по гр.д. № 736/2023 г., ІV Г.О. на ВКС и цитираните в него актове. Липсата на представено доказателство за регистрация по ЗДДС на упълномощения от ищеца адвокат не е основание за отказ на начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър. По тези съображения, върху определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение, доколкото няма частна жалба от насрещната страна за неговата прекомерност, следва да се присъди допълнително ДДС в размер на 1046, 40 лв., в която част частната жалба се явява основателна. При този изход на спора, в полза на адв. Ц. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за въззивната инстанция. При определяне на неговия размер настоящият състав счита, че следва да се съобрази решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/225 на СЕС и даденото с него тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС, което решение има задължителен характер по правилото на чл. 633 ГПК. С оглед на това, въззивната инстанция съобразява правната и фактическа сложност на спора, която не е висока, тъй като пред въззивния съд е поставен само въпросът за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, количеството извършена работа – депозиран е отговор на въззивна жалба, проведено е едно съдебно заседание, на което адв. В. не се е явила, а е заела писмено становище, не са събирани доказателства, като приемлив размер на възнаграждението съдът приема сумата от 1200 лв. с ДДС. Разноски във връзка с производството по частната жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, не се следват, тъй като производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер и в него не се носи отговорност за разноски. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът