Решение № 344 от 6.8.2025 г. на Районен съд - Русе по дело № 844/2025 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД, подадена срещу електронен фиш № •••••••••• за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. С жалбата се ангажират твърдения, че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че изложената в електронния фиш фактическа обстановка не отговоря на действителната такава и наказващия орган не е изпълнил задълженията си за обективна и всестранна проверка, относно обстоятелствата за описаното нарушение, както и че при издаване на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения и не е съобразен материалния закон. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен, издадения електронен фиш. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Развиват се подробни съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата доводи. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш. Претендират се разноски. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. По допустимостта на жалбата Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 17.11.2021г., в 19, 45 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър било установено, че пътно превозно средство – автобус Мерцедес 515 ЦДИ Спринтер, с рег. № Р 0635 КР, с техническа допустима максимална маса 5000 кг. и брой на оси 2, екологична категория Евро 4, без ремарке, собственост на дружеството жалбоподател, се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ••••••••••, с който на „Ел Еф Бус“ ЕООД, в качеството му на собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА: Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Материалната компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“ да осъществява контрол във връзка с правомощията на държавата за събирането на пътни такси следва от разпоредбите на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, а правомощията на Агенция „Пътна инфраструктура“, във връзка с административнонаказателната дейност следват от разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 167а ЗДвП в случая електронен фиш се издава именно от Агенция „Пътна инфраструктура“, а не от конкретно длъжностно лице, както е при наказателните постановления и единственото задължение при издаване на електронния фиш е същият да съдържа точно данните, съдържащи се в правната норма на чл. 189ж ЗДвП и няма нормативно изискване електронният фиш да бъде подписан от определено длъжностно лице, което го е съставило. В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗП, поради което правилно и в съответствие със закона е издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, е извършено на 17.11.2021г. С обжалвания електронен фиш на дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС. С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От това следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са: прокуратурата, държавна сигурност, народната милиция, органите на дознанието по производството за дела, подсъдни на военните съдилища, а така също и финансовите, санитарните, техническите и други административни органи в предвидените от закона случаи, и второ - да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (относно нарушенията), които също прекъсват давността, следва да се отнася съставянето на акта за нарушението или извършеното дознание срещу дадено лице за конкретно деяние от надлежните административни органи. В настоящия случай, видно от приложената справка от история на обработка на нарушението, електронния фиш е подписан на 03.02.2023г., изпратен е за връчване на 16.02.2025г. и е връчен на 02.04.2025г. С оглед изложеното давността е прекъсвана и от датата на нарушението до настоящия момент е изтекла обикновената давност, но не и абсолютната такава. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. Нарушението е описано подробно и по начин напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и тяхната правна квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както по фактите, така и по правото. Изрично е посочено конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от дружеството жалбоподател, а именно чл. 102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнило дружеството жалбоподател и от кой законов текст произтича същото. Посочена е датата и часът на нарушението – 17.11.2021г., в 19, 45, която в случая съответства на датата на установяване на нарушението. Посочено е ясно и точно мястото на нарушението – път І-5, км. 25+914, посоката на движение – нарастващ километър, посочена и конкретната община, на територията на която е извършено същото, а именно община Иваново. По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения, при издаването на електронния фиш. Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, че дружеството жалбоподател не е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. Няма спор, а и от всички приобщени в хода на производството доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че на посочените в електронния фиш дата и час, пътно пътно превозно средство – автобус Мерцедес 515 ЦДИ Спринтер, с рег. № Р 0635 КР, с техническа допустима максимална маса 5000 кг. и брой на оси 2, екологична категория Евро 4, без ремарке, собственост на дружеството жалбоподател, се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, задължението да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство е на собственика/ползвателя, поради и което правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Касае се за ППС, по чл. 10б, ал. 3 от закона за пътищата, което е с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, а именно 5000 кг. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в т. 2 е въведена такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се установява и доказва, че за посочените в електронния фиш дата, час и пътен участък не е начислена и респективно заплатена дължимата тол такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, по нито един от предвидените начини за определяне и заплащане на дължимите тол такси, а именно по реда на чл. 13, ал. 4 ЗП – чрез реално получени декларирани тол данни, чрез лице по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, за съответното пътно превозно средство. Налице са допуснати нарушения на европейското законодателство. Както е приел Административен съд – Русе, в свое Решение № 1427 от 29.04.2024 г., постановено по КАНД № 6/2024 г. Законът за пътищата и наредбата по чл. 10, ал. 7 въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността, както и изискванията на Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи, последното в сила до 18.10.21 г. Съгласно чл. 4, т. 9 от Решение 2009/750/ЕО, изрично транспонирано с параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние, „Доставчиците на ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“. Тази разпоредба не е приложена от АПИ преди издаването на ЕФ и е била действаща, както към датата на нарушението, така и към датата на издаване на електронния фиш. Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕС, се прилага от 19.10.2021г., а в настоящия случай нарушението е на дата 17.11.2021г., електронен фиш е подписан 03.02.2023г. и е връчен на 02.04.2025г. Според цитирания Регламент – чл. 2, § 7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба както и предишната по отмененото Решение 2009/750/ЕО, задължава доставчиците по тристранния договор и АПИ, като събиращи пътни такси, преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата. По делото няма твърдения за изпълнение от страна на АПИ на същата. Именно с оглед текста на този Регламент и влизането му в сила, българският законодател е предприел изменение в чл. 10б, ал. 7-9 ЗП от 01.01.2024 г., с последващи изменения от 13.02.2024 г., и макар че регламента изисква незабавно уведомяване, националния законодател е дал 3 дневен срок за уведомяване като възможност за отстраняване на пропуски в декларирането, респ. и заплащането. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден. Според чл. 10б, ал. 8 ЗП ( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси. Като не е изпълнил изискванията на цитираните разпоредби, административнонаказващия орган е приложил неправилно материалния закон и издадения електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Отделно от това е нарушен и принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, която е в абсолютна стойност и не съответства на изискването на в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., за ефективност и съразмерност. В Решение по дело С-384/17 на СЕС изрично е прието, че се дължи такава преценка от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. В същия смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, в което е прието, че изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, което също обоснова извод, че в настоящия случай оспорения електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност. В същия смисъл е Решение № 1272 от 16.04.2024 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 178/2024 г. по описа на съда, Решение № 1112 от 01.04.2024г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 395/2023г., Решение № 1431 от 29.04.2024 г., постановено по КАНД № 177/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, Решение № 1437 от 30.04.2024 г., постановено по КАНД № 295/2024 г. по описа на Административен съд – Русе и Решение № 167 от 17.01.2025г., постановено по КАНД № 968/2024г. по описа на Административен съд – Русе. Разноски не се претендирани от страна на дружеството жалбоподател и не са представени доказателства, за извършването на такива, поради и което разноски в негова полза, не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН‚ съдът