Решение № 618 от 11.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1642/2022 г.

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 252, АЛ. 1, Т. 6 ВЪВ ВР. С Т. 4 ОТ ТЗ ВР. ЧЛ.244, АЛ.1 ОТ ТЗ. Ищецът С.Г.П., с адрес: гр. София, бул. “••••, е предявила на 02.029.2022 г. искова молба с вх. № 55773/02.09.2022 г. В исковата молба се твърди, че в СГП е заведена прокурорска преписка по сигнал на К.Д.Й., чрез адвокатско дружество „Т.”, с който е уведомена СГП, че Р.П.И. и З.С.З., членове на Съвета на директорите /СД/ на „К.Д.” АД са напуснали СД на дружеството на 08.02.2022 г. и от тогава Съветът на директорите на дружеството е под изискуемия от закона минимум. Вписването на тези обстоятелства в ТР е от дата 08.02.2022 г. Това обстоятелство се установява и от справка относно актуалния правен статус на дружеството от „К.Д.” АД от 02.09.2022 г., като се констатира заличено обстоятелство в графа „Представители“, вкл. и към настоящия момент. „К.Д.” АД няма вписани други, в случая още двама, членове на СД. Т.е., в продължение на повече от шест месеца броят на членовете на СД на търговското дружество е под изискуемия по закон, а именно най - малко три лица, съгласно чл.244, ал.1 от ТЗ. Поради това е налице хипотезата на чл.252 ал.1 т.6 от ТЗ, а именно, че ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т. 4 на същата алинея по иск на прокурора. Поради това ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се прекрати дейността на „К.Д.” АД, ЕИК •••• и да се открие производство по ликвидация. Ответникът „К.Д.” АД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, район "Студентски", бул. ••••, действащ чрез особения си представител адв. С. Д. Г., с адрес за призовки и съобщения: гр. София, бул. ••••, тел. ••••, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Действително, съгласно чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ дружеството може да бъде прекратено по реда на т. 4 от същата алинея. Разпоредбата на т. 4 обаче поставя изискване дружеството да преследва забранени от закона цели. С депозираната искова молба такива цели не се твърдят от ищеца, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Не би могло да се приеме, че при препращане към разпоредбата на т. 4 от чл. 252, ал. 1 ТЗ, същата се прилага частично, без да е необходимо да бъде изпълнено описаното в нея изискване за основателност на претенцията. Поради това се иска да бъде отхвърлен иска. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От представените с исковата молба доказателства и при извършена служебна проверка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството – ответник, съгласно чл. 23 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че същото е било регистрирано през 2008 г. и е имало регистриран Съвет на директорите в състав от трима души - Р.П.И., К.Д.Й., З.С.З.. В такъв смисъл е и Уставът на дружеството, обявен в ТРРЮЛНЦ ( чл.34 ал.2 от същия). Видно от данните по партидата на дружеството, мандатът на Съвета на директорите е изтекъл през 2009 г. На 08.02.2022 г. са заличени двама от членовете на СД - Р.П.И. и З.С.З.. На същата дата е заличен като представляващ дружеството Р.П.И., което наложи назначаване на особен представител в рамките на настоящото производство. При тези фактически данни съдът намира, че предявеният иск е основателен. Разпоредбата на чл. 244, ал. 1, изр. 2 от ТЗ въвежда императивно изискване по отношение на състава на СД, който следва да се състои от най- малко три, но не повече от девет лица. С нормата на чл.252 ал.1 т.6 от ТЗ е предвидено, че границата, до която е възможно да спадне броят на членовете съгласно определения в закона минимум (най-малко 3 лица), е за срок не по- дълъг от 6 месеца. В конкретния случай „К.Д.” АД, ЕИК •••• е със Съвет на директорите под минимума за период от около година и 3 месеца - т.е., налице са доказателства, че дружеството е без СД в законоустановен състав за срок, по-дълъг от 6 месеца. Поради това са налице елементите на сложния фактически състав на чл. 252 ал.1 т.6 вр. т.4 от ТЗ и следва акционерното дружество да бъде прекратено с решение на съда по седалището на дружеството, за което е предявен и искът на СГП. Неоснователни са доводите на особения представител на ответника, че не е констатирано, че дружеството преследва забранени от закона цели. Действително нормата на чл.252 ал.1 т.6 препраща към т.4, но само досежно процесуалния ред и активно легитимираната да предяви иска страна – прокурорът, като компетентният съд се произнася с решение за прекратяване на дружеството. Това обаче са напълно самостоятелни фактически състави, като разпоредбата на т.6 не изисква установяване на преследването на някаква забранена цел на дружеството – достатъчно е наличието на обективно състояние (спадане на броя на членовете на СД под законоустановения минимум), което да е продължило определен срок от време, за да е налице хипотезата на прекратяване на акционерното дружество. Поради това, СЪДЪТ