Решение № 25233 от 28.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5060/2024 г.
Административен съд - София-град28.11.2024 г.докладчик Анета Юргакиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на директор на дирекция „Общински приходи“ СО за произнасяне по искане с вх. № СФД24-ГР94-4007/17.04.2024 г. за определяне на данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м. ВРЪЩА преписката на Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП В. – О. купел за произнасяне по искането съгласно чл.96 от ДОПК. ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. О. Г. сума в размер на 460 лв., представляваща сторени по делото разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалбата на М. О. Г., представляван от адв. Ц. Д., срещу мълчалив отказ за издаване на издаване на документ – удостоверение за данъчна оценка. С жалбата се иска отмяна на отказа да бъде издадено исканото удостоверение и присъждане на разноските по делото, за които е представен списък. Ответникът – директорът на дирекция „Общински приходи“ - Столична община, чрез юрк. Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се запозна с жалбата и обсъди събраните доказателства, установи следното: Жалбоподателят е подал заявление за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията – издаване на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с вх. № СФД24-ГР94-4007/17.04.2024 г. (л.110), по отношение на: поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м; сграда с идентификатор 68134.4334.121.1, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, 2 етаж, със застроена площ 32 кв.м.; сграда с идентификатор 68134.4334.121.2, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, със застроена площ 9 кв.м. Към искането са приложени нотариални актове, скици на поземлен имот и сгради (л. 113-128). По подаденото искане е издадено на М. О. Г. Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № [ЕГН]/19.04.2024 г. (л.130), с което са удостоверени данъчни оценки на сграда с идентификатор 68134.4334.121.1 и сграда с идентификатор 68134.4334.121.2. По отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м. в удостоверението липсва произнасяне. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на настоящото производство е мълчалив отказ за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията – издаване на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Административното обслужване е регламентирано в глава Х. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 88, ал. 1 ДОПК, обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В случая, искането за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот се покрива от хипотезите на чл. 88, ал. 1 от ДОПК, тъй като става въпрос за издаване на документ от значение за упражняване на права. Срокът за издаване на искания документ е 7-дневен /чл.90, ал.1 от ДОПК/. Съгласно чл. 91, ал.2 ДОПК непроизнасянето в срок по искането за издаване на документа се смята за мълчалив отказ. Според чл.92, ал.2 ДОПК мълчаливият отказ може да се обжалва пред органа по ал. 1 в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 90, ал. 1 или ал. 2. Съгласно чл.95, ал.1 ДОПК отказът за издаване на документ подлежи на обжалване пред административния съд в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2. Алинея 3 на чл.95 ДОПК изрично предвижда, че жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. В настоящия случай жалбоподателят не е оспорил мълчаливия отказ по административен ред и доколкото искането за издаване на документа е подадено на 17.04.2024г., то жалбата се явява подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. По същество е основателна. Безспорно е по делото, че жалбоподателят М. Г. е подал искане за издаване на Удостоверение за данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м, по което в срока по чл.91, ал.2 ДОПК липсва произнасяне – исканият документ не е издаден, няма и изричен отказ, следователно е формиран мълчалив отказ. Процесният мълчалив отказ за издаването на документ административен акт е незаконосъобразен, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, тоест не е мотивиран. Липсата на мотиви в акта е едно от основанията за неговото обжалване и отменително основание по чл.146, т.2 АПК. Без изложени мотиви не би могла да се извърши съдържателна проверка на акта, в случая дали административният орган е констатирал пречки за издаване на исканото удостоверение за данъчна оценка, респективно дали такива действително съществуват и дали съставляват основание за отказ от извършване на административната услуга. Доколкото в случая липсва изричен акт и се касае за мълчалив отказ, съдът е напълно възпрепятстван да прецени неговата основателност и съответствие с материалноправните разпоредби. С оглед изложеното дотук, процесният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна, а преписката следва да се върне на органа за произнасяне по подаденото искане съгласно чл. 96 ДОПК. При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложения на л. 158 от делото списък в размер на 460 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Така мотивиран и на основание чл. 96 от ДОПК, Административен съд София - град, Трето отделение, 51 състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ мълчалив отказ на директор на дирекция „Общински приходи“ СО за произнасяне по искане с вх. № СФД24-ГР94-4007/17.04.2024 г. за определяне на данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м. ВРЪЩА преписката на Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП В. – О. купел за произнасяне по искането съгласно чл.96 от ДОПК. ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. О. Г. сума в размер на 460 лв., представляваща сторени по делото разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Р Е Ш И:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалбата на М. О. Г., представляван от адв. Ц. Д., срещу мълчалив отказ за издаване на издаване на документ – удостоверение за данъчна оценка. С жалбата се иска отмяна на отказа да бъде издадено исканото удостоверение и присъждане на разноските по делото, за които е представен списък. Ответникът – директорът на дирекция „Общински приходи“ - Столична община, чрез юрк. Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се запозна с жалбата и обсъди събраните доказателства, установи следното: Жалбоподателят е подал заявление за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията – издаване на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с вх. № СФД24-ГР94-4007/17.04.2024 г. (л.110), по отношение на: поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м; сграда с идентификатор 68134.4334.121.1, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, 2 етаж, със застроена площ 32 кв.м.; сграда с идентификатор 68134.4334.121.2, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, със застроена площ 9 кв.м. Към искането са приложени нотариални актове, скици на поземлен имот и сгради (л. 113-128). По подаденото искане е издадено на М. О. Г. Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК изх. № [ЕГН]/19.04.2024 г. (л.130), с което са удостоверени данъчни оценки на сграда с идентификатор 68134.4334.121.1 и сграда с идентификатор 68134.4334.121.2. По отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м. в удостоверението липсва произнасяне. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на настоящото производство е мълчалив отказ за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т. 2, б. „а“ от Закона за администрацията – издаване на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Административното обслужване е регламентирано в глава Х. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 88, ал. 1 ДОПК, обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В случая, искането за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот се покрива от хипотезите на чл. 88, ал. 1 от ДОПК, тъй като става въпрос за издаване на документ от значение за упражняване на права. Срокът за издаване на искания документ е 7-дневен /чл.90, ал.1 от ДОПК/. Съгласно чл. 91, ал.2 ДОПК непроизнасянето в срок по искането за издаване на документа се смята за мълчалив отказ. Според чл.92, ал.2 ДОПК мълчаливият отказ може да се обжалва пред органа по ал. 1 в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 90, ал. 1 или ал. 2. Съгласно чл.95, ал.1 ДОПК отказът за издаване на документ подлежи на обжалване пред административния съд в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2. Алинея 3 на чл.95 ДОПК изрично предвижда, че жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. В настоящия случай жалбоподателят не е оспорил мълчаливия отказ по административен ред и доколкото искането за издаване на документа е подадено на 17.04.2024г., то жалбата се явява подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. По същество е основателна. Безспорно е по делото, че жалбоподателят М. Г. е подал искане за издаване на Удостоверение за данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.121, с площ 645 кв.м, по което в срока по чл.91, ал.2 ДОПК липсва произнасяне – исканият документ не е издаден, няма и изричен отказ, следователно е формиран мълчалив отказ. Процесният мълчалив отказ за издаването на документ административен акт е незаконосъобразен, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, тоест не е мотивиран. Липсата на мотиви в акта е едно от основанията за неговото обжалване и отменително основание по чл.146, т.2 АПК. Без изложени мотиви не би могла да се извърши съдържателна проверка на акта, в случая дали административният орган е констатирал пречки за издаване на исканото удостоверение за данъчна оценка, респективно дали такива действително съществуват и дали съставляват основание за отказ от извършване на административната услуга. Доколкото в случая липсва изричен акт и се касае за мълчалив отказ, съдът е напълно възпрепятстван да прецени неговата основателност и съответствие с материалноправните разпоредби. С оглед изложеното дотук, процесният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна, а преписката следва да се върне на органа за произнасяне по подаденото искане съгласно чл. 96 ДОПК. При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложения на л. 158 от делото списък в размер на 460 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Така мотивиран и на основание чл. 96 от ДОПК, Административен съд София - град, Трето отделение, 51 състав
Цитирани разпоредби
15- чл. 96 ДОПК
- чл. 88, ал. 1 ДОПК
- чл. 91, ал. 2 ДОПК
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 264, ал. 1 ДОПК
- чл. 90, ал. 1 ДОПК
- чл. 92, ал. 2 ДОПК
- чл. 95 ДОПК
- чл. 95, ал. 1 ДОПК
- чл. 1
- чл. 90, ал. 1
- чл. 91, ал. 1
- чл. 91, ал. 2
- чл. 94, ал. 2
- чл. 95