Решение № 2083 от 29.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1604/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 29.12.2023 година, постановено по н.а.х.д. №4677/2023 година по описа на СРС, 6 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Настоящото касационно производство е по реда на чл.208 и сл.АПК, във връзка с чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на С. Т. от [населено място] срещу Решение от 29.12.2023 година, постановено по н.а.х.д.№4677/2023 година по описа на СРС, 6 състав, потвърждаващо Наказателно постановление №23-4332-000058/ 11.01.2013 година, издадено от Началник сектор в СДВР- ОПП, с което последният на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП наложил на С. Т. от [населено място] административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП и глоба в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДВП за извършено нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДВП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобраз ност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че не е извършвал никакво нарушение на Закона за горите и посоченото в АУАН и в НП не отговаря на действителността. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът-С. Т., редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания. Ответникът по касация- Началник сектор в СДВР, Отдел „ПП” редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представителят на СГП-прокурор С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и желае първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Административен съд-София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.63 от ЗАНН от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.Съображенията за това са следните: Установено е, че на 01.01.2023 година около 15, 24 часа в [населено място] касаторът управлявайки лек автомобил О. Вектра с рег. [рег.номер на МПС], собственост на Д. К. А. и движейки се по [улица]от [улица] към [улица]и срещу бл.87А като след [улица]“ на пешеходната пътека при наличието на светофарната уредба, работеща в режим, навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара, като е спрян за проверка от служители на Отдел“ Пътна полиция“ при СДВР, които установили, че водачът не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. За констатираните две нарушения на чл.137а от ЗДВП и чл.6, т.1 от ЗДВП срещу касатора е съставен АУАН на 01.01.2023 година, предявен за подпис на нарушителя и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление, с което е ангажирана административно- наказателната отговорност на касатора на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП- глоба в размер на 100 лева и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП глоба в размер на 50 лева. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, обосновано СРС е приел, че касаторът е осъществил посоченото и в акта, и в наказателното постановление административно нарушение на чл.6, ал.1, т.1 от ЗДВП, вменяващо в задължение на всеки участник в движението да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като на дата 01.01.2023 година около 15, 24 часа в [населено място] касаторът управлявайки лек автомобил О. Вектра с рег. [рег.номер на МПС], собственост на Д. К. А. и движейки се по [улица]от [улица]към [улица] и срещу бл.87А като след [улица]на пешеходната пътека при наличието на светофарната уредба, работеща в режим, навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара. Нарушението е установено от служители на Отдел“ ПП“ при СДВР като за констатираното нарушение е съставен АУАН на нарушителя и издадено наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 100 лева. Неоснователен е доводът на касатора, че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин извършеното нарушение. На първо място, легално определение на понятието „участник в движението” е дадено в разпоредбата на параграф 6, т.28 от ЗДВП, по силата на която "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. На второ място, безспорно е, че касаторът в качеството на водач на МПС попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗДВП и за него важат правилата, установени в този текст на закона, в това число- да се съобразява и със светлинните сигнали/ които според Параграф 6, т.38 от ДР на ЗДВП светлинен сигнал е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле с определени форма и размери. На следващо място, от всички доказателства по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДВП.Нарушението е доказано по несъмнен начин както от писмените, така и от гласните доказателства, което сочи на правилно ангажирана административно- наказателна отговорност на касатора за тоа нарушение. По делото не се съдържат доказателства касаторът да е санкциониран за извършено нарушение на Закона за горите, защото същият е санкциониран по ЗДВП с конкретно посочени правни разпоредби от него, а не по Закона за горите. След като нарушението е доказано, то съвсем законосъобразно административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, отчел е обстоятелството, че касаторът е с трайно установени навици да върши нарушения по ЗДВП и е наложил санкция в предвидения от закона минимум по реда на чл.183, ал.5, т.1 година- водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лева. Така определеното наказание- глоба в размер на 100 лева е справедливо и съответно на извършеното нарушение, и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред.Като е достигнал до тези правни изводи, СРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Жалбата като неоснователна не подлежи на уважаване. Наред с това от доказателствата по делото също е установено, че касаторът е управлявал МПС без обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДВП- вменяваща му в задължение като водач на моторно превозно средство от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използва обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани/ при съобразяване с обстоятелството, че автомобил, управляван от касатора е от категория М1/ а категория М - включва моторни превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници, към които спадат категория М1 - моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8./ От доказателствата по делото, е безспорно, че автомобилът на С. е бил окомплектован с обезопасителен колан, който той не е използвал.Легално определение на понятието обезопасителен колан, е дадено в параграф 1, т.47 от ДР на ЗДВП, според която"Обезопасителен колан" (колан за седалка, колан) е комплект от ленти с осигуряваща ключалка, регулиращи устройства и присъединителни приспособления, които могат да се закрепват към моторното превозно средство и са предназначени да намалят риска от увреждане на потребителя чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство. Такъв комплект обикновено се определя като "комплект колан", понятие, обхващащо и всяко устройство за преобразуване на енергия или прибиране на колан.Неоснователен е доводът на касатора, че нарушението е констатирано въз основа на неверни фактически обстоятелства, тъй като от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че касаторът е извършил посоченото както в акта, така и в наказателното постановление административно нарушение-управлявал е лек автомобил без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. След като нарушението е доказано по несъмнен начин, участието на нарушителя в него и неговата вина, административно-наказващият орган съвсем обосновано и законосъобразно е ангажирал административно-наказателната отговорност на Т..При отмерване на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, отчел е обстоятелството, че Т. е с трайно установени навици да върши нарушения по ЗДВП и е наложил санкция в предвидения от закона минимуми- 50 лева за нарушение по чл.183, ал.4, т.т.7 от ЗДВП, соче ща, че се наказва се глоба 50 лева водач, който: не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, Така определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното нарушение, и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред..Като е достигнал до тези правни изводи, СРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Жалбата като неоснователна, не подлежи на уважаване. Настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи и укаже на касатора, че понятието„ незаконосъобразност“ на съдебното решение„е непознато изобщо и неприсъщо на съдебните решения. Касационната инстанция проверява валидността, допустимостта и правилността на съдебните решения, постановени от страна на първоинстанционния съд и то по реда на АПК, но на основанията, визирани в чл.348 от НПК.На второ място, понятието „незаконосъобразност “е присъщо на административните актове и на наказателните постановления, не и на съдебните решения. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 АПК, Административен съд София- град Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 29.12.2023 година, постановено по н.а.х.д. №4677/2023 година по описа на СРС, 6 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.