Решение № 16712 от 15.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12460/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.205, ал.5 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Образувано е по жалба на В. В. К., действащ със съгласието на своя баща и законен представител В. К. К., срещу Заповед № 467/12.11.2024г. на директора на Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“, с която на основание чл.259, ал.1, чл.202, ал.1 и ал.2, чл.203, ал.1 ЗПУО и чл.31, ал.1, т.22 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти във вр. с чл.199, ал.1, т.1 ЗПУО, чл.45 от Наредбата за приобщаващото образование и Правилника за дейността на училището, на жалбоподателя е наложена санкция „забележка“. Жалбоподателят моли за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. На първо място се твърди, че не е бил осигурен достъп до документите по преписката и възможност за изразяване на становище преди издаване на оспорения акт, което нарушение е ограничило правото на защита. На следващо място се твърди нарушение на изискването за форма на административния акт, тъй като в заповедта няма описана фактическа обстановка, няма и препратка към друг документ. Вследствие това нарушение В. не разбрал за какво нарушение е наложена санкцията. Жалбоподателят не бил уведомен по реда на АПК за образуваното административно производство по налагане на санкцията. Също така санкцията била наложена без преди това да бъдат изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната му мотивация и за преодоляване на проблемното поведение. В случая жалбоподателят не бил информиран за план за обща подкрепа, липсвала заповед на директора за включване на В. в план за обща подкрепа преди налагането на санкцията. Административният орган злоупотребявал със своите правомощия и имал за цел В. да претърпи последиците от заповедта за налагане на санкция, упражнявал правомощията си превратно и при явна несправедливост спрямо жалбоподателя. В съдебно заседание изложеното в жалбата и направеното с нея искане за отмяна на оспорения акт се поддържат чрез адв.Б., която претендира и присъждане на направените разноски по представен списък. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по оспорването, в писмено становище, представено с административната преписка, оспорва основателността на жалбата. В съдебно заседание чрез адв.М. моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Възразява срещу прекомерността на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмена защита. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че през учебната 2024-2025г. жалбоподателят е ученик в Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“, в 9Г клас, спорт самбо. Видно от Докладна записка вх.№ 344/25.09.2024г. от Д. Й. – преподавател ПНС, до директора на училището, на същата дата в междучасието между втори и трети час преподавателят е заварил вратата на тоалетната на втория етаж /малък коридор/ залостена като някой отвътре я затискал и не позволявал да се влезе. След като почукал преподавателят натиснал отново, при което вратата рязко се отворила и от тоалетната излезли пет момчета от 9Г клас. Влизайки вътре преподавателят установил, че помещението е силно задимено от цигарен дим. Попитал веднага кой е пушил и защо е била залостена вратата на единичната тоалетна, при което никой от петимата не отговорил и се отдалечили по коридора, правейки се, че не са чули зададения въпрос. На следващия ден е проведена среща с родителите на петимата ученици във връзка с изнесеното в посочената докладна записка, на която е присъствал бащата на жалбоподателя. Видно от съставения за проведената среща протокол /л.16/, на родителите е била предоставена информация за случилото се, при което те заявили, че не виждат нищо скандално и обезпокоително в това, че пет момчета са се заключили в тоалетната. В протокол от 30.09.2024г. е обективирана проведената среща между В. К. и класния ръководител В. Д., педагогическия съветник В. Ц., заместник-директора по учебната дейност П. Д. и учителя по Информационни технологии И. С. във връзка с нарушаване на дисциплината по време на час на 27.09.2024г. от страна на ученика и отразена по този повод негативна забележка в „Школо“. От заместник-директора са разяснени на ученика някои от разпоредбите на Правилника за дейността на училището, за нарушаването на които е вписан отрицателният отзив. Според протокола ученикът заявил, че това е тенденциозно отношение и бил „нарочен“ от учителя по Информационни технологии като отказал да подпише протокола. Видно от представените извадки /л.17/ отрицателният отзив е вписан по повод поведението на В. по време на час – отказал да пише в час, тъй като бил с контузия, но удрял силно по бутоните на мишката и клавиатурата, говорел с учениците до него и ядял бисквити над клавиатурата. На зададените от учителя въпроси не отговорил. След устно направени няколко забележки, учителят вписал забележката в „Школо“. По този повод майката на В. поискала допълнителна информация от учителя и след като разбрала за какво става въпрос заявила, че бисквити в часа е ял не сина й, а друг ученик, изразила мнение, че учителят не подхожда обективно и безпристрастно, тъй като ученикът, чиито били бисквитите не получил забележка, а тази на сина й била вписана четири астрономически часа след часа. Видно от следващия протокол от 30.10.2024г., на тази дата е проведена среща между училищното ръководство и представители на педагогическия състав и бащата на В. К. по повод неприемливото му поведение в часа по руски език на 28.10.2024г. За срещата родителите на В. са поканени писмено на 29.10.2024г. чрез „Школо“. Видно от коментара на майката тя не желае разговор с училищния психолог и педагога, тъй като тези разговори според нея са несъстоятелни. Според отразеното в протокола за проведената среща родителят на В. е запознат с обстоятелството, че синът му е осъществил физически тормоз върху друг ученик от 6 клас, след като самоволно е напуснал часа по руски език без позволението на учителя. От протокол от 07.11.2024г., отразяващ срещата между педагогическия съветник, класния ръководител и ученика по повод създалата се ситуация в часа по математика на 06.11.2024г., се установява, че отново е обсъдено поведението на В. и системното нарушаване от него на Правилника за дейността на училището. На 08.11.2024г. от учителя по математика П. Д. до директора на училището е заведена Докладна записка с вх.№ 1016 /л.115 -116/. Видно от нея на 06.11.2024г. в пети учебен час е направена контролна работа върху дял „Класическа вероятност“. На всеки ученик била подготвена индивидуална задача от г-жа Д., прикрепена на бял лист като тя обяснила, че решението на задачата трябва да бъде на този лист като разрешила ползването на тетрадките за работа в клас. В края на часа В. предал допълнителен лист от тетрадка, на който имало написано решение на задача. Тя отказала да приеме работата му, а той започнал да й иска обяснение с неприемлив тон и да й противоречи. За това си държание получил забележка в електронния дневник в „Школо“. След напускане на кабинета по математика ученикът потърсил съдействието на г-жа В. Д. и г-жа В. Ц., за което учителката по математика разбрала по-късно. След няколко минути ученикът се върнал в кабинета и оставил работата си, която тя приела. След проверката й установила, че ученикът е използвал изкуствен интелект Chat GPT за решаване на задачата. Същата била от урок 8 „Вероятност на сбор на несъвместими събития“, където в края на урока имало почти същата задача, но с различни цифри. Задачата била решавана в час и показаното решение нямало нищо общо с написаното на листа, предаден от В.. В следващия час на същия ден в кабинета дошла г-жа Д., за да изяснят проблема и от нея учителката по математика разбрала, че В. и баща му се съгласили ученикът в следващия час по математика да докаже, че може да решава този вид задачи пред целия клас, за да отпадне съмнението за преписване. На 08.11.2024г., когато бил следващият час по математика на 9Г клас в присъствието на г-жа Д. и г-жа В.Ц., учителката по математика показала и доказала на целия клас, че по математика в гимназиален етап няма възможност да се използват каквито и да било приложения за решаване на задачите. В същото време показала разликите при решаване на задачата от контролното по начина, показан в учебника и по начина, използван от приложението. След това дала възможност на ученика да докаже, че не е преписвал /използвал изкуствен интелект за решаване на задачата/ като реши подобна задача или друга задача от същия дял, но той отказал, защото не бил се подготвил. След няколко питания дали си признава, че е преписвал и по какъв начин В. си признал, че е използвал Chat GPT с помощта на втори телефон. С писмо, публикувано в платформата „Школо“ на 12.11.2024г. майката на В. е поканена на среща в училището за обсъждане на предстоящото налагане на санкция във връзка със случая, описан в докладна вх.№ 1016/08.11.2024г. от П.Д. – учител по математика. С вх.№ 1050/12.11.2024г. на класния ръководител е предложено на директора на училището налагането на санкция „забележка“ на В. за това, че е използвал неправомерно техническо средство в час при провеждане на тест и е накърнил с поведението си авторитета и достойнството на учителя. До В. К. – баща на жалбоподателя, е изготвено уведомление изх.№ 328/12.11.2024г. за откриване на процедура по налагане на санкция, връчено му лично без посочена дата. На 14.11.2024г. е проведена сеща между В. К., неговия баща и класния ръководител, педагогическия съветник, заместник-директора по учебна дейност и учителя по математика от друга страна, по повод случилото се в часа по математика на 06.11.2024г. на баща било разяснено, че синът му използва втори телефон и е решил задачите с помощта на изкуствен интелект. Издадена е оспорената заповед за нарушение на чл.46, ал.1, т.35 и чл.46, ал.1, т.32 от Правилника за дейността на училището /ПДУ/, връчена на родителя срещу подпис без посочена дата. Съгласно посочените разпоредби, учениците са длъжни да не накърняват авторитета и достойнството на учителя /т.32/ и да не използват мобилни устройства и други технически средства по време на час, като същите се поставят преди започване на часа в обособените за тях места. При отказ на ученика да остави мобилното устройство, същият се отстранява от час като причината се вписва в електронния дневник – т.35. С правилника родителите на В. са запознати на 13.09.2024г., на проведената родителска среща /писмо на л.122 по делото/. За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани като свидетели В. А. Ц. - педагогически съветник, В. С. Д.-Х. - класен ръководител, преподавател по „Философски цикъл дисциплини“, като и училищен психолог на половин щат и Д. Б. Й. – заместник-директор по административната дейност. От показанията на свидетелката Ц. се установява, че работи в училището от м.декември 2023г. и от самото начало един от случаите, по които е трябвало да работи бил този на В. по повод на счупена ученическа маса. Посочва, че липсва съдействие от страна на родителите и конкретно бащата, който бил на мнение, че няма за какво да разговаря с нея и желае да разговаря единствено с директора на училището. Посоченият случай не бил единичен, почти всеки ден имало повод за разговори - физическа и вербална агресия, вкл. към по-малки ученици, нарушения на дисциплината, нарушения на учебния процес. Не всеки път успявали да съставят протокол, тъй като В. по препоръка на баща си отказвал да го подпише. Заявява, че се страхува от родителя на В. и гледа да не се среща с него насаме, а винаги в присъствието на класния ръководител или заместник-директора, за да има свидетел, защото не знае каква ще бъде неговата реакция. Посочва, че бащата всячески се опитва да омаловажава простъпките на сина си и да го оправдава. За самия В. посочва, че е изключително манипулативен, с много силно влияние върху другите ученици. Отричал да е извършил нарушение, а когато му се докажело, че това не е така, започвал да обвинява другите ученици, които са били с него. Буквално копирал поведението на баща си. Аналогични сведения дава класният ръководител г-жа Д., която заявява, че многократно е влизала в учебните часове и е виждала какво е поведението му и отношението му към учебния процес. Работила е с него като психолог по повод на много сбивания, счупени мебели, неприемливо поведение в различни часове. От други ученици, които също учат самбо знае, че В. не е най-блестящият спортист, случвало се да влиза в пререкания с други спортисти. Посочва, че родителите на В. не съдействат за решаване на проблемите като се налага по няколко пъти да моли баща му да отиде в училището, за да разговарят по конкретен въпрос. От показанията на свидетеля Й. се установи, че е бил класен ръководител на В. за известно време, когато е бил в VІІІ клас. Лично е установявал нарушения на дисциплината, за които е разговарял с баща му. Той е установил, че пет момчета пушат в тоалетната. Многократно бил викан от преподаватели за разрешаване на проблеми по време на час – за „укротяването“ му, за уронване на престижа на преподавателите по време на час, за неадекватно според него поведение на ученика. При така установеното от фактическа страна съдът обосновава следните изводи от правна страна: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване административен акт по арг. от изричната разпоредба на чл.205, ал.5 ЗПУО, от лице, което е адресат на акта и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия, на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 ЗПУО санкцията "забележка" се налага със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител. В процесния случай заповедта, предмет на обжалване, е издадена от директора на Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ по предложение на класния ръководител г-жа Д., съответно е издадена от компетентен административен орган. При издаването на оспорената заповед е спазено изискването за форма - административният акт е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК. За мотиви на акта в съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, следва се възприемат доказателствата за извършените в хода на административното производство процесуални действия – в конкретния случай предложението на класния ръководител и докладните записки на учителя по математика, информационни технологии и заместник-директора Й. за отделните случаи. За откриване на процедура по налагане на санкцията по чл.199, ал.1, т.1 ЗПУО, в съответствие с чл.204, ал.1 ЗПУО директорът на училището е уведомил родителите на В., за което по делото са представени доказателства, посочени по-горе. Ученикът е изслушан преди налагане на наказанието като е осигурено присъствието на неговия баща, с което са изпълнени изискванията по чл.204 ЗПУО. Заповедта е издадена в срока по чл.205, ал.1 ЗПУО. Същата е съответна на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл.199, ал.1 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, на ученик може да се налагат следните санкции: 1. забележка; 2. преместване в друга паралелка в същото училище; 3. предупреждение за преместване в друго училище; 4. преместване в друго училище; 5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение. В случая на ученика е наложена предвидената в чл.199, ал.1, т.1 ЗПУО санкция - забележка. В чл.172, ал.1 ЗПУО са регламентирани основните задължения на учениците, като относимите за процесния случай са тези, посочени в т.10 и т.12 - да спазват правилника за дейността на институцията и да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове. Според чл.172, ал.2 ЗПУО правилникът за дейността на институцията може да предвиди и други права и задължения за децата и учениците, доколкото те не противоречат на този закон. В случая в Правилника за дейността на училището в чл.46, ал.1, т.35 и чл.46, ал.1, т.32 е предвидено, че учениците са длъжни да не накърняват авторитета и достойнството на учителя /т.32/ и да не използват мобилни устройства и други технически средства по време на час, като същите се поставят преди започване на часа в обособените за тях места. При отказ на ученика да остави мобилното устройство, същият се отстранява от час като причината се вписва в електронния дневник – т.35. От доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че В. не е изпълнил тези свои задължения като доказано е използвал техническо средство – мобилен телефон с чиято помощ е решил задачата на контролното по математика на 06.11.2024г., с което е извършил вмененото му нарушение по чл.46, ал.1, т.35 ПДУ. Отношението му към преподавателя по математика след отказа да приеме работата му на лист, който не съответства на предоставения от учителя сочи на извод за осъществено и другото вменено нарушение – това по чл.46, ал.1, т.32 ПДУ. Приложената за тези нарушения санкция „забележка“ съдът намира, че отчита причините и обстоятелствата при извършване на нарушението и съответства на вида и тежестта му, с което е изпълнено изискването по чл.201, ал.2 ЗПУО. Неоснователно намира съдът възражението на оспорващия за нарушение на изискването по чл.199, ал.1 ЗПУО, а именно, че санкция се налага след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. От показанията на свидетелите по делото се установи, че многократно е работено с В. за преодоляване на проблемното му поведение, но без резултат като родителите не съдействат на педагогическия състав, а напротив. Отричането и омаловажаването от тях на простъпките на В. с цел той да не бъде санкциониран са довели до създаването у него на чувство за безнаказаност и са стимулирали системната проява на незачитане на авторитета на педагозите, достойнството на другите ученици и училищния ред, с оглед което прилагането на процесната санкция се явява съответстващо на принципа по чл.6 АПК. Неоснователно намира съдът и твърдението за тенденциозност, преднамереност и предубеденост от страна на ответника и педагогическия състав при налагане на процесната санкция. Видно от приетата като доказателство справка от РУО София-град за налаганите на ученика санкции /л.127 и сл./, до постъпването си в процесното училище той е бил ученик в три различни училища – 138 СУЗИЕ, където е учил в първи клас. След това е бил ученик в 93 СУ „Александър Тодоров – Балан“, където в V-ти клас /м.ноември 2020г./ му е наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ за „физическа агресия и обидни думи“. През същата учебна година – м.април 2021г., е наложена санкция „Преместване в друго училище“ за „физическо посегателство, разрушаване на материалната база, лошо поведение спрямо съучениците му“. От втория учебен срок на учебната 2020-2021г. В. К. е ученик в 148 ОУ „Проф. д-р Любомир Милетич“, където учи до края на VІ-ти клас. За този период има наложени две санкции – „забележка“ /за лоша дисциплина и неспазване на Правилника на вътрешния ред на училището/ и „Преместване в друга паралелка на същото училище“ за непристойно поведение и уронване престижа и авторитета на учителите и институцията. От 2022г. В. К. е ученик в процесното училище, където има наложени санкции „забележка“ за побой над съученици, „забележка“ за множество отрицателни отзиви и лоша дисциплина, „предупреждение за преместване в друго училище“ за допуснати 8 закъснения и 6 неизвинени отсъствия, агресивно поведение, уронващо авторитета и достойнството на учителите и съучениците и престижа на училището, системно възпрепятстване на нормалното протичане на учебните часове, с което нарушава ПДУ и Етичния кодекс на училищната общност. След издаване на процесната заповед е приложена санкция „Преместване в друго училище“ за уронване престижа и авторитета на Министерството на младежта и спорта, Българска федерация „Самбо“ и Българска федерация „Джудо“, Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“, поради публичното му извеждане от сградата на училището от полицейски служители на 05.12.2024г., незачитане правата и достойнството на другите, прилагане на физическо и психическо насилие, възпрепятстване с поведението си нормалното протичане на учебните часове, допускане на насилие и тормоз в общуването с околните – не се стреми към разбиране, толерантност и подкрепа спрямо различните хора, като по отношение на заповедта за прилагане на санкцията е допуснато предварително изпълнение. Следва да се посочи, че от поискания от жалбоподателя свидетел – бивш учител в процесното училище М. Д., преподавател по Български език и литература, също е подадена докладна записка до директора /л.154/, в която се посочва, че В. редовно демонстрира поведение, което влиза в противоречие с Правилника за вътрешния ред на училището като до този момент преместването му от 8В в 8Г клас не довежда до подобряване на социалното му поведение като на 13.02.2024г. в час по Б. е проявил словесна агресия и е използвал обидни квалификации към свои съученици. По изложените съображения съдът намери оспорената заповед за законосъобразен административен акт, по отношение на който не се установява наличие на някое от отменителните основания по чл.146 АПК. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника се следват разноските по производството, доказани в общ размер на 305 лева. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав