Решение № 848 от 16.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1438/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл. 463, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД входящ номер 118759/15.12.2023 г. чрез управителя А. Г. срещу Решение № 5648 от 06.11.2023 г. на СГС, ЧЖ-I-И по в.гр.д. № 8924/2023 г., с което съдът е отменил протокол за разпределение от 19.04.2023 г., извършено от ЧСИ Н. М., рег. №••• при КЧСИ, по изп. дело №20218410405875 и е постановил на основание чл. 460 ГПК, разпределянето на сумата от 167 865 лв., постъпила по изпълнителното дело като превод от банкова сметка на ВКС и представляваща внесена по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК гаранция от „Айсиен Консулт“ ООД за спиране на изпълнението на въззивно решение №360 от 14.03.2022 г. по гр. д. №2795/2021 г. на САС, ГО 8 състав, а именно: I. Вземания от първи ред, по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД: - в полза на взискателя М. И. П. сумата от общо 48 лв., от която: по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС за образуване на изпълнително дело, и 1 бр. такса от 24 лв. с ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ – за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника; - в полза на ЧСИ Н. М., такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7536, 16 лв. II. Вземания от втори ред, по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – няма подлежащи на удовлетворяване вземания; III. Вземания от трети ред, по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на заложния кредитор М. И. П.: - сумата от 152 026, 64 лв., представляваща част от дължимата главница в размер на 81 408 евро (равностойността на 159 220, 22 лв.), по изпълнителен лист № 148, издаден на 21.03.2022 г., по в. гр. дело № 2795/2021 г. на САС - сумата 8254, 20 лв., представляваща част от дължимата главница в размер на 4420 евро (8644, 78 лв.), по изпълнителен лист № 163, издаден на 24.03.2022 г., по в.гр.д. №2795/2021 г на САС, 8 състав. Жалбоподателят, който е частен правоприемник на М. И. П. на основание договор за цесия твърди, че решението на СГС е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Неправилно било прието, че в първи ред следва да се разпределят само 48 лв. с ДДС. Всъщност в този ред следва да се включват всички разноски за авансови такси и държавни такса общо 511 лв. с ДДС. Неправилен е и изводът за обхвата на учредения в полза на М. П. залог, кйто не намира опора в ТР от 23.10.2015 г. по т.д. 6/2014 на ОСГТК на ВКС. На жалбата не са постъпили отговори от останалите страни в изпълнителното производство длъжниците - „Айсиен консулт“ ООД и В. С. К., присъединения взискател НАП и взискателя „ВМВ Тим“ ЕООД. С молба от 26.04.2024 г. „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД чрез адв. Г. А. е уведомил съда, че с решение № 240 от 22.04.2024 по гр.д. 4394 по описа за 2023 г. на ВКС, Трето ГО е оставена без уважение молбата на „Айсиен консулт“ ООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 360/14.03.2022 г., постановено по възз.гр.д. № 2795/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, като решението е приложено към молбата. Софийският апелативен съд приема следното: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят е частен правоприемник на първоначалния взискател по изпълнителното дело, конституиран с постановление на ЧСИ Н. М. от 27.06.2023 г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения. От приложеното копие на изпълнително дело № 5875 от 2021 г. на ЧСИ Н. М. рег. № КЧСИ ••• с района на действие СГС се установяват следните факти. Разпределена е постъпила от ВКС сума от 167 865 лв., представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на решение № 360/14.03.2022 г. по възз.гр.д. № 2795/2021 г. на САС. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2021 г. по гр. д. № 10220/2019 г. на СГС, ГО, I-15 състав срещу длъжника В. С. К. за сумите: 65 828 евро - главници, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 5149, 48 лева - присъдени разноски. По молба с вх. № 019559/04.04.2022 г. (стр. 96-100 от и.д.) от взискателят М. И. П. и въз основа на изпълнителен лист №148, издаден на 21.03.2022 г., по в. гр. дело № 2795/2021 г. на САС, 8 състав (стр. 100) и изпълнителен лист №163 от 24.03.2022 г., издаден по в. гр. дело № 2795/2021 г. на САС, 8 състав (стр. 99), с разпореждане от 03.05.2022 г. (стр. 137) са присъединени вземания срещу длъжника „Айсиен Консулт“ ООД по вече образуваното срещу солидарния длъжник В. С. К. изпълнително дело № 20218410405875/2021 г. за сумите, както следва: 81 408 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, 4420 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по изпълнението. Съгласно изпълнителен лист № 148, издаден на 21.03.2022 г., по в. гр. дело №2795/2021 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав /стр. 100/ длъжникът В. С. К. е осъден да заплати на взискателя М. И. П. сумата от 20 000 евро - главници, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Според представените по делото изпълнителни листа /стр. 2, стр. 99, стр. 100/, длъжниците В. С. К. и „Айсиен Консулт“ ООД, отговарят солидарно за дължимите суми. С Разпореждане на ЧСИ от 19.10.2022 г. /стр. 335/ изпълнителното производство по изпълнително дело № 20218410405875/2021 г. е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като на 18.10.2022 г. длъжникът „Айсиен Консулт“ ООД е представил Определение от 17.10.2022 г. по ч.гр.дело № 2965/2022 г. на ВКС, III ГО /стр. 334/ с което по искане на длъжника и след внесена по банкова сметка на ВКС гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК в размер на 167 865 лв. (равностойността на 85 828 евро) е спряно предварителното изпълнение на въззивно Решение № 360 от 14.03.2022 г. по гр. дело № 2795/2021 г. на САС, ГО, 8 състав. С молба с вх. № 006463/07.02.2023 г. /стр. 379-383/ от взискателя М. П., към която допълнително са представени и копия от съдебни решения /стр. 384-397/, е поискано, на основание Определение № 50039/30.01.2023 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 2965/2022 г. по описа на ВКС, III ГО, с което ВКС не е допуснал касационно обжалване на Решение № 360 от 14.03.2022 г. по гр. дело № 2795/2021 г. на САС, ГО, 8 състав и решението е влязло в сила на 30.01.2023 г., изпълнителното производство срещу длъжника „Айсиен Консулт“ ООД да бъде възобновено. Поискал е изпълнението да бъде насочено върху представената пред ВКС по гр. д. № 2965/2022 г. парична гаранция, както и да бъдат предприети изпълнителни действия по отношение на възбранените по делото имоти. След възобновяване на изпълнителното производство с постановление от 28.02.2023 г. /стр. 437/ на основание чл. 456 от ГПК М. П. е присъединена като взискател по делото по отношение на длъжниците „Айсиен Консулт“ ООД и В. С. К. за посочените в представения изпълнителен лист, издаден на 21.02.2023 г. по гр.д. №10220/2019 г. на СГС, ГО, I-15 състав, суми, както следва: 8347, 45 лв. - присъдени разноски, дължими солидарно от длъжниците „Айсиен Консулт“ ООД и В. С. К. и 5149, 48 лева - дължими от длъжника „Айсиен Консулт“ ООД разноски (солидарно с В. С. К.). С Постановлението са приети и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 17 412 лв. С молба, вх. № 017664/22.03.2023 г. /стр. 484-486/ „ВМВ ТИМ“ ЕООД е представил Удостоверение изх. №10978/21.03.2023 г., издадено от ЧСИ С. П., peг. №•••, по и.д. №20239210400621, с искане за присъединяване като взискател по делото. С Постановление от 24.03.2023 г. /стр. 489/ и на основание чл. 456, „ВМВ ТИМ“ ЕООД е присъединена като взискател по делото по отношение на длъжника „Айсиен Консулт“ ООД, за посочените в удостоверението суми, от които: 25 000 лв. - главница, 500 лв. - присъдени разноски. С решение от 02.08.2023 г. по в.гр.д. №7338/2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-В състав е отменено разпореждане от 03.04.2023 г. на ЧСИ Н. М., с което са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 137, 68 лв. в полза на М. И. П. и постановление 28.02.2023 г. в частта, в която са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 412 лв. в полза на М. И. П.. Срещу изключването на тази сума от разпределението няма оплаквания в жалбата на „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД. Оплакванията се свеждат до въпросите кои разноски следва да се включват в първи ред на разпределението и за какво следва да се отнесе сумата от обезпечението пред ВКС – за главниците, присъдени с решението, недопуснато до обжалване или и за законните лихви, изтекли до датата на протокола за разпределение и съдебни разноски. Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. Обжалваното разпределение от 19.04.2023 г. се отнася до освободената и преведена по сметка на ЧСИ от ВКС сума на внесеното на осн. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК обезпечение в размер на 167 865 лева по ч.гр.дело № 2965/2022 г. на ВКС, III ГО. В решението на СГС е спазен редът на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. В първи ред на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са тези за разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело, като в процесното разпределение това са платените от първоначалния взискател 24 лв. за образуване на изпълнителното производство и 24 лв. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника. Никакви други разноски на първоначалния взискател сне следва да се разпределят с привилегия, тъй като няма данни по изпълнителното делото ЧСИ да е начислявал такси по повод постъпилата от ВКС сума от 167 865 лв. Таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ също се ползва с привилегията по т. 1 и същата в размер на 7536, 16 лв. с ДДС правилно е включена от СГС. Неоснователни са оплакванията, че в този ред следва да се включат и други разноски, тъй като те нямат отношение към реализирания способ. В този ред не се включват разноските за други, реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени (изрично т. 6 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 на ОСГТК на ВКС). С привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД се ползват вземанията на взискателя П., за спирането на които е била внесена гаранцията пред ВКС. Вярно е твърдението в жалбата на „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, че ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС дава разяснения как да се определи каква сума да бъде внесена като гаранция, за да бъде спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение. Така в тълкувателното решение е прието, че в понятието „присъдена сума” се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от началния им момент до момента на погасяване на главното вземане. В решението е посочено също, че както обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК /обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение/, така и гаранцията по чл.391, ал.2 ГПК /явяваща се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по обезпечения иск при неговото непредявяване или неоснователност/, по своята правна същност представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл.181, ал.1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи заложената парична сума се депозира по сметка на съд, процесуалният закон въвежда специални правила относно размера на заложената парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя, респ. връщането й на залогодателя. Въззивният състав счита, че аргументите какво се включва в понятието „присъдена сума“ по чл. 282, ал. 2, т. 1 следва да се отнесат и до обезпечените със залога по чл. 180 ЗЗД вземания. След като присъдената сума включва уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, но не и акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, няма как залогът да се разпростре върху това акцесорно вземане, което не е присъдено с решението. Неоснователен е доводът, че по този начин изкуствено се обръща поредността на погасяване в чл. 76 ЗЗД. Правилата на чл. 76 ЗЗД следва да се прилагат заедно с правилата за привилегиите. Оплакванията в жалбата на „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД са неосонвателни. Правилно е прието от СГС, че разпределението следва да се извърши отново, като се зачете привилегия на П. само за вземанията за главница по двата изпълнителни листа и вземайки предвид, че с решение на СГС е отменено постановлението на ЧСИ, с което в нейна полза са приети за събиране разноски за заплатен адвокатски хонорар в изпълнителното производство. Разпределението, предложено от жалбоподателя, не може да бъде възприето по изложените съображения. Законната лихва върху главниците по изпълнителните листове, текла до датата на разпределението и съдебните разноски по тези изпълнителни листове не се ползват от привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за освободената от ВКС сума, постъпила по сметка на ЧСИ. Така мотивиран, съдът