Решение № 39 от 4.4.2024 г. на Районен съд - Несебър по дело № 479/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. А. Б. с ЕГН ••••••••••, с адрес: град Несебър, улица О.П. № 25А, против Наказателно постановление № I-25 от 31.08.2022г., издадено от Началника на РУ – Несебър при ОДМВР-Бургас, с което на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно. Счита и че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено постановлението, е допуснато съществено процесуално нарушение, а като конкретна нарушена разпоредба посочва тази на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН предвид, че вмененото му административно нарушение не е описано от обективна и субективна страна, настъпилия вредоносен резултат и нарушените законови разпоредби, а е описано съвсем схематично и неясно, възпроизведен е текста на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Не е изпълнен състава на тази разпоредба, тъй като заведението не се помещава на „открита площ“, а озвучаването с тонколони има в закритата част на самия ресторант. Неправилно е определен размер на наказанието от 3 000 лева, тъй като законът е предвидил глобата за физическо лице да бъде от 500 до 1 000 лева, докато незаконосъобразно на жалбоподателя е наложена вместо глоба, имуществена санкция, която законът е предвидил да се налага само на юридически лица и еднолични търговци, но не и на физически лица. Подчертава, че „Имуществената санкция“ не е наложена на „Д.Г.•••“ ООД, който е търговецът, стопанисващ търговския обект – ресторанта, на което дружество жалбоподателят К. А. Б. е управител. Моли постановлението да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Свидетелят Х. Т. Б., заедно с колегата си Т.С.С. които са полицейски служители в РУ Несебър към ОДМВР – Бургас, са изпълнявали служебните си задължения за времето от 19: 30 часа на 30.07.2023г. до 07: 30 часа на 31.07.2023г. Около 23: 10 часа на 30.07.2023г. получили сигнал от ОДЧ са силна музика в заведение „Ч.“ в град Несебър, където двамата пристигнали около 23: 20 часа и действително установили, че музиката, излъчвана от заведението, е силна. Описва заведението като състоящо се от две части – вътрешна част, която е с остъкление, има шумоизолация, и вътрешна част тип „градина“. В заведението е имало около 250 души, оркестърът е бил в закритата част, но е имало колона, която е озвучавала външната част на заведението. С полицейските служители е разговарял К. А. Б., който се е представил за собственик и управител на заведението, на когото разпоредили да намали музиката, и който е заявил, че е отговорен за музиката. На 03.08.2022г. е съставен АУАН № I-25, Серия АД, бл.№ 305104, от Ш. С. Ф. – младши полицейски инспектор в РУ-Несебър, против К. А. Б. – управител на „Д.Г.•••“ ООД, ЕИК 102826595, град Несебър, улица О.П. № 25А, за това, че като управител на това дружество, стопанисващо ресторант „Ч.“ в град Несебър, Южен плаж, на 30.07.2022г. около 23: 20 часа е допуснал озвучаването от тонколона в открита площ в зона и територия, предназначена за жилищно строителство. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При съставянето и връчването на акта жалбоподателят не е заявил, че има възражения срещу акта, а и такива не са постъпвали в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В качеството на свидетел по делото е разпитан и актосъставителя, който заявява, че е съставил акта за нарушаване на нощната тишина въз основа на докладната записка, съставена от един от двамата полицейски служители, посетили заведението и извършили проверката по сигнал, и които са посочени като свидетели по акта и нарушението, а актът е бил съставен на място в ресторант „Ч.“ в град Несебър. Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, и в което е възпроизвел съдържанието на акта. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, се забранява озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14: 00 часа до 16: 00 часа и от 23: 00 часа до 08: 00 часа, с изключение на териториите на религиозните храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при изготвяне на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. В наказателното постановление са изложени обстоятелства, от които става ясно, че се касае за общия случай на търговски обект, ресторант „Ч.“ в град Несебър, Южен плаж. В § 1, т.4 от ДР на ЗЗШОС като локални източници на шум по смисъла на този закон са посочени търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по ЗУТ. На основание чл.11, т.5 от ЗЗШОС е издадена Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. С нея се определя показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната среда; методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение. В случая за да се приеме, че е налице озвучаване над допустимите норми по смисъла на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС следва да се посочи кои са граничните стойности на шум, колко са измерените стойности на шум в момента на нарушението и с колко е преминала границата на допустимото ниво на шум. Именно тези строги норми създават особен ред за установяване на нарушение по смисъла на ЗЗШОС, в който се говори за гранични нива на шум. В цитираната наредба, издадена от МЗ и МОСВ, по принцип са определени норми за гранични стойности на шум за различните часове в денонощието. Така например, съгласно изискването на Таблица № 2 към Наредбата, граничните стойности на максимално ниво на шума през нощта са в рамките на 55db. В случая обаче в акта и постановлението не се цитират тези гранични стойности на шум, нито установеното ниво на шум. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства за извършено нарушение по ЗЗШОС. За да се квалифицира едно нарушение като такова по ЗЗШОС и за да се докаже, следва да се направят измервания съгласно Наредбата по чл.11, т.4 от ЗЗШОС. В случая това не е сторено и няма доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението по този закон, което означава, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Съгласно чл.36 и чл.37 от ЗЗШОС, актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл.17 – 22, а наказателните постановления по този закон се съставят по реда на ЗАНН и се издават от компетентните органи по чл.17 – 22. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник на РУ Несебър към ОДМВР Бургас. Разпоредбата на ЗЗШОС предвижда, че контролът върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, т.е. от увеселителни заведения, какъвто е контролираният обект, се осъществява от министъра на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със Закона за здравето, осъществяват по ред, определен по този закон. Министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица осъществяват контрол върху пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване, по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда в съответствие със Закона за движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и за спазване на изискванията на чл.16а, ал.2 и 3, съгласно чл.19 от ЗЗШОС. Разглежданият случай не попада в посочените хипотези, поради което следва да се приеме, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, което е друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Административно наказващият орган при издаването на НП е допуснал съществено нарушение, което е поредно самостоятелно основание за неговата отмяна, поради налагането на К. А. Б. на „Имуществена санкция“. За субектите на административното нарушение – физически лица, е предвидена самостоятелна специална разпоредба като основание за ангажиране на административно наказателната им отговорност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно цитираната разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Законодателят прави разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и едноличните търговци налагането на имуществена санкция няма характер на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено като административно едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица. В случая с налагане на имуществена санкция на физическо лице е допуснато съществено нарушение на материалния закон и след като в случая се касае за физическо лице, то наложеното наказание следва да е глоба, а не имуществена санкция. По аргумент на разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и принципът, въведен в административнонаказателния процес за законоустановеност на съставите на административни нарушения и следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено – глоба или имуществена санкция. Поради изложеното съдът намира, че въведеното в чл.57, ал.1, т.7, предл. първо от ЗАНН изискване да се посочи вида на наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна на НП. Поради това съдът приема, че правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице е нарушено. По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд