Решение № 860 от 17.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2340/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Софийска градска прокуратура против „Р.Л.“ АД, ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр.София 1504, район Оборище, ул.“••••, с която се иска прекратяване на дружеството на осн.чл.252 ал.1 т.6 от ТЗ. Ищецът твърди, че в СГП е заведена пр.пр.№18440/2023г. по описа на СГП по подаден сигнал от М.П.В. – постоянен синдик на „П.Х.“ АД /н/, притежаващи 49% от капитала на „Р.Л.“ АД и доколкото последното е без изпълнителен директор и представляващ дружеството от 19.05.2010г., а броят на членовете на директорите е по-малък от предвидения законов минимум /има само един член на СД/ се иска предприемане на действия от Прокуратурата за прекратяване на ответното дружество на осн.чл.256 ал.1 т.6 от ТЗ. Съдът е връчил препис от исковата молба на ответника „Р.Л.“ АДБГ, което в законоустановения срок е депозирало писмен отговор чрез назначения му особен представител адв.Е. Д. от САК. Счита подадената молба от СГП за основателна и моли същата да бъде уважена. Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното. От представените с исковата молба доказателства и при извършена служебна проверка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството – ответник, съгласно чл.23 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че същото е било регистрирано през 2006г. със Съвет на директорите в тричленен състав – 1.“П.Х.“ АД – председател; 2. И.В.М. – зам.председател и 3. Член на съвета на директорите И.Х.Д.. В такъв смисъл е и Уставът на дружеството, обявен в ТРРЮЛНЦ ( чл. 36 ал. 1 от същия). На 16.12.2008г. е бил вписан в ТРРЮЛНЦ Съвет на директорите в състав: И.Х.Д., „П.Х.“ АД и „В.-••••“ ЕООД и съответно управител и представляващ – И.Х.Д.. Изпълнителният директор И.Х.Д. е бил заличен на 19.05.2010г. като управляващ и представляващ дружеството и член на СД. В следствие на подадено уведомление по чл.233 ал.5 от ТЗ от управителя на „В.- ••••“ ЕООД. М.А.И. да бъде освободен от длъжността член на СД на „Р.Л.“ АД – на 18.01.2018г. това обстоятелство е било заличено и дружеството няма вписани представляващи и управител в продължение по повече от шест месеца. Съгласно нормата на чл.244 ал.1 ТЗ СД се състои най-малко от три лица. Установява се, че СД на ответника повече от шест месеца е със състав, който не отговаря на изискванията на закона. След служебна справка в ТР се установява, че това положение не е променено и към датата на постановяване на настоящото решение. Разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ е императивна и безусловна. Тя е установена в защита на обществения интерес, който не допуска съществуване на недееспособни дружества, в случая - АД, чийто съвет /СД, УС или НС/ не удовлетворява изискването на закона за минимален членски състав в продължение на 6 месеца и поради това не е в състояние да изпълнява функциите по представителство на дружеството и/или да организира и ръководи дейността му. Обект на защитното й действие са третите лица, акционерното дружество и самите акционери. Целта на разпоредбата е също да стимулира, под страх от прекратяване на дружеството, спазването на съществените законови изисквания за минимален състав на съветите. Предвид горното и в съответствие с чл.26, ал. 3 ГПК легитимиран да предяви конститутивния иск по чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ за прекратяване на дружеството е прокурорът, като в случая не подлежи на преценка наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска (Решение № 369 от 08.08.2019 Г. по Т. Д. № 647/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС) В настоящия случай на 18.01.2018г. дружеството е останало с един член на СД, което е под нормативно определения минимум, за период по-продължителен от 6 м. Следователно са налице предпоставките на чл. 252, ал.1 т. 6 ТЗ, налагащи извод за основателност на иска. Не са оспорени от ответника представените с исковата молба писмени доказателства, нито наведените в нея твърдения от ищеца. В депозирания отговор на исковата молба, особения представител на ответника е заявил основателност на предявения иск. С оглед изложеното съдът счита, че ответното дружество следва да бъде прекратено на основание чл.252 ал.1 т.6 ТЗ. След влизане в сила на настоящото решение следва препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър за вписване на прекратяването, за откриване на производство по ликвидация на дружеството и за назначаване и вписване на ликвидатор. При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 ГПК и на основание чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 50лв. и 500лв. възнаграждение за особения представител. Мотивиран от изложеното, Съдът