Решение № 129 от 12.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 215/2020 г.

Производството по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово е образувано по искова молба на временния синдик на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./ Жулиета Д. срещу „Амбасадор мениджмънт“ ООД- гр.София и „Българска банка за развитие“ АД-гр.София, с която са предявени искове: главен-с правно основание чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./ на договор за поръчителство от 29.03.2016г., сключен между „Българска банка за развитие“ АД и „Амбасадор мениджмънт“ ООД, и договор за особен залог на търговско предприятие от 29.03.2016г., представляващ акцесорно обезпечение на осн.чл.150 ЗЗД; и евентуален-с правно основание чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ за прогласяване на нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./ на договор за поръчителство от 29.03.2016г., сключен на 29.03.2016г. между „Българска банка за развитие“ АД и „Амбасадор мениджмънт“ ООД, и договор за особен залог на търговско предприятие от 29.03.2016г., представляващ акцесорно обезпечение на осн.чл.150 ЗЗД.

По делото е постановено решение № 276/ 18.11.2019г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан главният иск по чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ и е уважен евентуалният иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, като са обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./ договор за поръчителство от 29.03.2016г., сключен между „Българска банка за развитие“ АД и „Амбасадор мениджмънт“ ООД, и договор за особен залог на търговско предприятие от 29.03.2016г., сключен между „Българска банка за развитие“ АД и „Амбасадор мениджмънт“ ООД. С решението е осъдена „Българска банка за развитие“ АД да заплати по сметката на ОС-Габрово сумата 3944622, 70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ държавна такса за уважения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ.

С решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС- Габрово са оставени без уважение:

-молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, - и молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в тежест на „ББР“ АД-гр.София.

С определение № 216 от 15.05.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово е оставена без разглеждане като недопустима молбата на „ББР“ АД-гр.София с вх.№ 1090/ 23.03.2020г. с искане за допълване на решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово с произнасяне по молба вх.№ 4841/09.12.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. на ОС-Габрово.

Въззивното производство по настоящото В.т.д. № 215/ 2020г. по описа на ВТАС е образувано по:

1.Въззивна жалба № 4961 от 16.12.2019г. на ответника „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и „Българска банка за развитие“ АД-гр.София с правно основание чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, и в частта за разноските, с която е осъдена „ББР“ АД да заплати по сметка на ГОС държавна такса в размер на 3944622, 70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ;

2.Въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което са оставени без уважение:

-молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, - и молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в тежест на „ББР“ АД-гр.София;

3. Въззивна частна жалба № 1401 от 26.05.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу определение № 216 от 15.05.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на „ББР“ АД-гр.София с вх.№ 1090/ 23.03.2020г. с искане за допълване на решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово с произнасяне по молба вх.№ 4841/09.12.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. на ОС-Габрово.

С протоколно определение от 18.11.2020г. по В.т.д. № 215/ 2020г. по описа на ВТАС, с оглед заявения отказ от иска по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ и наличието на законовите условия за това, ВТАС е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ и е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и „Българска банка за развитие“ АД- гр.София с правно основание чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, предмет на обжалване от жалбоподателя „Българска банка за развитие“ АД-гр.София.

С определение № 245 от 16.06.2021г. по В.т.д. № 215/ 2020г. по описа на ВТАС е постановено следното:

1.отменено е решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което е оставена без уважение молбата на „ББР“ АД- гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта за разноските-дължимата държавна такса, присъдена в тежест на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София, вместо което е изменено същото в частта за разноските, с която е осъдена „Българска банка за развитие“ АД-гр.София да заплати по сметка на ОС-Габрово държавна такса в размер на 3944622, 70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, като и осъден „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД /в несъстоятелност/ да заплати държавна такса по сметка на ОС-Габрово по образуване и водене на делото в размер на 3944622, 70 лв., която да се събере от масата на несъстоятелността;

2. оставена е без разглеждане въззивна жалба № 4961 от 16.12.2019г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е осъдена „ББР“ АД да заплати по сметка на ГОС държавна такса в размер на 3944622, 70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ, като процесуално недопустима.

3. оставена е без разглеждане въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, като процесуално недопустима.

4. оставена е без разглеждане молба № 4545/ 23.11.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД по чл.250 ГПК за допълване на протоколно определение от 18.11.2020г. в частта, с която съдът не се е произнесъл досежно искането на синдика за обезсилване на решението в частта за разноските, като процесуално недопустима.

5. оставена е без уважение въззивна частна жалба № 1401 от 26.05.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу определение № 216 от 15.05.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС- Габрово, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на „ББР“ АД-гр.София с вх.№ 1090/ 23.03.2020г. с искане за допълване на решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово с произнасяне по молба вх.№ 4841/09.12.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. на ОС- Габрово, като неоснователна.

С определение № 18 от 20.01.2022г. по В.т.д. № 215/ 2020г. по описа на ВТАС по реда на чл.77 ГПК е осъден „АМБАСАДОР МЕНИДЖМЪНТ“ ООД /в несъстоятелност/ да заплати държавна такса за въззивно обжалване в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Велико Търново в размер на 1972311, 35 лв, която да се събере от масата на несъстоятелността.

С определение № 365 от 08.08.2022г. по ч.т.д. № 194/ 2022г. по описа на ВКС е отменено определението от 18.11.2020г. по В.т.д. № 215/ 2020г. по описа на ВТАС, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения иск по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ и е обезсилено постановеното от първоинстанционния съд решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и „Българска банка за развитие“ АД- гр.София с правно основание чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, и делото е върнато на ВТАС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение № 939 от 02.11.2023г. по ч.т.д. № 1561/ 2023г. по описа на ВКС е обезсилено определение № 245 от 16.06.2021г. по В.т.д.№ 215/ 2020г. по описа на ВТАС само в частта относно произнасянето по частна жалба на „ББР“ АД срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово за оставяне без уважение на молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово.

С оглед гореизложеното, предмет на разглеждане във въззивното производство е въззивна жалба № 4961 от 16.12.2019г. на ответника „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск на синдика на „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София срещу „Амбасадор Мениджмънт“ ООД /н./-гр.София и „Българска банка за развитие“ АД- гр.София с правно основание чл.135 ал.1 вр.чл.649 ТЗ, и в частта за разноските, с която е осъдена „ББР“ АД да заплати по сметка на ГОС държавна такса в размер на 3944622, 70 лв., дължима на осн.чл.649 ал.6 ТЗ за уважения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ; и въззивна жалба № 912 от 09.03.2020г. на „Българска банка за развитие“ АД-гр.София срещу решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което са оставени без уважение: молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово; и молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово в частта за разноските, присъдени в тежест на „ББР“ АД-гр.София.

Процесуалните представители на жалбоподателя „Българска банка за развитие“ АД заемат становище за недопустимост на обжалваното решение на ОС-Габрово по изложени за това в жалбата, в с.з., и в писмена защита съображения. Считат, че е налице нередовност на исковата молба поради неизпълнение на дадено указание на първоинстанционния съд за вписване на същата досежно четири имота в КК „Слънчев бряг-Изток“ гр.Несебър, КК „Перла“, както и поради наличие на противоречиви твърдения относно това кое е обезпеченото задължение/вземане с договора за залог на търговското предприятие. Считат, че при наличието на посочените нередовности на исковата молба първоинстанционният съд е следвало да върне същата и да прекрати производството по делото, което не е сторил, и предвид на това постановеното от него решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено като такова в обжалваната му част от въззивния съд, вкл. и в частта за разноските, и производството по него-да бъде прекратено. Считат решението на ОС-Габрово в обжалваната му част за недопустимо и поради изначалната липса на правен интерес от завеждането на иска по чл.135 от ЗЗД вр.чл.649 ал.1 ТЗ. Сочат, че доводи за това са изложени във въззивната жалба досежно липсата на увреждащ характер на атакуваните сделки. Излагат, че атакуваните с предявения иск с правно основание чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД две сделки са с поредност във времето след обезпеченията на други кредитори с приети обезпечени вземания в производството по несъстоятелност, и поради това резултатът от уважаването на предявения иск не може да се отрази нито на размера на масата на несъстоятелността, нито на разпределението на постъпилите в резултат на осребряването й средства, нито на възможностите за нейното попълване. Сочи се и че към момента масата на несъстоятелността в производството по несъстоятелност на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./ е изчерпана поради осребряване на основните активи, включени в нея, съобразно решенията на Събранието на кредиторите. Считат, че това налага извода, че кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./ не са имали нито към момента на завеждане на иска, нито към настоящия момент правен интерес от предявения иск с правно основание чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД, съответно-липсва положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството, което прави решението в обжалваната част недопустимо, предвид на което същото следва да бъде обезсилено и производството по делото-прекратено. Считат решението в обжалваната част за недопустимо и поради това, че към 10.09.2018г., на която дата временният синдик е предявил иска по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ, същият не е притежавал активна процесуална легитимация да предяви иска, тъй като към тази дата кредиторите на дружеството не са имали качеството на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност, защото те са конституирани като такива на 05.11.2018г. с постановяване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания на кредиторите. Молят въззивния съд да обезсили на посочените основания решението на ОС-Габрово в обжалваната част, вкл. и за разноските, като недопустимо, и да прекрати производството по делото. В случай, че приеме решението за допустимо, молят решението в обжалваната част, вкл. и в частта за разноските, да бъде отменено като неправилно по изложени за това доводи, като разноските да бъдат присъдени в тежест на масата на несъстоятелността. При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че няма друго основание за ревизиране изцяло произнасянето на първоинстанционния съд за разноските, то да бъде постановено половината от държавната такса да бъде събрана от масата на несъстоятелността, при прилагане разпоредбата на чл.649 ал.6 от ТЗ в действащата й към момента редакция.

Ответникът по жалба „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./ не изпраща представител и не заема становище.

Третото лице-помагач „Ивент Про“ ЕООД не изпраща представител и не заема становище.

Третото лице-помагач „Калинов строй“ ЕООД не изпраща представител и не заема становище.

Третото лице-помагач „Юробанк България“ АД не изпраща представител и не заема становище.

Синдикът Ц. М. не заема становище.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло. Същото в обжалваната част е недопустимо по следните съображения:

Една от основните цели на производството по несъстоятелност е да бъде осигурено справедливо удовлетворяване на кредиторите-чл.607 ал.1 ТЗ. Едно от основните правни средства за постигане на тази цел са исковете за попълване на масата на несъстоятелността /сред които са и отменителните искове по чл.647 и чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД/, тъй като успешното провеждане на тези искове подобрява имущественото състояние на длъжника, като чрез обявяването на относителна недействителност на извършени от него сделки /непротивопоставимост спрямо кредиторите на несъстоятелността/ дава възможност за реализация на правата на кредиторите за удовлетворяване чрез имуществата, предмет на тези сделки. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването на всички видове искове, за която съдът следи служебно. Процесуалните предпоставки трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес, като по-късното отпадане на процесуалната предпоставка погасява правото на иск или прави упражняването му ненадлежно, респ. води до недопустимост на иска. В случая е налице именно тази хипотеза-отпадане на правния интерес на ищеца от провеждане на настоящото исково производство по иска по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ. Безспорно е, че синдикът на дружеството в несъстоятелност има правен интерес от обявяване на относителната недействителност на сделките и действията, с които длъжникът /при наличието на предпоставките по чл. 135 ЗЗД/ е увредил кредиторите на несъстоятелността. Налице е непротиворечива практика на ВКС /Решение № 56/01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о.; Решение № 11/27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о./, че с изменението на чл. 649, ал. 1 /ред., ДВ, бр. 20/2013 г./ законодателят е отчел сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалния режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника /така Решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о., Решение № 50164/29.06.2023 г. по т. д. № 849/2021 г. на ВКС, II т. о./. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредиторите, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В случая атакуваните договори за поръчителство и за особен залог имат характеристиката на сделки и действия, които биха могли да засегнат права на кредиторите на несъстоятелния длъжник в посочения по-горе смисъл. Видно от договора за особен залог на търговско предприятие от 29.03.2016г., предмет на договора е учредяването на особен залог върху търговското предприятие на „Амбасадор мениджмънт“ ООД, включващо съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в които са включени и отделни негови активи, посочени, но не изчерпателно, в Приложение № 1 /опис на недвижимите имоти/ и Приложение № 2 /опис на движимите вещи и вземанията/, неразделна част от договора. Видно от Приложение № 1, в него са описани в 3 точки недвижимите имоти, а именно: 1.находящи се в гр.Павел баня, обл.Ст.Загора-Поземлен имот с посочен идентификатор и 6 бр. сгради, разположени в този имот; 2. находящи се в с.Чифлик, общ.Троян, обл.Ловеч- два поземлени имота с посочени идентификатори и 6 бр. сгради, разположени в единия поземлен имот; 3. находящи се в КК „Слънчев бряг-изток“, обл.Бургас-поземлен имот с посочен идентификатор, ведно със самостоятелен обект-хотел с посочен идентификатор и 32 бр. апартаменти, находящи се в Комплекс „Перла“, изграден в поземления имот. В Приложение № 2 се съдържа опис на движимите вещи, представляващи машини и съоръжения, компютърна техника и стопански инвентар, находящи се в хотел „Дива“ в с.Чифлик, общ.Троян; съоръжения, транспортни средства и стопански инвентар, находящи се в хотел „Княз Павел“ в гр.Павел баня; машини и съоръжения, офис обзавеждане и програмни продукти, находящи се в хотел „Перла“, КК Слънчев бряг. Безспорно е, че всички имоти в КК „Слънчев бряг“, част от търговското предприятие на несъстоятелния длъжник, и предмет на договора за особен залог, са продадени от съдебен изпълнител още преди завеждане на иска и с постановление за възлагане са придобити от „БКАБ“ АД, с изключение на 4 бр. апартамента. Видно обаче от приложеното по делото определение № 260093 от 02.11.2022г. по т.д. нес. № 92/ 2017г. по описа на ОС-Габрово, и тези имоти-останалите 4 бр. апартамента, са продадени в производството по несъстоятелност. Освен тях, видно от приложените писмо № 60050 от 01.07.2024г. на ОС-Габрово, 2 бр. постановления за възлагане и 4 бр. нотариални актове, в производството по несъстоятелност са продадени и имотите в с.Чифлик, общ.Троян, и имотите в с.Павел баня. Видно от приложената по т.д. нес. № 92/ 2017г. по описа на ОС- Габрово молба № 260115 от 27.05.2024г., депозирана от синдика Ц. М., и отчет от същия, в изпълнение на определение № 260000 от 08.05.2024г. по т.д.нес.№ 92/ 2017г. по описа на ОС-Габрово, всички недвижими имоти, част от масата на несъстоятелността на дружеството, са били продадени в производството по несъстоятелност и реализираните суми са били разпределени между кредиторите с приети вземания. Т.е. установява се, че масата на несъстоятелността на дружеството е изчерпана поради извършена продажба на всички имущества, вкл. и тези, предмет на договора за особен залог на търговското предприятие, атакуван с предявения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ. Това налага извода, че към настоящия момент не е налице правен интерес за синдика /съответно за кредиторите/, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакува с иск по чл. 135 ЗЗД процесните договори за поръчителство и особен залог, след като същите са последвани от продажба на имотите, предмет на тези сделки, извършена в производството по несъстоятелност, при което получените от продажбата суми са послужили за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. При това, след като цялото имущество на несъстоятелния длъжник /вкл. и това, предмет на процесните сделки/ е продадено в производството по несъстоятелност, масата на несъстоятелността е изчерпана и няма как да бъде попълнена. Предявения иск по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ се явява безпредметен и лишен от правен интерес, тъй като не би могъл да постигне целта си и търсената с него защита- попълване на масата на несъстоятелността. С оглед на това, поради липсата на една от положителните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск-правен интерес, същият се явява процесуално недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане. Предвид на това, решението по делото с № 276 от 18.11.2019г. на ОС-Габрово в обжалваните части следва да бъде обезсилено, а производството по делото в частта относно иска по чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД следва да бъде прекратено.

По отношение на другите доводи на жалбоподателя „ББР“ АД за недопустимост на иска по чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД:

Досежно възражението за нередовност на исковата молба на посочените две основания: с определение № 140 от 27.06.2024г. ВТАС се е произнесъл по това възражение, като е оставил без уважение искането на „ББР“ АД за оставяне без движение поради нередовност исковата молба, поради което не следва да се произнася отново.

Твърдяната изначална липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД с довода, че двете сделки нямат увреждащ характер, тъй като са с поредност във времето след обезпеченията на други кредитори с приети обезпечени вземания в производството по несъстоятелност, и поради това резултатът от уважаването на предявения иск не може да се отрази нито на размера на масата на несъстоятелността, нито на разпределението на постъпилите в резултат на осребряването й средства, нито на възможностите за нейното попълване, е несъстоятелно. Посочените доводи са такива по съществото-по осннователността, а не по допустимостта на иска.

Становището, че към 10.09.2018г., на която дата временният синдик е предявил иска по чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ, същият не е притежавал активна процесуална легитимация да предяви иска, тъй като към тази дата кредиторите на дружеството не са имали качеството на кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност, защото те са конституирани като такива на 05.11.2018г. с постановяване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания на кредиторите, е също несъстоятелно. В разпоредбата на чл.649 ал.1 ТЗ изрично е предвидено, че синдикът е легитимиран на самостоятелно основание да предяви иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, а едва при негово бездействие-всеки кредитор на несъстоятелността. С оглед на това е ирелевантен за активната процесуална легитимация на синдика в кой момент са приети вземанията на кредиторите на длъжника в несъстоятелност.

Предвид обезсилването на решението на ОС-Габрово в обжалваните части-по отношение на иска по чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД и в частта за разноските, и като негова последица, следва да бъде обезсилено и решение № 79 от 04.02.2020г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, с което са оставени без уважение: молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№ 4808/06.12.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 276 от 18.11.2019г. по т.д. № 71/ 2018г. по описа на ОС-Габрово; и молбата на „ББР“ АД-гр.София с правно основание чл.248 от ГПК с вх.№ 4876/ 10.12.2019г. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в тежест на „ББР“ АД-гр.София.

По отношение на разноските: Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С определение № 313 от 26.07.2016г. по ч.гр.д. № 2749/ 2016г. по описа на ВКС, III г.о., е прието, че актът по чл.81 ГПК, с който приключва делото може да бъде както решение по съществото на спора, който е предмет на делото, така и определение, с което се прекратява производството по делото или с което се приключва частно по своя характер дело. Разпоредбата на чл.81 ГПК посочва по императивен начин задължението на съда при приключване на делото да се произнесе и по искането за разноски. Съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Предвид на това, на ответника-жалбоподател „ББР“ АД следва да бъдат заплатени разноски в общ размер 970 лв.-на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП-по 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една инстанция и 70 лв. за удостоверение. Сумата ще следва да бъде заплатена от масата на несъстоятелността на „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./.

Съгласно чл.649 ал.6 ГПК в производствата по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително; ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на несъстоятелността. Общото правило на чл.73 ал.3 ГПК предвижда събирането на държавната такса при предявяване на искането за защита или съдействие. Съгласно правилото на чл.621 ТЗ, доколкото в тази част /Част Четвърта „Несъстоятелност“ на ТЗ/ няма особени разпоредби, се прилагат съответните разпоредби на ГПК, а разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ не съдържа уредба относно държавната такса при прекратяване на производството по делото. Безспорно е, че такава се дължи /не се дължи връщането й/, тъй като съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, т.е. само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Предварително внесената държавна такса не се връща на ищеца при оттегляне, отказ от иска, при връщане на исковата молба или прекратяване на производството поради недопустимост на молбата. В този смисъл отхвърлянето на иска е приравнено по правни последици на десезирането на съда /поради отказ или оттегляне/ и на сезирането му с недопустим иск. Предвид на това, следва държавната такса по водене на делото предвид недопустимостта на предявения иск, налагаща прекратяване на производството по делото, да бъде присъдена в тежест на ищеца, но тъй като в случая това е синдикът, следва дължимата държавна такса да се събере от масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник.Да не бъде събрана държавна такса по водене на делото пред двете инстанции, поради това че делото не е приключило с акт по същество, и е прекратено, е недопустимо съобразно разпоредбата на чл.71 ГПК, и приравнено като резултат на връщане на заплатена държавна такса поради недопустимост на иска и прекратяване на производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, т.е. само таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 от ЗДТ. Разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена от Министерски съвет. Основанието за внасянето на държавната такса следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респективно-за издаване на определен документ в изрично предвидените случаи. Законът не свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т.е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. Прекратяването на производството по делото поради недопустимост на предявения иск след завеждане на производството по делото не е основание за връщане на внесената държавна такса за водене на делото. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.4 буква”а” ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса се заплаща за искови молби, т.е. предявяването на иск чрез подаване на искова молба до съда, а не извършването на определено съдопроизводствено действие от страна на съда, е основание за заплащането й. В този смисъл е трайната съдебна практика. С оглед изложеното, следва по делото да бъде събрана държавна такса за образуването му пред първата инстанция-в размер на 3944622, 70 лв. С определение № 18 от 20.01.2022г. по реда на чл.77 ГПК е осъден „Амбсадаор мениджмънт“ ООД /н./ да заплати държавна такса за въззивно обжалване по сметка на ВТАС в размер на 1972311, 35 лв., което определение не е обжалвано и като такова е влязло в сила, но тъй като определението на ВТАС за обезсилване на решението на ОС-Габрово в обжалваната му част и за прекратяване на производството по делото в тази част е отменено от ВКС, то и определението, с което е присъдена държавна такса по водене на делото пред въззивната инстанция предвид прекратяване на производството поради направения отказ от иска, като последица от отмяната на прекратяването не следва да се взема предвид, а следва да бъде постановено ново определение по отношение на дължимата държавна такса пред въззивната инстанция. Такава се дължи в размер на 1972311, 35 лв. Дължимите такси следва да се съберат от масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник „Амбасадор мениджмънт“ ООД /н./, и да се присъдят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Велико Търново.

Водим от горното, съдът