Решение № 877 от 25.11.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1516/2023 г.

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от А. Л. С., с ЕГН ••••••••••, с местожителство и съдебен адрес: ..., чрез адвокат Д. Б., като процесуален представител и съдебен адресат на служебен адрес: ... против Е. З. Х., с ЕГН ••••••••••, К. К. Х., с ЕГН ••••••••••, и двамата с постоянно местожителство и със съдебен адрес: ..., Д. Е. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес.... С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което приемайки за действителен сключения между ответниците Е. З. Х., с ЕГН •••••••••• и К. К. Х., с ЕГН ••••••••••, като продавачи, от една страна, и Д. Е. С., с ЕГН •••••••••• /неженен/, като купувач, от друга, Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на идеални части от недвижим имот № 124, том II, peг. №5333, дело №297 от 01.06.2022г. на нотариус К. М., рег. №415, с район на действие БлРС, вписан в СлВП с дв.вх.рег.2988/2022г., Акт №120, том X, дело №1449/01.06.2022г., с който продавачите са прехвърлили на купувача правото на собственост върху 1/8 ид.ч. от съсобствения си с ищцата А. Л. С., с ЕГН •••••••••• недвижим имот, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде допуснато А. Л. С., с ЕГН •••••••••• ДА ИЗКУПИ при същите условия и срещу договорената продажна цена от 9 500лева, договорени по посочения договор за покупко- продажба, с предмета на сделката -1/8 ид. част от съсобствения на страните индивидуализиран по представената скица недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор №04279.101.29, находящ се в гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, който имот е в кадастрален район 101, идентифициран по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр.Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград и съгласно ситуацията по Скица №15- 460150/29.04.2023г., издадена от СГКК-Благоевград, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - от 22.02.2023г., с адрес на поземления имот- гр.Благоевград, местност „...“ с площ от 5 859кв.м.; трайно предназначение на територията-Земеделска; Начин на трайно ползване-Нива, категория на земята: 8-ма, предишен идентификатор -няма; номер по предходен план-101029, при съседи: ПИ с идент.№ 04279.101.71; ПИ с идент.№ 04279.101.21; ПИ с идент.№ 04279.101.96, ПИ иден. №04279.101.30 и ПИ с идент.№ 04279.101.35 и при условие, че в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в законна сила ищцата А. Л. С., с ЕГН •••••••••• заплати на ответниците Е. З. Х., с ЕГН •••••••••• и К. К. Х., с ЕГН •••••••••• сумата от 9 500 лева, за която сделка наследодателката на ищцата не е давала съгласие за продажба на трето лице и ищцата като наследствен правоприемник е узнала на 28.05.2023г. С протоколно определение от 06.03.2024г. съдът е допуснал изменение в петитума на предявения иск, в частта относно това ищцата на кого следва да заплати сумата, като същия се счита предявен в частта относно адресата на сумата, която в случай на уважаване на иска ищцата следва да заплати, а именно да се счита, че при уважаване на иска да се допусне изкупуване при условие, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението ищцата заплати на Д. Е. С. посочената сума. Твърди се в исковата молба, че съгласно данните от Удостоверение за наследници изх. №1385/24.04.2023г., издадено от Община-Благоевград, се установява, че ищцата като наследник на О.С. С., починала на 20.08.2022г. и праводателят на първите ответници по настоящата искова молба - Г.М. Х., се явяват законови наследници и по право на заместване в низходящ ред на общия им наследодател - С.Б.Ц., бивш жител на гр.Благоевград, починал на 06.04.1969г. Сочи се, че в това си качество се легитимират като негови правоприемници и съсобственици по наследство, с равни квоти по 1/8 ид.ч. върху попадащото в наследствената му маса недвижимо имущество. Излага се, че по силата на Решение №Г-1/05.11.1998г. на ПК-Благоевград е реституиран земеделски имот на наследниците на общия наследодател и в патримониума им, при същите наследствени квоти и в съсобственост е попаднал недвижим имот, с изведена идентичност по ситуацията от скица и графично отразяване като поземлен имот, с идентификатор №04279.101.29, находящ се в гр. Благоевград, общ.Благоевград, обл.Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, попадащ в кадастрален район 101, идентифициран по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград и съгласно ситуацията по Скица №15-460150/29.04.2023г., издадена от СГКК-Благоевград, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот - от 22.02.2023г., с адрес на поземления имот- гр.Благоевград, местност „...“ с площ от 5 859кв.м.; трайно предназначение на територията-Земеделска; Начин на трайно ползване- Нива, категория на земята: 8-ма, предишен идентификатор - няма; номер по предходен план- 101029, при съседи: ПИ с идент.№ 04279.101.71; ПИ с идент.№ 04279.101.21; ПИ с идент.№ 04279.101.96, ПИ иден. №04279.101.30 и ПИ с идент.№ 04279.101.3. Твърди се, че с нотариално удостоверена декларация вх. № 4953 от 02.08.2005г. от К. Д.в - нотариус, с район на действие БлРС е дадено изричното писмено съгласие от съсобствениците наследниците на общия наследодател, вкл. и от майката на ищцата - О.С. С., починала на 20.08.2022г. Посочва се, че волеизявлението им засягат само разпореждане на съсобственика Г.М. Х., който свободно да продаде на когото намери за добре и при цена каквато намери за добре собствената си 1/8 ид.ч., като при така даденото му съгласие е изповядвана възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, том II, per. №5333, дело №197 от 2005г. на нотариус К. Д.в, рег.№202 по регистъра на НК, с район на действие БлРС, с която същият се е разпоредил възмездно с квотата си на съсобственост в полза на ответниците Е. З. Х. и К. К. Х.. Излага се, че към този момент било разпределено и правото на ползване върху земеделската земя с обособени в граници отделни дялове на ползване чрез изготвена скица - проект за делба към 30.07.2005г., равняващи се на правата на преките наследници/децата на С.Б.Ц.. Сочи се, че според постигнатото между съсобствениците съгласие години наред определените и материализирани на терена дялове се използват по установеното предназначение и в съответния обем на права от семействата на преките наследници и приобретателите на Х., без да се ограничават или да се препятства управлението на имота в съсобственост или при отдаването му на трети лица. Твърди се, че доколкото общата земя се ползвала от правоимащи или евентуално допуснати от тях трети лица, а с управлението и разпореждането с определения за майка на ищцата - О. С., починала на 20.08.2022г. дял на ползване, приживе и понастоящем е ангажирана само ищцата, като се посочва, че не й е известно след горното прехвърляне на права същата да е търсена и да е давала в полза на новите съсобственици друго допълнително изрично писмено съгласие за ново разпореждане със закупения от тях дял на съсобственост в полза на трети лица. Твърди се, че в края на месец май 2023г. ищцата получила писмо от Община Благоевград, чието съдържание я озадачило, тъй като следвало да бъде адресирано до всички правоимащи/съсобственици, каквито за ищцата се явявали и сем. Х.и. Твърди се, че на насрочената от общината среща обаче същите не се появили последните или техни представители и тогава установила, че имота се полза с различно предназначение /за складиране на стари неща/ като предположила, че е отдаден от тях под наем. Независимо от това възложила справка на адвокат и така установила, че всъщност не се касае за наемно правоотношение, а за директно ново възмездно прехвърляне на правата им в полза на трето за съсобствеността им лице. Твърди се, че след 02.08.2005г. на ищцата не й било известно да е търсено и давано друго съгласие на Е. З. Х. и К. К. Х. за нови външни разпореждания с квотата им от съсобствеността, вкл. такова не й е било предоставяно приживе и от майка й. Независимо от това, без изричното представяне на доказателства пред нотариуса за съгласие на съсобствениците по чл. 33 от ЗС се твърди, че бил изповядван Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №124, том II, per. №5333, дело №197 от 01.06.2022г. на нотариус К. М., рег.№415, с район на действие БлРС, вписан в СлВП с дв.вх.per.2988/2022г., Акт №120, том X, дело №1449/01, 06.2022г., като с посочената възмездна сделка ответниците Е. З. Х., с ЕГН •••••••••• и К. К. Х., с ЕГН ••••••••••, като продавачи прехвърлили притежаваната от тях квота на съсобственост, респ. правата си на съсобственост върху 1/8 ид.ч. от гореописания ПИ на купувача/несъсобственик Д. Е. С., с ЕГН ••••••••••/неженен/. Твърди се, че изхождайки от конкретиката във волеизявлението на съсобствениците с декларацията им от 02.08.2005г. за извършване на разпореждане само от посочения в нея съсобственик към момента, разместване на права в съсобствеността /с нови приобретатели в други дялове/ и липсата на последващо предлагане за изкупуване при същите условия и/или търсене на съгласие от новите съсобственици към момента на спорната продажба за извършване на разпореждане в полза на трети лица, се твърди, че е налице и явно несъблюдаване на изискванията на законодателя в хипотезата на чл.33, ал.1 от ЗС, ведно с произтичащите от това правни последици за страните. Сочи се, че посочената норма вменява в задължение на съсобственика да предложи на другите съсобственици да купят неговата идеална част, ако желае да я продаде, при това при същите условия, но не и да изключи въобще това право на придобиване на тази идеална част от трето лице, включително и чрез договор за покупко-продажба. Нарушаването на задължението от страна на съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота, има за правна последица само възникване на преобразуващото право на изкупуване за другите съсобственици при същите условия, но не и нищожност на договора. Според закона и константната съдебна практика на Върховният съд се посочва, че се приема, че непредставянето на писмени доказателства за направено предложение до другите съсобственици да купят идеалната част /каквото в случая е налице/ не прави извършената покупко-продажба нищожна, а само дава право на другия съсобственик (съсобственици) да иска/т изкупуването й в установения от закона двумесечен срок, който тече от момента на узнаването на сделката. Сочи се, че към момента на изповядване на сделката никой от другите съсобственици /вкл. Наследодателката на ищцата/ не е информиран за намеренията на Х.и да продадат дела си при определени условия, за да е възможно да изрази желание или не да закупи съсобствения им дял, предмет на посочената продажба. Следователно ищците със сигурност не са разполагали с писмени доказателства пред нотариуса за изпълнението на особените изисквания на закона и не са разполагали с изразената в такава насока воля на съсобствениците при извършената от тях продажба на съсобствената 1/8 идеална част, прехвърлена възмездно и директно на трето лице - ответника Д. Е. С.. В случая, макар и правната последица да не е нищожност на сделката се сочи, че се касае за пряко нарушаване на изискването на хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗС, установяваща задължение за предлагане на другите съсобственици за изкупуване при покупко-продажба, ведно с настъпване на преобразуващото право на изкупуване като акцесорно право, каквото като съсобственик по право на заместване се припада и на ищцата. Пораждането му предполага наличие на действителен договор, извършен между съсобственик и трето лице, което не е съсобственик, тъй като упражняването на правото на изкупуване води до заместване на купувача - в случая ответника С. по покупко-продажбата с евентуалния изкупвач - наследник с наследствена квота върху имота или приобретател на такава, каквато е майката на ищцата - О.С. С., починала на 20.08.2022г., в така съществуващото продажбено правоотношение с първите двама ответници, респ. наследниците й, каквато се явява ищцата. Сочи се, че в това заместване се изразява преобразуващият правен ефект от упражняването на правото на изкупуване, поради което се твърди, че по отношение на ищцата се обуславя правния интерес от подобна защита, като за сделката узнала едва на 28.05.2023г. след получаване на писмото от общината, за което и организирала съдебната си защита и в двумесечен срок от узнаването за това обстоятелство депозирала съответния иск. Твърди се, че правният статут за спорещите сочи на валидно наследствено или възмездно придобиване на идеални части от спорното имущество, при установените от закона наследствени квоти за съответния ред на наследяване, уреден с чл. 5 и сл.от ЗН /каквато се посочва, че се явява ищцата/ и такива от извършвани разпоредителни сделки, каквито са ответниците. В този смисъл се твърди, че към изповядването на спорната продажба продавачите Х.и, като легитимни съсобственици на заявената с настоящата искова молба 1/8 ид.ч. от продавания имот са се разпоредили възмездно в полза на третия ответник С. с установения обем права на съсобственост върху първоначално реституирана земеделска земя на дядото на ищцата, индивидуализирана по ситуацията от скица по КККР и при неспазване на изискванията на чл. 33, ал.1 от ЗС, поради което се твърди, че се обуславя правния й интерес от търсене на съответната правна защита. С Разпореждане № 2865/12.12.2023г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от поправената исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответниците Е. Х. и К. Х. е връчено на 13.12.2023г. чрез адвокат С. А., а съобщението на ответника Д. С. е връчено на 20.12.2023 година чрез адвокат Ю.. Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок от получаване на съобщението, на 10.01.2024г. са депозирани писмени отговори от ответницата К. Х. и Е. Х. чрез адвокат А., с които се поддържа, че предявеният иск е недопустим, а по същество е изразено становище за неоснователност на същия. В писмения си отговор ответницата К. Х. оспорва предявения иск, като неоснователен. Изразява се становище, че претенцията е недопустима, тъй като искът е депозиран извън двумесечния срок, визиран в чл. 33 ал.2 ЗС, тъй като ищцата в много по- ранен момент от описания в исковата молба, е разбрала за извършената сделка. Твърди се, че през месец февруари 2023г. ответницата получила обаждане по телефона от полицай Г. от 02 РУП Благоевград, да се яви при него във връзка с депозирана жалба. Сочи се, че на 17.02.2023г. в 16: 00 часа отишла при полицая, който й обяснил, че е постъпила жалба от А. С., като в тази връзка й задала няколко въпроса, свързани с описания в исковата молба имот. Твърди, че го уведомила, че през 2022г., тя и съпругът й са продали имота на Д. С., от гр. Благоевград. Твърди се, че във връзка с подадената жалба, компетентните органи са извършили проверка и са уведомили А. С. за резултатите от нея, както и, че същата е уведомена за извършването на сделката много преди твърдяната от нея дата - 28.05.2023г., още повече, че не представя като доказателство по делото цитираното писмо от Община Благоевград. На следващо място се твърди, че описаният в исковата молба имот, ответниците К. и Е. Х.и, закупили през 2005г., като имотът още тогава бил с ясни граници, и индивидуализиран и ответниците Х.и ползвали реална част в размер на 732 кв. м., като са ползвали тази реална част от имота дълго време, като са я отдавали и под наем. Твърди се, че след закупуването на имота, другите съсобственици подписали декларация, съгласно която ответниците Х.и можели да продават на когото намерят за добре реално ползваната от тях част. Иска се от съда да приеме, че ответницата К. Х. и съпругът й - ответникът Е. Х., са спазили всички законови изисквания и са представили всички необходими документи, съгласно които нотариус К. М. е приела, че не са налице каквито и да е пречки за извършване на описаната в исковата молба покупко-продажба и е съставила Нотариален акт №124, том II, рег. номер 5333, дело №297 от 2022г. В писмения си отговор ответникът Е. Х. оспорва предявения иск, като неоснователен. Изразява се становище, че претенцията е недопустима, тъй като искът е депозиран извън двумесечния срок, визиран в чл. 33 ал.2 ЗС, тъй като ищцата в много по-ранен момент от описания в исковата молба, е разбрала за извършената сделка. Твърди се, че през месец февруари 2023г. ответницата К. Х. била призована от 02 РУ Благоевград от полицай Г., като тя трябвало да се яви при него на 17.02.2023г. в 16: 00 часа, като К. Х. след като се прибрала от полицията, му обяснила, че имало подадена жалба в полицията от А. С., касаещ имотът, описан в исковата молба. Съпругата му К. Х. уведомила разследващия полицай, че през 2022г., двамата са продали имота на Д. С., от гр. Благоевград. Твърди се, че след извършената проверка, разследващите са уведомили А. С. за резултатите от нея, като се твърди, че същата е разбрала за извършената сделка много преди твърдяната от нея дата - 28.05.2023г. На следващо място се твърди, че описаният в исковата молба имот, ответниците К. и Е. Х., закупили през 2005г., като имотът още тогава бил с ясни граници, и индивидуализиран и ответниците Х.и ползвали реална част в размер на 732 кв. м., като малко след покупката направили масивна ограда от тухли, която и към днешна дата е налице. Твърди се, че имало уговорка между съсобствениците и всеки ползвал реална част от недвижимия имот. Сочи се, че са ползвали тази реална част от имота дълго време, като са я отдавали и под наем, в това число и на бащата на купувача Д. С.. Твърди се, че след закупуването на имота, другите съсобственици подписали декларация, съгласно която ответниците Х.и можели да продават на когото намерят за добре реално ползваната от тях част. Иска се от съда да приеме, че ответникът Е. Х. и съпругата му – ответницата К. Х. са спазили всички законови изисквания и са представили всички необходими документи, съгласно които нотариус К. М. е приела, че не са налице каквито и да е пречки за извършване на описаната в исковата молба покупко-продажба и е съставила Нотариален акт №124, том II, рег. номер 5333, дело №297 от 2022г. Видно от материалите по делото на 22.01.2024г. е депозиран и писмен отговор от ответника Д. С. чрез адвокат Ю., с който се поддържа нередовност на исковата молба, недопустимост на предявения иск, а по същество неоснователност на същия. Прави се възражение за по допустимостта и основателността на предявения иск, като се иска от съда на основание чл.129, ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да бъде оставена без движение исковата молба. В случай, че не бъде прието направеното възражение, се поддържа възражение за недопустимост на заявената искова претенция, като се твърди, че същата е предявена извън указания от закона двумесечен преклузивен срок. Отделно от горното, се оспорва предявеният срещу ответника С. иск, като неоснователен, който се иска да бъде оставен без уважение, както и се претендират сторените в производството разноски. Оспорва се твърдението, че е предявен в указания от закона преклузивен срок. Оспорва се твърдението на ищцата, че продавачите на ответника С. не са отправили покана до останалите съсобственици, респективно, че същите не са дали съгласието си притежаваната от който и да било съсобственик идеална част от имота да бъде обект на последващи разпоредителни сделки, включително договор за покупко-продажба. Сочи се, че от приложеното копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 300, том № I, рег.№ 4968, дело № 195 от 02.08.2005г на Нотариус К. Д.в, с рег.№ 202 на НК и с район на действие PC Благоевград, към датата на сключване на договора, Г.Х.М., съсобственик в процесния имот е продал на К. К. Х. собствената си 1/8 ид. част, представляваща 732/5859 идеални части, равняващи се на 732 кв.м. от процесния имот - нива, заснета като имот № 101029. Сочи се, че към момента на сключване на нотариалния акт, т.е. към датата на сключване на договора, са представени документи, в това число и Декларация от съсобствениците по чл. 33 от ЗС, нотариално заверена с рег.№ 4953/02.08.2005г. Посочва се, че от представеното копие на Декларация по чл. 33, ал.2 ГПК като декларатор в същата, под три е записана О.С. С., за която ищцата твърди, че е нейна майка и наследодател. Сочи се, че със същата декларация е декларирано следното: „... декларираме с подписите си, че сме съгласни съсобственика ни К. К. Х. с ЕГН... ДА ПРОДАДЕ НА КОГОТО НАМЕРИ ЗА ДОБРЕ и за цена каквато прецени собствената си 1/8 идеална част или 5879/732... идеални части, равняващи се на 732 кв. м. от следния наш съсобствен имот“, като върху гърба на същата декларация се сочи, че същата е подписана от деклараторите, един от който е подписа на наследодателката на ищцата по делото. Предвид изложеното се твърди, че не са налице изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 33, ал.2 от ЗС за уважаване на претенцията на ищцата, доколкото се твърди, че за процесната идеална част от имота нейният наследодател още през 2005г е дал съгласието си, праводателя на ответника С. да продава имота на който прецени при каквито условия и цена прецени и това му право не е било ограничено със срок, предвид и на което и към 01.06.2022г -К. Х. и Е. Х. са имали правото да се разпореждат с имота, включително и с договор за покупко-продажба на собствената им идеална част. С оглед на изложеното, се твърди, че към 01.06.2022г прехвърлителят на ответника С. не е имал задължението да отправя покана към който и да било, с оглед на декларирането, което е направено още през 2005г и предвид оспорването на това обстоятелство с исковата молба и доколко се твърди, че сделката, с която праводателите на ответника С. са придобили правото на собственост е действителна и валидна сделка /договор. Не се оспорва твърдението на ищцата, че между съсобствениците е бил сключен договор за разпределение правото на ползване на съсобствен имот. Сочи се, че видно от т. 1 на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 124, том № II, рег.№ 5333, дело № 297/01.06.2022г на нотариус К. М., рег.№ 415 на НК и с район на действие PC Благоевград, стр.2, предпоследен абзац-, , .. Владението на продаваните идеални части от описания в т. 1 / първа/ недвижим имот, се предава от Продавачите.... На Купувача...., момента на сключване на настоящия договор, по така посоченото условия за реално ползване на продаваните идеални части от този имот..“, като видно от същата точка е условието, съобразено с Договор за разпределение правото на ползване на имота, нотариално заверен с рег.№ 3360/26.04.2007г на Нотариус Кр.М. с рег.№ 415 на НК и с район на действие PC Благоевград. Сочи се, че видно от приложеното копие на Договор за разпределение правото на ползване на съсобствен имот от 26.04.2007г, сключен между праводателя на ответника С. и другият съсобственик П.М. Х. е предоставеното й право на ползване на частта от имота, отразена като №2 /две/ в скицата за разпределение правото на ползване на имота, при граници за реално ползване: на север и на запад- частта за ползване на съсобственичката О.С. Стоянова, юг- полски пък и изток- вътрешна граница със съсобственика П.М. Х.. Твърди се, че към момента на предаване на владението, а именно датата на сключване на договора за покупко-продажба, продадената на ответника С. площ с реални размери 732 кв.м., била и реално обособена на място, чрез нейното ограждане с изградени бетонови стени от три страни, които стени не са изграждани от ответника С., същият е въведен във владение на имота, ограден от три страни с ограда, като не му е известно кой и кога е изградил същата, но същата е изградена и на място, същата е била, както следва: от дясно- ляво-дължина 47 метра, плътна височина на същата 1.90 метра, от ляво- 47 метра дължина, и височина от около 1.90 м., в задната част на процесната идеална част - също дължина на оградата около 30 метра, с височина около 1.90 м. След като ответникът С. е въведен във владение, в деня на сключване на договора, и след това в периода до края на 2022г, се твърди, че същият е изградил по дължината на цялата ограда - циментов пояс с височина на същият от 25 см. по цялата дължина оградата с обща дължина около 130 линейни метра, изгражда плътна ограда в предната част на закупения от него имот- тухлена стена, с дължина от около 11 метра, с височина от около два метра, върху която стена е изграден цементов пояс с дължина, равна на дължината на стената и с височина от около 25 см., като по цялата дължина на плътната част на оградата, и над изградения циметов пояс е монтирана ажурна/ламаринена ограда с височина от около 0.90 см по цялата дължина на оградата -от около 130 линейни метра.В предната част на имота се твърди, че е изградена/монтирана и портална/метална врата с два метра височина и седем метра дължина, която метална врата е монтирана на изградената от доверителя ми стена с размери, описани по-горе, както и на допълнително изградена от другата страна- масивна колона от бетон, с размери на колоната- 55 см/широчина и 190 см. височина. Всички тези подобрения се сочи, че са извършени след като е бил въведен във владение и до края на 2022г, като всеки един от съсобствениците още към този момент, до края на 2022г е възприел действията на ответника С., както и извършваните от същия СМР по съществуващата на място ограда и нейното доизграждане и надграждане, въобще стопанисването на имота, чрез фактически действия, указващи на действия, извършвани от собственик на имота. Твърди се, че с Решение № 72 от 05.04.2004 г. по гр. д. № 2645/2002 г. на IV г. о. на ВКС, било прието, че двумесечният срок за предявяване на искане за изкупуване тече от деня на продажбата, когато е било направено предложение до съсобствениците за изкупуване, а когато няма такова предложение срокът тече от узнаването, в същия смисъл е и Решение № 1470 от 05.06.1964 г. по гр. д. № 694/64 г. на ВС, I г. о., Решение № 1269 от 20.12.2008 г. по гр. д № 3800/2007 г. на IV г. о., Решение № 1 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/2007 г. на II г. о. и други. Сочи се, че съгласно така утвърдената практика, когато съсобственикът е уведомен чрез отправена покана за изкупуване относно намерението на друг съсобственик да се разпореди със своя дял от вещта, то при сключване на такава сделка, срокът за предявяване на претенция за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от деня на сделката, като се посочва, че ВКС споделя, че е без значение дали е налице пълно съответствие между съществените условия на договора, съдържащи се в предложението и условията, при които е изповядана сделката с третото лице. Посочва се, че при наличието на такова съответствие или несъответствие се установява едва след извършването на разпореждането. ВКС подчертава, че от значение за началото на срока е наличието или липса на отправено предложение за изкупуване до съсобственика, т.е. знанието на съсобственика за предстоящата сделка. Според ВКС само в случаите, когато съсобственикът изобщо по никакъв начин не е уведомен за извършеното разпореждане, то, тогава той ще може да упражни правото си на изкупуване в двумесечен срок от узнаване на продажбата. ВКС изтъква, че това разрешение произтича от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 33 ЗС. Законът свързва началото на срока с датата на продажбата, а съдебната практика е провела разграничението, че началото на този срок се прилага при наличие на отправено предложение за изкупуване, а при липса на такова срокът тече от узнаването с оглед затруднението съсобственикът да научи за извършеното разпореждане в толкова кратък срок. С оглед на горното се твърди, че има подавана жалба до полицията в края на 2022г и в началото на 2023г, по която жалба са снемани обяснения от всички съсобственици и ищцата е узнала за станалата продажба преди 28.05.2023г, поради което се сочи че искът е недопустим. Не се оспорва твърдението, че с договор за покупко-продажба от 01.06.2022г., инкорпориран Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 124, том № II, рег.№ 5333, дело № 297/01.06.2022г на нотариус К. М., рег.№ 415 на НК и с район на действие PC Благоевград ответникът С. е закупил от първите двата ответници /негови праводатели - 1/8 ид. част от имот, представляващ поземлен имот, с идентификатор № 04279.101.29, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, който имот е в кадастрален район 101, идентифициран по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г на Изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес - гр.Благоевград, и съгласно отразеното в скица № 15-4601450/29.04.20023г, издадена от СГКК-Благоевград, с последно изменение а КККР, засягащо поземления имот- от 22.03.2023г, с адрес на поземления имот -гр.Благоевград, местност „...“, с площ от 5 869 кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване-нива, категория на земята – 8 /осма/, предишен идентификатор- няма, номер по предходен план- 101029, при съседи за поземления имот: поземлени имоти с идентификатори, както следва: 04279.101.71; 04279.101.21; 04279.101.96; 04279.101.30 и 04279.101.35 за продажна цена от 9 500лв. Оспорват се твърденията, че праводателите на ответника С. са имали задължението да уведомяват ищцата, предвид предходно дадена от наследодателка на ищцата декларация/съгласие за продажба на имота, която декларация не е обвързана със срок. Оспорва се твърдението на ищцата, че същата е узнала за извършената продажба на 28.05.2023г. Оспорват се всички твърдения на ищцата, изложени в исковата молба и в насока твърдяната от същата основателност на иска, включително и правният й интерес от предявения иск. В съдебно заседание от 06.03.2024г. е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК относно оспорване истинността на подписа в декларация част от нотариално дело №297/2022 година по реда на чл. 33 от ЗС на О.С. С.. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат Б., която поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск като се иска уважаването му и присъждане на сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците К. Х. и Е. Х., редовно призовани, не се явяват, представляват се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат А., която поддържа подадените от двата отговори, ангажира доказателства, оспорва предявения иск, като поддържа становище, чме същият е предявен извън преклузивния двумесечмен срок, а по същество е и неоснователен. Иска се да бъде отхвърлен предявения иск и се присъдят разноски, включително за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Представен е списък за разноски по чл. 80 ГПК. Ответникът Д. Е. С., редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат Ю., която оспорва предявения иск, поддържа подадения отговор, ангажира писмени и гласни доказателства, по същество изразява становище, че искът е неоснователен, като предявен извън 2 месечния срок, както и ме преди сделката е дадено съгласие на съсобственика за извършената продажба. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. По делото са събрани писмените доказателства, представени от страните, събрани са гласни доказателства, изслушано и приобщено е заключение по допусната съдебно- графологична експертиза. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Видно от Решение №Г-1/05.11.1998г. на ПК-Благоевград /сега ОСЗ-Благоевград/, влязло в законна сила на 11.05.1999г. със същото е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Б.Ц. в съществуващи /възстановими/ стари граници на земеделски земи, сред които и нива от 5.859 дка, осма категория, местност..., имот № 101029 по картата на землището, който видно от приетата по делото скица на поземлен имот № 15-460150- 29.04.2023г. представлява поземлен имот, с идентификатор №04279.101.29, находящ се в гр. Благоевград, общ.Благоевград, обл. Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, попадащ в кадастрален район 101 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК, вписан с административен адрес: гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. с адрес на поземления имот- гр.Благоевград, местност „...“ с площ от 5 859кв.м.; трайно предназначение на територията-Земеделска; Начин на трайно ползване-Нива, категория на земята: 8-ма, предишен идентификатор - няма; номер по предходен план-101029, при съседи: ПИ с идент.№ 04279.101.71; ПИ с идент.№ 04279.101.21; ПИ с идент.№ 04279.101.96, ПИ иден. №04279.101.30 и ПИ с идент.№ 04279.101.3. Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1385/24.04.2023г. наследодателят С.Б.Ц. е починал на 06.04.1969г., като е оставил за наследници В.С.К.-дъщеря; С.С.Б.-син, починал на 11.12.2011г.; М.С. Х.-дъщеря, починала на 07.11.1989г. и оставила за наследници Г.М. Х. и П.М. Х.-синове; О.С. С.-дъщеря, починала на 20.08.2022г. и оставила наследници-ищцата А. Л. С. и Г.Л.С.-син. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том І, рег. № 4968, дело № 197/2005г. на Нотариус К. Д.в на 02.08.2005г. Г.Х.М. е продал на ответницата К. К. Х. по време на брака й с ответника Е. З. Х. собствената си 1/8 идеална част от нива от 5.859 дка, осма категория, местност..., имот № 101029 по картата на землището, като при изповядване на сделката е представена декларация по чл. 33 от ЗС, приета и по делото, от която е видно, че съсобствениците към този момент С.Б., В.К., О. С. и П.М. са дали съгласие съсобственика им Г. Х. да продаде собствените си 1/8 идеални масти. Декларацията е от деня на сделката и е с нотариална заверка на подписите от 02.08.2005г. На същата дата е сключен и договор за разпределение на ползването на имота. По делото е представен и сключен договор за разпределение ползването на съсобствен имот /процесния/ между двама от съсобствениците, притежаващи по 1/8 идеална част, а именно П.М. Х. и К. К. Х.. Видно от нотариален акт за покупко-продажба №124, том II, peг. №5333, дело № 297 от 01.06.2022г. на нотариус К. М., рег.№415, с район на действие БлРС, вписан в СлВП с дв.вх.peг.2988/2022г., Акт №120, том X, дело №1449/01, 06.2022г., ответниците Е. З. Х., с ЕГН •••••••••• и К. К. Х., с ЕГН ••••••••••, като продавачи са прехвърлили притежаваните от тях 1/8 ид.ч. от гореописания ПИ на купувача /несъсобственик Д. Е. С., с ЕГН •••••••••• /неженен/. Посочено е в договора, че в момента на сключването му се предава владението. Идеалните части са прехвърлени срещу сумата от 9 500, 00 лв., като изрично е отразено, че сумата е изплатена от купувача на продавачите изцяло в момента на сключване на договора, както и че това е действително уговореното плащане. В нотариалния акт е отразено като представени документи при подписване на сделката и декларации по чл. 33 от ЗС от съсобствениците и декларации по чл. 33 от ЗС от продавачите на имота, че са предложили за изкупуване на продаваните от тях идеални части на всички съсобственици на имота. Видно от изисканото и приложено копие на нот. дело № 297/2022г. на Нотариус К. М., при изповядване на сделката покупко-продажба се съдържа представената и приета и по делото декларация от С.С.Б., В.С.К., О.С. С. –всички наследници на С.Б.Ц. и Е.З.Л., с която са декларирали, че са съгласни съсобственика им К. К. Х. да продаде на когото намери за добре и за цена каквато прецени собствената си 1/8 ид.ч. от съсобствения им процесен по делото имот. Както и че същата правят на основание чл. 33 от ЗС, за да послужи пред нотариус. Декларацията съдържа подписи на деклараторите, като няма отбелязана дата и не е с нотариална заверка на подписите. В нотариалното дело не се съдържа описаните в нотариалния акт декларации по чл. 33 от ЗС от продавачите на имота, че са предложили за изкупуване на продаваните от тях идеални части на всички съсобственици на имота. Ищцата е оспорила достоверността на датата на декларацията, както и истинността на подписа в декларация част от нотариално дело №297/2022 година по реда на чл. 33 от ЗС на О.С. С., за което съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК. В тази връзка по делото е допусната и назначена съдебно-графологична експертиза, изпълнена от вещото лице Д. Ц., съгласно заключението на която подписът срещу т. 3 в Декларация от нотариално дело №27.97/2022г. по реда на чл. 33 от ЗС но нотариус К. М. е положен от О.С. С., с ЕГН ••••••••••. В съдебно заседание вещото лице при изслушването му изрично заявява, че по отношение оригиналността на този документ не открил следи от механично въздействие, като подписите на всички лица са положени със синя химикалкова паста, няма следи от механично въздействие върху страницата. Поддържа, че изводът му, че срещу т. 3 е подписът на О. С. е категоричен. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно и обосновано. Същото се подкрепя и от оригинала на декларацията, с който съдът се запозна лично при представянето му от нотариус К. М. в съдебно заседание и извърши констатация, че представената, находящ се в нотариално дело №297/2022 година по описа на нотариус К. М. декларация съответства на представеното по делото копие, като Съдът констатира в оригинала, че видно и 4-те подписа, в частност подписът на О. С., са с химикал. Като при изписването „декларатори №1, 2, 3, 4“ същите са едно под друго и няма данни за разместване на редове. Видно от документите по приобщената преписка с вх. № С-00-64/18.01.2023г. по описа на Общинска администрация-Благоевград същата е във връзка с подаден сигнал от Л. Х. /свидетел по делото и дъщеря на ищцата/ относно „изградена бетонна ограда и струпани отпадъци /скрап/“ в имот с индентификатор 04279.101.29, местност.... С писмо от 01.03.2023г. изх. № С-00-64 от Община Благоевград е изискано от посочените в същото лица да се легитимират с документи за собственост, като сред посочените лица е освен ищцата и ответницата К. К. Х.. Ищцата е получила същото на 08.03.2023г. видно от известието за доставяне. На 11.05.2023г. е издадена Заповед № 769, с която е наредено собствениците на процесния имот, които са изрично посочени и сред които вече е и ответника Д. Е. С. да осигурят свободен достъп до него на 31.05.2023г.Видно от известието за доставяне заповедта не е получена от ищцата. А. С. е получила на 31.07.2023г. писмо изх. № С-00-64/19.07.2023г., с което се уведомяват собствениците, че следва да представят документи за собственост и данни кога е построена бетонната ограда. На същото писмо ищцата е подала отговор на 16.08.2023г. Видно от материалите по прокурорска преписка № 3236/2023г. по описа на РП- Благоевград свидетелката Л. Х. е подала жалба на 25.01.2023г. във връзка с констатирана от нея на 13.01.2023г. липса на метална врата на стопанисваната от нея част от процесния имот, както и че в една част от имота били разхвърляни битови отпадъци и е превърната в депо за скрап. По преписката са снемани писмени обяснения, като липсват данни по нея да е призовавана или да са връчвани съобщения на ищцата по делото. Необсъдените писмени доказателства съдът намира, че за неотносими. По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелката Л. Х., дъщеря на ищцата, сочи в показанията си, че О.С. С. е нейна баба по майчина линия, починала преди две години. Сочи, че през последните 20 години ежедневно общувала с баба си, тъй като тя и майка й полагали грижи за нея, във връзка със здравословни проблеми. Заявява, че баба й заедно с други сънаследници имат възстановени от нейния баща - С.Б.Ц. три имота в района на село..., старото име на село Изгрев, като имотите, в които тя е съсобственик с нейните сестри и брат се намират в местността „...“. Заявява още, че съсобствениците се били разбрали относно обработването на дяловете им. Свидетелката сочи в показанията си, че всичко, което е коментирано и е било свързано с имоти, с полагане на подписи от страна на баба й в качеството й на съсобственик, е било с тях и тя е човекът, който лично я е придружавал това нещо да се случи. Заявява, че няколкократно били провеждани срещи, в края на 2003 година, през 2004 и 2005 година съсобствениците на имоти, които са на С.Б.Ц.. На тези срещи Г. Х., който е племенник на баба й желаел да продаде неговата част от имота в „...“ и било дадено съгласие. Г. Х., на самата среща обяснил, че за негова сметка ще бъде извършено документалното разделяне и т.н., за да може да се разпореди с неговата си част. Последната такава среща била организирана по желание на П. Х., който искал да продаде също неговата си част от имота в.... Свидетелката заявява, че не познава лица с имена К. и Е. Х.и, които са като съсобственици, никога не ги е виждала на този терен или по друг повод. През 2008г. – 2009г. идвало едно лице от цигански произход при майка й, тъй като го били насочили към нея, да иска нейното съгласие, като съсобственик, да се даде съгласието си, за да прави сметище за скрап. Това лице твърдяло, че владее имота, който е непосредствено до тяхната част, като в този момент се изградила и оградата. След този период никой не ги е търсил, за да иска да се прехвърля собствеността на някой. Свидетелката заявява, че след смъртта на баба й по сантиментални причини започнала да посещава имота по-често, защото там имало насаждания, които са посадени от баща й във връзка с нейното раждане и искала да ги запази. При едно от посещенията ноември-декември 2022г. видяла две лица от ромски произход- мъже, които се били качили отгоре на въпросната ограда и извършвали някакви дейности по монтаж на допълнителна ограда, всъщност надграждане. Попитала ги какви са и те казали, че владеят, стопанисват имота и искат да си го заградят, като единият се представил с името Д. или С.. По-късно януари месец 2023г., когато отишла пак забелязала, че липсва вратата на имота и влизайки вътре в самия имот установила, че целият парцел, в непосредствена близост до нейния е превърнат в сметище за скраб. Свидетелката твърди, че не е уведомявала майка си /ищцата А. С./, а само й е казала, че имотът е превърнат в сметище и ще сигнализира общината и РИОСВ по надлежния ред, както и 02 РУ за липсата на вратата. Заявява, че доколкото й е известно майка й не е информирана, констативния протокол е връчен на свидетелката. Твърди още, че към момента, когато сезирала РИОСВ, смятала лицата за наемател и владелец, защото не допускала, че може някой да се е разпоредил с имота, без тяхно знание. Заявява, че през края на май месец 2023г. от Общината я уведомили, че във връзка със сигнала ще има комисия, защото са изяснили собствениците и тогава казала на майка си, че има нов собственик. Тогава ищцата упълномощила адвокат Б., за да установи какво се случва. Свидетелката заявява при предявяване, че не е виждала декларацията по чл. 33 от ЗС, находяща се лист 76 от делото и не е възможно баба й да излезе от вкъщи, без съдействието и знанието й и да е подписала този документ, защото имала много сериозни проблеми с опорно-двигателния апарат и освен това тя се чувствала изключително несигурна в действията си по отношение на поставяне на подписи. Заявява още, че поради здравословното състояние на майка й /ищцата по делото/, която претърпяла шест онкологични операции я уведомява и й съобщава неща, които са важни и значими, тогава, когато наистина трябва вече да се вземе някакво решение от нейна страна, поради което не я е уведомила първоначално за сметището. Уведомила я само, че е подала жалба в 02 РУ и в Община Благоевград. Не й е известно майка й да е била викана по повод тази жалба. Твърди, че от прокуратурата отказали да образуват досъдебно производство, като за постановлението за отказа не била уведомявала майка си. Заявява, че Г. и П. Х.и са си продали своите идеални части със съгласието на останалите съсобственици. Свидетелят С. К. сочи в показанията си, че О.С. С. е негова леля, като откакто живее в Благоевград от 1983 година, се виждали един път месечно, а през последните години, по няколко пъти седмично, поради нейни здравословни проблеми. Прогресивно, през последните 15-20 години леля му се обездвижила, поради коксартроза и артрозни промени по тялото, по костите, плюс хипертонична болест, плюс главоболие, плюс преживени инсулти – така че последните години не е излизала от вкъщи, ако някой не я придружава. Тя била в това състояние и към 2007 година. Свидетелят заявява, че неговата майка В.С.К. поне по един-два часа на ден и О. С. си говорили по телефона, защото и двете били неподвижни. Сочи, че те имат наследствен имот в село Изгрев, около военния склад, който бил разделен приблизително на равни части между четиримата наследници на дядо му. Знае, че към 2005- 2006 година, първо братовчед му Г. искал да си продаде дяла, а по-късно, година или две, неговия брат – П., също искал да си продаде неговия дял, като тогава се дало съгласие, като двете са ги водили пред нотариус, за да дадат необхоД.то съгласие. Освен съгласието, което майка му и леля му дали на двамата му братовчеди, те не са давали съгласие за нищо и на никого, като нито са имали идея да продават, а ако са имали, майка му без него няма как да го направи. Свидетелят заявява, че 2023г. разбрал, че този, който има имота от братовчедите му го е продал на друг, като разбрал това от А. и Л., което било след абитуриентските балове. Твърди още, че е разговарял с леля му О. за имота и се възмущавали се, защото някой се бил наместил в имота, заградил го е и доколкото знае от братовчедка му този някой след това е започнал да го използва за сметище. Свидетелката Н.Ч., която живее на семейни начала с брата на ответника Д. С., сочи в показанията си, чe Д. закупил имот в... през юни 2022г., като направил отстрани метален портал, който се отваря и затваря на релси, отгоре сложил пояс от бетон. Дотогава имотът бил ограден отстрани с бетон или тухли. Сочи, че Д. не й е споделял някой да е идвал при него, за да изразява някакво несъгласие, че той е купил имота. Знае, че през месец февруари 2023 година е ходил в полицията, за да дава обяснения, но не знае за какво. Знае още, че е говорил с възрастна жена, някой от съсобствениците да й укаже помощ да се изгради стена. Свидетелката Г. Р., майка на ответника Д. С., сочи в показанията си, че съпругът й Е., починал преди четири години, но не знае да е ползвал имот в..., синът й е купил имот всело... през 2022 година, който бил заграден с циментирани тухли от три страни, нямало портал, след това той си направил портал, който представлява входна врата. Сложил отгоре, на циментовите тухли поясче, за да може като вали дъжд да не пада, да не се срути. Заявява още, че Д. не й е споделял да е имал някакви проблеми с хората, които са около него. Съдът кредитира показанията неа свидетели, като намира същите за последователни, логични и непротиворечиви, основани на лични впечатления. Съдът като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка – по аргумент от чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: Искът по чл. 33 от ЗС е предявен от и срещу легитимирани страни, като е допустим. Разгледан по същество същият е и основателен. Предявеният иск е с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС- за изкупуване на дял от съсобствен имот. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС съсобственик може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Тази разпоредба е създадена с цел да гарантира правото на съсобствениците да придобият с предимство собствеността върху продавания дял като по този начин се защитят срещу нежелано участие на трето лице в нея противно на волята им. Именно, за да се защити това право на съсобствениците законът в чл. 33, ал. 2 от ЗС е предвидил и специален конститутивен иск, с който съсобственик по съдебен ред упражнява потестативното си право да изкупи частта, която е продадена без да са налице условията по ал. 1. Ищец по този иск може да е само съсобственик на дял от същия недвижим имот, идеална част от който е прехвърлена на трето лице. Основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е наличието на съсобственост между ищеца и продавача по договора за продажба, по който ищецът може да встъпи, упражнявайки правото си на изкупуване, ако го е предявил в двумесечен срок от узнаване на продажбата. Предпоставките, при които възниква право на иск за изкупуване в полза на съсобствениците, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, са: 1) Наличие на съсобственост върху недвижим имот; 2) Прехвърляне на идеална част от имота от един съсобственик на трето лице чрез договор за покупко- продажба; 3) Непредлагане писмено на останалите съсобственици или на някой от тях да изкупят частта на съсобственика- продавач при условията, при които е извършена продажбата на третото лице или отправяне на предложение, което съдържа симулативни условия, прикриващи по- благоприятните условия за продажба, действително уговорени между продавача и третото лице- купувач. Легитимиран ищец по този иск е всеки съсобственик, на който не е предложено изкупуване по чл. 33, ал. 1 от ЗС или предложението е опорочено. Ответници по иска са съсобственикът - продавач и третото лице - купувач. Предявяването на иска е обвързано от закона - аргумент от чл. 33, ал. 2, изр. 2 от ЗС, с преклузивен срок, съставляващ предпоставка за неговата основателност - два месеца от продажбата. Относно възраженията на тримата ответници за недопустимост на предявения иск предвид твърденията им, че е предявен след двумесечния срок от узнаване съдът намира, че същите са неоснователни. Изводът дали е спазен срока по чл. 33, ал. 2 ЗС или не във всички случаи трябва да бъде направен при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка на доказателствата, като същият е относим към основателността на иска, а не към неговата допустимост. В цитирания смисъл са определение № 300/07.07.2010 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ВКС, второ г. о., решение № 219/04.10.2013 г. по гр. д. № 2294/2013 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от настоящия състав. Заключението дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е предявен иска за изкупуване, е част от спорния предмет, поради което следва да бъде направен от съда след извършване на горната преценка и то при спазване на процесуалните правила за това. Искът е предявен и от процесуално легитимирано лице. Установи се по делото, че към момента на процесната покупко-продажба О. С. е била съсобственик в имота на основание наследство, доколкото същият е възстановен с влязло в сила решение на ОСЗ-Благоевград на наследниците на нейния наследодател, като е притежавала ¼ ид.ч. от същия и е била жива към момента на сделката, починала на 20.08.2022г. Ищцата е нейна дъщеря с наследствени права от наследството в размер на 1/8 идеална част. Съгласно Решение № 492 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.К. „Законът изрично очертава кръга от лица, имащи право на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, за упражняването на което е установен и кратък преклузивен срок. Правото на изкупуване представлява самостоятелно субективно потестативно право, което може да бъде упражнено само при изрично посочените в чл. 33, ал. 2 ЗС условия и срок и то само по съдебен ред. То не се включва в обхвата на правото на собственост и не преминава заедно с последното в патримониума на последващия приобретател, но правото на изкупуване в този смисъл би могло да премине в патримониума само на наследник, който придобива всички имуществени права и задължения на наследодателя, вкл. и неупражнените субективни права, но не и по силата на прехвърлителна сделка, тъй като това право не следва имота, а е основано на задължението на съсобственика да предложи за изкупуване притежаваната от него идеална част от имота само на лицето, което притежава друга идеална част от същия имот към момента на извършване на разпореждането. Доколкото ищцата е наследник на О. С., то същата е придобила и неупражненото субективно право на наследодателката си. Предвид изложеното същата е процесуално легитимирана да предяви иска. По делото се установи факта на възникване на съсобственост върху процесния имот към момента на процесната сделка /на 01.06.2022г./ между наследодателката на ищцата О. С. /една от наследниците на С.Ц., на които е възстановено правото на собственост върху процесния имот/, притежаваща ¼ от същия и ответниците К. и Е. Х.и, които са закупили 1/8 идеална част от имота през 2005г. от един от наследниците Г. Х., след като другите съсобственици към този момент са дали съгласие за това, видно от декларация с нотариална заверка на подписите от 02.08.2005г. /от деня на сделката/. Съсобствеността е съществувала към 01.06.2022година – когато К. и Е. Х.и са продали имота на трето лице, а именно Д. Е. С. – нотариален акт за покупко-продажба №124, том II, peг. №5333, дело № 297 от 01.06.2022г. на нотариус К. М., рег.№415, с район на действие БлРС, вписан в СлВП с дв.вх.peг.2988/2022г., Акт №120, том X, дело №1449/01, 06.2022г. Като съсобственици с квота 1/8 идеална част ответниците К. и Е. Х.и са имали задължение преди да осъществят разпоредителния акт да предложат своята идеална част от имота на останалите съсобственици, в частност на О. С.. На първо място с оглед преценка на спазване на преклузивния срок за предявяване на иска следва да се установи дали ответниците Х.и са предложили на О. С., която е била съсобственик на ¼ ид.ч. към този момент да изкупи идеалните части или не, което е от съществено значение за това от кой момент ще тече срока-от деня на сделката или от узнаването. С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, законодателят е установил, че за съсобственика, който желае да изкупи частта на друг съсобственик, разпоредил се с договор за продажба в полза на трето лице със своята идеална част от съсобствеността, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното си субективно право, тече от датата на продажбата. Ако съсобственикът, продал своята идеална част не е предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т. е. те не знаят за извършената продажба, този срок тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването. В тази хипотези тежестта на доказване при възражение, че съсобственикът е знаел за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от 2 месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици- ответниците. За точната или предполагаема дата на узнаването и това че е станало в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, тежестта на доказване е на страната, която черпи права - аргумент на чл. 154 ГПК т. е. на ищцата по делото. Съдебната практика без противоречиво приема, че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условя на сключената сделка. За да е надлежно упражнено, следва правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС да е предявено в преклузивния двумесечен срок от продажбата. В случай, че искът е предявен след този срок, то същият е неоснователен и следва да се отхвърли с решение, а не да се прекратява производството по делото, поради недопустимост на иска /Определение № 329 от 06.10.2008г. на ВКС по ч. Г. д. № 1543/ 2008г., ІV г. о., ГК/, тъй като срокът е съществен елемент от фактическия състав на текста. Твърденията на ищцата са, че нейната наследодателка приживе не е била поканена да изкупи продадените идеални части, нито е давала съгласие за това, като приживе не е знаела за извършената сделка, както и че самата ищца е узнала на 28.05.2023г. От своя страна ответниците оспорват твърдението и поддържат, че при изповядване на сделката е представена декларация, подписана от наследодателката на ищцата О. С., с която било дадено съгласие за продажбата, поради което срокът следвало да тече от сделката и към момента на предявяване на иска-24.07.2023г. двумесечния срок е изтекъл. В тази връзка по делото е приета Декларация, с която съсобственици, сред които и О. С. са дали съгласие ответницата К. Х. да се разпореди на когото намери за добре и за цена, каквато прецени със собствената си 1/8 ид.ч. от съсобствения имот. Посочената декларация няма дата на съставяне, като е оспорена от ищцата относно истинността на подписа на наследодателката и относно датата. В тази връзка е открито производство по реда на чл. 193 ГПК относно оспорване на авторството. Установи се от изготвеното по делото експертно заключение, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, включително и на база възприетия от съда лично оригинал на декларацията, че подписът в същата е положен от О. С.. В тази връзка съдът намира за недоказано оспорването на декларацията относно авторството на подписа на наследодателката на ищцата. Относно датата на съставяне на декларацията и във връзка с разпоредбата на чл. 184 ГПК съдът констатира следното. Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че С.С.Б., един от съсобствениците, подписал декларацията е починал на 11.12.2011г. Следователно следва да се приеме, че декларацията е съществувала и е подписана от наследодателката на ищцата към тази дата. Посочената декларация обаче, дадена близо 11 години преди сделката, съдът намира, че не представлява изискващата се според разпоредбата на чл. 33 от ЗС такава, която да удостовери, че на съсобственика е предложена продаваната идеална част при посочените условия и същия е отказал. Предварителен отказ на съсобственика-непродавач от правото му на ретракт е недействителен, защото това право не възниква, преди да е извършена продажбата между съсобственика-продавач и трето лице. Решение № 542 от 21. XI. 1988 г. по гр. д. № 467/88 г., I г. о. Даването на предварително съгласие от страна на съсобственик за отчуждаване на идеална част от съсобствен имот от страна на друг съсобственик в полза на трето лице и то близо 11 години преди продажбата, не е равнозначно на представянето пред нотариуса на писмени доказателства, че продавачът е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и деклариране писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение и не е в състояние да преодолее забраната на чл. 33, ал. 1 ЗС, с или без нея, продавачът не може да удостовери при евентуална продажба на притежавана от него идеална част от съсобствения имот пред нотариуса, който ще изповяда сделката, че я е предложил на останалите съсобственици и да декларира, че те са отказали да я закупят. Нещо повече в случая, макар в нотариалния акт при посочването на представените документи за сключване на сделката да е отбелязано, че са представени декларации по чл. 33 от ЗС от продавачите на имота, че са предложили за изкупуване на продаваните от тях идеални части на всички съсобственици на имота, такива не се съдържат в нотариалното дело, видно от представения препис от същото. Предвид изложеното, съдът намира, че такова предварително съгласие не е допустимо предвид императивния характер на чл. 33, ал. 2 от ЗС, който изисква съгласие преди всяка конкретна сделка, а не общо съгласие за евентуални бъдещи сделки. Последното налага извода, че ответниците не са изпълнили изискванията по чл. 33, ал. 2 от ГПК при продажбата на своята част от имота на Д. Е. С.. С оглед приетото, че наследодателката на ищцата като съсобственик не е била поканена да изкупи продадената идеална част, то двумесечния срок за предявяване на иска тече от момента на фактическото узнаване за продажбата. Това е моментът, от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 от ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба. /Решение № 1/23.01.2009г. по гр.д. № 5355/2007г., ВКС, II г.о./. Когато липсва отправено предложение, се предполага, че съсобственикът не знае за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т.е. моментът е твърденият от ищцата по делото. В тази хипотеза тежестта на доказване при възражение, че съсобственикът и в случая и ищцата като нейна наследница са знаели за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици-ответниците /продавачи/. /Решение № 72/02.06.2021г. по гр.д. № 3478/2020г., ВКС, I г.о./. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи приживе и преди кончината си на 20.08.2022г. О. С. да е узнала за извършената продажба. Установи се, че ищцата А. С. е узнала за това в края на м. май 2023г., както и че същата е получила на 31.07.2023г. писмо изх. № С-00-64/19.07.2023г. от Община Благоевград, с което се уведомяват собствениците, че следва да представят документи за собственост и данни кога е построена бетонната ограда, като в същото е посочен като съсобственик и ответника Д. С.. На същото писмо ищцата е подала отговор на 16.08.2023г. В тази насока са и показанията на свидетелите Л. С. и С. К., които съдът кредитира, като ги обсъди внимателно по реда на чл. 172 ГПК. Показанията на свидетелката Л. С., дъщеря на ищцата се подкрепят от представените по делото и приети писмени доказателства, от които се установи, че именно тя е подала жалба и сигнал във връзка с имота, като липсват по преписките доказателства, че ищцата е узнала за промяната в съсобствеността във връзка с тези жалби и сигнали по-рано от посоченото в исковата молба и свидетелката, нейна дъщеря я е уведомила по-рано. Фактът на съществуващите добри отношения между майка и дъщеря не може да доведе до заключение за недостоверност на свидетелските показания, без да се обсъдят и събраните писмени доказателства, които ги подкрепят. /Решение № 38 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2357/2020 г., II г. о., ГК/. В тежест на ответниците бе да ангажират доказателства за наличието на по- ранно узнаване на процесната сделка, доколкото от този факт, те биха извлекли изгодни последици- отхвърляне на иска. Такива обаче не са налице, доколкото водените от тях свидетели не установиха тези обстоятелства, нито същите се установяват от приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът намира посочения преклузивен двумесечен срок за спазен. Следва да се отбележи и че никой съсобственик не е длъжен да прави периодични справки в Службата по вписванията, за да узнава обстоятелството дали и кога друг съсобственик /който изобщо не го е уведомил за това/ е извършил съответна продажба на ид. си ч. от недвижимия имот. Доказването от ответниците следва да е пълно и главно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй като съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства по делото, че ищцата или нейната наследодателката в случая, са били известени за продажбата или при липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да е изтекъл двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т.е., че искът е предявен в законоустановения преклузивен срок /Решение № 100/01.03.1995г. по гр.д. № 1430/1993г. на ВС, IV г.о., Решение № 209/19.07.2010г. по гр.д. № 750/2010г. на ВКС, I г.о./. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че искът е предявен в двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС. По изложените съображения съдът намира, че ищцата е титуляр на претендираното от нея право на изкупуване, което е надлежно упражнено, то не е изключено от дадено съгласие за процесната продажба, поради което искът за упражняване правото на изкупуване е основателен, следва да се постанови изкупуване в полза на ищцата при действително уговорените условия. В настоящият случай не е налице спор относно цената, която ищцата следва да заплати на третото лице по сделката при встъпването й в правата му, като се установи, че цената е заплатена от купувача Д. С. на продавачите, другите ответници към деня на сделката и е в размер на 9 500, 00 лв. Съдът следва да посочи и на кого ищцата следва да плати тази цена съобразно уговорките и изявленията в договора за продажба, доколкото изкупвачът встъпва в договора за продажба на частта от съсобствения имот на мястото на купувача (в този смисъл и уеднаквената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС- Решение №327/03.03.2010 г. по гр.д.№539/2009 г. на ВКС-I г.о.). Доколкото от представените писмени доказателства по безспорен начин се установи, че купувачът е заплатил продажната цена на продавача, ищцата следва да заплати цената на купувача, а не на продавача, който вече е получил уговорената цена за имота и повторното й заплащане в негова полза би довело до неоснователното му обогатяване. С оглед изхода на делото на ищцата се дължат разноски, като видно от данните по делото е сторила разноски в общ размер от 1560, 00 лв., от които 50, 00 лв. внесена държавна такса, 10, 00 лв. за издадени съдебни удостоверения и 1500, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените по делото разноски в размер на 1560, 00 лв. Водим от горното, съдът