Решение № 1827 от 21.5.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 14302/2024 г.

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК. Образувано е по предявени от „В.И.К.Е.Г." ЕООД, ЕИК ••, срещу „Ел.С." АД, ЕИК ••, искове, както следва: 1) кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 34 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № •• г. в частта му, касаеща предоставянето от „Ел.С." АД на мрежова услуга „Пренос средно напрежение" за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•" поради невъзможен предмет, и за осъждане на „Ел.С." АД да върне на „В.И.К.Е.Г." ЕООД сума в размер на 8677, 54 лв., представляваща платени от последния без основание такси за мрежови услуги „пренос през разпределителната мрежа средно напрежение" за периода м. май • г. до м. април 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и сума в размер на 206, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.09.2024 г. до 11.11.2024 г.; 2) в условията на евентуалност - кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 34 ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза на чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № •• г. в частта му, касаеща предоставянето от „Ел.С." АД на мрежова услуга „Пренос средно напрежение" за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•" поради липса на основание, и за осъждане на „Ел.С." АД да върне на „В.И.К.Е.Г." ЕООД сума в размер на 8677, 54 лв., представляваща платени от последния без основание такси за мрежови услуги „пренос през разпределителната мрежа средно напрежение" за периода м. май • г. до м. април 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и сума в размер на 206, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.09.2024 г. до 11.11.2024 г.; 3) в условията на евентуалност - с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „Ел.С." АД да върне на „В.И.К.Е.Г." ЕООД сума в размер на 8677, 54 лв., представляваща платени от последния без основание такси за мрежови услуги „пренос през разпределителната мрежа средно напрежение" за периода м. май • г. до м. април 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане, и сума в размер на 206, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.09.2024 г. до 11.11.2024 г. В исковата молба ищецът „В.И.К.Е.Г." ЕООД излага, чрез адв. Д., че по силата на Договор за комбинирани услуги № ••-12/06.04.• г., сключен между него и „В.И.К.Д" АД, ЕИК ••, и Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № •• г., сключен между него и „Ел.С." АД, заплащал ежемесечно на последното дължимите от „В.И.К.Д" АД суми за мрежова услуга „пренос средно напрежение", включително за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•" (Въздушен електропровод „•"). Предмет на договора от 06.04.• г. била доставката на активна електрическа енергия на ниско напрежение 0, 4 КV, на средно напрежение (10 КV и/или 20 КV), към балансираща група за обекти, подробно описани в Приложение №1, неразделна част от договора, един от които бил като обект с адрес: • ••, наименование на обекта: ••, ИЗВОД • ЕП •, абонатен номер: ••. Договорът бил със срок на действие 30.04.2024 г. Предмет на рамковия договор било заплащането от страна на „В.И.К.Е.Г." ЕООД на мрежови услуги, предоставяни от ответника за клиенти, с които ищецът бил договорил предоставянето на комбинирани услуги съгласно чл. 20 ПТЕЕ за техни обекти, като клиентите и техните обекти се посочвали в Приложение №1 към рамковия договор. Рамковият договор от 04.10.2022 г. бил със срок на действие 31.12.2022 г., удължен с допълни споразумения от 23.11.2022 г. и от 20.11.• г. до 31.12.2024 г. Към датата на подписване на рамковия договор ищецът нямал клиенти, които да бъдат включени в Приложение №1. Последващото включване на клиенти и техните обекти в приложението се извършвало съгласно клаузата на чл. 3 от рамковия договор. На 07.04.• г. ищецът подал до ответника заявление за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група от името на „В и К Добрич“ АД, в което подробно били посочени обектите, за които се искала промяната, като сред тях бил ВЕЛ „•". За периода от м. май • г. до м. април 2024 г. ищцовото дружество било заплатило на ответното суми за мрежова услуга „пренос средно напрежение“ за гореописания обект с аб. №••, електроме𠹕• (след 21.09.• г. - електроме𠹕•), в общ размер на 8677, 54 лв. по Фактура №0109191757/06.06.• г. за периода от 01.05.• г. до 31.05.• г. - 971, 83 лв. с ДДС, платена на 06.06.• г., по Фактура №0109286668/06.07.• г. за периода от 01.06.• г. до 30.06.• г. - 1421, 98 лв. с ДДС, платена на 10.07.• г., по Фактура №0109381095/07.08.• г. за периода от 01.07.• г. до 31.07.• г. - 1531, 52 лв. с ДДС, платена на 09.08.• г., по Фактура №0109475864/07.09.• г. за периода от 01.08.• г. до 31.08.• г. - 934, 03 лв. с ДДС, платена на 07.09.• г. по Фактура №0109570086/06.10.• г. за периода от 01.09.• г. до 21.09.• г. - 387, 70 лв. с ДДС, и за периода от 22.09.• г. до 30.09.• г. - 243, 76 лв. с ДДС, платена на 09.10.• г., по Фактура № 0109664343/07.11.• г. за периода от 01.10.• г. до 31.10.• г. - 888, 38 лв. с ДДС, платена на 07.11.• г., по Фактура №••••••••••/07.12.• г. за периода от 01.11.• г. до 30.11.• г. - 584, 38 лв. с ДДС, платена на 07.12.• г., по Фактура №0109942291/06.02.2024 г. за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. - 400, 15 лв. с ДДС, платена на 06.02.2024 г., по Фактура №0110034722/06.03.2024 г. за периода от 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. - 380, 02 лв. с ДДС, платена на 06.03.2024 г., по Фактура №0110127794/06.04.2024 г. за периода от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г. - 468, 34 лв. с ДДС, платена на 08.04.2024 г., и по Фактура №01102•34/07.05.2024 г. за периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г. - 465, 45 лв. с ДДС, платена на 07.05.2024 г. Отношенията между ответника и „В и К Добрич“ АД във връзка с доставяната до ВЕЛ „•" електрическа енергия, се уреждали въз основа на Догово𠹕•/02.08.2016 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при общи условия. Ответното дружество трябвало да осъществява „пренос (разпределение) по разпределителната мрежа" /„пренос средно напрежение" на обект – въздушен електропровод с диспечерско наименование ВЕЛ 20 кV „•"/ за „В и К Добрич“ АД, за да се породи задължение за ищеца по чл. 20 ПТЕЕ за заплащане на мрежова услуга „пренос средно напрежение“. Поддържа, че мрежовата услуга не била предоставена, защото ВЕЛ „•" бил директно присъединен със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа, собственост на „ЕСО" ЕАД. Липсвала инфраструктура (електроразпределителни мрежи средно напрежение), която да е собственост на ответника. Излага, че с НА от 17.01.• г. „В и К Добрич“ АД било признато за собственик на следното съоръжение: Въздушен електропровод на 20 кV с дължина 4713, 20 м от ВС „••" до РОС „•", като тази част от електропровода започвала от стълб №•, разположен в ПИ с ид. •• в землището на с. ••, общ. •, обл. Добрич, и завършвала на стълб №•, разположен в ПИ с ид. ••, в землището на с. Иречек, общ. Каварна, обл. Добрич. ВЕЛ „•" бил заведен в инвентарната книга на „ВиК Добрич“ АД под №••/01.10.1983 г. В нормален работен режим въздушният електропровод снабдявал с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група „•", като се захранвал от подстанция /ПС/ „•" - извод „•", собственост на „ЕСО" ЕАД. В подстанцията се извършвало приемане на електрическа енергия от преносната мрежа, като се осъществявало понижаване на напрежението от високо (110 КV) в средно (20 КV) посредством два бр. силови входни трансформатори, които били част от електропреносната мрежа. ВЕЛ „•" бил присъединен към шинната система на подстанция „•", извод „•", килия №17 в закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20 кV, като полученото при трансформацията в подстанцията средно напрежение се подавало директно на границата на собственост към въздушния електропровод, собственост на „В и К Добрич“ АД, затова ВЕЛ „•" бил присъединен директно към електропреносната мрежа. Според уговореното между „В и К Добрич“ АД и ответника в договора от 02.08.2016 г. границата на собственост на електрическите съоръжения били изходящите клеми на извод „•". Мястото за търговско измерване било поле №17, извод „•" и се извършвало чрез един електромер. Средствата за търговско измерване на „ЕСО" АД, „Ел.С." АД и „В.И.К.Д" АД били поставени непосредствено едно до друго в килия №17 на подстанция „•". Поддържа, че меренето било на границата на собственост (определено от ответника) и там енергията се получава от „В и К Добрич“ АД, т. е. в самата подстанция „•" (собственост на „ЕСО" ЕАД), поради което ответното разпределително дружество не извършвало технологични разходи по самото разпределение, които да възстанови чрез цената за пренос, и не извършвало и разпределение на енергия, защото тя вече била получена от „В и К Добрич“ АД на границата на собственост. Същинското разпределение на електрическата енергия се извършвало по ВЕЛ "•", но от „В и К Добрич“ АД и само за него и то през собственото му съоръжение, т. е. ответникът не бил собственик на мрежата, по която се осъществявал преноса. Освен това, ВЕЛ „•" представлявал електропровод, но не и електроразпределителна мрежа. Ремонтът, поддръжката и произлезлите по трасето средно напрежение загуби били за сметка на собственика на електропровода, тъй като загубите по разпределението (трансформирането) се понасяли от „В и К Добрич“ АД. Поддържа, че ответникът не осъществявал услугата по разпределението на електрическа енергия спрямо него, затова заплатената за периода м. май • г. до м. април 2024 г. такса за пренос средно напрежение в общ размер на 8677, 54 лв., каквото напрежение ответникът реално не бил предоставил, не се дължала. Счита за нищожна клаузата на рамковия договор от 04.10.2022 г., по силата на която ищецът заплащал ежемесечно на ответника дължимите от „В и К Добрич“ АД суми за мрежова услуга „пренос средно напрежение“ за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•". Счита, че посочената уговорка страдала от пороци – „невъзможен предмет“ и „липса на основание“. Ответникът не могъл да предостави услугата, за която се бил задължил по силата на договора от 02.08.2016 г. още към момента на сключването му. Респективно при изначална липса на основание се явявало и задължението на ищеца да заплаща посочената услуга по силата на рамковия договор от 04.10.2022 г. Посочва, че на 10.09.2024 г. изпратил писмо до ответника с искане за възстановяване на заплатените от него суми за мрежова услуга „пренос средно напрежение“, но получил отказ. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове, а в случай на настъпване на условие за разглеждане на някой от евентуалните искове – за уважаването му. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ел.С." АД, с който, чрез адв. Б., оспорва предявените искове по основание и размер, а искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – като недопустим. Поддържа, че посочените от насрещната страна 11 бр. фактури, били издадени на годно правно основание. Посочва, че основанията за заплащане на пренос средно напрежение от крайни клиенти или лица, с които крайните клиенти били в облигационна връзка по силата на договори за комбинирани услуги, били нормативно въведени и той бил нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Потребената от ищцовото дружество електрическа енергия, за която били издадени процесните фактури, компонент от съдържанието, на които била и оспорената мрежова услуга, била преминала през средство за търговско измерване и измерена правилно на определените съгласно ЗЕ и подзаконови нормативни актове по прилагането му, места. Дължимостта на мрежовите услуги, конкретно „пренос СрН", било поставено в зависимост от правилното монтиране на средствата за търговско измерване и формалното им съответствие с техническите изисквания на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (ПИКЕЕ). Задължението за заплащане на мрежова услуга не зависело от принадлежността на правото на собственост върху съоръженията или енергийни обекти. Измерването на електрическата енергия на ВЕЛ 20 кV „•" се извършвало от измервателна група и СТИ, собственост на „Ел.С." АД, монтирана в подстанция 110/20 кV „•" и от измервателни трансформатори, монтирани във възлова станция „••". Сочи, че той бил собственик на средствата за търговско измерване, токовите и напреженовите трансформатори, устройствата, управляващи тарифите и др. Границата на собственост между електрическите съоръжения била мястото на присъединяване на клемите за присъединяване на проводниците към уредба средно напрежение на съответния мрежови оператор. „Ел.С." АД нямал други клиенти, присъединени към въздушен електропровод 20 кV с диспечерско наименование „•". Не оспорва, че на 02.08.2016 г. с „В.И.К.Д“ АД бил сключен Догово𠹕• за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Ел.С." при общи условия, за обект ВЕЛ 20 кV „•", общ. •, обл. Добрич, че на 25.04.2019 г. бил сключен договор между него и ищеца за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа на „••" АД за множество обекти, вкл. и за обекта в гр. • с аб. номер ••, както и че 04.10.2022 г. с ищеца сключили рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на електрическа енергия № РД22-42. Счита, че процесните суми били дължими на основание договора от 02.08.2016 г., с който се уреждали задължения за заплащане на дължимите мрежови услуги за обекта според количеството електрическа енергия на определените в договора места за търговско измерване. Сочи, че мястото на измерване на електрическата енергия за обект ВЕЛ „•" било след мястото на измерване на постъпилото количество електрическа енергия от преносната към разпределителната мрежа между преносното и разпределителното предприятие. Границата на собственост на ВЕЛ 20 кV „•" били клемите на проходните изолатори 20 кV, които се намирали от външната страна на Закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20 кV. Към тези клеми били присъединени проводниците на електропровода. Клемите били част от ЗРУ 20кV, а проводниците били част от ВЕЛ „•", т. е. границата на собственост не била вътре, а вън от ЗРУ 20 кV. ВЕЛ 20 кV „•" бил присъединен към шинната система на подстанция „•", извод „•", килия №17, в ЗРУ 20 кV. Мястото на търговско измерване на електрическата енергия между „ЕСО" ЕАД и „Ел.С." АД била на страна средно напрежение на два силови трансформатора и на страна ниско напрежение (0, 4 кV) на трансформатор собствени нужди. Търговско измервателната система между „Ел.С." АД и „В и К Добрич" АД била на страна СрН в ЗРУ, килия №17, „•" на подстанция„•". Измервателната група била в килия №17 - 1 етаж, а СТИ бил монтиран в табло „Мерене" -1 етаж. На мястото на измерване между „ЕСО" ЕАД и „Ел.С." АД, където били монтирани средствата за търговско измерване на електрическата енергия, разпределена за „В и К Добрич" АД, ответникът притежавал собствени електрически съоръжения: измервателна група, обслужваща СТИ, прекъсвачи, разединители, както и част от шинна система, обслужваща ЗРУ 20 кV. Търговско измервателните системи между „ЕСО" ЕАД и „••" АД били на страна СрН на входа на ЗРУ на подстанция „•", като електромерите били ситуирани в командна зала, на 2-ри етаж на п/ст „•". Транспортиране (разпределение) на електрическа енергия се извършвало между килия №1 Трафо 1 и килия №17 „•" или между килия №6 Трафо2 и килия №17 „•", като при транспортирането (разпределението) се генерирали технологични загуби. Счита, че обстоятелството, че връзката на съоръжението на дружеството не била директно с подстанцията, а била опосредена от съоръжения на ответното дружество, находящи се в подстанция „•", било индиция за извършваната услуга „пренос СрН", т. е. клиентът използвал както преносната, така и разпределителната мрежа, и дължал цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно напрежение. Задължението на клиента да заплаща цена за пренос през електроразпределителната мрежа не било обусловено от никакви други условия, освен снабдяването на клиента с електроенергия. Сочи, че ищцовото дружество не било активно материалноправно легитимирано да претендира на посоченото основание недължимо платени суми за мрежови услуги, защото действащият между страните рамков договор от 04.10.2022 г. бил сключен на осн. чл. 23 ПТЕЕ и бил с предмет - заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на електрическа енергия. Изтъква, че вземанията му за мрежови услуги по посочените фактури били редовно осчетоводени при него и бил ползвал данъчен кредит по тях, от което следвал извод за наличие на договорни отношения между страните и което представлявало признание за съществуване на задължението. Счита, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2, вр. с чл. З от рамковия договор от 04.10.2022 г. не страдала от сочените от насрещната страна пороци. Предметът на договора бил фактически и правно възможен и осъществен, а основанието на договора било нормативно регламентираното задължение за заплащането на цена за пренос СрН от крайните клиенти, както и задължението на търговеца на електрическа енергия да събира от крайните си клиенти, с които имал сключен договор по чл. 11, т. 10 ПТЕЕ за комбинирани услуги, всички суми за мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано количество електрическа енергия и да ги заплаща на оператора, към чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти. Посочва, че ищцовото дружество не притежавало качеството кредитор, доколкото естеството на облигационната връзка предполагало единствено заплащане от страна на търговеца на мрежовите услуги за клиенти, с които е договорил предоставянето на комбинирани услуги съгласно чл. 20 ПТЕЕ. Отношенията във връзка с действителното предоставяне на услугата пренос средно напрежение били извън рамковия договор, като санкцията за неточно изпълнението била поставена в правните възможности на крайния клиент, с който операторът на мрежата бил сключил договори за достъп и пренос. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 17.01.• г. е съставен НА за собственост върху недвижимо имущество №2, том I, рег. •, дело №2/• г. по описа на нотариус Петър Марковски, вписан в регистъра на НК с №538, с район на действие: PC – Каварна, с който на осн. чл. 587, ал. 1 ГПК е признато право на собственост на „В.И.К.Д" АД ("В и К Добрич" АД) върху въздушен ел. провод 20 КV с диспечерско наименование извод „•“, находящ се на територията на общ. Каварна и общ. •, обл. Добрич, и по-конкретно: трасето, разположено на територията на общ. Каварна и общ. •, обл. Добрич, попадащо в землищата на гр. • и с. ••, общ. • и село Видно и село Иречек, общ. Каварна, съдържащо няколко въздушни електроповода, сред които: Въздушен електропровод на 20 КV с дължина 4713, 20 м от ВС „••“ до РОС „•, като тази част от електропровода започва от стълб №•, разположен в ПИ с ид. •• в землището на с. ••, общ. •, и завършва на стълб №•, разположен в ПИ с ид. •• в землището на с. Иречек, общ. Каварна. Виднот от представената по делото извадка от инвентарната книга на „В и К Добрич" АД, гореописано трасе е включено в същата. На 05.08.2016 г. е сключен Догово𠹕•/02.08.2016 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при общи условия между „Енерго-Про Мрежи" АД (понастоящем с фирма „Ел.С." АД) и "В и К Добрич" АД за обект: ВЕЛ „•“, гр. •. общ. •, обл. Добрич, за средно напрежение. На 25.04.2019 г. е сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.П.М." АД между „Ел.С." АД („••“ АД) и "В и К Добрич" АД за обект с местонахождение в гр. •. общ. •, обл. Добрич, с аб. №••. На 04.10.2022 г. е сключен Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № РД22-42 между „В.И.К.Е.Г." ЕООД и „••“ АД, с който се уреждат отношенията във връзка със заплащането от страна на търговеца на мрежови услуги - „В.И.К.Е.Г." ЕООД, на мрежовия оператор - „••“ АД, за клиенти, с които търговецът е договорил предоставянето на комбинирани услуги съгласно чл. 20 ПТЕЕ за техни обекти. В чл. 1, ал. 2 от рамковия договор е уговорено, че търговецът заплаща дължимите суми за мрежови услуги за клиентите, посочени с техните обекти в Приложение №1, неразделна част от договора. Според чл. 3 от рамковия договор при включване на обекти в приложение №1 към договора, търговецът е длъжен да предостави на мрежовия оператор писмена декларация по образец на мрежовия оператор с подписа на клента за съгласието му, а мрежовият оператор да предоставя на търговеца измерените данни за потребеното количество електрическа енергия от обектите му, необходими за изпълнение на предмета на настощия договор. В чл. 5, ал. 1 е посочено, че срокът на договора е до 31.12.2022 г., а според ал. 4 след изтичане на срока, договорът може да се продължи за период от още една година с подписване на допълнително споразумение между страните, който факт е приет за безспорен между страните по делото. Срокът на рамковия договор от 04.10.2022 г. е удължен до 31.12.• г. с Допълнително споразумение № А1-РД22-42/23.11.2022 г. С Допълнително споразумение № А2-РД22-42/20.11.2023 г. срокът е удължен до 31.12.2024 г. Обявено за безспорно е, че обект с адрес: • ••, наименование на обекта: ••, ИЗВОД • ЕП •, абонатен номер: •• е сред изброените в Приложение №1 към рамковия договор, което се установява и от представеното по делото приложение. На 06.04.• г. е сключен Договор за комбинирани услуги за доставка на електрическа енергия № ••-12 между „В.И.К.Е.Г." ЕООД и "В и К Добрич" АД, с който последният възложил, а първият приел, при условията на договора да изпълни: доставка на активна електрическа енергия на ниско напрежение 0, 4 КV, на средно напрежение (10 КV и/или 20 КV), към балансираща група за обекти, подробно описани в спецификацията (Приложение №1), която е неразделна част от договора. Според чл. 2 договорът е в сила от 01.05.• г. до 30.04.2024 г., като срокът може да бъде удължаван по взаимно съгласие между страните до сключване на нов договор, който факт е обявен за безспорен. На 07.04.• г. от пълномощник на „В.И.К.Е.Г." ЕООД е попълнено Заявление до „••“ АД за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група. Отделено като безспорно е и, че за периода от м. май • г. до м. април 2024 г. „В.И.К.Е.Г." ЕООД е заплатило на „••“ АД сума в общ размер на 8677, 54 лв. за мрежова услуга „пренос средно напрежение“ за обект с аб. №••, по 11 бр. фактури, издадени в периода от 06.06.• г. до 07.05.2024 г., за отчетен период от 01.05.• г. до 30.04.2024 г., които са приобщени към доказателствения материал по делото. От представени по делото фактури и преводни нареждания, се установя следното: на 06.06.• г. е издадена Фактура №0109191757 за периода от 01.05.• г. до 31.05.• г. за задължения на стойност 971, 83 лв. с ДДС, която е платена на 06.06.• г.; на 06.07.• г. е издадена Фактура №0109286668 за периода от 01.06.• г. до 30.06.• г. за задължения на стойност 1421, 98 лв. с ДДС, която е платена на 10.07.• г.; н а 07.08.• г. е издадена Фактура №0109381095 за периода от 01.07.• г. до 31.07.• г. за задължения на стойност 1531, 52 лв. с ДДС, която е платена на 09.08.• г.; на 07.09.• г. е издадена Фактура №0109475864 за периода от 01.08.• г. до 31.08.• г. за задължения на стойност 934, 03 лв. с ДДС, която е платена на 07.09.• г.; на 06.10.• г. е издадена Фактура №0109570086 за периода от 01.09.• г. до 21.09.• г. за задължения на стойност 387, 70 лв. с ДДС, и за периода от 22.09.• г. до 30.09.• г. - 243, 76 лв. с ДДС, която е платена на 09.10.• г.; на 07.11.• г. е издадена Фактура № 0109664343 за периода от 01.10.• г. до 31.10.• г. за задължения на стойност 888, 38 лв. с ДДС, която е платена на 07.11.• г.; на 07.12.• г. е издадена Фактура №•••••••••• за периода от 01.11.• г. до 30.11.• г. - 584, 38 лв. с ДДС, която е платена на 07.12.• г.; на 06.02.2024 г. е издадена Фактура №0109942291 за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. - 400, 15 лв. с ДДС, която е платена на 06.02.2024 г.; на 06.03.2024 г. е издадена Фактура №0110034722 за периода от 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. - 380, 02 лв. с ДДС, която е платена на 06.03.2024 г.; на 06.04.2024 г. е издадена Фактура №0110127794 за периода от 01.03.2024 г. до 31.03.2024 г. - 468, 34 лв. с ДДС, която е платена на 08.04.2024 г., и н а 07.05.2024 г. е издадена Фактура №01102•34за периода от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г. - 465, 45 лв. с ДДС, която е платена на 07.05.2024 г. На 05.06.• г. "В и К Добрич" АД е депозирало възражение пред „••“ АД относно фактура № 03336367781/15.05.• г., като е оспорило дължимостта на начислената стойност за услугата „пренос СрН“, акто на 08.06.• г. е изпратен отговор от електроразпределителното дружество. На 10.09.2024 г. е отправено искане от „В.И.К.Е.Г." ЕООД до „••“ АД за възстановяване на суми в общ размер на 8677, 54 лв., като на 14.10.2024 г. е изпратен отказ. От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице К. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че ВЕЛ „•", който осигурява подаване на ел. енергия към оборудване (основно помпени инсталации) на „В и К Добрич" АД е присъединен към подстанция „•" чрез болтова връзка. Присъединено е към плочите (изводите) на фасадата на подстанция „•". От гледна точка на собственост, експлоатация и поддръжка ВЕЛ „•" е самостоятелно съоръжение, чрез което се пренася ел. енергия с U=20КV до трафопостове, собственост на „В и К Добрич" АД, а от там до съоръжения за водоснабдяване - сондажи и помпени станции. Присъединяването към електроразпределителната мрежа е в точката на изходящите клеми на СТИ. В случая СТИ е електромер, който е в група с ТТ - 75/5/5 и НТ 20/0, IКV/ Диспечерско наименование на съоръженията за присъединяване - в случай на присъединяване към съоръжения Ср.Н. собственост на клиента/. Точката на присъединяване може да се счита изходящите след СТИ съоръжения (шини). Съоръженията са монтирани в килия №17 от подстанция (ПС) „•". Електромерът е монтиран в табло на долния етаж (приблизително 15-20 м) от килия (клетка) №17, където е ЗРУ и ТТ и НТ за СТИ. Електромерът е с №••, тип МТ830, с основни характеристики: U=3x58/100V, 1=0, 25-1/6А, С=1, статичен, тройнотарифен. Преминал е метрологична проверка и е от одобрен тип. Работи в група с НТ 20/0, IКV. Електромерът получава информация (коригиран по U и I сигнал) от НТ и ТТ, които се монтират в клетката към изводите 20 КV. След ЗРУ (закрито разделително устройство) има линия към плочите (изводите), към които се монтира входящия за ВЕЛ „•" край (кабел с накрайници), т. е. между ЗРУ и изводите има разстояние, но оборудването е на „ЕСО“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД). В междинна станция ПС „••" е монтиран електромер с №•• и осигурява измерване на дублиращо захранване. Меренето на потребяваната електроенергия от „В и К Добрич" АД по линията на ВЕЛ „•" става от страна на 20 КV, т. е. в началото на електропроводна линия с 20 КV. ВЕЛ „•" е собственост на „В и К Добрич" АД, захранва съоръжения на дружеството и се обслужва от него от 2016 г. Мрежата, която чрез ВЕЛ „•" захранва обектите на „В и К Добрич" АД е негова собственост, включително трафопостове, апаратура и сервитутна зона. Уредите - СТИ, чрез които се измерва потребяваната от абоната ел. енергия, са монтирани в ПС „•" от ниската страна на Тр. 110/20 КV. СТИ отчитат ел. енергия на 20 КV. В ПС „•" към ВЕЛ „•" се подава ел. енергия с напрежение от 20 КV. НТ, ТТ и СТИ тип МТ830, както и кабелните линии в тях, са собственост на „••“ АД. Останалото оборудване - ЗРУ, шинопроводи и контактни плочи, към които е присъединен ВЕЛ „•“ са на „ЕСО“ ЕАД. Мрежовите услуги са достъп ВН, достъп и пренос Ср.Н. Месечните отчети на количеството ел. енергия, което е доставено „В и К Добрич" АД, по извод „•" са както следва: Отчети със СТИ №1 114090935647233 от м. 03.• г. съответно: м. 05.• r. - 30583, 8 kwh; м. 06.• г. - 44749, 8 kwh; м. 07.• г. - 60544, 5 kwh; м. 08.• г. - 36924 kwh, м. 09. • г. - 15327 kwh; от 01.09.• г. до 21.09.• г. Отчети на СТИ №•• тип МТ830, с който се работи след дата 22.09.• г.: м. 10.• г. - 35119, 5 kwh; м. 11.• г. -23102, 1 kwh; м. 01.2024 г. - 15817, 8kwh; м. 02.2024 г. - 15023, 1 kwh; м. 03.2024 г. - 18514, 2 kwh; м.04.2024 г. - 18400, 5 kwh. За всеки отделен извод на линиите от 20 КV са налице електромери, отчитащи ел. енергията към абонати или разпределителни трафопостове (ако има нужда като контролни). При изслушването си в о. с. з. вещото лице пояснява, че кабелната линия на „В и К Добрич" АД е свързана директно към подстанцията, т. е. към изводите на ПС на 20 кV, които, както и цялата ПС, са собственост на „ЕСО“ ЕАД. Електромерът технически няма как да бъде свързан на изхода. Той се свързва във възможно достъпното място чрез т. нар. понижаващи трансформатори, т. е. самият електромер не е свързан директно с енергията, която измерва, а има специални понижаващи трансформатори, които дават възможност на електромера да измерва ел. енергия с голяма мощност. Цялата инсталация в подстанцията е на „ЕСО“ ЕАД, включително и тази част от инсталацията на „В и К Добрич" АД, която попада в границите на подстанцията, и само „ЕСО“ ЕАД отговаря за обслужването и поддръжката й. измервателната система обаче няма как да бъде монтирана на друго място, освен вътре в ПС и електроенергията на всички обекти, захранвани на 20 Кv, с е измерва с електромери, монтирани в подстанцията. Електромерите и понижаващите трансформатори са на „••“ АД. ВЕЛ „•“ се захранва от два енергоизточника – единият е ПС „•“, а другият е ПС „Каварна“. Мястото на търговско мерене между „ЕСО“ ЕАД и „••“ АД е в електромер, монтиран в табло, като за случая на „В и К Добрич“ АД е на първия етаж в ПС „•“. На втория етаж са клетките с електроразпределителните устройства, а този електромер е изведен на първия етаж и към таблото има още три електромера, които са контролни. Когато се понижи постъпващата в подстанцията електоренергия, тя отива при членопроводи, които минават през т. нар. клетки, от където се разпределят към различните консуматори. След 110 кV трансформатори преобразуват ел. енергията в 20 Кv - тя се разпределя по шини и отива към различни обекти, всичките, които са на „••“ АД, с изключение на ВЕЛ „•“, който е на „В и К Добрич“ АД. Сигналът за измерване се сваля от трансформатори, които са монтирани на шините в т. нар. закриторазпределително устройство. Електроизмерващите съоръжения са монтирани в подстанцията и измерват след изводите ел. енергията, но тези изводи са на системния оператор. След трансформирането на ел. енергия се герерират технологични загуби при процеса на разпределение до достигането до „ВиК Добрич“ АД, защото всички електропреносни съоръжения генерират загуби, макар и в различен размер. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните приетата правни изводи: Предявените главни кумулативно съединени искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 26, ал. 1, предл. първо и чл. 34 ЗЗД. В тежест на ищеца по тези искове е да докаже, че клаузата на чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № РД22- 42/04.10.2022 г. в частта му, касаеща предоставянето от „••“ АД на мрежова услуга „Пренос средно напрежение" за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•" е нищожна, защото към момента на постигне на съгласието, предметът е бил фактически или правно невъзможен, т. е. той не е съществувал в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, или за неговото възникване или за разпореждането с него е съществувала непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта, както и плащане на ответника на такси в общ размер на 8677, 54 лв. за мрежова услуга „пренос средно напрежение“, начислена за периода от м. май • г. до м. април 2024 г., за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•". В мотивите на ТР №3/28.06.2016 г. по тълк. д. №3/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС е изяснено, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Ищецът основава претенцията си за частично обявяване на недействителност на клаузата поради невъзможен предмет на твърдения, че ответникът не могъл да предостави услугата, за която се бил задължил по силата на договора от 02.08.2016 г. още към момента на сключването му. В настощия случай не се установява заявения с исковата молба порок на клаузата на чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № •• г. в частта му, касаеща предоставянето от „••“ АД на мрежова услуга „Пренос средно напрежение" за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•". Съгласно чл. 23 ПТЕЕ предмет на рамковия договор по чл. 11, т. 13 е уреждането на финансовите взаимоотношения, касаещи мрежови услуги за крайни клиенти, производители в режим на потребление и оператори на съоръжения за съхранение на енергия. Страните по делото не спорят, че по силата на договора за комбинирани услуги от 06.04.• г. и рамковия договор от 04.10.2022 г. ищцовото дружество в качеството си на търговец на мрежови услуги е поело задължение към клиента "В и К Добрич" АД за предоставяне на комбинирани услуги съгласно чл. 20 ПТЕЕ и заплащането им на оператора на електроразпределителната мрежа. Безспорно е, а и се установява от договора от 02.08.2016 г. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа при общи условия и договора за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.П.М." АД от 25.04.2019 г., че ответното дружество трябвало да осъществява „пренос (разпределение) по разпределителната мрежа" /„пренос средно напрежение" на процесния обект. Задължението за заплащането на цена за пренос СрН от крайните клиенти, както и задължението на търговеца на електрическа енергия да събира от крайните си клиенти, с които има сключен договор по чл. 11, т. 10 ПТЕЕ за комбинирани услуги, всички суми за мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано количество електрическа енергия и да ги заплаща на оператора, към чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти, е регламентирано в чл. 29, ал. 4 ПТЕЕ. Липсва спор между страните както по отношение заплащането на начислената стойност на мрежовата услуга „пренос СрН“ за процесния период от ищеца на ответника, така и по отношение на останалите правнорелевантни факти. Спорен е единствено правния въпрос дали операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил мрежовата услуга „пренос СрН“ за процесния ВЕЛ през процесния период, респ. дали търговецът на електрическа енергия дължи на оператора продажната цена на услугата. За да се отговори на този въпрос, следва да се изследват отношенията между оператора и крайния клиент "В и К Добрич" АД с оглед наведените в исковата молба твърдения, че услугата не е предоставена, тъй като ВЕЛ „•“ е директно присъединен със собствените си съоръжения към електропреносната мрежа. Както се посочи по-горе, между "В и К Добрич" АД и "Ел.С." АД са сключени договор от 02.08.2016 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за обект ВЕЛ „•“, аб.номер ••, и договор от 25.04.2019 г. за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа за множество обекти, вкл. и гр. • с аб. номер ••. На основание чл. 14, ал.1 ПТЕЕ сключените договори имат за предмет предоставяне на услугите достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. На основание §15. ДР на ЗЕ "достъп" е правото за използване на разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а преносът на електрическа енергия е общото снабдяване на електричество до потребителите. От експертното заключение, неоспорено от страните, се установява, че в нормален работен режим процесният електропровод снабдява с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група "•", като се захранва от подстанция "•" – извод „•“, която е собственост на "ЕСО" ЕАД. Съгласно чл. 1130 от Наредба №3/09.06.•4 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии подстанция (п/ст) е съвкупност от електрически съоръжения, обособени като разпределителни уредби, строителни конструкции и сгради, разположени на обща площадка, с предназначение за приемане, преобразуване и/или трансформация на електрическа енергия, а така също и за свързване на две или повече мрежи. Според заключението на СТЕ в подстанцията се извършва приемане на електрическа енергия от преносната мрежа, като се осъществява понижаване на напрежението от високо (110 КV) в средно (20 КV). Страните не спорят, че понижаването се осъществява посредством два бр. силови входни трансформатори. На основание §1, т. 20 от ДР на ЗЕ същите са част от електропреносната мрежа като съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Съобразно чл. 120, ал. 2 ЗЕ границата на собственост на електрическите съоръжения са изходящите клеми на извод „•“. Мястото за търговско измерване е поле №17, извод „•“ в ЗРУ 20 кV на ПС „•“ и се извършва чрез един електромер. Според експертното заключение СТИ е монтирано в съответствие с нормативните технически изисквания, а между страните няма спор относно измереното количество ел. енергия. Следователно, на основание чл. чл. 1130 от Наредба №3/09.06.•4 г. в подстанцията се осъществява свързването на преносната и разпределителната мрежи. ВЕЛ „•“ е присъединен към мрежа СрН след СТИ, отчитащо постъпилата енергия от системния оператор към оператора на електроразпределителната мрежа. Между местата за търговско измерване се извършва пренос на енергия. "В и К Добрич" АД е присъединен към електроразпределителната мрежа по см. на §1, т. 22 от ДР на ЗЕ. Цената на мрежовата услуга – пренос се дължи от всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа - чл. 29, ал.3 ПТЕЕ. Задължението за плащане на мрежовата услуга е нормативно заложено и е уредено с императивни правни норми. Това задължение не зависи от принадлежността на правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната система, от фактическото им ползване или от дължината на трасето. От значение е единствено присъединяването към електроразпределителната мрежа и доставката на енергия. Цената за пренос се заплаща съобразно измереното количество доставена енергия и се разпределя между всички клиенти по цялата електроразпределителна мрежа. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. На основание чл. 82, ал. 2 ЗЕ електроенергийната система обхваща енергийните обекти за производство на електрическа енергия, съоръженията за съхранение на електрическа енергия, електропреносната мрежа, отделните електроразпределителни мрежи и електрическите уредби на клиентите. Изграденият от "В и К Добрич" АД въздушен електропровод, снабдява с електрическа енергия трафопостовете и сондажите от водоснабдителна група "•", като се захранва от подстанция "•", собственост на "ЕСО" ЕАД. В съответствие с определението по §1, т. 22 от ДР на ЗЕ, според което "електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, въздушният електропровод, изграден от "В и К Добрич" АД, следва да се счита за част от електроразпределителната мрежа. Допълнително съображение за това е липсата на предвидено в действащата за исковия период нормативна уредба изключение, при което не се дължи заплащането на мрежовата услуга. Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Законът за енергетиката и издадените подзаконови нормативни актове не уреждат случай, при който изграждането на съоръжение като част от електроразпределителната мрежа с произтичащото от това право на собственост може да доведе до прекратяване или незаплащане на дадена услуга на дадена услуга, предоставяна на краен клиент от лицензирания за съответната територия оператор. Изключение е предвидено при изграждането на директен електропровод по смисъла на §12а ДР на ЗЕ – чл.104, ал.2 ЗЕ, който обаче касае производителите на електрическа енергия. В чл. 28, ал. 9 ПТЕЕ е предвидено, че производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа. "В и К Добрич" АД няма качеството на производител на ел. енергия. Изграждането от краен клиент на енергийно съоръжение като част от енергийната система не може да се приеме за легален способ за участие в енергийната система, при положение, че противоречи на правните норми, които я регулират. "В и К Добрич" АД не е оператор на електроразпределителна мрежа, поради което не може да изгражда елементи от мрежата. Като клиент на лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа дружеството няма право да изключва по свой избор одобрени като част от лицензията на оператора енергийни услуги. С оглед гореизложеното, следва да се приеме, че предметът на сделката е бил възможен към момента на сключване на сделката и не е налице пречка за пораждане на целените от договарящите страни правни последици - за пораждане на субективни права и правни задължения. След като атакуваната част от клаузата от рамковия договор е действителна, то основание за реституция на даденото в изпълнение на уговореното с нея, не е налице. По изложените съображения главните искови претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и чл. 34 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, а именно: отхвърлянето на главните искове, следва да бъдат разгледани предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. четвърто и чл. 34 ЗЗД. В тежест на ищеца по тези искове е да докаже, че клаузата на чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № РД22- 42/04.10.2022 г. в частта му, касаеща предоставянето от „••“ АД на мрежова услуга „Пренос средно напрежение" за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•" е нищожна поради липса на основание, както и плащане на ответника на такси в общ размер на 8677, 54 лв. за мрежова услуга „пренос средно напрежение“, начислена за периода от м. май • г. до м. април 2024 г., за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•". Основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. При липса на основание между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. В мотивите на ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС е посочено, че за липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото то се предполага съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД и съдът е длъжен да зачете съществуването му, ако презумпцията не е оборена. В конкретния случай, презумпцията не е оборена от ищеца, който основава и претенцията си за частично обявяване на недействителност на клаузата поради липса на основание на вече наведените твърдения, а именно: че ответникът не могъл да предостави услугата, за която се бил задължил по силата на договора от 02.08.2016 г. още към момента на сключването му. При вече изложените съображения, съдът приема за неустановен заявения с исковата молба порок на клаузата на чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 3 от Рамков договор за заплащане на мрежови услуги на клиенти от търговец на електрическа енергия № РД22- 42/04.10.2022 г. в частта му, касаеща предоставянето от „••“ АД на мрежова услуга „Пренос средно напрежение" за точка ••, с наименование: гр. •, ВЕЛ „•". Ответникът не само е могъл да предостави услугата, но и я действително я е предоставил. Поради валидността на клаузата от рамковия договор, основание за реституция на даденото в изпълнение на уговореното с нея, не е налице. По изложените съображения евентуалните искови претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. четвърто и чл. 34 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, а именно: отхвърлянето на евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, предл. четвърто и чл. 34 ЗЗД, следва да бъде разгледан предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД. При съвкупната преценка на събраните доказателства и с оглед гореизложеното се формира извод, че плащането за мрежова услуга „пренос СрН“ е извършено на годно правно основание и не съставлява недължимо платено. Ето защо, евентуалната искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД също е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 1404 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за депозит за изготвяне на СТЕ, както и доказателства за извършването им освен за сумата от 150 лв. - остатък от дължимия окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице. В тежест на ищцовото дружество следва да бъде възложена сума в общ размер на 1654 лв. В предоставения му срок ответникът не е внесъл възложения му остатък от дължимия окончателен депозит за възнаграждение на вещото лице по СТЕ в размер на 150 лв. и същият е останал дължим от ответника. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 77 ГПК остатъкът от дължимия депозит следва да се възложи в тежест на ищцовото дружество. Мотивиран от изложеното, съдът