Решение № 20907 от 17.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. М. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], срещу Решение № 94-40-3/12.03.2025 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ, [населено място] по Заявление за достъп до обществена информация, вх. № 94-40/26.02.2025 г. /л. 13 от д./.

Жалбоподателката сочи, че постановеният отказ е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон и с адм. – производствените правила. Излагат се съображения, че информацията е обществена и липсват основания за отказ. Иска се от съда да се отмени отказа и да се върне адм. преписка за ново произнасяне при даване на задължителни указания, относно прилжожението на закона. В с.з. жалбоподателката се представлява като в с.з. и в писмени бележки чрез адв. М. М. поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноски по делото по списък /л. 67/.

Ответникът – директорът на Център за спешна медицинска помощ, [населено място], редовно призован, се представлява в с.з. от юриск. С. излага становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор, претендира разноски за юриск. възнаграждение.

След като прецени приетите по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице, адресат на адм. акт, с правен интерес от оспорването му.

След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства, извършените процесуални действия и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Разгледана по същество, жалбата срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е основателна по следните съображения:

Производството по издаване на оспорения акт започва по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-40/26.02.2025 г., подадено от В. М. М., в което се съдържа искане за предоставяне на подробна справка за следните факти и обстоятелства:

1. Сключвани ли са договори за абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски дружества от ЦСМП - София през периода 2019 г. - 2024 г.?;

2. Каква е била цената на месечния абонамент за посочения период - месец по месец, като бъде направена разбивка за всеки отделен адвокат и/или всяко адвокатско дружество?;

3. Сключвани ли са договори за правна помощ и/или процесуално представителство с адвокати и/или адвокатски дружества от ЦСМП - София през периода 2019 г. - 2024 г. и каква е стойността на всеки от сключените договори за правна помощ?;

4. Осъществявано ли е процесуално представителство на ЦСМП - София през периода 2019 г. – 2024 г. по граждански и административни дела от адвокати и адвокатски дружества, по които страна е било ЦСМП - София и ако да - по кои дела. пред кой съд, с какъв предмет и с какъв материален интерес е било всяко от производствата?;

5. В какъв размер са били разходите на ЦСМП-София за процесуално представителство за делата по т. 3 - за всяко дело поотделно и общо?;

6. Да се посочи източника на средствата за извършените плащания по тях за периода 2019 г. - 2024 г. и да се посочи по коя счетоводна сметка по баланса на ЦСМП- София са осчетоводени.;

7. По колко дела за периода 2019 г. - 2024 г. адвокат В. В. К. с личен номер 1100149510 е била процесуален представител на ЦСМП - София, като бъде посочено поотделно - номера на делото, съответния съд и какво възнаграждение е изплатено на адвокат В. В. К.?;

8. В ЦСМП-София има ли назначени на трудов договор юристи за периода от 2019 г. до 2024 г. и ако има: колко са на брой, какво възнаграждение получава всеки един от тях. представлявали ли са ЦСМП София през посочения период по образувани от и срещу ЦСМП София дела;

9. Да бъде предоставена информация какви са конкретните причини, наложили сключването на тези договори за абонаментно правно обсл; дружества от ЦСМП - София през периода 2019 г. - 2024 г. и контрагентите на ЦСМП София по тях.

С процесното решение се отказва предоставяне на информацията със следните мотиви:

Заявлението е заведено в деловодната система на ЦСМП-София по надлежния ред и е разгледано обстойно. Установено е, че са спазени условията на чл. 25, ал.1 от ЗДОИ. Заявителят желае информацията да бъде предоставено на хартиен носител. В тази връзка е поискано устно становище от главния счетоводител и от главен юрисконсулт за предоставяне на исканата от заявителя справка. Установено е, че подобни справки с исканата информация не са изготвяни до момента и не са налични в ЦСМП-София. Установено е също, че част от информацията се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й на заявителя. В тази връзка е уведомена адв. В. К., като на основание чл. 31 от ЗДОИ е поискано нейното съгласие за предоставяне на исканата информация, която я засяга. Получено е нейно писмено становище заведено в ЦСМП-София с вх. № 94-40-2/10.03.2025 г., което е отрицателно. Същевременно е констатирано, че заявителката В. М. е ищец по гр. дело № 5112/2024 г. по описа на СГС, 1-ГО, 20 с-в, по което ответник е ЦСМП-София. Тя е предявила заедно с двете й деца частични искове с общ размер 600 000 лв. Предвид качеството й на страна ищец, заинтересована от изхода на делото, може да се приеме, че по искането за достъп до информация от ЦСМП-София е налице колизия и исканата информация не е от обществен, а от личен интерес. След преценка на отправеното искане и във вр. с чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), намирам същото за неоснователно, доколкото е заявен достъп до информация, предоставянето на която няма да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ЦСМП-София като задължен по ЗДОИ субект, като същевременно достъпът й засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, липсва надделяващ обществен интерес и исканата справка съдържа лични данни, като у заявителя е налице личен интерес, който е в колизия с интересите на ЦСМП-София. ЦСМП-София е лечебно заведение по см. на чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 10 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и като такова осъществява дейностите по чл. 24 от ЗЛЗ. В него медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали лица, включително в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация. ЦСМП-София извършва дейността си в съответствие с утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика в съответствие с изискванията на Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина”. Следователно законодателят е предвидил специален ред за предоставяне на информация относно дейността на лечебните заведения, което изключва приложното поле на ЗДОИ /чл. 4 ал. 1 от същия закон/. На следващо място трябва да се вземе под внимание, че ЗДОИ не поставя изискване към заявителите да мотивират исканията си за предоставяне на достъп до обществена информация, но в същото време исканията следва да имат своето логично обяснение. В текста на чл.2, ал. 1 от ЗДОИ изрично е посочено, че исканата информация трябва да е такава, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Видно от данните в заявлението, исканата информация касае разплащания на ЦСМП- София за обезпечаване на правна защита на Центъра за пет години 2019 г. - 2024 г., като тази информация касае бюджета на ЦСМП-София, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Следва да се отбележи, че чл. 1 от Закона за публични финанси изрично ограничава кръга на лицата, които имат право да контролират съответния бюджет на второстепенен разпоредител с бюджетни средства, какъвто е ЦСМП-София и да търсят информация за разходване на средства от този бюджет. Законодателят е ограничил този кръг до първостепенните разпоредители с бюджет, които упражняват контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен. Служебно е установено, че заявителят не попада в този кръг от лица, които имат право да търсят информация за разходваните публични средства (Решение № 4011/18.06.2021 г. по дело 12466/2020 на АС - София град, Второ отделение, 22 състав). Независимо от изброеното по-горе, част от поставените в заявлението въпроси намират отговор на електронните страници на съответните съдилища, а именно Софийски районен съд, Софийски градски съд, Софийски окръжен съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд. Този информация сочи делата, които са заведени от и срещу ЦСМП-София, а от същите дела може да се установи дали процесуалния представител на ЦСМП-София по делото е бил адвокат или юрисконсулт и какво е било възнаграждението му съгласно договора за правна помощ, респективно присъдено ли е било юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай исканата информация не покрива изискването за „обществена информация”, съгласно формулировката на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ. Обществената информация следва да е свързана с обществения живот в страната и с възможността на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти. В този смисъл претенцията, че в случая търсената информация е обществена е необоснована. Тя не може да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на съответния субект. В този смисъл е решение № 5675/15.04.2019 г. по адм. дело № 7934/2018 г. на ВАС. Съгласно константната съдебна практика задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително информация /за петгодишен период назад/ единствено и само за да бъде удовлетворено конкретно искане на конкретен субект. /решение № 97/08.07.2020г. на Административен съд Габрово. Задълженият по ЗДОИ субект не е длъжен да съставя за целите на достъпа до обществена информация на конкретно лице исканата от него информация, с която не разполага във вида, в който е поискана. /Решение № 1126/26.01.2020 г. по адм. дело № 5496/2019 г. по описа на ВАС, Решение № 5675/15.04.2019г. по адм. дело № 7934/2018г. по описа на ВАС и др./ Информацията за размера на изплатените възнаграждения на конкретния служител и страна по договор с трето лице, представлява лични данни, достъпът до които е изключен от приложното поле на ЗДОИ съгласно чл. 2 ал. 5 от същия закон. Конституционните права на получаване на информация / чл. 41 от Конституцията на РБ/ и на защита на личните данни /чл.32 от Конституцията на РБ/ не са абсолютни и могат да бъда; на принципа на пропорционалността. Допустимо от Конст. на личните данни на гражданите трябва да е в предели, ко игото право по чл.41 ал.1 да получат информация.

Същевременно и това основно право не е абсолютно и може да бъде ограничавано в случаите на чл. 41 ал. 1 и 2 от Конституцията. То не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани/ в този смисъл Решение № 4/26.03.2012 г. по к.д. № 14/2011г. на Конституционния съд на [държава]/ Именно тази забрана е намерила своето конкретно нормативно регулиране в чл.5 от ЗДОИ, който изключва възможността осъществяването на правото на достъп до обществена информация да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица. Освен изложеното заявителката е посочила името на конкретен адвокат за когото иска информация, за сключени между него и ЦСМП договори за правна помощ и процесуално представителство, заплащането по тези договори, делата по които е осъществено представителство за период от пет години назад. Посоченият адвокат по смисъла на ЗДОИ се явява трето лице, а поисканите данни се квалифицират като лични. Съгласно изискването на чл. 31 ал. 2 от същия закон третото лице е изрично писмено уведомено, като с писмо вх. № 94-40-2/10.03.2025г. не е дало съгласие за предоставяне на исканата от заявителката информация, и се е аргументирало за това. Справка за делата които са образувани от и срещу ЦСМП-София и за процесуалното представителство по тях, както и за възнагражденията на процесуалните представители не е пряко свързана с основната дейност на лечебното заведение и по никакъв начин няма да помогне на заявителя да си състави обективно мнение относно работата му. Дейността му се подчинява на други критерии, разписани в Закона за лечебните заведения и се отчита по посочения там ред. Разпределението на работата по отношение на делата между отделните служители в Центъра и външен процесуален представител има организационен характер и е съобразно комплексната оценка спрямо сложността и натовареността на служителите към съответния момент. От друга страна, съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатските носители на информация и кореспонденция с клиентите са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. С жалбата не се навеждат твърдения за наличие на надделяващ обществен интерес от разкриването на заявената информация. Тя съдържа само бланкетни твърдения лишени от съдържание. Съгласно nap. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти по ЗДОИ. В разглеждания случай не се доказва наличието на надделяващ обществен интерес, тъй като за разлика от информацията по чл. 6, ал. 3 от ЗЛЗ за извършваната от лечебното заведение медицинската дейност, но узнаване на съдържанието, вида и характера на водените от и срещу ЦСМП-София дела между други физически и юридически лица и лечебното заведение по никакъв начин няма да допринесе за информираността на обществеността по въпросите свързани с дейността от страна на лечебното заведение /Решение № 1978/2022 г. по адм. д. № 2110/2022 г. на AC-Пловдив/. Освен това правото на достъп до обществена информация от обществения сектор не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на други лица, По изложените по-горе съображения не давам съгласие за предоставяне на исканата от В. М. М. информация От правна страна:

Издател на процесния отказ е директора на ЦСМП, до който е изпратено заявлението по ЗДОИ.

Процесният отказ да се предостави исканата информация, представлява индивидуален административни акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК и подлежи на оспорване по съдебен ред. Отказът е издаден в закона писмена форма, като разгледан по същество е частично незаконосъобразен, като по т.т. 1; 3 т 8 – частично, е постановен в противоречие с материалния закон и адм. – производсствените правила.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация /обн. ДВ, бр. 55 от 2000 г./. Обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 от закона. Съобразно законовата дефиниция, директорт на ЦСМП е представляващ дружество – държавна собственост с държавно финансиране и следователно – задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Тези субекти имат задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност или да се съхранява от тях и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Правните актове на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин. Служебната информация, според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

В конкретния случай, исканата информация по заявлението, според настоящия състав на съда следва да се квалифицира като обществена. Действително, съобразно изложените в заявлението съображения, посредством нейното предоставяне се цели създаване възможност да се състави мнение относно дейността на задължения субект, във връзка с дейността на ЦСМП. В случая е налице обществен интерес от предоставянето й. В същото време обаче, по т.т. 2; 4-7, т. 8 – частично и т. 9, се иска информация, която на първо място не е налична в дружеството, като се изисква нейното систематизиране и изготвяне под формата на справки. При липсата на тази информация в искания вид препятства нейното предоставяне на заявителя, понеже е в противоречие с целта на закона и би довело до ангажиране на допълнителен административен ресурс, което е абсолютно неоправдано от финансов и обществен интерес. По т. 7 се установява и наличие на личен интерес от предоставяне на информацията, с оглед безспорното осъществено проц. представителство от адв. К. по дело, образувано по искова молба на жалбоподателката срещу ЦСМП. Наличието на такъв интерес препятства предоставянето й като обществена такава, понеже не се удовлетворява изискването на закона със същата да се цели формиране на мнение относно дейността на органа. По т.т. 1; 3 и 8 няма пречка да се посочи наличието или липсата на сключени трудови договори с юрисконсулти и договори за правно обслужване и правно представителство, като се посочи наличието или липсата на такива. По т. 8 следва да се посочи броя на юристите на трудов договор и дали са осъщесвявали проц. представителство на ЦСМП по дела в съда, но подробна информация, относно възнаграждение под формата на справка не се дължи от ответника.

Гореизложеното води до извод за частична незаконосъобразност на оспорения отказ, поради противоречие с материалния закон. Съдът намира акта за частично незаконосъобразен по т.т. 1; 3 т 8 – частично, поради което следва да бъдат отменен, а адм. преписка върната на адм. орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени по-горе.

При наличие на направено искане от жалбоподателя, предвид изхода на спора, съдът дължи произнасяне, относно присъждане на разноски по делото. Следва да се присъдят такива в размер на 10 лева за държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, АССГ, 33-ти състав,