Решение № 2529 от 16.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 395/2024 г.

ОТМЕНЯ по жалбата на Б. К. П. от [населено място], МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на областния управител на област С. по Заявление с вх. №ОА23-21848/07.12.2023г. ИЗПРАЩА административната преписката на областния управител на област С. за извършване на исканата административна услуга по Заявление вх. №ОА23-21848/07.12.2023г, в 7-дневен срок от получаването й, съобразно мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА областния управител на област С., с адрес: 1000 С., [улица], да заплати на Б. К. П. ЕГН [ЕГН], сумата 10 (десет) лева – разноски по адм. дело №395/2024г. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ Боряна Петкова Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административно- процесуалния кодекс АПК. Образувано е по жалба на Б. К. П. от [населено място], срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на областния управител на област С. да се произнесе по Заявление с вх. №ОА23-21848/07.12.2023г. Жалбоподателят претендира за недействителност на процесния мълчаливия отказ и моли съда да го отмени и да върне преписката на областния управител със задължителни указания за извършване на исканата административна услуга за заверка на Молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл.587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Чрез процесуалния си представител адв. Я. А. прави искане да му бъдат възстановени сторените разноски по водене на делото, съгласно представения списък. Ответникът - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на област С., оспорва жалбата и чрез процесуалния си представител юрк. Г. А. моли съда да я остави без уважение. Не претендира за разноски. Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и прави искане съдът да присъди по-нисък размер на разноските в тази част. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и доказателствата събрани по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 3 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Подадена е от активно легитимирано лице с правен интерес и в преклузивния срок за оспорване на мълчалив отказ, установен в чл.149, ал.2 АПК. Съгласно приложимата норма на чл.57, ал.2 АПК административният акт по чл. 21, ал.2 и ал.3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. В настоящия случай административното производство е било образувано по подадено Заявление с вх. №ОА23-21848/07.12.2023г. Областният управител е бил сезиран с искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост (А.) за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1109.1474, намиращ се в [населено място], [жк]. Към Заявлението е представена и Молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При това срокът за извършване на исканата административна услуга е изтекъл на 14.12.2023г. – четвъртък - присъствен ден, след която дата е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ на областния управител на област С.. Този срок е изтекъл на 15.01.2024г. и следователно подадената на 22.12.2023г. жалба с вх. №46206 е в срок. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Със Заявление вх. №ОА23-21848/07.12.2023г. административният орган е бил сезиран с искане за издаване на документ от значение за признаване на права - административна услуга по смисъла на §1, т.2, б. ”а” от Закона за администрацията (ЗА) във вр. чл.21, ал.3 АПК и §8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК. Исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587, ал.2 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при което административният орган удостоверява единствено факта, дали имотът е актуван като държавна собственост. Компетентен да извърши проверка относно владението и изтеклата придобивна давност и съответно да удостовери правото на собственост или да откаже издаването на нотариален акт е нотариусът. В производството по извършване на административна услуга релевантният факт е дали за конкретния имот (в случая поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1474 от Кадастралната карта) е съставен А. по реда на Закона за държавната собственост (ЗДС). Извършването на административната услуга обхваща издаването на акт, с който се удостоверява само този факт, като в тежест и отговорност на ответника – областен управител на област С., е да извърши изследване актуван ли е имотът като държавен. В случая имотът е еднозначно индивидуализиран с данните от Кадастралната карта и кадастралния регистър, включително с представяне на Скица на поземлен имот с №15-85231/28.01.2020г. С разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗДС е въведено императивно задължение за областната администрация да състави нови актове за държавна собственост при влизане в сила на кадастрална карта за имотите – държавна собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост, както и данните по чл.60, т.1 т.7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Според разпоредбата на ал.3 на чл.71 ЗДС номерът и датата на новосъставените актове по ал.1 и ал.2 се отбелязват и в предходно съставените актове и в съответните регистри. По изложените доводи настоящият решаващ състав приема, че мълчаливият отказ на областния управител на област С. по Заявление с вх. №ОА23-21848/07.12.2023г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за извършване на исканата административна услуга. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски. Съдът намира за доказани разноски в размер на 10 (десет) лева за държавна такса. Недоказан по делото остава размерът на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и разноските в тази част не следва да бъдат възлагани на ответника. Според задължителните указания в Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК), съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. По смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) договорът за правна помощ и съдействие е първичен счетоводен документ, съдържащ изискваните от закона реквизити. Съобразно чл.6, ал.1 ЗСч първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Според разпоредбата на ал.5 на чл.6 ЗСч документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по чл.6, ал.1 и ал.3 ЗСч, но за нея има документи, които я удостоверяват. Когато плащането не е с платежно нареждане, банково бордеро, по платежна сметка или не е отразено в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри, а е вписано на лист, който няма индигирани копия (какъвто е настоящият случай) и не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл.6, ал.1 ЗСч за плащане в брой, последният документ представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и съдействие и има своето значение само за тях като страни по този договор. Същият не може да обвърже съда, съответно другите страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 и ал.3 и чл.174 АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. - град, Второ отделение, 25-ти състав, РЕШИ ОТМЕНЯ по жалбата на Б. К. П. от [населено място], МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на областния управител на област С. по Заявление с вх. №ОА23-21848/07.12.2023г. ИЗПРАЩА административната преписката на областния управител на област С. за извършване на исканата административна услуга по Заявление вх. №ОА23-21848/07.12.2023г, в 7-дневен срок от получаването й, съобразно мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА областния управител на област С., с адрес: 1000 С., [улица], да заплати на Б. К. П. ЕГН [ЕГН], сумата 10 (десет) лева – разноски по адм. дело №395/2024г. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ Боряна Петкова