Решение № 2060 от 28.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2063/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 46, ал. 3 във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на К. Х. М., ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], вх. Б, ет. 8, ап. 46 срещу Решение № 2153-15-38/27.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01248840 от 12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ в ТП на НОИ – Пловдив (съгласно Заповед № 4163 от 16.11.2022 г. –л.15/), с което е разпоредено К. Х. М. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 27.01.2020 г. до 01.04.2020 г. в размер на 3333.41 лева, от които 2601.97 лв. (главница) и 731.44 лв. (дължима лихва) от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на процесното разпореждане. В жалбата са изложени доводи, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводстените правила и необоснованост. Посочено е, че в обжалваното решение и в предхождащото го разпореждане, административните органи не са установили релевантните за спора факти, което е в противоречие с чл. 35 от АПК и чл. 36, ал. 1 и, ал. 3 от АПК, което е основание за незаконосъобразност на същите. Също така се отбелязва, че жалбоподателя в качеството на служител на „МЕДИМЕКС КО“ ЕООД реално е полагал труд на база сключен договор, но в периодите от 22.01.2020г. до 05.03.2020г. и от 24.03.2020г. до 06.04.2020г. е бил в болнични и реално не е полагал труд, което е видно от приложените към делото болнични листове.Моли се за отмяна на обжалваното Решение № 2153-15-38/27.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01248840 от 12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ в ТП на НОИ – Пловдив/ Не се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и моли съда да отмени оспорения акт. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт М. А., в съдебно заседание и представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата като моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – София- град, 60 състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното: К. Х. М. упражнява трудова дейност към периода - 22.01.2020 г. – 06.04.2020 г., за което има сключени трудови договори с осигурителите “НИПЕКС ШУС" ЕООД, ЕИК[ЕИК] и “МЕДИМЕКС КО” ЕООД. ЕИК[ЕИК]. В ТП на НОИ - Пловдив, от осигурителя “НИПЕКС ШУС" ЕООД, ЕИК[ЕИК] за К. Х. М., са представени Удостоверения по образец съгласно приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение към следните болнични листове: -№ Е. (първичен) с период на временна неработоспособност от 22.01.2020 г. до 04.02.2020 г. вкл. На 10.02.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 5 работни дни от месец 01/2020 г. в размер на 391.57 лв. и за 2 работни дни от месец 02/2020 г. в размер на 156.63 лв.; -№ Е. (продължение) с период на временна неработоспособност от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. вкл. На 04.03.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 18 работни дни от месец 02/2020 г. в размер на 1409.67 лв. и на 11.03.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 3 работни дни от месец 03/2020 г. в размер на 234.94 лв.; -№ Е. (първичен) с период на временна неработоспособност от 24.03.2020 г. до 06.04.2020 г. вкл. На 13.04.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 3 работни дни от месец 03/2020 г. в размер на 244.14 лв. и за 4 работни дни от месец 04/2020 г. в размер на 325.52 лв. По данни от информационната система на НОИ, към деня на настъпване на временната неработоспособност - 22.01.2020 г. и 24.03.2020 г., г-н М. е осигурен на две основания. Лицето има сключени трудови договори с осигурителите “НИПЕКС ШУС" ЕООД, ЕЖ[ЕИК] и “МЕДИМЕКС КО” ЕООД, ЕЖ[ЕИК]. От справка в Регистъра на осигурените лица за г-н М. от осигурителя “МЕДИМЕКС КО” ЕООД с декларация образец №1 е подадена следната информация: За месец 01/2020 г.: -в т. 16.1 - 22 отработени дни с осигурителни вноски; -в т. 16А и т. 16.2 - няма отразени дни във временна неработоспособност; -в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски - 1115.0 лв. За месец 02/2020 г.: -в т. 16.1 - 20 отработени дни с осигурителни вноски; -в т. 16А и т. 16.2 - няма отразени дни във временна неработоспособност; -в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски - 1115.0 лв. За месец 03/2020 г.: -в т. 16.1 - 21 отработени дни с осигурителни вноски; -в т. 16А и т. 16.2 - няма отразени дни във временна неработоспособност; -в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски - 1115.0 лв. За месец 04/2020 г.: -в т.14 - ден, в който осигуряването е прекратено - 01.04.2020 г. -в т.16.1 - отработени и други дни с осигурителни вноски - 1 отработен ден в осигуряване; -в т.16А и т. 16.2 - няма отразени дни във временна неработоспособност; -в т.21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски - 55.75 лв. На осигурителя “МЕДИМЕКС КО” ЕООД, ЕЖ[ЕИК] е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, която е приключена с Констативен протокол №КП-5-15-00757344\20.05.2020 г. От проверката се установява, че подадените данни от “МЕДИМЕКС КО” ЕООД с декларация № 1 за лицето К. Х. М. са коректни, като същият е извършвал трудова дейност при посочения осигурител и всички трудови възнаграждения му са изплатени. Установено е, че г-н М. е осигурен по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО - лица, подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно справка за представени болнични листове в Електронния регистър на болничните листове и решения по обжалването им за периодите от 22.01.2020 г. до 04.02.2020 г. вкл., от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. вкл. и от 24.03.2020 г. до 06.04.2020 г. вкл. на К. Х. М. е издаден само по един болничен лист за представяне пред осигурителя “НИПЕКС ШУС" ЕООД. От данните по делото се установява, че цитираните болнични листове не са представени пред “МЕДИМЕКС КО” ЕООД. С Разпореждане № PB-3-15-01248840/12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е разпоредено К. Х. М. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 27.01.2020 г. до 01.04.2020 г. в размер на 3333.41 лева, от които 2601.97 лв. (главница) и 731.44 лв. (дължима лихва) от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното в настоящото производство разпореждане. С жалба с вх. № 1012-15-3 от 05.01.2023 г. в ТП на НОИ - Пловдив, г-н М. възразява в законоустановения срок, на основание чл. 117, ал. 1, т. 2, буква “д” от КСО, срещу Разпореждане № РВ-3-15-01248840И2.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, като посочва, че в качеството си на служител на “МЕДИМЕКС КО” ЕООД е полагал труд въз основа на сключен трудов договор, а в периодите от 22.01.2020 г. до 05.03.2020 г. и от 24.03.2020 г. до 06.04.2020 г. е бил във временна неработоспособност и не е работил. Твърди, че своевременно по надлежния ред и в срок е представил болничните си листове в дружеството. Предвид изложеното, г-н М. счита за неоснователно искането за възстановяване на посочената сума в Разпореждане № PB-3-15-01248840/12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив и желае същото да бъде отменено. При така изложената фактическа обстановка и поради факта, че не са представени други доказателства пред решаващият орган е издадено и процесното Решение № 2153-15-38/27.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01248840 от 12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване. За да обоснове процесния акт административния орган е приел, че на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изложил е, че съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО, паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотно шенията или за всяко от основанията. Посочил е, че дневният размер на паричното обезщетение при подневно отчитане на работното време се разпределя за всяко от основанията за осигуряване в пропорция, като критерият за нея е продължителността на дневното работно време в часове, определена в трудовия договор на лицето. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му, а съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя / осигурителя до два дни от издаването му. В тази връзка предназначението на паричните обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, регламентирани в КСО, е да заместят доходите на осигурените лица по времето, когато поради настъпване на определени фактически обстоятелства те не са в състояние да упражняват трудова дейност, т.е. паричното обезщетение в случая компенсира липсата на възнаграждение за положен труд. Получаването на трудово възнаграждение от г-н М. по трудов договор с “МЕДИМЕКС КО” ЕООД изключва правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, което с оглед на посоченото по- горе се явява недобросъвестно получено. Предвид изложеното, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, е постановено Разпореждане № РВ-3-15-01248840\12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, както следва: - по болничен лист № Е. за периода от 22.01.2020 г. до 04.02.2020 г. вкл. в размер на 548.20 лв., тъй като е упражнявал трудова дейност при осигурителя “МЕДИМЕКС КО”; - по болничен лист № Е. за периода от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. вкл., в размер на 1644.61 лв., тъй като е упражнявал трудова дейност при осигурителя “МЕДИМЕКС КО” ЕООД; - по болничен лист № Е. за периода от 24.03.2020 г. до 06.04.2020 г. вкл., в размер на 325.52 лв., тъй като е упражнявал трудова дейност до 01.04.2020 г. вкл. при осигурителя “МЕДИМЕКС КО” ЕООД, а за периода от 02.04.2020 г. до 06.04.2020 г. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на 100 % (244.14 лв.), вместо полагащата му се пропорционална част (83.64 лв.) на основание чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО. От доказателсствата събрани в хода на административното производство е прието, че лицето, знаейки, че полага труд при двама работодатели и не уведомява органа на медицинската експертиза за този факт, като представя болнични листове само на един от тях, а по отношение на другия предприема действие за изпълнение на трудовите си задължения и получава трудово възнаграждение за това, не следва да бъде възприето като добросъвестно. Горния извод е наложен и от извършената проверка, за която е издаден Констативен протокол № КП-5-15- 00757344/20.05.2020 г., от която контролният орган на ТП на НОИ - Пловдив е констатирал, че през визирания период в разпореждане № РВ-3-15-01248840 от 12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив, лицето К. Х. М. е извършвал трудова дейност, за което са му изплатени всички трудови възнаграждения. Предвид посочено по-горе, решаващият орган е приел, че Разпореждане № РВ-3-15-01248840 от 12.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло. В хода на съдебното производство е приета представената административна преписка. Въпреки дадената на жалбоподателя възможност, същият не е представил по делото нови доказателства, които да установяват различа от установената фактическа обстановка, съответно опровергаващи констатациите на административния орган. По правото: С оглед така установената фактическа обстановка, Административен съд съд С.-град, в настоящия съдебен състав, намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, за което индивидуалния административен акт има неблагоприятни правни последици, след изчерпване на административния ред за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. С оглед нормата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът следва да извърши проерка на всички обстоятелства в посочената по-горе правна норма и не следва да се ограничава само досежно направените от жалбоподателя оплаквания. При прове