РЕШЕНИЕ

№ 9191

Пловдив, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИАНА МИХАЙЛОВА При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20247180700441 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д. Д. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.19 против Решение № 2153-15-42/08.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01488542/15.12.2023г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област], в частта с която е разпоредено М. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7443, 65 лева, от които 5195, 14 лева главница за периода от 01.01.2019г. - 30.09.2020г. и лихва за минало време 2248, 51 лева, начислена към 15.12.2023г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 15.12.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателката чрез пълномощник адв.Б. изразява становище, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна. Претендира сторените разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – [област] чрез процесуален представител юриск. М. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.

Административен съд – [област], II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, и то се установява от данните по приложената административна преписка, че с разпореждане [номер] от 2000г. на Д. Д. М., считано от 01.11.1999 г. е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост на основание чл. 2, ал. 1, б“б“ от ЗП /отм./ за втора категория труд, като за определяне правото и размера на личната пенсия е зачетен осигурителен стаж до 31.10.1999 г., както следва: Осигурителен стаж от втора категория 25 години, 10 месеца и 16 дни; Осигурителен стаж от трета категория 08 години, 11 месеца и 00 дни, а на основание чл.35 от ППЗП (отм.) общият осигурителен стаж от трета категория труд е 41 години, 03 месеца и 05 дни. Размерът на тази пенсия при отпускането е определен от 3-годишен базисен период, считано от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. и от 14.03.1998 г. до 31.10.1999 г., при индивидуален коефициент 1.534, а от 01.07.2001г.-1.548. До отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ М. е получавала наследствена пенсия, която при отпускане на личната пенсия за ОСВ е спряна и е отпусната добавка от починал съпруг М. Г. М. /роден на [дата]. и починал на 04.11.1984 г./ С Решение № Ц2153-15-244/23.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ [област] е отменено разпореждане [номер] /прот.№ 15N358/09.09.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ [област] и е върнато пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, като е предоставена възможност на жалбоподателката М. за избор на тригодишен базисен период.

Със заявление - вх. № Ц2175-15-226#5/07.04.2021 г. М. е заявила, че желае размерът на пенсията й за ОСВ да бъде изчислен от дохода, съответстващ на по-благоприятния индивидуален коефициент за периода от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. или от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., както и допълнително да бъде зачетен осигурителен стаж, положен преди отпускане на пенсията по УП-13 №5507-15-152/19.02.2021 г. за времето от 01.10.1969 г. до 15.04.1971 г. По издадените от осигурителя МБАЛ "Свети Мина" ЕООД образци УП-2 №33/13.08.2020г.; УП-2 №17/29.03.2021г., УП-2 №5/02.03.2021г. и УП-2 №9/02.03.2021г. е избран най-благоприятен базисен период от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. и зачетен общ осигурителен стаж от трета категория 25 години, 02 месеца и 17 дни, положен до датата на отпускане на личната пенсия за ОСВ.

Няма спор между страните, че в ТП на НОИ [област] е постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Р. П. - [област], към което са приобщени писмени доказателствени средства, а именно пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за правомерността на отпуснатите пенсии, сред които е и пенсионното досие на М. Г. М. /починал съпруг на жалбоподателката/.

Административният орган при анализ на писмените доказателства, относими към пенсионните права на М. е установил, че последния е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 05.03.1979 г. до смъртта си 04.11.1984 г., на наследниците – дъщерите М. и Л. са отпуснати наследствени пенсии на основание чл. 31 и чл.32 от ЗП /отм./ до завършване на съответната степен на образование, а на съпругата Д. М. е отпусната наследствена пенсия до навършване на изискуемата възраст.

Обоснован е извод, че от приложените писмени доказателства не се пораждат съмнения за достоверността на документите, въз основа на които е отпусната личната пенсия на М., на наследствените пенсии на наследниците-дъщери и съпруга, но във връзка с обстоятелството, че в архива на отдел "Пенсии" не е открито оригиналното пенсионно досие на Д. М., на самостоятелно основание, е преценена необходимост от установяване на нейния осигурителен стаж и правомерността на отпуснатата й лична пенсия.

В тази връзка с писмо №2175-15-61#1/26.02.2020 г. от Д. Д. М. са изискани всички оригинални документи за осигурителен стаж, по които е отпусната личната й пенсия за ОСВ, тъй като документите за осигурителен стаж не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие и същите се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Пред административния орган на 08.05.2020 г. М. е представила документи както следва: Осигурителна книжка от 13.12.1994г.; Обр. УП-30 № 837/04. 12.2001 г., издаден МБАЛ „Свети Мина“ ЕООД [област]; Обр. УП-3 № ГЛ-25/12.03.2020 г., издаден „Горубсо [община]“; Акт за раждане №106; Удостоверение № 94-Д-09/20. 02.2002 г., издадено от „Експомед“ ЕАД - 2 броя.

Административният орган е установил сумарно вписания в представените документи осигурителен стаж, който възлиза на 25 години, 02 месеца и 17 дни от трета категория, като е отчетено, че няма представени документи и съответно не е зачетен стаж от втора категория.

На основание чл.108, ал. 1 от КСО, в ТП на НОИ [област] е започнала проверка на действително положения от М. стаж, както и на дохода, въз основа на който е определен размерът на отпуснатата пенсия.

За резултата от проверката на осигурителя МБАЛ „Св. М.“ ЕООД е издаден констативен протокол № КП-5-15-00802706/21.08.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ, съгласно който е потвърден стажът на М. от 15.04.1971г. до 29.12.1981г. и от 19.09.1984г. до 07.04.1989г.

Изрично е посочено, че за м.02.1981 г. М. не е намерена във ведомостите, а по отношение на осигурителния доход за периода от 01.01.1981 г. до 31.12.1983 г. е установено, че за времето от 01.01.1983 г. до 18.09.1984 г. във ведомостите за заплати за Д. М. фишовете за заплати са с нулеви данни, без отразени работни дни и суми. Въз основа на констатациите са издадени нови образци за осигурителен стаж и доход за описаните периоди.

Във връзка с извършена проверка на осигурител ЕТ "Д. М." за установяване на данните за осигурителен стаж и доход, въз основа на който са внесени осигурителни вноски за периода от 01.01.1995 г. до 31.12.1999 г., и с цел установяване достоверността на вписания в осигурителна книжка № 4508154578-0/13.12.1994 г. осигурителен стаж и доход, е съставен Констативен протокол № КВ-5-15-00779993/08.07.2020г., с който се установява деклариране на начало на дейност от 10.12.1994 г., прекъсване на дейността от 01.01.1999 г., възобновяване от 01.11.2002 г., прекъсване от 01.01.2012 г. и възобновяване от 26.12.2016 г. За времето след 01.01.1999 г. не са установени внесени осигурителни вноски и основание за зачитане на осигурителен стаж.

Във връзка с представена от М. осигурителна книжка №4508154570-0/13.12.1994 г. със заверен стаж за времето от 01.01.1995 г. до 31.12.1998 г. - 04 години като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Д. Миланова", след заверка и ревизия на контролен орган по ДОО, на Д. М. като самоосигуряващо се лице е зачетен осигурителен стаж само за този период.

Въз основа на установеното при проверка по чл.108, ал. 1 от КСО, на представените от Миланова документи и на данните от Регистър на осигурените лица е зачетен общо осигурителен стаж от трета категория 25 години, 02 месеца и 17 дни, както следва: от 01.02.1963 г. до 01.09.1963 г. - 07 м. на длъжност "касиер" в „Горубсо-[община]“ ЕАД; , от 01.10.1969 г. до 15.04.1971 г. - 01 г. 06 м. 10 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св. М.“ [област]; от 15.04.1971 г. до 29.12.1981 г. - 10 г. 07 м. 14 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св. М.“; от 29.12.1981 г. до 24.08.1984 г. - 02 г. 07 м. 25 дни на длъжност "клиничен лаборант" в „Експомед“ ЕАД-[държава]; от 19.09.1984 г. до 08.04.1989 г. - 04 г. 06 м. 19 дни на длъжност "клиничен лаборант" в МБАЛ „Св.М.“; от 08.04.1989 г. до 17.07.1990г. - 01 г. 03 м. 09 дни на длъжност "клиничен лаборант" в „Експомед“ЕАД-[държава] и от 01.01.1995 г. до 31.12.1998 г. - 04 години като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Д. Миланова".

Видно от представеното удостоверение № 94-Д-09/20.02.2002 г. изд. от „Експомед“ ЕАД Д. М. е изпратена на работа в [държава] от 29.12.1981 г. до 23.08.1984 г., като за това време за нея са превеждани суми за осигуряване пред ДОО на П. градска болница [област]/ МБАЛ „Св. М.“[област]/ върху 163.70 лв. По представените образци УП2 № 33/13.08.2020 г., УП-2 №17/29.03.2021 г., УП-2 №5/02.03.2021 г. и УП-2 №9/02.03.2021 г. са формирани 3 варианта на тригодишен базисен период, а именно: от 06.12.1982 г. до 31.12.1985 г., от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г. и от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., като с най-благоприятен индивидуален коефициент за изчисление размера на пенсията е периодът от 01.10.1985 г. до 30.09.1988 г., който заедно с доходът от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. съответства на индивидуален коефициент 0.697.

Пред административния орган не са ангажирани доказателства за удостоверен зачетен с разпореждане [номер] от 2000 г. стаж от втора категория 25 години, 10 месеца и 16 дни и от трета категория 08 години, 11 месеца и 00 дни.

В хода на административното производство и по представените от Д. М. документи, след установените факти въз основа на служебната проверка, не е установено М. да има право на пенсия по условията на втора категория на основание на чл.2, ал.1, б.“б“ от ЗП /отм./, каквато пенсия й е отпусната с разпореждане [номер] от 2000 г., поради което цитираното разпореждане и всички последващи са отменени с разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-11/21.06.2021г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ [област]. Към 01.11.1999 г. Д. М. не е имала право на лична пенсия за ОСВ на основание на чл. 2, ал. 1, буква "б " от ЗП /отм./ тъй като не е изпълнено условието лицето да има осигурителен стаж от втора категория труд, няма право на лична пенсия за ОСВ на основание на чл. 2, ал. 1, буква "в " от ЗП/отм./ тъй като не е изпълнено условието лицето да е навършило необходимата възраст от 55 години.

При така установените данни е прието, че Д. М. е придобила право на пенсия, но по условията на чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010г., а именно навършена възраст 65 години и не по-малко от 15 години, от които 12 години действителен осигурителен стаж, считано от 15.08.2010 г. С разпореждане [номер]/прот.№2141-15-11/21.06.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - [област] на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "г" от КСО е отменено разпореждане [номер]/2000 г. за отпускане на лична пенсия по чл. 2, ал. 1, буква "б " от ЗП /отм./ и всички последващи на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - [област], възобновена е от 01.11.1999 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от наследодател М. Г. М. и е отпусната лична пенсия за ОСВ на Д. Д. М., считано от 15.08.2010 г. на основание чл.68, ал. 4 от КСО, в редакцията до 31.12.2010 г. Срещу така постановеното разпореждане М. е депозирала жалба, по повод на което е издадено Решение № 2153-15-314/07.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – [област], с което жалбата е оставена без уважение. Това решение е обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 2593/2021г. по описа на Административен съд – [област] (приложено по настоящото дело), приключило с Решение № 60/12.01.2023г., оставено в сила с Решение № 11312/20.11.2023г., постановено по адм. дело № 2283/2023г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което жалбата на М. е отхвърлена.

Или, разпореждането, с което са отменени разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го, е влязло в законна сила на 20.11.2023г.

И най-сетне, с Разпореждане № РНП-2-4-15-01488542/15.12.2023г. Ръководител ПО при ТП на НОИ – [област] е разпоредил на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 35496, 07 лв., от които главница за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2020 г. в размер на 20589, 21 лв. и законна лихва в размер на 14906, 86 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 15.12.2023г., както и лихва по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението. За да стори това, органът е приел, че с разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-11/21.06.2021г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено разпореждане [номер]/2020г., и всички последващи, възобновена е от 01.11.1999 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от наследодател М. Г. М. и е отпусната лична пенсия за ОСВ на Д. Д. М., считано от 15.08.2010 г. на основание чл.68, ал. 4 от КСО, в редакцията до 31.12.2010 г. Констатирано е, че лицето е получавало ЛПОС от 01.11.1999г., отпусната на основание чл.2, ал.1, б“б“ от ЗП/отм/ при навършване на изискуемата 52 годишна възраст, като размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от Втора категория труд – 25 години 10 месеца и 16 дни и осигурителен стаж от Трета категория труд – 08 години 11 месеца и 00 дни, при общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 41 години 03 месеца 05 дни. Във връзка с чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО се посочва, че е открита процедура за установяване правомерността на отпуснатата на М. ЛПОСВ, в която са предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния й стаж при спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 от АПК. В рамките на извършената проверка по събраните редовно оформени документи не е потвърден осигурителен стаж от втора категория труд с продължителност 25 години 10 месеца 16 дни. В подкрепа на направения от пенсионния орган извод за недобросъвестност от страна на М. при получаването на пенсия, на която същата не е имала право, е цитирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията й за процесния период), съгласно която за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж, тъй като тези документи не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган и в тежест на М. е да докаже претендирания в административното производство стаж, въз основа на който е отпусната ЛПОСВ. При тези данни е прието, че жалбоподателката е била недобросъвестна при получаване на въпросната пенсия, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Отчетено е обстоятелството, че неоснователно изплатената сума за периода от 01.11.1999г. до 31.12.2012г. в размер на 23106, 33 лв. е погасена по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.

По жалба на лицето с Решение № 2153-15-42/08.02.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – [област] е заличено погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. в размер на 28052, 42 лв., от които главница в размер на 15394, 07 лв. и лихва за минало време в размер на 12658, 35 лв. и е оставено в сила разпореждането в останалата му част, която част е именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Като неразделна част от решението са приложени Справка № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 01.01.2013 г. до 30.09.2020 г., Справка № 2 за размера на погасеното по давност задължение за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. и Справка № 3 за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2020г.

В хода на съдебното производство е изслушано и прието без заявени резерви от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза/СИЕ/. По поставените от пълномощника на жалбоподателя въпроси, вещото лице е дало следното заключение:

Съгласно „Справка за неоснователно получени суми за осигурителни плащания надвзети пенсии, Приложение № РНП -4-15-01465465 от 15.12.2023 година /стр. 222-233/, експертизата е констатирала, че за периода от 01.11.1999 година до 15.08.2010 е изплатена както следва:

Пенсия за трудов стаж по Закона за пенсиите /от 01.01.2000 КСО/ заедно с добавка от пенсията за ИОЗ на наследодател М. Г. М. показани в графа „Стара пенсия“ в размер на 106, 88 лева и всички последващи изменения до 14.08.2010 година включително.

Изплатената пенсия е в по-висок размер от дължимата съгласно разпореждане [номер]- 01465465 от 15.12.2023 година.

В материалите по делото не са налице данни за изплатена възобновена наследствена пенсия за ИОЗ от наследодател М. Г. М. в размер на 33, 30 лева, показана в колона „Нова пенсия“ и всички последващи изменения до 15.08.2010 година включително.

Изплатените суми за пенсия за трудов стаж по Закона за пенсиите /от 01.01.2000 КСО/ заедно с добавка от пенсията за ИОЗ на наследодател М. Г. М. с начална дата 01.11.1999г. /стара пенсия/ до 14.08.2010 година по години са показани подробно в табличен вид в Таблица 1.1 Общата сума на изплатена пенсия за период с начална дата 01.11.1999 година до 14.08.2010 година възлиза на 25 522, 13 лева.

Съгласно „Справка за неоснователно получени суми за осигурителни плащания надвзети пенсии, Приложение № РНП -4-15-01465465 от 15.12.2023 година /стр. 222-233/, експертизата е констатирала, че за периода от 15.08.2010 година до 30.09.2020 година е изплатена както следва:

Пенсия за трудов стаж по Закона за пенсиите /КСО/ заедно с добавка от пенсията за ИОЗ на наследодател М. Г. М. показани в графа „Стара пенсия“ в размер на 304, 88 лева, считано от 15.08.2010 година и всички последващи изменения до 30.09.2020 година включително.

В материалите по делото не са налице данни за изплатена възобновена наследствена пенсия за ИОЗ от наследодател М. Г. М. с начална дата 15.08.2010 година в размер на 115, 67 лева, показана в колона „Нова пенсия“ и всички последващи изменения до 15.08.2010 година включително.

Изплатените суми за пенсия за трудов стаж по Закона за пенсиите /КСО/ заедно с добавка от пенсията за ИОЗ на наследодател М. Г. М. с начална дата 15.08.2010 /стара пенсия/ до година по години са показани подробно в табличен вид в Таблица 2.1 Общата сума на изплатена пенсия за период с начална дата 15.08.2010 година до 30.09.2010 година възлиза на 48 976, 89 лева.

Претендираните за възстановяване суми формиращи главница за периода от 01.11.1999 година до 14.08.2010 година представляват разлика между изплатената стара пенсия съгласно отменено разпореждане [номер]/2000 година за отпускане от 01.11.1999 година на лична пенсия за трудов стаж по Закона за пенсиите /отм./ /съгласно §4 от ПЗР на КСО/ с добавка по чл. 84 от КСО и всички последващи отменени разпореждания и неизплатената наследствена пенсия по чл.82 от КСО съгласно разпореждане [номер]/Протокол № 2114-15-11/21.06.2021година.

Претендираните за възстановяване суми формиращи главницата за периода от 15.08.2010 година до 30.09.2020 година, представляват разлика между изплатената стара пенсия по ЗП /§4 от ПЗР на КСО/ с добавка по член 84 от КСО по отмененото разпореждане [номер]/2000 година и всички отменени последващи разпореждания и неизплатената нова пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО с добавка по член 84 от КСО по разпореждане [номер] / Протокол № 2141-15-11 от 21.06.2021 година.

Неоснователно получени суми за осигурителни плащания /надвзети пенсии/ от Д. М. по ЗП /§4 от ПЗР на КСО/ с добавка по член 84 от КСО с начална дата 01.11.1999 година /стара пенсия/ до 30.09.2020 година и неизплатената нова пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО с добавка по член 84 от КСО по години са показани подробно в табличен вид в Таблица 1.

Всички дължими суми/главници/ са показани по години в Таблица 1, колона 16 са получени като разлика от общо изплатената стара пенсия и общо нова пенсия за съответната година/колона 15, ред1-колона 15, ред 23= колона 16, ред 1.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.

По делото са представени и са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства: Длъжностна характеристика на длъжност Н. С. при ТП на НОИ [област], Работна инструкция за дейността на Отдел „Пенсии“ при РУСО [област], Присъда № 260036/09.09.2022г., постановена по НОХД № 4754/2020г., 3 с-в по описа на Районен съд [област], изменена с Решение № 442/28.11.2023г. на ПОС, влязла в законна сила на 28.11.2023г. Приобщено към настоящото дело е и адм.дело № 1145/2016г. по описа на Административен съд [област], както и адм. дело № 2593/2021г. ведно с приложеното адм.дело № 2283/2023г. на ВАС, шесто отделение.

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – [област] е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО, посочен като правно основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3 от КСО или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 от КСО способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.

В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО също посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който [държава] е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице посочените хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, т.е. преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

Безспорно, в тежест на жалбоподателката е било да докаже наличието на основанията за пенсиониране при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, във вр. с чл. 2, ал.1б“б “ от ЗП/отм./ – 25 години 10 месеца 16 дни осигурителен стаж, положен при условията на Втора категория труд, но такова доказване не е извършено от нейна страна, поради което и с влязлото в сила разпореждане [номер]/Протокол№ 2141-15-11/21.06.2021г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е отменено разпореждане [номер]/2000г., и всички последващи възобновена е от 01.11.1999 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от наследодател М. Г. М. и е отпусната лична пенсия за ОСВ на Д. Д. М., считано от 15.08.2010 г. на основание чл.68, ал. 4 от КСО, в редакцията до 31.12.2010 г. След като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателката суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО. Тези изводи не бяха оборени в хода на настоящото съдебно производство, включително от заключението по СИЕ, която на практика не установява факти и обстоятелства, различни от установеното от пенсионните органи при ТП на НОИ [област]. Не се констатира и същите да са погасени по давност, доколкото на основание разпоредбите на чл. 115, ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от КСО петгодишния давностен срок за задълженията за 2019 г. изтича най-рано на 31.12.2024 г., към която дата безспорно давността е била спряна.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - [област], липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържат в справка в табличен вид, неразделна част от решението (л. 238 и сл.). Ето защо, в случая следва да се съобрази Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК), според което, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно във въпросната справка, съставляваща част от административната преписка, са посочени основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на лихвите върху тях.

Във връзка с възраженията, досежно приетата от административния орган недобросъвестност и твърденията, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ не е попълнено и подписано от жалбоподателката и тя не е представила описаните в него документи за осигурителен стаж, е необходимо да се посочи, че дори и М. лично да не е подала заявлението от 20.06.2000г. и приложените към него документи в какъвто смисъл е заключение по съдебно-графологична експертиза (по адм.дело 2593/2021г.), то към дата 20.06.2000г., когато е подадено заявлението, въз основа на което е издадено разпореждането за отпускане на ЛПОСВ, няма данни, а и не се твърди жалбоподателката да е подала друго заявление, съответно да е разполагала с други документи, които да е представила и които да удостоверяват реалните й осигурителен стаж и доход, даващи й право да се пенсионира по реда на чл.2, ал.1, б.“б“ от ЗП/отм./. Отделно от това, не е спорно, че към тази дата 20.06.2020г. М. не е имала необходимите възраст и осигурителен стаж, даващи й право да се пенсионира по общия ред, поради което и в случай, че твърди, че не тя е посочила и представила документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от втора категория, за да се установи, че е била добросъвестна, би следвало да представи документите, които, според нея й дават правото да се пенсионира по специалния ред и/или по общия ред към тази дата, такива доказателства обаче не са ангажирани нито в хода на административното, нито в хода на настоящото съдебно производство. Впрочем, няма и твърдения и в тази насока. Казано по друг начин, очевидно към датата на депозиране на заявлението, жалбоподателката не е имала право на пенсия по реда на чл. § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 2, ал.1, б “б “ от ЗП/отм./, която не е спорно, че е получавала.

Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето, още повече, че по делото са налице данни, че за всяко едно действие същата е била своевременно уведомявана. Тук е мястото да се посочи, че в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите.

С оглед на всичко, изложено до тук, следва да се обобщи, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията на втора категория труд, даващи му право да се пенсионира при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО във вр. с чл.2, ал.1, б.“б“ от ЗП/отм./, поради което получената на основание издаденото разпореждане от 2000г. ЛПОСВ, е получена недобросъвестно от жалбоподателката.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-42/08.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01488542/15.12.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област], в частта с която е разпоредено М. да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7443, 65 лева, от които 5195, 14 лева главница за периода от 01.01.2019г.- 30.09.2020г. и лихва за минало време 2248, 51 лева, начислена към 15.12.2023г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 15.12.2023г. до окончателното погасяване на задължението, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева, определен на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област], II отд., ХII състав,