Решение № 3166 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 10/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.268 ал.1 от ДОПК. Образувано е по жалба на П. Д. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 274/01.11.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 94-00-44449/23.05.2024 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив срещу отказ на публичен изпълнител, обективиран в Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004164/14.05.2024 г. за погасяване по давност на публични задължения. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и иска неговата отмяна. Изтъква, че неправилно, както публичният изпълнител, така и горестоящият административен орган, са приели, че не е изтекъл давностния срок на публичните задължения. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. С., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът - директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение, като изцяло поддържа всички фактически и правни констатации в административния акт. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Пловдив, като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено следното: От фактическа страна намира за установено следното: Жалбоподателят П. Д. А., [ЕГН], е длъжник по изпълнително дело № 16070014870/2007 г. На 19.07.2011 г. до П. А. е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 14870/2007/000001/19.078.2011 г. за задължение за нелихвена част по два броя фишове на общ. Пловдив в общ размер от 30.00 лв. С Разпореждане за присъединяване изх. № 014879/2007/000002/09.09.2015 г. на главен публичен изпълнител е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на вземане по глоба по НП № 5610/13/11.06.2013 г. на ГД „Охранителна полиция“ – Пловдив в размер на 40.00 лв. нелихвоносна главница. С Разпореждане изх. № [рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г. към делото са присъединени задължения по постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител при РС – Пловдив, с което е определена държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 612.14 лв., за която държавна такса длъжникът следва да се уведоми, да я внесе в 7-дневен срок от получаване на съобщението и да представи вносна бележка за платената държавна такса по изпълнителното дело. С постановлението от 28.06.2017 г. е приключено изпълнителното производство по изп. д. № 5021/2015 г. по описа на СИС при РС – Пловдив поради изплащане на задължението от длъжника, дължимо към взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. В постановлението е посочено, че подлежи на обжалване чрез държавен съдебен изпълнител пред ОС – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на длъжника, както и е посочено, че при неплащане в дадения 7-дневен срок, постановлението следва да се изпрати на НАП за събиране. Процесното постановление е съобщено на длъжника на 05.07.2017 г., като на същата дата на П. А. е връчено и съобщението за доброволно изпълнение на държавния съдебен изпълнител. На 21.08.2017 г. е издадено Разпореждане на главен публичен изпълнител К. М. изх. № [рег. номер]-105-0179638, с което към изп. д. № 16070014870/2007 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив е присъединено и задължението за такса по постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител в размер на 617.24 лв., в т. ч. главница – 612.24 лв. и лихви – 5.10 лв. На 12.01.2018 г. от същия публичен изпълнител е издадено Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК по отношение на две глоби по фишове, издадени от общ. Пловдив през 2005 г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-009514/28.11.2018 г. е наложен запор върху следните МПС: - 1./ ½ ид. част от лек автомобил [Марка], модел 33, рег. № РВ 65 69 В, рама № ZAR905A200700729, двигател № AR 301980000851, година на производство 1993 г. със застрахователна стойност 0.00 лв. за съответната част; - 2./ ½ ид. част от лек автомобил [Марка], модел „Дедра 1.8“, рег.№ РВ •••• АХ, рама № ZLA83500000130096, двигател № 835A20461185229, година на производство 1991 г., мощност 77 kw, със застрахователна стойност 0.00 лв. за съответната част. На същата дата, до ОД на МВР – Пловдив е изпратено Запорно съобщение изх. № [рег. номер]-122-0016668, получено на 14.12.2018 г. С Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0092716/14.03.2024 г. частично е прекратено производството по изпълнителното дело по отношение на глоба по фиш от 11.06.2013 г. в размер на 40.00 лв. На 02.05.2024 г. П. Д. А. подава Възражение рег. № [рег. номер]-000-0229685 за изтекла давност на всички задължения по изпълнително дело № 16070014870/2007 г. в размер на 1 054.77 лв. С Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004164/14.05.2024 г. старши публичен изпълнител С. В. отказва да прекрати изпълнително дело № 16070014870/2007 г., поради неизтекла погасителна давност на събирането в размер на 1058.05 лв., в т. ч. главница 612.14 лв. и лихва 445.91 лв. С жалба вх. № 94-00-4449/23.05.2024 г. П. А. обжалва така постановеното разпореждане на старши публичен изпълнител пред директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение № 136/03.06.2024 г. оставя без уважение жалбата на А.срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004164/14.05.2024 г. А.атакува решението на директора на ТД на НАП пред Административен съд – Пловдив, по повод на която жалба е образувано адм. д. 1294/2024 г. по описа на административния съд. С Решение № 9135/25.10.2024 г. съдът е отменил Решение № 136/03.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив с мотива, че горестоящият административен орган се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, и преписката е изпратена на директора на дирекцията за произнасяне по подадената срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004164/14.05.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. В изпълнение на Решение № 9135/25.10.2024 г., постановено по адм. д. № 1294/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, директорът на ТД на НАП – Пловдив издава Решение № 274/01.11.2024 г., с което отново оставя без уважение жалба вх. № 94-00-4449/23.05.2024 г. на П. А. срещу последно цитираното разпореждане на старши публичен изпълнител. С Решение № 274/01.11.2024 г., директорът на ТД на НАП – Пловдив мотивира отказа да се уважи жалбата с наличието на предвидените в чл.172 от ДОПК правни основания, водещи до спиране и прекъсване на давностните срокове. Посочени са наложените обезпечителни мерки, които съгласно чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК водят до спиране на срока, както и конкретните действия, довели до прекъсването му. Същевременно се е позовал и на разпоредбата на §13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. С ДВ, бр.44 от 13.05.2020 г., с която разпоредба е приел, че сроковете продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в ДВ. Посочил е също така, че не е изтекъл и срокът, регламентиран в чл.171 ал.2 от ДОПК. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: В случая, административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 от ДОПК и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма. Спор по тези обстоятелства и по установените факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спорът се концентрира най-общо до изискуемостта на задължение по държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 612.14 лв. и прилежащата лихва от 445.91 лв., дължима по изпълнително дело № 5021/2015 г. по описа на СИС при РС – Пловдив. Жалбоподателят по същество сочи, че пред органа по приходите се е развило производство за събиране на публични задължения, като същият е лишен от информация за действията извършени по него, тъй като реално не е участвал в производството по процесните вземания, които са били присъединени, предвид обстоятелстовото, че не е получил нито СДО от 2011 г., нито ПНОМ от 28.11.2018 г, . нито пък което и да било от разпорежданията за присъединяване или частично прекратяване на изпълнителното производство, и по този начин А.не е имал възможност да се защити и/или оспори предприетите действия от публичния изпълнител. Сочи се също така, че неправилно е прието, че е налице прекъсване на давността по изпълнителното дело с обжалваното разпореждане за присъединяване от 21.08.2017 г. На първо място, съгласно чл.217 ал.1 от ДОПК в производствата по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Съгласно чл.217 ал.2 ДОПК присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание. Следователно, налице е правно основание, даващо право на публичния взискател да извърши присъединяване на нови публични задължения към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. Единственото релевантно обстоятелство, което следва да бъде установено от публичния изпълнител преди допускане на присъединяването, е наличието на годен изпълнителен титул. За да бъде присъединен нов взискател в образувано вече изпълнително производство, следва да са налице две предпоставки - новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично вземане, и да не е изготвено разпределение на събраните суми. Съответно, съдебният контрол обхваща само наличието на условията, визирани в чл.217 от ДОПК. В настоящия случая е налице образувано изпълнително дело №16070014870/2007 г. срещу жалбоподателя. Публичните задължения за държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата е установена по размер с постановление на държавен съдебен изпълнител от 28.06.2017 г., което съставлява валидно изпълнително основание по смисъла на чл.209 ал.2 т.6 ДОПК. В законоустановения срок задълженията не са погасени. Затова на основание чл.217 ал.2 от ДОПК публичният изпълнител е разпоредил присъединяване в производството по събиране на публично вземане към изп. дело №16070014870/2007г. по описа на ТД Пловдив на НАП, произтичащи от постановлението на държавния съдебен изпълнител. Т.е., към момента на издаване на разпореждането за присъединяване публичният изпълнител е упражнил законосъобразно предоставените му от закона правомощия, защото, съгласно чл.209 ал.2 т.6 ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка, а правилото на чл.217 ал.1 и 4 от ДОПК допуска присъединяване на публични взискатели. Съдът преценя, че в настоящия случай са били налице предпоставките на чл.217 ДОПК и правилно публичният изпълнител е извършил присъединяването на постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител. Отделно от това, съгласно чл.221 ал.3 ДОПК, когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията. Следователно, публичният изпълнител е бил длъжен да извърши присъединяване на новите публични задължения към вече образуваното изпълнително дело срещу жалбоподателя, за да се спази установеното от чл.221 ал.3 от ДОПК правило да се образува само едно изпълнително дело за всички публични задължения. На второ място, спорът се концентрира относно приложението на материалния закон, в аспекта на направеното възражение за погасяване по давност на публичните държавни вземания по постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител, предмет на изпълнителното дело. Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, “Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок”. Така посоченият петгодишен давностен срок подлежи на спиране и прекъсване при настъпване на съответните юридически факти предвидени в чл.172 ДОПК, но независимо от това, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено (така чл.171 ал.2). В конкретната хипотеза, срокът по чл.171 ал.1 от ДОПК за събирането на публичните задължения произтичащи от постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител е започнал да тече на 01.01.2018 г. и е изтекъл на 31.12. 2022 г. Спорът се концентрира върху приложението на чл.172 ал.2 от ДОПК, според която разпоредба, “Давността се прекъсва с..... или с предприемането на действия по принудително изпълнение....”. С постановлението от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител, П. А. е започнат на 05.07.2017 г. В случая съобщението за доброволно изпълнение /СДИ/ изх. № 31820/29.06.2017 г. е изготвено, изпратено и връчено на адресата на 05.07.2017 г. на адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.7, т.е. на тази дата е предприето действие по принудително изпълнение от компетентен за това орган по приходи¬те. Няма спор, че съобщение е надлежно връчено, съобразно разпоредбата на чл.46 от ГПК, към която препраща §2 от ДР на ДОПК. Оттам насетне, са издадени: - придружително писмо от 16.08.2017 г. на държавен съдебен изпълнител, с което е изпратено постановлението от 28.06.2017 г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив; Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г.; Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 28.11.2018 г., разпореждане за присъединяване от 27.05.2016г., от 24.11. 2016 г.; запорно съобщение изх. № [рег. номер]-122-0016668/28.11.2018 г., разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0092716/14.03.2024 г. по отношение на глоба по фиш в размер на 40.00 лв. и разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004164/14.05.2024 г., с което е отказано погасяване по давност на задължението от 1058.05 лв., в т. ч. 612.14 лв. главница и 445.91 лв. лихви. По преписката са приложени: - разписка № [рег. номер]-РТЛ-0003868/14.12.2018 г. за връчено запорно съобщение на ОД на МВР – Пловдив; разпечатка от ИС „Събиране“ на НАП; 2 бр. известия за доставяне на Решение № 274/01.11.2024 г. – от 11.11.2024 г., което е върнато с отметка „непотърсен“ и от 16.12.2024 г., което е връчено лично на жалбоподателя, както и удостоверения за извършено връчване по електронен път на електронен адрес [електронна поща] на Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004164/14.05.2024 г. (спорното разпореждане) и на електронен адрес: [електронна поща] на Решение № 274/01.11.2024 г. От приложената справка „Профил на задълженото лице“ се установява, че в периода 08.04. – 25.04.2024 г. по отношение на П. Д. А. са активни, както електронните адрес [електронна поща], така и адресът по местоживеене: [населено място], [улица], ет.4, ап.7. От извлечението от ИС „Събиране“ на НАП се установява че електронният адрес е: [електронна поща], а физическият адрес е [населено място], [улица], ет.12, ап.102, който адрес е посочен във възражението на А., в решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и в жалбата пред настоящата инстанция. Пак от последно цитираната разпечатка се установява, че ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0095914/28.11.2018 г., Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0126858/12.01.2018 г., Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0092716/14.03.2024 г. и Разпореждане изх. № [рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г. са със статус „невръчен“. Спорен е въпросът дали давността за събирането на спорните вземания следва да се счита за “прекъсната” по смисъла на чл.172 ал.2 от ДОПК с изготвянето и изпращането за връчване на длъжника на горепосочените постановление за налагане на обезпечителни мерки и разпореждания за прекратяване и присъединяване, като най-вече, от съществено значение е първият по дата акт в тази насока, а именно – Разпореждане за присъединяване и [рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г. или от момента, в който това разпореждане и останалите актове, издадени след него са редовно връчени на неговия адресат. В конкретния случай, действително, към момента на образуване на изпълнителното дело и изпращането на СДИ до длъжника, адресът му е бил – Пловдив, [улица], ет.4, ап.7, където и е връчено същото лично на лицето. От приложената по делото справка за профил на задълженото лице – активна актуална информация за П. Д. А., този адрес е актуален. Актуален е и адрес: [населено място], [улица], ет.12, ап.102. Т.е., очевидно за данъчната администрация и публичния изпълнител са известени и двата му адреса, като вторият и по настоящем е същият. Пощенските пратки, съдържащи съобщения за изготвено решение на директора на ТД на НАП, са изпращани и на двата адреса, като на този на [улица], ет.4, ап.7, е получено и оспореното в настоящото съдебно производство решение на горестоящия адринистративен орган. Или иначе казано, при налични данни по делото за декларирани адреси за кореспонденция с органите по приходите, както и при актуален електронен адрес, и при непроменени такива и към настоящия момент, липсват данни публичният изпълнител да е правил опити да издири лицето, по надлежния ред, поради което не може да се приеме, че неоткриването на лицето, за да му бъде връчено съобщението по чл.221 от ДОПК стои в неговото поведение. Предвид констатираната отметка на известието за доставяне на адрес: [населено място], [улица], е необходимо да се отбележи, че съгласно чл.36 ал.1 и ал.3 от Закона за пощенските услуги и чл.13 ал.1 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, когато получателите на пощенски пратки и пощенски колети са сменили адреса си, пратките и колетите се препращат служебно на новия им адрес, ако е известен на пощенската служба или има изрично указание за препращането от подателя или получателя, в писмен или електронен вид. Съгласно чл.14 от правилата, пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат доставени на получателите, се връщат на подателите в срок и при условия, определени в общите условия на договора с потребителите, а според чл.15, недоставени пощенски пратки и пощенски колети, които не могат да бъдат върнати на подателите, се третират съгласно общите условия на договора с потребителите. Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо още повече в случая при ясен и точен адрес) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл.36 ал.1 и ал.3 от Закона за пощенските услуги във връзка с чл.6 ал.3 от приложимите Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо задължава административния орган да извърши ново валидно уведомяване на адресата по правилата на ДОПК в случая. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че „пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ., че се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "непотърсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ., не може да бъде основание за приемане, че разпореждането е редовно връчено на неговия адресат. В случая това обаче се касае, само и единствено до връчване на оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 274/01.11.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив. По административната преписка, а и в хода на настоящото съдебно производство не се представят доказателства всички цитирани по-горе актове, с изключение на постановлението от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител и съобщението за доброволно изпълнение, изпратено до А.от него, са връчени по надлежен ред. Предвид изложеното по-горе по отношение доставката на пощенски пратки и колети, както и наличието на данни, че ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0095914/28.11.2018 г., Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0126858/12.01.2018 г., Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0092716/14.03.2024 г. и Разпореждане изх. № [рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г. са със статус „невръчен“ в ИС „Събиране“ на НАП, съдът намира, че в този случай не може да се приеме, че Разпореждане за присъединяване №[рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г.; Разпореждане за частично прекратянаве на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК; ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-009514/28.11.2018 г. и Разпореждане изх. № [рег. номер]-035-0092716/14.03.2024 г. са надлежно връчено по реда на кодекса, да не говорим, че изобщо липсва индиция за подобни предприети действие от страна на публичния изпълнител. Отделно от това, липсват каквито и да било доказателства публичният изпълнител да е предприел процедурата по чл.32 от ДОПК за връчване на адресата чрез прилагане към данъчното досие на коментираните до тук негови актове по чл.221 от ДОПК, за което също не са съществували обективни пречки. Действително, издадено е Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г. /първият по ред акт/, но същото, каза се, не е надлежно връчено на лицето и то не е узнало, както за присъединяване на задължението към РС – Пловдив, поради което съдът приема, че след като този акт не е доведен до знанието на А., не е налице спиране на давностния срок. Не е налице спиране на давностен срок и в резултат на по-късно издадените актове на публичния изпълнител – посочените подробно по-горе ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0095914/28.11.2018 г. и Разпореждане за частично прекравянате на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0092716/14.0.3.2024 г. /което е издадено и след изтичане на давностните срокове, поради което и на това отделно основание, то не може да постигне търсения ефект/, още повече, че от страна на публичния изпълнител не са положени дължимите усилия за връчването на актове му по надлежния ред. Или в обобщение, в случая не се твърди и не се установява от доказателствата по делото Разпореждане изх. № [рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г., Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0126858/12.01.2018 г., ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0095914/28.11.2018 г. и Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0092716/14.03.2024 г., да са доведени до знанието на длъжника, и да са му редовно връчени, при което положение, и противно на приетото от административния орган, същото не е предизвикало правния ефект на прекъсване на давността по смисъла на чл.172 ал.2 от ДОПК. За да предизвикат правния ефект по чл.172 ал.2 от ДОПК действията на публичния изпълнител, обективирани в съответния акт, следва да са сведени до знанието на длъжника. Т.е. в случая сме изправени пред категория волеизявления, които се нуждаят от получаване, за да породят правното си действие. В тази връзка съдът съобразява, както мотивите по т.14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съобразно които „Както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.“, така и константната съдебна практика на ВАС и административните съдилища по приложеното на чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК, а и на чл.109 от ДОПК, съобразно която, за да породи правните последици на спиране на давността, респ., за да се счита, че е спазен срокът по чл.109 от ДОПК, заповедта за образуване на ревизионното производство, следва да е редовно връчена на ревизираното лице, като без същото да е сторено, не може да се породи, както ефектът на чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК, така и да се приеме, че е спазен срокът по чл.109 от ДОПК. Няма никаква логика да бъдат различно третирани институтите на спиране на давността по чл.172 ал.1 т.1 ДОПК, спазване на преклузивните срокове по чл.109 от ДОПК и прекъсване на давността по чл.172 ал.2 от ДОПК. На следващо място, не би могло да се приеме, че жалбоподателят, със запознаването и подписването на постановлението от 28.06.2017 г. на 05.07.2017 г., в което е посочено, че в случай на неплащане на процесната сума от 612.14 лв., представляваща държавна такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, постановлението да се изпрати на НАП за събиране, което изрично да се изпише в съобщението до длъжника, е бил наясно, че срещу него са предприети действия по принудително изпълнение. Получаването на СДИ от 05.07.2017 г. също не може да се приеме, че лицето е уведомено за начало на принудително изпълнение, тъй като, от една страна, в самото съобщение, въобще не е посочено, че постановлението ще бъде изпратено на НАП за събиране, и на второ място, то е покана за доброволно изпълнение на задължението. Началото на принудителното изпълнение се слага с образуване на изпълнително дело и с акт за присъединяване на задължения. В случая, първото действие по принудителното изпълнение е издаването от публичния изпълнител на Разпореждане за присъединяване изх. №[рег. номер]-105-0179638/21.08.2017 г., което каза се, не е надлежно връчено на лицето, поради което и не поражда последиците на чл.172 ал.2 от ДОПК. Или, в обобщение от данните по делото се установява, че надлежно уведомяване на длъжника за предприетите действия по принудителното изпълнение на процесните задължения би могло да се приеме, че е сторено най-рано през 2024 г., когато за оспорените задължения по постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител при РС – Пловдив, е изтекла давността по чл.171 ал.1 ДОПК, поради което и няма как да са породили желаните от администрацията правни последици. Необходимо е да се отбележи, че правилата за доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така и за органа по приходите. Нещо повече, разпоредбата на чл.170 ал.1 от АПК, приложима в настоящото производството по препращане на § 2 от ДР на ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. Изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания /арг. чл.168 т.3 от ДОПК, при действието на който е изтекла давността/, като и за тяхното отписване на основание чл.173 от ДОПК. Следователно процесното публично вземания по постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител, при надлежно направено и основателно възражение за изтекла погасителна давност, следва да се отпише на основание чл.173 от ДОПК. Не до тези изводи е достигнал ответникът в обжалваното решение, поради което и същото, като неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени, ведно с незаконосъобразният отказ на публичния изпълнител да отпише като погасени по давност публичните задължения по постановление от 28.06.2017 г. на държавен съдебен изпълнител при РС - Пловдив, ведно със съответните закъснителни лихви. Понеже няма регламентирано законово правно основание това да бъде сторено от съда, преписката следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по заявлението на П. Д. А., съобразно дадените задължителни указания по приложението на материалния закон с настоящия съдебен акт. Не на последно място, настоящата инстанция не споделя изложените в обжалваното решение съображения за продължаване на давността, съгласно §29 т.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /. Съгласно §29 т.1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК не се прилага, а според т.2 на §29, освен в случаите по чл.172 ал.1 от ДОПК, давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл.172 ал.1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на извънредното положение – 13.05.2020 г. След отмяната на извънредното положение давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на чл.172 ал.2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността се брои за изтекла, независимо от основанието за спиране. В §29 т.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до отмяната на извънредното положение срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК не се прилага, но тази разпоредба не продължава срока по чл.172 ал.2 от ДОПК, както е приел ответникът. Смисълът и целта на разпоредбата са, да не изтече давностният срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл.3 т.1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на §29 т.1 /отмяна на извънредното положение/, действието й е обвързано с определен срок, след който правните последици, породени от това действие отпадат. Няма и не може да има за последица продължаване на срока по чл.172 ал.2 от ДОПК със срока на действие на §29 т.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 410 (четиристотин и десет) лв., представляващи 10.00 лв. платена държавна такси и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представеният договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025 г. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, І състав,