Решение № 142 от 22.5.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 430/2023 г.

Производство по реда на чл.12, във вр. с чл.29, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС Образувано е по искане на Чешка Република, във връзка с Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно българския гражданин Х. Г. Г., роден на ••••••••••г. в гр.Червен бряг. Към искането е приложено удостоверение съгласно чл.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода/ЗПИИСАННЛСМВЛС, решение/присъда от 17.02.2020г. на първоинстанционен съд – Градски съд в Прага по дело №45Т 13/2019 и решение/определение на второинстанционен съд – Висш съд в Прага от 28.05.2020г. по дело №2То 33/2020г. с което на българския гражданин Х. Г. Г., роден на •••••••••• година за престъпление грабеж и правонарушение – неправомерно набавяне, подправка и промяна на платежно средство, според чл.234, ал.1 от НК на Чешката република е наложено наказнаие в размер на пет години лишаване от свобода. Позовавайки се на Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 година, в изратеното до ОС-Плевен искане и посочено, че осъденото лице Х. Г. Г. не желае трансфериране на присъдата си в България. Прокурорът изразява становище, че са налице основанията за признаване на присъдата, с което е наложено наказание пет години лишаване от свобода от съда в Чешката република-Прага. Акцентира, че не е налице изискване за двойна наказуемост. Изразява становище, че тъй като българския гражданин е осъден за две престъпления, следва частично да се признае присъдата на чуждия съд – само по отношение на престъпленито грабеж, съответстващо на престъплението по чл.199, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл. 198, ал.1 от НК на Република България. Твърди, че е било наложено за второто деяние наказание в размер на две години лишаване от свобода. За второто деяние, описано в удостоверението и съдебния акт на чешките власти, за да не се признае за изпълнение, прокурорът сочи като аргумент, че няма съответстиве на правна норма в българското наказателно право. Счита, че наказанието в размер на пет години лишаване от свобода следва да се изтърпи при общ режим, като се признае изтърпяното наказание съобразно посоченото в съдебния акт на чуждата държава. Служебният защитник на осъдения Х. Г. Г. – адвокат Д. С.-АК-Плевен, изразява становище, че са налице условята за признаване на чуждата присъда. В този смисъл е в унисов със становището на прокурора, като обаче, счита, че е наложено едно наказание и в съдебния кат е описан само един диспозитив. По отношение на даденото несъгласие от подзащитния й излага доводи, че най-вероятно същият не е съгласен с оглед условията за изтърпяване на наказанието в българските затвори. Осъденият Х. Г. Г. не присъства в съдебното заседание, тъй като същият, видно от изпратените от чешките власти документи, се намира в издаващата държава – Чехия и изтърпява наказание лишаване от свобода. Видно е от книжата по призоваване, че същия е нередовно призован, като е отбелязано в тях, че лицето от години не се намира на територията на местоживеенето си – село •••••••••, област Плевен, както и че на адреса не живее никой и няма на кого да се връчи призовка. В представените от чешките власти документи е видно, че същият не е дал съгласие да се признае и търпи наложеното му наказание в Република България. Плевенският окръжен съд, като взе предвид приложеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно българския гражданин Х. Г. Г., роден на ••••••••••г. в гр.Червен бряг, придружаващо представеният съдебен акт и останалите доказателства по делото, намира за установено следното: С решение от 17.02.2020г. на първоинстанционен съд Прага по дело №45Т 13/2019 и влязло в сила с определение на второинстанционен съд от 28.05.2020г Прага по дело №2То 33/2020г.., Х. Г. Г., е осъден на наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, за престъпление - „организиран грабеж “, за това, че на 11.05.2019г. около 3: 48 ч. в Прага, на тротоара на ул. „••••“ между къщи ••••••, с намерение да ограбят пострадалите индийски граждани А.К. и С.Ч. и след предварително взаимно споразумение с Г.А.У. и Н.М., нападнали двамата пострадали, нанасяли им удари, като Г. останал на ъгъла на улиците „••••“ и „•••••••••“ и пострадалия А. К., опасявайки се, че отново ще бъде нападнат физически, дал мобилния си телефон марка “•••••••••”, IMEI: ••••••••• в син пластмасов калъф със SIM-карта •••••••••, телефонен номер •••••••••, на стойност общо 5400 чешки крони, след което осъденият М. ритнал пострадалия К., а в същото време У. атакувал пострадалия С. Ч., като последният, опасявайки се за здравето си, извадил портфейл марка “•••••••••” на стойност 500 чешки крони, стуентска карта на пражката кино школа, карта „Литачка“ за обществения транспорт и разплащателна карта “•••••••••”, издадена от индийска банка на името на пострадалия, платежна карта “•••••••••” с номер, завръшващ на •••••••••, издадена от индийска банка на пострадалия и платежна карта №•••••••••, издадена от „Райфайзен Банк“ АД на името на пострадалия, като осъдените лица напуснали местопрестъплението, като в резултат на деянието си причинили на двамата пострадали фрактура на носните кости без дислокация, като за това е било необходимо медицинско лечение в УНГ отделение на общата факултетна болница в Прага, като това обаче не е ограничило по- значително пострадалите лица в обичайния начин на жИ.т. В представения превод на български език на Рамковото решение-буква „з“, т.1, е посочено, че наказанието се налага за общо две деяния - две престъпления. В превода на съдебния акт на първоинстанционния съд е видно, че е наложено наказанието му в размер на 5 години лишаване от свобода, но само по чл.173, ал.2 от НК и чл.43, ал.1 от НК на Чешката република. Малко по-нагоре е отразено, че така приетото неправомерно набавяне на подправка и промяна на платежно средство според чл.234, ал.1 от НК на Чешката република се касае за „правонарушение“. Няма наложено отделно наказание за това „правонарушение“. В представеното рамково решение са изложени в достатъчно подробна степен и фактите във връзка с времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за което е осъден Х. Г. Г.. В изпратени документи от чешките власти са приложени и преписи в превод на български на отделните отделните съдебни актове- решение на Граския съд в Прага и определението на Висшия съд в Прага. В представения превод на български език на Рамковото решение-буква „з“, т.1, е посочена правната квалификация и съответната наказуемост на престъпленията, извършени от Х. Г. Г.-за особено тежко престъпление „грабеж“ по чл. 173, ал.1, ал.2, б.“а“ от НК с наказуемост 2-10 години/5-20 години лишаване от свобода и за „правонарушението“ неправомерно, присвояване, подправяне и преправяне на платежно средство по чл.234, ал.1 от НК. на Чешката република с наказуемост от 2 лишаване от свобода, със забрана за дейност или конфискация на вещи или други веществени стойности като съдът отново посочва, че отделно наказание за това „правонарушение“ няма. Осъденият Х. Г. Г. е участвал лично на съдебния процес, в резултат на което е постановено решението. При така изложеното искането на чешките власти е основателно и следва да се приеме. Налице е приложено удостоворение по чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с превод на български език. Съобразно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, ОС – Плевен е компетентен съд, тъй като осъдения Х. Г. Г. ЕГН••••••••••, е с постоянно местожителство в Република България, последен адрес с.•••••••••, обл.Плевен, ул.“•••••••••. Постановената присъда от чуждия съд е по същество за деяния, които съставляват престъпление и по българското законодателство, за което съобразно чл.8 ал.2 т.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква двойна наказуемост, тъй като в издаващата държава е наказуемо за максимален срок не по-малко от три години лишаване от свобода. Престъплението, за което е осъден Х. Г. “организиран грабеж“, съответства на престъпление по чл.199 ал.1, т.2 във вр. с чл. 198, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България и е наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години лишаване от свобода. Срокът на наложеното от чуждия съд наказание в размер на 5 години/1827 дни/ лишаване от свобода, е по-малък от най-високия предвиден размер на наказанието лишаване от свобода по българското законодателство, поради което не се налага да се редуцира, съобразно чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съобразно чл.12 ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, след като обсъди условията за признаване посочени в чл.8 от Закона, счита, че не са налице отрицателните пречки за признаване на постановения съдебен акт в Чехия. Представеното удостоверение е пълно. Не са налице основанията за отказ по смисъла на чл.15 от Закона. Не са налице условия за отлагане признаване изпълнение на присъдата, съобразно чл.14 от Закона и отказ или частично признаване и изпълнение, съобарзно чл.12, ал.7, т.3 и 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Определеното му наказание с чуждата присъда съотвества и е в рамките на максимално предвидения размер по българското законодателство. Съдът не прие доводите на прокурора, че следва да се признае частично чешкия съдебен акт по следните съображения: На първо място няма изрично посочено и наложено наказание по чл.234, ал.1 от НК на Чехия за деяние квалифицирано като „правонарушение“. Ако се касае за българското законодателство, то българският наказателен съд може да постанови частично оправдателен диспозитив, тъй като личните документи не могат да бъдат предмет на престъпленията против собствеността. Това обаче не може да стане по чешката присъда, защото българският съд нито може да коментира волята, нито да прилага българско законодателство, с което да изменя присъдата на чешките власти, като частично оправдава осъдения Х. Г. Г. за „правонарушение“ по чл.234, ал.1 от НК на Чехия. На второ място, дали е както е посочил чешкия съд сборно наказание, което в конкретния случай би могло да се приравни като съответствие на чл.23, ал.1 от НК, на Република България, не е от значение, тъй като в крайна сметка има определено едно наказание за изтърпяване и то за престъпление „грабеж“. На трето място, ако съдът постанови частично признаване на Чешката република то може само да не признае текстовото изписване на чешките власти, но няма какво да не признава като изпълнение на наложено за това наказание, а и както по-горе се посочи, няма как да променя волята на чуждия съд, чрез частично оправаване или премахване на думите изразяващи волята на чешкия съд за „сборно наказание“. В конкретния случай видно от изпратените от чешките власти документи е, че осъденият не е дал съгласие. Следвайки систематично разпоредбите на закона, не се изисква такова съгласието на осъдения, тъй като съобразно чл.22, ал.2, т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебният акт се изпраща на държва членка, в случая Република България, като приемаща държава, чиито гражданин е осъденият Х. Г. Г., за което съответно ще е приложим и българският Закон за изпълнение на наказанията и зъдържането под стража /ЗИНЗС/. Видно от справката за съдимост е, че Х. Г. Г. е осъждан на територията на Република България, като последното наложено му наказание с определение по споразумение №20/29.01.2013г. по НОХД №42/2013г. на Районен съд-Червен бряг е „пробация“. От приложената справка от ОП – Плевен е видно, че срещу него към 12.05.2023г. няма образувани и неприключили наказателни производства. По отношения на осъдения няма данни за образувани производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНС наказанието в размер на 5 години лишаване от свобода следва да се изтърпи от осъдения при „ общ режим“. Видно от посоченото в Рамковото решение е, че Х. Г. е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на 373 дни. На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва от определеното му наказание в размер на 5 години /1827 дни/ лишаване от свобода, да се приспадне срока на изтърпяното наказание лишаване от свобода в размер на на 373 дни., както и времето до фактическото му предаване от Чешката република за изпълнение на присъдата в Република България. По изложените съображения и на основание чл.12 ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Плевенски окръжен съд