Решение № 8 от 15.2.2024 г. на Районен съд - Левски по дело № 295/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН В Районен съд гр.Л. е постъпила жалба от Л. Ц. И. от гр.Л. срещу НП № 053 от 29.11.2023 г. на •••••, с която е направено искане да бъде отменено обжалваното НП. В съдебно заседание защитника на жалбоподателя изразява становище, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по жалбата не е изразил становище по същата. Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Видно от представения по делото акт за установяване на административно нарушение № 000646 от 10.08.2023 г. е, че срещу Л. Ц. И. е съставен акт затова, че на 10.08.2023 г. при извършване на проверка по Заповед РД 11-1707/21.07.2023 г. в 10.30 часа в имот собственост на Л. Ц. И. на ул. ••••• е установено, че същият отглежда два броя прасета без идентификация и без ВМС. Посочено е че прасетата не са изследвани за АЧС и че е съставен протокол № 003336/10.08.2023 г., както и че 1 бр. прасе е мъжко около 100 кг и 1 бр. прасе е женско около 110 кг – бели. Посочено е, че са нарушени разпоредбита на чл. 139 ал.1 т.1 и чл. 139 ал.1 т.3 във връзка с чл. 420а от ЗВД, и че нарушението е извършено за първи път. Лицето, посочено като нарушител е подписало акт и е изписало „нямам възражения“. Към административно-наказателната преписка е приложен и посочения в акта констативен протокол № 003336 от 10.08.2023 г., в който е посочено, че при извършената на 10.08.2023 г. проверка е установено, че в имота на Л. Ц. И. се отглеждат два броя прасета – 1 бр. мъжко около 100 кг и 1 бр. женско около 110 кг, и че същите са без идентификация и закупени без ВМС. Изписано е и че прасетата не са изследвани за АЧС. По делото е представено и обжалваното НП, в което е посочено, че се приема за безспорно установено и доказано следното: „При извършена физическа и документална проверка на 10.08.2023 г. в 10.30 часа по Заповед № РД 11-1707/21.07.2023 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, в имот, находящ се в гр.Л., •••••, собственост на Л. Ц. И., е констатирано, че лицето отглежда два броя прасета без идентификация и без ветеринарномедицинско свидетелство. Прасетата са един брой мъжко – бяло с приблизително тегло около 100 кг и един брой женско – бяло с приблизително тегло около 100 кг. Прасетата не са изследвани за африканска чума по свинете. За извършената проферка е съставен Констативен протокол № 003336/10.08.2023 г.“. Прието е, че за нарушението е съставен АУАН № 000646/10.08.2023 г., срещу който не е постъпило възражение, че при съставянето и връчването на АУАН не са допуснати процесуални нарушения или нарушения на материалния закон. Прието е, че лицето виновно е извършил нарушение по чл. 139 ал.1 т.1 и чл. 139 ал.1 т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл. 420а ал.1 от ЗВД за нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗВД на Л. Ц. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и на основание чл. 420а ал.1 от ЗВД, за нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.3 от ЗДВ е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. В съдебно заседание в качеството на свидетел са разпитани Д. Б. В. и Д. Х. Г. и двамата без родство с жалбоподателя. От показанията на свидетеля Д. В. се установява, че работи в ОДБХ Плевен на длъжност главен инспектор здравеопазване на животните, че има заповед от С., в която се казва, че трябва да се извърши инвентаризация на свиневъдните обекти, лични стопанства - Заповед № РД-11-1767/21.07.2023 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, въз основа на която е изготвен график от общината за провеждане на проверките. Установява се, че по график в гр.Л. са извършени проверки на 10 и 11.08.2023 г., че от Общината са изпратили св. Д., с която са тръгнали да проверят регистрираните лични стопанства в гр.Л., където се отглеждат свине. Заявява, че стигнали до дома на Л. Ц., че го извикали и го попитали дали отглежда прасета, на който той отговори че отглежда, след което свидетеля отишъл на място и установил две прасета без ушни идентификатори – мъжко и женско, едното около 100, другото около 110 кг., че за прасетата нямало пътен лист, защото са закупени от нерегламентиран производител, че от проверка в информационната система на БАБХ се установило, че в обекта му не се отглеждат прасета, което означава, че прасетата не са закупени по надлежния ред, след което свидетеля написал акт, бил съставен и протокол за проверката. На зададени въпроси свидетеля отговаря, че жената, която му изпратили от общината Д., не е влизала да види на място прасетата, че той е влязъл и е видял, че са мъжко и женско и килограмите да прецени, за да ги опише точно. Заявява, че самия човек е казал, че има две прасета и какви са прасетата, а той е влязъл и е огледал. От показанията на св. Д. Г. се установява, че същата работи в Общинска администрация в Община Л. на длъжност инспектор екология, че дейността й е свързана с посещения на проверки, връчване на документи, актове, наказателни постановления, че август месец, заедно с д-р В. й било разпоредено да отиде на проверка по животновъдни обекти – дали има прасета и дали имат документи за произход. Не помни датата, на която точно е извършена проверката, но заявява, че са обиколили 15 адреса, единия от които бил аднеса на Л. Ц. И. на ул.•••••. Свидетелката си спомня, че като отишли на място с доктора и човекът излязъл, докорът го попитал дали има прасета и отговорил да, поискал документ за произход, но човекът отговорил, че няма. Заявява, че докторът влязъл и отишъл да ги види, като отишли двамата /доктора и собственика/ и като излезли казали, че било едно мъжко и едно жеско, като човекът потвърди, че е така, но не могъл да каже защо не са купени от лицензирани обекти, където са обработени прасетата и които дават документ за произход, след което му бил съставен констативен протокол и човекът го подписал. Бил съставен и акт. От изложените по-горе писмени и гласни доказателства, съдът приема, че действително на 10.08.2023 г. в дома на Л. Ц. И. в гр.Л. на ул. ••••• била извършена проверка от св. Д-р Д. Б. В., в присъствието на свидетеля Д. Х. Г. – служител в Общинска администрация в Община Л., при която проверка е установено, че И. отглежда два броя прасета без идентификация и без ветеринарномедицинско свидетелство, за което е съставен констативен протокол и АУАН. Както в констативния протокол, така и в акта и НП е посочено, че прасетата са 2 броя – бели, с приблизително тегло около 100 кг – мъжко и женско. С издаване на обжалваното НП, а и в АУАН е посочено, че И. е нарушил разпоредбите на чл. 139 ал.1 т.1 и чл. 139 ал.1 т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗВД се забранява отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118 ал.1 от ЗВД, а съгласно чл. 139 ал.1 т.3 от ЗВД се забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни – и без ветеринарномедицински паспорт. В настоящия случай от посоченото по-горе като установено при извършване на проверката е, видно че установените 2 броя прасета в дома на жалбоподателя са бил зе идентификация, поради което правилно административно наказващия орган е квалифицирал това нарушение, като е приел, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД и правилно е наложено административно наказание по чл.420а, ал.1 от ЗВД. В настоящия случай административно наказващия орган за този вид нарушение правилно е квалифицирал нарушението, приложил е правилната санкционна норма и правилно, очевидно съобразявайки посоченото в акта, че нарушението е за първи път е определил минималното предвидено в закона наказание. Предвид изложеното, съдът приема, че НП в частта в която е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 420а ал.1 от ЗВД за нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗВД е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По отношение на наложената санкция по чл.429а, ал.1 от ЗВД за нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.3 от ЗВД, съдът приема следното: Както бе посочено по-горе с разпоредбата на чл.139, ал.1, т.3 от ЗВД се забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни – и без ветеринарномедицински паспорт. В настоящия случай не се касае за едри преживни и еднокопитни животни, поради което следва да е налице първата хипотеза на т.3, а именно „транспортиране на животни без ветеринарномедицинско свидетелство“. За да е налице извършено нарушение по този текст от закона следва да бъдат установени и конкретизирани обстоятелствата, касаещи задължителните елементи на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение на чл. 139 ал.1 т.3 от ЗВД. По смисъла на ЗВД „транспортирането на животни“ е превозването на същите с транспортно средство. „Именно преместването им по този начин е елемент от обективния състав на нарушението, който задължително следва да бъде посочен, както в АУАН, така и в НП, което в случая не е сторено. Следвало е да се отрази в АУАН и НП датата и маршрута на транспортирането, както и лицето, което е извършило транспорта. Именно това са част от съществените елементи от фактическия състав на твърдяното нарушение. Такива данни в настоящия случай липсват изложени в задължителното съдържание на двата акта. Действително при проверката в дома на жалбоподателя са установени два броя прасета, но нито е установено кога са били транспортирани същите, по какъв маршрут и от кого са били транспортирани, нито са изложени каквито и да било твърдения в този смисъл. Самия жалбоподател в дадените от него обяснения в проведеното съдебно заседание обяснява, че не е транспортирал прасетата, а същите са му били докарани и пренесени в свинарника значително време преди проверката, като заявява: „Аз прасета не съм возил. Прасетата ми ги докараха и ми ги пренесоха в свинарника на 04.02.“. По делото няма каквито и да било доказателства установяващи жалбоподателя на посочената в акта и НП дата да е извършил нарушение по чл. 139 ал.1 т.3 от ЗВД – т.е. да е транспортирал животните. Административнонаказващия орган не е установил кой и кога е извършил транспортирането и дали за самото транспортиране е имал ветеринарно медицинско свидетелство. Предвид изложеното, съдът приема, че в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено. При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в хода на настоящото производство. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се предоставя безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокутарута, съдът приема, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв. Прилагайки правилото на чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.1 от наредбата, следва ОДБХ Плевен да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Воден от горното, съдът