Решение № 8689 от 21.12.2012 г. на Софийски градски съд по дело № 11743/2009 г.

Предявен е иск с правно основание чл.1••, ал.2, изр.1 от ЗЗД вр.чл.25, ал.2 от СК (1985г.-отм.). Ищецът А.М.Х. твърди в исковата си молба, че с ответницата П.И.К. са бивши съпрузи (от 23.09.1990г.), като бракът е прекратен с влязло в сила на 20.02.2008г. бракоразводно решение. По време на брака- на 09.10.2000г., сключили с трети за спора лица договор за групов строеж, по силата на който след завършване на строежа през 2003г. получили в дял и изключителна собственост два имота- апартамент №5 с площ от 99, 54 кв.м. на втори етаж и офис със застроена площ 42, 30 кв.м. на партера на сградата, находяща се в гр.С., ж.к.”О.К.”, УПИ VІІІ-100 от кв.14. За да осигурят нужното финансиране за строежа прибягнали до заеми от близки на ищеца, най-вече- заем в размер на 30000 щатски долара от бащата на ищеца. На ••.09.2002г. сключили с „Б.М.”ООД предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот на разсрочено плащане, по силата на който следвало да придобият ателие №9 в гр.С., ул.”П.К.П.”№•• със застроена площ 82, 52 кв.м., както и два гаража. Отново за да финансират покупката на имота, както и довършителните работи и обзавеждането на имотите, прибегнали до заем от Б. ДСК, продажба на имот в гр.Я. и заеми от приятели и близки. На 16.12.2002г. ищецът сключил с Л.В.М. договор за заем на сумата от 150000 лева за срок от три години при годишна лихва 10% върху главницата. През периода от 08.05.2000г. до 29.11.2002г. заплатили сумите от 22346, 21 щатски долара за обектите в ж.к.”О.К.”, а през периода от ••.09.2002г. до 08.05.2003г.- 38692, 99 щатски долара за имотите на ул.”П.К.П.”№••, или общо 61039, 20 щатски долара, равняващи се според ищеца на около 120 000 лева по тогавашния курс на долара. С получения от М. заем ищецът върнал всички получени дотогава заеми и продължил изграждането на жилищата в груб строеж, довършване, преустройване, оборудване и обзавеждане. Част от сумата била използвана и за други нужди на семейството- закупуване на нови автомобили „Ш.Ф.” и „С.И.”. След завършването на сградите, семейството заживяло в едното от жилищата в „О.К.”, а в другото заживели родителите на ответницата. През м.май 2006г. ответницата подала молба за развод, като преди това изтеглила спестяванията от влог в „Б. ДСК” и цялото съдържание на сейф в същата Б.. Така ищецът останал не само без средства за погасяване на заема от М., но и въобще без средства за живеене. М. се снабдил с изпълнителен лист за сумата по договора за заема от 150000 лева, ведно с лихвите и разноските. След започване на принудителното изпълнение, за да спре разпродаването на имотите на безценица, ищецът постигнал на 30.11.2007г.споразумение с М., по силата на което на 02.04.2009г. му заплатил сумата от 210430 лева, представляваща главница по договора за заем, договорна лихва, такси и разноски по производството за издаване на изпълнителен лист и по изпълнителното производство. Ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 105215 лева, представляваща половината от заплатената от него на Л.М. сума в размер на 210430 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски по производството. В законния и указан от съда срок ответникът П.И.К. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е получавал заем от Л.М. (когото не познава въобще), а договорът за заем, записа на заповед към него, разписката и спогодбата са изготвени по време на бракоразводния процес през 2006г. Твърди също така, че договорът за заем е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, пр.5 о ЗЗД като привиден (абсолютна симулация). Твърди и че средствата за покупка, довършване и обзавеждане на описаните в исковата молба недвижими имоти са от дарения от приятели и роднини от сватбата им с ищеца, от заеми от банки, продажба на други недвижими имоти, спестявания и трудови доходи на двамата, общо в размер на 73208, 64 лева и 20000 щатски долара за периода от 2000 до 2004г. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски. Съдът, като взе превид становищата на страните по делото, събраните в производството доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото удостоверение страните са сключили граждански брак на 23.09.1990г. С представения по делото договор за групов строеж от 09.10.2000г. между ищеца и още 15 физически лица в качеството на съсобственици на незастроено дворно място в гр.С., ж.к.”О.К.”, УПИ VІІІ-100 от кв.14, страните са се договорили с общи усилия и средства да изградят жилищна сграда на 4 етажа, мансарден етаж и сутерен с три магазина, един офис и едно кафене съгласно одобрен на 12.09.2000г. архитектурен проект. Съгласно договора, след завършване на строежа и пускането му в експлоатация, ищецът получава в дял и изключителна собственост апартамент №5 с площ от 99, 54 кв.м. на втори етаж и офис със застроена площ 42, 30 кв.м. на сутерена. Стойността на недвижимите имоти по предварителна оценка възлиза на 21784, 19 щатски долара. Видно от представените по делото и неоспорени от ответника 23 броя квитанции ищецът за периода от сключването на договора за групов строеж – 09.10.2000г. до 29.11.2002г. е заплатил общо сумата от 22347, 96 щатски долара по същия договор. С представения по делото договор за доброволна делба от 15.04.2003г., с нотариална заверка на подписите на страните, е ликвидипана съсобствеността между страните по договор за групов строеж от 09.10.2000г., като в дял и изключителна собственост на А. и П. Х.и са поставени апартамент №5 в незавършен вид на втори етаж и офис на две нива в незавършен вид. С представения по делото предварителен договор от ••.09.2002г. продавачът „Б.М.”ООД се е задължил да продаде, а купувачът П.И. Х.а се е задължила да купи ателие №3 на мансарден етаж с площ от 76, 76 кв.м., гараж №8 с площ от 23, 13 кв.м. и гараж №9 с площ от 19, 28 кв.м., находящи се в гр.С., ул.”П.К.П.” за сумата от 36965 щатски долара, като при подписването на договора заплаща сумата от •••90 щатски долара, а остатъкът в размер на 25875 щатски долара се заплаща на 5 равни месечни вноски от по 5175 долара всяка. Видно от представените по делото и неоспорени от ответника 11 броя квитанции и разписки страните по делото, за периода от сключването на предварителния договор от ••.09.2002г. до 08.05.2003г., са заплатили на „Б.М.”ООД общо сумата от 3000 лева и ••603 щатски долара, част от които за допълнителна квадратура. С представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти №174/11.08.2004г. на нот.В.А. №032 на Нот.Камара, „М. – І”АД прехвърля на А. и П. Х. апартамент №14 на мезонетен етаж, в груб строеж, в сграда №8 в гр.С., бул.”С.Ш.”№••• със застроена площ от 130, 55 кв.м. и гараж №7 в груб строеж в същата сграда с площ от 20, 57кв.м., в замяна на което А. и П. Х. прехвърлят на „М. – І”АД ателие №9 с площ от 82, 52 кв.м. и гараж №10 с площ от 21, 36 кв.м. в гр.С., ул.”П.К.П.”№••. В т.5 на договора страните са заявили, че не си дължат суми във връзка със замяната. Видно от представения по делото договор за финансов лизинг от 19.01.2005г. лизингодателят „М.”ООД е отдал под финансов лизинг на лизингополучателя А.Х. автомобил „С.И.”. Лизинговата цена е в размер на 15264 евро, платима на части съгласно приложение №1 за срок от 72 месеца. Видно от представения по делото договор за лизинг от 16.09.2004г. лизингодателят „А.”АД е отдал на лизинг на лизингополучателя П. Х автомобил „Ш.Ф.”. Лизинговата цена е в размер на 10112 евро. С представеното по делото решение №214/••.12.2006г. по гр.д.№1657/2006г. на СРС, БрК, 89 състав, влязло в сила на 20.02.2008г. бракът между страните е прекратен, като е постановено жената след прекратяване на брака да носи предбрачното си име К.. По делото е представен договор за заем от 16.12.2002г., по силата на който Л.В.М. предоставя на А.Х. паричен заем в размер на 150 000 лева (като договорът служи и за разписка за предаването на сумата) за срок от три години, при годишна лихва в размер на 10% върху заетата сума. Съгласно т.5 от договора връщането на главницата и лихвата се обезпечава със запис на заповед за сумата от 200000 лева. Представена е спогодба от 30.11.2007г. между страните по договора за заем, съгласно която А.Х. се задължава да заплати на Л.М. общо сумата от 210430 лева- главница по запис на заповед от 16.12.2002г., такси и разноски по производството за издаване на изпълнителен лист и изпълнителното производство, в срок до една година от датата на подписване на спогодбата, за който срок не се дължи лихва по т.4 от договора за заем между страните от 16.12.2002г. Представена е и разписка от 02.04.2009г., съгласно която Л.М. удостоверява, че е получил от А.Х. сумата от 210430 лева. Ответницата е оспорила истинността на тези писмени доказателства относно дата на съставянето им и съдържанието, като е открито производство по оспорването. Съдът намира, че не е следвало да се открива производство по реда на чл.193 от ГПК, тъй като се оспорва съдържанието на документ (датата е част от съдържанието) а не неговата автентичност. С представения по делото нотариален акт №48/14.02.2000г. на нотариус №169 на Нот.камара И.К.И. и Д.Д. И. продават на ответницата дворно място с площ от 1577кв.м., с неуредени сметки по регулация, находящо се в с.Т., обл.Я., ведно със застроените в него жилищна сграда и навес, за сумата от 3134 лева. С представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №139/09.10.2000г. на нотариус №044 на Нот.камара ищецът придобива възмездно правото на собственост върху 17387/156••2 идеални части от УПИ VІІІ-100 с площ от 515 кв.м. по плана на гр.С., местност „О.К.”. С представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №86/22.11.2002г. „Б.М.”ООД продава на А.М.Х. и П.И. Х гараж №8, изграден в груб строеж и гараж №9, изграден в груб строеж, находящи се в гр.С., ул.”П.К.П.”, за сумата от общо 7798 лева. С представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти №111/16.12.2003г. А.М.Х. и П.И. Х прехвърлят на „Н. Х.”ООД гараж №8 на ул.”П.К.П.”№•• в гр.С., срещу което „Н. Х.”ООД прехвърля на А.М.Х. и П.И. Х гараж №10 на същия адрес. С представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти №174/11.08.2004г. „М.- І”АД прехвърля на А.М.Х. и П.И. Х апартамент №14 на мезонетен етаж в груб строеж, в жилищна сграда №8 в гр.С., бул.”С.Ш.”№••• и гараж №7 на същия адрес, срещу което А.М.Х. и П.И. Х прехвърлят на „М.- І”АД ателие №9 в гр.С., ул.”П.К.П.”№••, вх.А, ет.3 и гараж №10 на същия адрес. С представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №175/11.08.2004г. Н.С.И. и Е.В.И. продават на А.М.Х. и П.И. Х 1/54 идеална част от УПИ І-1761 в кв.94 по плана на гр.С., местност „В.- ВЕЦ С.”, целият с площ от 6190 кв.м., за сумата от 13400 лева. С представеното по делото определение от 08.01.2007г. на СРС, 64 състав по гр.д.№28424/2006г. ищецът е осъден да заплати на Л.В.М. сумата от 200 000 лева, дължими по запис на заповед от 16.12.2002г., както и сумата от 6170 лева- разноски по делото. За сумите е издаден изпълнителен лист на 24.01.2007г. Видно от представеното по делото писмо на НАП- ТД- С., Л.М. е декларирал по реда на ЗДДФЛ доходи, както следва: за 2006г.- 2598 лева, за 2007г.- 2810, 14 лева, за 2008г.- 12357 лева и за 2009г.- 58510 лева. За други години липсват данъчни декларации. Видно от представеното по делото писмо на НАП- ТД- С., за периода 1999-2004г. ответницата е декларирала следните доходи: за 1999г.- 1254 лева от патентна дейност, за 2000г.- 1457, 97 лева от трудови правоотношения и 10029, 84 лева от патентна дейност, за 2001г.- 3492, 47 лева от трудови правоотношения, за 2002г.- 3439, 61 лева от трудови правоотношения и 26239 лева от патентна дейност, за 2003г.- 3731, 43 лева от трудови правоотношения, за 2004г.- 2552, 07 лева от трудови правоотношения и 5142 лева от патентна дейност. Видно от представената по делото декларация с нотариална заверка на подписа от 09.05.2003г. Л. Г. М. в качеството на пълномощник на „Б.М.”ООД е получил от П.И. Х сумата от 38693 щатски долара, представляваща окончателно плащане по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от ••.09.2002г., нотариален акт №87/2002г. и нотариален окт №86/2002г. на нотариус А. Ч. №310 на Нот.камара. Останалите представени по делото писмени доказателства са неотносими към предмета на делото и съдът не ги обсъжда при постановяване на решението си. От показанията на разпитания по делото свидетел Ф. Х.- брат на ищеца се установява, че з а периода 2000-2002г за строителството на обектите в С. - О.К. и Студентски град, семейството му предоставила на семейството на страните по делото 30 000 щатски долара. Ищецът върна л сумата в края на 2002г, когато прода ли имот в гр.Я.. През 1995г в гр.Я. страните по делото се включи ли в строителството на кооперация с много голяма площ. Свидетелят с баща си и брат с и участва л в цялото изграждане, б ащата на П. б ил общ работник. Обект ът б ил много голям, свидетелят посъветва л ищеца да г о раздели на два апартамента. След това започна ло строителството в Студентски град. В жк. О.К. свидетелят изградил ел.инсталацията. А. и П. ••• и се нанес ли в жк.О.К. през м.май 2003г. Има ло обзавеждане, не много скъп о. Има ли камина, хидромасажна вана. След 2003г А. и П. създали козметични салони в Ст удентски град, където направи ли доста разходи, през същия период си взе ли и два нови автомобила. Имот ът в Я. бил закуп ен п реди 1995г, след тяхната сватба. Семейството на свидетеля помогнало с 3 0 000 лева. Лично свидетелят направи л дървена дограма в кооперацията за 12 000лв, които му били върнати пр еди 2000 г. Имот ът в О.К. б ил платен със средства та от продажбата в гр. Я.. Кооперацията в гр.Я. б ила изградена само от семейството на свидетеля и баща та на ответницата като общ работник. От показанията на разпитания по делото свидетел А. Х.- брат на ищеца се установява, че е с троител по професия и р аботил в обектите в О.К. и Студентски град от самото начало до края, като има ло и други работници. В О.К. има ло апартамент и офис на мазилка и плоча. Направени били замазка на стените и пода, ш пакловка, боядисване, фаянс, теракот, прозорци. В О.К. завърши ли през 2003г., а страните по делото се нанес ли през м. август 2003г. В кухнята има ло кухненско обзавеждане, печка, пералня, хладилник. В хола има ло холна гарнитура, столове, маса, камина. В банята има ло хидромасажна вана, моноблок, мивка, бойлер. В Студентски град било направено абсолютно същото - „ обръщане ” на прозорци, замазка на пода, ш пакловка, боядисване, фаянс и теракот. Дограмите били смен ени само в офиса в О.К.. А. плаща л за тази дейност и. Няма ло сключен договор с него, плаща л на периоди. С ремонта приключи ли месец -два преди да се нанесат в О.К.. Там се нанес ли сем.Х. с двете им деца. От показанията на разпитания по делото свидетел Д. И.- майка на ответницата се установява, че с емейството на страните б ило създадено док ато б или студенти. А. започна л работа, П. също. На сватбата семейството на свидетелката да рило спестовна книжка с 5 000лв, баща та на свидетелката дал 500лв, о бщо събра ли около 10 000 л ева. Тегли ли младоженски кредит от 5000 лв и се включ или в жилищна кооперация в гр. Я.. М я стото струва ло 3 000лв., с тро яло се по стопански начин. 4-5 човека от съкооператорите били зидари и те работе ли и участва ли с личен труд. Мъжът на свидетелката ходе л да работи и събота и неделя, ако не може л да отиде се плаща ло по 5лв. Така кооперацията се построи ла до плоча на гаража. От там нататък съкооператорите реши ли всеки да строи етажа си и се проточи ло във времето. Като до шъл ред на страните по делото да строят, А., братята му и баща му, както и мъжът на свидетелката се заели със строежа. Фирма не била наемана. След продажбата на апартамента в Я., страните си купи ли апартамент в Студентски град, който в пос ле дст вие замени ли за мезонет в комплекс „М.”, където сега живее л А.. Свидетелката и съпругът и се преместили в С. на 11 януари 2004г, донес ли нова холна гарнитура и кухненска мебел, които б или сложени в апартамента им, а след замяната им били върна ти. Къщата в с. Т. била продадена, за да се изтеглят лихвоточките. Страните по делото получили 1600лв от тези лихвоточки. З а офиса в О.К. приятел на свидетелката да л 20 000 долара на заем. Свидетелката и съпругът и прода ли апартамент в гр. Я., като да ли 8 000лв на малката с и дъщеря Д., а на А. също 8 000лв. За кооперацията в Студентски град съпругът на свидетелката почти не бил помагал, с изключение на изхвърляне на отпадъци и боклуци в гаража на А.. Свидетелката и съпругът и не върнали заема от 20000 щатски долара, тъй като заемодателят починал. От показанията на разпитания по делото свидетел С. Г. се установява, че н е бил забелязал П. и семейството й да разполагат с повече пари. Доколкото зна е, родителите на П. й помага ли финансово, с труд и по всякакъв начин. Не зна е за финансова помощ от страна на А. и негови близки. Не зна е за конкретни суми, които са давани на П.. При продажба на апартамента в Я. когато родителите на П. го прода ли, половината от парите ги да ли на семейството на свидетеля- 4 000 евро. Другите 4000 евро ги да ли на семейството на П.. Свидетелят не бил присъствал на предаването на парите. От показанията на разпитания по делото свидетел Л.М. се установява, че п ознава само А. Х., но не и П.. Пре з 2002г. около Коледа да л на А. сума та от 150 000лв. Тогава свидетелят б ил на 26 години, в икали го в полицията, и ма ло и данъчна ревизия, в която има ло достатъчно информация за този заем и за лихвата. Свидетелят знае л, че А. се занимава с ремонти и има нужда от средства. Не били близки приятели, свидетелят му дал сумата, тъй като неговият шеф Г. му бил много близък приятел и се яви л по сделка та като гарант. Сумата била предадена наведнаж. Когато трябва ло да си взем е парите, ищецът му каза л, че има семейни проблеми защото се развежда и започна л да ги бави. В началото свидетелят не знае л, че А. има съпруга, за него б ило важно да си взем е парите и лихвата. След изтичането на срока на записа на заповед А. много се забави л и свидетелят се обърна л към адвокати и извади л изпълнителен лист. Ищецът върна л 210 000лв с лихвите лично и в брой. Свидетелят работе л в една от най - големите счетоводни къщи за времето си, има л „ страшно много контакти ”. През 2000г регистрира л счетоводна и рекламна къща. Има л имущество, ревизии от НАП и всичко било ясно. Финансовата м у къща през 200 2 г има ла над 2, а ко не и над 3 милиона оборот. Всичко било оформено с документи, и ма ло сключен финансов договор, заверен в ъв финансова та къща на свидетеля. С Х. се виждали в кабинета на шефа на свидетеля, както и в офис а му. Свидетелят потвърждава, че приложеният по делото договор за заем от 16.12.2002г. е същият, който е подписан между него и ищеца. Договорът не бил писан от него. От заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че общата стойност на довършителните СМР и обзавеждането на четирите имота е 73180 лева. Предвид така установената от събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи: Според разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК (отм.) за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Когато един от солидарните длъжници ( бивш съпруг ), удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Именно затова чл. 1••, ал. 2 ЗЗД е във вр. с чл. 25 СК - 1985 г. (отм.), но основанието да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване ( чл. 59-61 от ЗЗД ), защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството. За да бъде уважен регресния иск по чл.1••, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, първият трябва да е плат ил в повече от дължимото от него, за сметка на другия длъжни к. Отнесено към конкретния случай, следва да се установят със събраните по делото доказателства следните факти и обстоятелства: че има сключен договор за заем от единия съпруг (ищеца) по време на брака в размер на 150 000 лева; че съпругата (ответницата) е знаела за сключения заем и за неговата цел; че този заем е сключен за задоволяване нужди на семейството (връщане на заеми за извършени довършителни работи на апартамент и, закупуване на амтомобили, обзавеждане) и е изцяло вложен за същите тези нужди, и че този заем, заедно с дължимата лихва е върнат на посочената в исковата молба дата 02.04.2009г. само от ищеца А.Х.. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск. Действително, в ъзражението на ответницата за нищожност на договора за заем е неоснователно. Ако договорът е привиден, той е нищожен независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна - и в двата случая страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна и страните са обвързани от прикритото съглашение. В случая ищцата твърди, че по отношение на договора за заем от 16.12.2002г. между ищеца и свидетеля Л.М. е налице абсолютна симулация. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответницата по делото е да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си за абсолютна симулация при сключване на този договор за заем, т.е. за постигнато между ищеца и Л.М. съгласие за непораждане на правни последици от този договор. Такива доказателства биха били например обратно писмо, изходящо от заемодателя Л.М., или свидетелски показания, от които да се установява, че страните по договора за заем не са желали да бъдат обвързани от клаузите на същия. По делото такива доказателства не са събрани- документ със значение на обратно писмо не е представен, а показанията на свидетелите не касаят договора за заем, поради което възражението за нищожност е неоснователно. Не се установява обаче договорът за заем да е сключен по време на брака между страните. Предвид направеното от ответницата оспорване, в тежест на ищеца е да установи датата на сключване на договора. В тази връзка ищецът е ангажирал свидетелски показания на свидетеля Л.М., които съдът не кредитира като вътрешно противоречиви и некореспондиращи както със събраните по делото писмени доказателства, така и с нормалната житейска логика. Свидетелят от една страна твърди, че именно представеният по делото документ е сключеният между него и ищеца договор за паричен заем (между ищеца и свидетеля в качеството им на физически лица), а от друга страна заявява, че „ф инансовата м у къща през 200 2 г има ла около 3 милиона оборот, в сичко било оформено с документи, и ма ло сключен финансов договор, заверен в ъв финансова та му къща”. Друго противоречие се открива между твърденията на свидетеля за значителните му приходи и приетото по делото като писмено доказателство писмо от НАП, ТД- С., от което е видно, че свидетелят е декларирал през периода 2006-2009г. приходи, които са в десетки пъти по-малки от сумата оп заема, а за периода 2001-2002г изобщо не е подавал данъчна декларация. Противоречие се открива дори в твърденията на свидетеля относно дейността му- от една страна твърди, че работел в една от най-големите счетоводни къщи и се виждали с ищеца в офиса на „шефа му”, а от друга страна твърди, че през 2000 г. регистрирал собствена счетоводна и рекламна „къща”, което само по себе си изключва работодател и „шеф”. Неизяснено остава и защо, след като срокът на договора е изтекъл на 16.12.2005г., в продължение на една година кредиторът не е предприел каквито и да било действия за събиране или обезпечаване на вземането си, което е в забележителен размер- такова поведение е житейски нелогично, предвид твърдението на свидетеля, че с ищеца не са много близки, а се познават чрез „ неговия шеф Г. ”. Не се установява от никое от събраните по делото доказателства, че ответницата е знаела за заема, дори напротив- от писмените и гласни доказателства се установява обратното. Тук следва да се отбележи, че само л ипсата на знание би обусловило друго правно основание, на което се дължи евентуално търсената сума, макар и също целящо имуществено равновесие между задължените лица, но дължимо до размера на облагодетелствуването. Не се подкрепят от доказателствата по делото и твърденията на ищеца, че получената в заем сума от 150000 лева е изразходвана за нуждите на семейството - връщане на заеми за извършени довършителни работи на апартамент и, закупуване на автомобили, обзавеждане. Заключението на изслушаната СТЕ установява съвсем различен и значително по-нисък размер на вложените като стойност средства за д овършителни работи и обзавеждане на недвижимите имоти на семейството. Без да се установи безспор но и категорич но, че получената като заем от единия съпруг сума, е вложена за задоволяване нужди на семейството, то по отношение на възникналото задължение за нейното връщане не може да възникне солидарност на съпрузите. Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.1••, ал.2, изр.1 от ЗЗД вр.чл.25, ал.2 от СК (1985г.-отм.) следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. По разноските: Предвид изхода на спора, ответницата има право на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и призоваване на свидетел в размер на 170 лева. Водим от изложените съображения, съдът