Решение № 13943 от 30.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/. Образувано е по жалба на А. А. Т., с адрес- [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез адв. Н., съдебен адрес [населено място], [улица]против решение рег. № 32-141470/12.04.2023г. на директора на ТД Митница Варна към митническа декларация /МД/ MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците вр. чл.74, § 3 от Регламент /ЕС/№952/2013 вр. чл.140 и чл.144 §2 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, вр. чл.5, т.39, вр. чл.77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент /ЕС/№952/2013, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС вр. чл.59 АПК е отказал приемането на митническата стойност на декларираната стока № 1 по митническа декларация с MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019г.; определил е нова митническа стойност на декларираната стока №1 – в размер на 13605.54лв.; разпоредено е да се коригира митническата декларация за стока № 1- Е.Д.8/6 Статистическа стойност да се чете 13605.54лв., митническа стойност да се чете 13605.54, Е.Д. 4/14 „Цена на стоката“ да се чете 7271 при курс 1.75081 за 1 USD, Е.Д. 4/16 „Метод за определяне на стойността“ вместо 1 да се чете 6/стойност, основана на наличните данни- /чл.74, параграф 3 от Кодекса/, дължим размер А00 М.- 1360.55лв. и В00 ДДС- 2993.22лв., като е постановено да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания, и са установени за досъбиране суми за ДДС/В00/ в размер на 1755.64лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и на основание чл. 77, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за длъжник е определен А. А. Т.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че решението му е връчено на 26.07.2024г., а преди тази дата не е получавал подобно решение, като видно от представените доказателства за ответната страна е търсен на адрес, различен от посочения от него. Твърди, че връченото съобщение на основание чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. съдържа само част от мотивите, на които ще се основава решението на ответника. Към датата на изпращане писмо № 32-389471/14.11.2022г. на ответника е бил известен отговора от Американските митнически власти, получен на 01.06.2022 г., но тази информация не се съдържа в съобщението. Счита, че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 МК. Твърди, че органът не може да избира в кои случаи да използва основния метод за определяне на митническа стойност и в кои да прилага вторичните. Твърди, че митническите органи не са изложили мотиви защо не следва да намерят приложение правилата на чл. 70 МКС. Счита, с оглед и съдебна практика, че електронната износна декларация /EEI/ представлява частен документ, към нея няма приложени допълнителни документи, които да доказват реално платената цена, поради което същата не може да служи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 МКС. Прави възражение и за недължимост на задълженията поради изтекла давност. Моли да бъде отменен оспореният акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалните си представители гл. ю.к. К. и гл. ю.к. Р., оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Счита жалбата за недопустима, като просрочена, тъй като обжалваното решение е връчено по реда на чл.19а ЗМ на 19.07.23г. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като в хода на административното производство са обсъдени всички доказателства, EEI е относима към процесната стока, тъй като съдържа данни, идентични със съпътстващите стоката документи. Твърди, че полученият отговор от САЩ представлява официален документ, изготвен от длъжностни лица в кръга на служебните им отношения и в установената форма и ред, поради което съставлява годно доказателствено средство. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. След като разгледа оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Обжалва се Решение рег.№ 32-141470/12.04.2023г. към MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока № 1 в митническата декларация, подадена от жалбоподателя; определена е митническа стойност за стока № 1 по тази декларация; разпоредено е да се коригират данните за стока № 1 по митническата декларация, да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания и като резултат на извършената корекция е определено за доплащане ДДС /В00/ в размер на 1755, 64 лв., ведно с лихва за забава. Съгласно представената митническа декларация MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019г. на 26.06.2019г. са представени документи за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стока „лек автомобил, употребяван с повреди“, [Марка], модел „•••••••••“, тип [Наименование], шаси № [Наименование], деклариран произход от САЩ. Към митническата декларация са приложени: документ за покупко-продажба № 13341828 от 06.03.2019г. с продавач АА [Наименование], талон на автомобила с отметка [Наименование], линеен коносамент № [Наименование]от 23.04.2019г., спедиторски коносамент [Наименование]/08.04.2019г., пълномощно, снимков материал. В документа за покупко-продажба на стока № 1 е описано, че общата стойност заплатена от купувача е 2713 USD, от които 2550 USD е продажната цена на автомобила, такса, заплащана от купувача в размер на 75 USD, такса за виртуална оферта в размер на 29 USD и портал 59 USD. Като износител в линейния коносамент е посочен е [Наименование]с получател [Наименование]Получател на стоката по спедиторски коносамент [Наименование]/08.04.2019г. е А. Т.. След извършен анализ във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени стойности на пътни превозни средства, изнесени от САЩ, декларирани като „употребявани“, „катастрофирали“, „с повреди“, и допуснати за свободно обращение в Република България, по линия на международното сътрудничество е била осъществена последваща проверка на митническата декларация на основание чл.48 МК и чл.84, ал.1, т.1 ЗМ. В резултат на извършена последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност до САЩ е получен отговор от Американската служба „Митници и гранична полиция“ с вх. № 32-177817/01.06.2022г. от ЦМУ. Съгласно информацията в писмото американските митнически органи са представили сканирани документи, представляващи електронна информация за износ /[Наименование] /ЕЕI/ от системата на Американската Служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ с дестинация Република България. ЕЕI представлявал американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържал данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. ITN /Internal Transaction Number/, съдържащ се в EEI, е номерът на подаване на информацията за износ в системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е основният идентификатор на записа. XTN /External Transaction Number/ е генерираният от износителя номер на документа. Приложени са сканирани документи „Електронна информация за износ“ - Приложение №1 и Приложение №2. В приложение №2 попада и автомобилът по МД с MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019г., с получател А. А. Т.. При така получените данни е инициирано производство по определяне на нова митническа стойност за „лек автомобил, употребяван с повреди“, [Марка], модел „•••••••“, тип [Наименование], двигател № неоткрит, шаси № [Наименование], деклариран с декларация MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019г. С писмо рег. № 32-238657/18.07.2022г. А. Т. е уведомен, че за нуждите на допълнителна проверка на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок следва да представи допълнителни доказателства. Писмото е получено лично от Т. на 28.09.2022г. С писмо № 32-336951/05.10.2022г. вносителят е предоставил отговор, с който заявява, че всички документи с които разполага са приложени към митническата декларация. Стойността на внесената стока е декларирана при вноса. Вносителят не разполага с книга за приходите и разходите, тъй като автомобилът е придобит като физическо лице и същото не води счетоводство. Със Становище рег.№ 32-381051/07.11.2022г. от отдел „Митническа дейност“ уведомяват началника на МП Варна Запад, че относно „лек автомобил, употребяван с повреди“, [Марка], модел „••••••••••“, тип [Наименование], шаси № [Наименование], деклариран с декларация MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019г. следва да се определи нова митническа стойност, предвид получения отговор по линия на международното сътрудничество от митническата администрация на САЩ. Със съобщение рег. № 32-389471/14.11.2022г., по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, жалбоподателят е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия по митническа декларация № MRN 19BG002005010790R0/26.06.2019г. На основание чл.26, ал.1 АПК Т. е уведомен за започване на административното производство, а на основание чл.22, §6 МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. Същото е получено на 21.01.2023 г. съгласно приложеното по преписката известие за доставяне, като в дадения срок не е представено становище. С решение рег. № 32-141470/12.04.2023г. към MRN 19BG002005010790R0 от 26.06.2019г. Директорът на ТД Митница Варна, като е взел предвид събраните доказателства и установеното от митническите органи при извършената проверка, е приел, че декларирана стойност при износ от САЩ в размер на 7271 USD /12730, 14 лв./, с износител [Наименование], USA е значително по - висока от декларираната при внос. Вносителят не представя документи и същият като физическо лице не води счетоводна отчетност, с което се затвърждават съмненията относно достоверността на сключената сделка. Прието е, че липсват доказателства за реално платена цена на стоката и възникналите съмнения относно декларираната митническа стойност не могат да бъдат отхвърлени. Счетено е, че съгласно представената информация от американските власти ITN: ••••••, XTN: ••••••••• е установена декларираната стойност при износ от САЩ за стока № 1 „лек автомобил, употребяван с повреда“, [Марка], модел „••••••••“, тип [Наименование], шаси № [Наименование]е 7271 USD /12 730, 14 лв./. Същата е по – висока от декларираната при внос. Посочената стойност на стоката от американския износител в документа за покупко- продажба от 06.03.2019 г. се явява нереално ниска, спрямо стойността, която той е заявил в декларацията за износ пред Американската служба „Митници и гранична охрана“. Поради това, че съмненията на митническите органи в декларираната митническа стойност са потвърдени, е прието, че на основание чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, същата не следва да се определя въз основа на метода на договорната стойност, а в изпълнение на чл. 74, § 1 МК, следва да се определи по един от методите, регламентирани в чл. 74, § 2 МК, като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от § 2, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоката. С цел прилагане на методите по чл. 74, § 2, букви а/ и б/ МК, е извършена справка в МИС ЗА, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане за свободно обращение за стоки по зададените критерии с произход САЩ, за периода 26.03.2019г. – 26.06.2019 година. Относно наличието на „идентични стоки“ по чл. 74, § 2, буква а/ МК е прието, че този метод е неприложим, т.к. не е възможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието им при оформяне на режима, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне, като в случая липсва достатъчно информация по тези показатели. Във връзка с правилото по чл. 74, § 2, буква б/ МК, не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди и състоянието при вноса им, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества вносители. Отделно, липсата на описание на повредите на декларираните сходни стоки и повредите на гореописания автомобил, прави невъзможно използването на този метод за определяне на митническата стойност. Относно метода по чл. 74, § 2, буква в/ МК също е прието, че е неприложим, т.к. липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, вкл. за идентични и сходни стоки. Внесените с повреди употребявани автомобили – идентични или сходни, се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране – в който случай би следвало да се приспаднат разходите за ремонт, за което също няма обективни данни. Отделно, за прилагането на този метод трябва да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени. За неприложима е приета и разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г/ МК, т.к. липсва информация за себестойността на автомобилите от производителя. По тези съображения е прието, че митническата стойност за процесния автомобил следва да се определи по правилото на чл. 74, § 3 МК, вр. чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като се използват данните от отговора на американските митнически власти и за митническа стойност се приеме стойността, декларирана при износа, в размер на 13 605, 54 лв. /7271 USD + 875, 40 лв. декларирани транспортни разходи до мястото на въвеждане в Съюза/. Съгласно приложеното съобщение на основание чл.19а, ал.5 и 6 ЗМ, същото е поставено на таблото в сградата на ТУ на ТД Митница Варна на 04.072023г., с което се съобщава на Т. да се яви в 14-дневен срок за връчване на решението, като същото е свалено на 19.07.23г. и е прието, че решението е връчено на жалбоподателя на 19.07.2023 г., по реда на чл. 19а ЗМ. Видно от представените обратни разписки за изпращане на решението чрез пощенски оператор, съобразно реда по чл.19а ЗМ, съобщението е изпратено на адрес в [населено място], [улица]бл.•••••••••, както и на адрес в [населено място], [жк] [адрес]. Обратните разписки са се върнали с отбелязване „несъществуващ“, „непознат“, „преместен“. Съгласно справка от НБД настоящият адрес на жалбоподателя е в [населено място], [жк], [адрес] от 26.05.2016г. Видно от приложената в преписката обратна разписка на този адрес му е връчено искането с рег. № 32-238657/18.07.2022г. за представяне на допълнителни документи за нуждите на допълнителната проверка по подадената митническа декларация, както и съобщението по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/№952/2013 с рег. № 32-389471/14.11.2022г.. От представената справка от информационната система МИС IIIА за допускане на свободно обръщение на митнически декларации с код по ТАРИК 8703239000, с произход САЩ, декларирани с повреди, за периода 26.03.2019г. – 26.06.2019г. се установява, че по критериите марка, модел тип, година на първоначална регистрация, извлечението от МИСIIIА съдържа единствено процесния автомобил. Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт и в срок, поради което е допустима. Не са налице доказателства за редовното връчване на оспореното решение по реда на чл.19а ЗМ на 19.07.2023г., както твърди ответната страна. Съгласно чл. 19а, ал. 1 от ЗМ решението се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му. Нормата на чл. 19а от ЗМ е специална по отношение на общите правила за съобщаване на административните актове по чл. 61, ал. 1 вр. чл. 18а от АПК. В тази хипотеза законодателят е предвидил, че съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което го връчва. В случая от данните по преписката се установява, че оспореното решение е било изпратено с придружително писмо рег. № 32-143102/13.04.2023 г. чрез пощенски оператор. Видно от известие за доставяне № [Наименование], първото изпращане е било на неправилен адрес – на [улица][адрес], като писмото е върнато с отбелязване „не съществува“. Второто и третото известие за доставяне са изпратени през месец април и месец юни, за връчване на А. Т., чрез пощенски оператор, на адрес в [населено място], [жк] [адрес]. Обратните разписки са се върнали с отбелязване „непознат“ и „преместен“. Съгласно справка от НБД настоящият адрес на жалбоподателя е в [населено място], [жк], [адрес] от 26.05.2016г. Видно от приложената в преписката обратна разписка на този адрес му е връчено искането с рег. № 32-238657/18.07.2022г. за представяне на допълнителни документи за нуждите на допълнителната проверка по подадената митническа декларация, както и съобщението по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/№952/2013 с рег. № 32-389471/14.11.2022г. Предвид горното, съдът намира, че не е налице редовно връчване на решението на твърдяната от административния орган дата. Органът е пристъпил към процедура по връчване на решението чрез прилагане към преписката на основание чл. 19а ал. 5 от ЗМ, но този ред е приложим само след като невъзможността лицето да бъде намерено на адреса бъде установена чрез издирване от митническите органи, а такова не се установи да е било извършено. Оспореното решението е предоставено на процесуалния представител на жалбоподателя на 26.07.2024 г., видно от отбелязването върху молба с рег. № 32-943421/23.07.2024 г., а жалбата е подадена на 02.08.2024 г., т.е. в срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Спазена е разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок, като е посочена възможността вносителят да прегледа документите по преписката. В настоящия случай, митническите органи са уведомили проверяваното лице и му е предоставена възможност да се запознае с цялата административна преписка. Съдът намира за основателно направеното с жалбата възражение за недължимост на установените митнически задължения, поради изтекъл давностен срок. Съгласно чл. 103, § 1 от МКС, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. По правилото на чл. 77, § 2 от МКС, митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. Съгласно чл. 103, § 3, буква „б“ от МКС, срокът, определен в § 1 спира, когато в съответствие с чл. 22, § 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. В случая съобщението по чл.22 §6 от МКС е изготвено и връчено след изтичане на тригодишния срок от датата на подаване на декларацията - 26.06.2019 г., а именно 26.06.2022 г. Съобщението е от 14.11.2022г. Обжалваното решение е издадено на 12.04.2023 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 103, § 1 от МКС. Съдът намира, че митническите органи са приложили неправилно и материалния закон, т. к. необосновано и в противоречие на правилата за остойностяване са приели, че обявената стойност на стоката в износната декларация е митническа стойност, определена по правилата на чл. 74, § 3 от МКС, вр. чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. Съгласно чл.70, § 1 и § 2 МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 МК. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение по дело С-306/04. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви а/ до г/, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. §2 МК, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 МК – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК. Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви а/ до г/ МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г. по дело С-46/16. В случая митническата стойност на процесните стоки не е определена по реда на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, а по общото правило на чл.70 МК, като е прието, че жалбоподателят не е платил за процесната стока сумата, посочена в декларацията за внос - за стока № 1 – 2 713, 00 USD, а съответно 7 271 USD, с каквато стойност е декларирано превозното средство при износ му от САЩ. Информацията относно декларираната от износа стойност на процесния автомобил е получена по линия на сътрудничеството между митническите администрации на Република България и САЩ, съгласно Спогодбата между правителствата на двете държави, утвърдена с РМС № 754/15.11.2022г. издадена от Министерството на финансите, ДВ, бр.45/27.05.2004г., в сила от 01.04.2004г. Процедурата е задействана по предвидения в чл.13 от Спогодбата ред и в обхвата на предвиденото по чл.3, т.1 и чл.5 от нея. Съгласно отговор на американските власти рег. № 32-177817/01.06.2022г., от страна на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е предоставена единствено електронна информация за износ /ЕЕІ/ ITN: •••• XTN: •••••• и пояснения по съдържанието й. Не са представени фактури или други документи, от които да се установява декларираната в износната декларация стойност и от какво конкретно е формирана. Безспорно представената от Департамент за вътрешна сигурност на САЩ информация в EEI може да се отнесе към процесната стока предвид съвпадението на данните за изпращач, идентификационни данни и рег. талон на автомобила, но посочената в износните декларации стойност не обвързва българските митнически власти. Отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е съставен от длъжностно лице в рамките и за целите на процедурата по сътрудничество по Спогодбата, поради което е официален документ, но същият по арг. от чл.179, ал.1 ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията пред Департамента и за извършените от него и пред него действия. Същият има удостоверителна сила единствено относно характера на ЕЕI – че е американският еквивалент на декларация за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в декларацията. Относно декларираната при износа стойност отговорът няма обвързваща материална доказателствена сила. В него не е извършено удостоверяване, че посочената в износната декларация стойност е определена на базата на оригинални фактури и представлява действително платената и подлежаща на плащане цена за процесните автомобили. Липсват данни да е извършвана проверка на износителя и на представените от него документи при оформяне на износа за Република България, в т.ч. на документите, с които е извършена продажбата на автомобила и на извършените в тези връзка плащания. Липсва и удостоверяване от страна на митническите власти на САЩ на изявление на продавача, че при продажбата е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за внос, както и че представените при вноса документи за продажба са неистински. Износната декларация също не е официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност. В митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни- решение по дело С-138/10. Митническата декларация представлява, видно и от член 5, точка 12 МК, актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, а поради естеството си на едностранен акт тази декларация не представлява „решение“ по смисъла на член 5, точка 39 МК. Следователно стойността на стоката, декларирана при износа, не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили. Правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МК не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Нито от страна на американските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл.48 МК. Дори и декларираната при износа стойност да е документално обоснована с договори или фактури, се касае за частни документи без обвързваща доказателствената сила и в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя, е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.70, § 1 МК. Съмнения, че посочените в износната декларация стойности на автомобилите са договорените и заплатени/подлежащи на плащане цени от А. Т. възникват и от обстоятелството, че в кл.4а от EEI „ДС ВАРНА АУТО“ ООД е посочено като краен получател на стоката, а в ••••••••• същото дружество е посочено като междинен получател. В този смисъл не е ясно дали посочените в износната декларация стойности са последните договорни стойности или представляват цени за продажба, предхождаща продажбата, за която е подадена митническата декларация за внос и въз основа на която по арг. от Решение на СЕС от 28.02.2008г. по дело [Наименование], С-263/06, е недопустимо да се определя митническа стойност. Тези обстоятелства не са изследвани от митническите органи нито по линия на международното сътрудничество, нито при проверка на „ДС ВАРНА АУТО“ ООД. С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора и предвид направеното искане, и като взе предвид възражението от насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер [рег. номер]., от които 10лв.- за ДТ [рег. номер].- адвокатско възнаграждение. Съгласно представените списък на разноски и доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер [рег. номер]. Като съобрази Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, допускащо възможност да се определи възнаграждение под минималния, предвиден по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и като взе предвид фактическа и правна сложност на спора, броят на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде присъдено в този размер. Водим от горното, съдът