Решение № 344 от 16.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 392/2025 г.

Апелативен съд16.06.2025 г.докладчик Бистра Николова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 309 от 27.02.2025г., постановено по т.дело № 37/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение VI-10 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ отказ № 20220928182743 от 11.12.2024г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, постановен по заявление по образец Г 1 с вх. № 20220928182743 от 28.09.2022г., с който е отказано обявяването в по партидата на „Софи - Р“ ЕООД, ЕИК 130998805, на годишния финансов отчет на дружеството за 2021г. УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото със заявление с вх.№ 20220928182743 от 28.09.2022г., обявяване на ГФО за 2021г. по партидата на „Софи - Р“ ЕООД, ЕИК 130998805. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕПИС от решение да се изпрати на Агенция по вписванията.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.274-279 ГПК.Образувано е по въззивна жалба, депозирана от срещу решение рег.№ 309 от 27.02.2025г., постановено по т.дело № 37/2025 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение VI-10 състав, с което е оставена без уважение подадената от него жалба вх. № 1680/08.01.2025г. срещу отказ № 20220928182743 от 11.12.2024г. на длъжностното лице към Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх.№ 20220928182743 от 28.09.2022г., с който е отказано обявяването в ТРРЮЛНЦ на ГФО на дружеството за 2021г. В жалбата пред САС са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност изводите на първоинстанционния съд, че указанията на длъжностното лице по регистрацията, изискващи управителят на дружеството да бъде индивидуализиран с ЕГН в приложените към заявлението документи - декларацията по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и адвокатското пълномощно по чл. 15, ал. 1, т. 4, тъй като в ЗТРРЮЛНЦ са правилни, с доводи, че законът не предвижда изрично подобно изискване. Излага съображения за необоснованост на мотивите на съда относно публичния достъп до базата данни на регистъра, част от който са процесните декларации, като се излагат подробни съображения, че изискването за наличие на ЕГН като идентифициращ белег е в нарушение на националната законова уредба на защитата на личните данни, съобразена с основните принципа за минимализиране на данните, регламентиран в чл.5, пар.1, буква В на Регламент (ЕС) 2016/678. Моли съда да отмени обжалваното решение, обжалвания отказ и да задължи длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото обявяване. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Заявление с образец Г3 с вх. №20220928182743/28.09.2024г., е депозирано в Търговския регистър от адвокат Д. Р., в качеството й на заявител с изрични пълномощно по смисъла на чл.15, ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ, за обявяване по партидата на дружеството на ГФО за 2021 г. Към заявлението са приложени изискуемите по закон документи: Декларация по образец по чл.62а, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър, подписана от управителя на СОФИ-Р ЕООД ЕИК 130998805; пълномощно от В. Д. Р., в качеството му на управител на дружеството, от което е видно, че е налице валидно учредена представителна власт в полза на адв. Д. Р., идентифицирана с личен адвокатски номер, номер БУЛСТАТ и съдебен адрес, за процесуално представителство на дружеството пред Агенцията във връзка с подаване на заявления и необходими документи за обявяване на ГФО за 2021, в качеството й на заявител съгласно чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, с която В. Р., в качеството си на управител на „Софи – Р“ ЕООД, ЕИК 130998805 е декларирал верността и истинността на заявените от адв. Д. Р. обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, като е посочено, че лицето се счита за уведомено за наказателната отговорност, която носи по чл.313 от НК, за деклариране на неверни данни. На основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е дало указания до заявителя за представяне в установения от закона срок на пълномощно по чл. 15, ал. 1, т. 4, както и декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, в които да е налице индивидуализация на законния представител съгласно чл. 11 от ЗГР, чрез посочване на единния граждански номер на същия. Указанията са оповестени по електронната партида на търговеца на 07.12.2024г., и са изпратени на посочената електронна поща, поради което се счита, че е налице надлежно уведомяване на същия в дена на оповестяване на указанията. Същите не са изпълнени от заявителя в законоустановения тридневен срок по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което на 11.12.2024 г. е постановен обжалвания отказ. За до потвърди постановения отказ, първоинстанционният съд е приел, единният граждански номер, като идентифициращ признак на всяко физическо лице, следва да бъде посочван във всички документи, адресирани до Търговския регистър, предвид необходимостта от надлежно извършване на дължимата от длъжностното лице по регистрацията проверка по чл.21, т.3 от ЗТРРЮЛНЦ досежно надлежната процесуална легитимация на управителя на дружеството, определяща качеството му на заявител в регистърното производство, имащ право да предоставя упражняването на тези права по пълномощие на адвоката, съгласно чл.15, ал.1, т.4 ТРРЮЛНЦ. Настоящата инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд относно обема от лични данни, които юридическото лице - заявител е задължено съобразно закона да представи при подаване на заявление по Образец Г 1 до Търговския регистър. Оправомощено лице по смисъла на чл.21, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ е лицето, което има качеството заявител, като кръгът от лица, на които законът изрично предоставя това качество е изрично и изчерпателно посочен в разпоредбата на чл.15 от закона. В настоящият случай процесното заявление е подадено от лице, имащо качеството на заявител съобразно разпоредбата на чл. 15, ал.1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.2, изр. последно от Закона за адвокатурата, личният номер на адвоката от единния адвокатски регистър е постоянен и се вписва в адвокатската карта, в договора с клиента и в адвокатското пълномощно. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.148, ал.2 ЗА във връзка с ал. 4 обосновава извода, че изискуемите от ЗА лични данни, необходими за персоналната идентификацията на упълномощения адвокат, са трите имена и личният адвокатски номер. Тези данни са посочени в пълномощното към заявлението, което води до незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд и на длъжностното лице по регистрацията досежно надлежната легитимацията на упълномощения адвокат, което обосновава незаконосъобразност и на постановения отказ. изискването за предоставяне на ЕГН на лицето В. Д. Р., за удостоверяване на персоналната идентификация на същото, в качеството му на управител, правоимащ по закон да волеизявява от името на дружеството-упълномощител, настоящия състав намира следното: с оглед обхвата на регистърната проверка, длъжностното лице по регистрацията следва да установи дали подаденото заявление изхожда от оправомощено лице. В конкретния случай следва да се направи преценка дали дружеството - упълномощител, по чиято партида следва да бъде извършено заявеното обявяване, е надлежно индивидуализирано чрез изискуемите по закон данни – наименование и ЕИК, както дали лицето, индивидуализирано с три имена и адрес в представената декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и управителят на дружеството са едно и също лице. Посочените в представените към заявлението пълномощно и декларация данни - три имена и постоянен адрес на физическото лице В. Д. Р. са напълно достатъчни за извършване на формалната проверка за идентичност на лицата в национална база данни „Население“, като единствено в хипотезата на констатирано несъответствие с данните по предоставените документи, длъжностното лице по регистрацията следва да изисква допълнителни данни. Съгласно нормата на чл. 11 от Закона за гражданската регистрация единният граждански номер е от категорията лични данни, предоставянето на които може да бъде изисквано само когато е изрично предвидено в закон, а ЗТРРЮЛНЦ не предвижда подобно изкисване. Разпоредбата на чл.13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ установява необорима презумпция за наличие на съгласие от страна на заявителите, предоставили в заявлението или в приложените към него документи лични данни, в по-голям от изискуемия по закон обем, но това предоставяне е извършено доброволно, като нормата не предвижда задължение на заявителите за предоставяне на лични данни в по-голям обем от изискуемия. По изложените съображения, настоящата инстанция намира обжалваното решение и потвърдения с него отказ за незаконосъобразни, поради което същите следва да бъдат отменени, като на Агенцията по вписванията следва да бъде указано да извърши исканото със заявление вх. №20220928182743/28.09.2024г. обявяване на ГФО за 2021г. по партидата на дружеството- заявител. Водим от гореизложеното, съдът,

Цитирани разпоредби

20