Решение № 5597 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 2011/2025 г.

Производството е образувано по жалба на „Алма-Ем“ ООД, със седалище и адрес на управление: Благоевград, [улица], представлявано от М. Р. Т., М. Д. Т. и Р. Г. Т., депозирана чрез адв.Ю. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000124006261-091-001/22.04.2025 г., издаден съвместно от екип ревизори – Й. Н. И. – началник на сектор при ТД на НАП-[населено място] (възложител на ревизията), и Т. Д. И. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място] (ръководител на ревизията), изменен с Решение № 998/12.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта за установения за данъчен период м.05.2019 г. резултат по ЗДДС за внасяне в размер на 78 862, 79 лв., като последният е намален на 23 677, 28 лв., ведно с начислени лихви за забава, като производството е по реда на чл.156-чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

В жалбата се излагат съображения, че обжалваният ревизионен акт е издаден в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.Твърди се, че при несвързаност на лицата при бартерна сделка, каквато в разглеждания случай по същество е била налице, изискуемостта на ДДС възниква към момента на учреденото право на строеж, а не както органите по приходите приемат – от датата на въвеждане на сградата в експлоатация.По същество се иска от съда постановяването на съдебно решение, с което атакуваният РА да бъде отменен.В съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява, но в депозирано чрез процесуален представител писмено становище се поддържа депозираната жалба за процесуалната и материалната незаконосъобразност на РА(л.1097).Претендират разноски по представен списък по чл.80 от ГПК(л.1098).

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в представено писмено становище от 03.12.2025 г., оспорва жалбата като неоснователна.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

„Алма-Ем“ ООД, със седалище и адрес на управление: Благоевград, [улица], осъществява търговска дейност чрез инвестиране в строителство, продажба на недвижими имоти и предоставяне на строителни услуги.През ревизирания период - м.05.2019 г., Алма-Ем“ ООД е завършило строителството на сграда със смесено предназначение, изградена в ПИ с идентификатор № 04279.616.10 по КК на Благовеград, с административен адрес на сградата: Благоевград, [улица].Дружеството е регистрирано по ДДС на 17.05.1995 г. На „Алма Ем“ ООД е извършена предходна ревизия за данъчен период м.05.2019 г., приключена с PA № Р-22000123007759-091-001/01.07.2024 г., който по жалба на ревизираното лице(РЛ) е обявен за нищожен с Решение № 1529/25.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[населено място] (ДД ОДОП)-[населено място] при ЦУ на НАП(л.1076).Процесната ревизия е възложена за задължения за ДДС за същия период - м.05.2019 г. На 27.05.2016 г. с нотариален акт (НА) № 3, том II, peг. № 4381, н.д.№ 149/2016 г. Х. А. М. и Д. А. М., в качеството си на съсобственици на ПИ с идентификатор № 04279.616.10 по КК на Благоевград и „Алма Ем“ ООД взаимно си учредяват право на строеж за изграждане в ПИ на прехвърлителите на сграда със смесено предназначение, със застроена площ 153.50 кв.м. и РЗП 1374.40 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от 23.11.2012 г. на Главния архитект на Община-Благоевград(л.358).В полза на „Алма Ем“ ООД е учредено правото на строеж на цялата сграда, с изключение на обектите, за които е запазено правото на строеж на съсобствениците, посочени в РД(л.32).

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000124006261-020-001/28.11.2024 г. за задължения по ЗДДС за данъчен период м.05.2019 г.(л.14), изменена със Заповед за изменение на ЗВР(ЗИЗВР) с № Р-22000124006261-020-002/06.02.2025 г., относно срока за извършване на ревизията (л.17).Всички заповеди са издадени от Й. Н. И. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-[населено място], и са връчени по електронен път – за възлагането на ревизията на 09.12.2024 г., а за изменение на ЗВР – на 12.02.2025 г.(л.14-19).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22000124006261-092-001/21.03.2025 г., връчен на дружеството на 26.03.2025 г. (л.29-37), срещу който по реда и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е подавано писмено възражение.В хода на производството са предприети редица процесуални действия – приобщавани са доказателства от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, с акт е възложено извършването на оценителна експертиза за определяне на пазарни цени на конкретни обекти от построената от РЛ сграда, с които съсобствениците на ПИ са били обезщетени(л.1074).

Въз основа на РД е издаден РА № Р-22000124006261-091-001/22.04.2025 г., издаден съвместно от екип ревизори – Й. Н. И.-началник на сектор при ТД на НАП-[населено място](възложител на ревизията), и Т. Д. И.-главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място](ръководител на ревизията), с който са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 80 437, 43 лв. и начислена лихва в размер на 53 423, 69 лв.(л.20).

През ревизирания период е установено, че в периода от 2016 г. до 07.05.2019 г., оспорващото дружество е реализирало строителство на жилищна сграда със смесено предназначение в ПИ с идентификатор № 04279.616.10 по КК на Благоевград, въз основа на сключен с Х. А. М. и Д. А. М. договор за суперфиция в нотариална форма - НА № 3, том II, peг. № 4381, н.д.№ 149/27.05.2016 г.Срещу полученото право на строеж „Алма Ем“ ООД се задължавало да построи цялата сграда до етап „Разрешение за ползване“ и да предостави на прехвърлителите като обезщетение описаните обекти в завършен вид.Обезщетението за Х. М., възлизащо в площ, е 298.89 кв.м., а за Д. М. - в площ от 219.74 кв.м.Общият размер на обезщетението в площ е възлизало на 518.63 кв. м.За сградата е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-553/07.05.2019 г.(л.357).

Установено е от органите по приходите, че до реализирането на строителството РЛ издало на Х. А. М. и Д. А. М. 5 бр. фактури и 2 бр. кредитни известия с данъчна основа(ДО) в общ размер на 51 404, 18 лв. и начислен ДДС в общ размер на 10 280, 83 лв., както следва:

1.фактура № 1000000265/30.09.2016 г., издадена на Х. М. с предмет „обезщетение от суперфиция“, с ДО 17 800 лв. и начислен ДДС 3560 лв., 2.фактура № 1000000266/30.09.2016 г., издадена на Д. М. с предмет „обезщетение от суперфиция“, с ДО 11 000 лв. и начислен ДДС 2200 лв., 3.фактура № 1000000273/30.12.2016 г., издадена на Д. М. с предмет „обезщетение от суперфиция“, с ДО 8476, 57 лв. и начислен ДДС 1695, 31 лв., 4.фактура № 1000000275/31.01.2017 г., издадена на Х. М. с предмет „обезщетение от суперфиция“, с данъчна основа(ДО) 8692, 71 лв. и начислен ДДС 1738, 54 лв. и 5.фактура № 1000000276/31.01.2017 г., издадена на Д. М. с предмет „обезщетение от суперфиция“, с ДО 5215, 63 лв. и начислен ДДС 1043, 13 лв., 6.кредитно известие № 1000000279/28.02.2017 г., издадено на Х. М. с предмет „обезщетение от суперфициястор“, с данъчна основа(ДО) -8692, 71 лв. и начислен ДДС -1738, 54 лв. и 6.кредитно известие № 10000000280/28.02.2017 г., издадено на Д. М. с предмет „обезщетение от суперфициястор“, с ДО -5215, 63 лв. и начислен ДДС -1043, 13 лв.

Към 07.05.2019 г. – датата, на която за сградата е издадено разрешение за ползване и на която се приема, че е завършена и приета в експлоатация, себестойността на изградената сграда, записана в счетоводните документи на РЛ като сграда „М.“, е възлизала на 455 550, 81 лв., или 317, 42 лв. за 1 кв.м.Органите по приходите констатирали, че за разликата между окончателната цената на строителната услуга и фактурираното авансово плащане, „Алма Ем“ ООД не е издало други данъчни документи и не е начислило дължимото ДДС.

Отделно органите по приходите са приели, че формираната себестойност на строителната услуга по данни от счетоводните регистри на РЛ е на цени доста под пазарните нива (317, 42 лв. за 1 кв.м.).За определяне на действителната цена на един квадратен метър застроена площ, с която са обезщетени съсобствениците на ПИ, на основание чл.63 от ДОПК, ревизиращите възложили на лицензиран оценител извършването на експертна оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти(л.1074).От доклада на оценителя се установява, че средната цена на 1 кв.м. площ на всеки вид обект от сграда „М.“, без ДДС, установена по метода на пазарните аналози и метода на разходите, са както следва(л.1054-гърба):

• за апартаменти - 797, 77 лв., - за склад - 638, 22 лв., - за магазин - 925, 41 лв., - за офиси - 1029, 12 лв. и - за мазета - 239, 33 лв.

На тази база, съобразно квадратурата на всеки един от обектите, органите по приходите изчислили, че цената на имотите, с които са обезщетени двамата съсобственици на ПИ – Х. М. и Д. М., възлиза на 453 591, 29 лв. без ДДС.Подробни данни в тази връзка са представени в табличен вид на стр. 9 в РД(л.33 от делото).

Предвид установеното и съобразявайки, че до момента на издаване на РА от РЛ е бил начислен ДДС само върху данъчна основа от 51 404, 18 лв., на основание чл.86, ал.1, във връзка с чл.25, ал.2, вр. с чл.26, ал.7 и във вр.с чл.130 от ЗДДС, при ревизията е определено, че, „Алма Ем“ ООД дължи данък върху разликата от 402 187, 11 лв., като същият възлиза на 80 437, 43 лв.

Ревизионният акт е връчен на РЛ на 28.04.2025 г., видно от удостоверението за връчване по електронен път(л.23).Същият е обжалван по реда на чл.152 и сл.от ДОПК – с жалба, регистрирана с вх. № Ж-22-443/12.05.2025 г. по регистъра на ТД на НАП, относно установения резултат по ДДС(л.39).

Директорът на дирекция ОДОП-[населено място] при ЦУ на НАП се е произнесъл по жалбата с Решение № 998/12.08.2025 г., с което на основание чл.155, ал.1 и ал.2 от ДОПК е изменил РА за установения за данъчен период м.05.2019 г.резултат по ЗДДС за внасяне.

За да намали размера на данъка, административният орган е съобразил, че себестойността на цялата сграда в счетоводните регистри на РЛ към 07.05.2019 г. – датата на издаване на разрешение за ползване, възлиза на 455 550, 81 лв., която при определянето на данъчната основа от органите по приходите била неправилно пренебрегната за сметка на пазарната стойност на предоставената от РЛ строителна услуга, установена чрез експертна оценка.Изложил е съображения, че доколкото процесната сделка не е между свързани лица, данъчната основа на доставката на строителната услуга към прехвърлителите следва да се определи съобразно себестойността на предоставената услуга и едва при невъзможност това да стане – по пазарната оценка.И доколкото в случая ревизиращите не са изложили мотиви, от които да е видно защо е пристъпено към определяне на данъчна основа по пазарна оценка, а не по себестойност, е извел извод, че предложеният размер на ДДС е в противоречие на материалния закон.Директорът на дирекция ОДОП-[населено място] е счел, че за данъчната основа следва да се вземе предвид цената на 1 кв.м. строителна услуга по построяване на сграда „М.“, която приел че е в размер на 331, 45 лв., определена като отношение между сумата от 455 550, 81 лв.(себестойността на изградената сграда, записана в счетоводните документи на РЛ като дебитен оборот по счетоводна сметка 303/2“Продукция за обект „М.“) и 1 374, 40 кв.м. – разгънатата застроена площ на сградата (455 550, 81 лв.: 1 375, 40 ) кв.м. = 331, 45 лв.), като органът е коригирал допусната от ревизиращите лица фактическа грешка в изписването от тях на РЗП на сградата, приемайки че тя е 1 374, 40 кв.м., а не посочената в РА 1 435, 18 кв.м., както и коригирал неточности при изписване на квадратурата на самостоятелните обекти, предоставени на прехвърлителите, посочени в табличен вид в РД на л.33 по делото, като приел, че прехвърлителите са получили обекти с обща площ от 536, 02 кв.м.Установена е себестойността на даденото от страна на РЛ обезщетение на Х. и Д. М. под формата на завършени апартаменти, магазин, склад, офиси, мазета и паркомясто в размер на 177 663, 82 лв.(536, 02 кв.м. х 331, 45 лв).По този начин административният орган, съобразявайки и издадените 5 бр. фактури и 2 бр. кредитни известия към Х. и Д. М., с обща ДО в размер на 51 404, 18 лв., определил подлежаща на облагане разликата в ДО в размер на 126 259, 64 лв., въз основа на която и начислил ДДС за довнасяне в размер на 25 251, 92 лв.Така със своето решение органът е изменил РА за установения за данъчен период м.05.2019 г. резултат по ЗДДС за внасяне, като го е намалил на 23 677, 28 лв., приспадайки внесения размер на ДДС, ведно с начислени лихви за забава(л.6).Пред органа е направено възражение за погасени по давност вземания, което е разгледано, обсъдено и отхвърлено като неоснователно.Това решение е връчено лично на РЛ по електронен път на 13.08.2025 г.(л.12), а жалбата до съда е подадена на 15.08.2025 г., поради което съдът приема, че е в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на ревизионната преписка.Тя е и безспорна между страните.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу РА в изменената от Директора на Дирекция ОДОП част, от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол.Решението е издадено от Директора на Дирекция ОДОП-София и в рамките на преклузивния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и в рамките на териториалната му компетентност.Жалбата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Оспореният ревизионен акт е валиден, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизионно производство, възложено от оправомощен за това орган по приходите, при спазване на съответните процедурни правила.Ревизионният акт, видно от материалите по административната преписка(л.54), е подписан с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ.Електронният подпис е приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ.Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение.От представените по делото удостоверения е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на притежаваните от тях удостоверения за електронен подпис(л.6).В тази връзка се установява, че оспореният РА е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода на действие на удостоверението.Процедурата по издаване на РА е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и съдът не намира при провеждането й да са извършени процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на РА.С последния са определени допълнителни задължения по ЗДДС и лихви за забава за периода на лицето, на което е възложена ревизията.Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад(РД).Освен това, изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в РД, който е неразделна част от РА (чл.120, ал.2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия РА.На задълженото лице е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения.В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на оспорващото дружество обстоятелства.Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА, и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение.Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство по издаване и оспорване по административен ред на процесния ревизионен акт.

По материалната законосъобразност съдът излага следното:

Между страните липсва спор по изложените фактически обстоятелства, като спорът се свежда до това от кой моментът е изискуем ДДС по сключения договор за суперфиция.Органите по приходите приемат, че това е датата на реализиране на правото на строеж, като приемат, че това е 07.05.2019 г., когато е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-553(л.357).Оспорващото дружество счита, че изискуемостта на ДДС възниква към момента на учреденото право на строеж – датата на сключване на договора.

Установява се от преписката, че на 27.05.2016 г. с НА № 3, том II, peг. № 4381, н.д.№ 149/2016 г. Х. А. М. и Д. А. М. – в качеството си на съсобственици на ПИ с идентификатор № 04279.616.10 по КК на Благоевград, и „Алма Ем“ ООД взаимно си учредяват право на строеж за изграждане в ПИ на прехвърлителите на сграда със смесено предназначение, със застроена площ 153.50 кв.м. и РЗП 1374.40 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от 23.11.2012 г. на Главния архитект на Община-Благоевград(л.358).В полза на „Алма Ем“ ООД е учредено правото на строеж на цялата сграда, с изключение на обектите, за които е запазено правото на строеж на съсобствениците, подробно посочени в договора са суперфиция, на обща площ от 536, 02 кв.м.При тези данни следва да се приеме, че е налице бартерна сделка – учредено право на строеж срещу строителна услуга – чл.130, ал.1 от ЗДДС, при която се извършват две насрещни доставки на услуги – чл.130, ал.2 от ЗДДС, всеки един от доставчиците е продавач на това, което дава, и купувач на това, което получава.Ревизираното лице е издало 5 бр. фактури и 2 бр. кредитни известия за авансово плащане и е начислило ДДС в общ размер на 10 280, 83 лв.

Съдът приема, че доставката на СМР от дружеството към собствениците е осъществена при въвеждането на сградата в експлоатация – 07.05.2019 г., и тогава „Алма Ем“ ООД, противно на твърдяното в жалбата, е следвало да доначисли ДДС.Това доначисляване е направено с процесния ревизионен акт, като задължението е определено на 80 437, 43 лв.С решението на органа по чл.152 ДОПК е намален размерът на задължението, като подробно е описан методът на формиране на данъчната основа.Данъчната основа следва да се формира, като от общата стойност на СМР за обезщетените собственици в размер на 177 663.82 лв. се приспадне първоначално фактурираната на обезщетените собственици сума от 51 404, 18 лв. и върху разликата от 126 259, 64 лв. се определи дължимото ДДС.Това не е сторено от дружеството към датата на настъпване на данъчното събитие.Себестойността на имотите правилно е определена по счетоводни данни от ревизираното лице, където себестойността на цялата сграда към 07.05.2019 г. – датата на издаване на разрешение за ползване, е била записана в размер на 455 550, 81 лв.Директорът на дирекция ОДОП-[населено място], като е коригирал определения данък добавена стойност за данъчен период м.05.2019 г. на 23 677, 28 лв., ведно със съответните лихви за забава, след приспадане на авансово внесения такъв, е съобразил изцяло материалния закон.В този смисъл е Решение № 12311/01.12.2025 г. на ВАС по адм.д.№ 6594/25.

В жалбата си оспорващото дружество излага довод, че при несвързаност на бартерната сделка, изискуемостта на ДДС възниква към момента на въвеждането на сключване на договора за суперфиция, като се позовава на практика на ВАС по адм.д.№ 5/20 и на адм.д.№ 57/23.Съдът, обаче не споделя този довод.Вярно е, че в случая се касае за сключена между несвързани лица бартерна сделка, каквато по съществото представлява подписаният между оспорващото дружество и двете физически лица договор за суперфиция от 27.05.2016 г.При сключване на договора между страните е уговорена цена и тя е в рамките на данъчната оценка – 240 303 лв., а видно от счетоводните записвания при РЛ реализираните СМР по изграждането на сградата надхвърля тази цена – 455 550, 81 лв.(себестойността на изградената сграда е записана в счетоводните документи на РЛ като дебитен оборот по счетоводна сметка 303/2“Продукция за обект „М.“).В цитираната от оспорващото лице практика на ВАС се установява, че цената между договора за суперфиция и себестойността на СМР е била напълно идентична.Затова настоящият състав приема, че цитираната от оспорващото лице практика е неотносима към разглеждания случай и не следва да се съобразява.Извършената корекция с ревизионния акт по ЗДДС за м.05.2019 г. не противоречи на обстоятелството, че при съставянето на нотариалният акт на 27.05.2016 г. са били налице всички релевантни елементи на бъдещата услуга, съгласно тълкуването в решение от 19.12.2012 г. по дело C-549/11 на СЕС.Според чл.25, ал.7 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането(за размера на плащането).Към момента на данъчното събитие размерът на плащането не е бил вписан в нотариалния акт в реалния размер.

В жалбата си пред Директора на дирекция ОДОП по реда на чл.152 и сл. от ДОПК оспорващото дружество е направило възражение за погасени по давност установените в РА задължения по ЗДДС (л.39), което органът е обсъдил и е отхвърлил като неоснователно.В жалбата си до Административен съд-Благоевград „Алма Ем“ ООД не прави такова възражение, като по същество излага доводи единствено за незаконосъобразност на РА.Правото на жалба се упражнява по решение на неговия притежател – той решава отмяната на кой административен акт да бъде поискана от съда, поради което началото на съдебния процес е диспозитивно.По силата на това начало, което е валидно и в настоящото производство, съдът дава защита само за това, което е поискано – в случая жалбата е насочена срещу РА за установен резултат по ДДС за данъчен период м.05.2019 г., като оспорващото дружество не прави възражение за погасени задължения по давност, от което следва, че съдът дължи произнасяне само и единствено по отношение на твърдяната незаконосъобразност, без да обсъжда въпроса за давността.Дори и да се приеме, че такова възражение се поддържа, то съдът намира последното за неоснователно.Органът по чл. 152 от ДОПК с убедителни мотиви в Решение № 998/12.08.2025 г. е посочил защо задълженията на жалбоподателя по ЗДДС, установени с процесния РА, не са погасени по давност.Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия състав, поради което съдът не намира за нужно да ги преповтаря.

Изложеното показва, че обжалваният РА е валиден, издаден при спазване на установената от закона процедура и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски.С оглед изхода на делото, оспорващият следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, но при съобразяване на решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.С последното по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл.101, §1 ДФЕС, във вр.с чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда.Следователно същите подлежат на преценка от съда, с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

С оглед характера и обема на осъществената правна помощ и при съобразяване Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., като се има предвид че делото не се характеризира с особена фактическата и правна сложност, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1, вр.с чл.161, ал.1, изр.2-ро от ДОПК, Административен съд – Благоевград