Решение № 1048 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Т.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от• П. Т., чрез адв.В.Ч. против АПВ № 04000624196875-004-001/03.12.2024г, издаден от В. П. Ф- – •• по приходите при ТД на НАП В.Търново, офис Враца, потвърден с Решение № 26/21.02.2025г., издадено от Б. Н. – •на Дирекция ОДОП-Велико Търново. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Ж албоподателят твърди, че на 15.04.2022г. е извършил плащане по реда на чл.180, ал.1, т.2 ДОПК, покриващо общия размер на непогасените по давност публичните задължения на ЕТ „Т. Т.“ /в несъстоятелност/, на стойност 122 200.16 лв. с намерението да погаси цялото задължение и да се суброгира в правата на НАП в производството по несъстоятелност. Приходната администрация обаче не използвала внесената от третото лице сума за посочената цел, а я задържала по данъчно-осигурителната сметка на длъжника ЕТ „Т Т.“ /н./, по която задълженията му в период повече от 2 години не само не са погасени с внесената сума, а са се увеличили с ново вписване на отписаните по давност задължения. Жалбоподателят поддържа, че при това положение за него е отпаднал интереса да погаси чуждите публични задължения и е подал на 04.11.2024г. искане за възстановяване на внесената сума, която процедура по възстановяване е приключва с издаването на АПВ № П- 04000624196875-004-001/03.12.2024г., с което възстановяването на платеното от третото лице е отказано. Жалбоподателят счита, че неправилно администрацията е приравнила третото лице на длъжника като е приела, че внасянето на сумата е доброволно и, че волята на платеца не подлежи на промяна. Поддържа довод, че органът по приходите необосновано е отказал да възстанови внесената от третото лице сума в размер на 122 200.16 лв., ведно със законната лихва, която според него се явява недължимо внесена и подлежи на възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Искането е за отмяна на оспорения АПВ. В с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник адв.Ч., който моли за уважаването й. Ответникът по жалбата – Директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, чрез процесуалните си представители К.Т. –ст.юрисконсулт и В.В. – ••, в съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, по подробно развити в представената писмена защита доводи и съображения. Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл.168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа страна: От жалбоподателя „Т.Т.“ ЕООД с ЕИК ••••••, чрез адв.В.Ч., е подадено в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца Искане за прихващане или възстановяване с вх.№ИТ-00- 1501/04.11.2024г., на внесена от дружеството сума в размер на 122200.16 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2022г. до окончателното й погасяване /л.27 от делото/. Съгласно изложеното в искането, посочената сума е преведена по сметка на НАП с платежно нареждане от 15.04.2022г. с основание: „Погасяване на задължения на ЕТ „Т.Т.“ ЕИК ••••••, чл.180 от ДОПК“ /л.28 от делото/. Твърди се в искането, че наредителят е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „Т. Т.“ /н./, ЕИК ••••••• по т.д. № 101/2017г. на ОС-Враца и има интерес да плати публичните задължения на длъжника, за да встъпи в правата на публичния взискател, съгласно разпоредбата на чл.180, ал.1, т.2 ДОПК. Искателят е посочил също, че преведената от него сума е определена като дължима към 15.04.2022г. от ЕТ „Т. Т.“ /н./ и покрива всички публични задължения като главници и лихви за забава, но не е отнесена за погасяване на задълженията на длъжника, на който не е издадено удостоверение за встъпване в правата на НАП, както и съдът по несъстоятелността не е уведомен за погасяването им. Искането за възстановяване е обосновано с довода, че след като внесената сума не се усвоява за погасяване на задълженията на несъстоятелния длъжник, то платеното от третото лице подлежи на възстановяване, а задържането му от НАП е без основание. Към искането е приложено изрично пълномощно от 05.07.2024г. /л.82/, с което адв.Ч. е упълномощен да представлява „Т.Т.“ ЕООД в процедура по чл.129 от ДОПК за възстановяване на неусвоена сума, платена на 15.04.2022 по банков път на осн. чл.180 ДОПК в размер на 122200.16 лв., да осъществява цялата кореспонденция с органа по приходите в процедурата по чл.129 ДОПК, да обжалва откази на администрацията в тази процедура по административен и/или съдебен ред и да осъществява процесуално представителство пред органите на съдебната власт във връзка с предоставените му с това пълномощно правомощия. Във връзка с подаденото искане и след проверка, възложена с Резолюция № П-04000624196875-0РП-001/15.11.2024г. на началник сектор при ТД на НАП Велико Търново /л.20/, е издаден Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-04000624196875-004-001/03.12.2024г./л.21/, с който е отказано възстановяване на исканата сума. С жалба от 13.12.2024г. до Директора на Дирекция ОДОП, жалбоподателят, чрез адв.Ч., е обжалвал мълчалив отказ за издаване на АПВ по подаденото от него Искане за прихващане или възстановяване. По тази жалба с решение №26/21.02.2025г. на Директора на Д ОДОП Велико Търново е потвърден издадения изричен писмен АПВ. За да постанови потвърждаване на издадения АПВ административният орган е приел, че е извършено доброволно изпълнение на публично задължение, по волята на платеца, независимо от това дали е длъжник или трето лице. С Разпореждане изх. №С240006-125-0439437/20.12.2024г. по изп.дело № 6110000579/2011г. /л.86/, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Враца е разпределена сумата, платена от дружеството жалбоподател за погасяване на публични задължения на ЕТ „Т. Т.“ /в несъстоятелност/. Срещу това разпореждане е подадена от „Т.Т.“ ЕООД жалба вх.№ 94-Т-1/13.01.2025г. на ТД на НАП, офис Враца, която с Решение № 8/23.01.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново /л.27/ е оставена без разглеждане. С жалба вх.№ Ж-04-12/05.02.2025г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, подадена от „Т.Т.“ ЕООД, е оспорено Решение № 8/23.01.2025г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново. Образувано е по същата адм.дело № 81/2025г. на АС Враца. Делото е висящо и е спряно до приключване на адм.дело № 137/2025г. на АС Враца с влязъл в сила съдебен акт. Във връзка с извършената проверка по искането за възстановяване в информационните системи на НАП е установено, че цитираната в искането сума в размер на 122200, 16 лв. е отразена като неразпределена сума в ИС СЪБИРАНЕ по сметката на Т. М. Т. с ЕГН •••••••••• в качеството му на собственик на ЕТ Т.Т. с ЕИК •••••••• /в несъстоятелност/-стр. 2 от АПВ. В хода на производството по принудително изпълнение по ИД № 611 0000579/201 1г. са издадени разпореждания С200006-035-0145752/10.01.2020г. /л.29/ и № С210006-035-0 168034/02.03.2021г./л.30/, с които на основание чл.225, ал.1, т.7, във вр. с чл.173, ал.2 от ДОПК са отписани вземания на НАП, които са предявени и приети в производството по несъстоятелност, съгласно определение № 105/19.02.201 8г. на съда по несъстоятелността, вписване № 20180419145628 в АВп-ТРРЮЛНЦ. С оглед изясняване на относими по делото факти е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна и компетентна, от заключението на която се установява, че общият размер на публичните задължения на ЕТ Т. Т. към 15.04.2022 г. е сумата 122 200.16 лв. Тази сума е разпределена за погасяване на публични задължения на ЕТ Т. Т. /в несъстоятелност/, с разпореждане за разпределение № С24006-125-0439437/20.12.2024 г., както следва: 120970.13 лв. - ДДС по декларация за период м. 08.2009 г. 725.68 лв. - ДОО за период от м. 10.2010 г. до м. 12.2010 г. 365.92 лв. - ЗОВ за период м.10 и м.12.2010 г. 138.43 лв. - УПФ за период м.10.2010 г. Относно размера на публичните задължения на ЕТ „Т.Т.“ към датата на издаване на АПВ — 03.12.2024 г. и с внесената от жалбоподателя сума погасени ли са публични задължения на ЕТ, кои и за кои периоди са отнесени, вещото лице е отговорило, че няма данни - не са генерирани справки и не са издавани актове, от които да се черпи информация за размера на публичните задължения на ЕТ Т. Т. /в несъстоятелност/ към датата на издаване на АПВ - 03.12.2024 г. Уточнява, че с внесената от жалбоподателя сума са погасени публични задължения съгласно разпореждане за разпределение № С24006-125-0439437/20.12.2024 г. Даден е и отговор на въпроса съществува ли промяна в публичните задължения на ЕТ Т. Т. след 15.04.2022 г., на какво се дължи същата и кога е настъпила, като експертът посочва, че на 25.11.2022 г. по данъчно-осигурителната сметка са възстановени предявените и приети в производството по несъстоятелност на ЕТ вземания на НАП по данъчна декларация по ЗДДФЛ вх. № 0600006672/27.04.2010 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. и по справка декларация по ДДС № 06000961586/11.09.2009 г. за ДДС от сделки в страната за данъчен период м.08.2009 г. в размер на общо 122 200.16 лв. Възстановяването е в резултат на деактивиране на некоректно генерирани разпореждания на основание чл. 225, ал.1, т.7, във връзка с чл. 173, ал.2 от ДОПК за отписване по давност на гореописаните вземания. Установява се по делото, че с Разпореждане изх. № С240006-137-0000076/10.01.2024 г. на Гл.публичен изпълнител на ТД на НАП Велико Търново, е отказано отписването по давност на публични задължения на ЕТ „Т. Т.“ /н./, представляван от М.М.-•, за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за финансовата 2009г. по ГДД № 0600006672/27.04.2010г., в размер на главница 3630.91 лв. и съответните лихви, както и задължения за ДДС за данъчен период 01.08.2009г.г.-31.08.2009г. по справка-декларация по ЗДДС № 06000961586/11.09.2009г. в размер на 168557.56 лв. и съответните лихви. Разпореждането е оспорено по административен ред и с Решение №11/25.01.2024г. на директора на ТД на НАП Велико Търново жалбата е оставена без уважение. По реда на съдебното обжалване жалбата на ЕТ „Т.Т.“ /н./, представляван от М.М.-•, срещу последното е отхвърлена с Решение № 949/16.05.2024 г. на АС Враца по АД 133/2024 г. по описа на АС Враца, влязло в законна сила на 16.05.2024 г. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата срещу оспорения АПВ, потвърден с Решение № 26/21.02.2025г. на директор на Дирекция ОДОП Велико Търново е депозирана в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активно процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което правото на жалба е надлежно упражнено и същата като редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал.1 от ДОПК п о реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, какъвто безспорно е процесния обжалван АПВ. По смисъла на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Оспореният акт за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган – главен инспектор по приходите, определен да извърши проверка на „Т.Т.“ ЕООД с Резолюция за извършване на проверка № П-04000624196875-0РП-001/15.11.2024г. на А.Л. Й., на •• сектор при ТД на НАП Велико Търново. Компетентността на последния произтича от Заповед №200/14.03.2023г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново /л.18/. Спазена е предписаната от закона писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават самостоятелно основание за отмяна. По отношение съответствието на оспореният акт с изискванията на материалния закон, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. По смисъла на чл. 129, ал. 4 пр. 1 от ДОПК остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова или друга платежна сметка. Видно от цитираните разпоредби една от хипотезите за прилагане на процедурата за прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК е наличие на "недължимо платени суми". По отношение описаната последователност на фактите, а именно: внесена от третото лице, настоящ жалбоподател сума от 122200.16 лв. за погасяване на публични задължения на обявен в несъстоятелност търговец, с посочено основание за внасяне – чл.180 от ДОПК, отправено искане за възстановяването й от вносителя, поради неусвояване на сумата за погасяване на задълженията на несъстоятелния длъжник, разпределението й с Разпореждане на публичен изпълнител и издаване на АПВ, с който е отказано възстановяването й, между страните не съществува спор. Безспорен е и факта, че ЕТ „Т.Т.“ с ЕИК ••••••• с решение № 125 от 18.12.2017г. по ф.дело № 101/2017 на Окръжен съд Враца на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявен в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността: 17.9.2017г. Спорът по делото е правен и е свързан с отговор на въпроса към 15.04.2022г. - датата на извършеното от жалбоподателя плащане на сумата от 122200.16 лв., с посочено правно основание чл.180 ДОПК, тази сума покривала ли е изцяло размера на публичните задължения на ЕТ „Т.Т.“ /н./, за да изпълни това плащане предназначението си – платеца, трето лице да се суброгира в правата НАП в производството по несъстоятелност, съответно съществува ли право на публичния изпълнител да отмени сам действията си по прекратяване на изпълнително производство за погасени по давност задължения, като „възстанови“ впоследствие същите и прихване цялото плащане, отнасяйки го за погасяване на отписаните към 15.04.2022г. като обхвани от погасителна давност задължения. Дължи се отговор и на друг правен въпрос - допустимо ли е да се прихваща с плащане от трето лице, което не е длъжник на публични задължения, в противоречие с изричната негова воля, обективирана при извършено плащане по чл.180 ДОПК, за задължения, които не са съществували, като отписани по давност към датата на плащането. За да се произнесе по тези спорните въпроси, съдът съобрази следното: Цитираната разпоредба на чл.180 от ДОПК предвижда възможност за изпълнение на публични задължения от трети лица, като урежда и последиците от това изпълнение. По смисъла на същата, лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на ГПК или на този кодекс, когато: 1. изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата, или 2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение, или изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение, или 4. изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното вземане, или 5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство, и е изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя. При тези условия, според ал. 2, изпълнилият задължението встъпва в правата по ал.1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице. Нормата на чл.181, ал.3 предвижда, че ако публичното задължение е изпълнено само частично и публичният взискател и изпълнилият задължението се конкурират в производство по несъстоятелност или изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, техните вземания се удовлетворяват съразмерно. Третото лице в посочените хипотези, ползва и реда на вземането, което е платил в производството по несъстоятелност, както и при реализиране на обезпечението в изпълнително производство срещу длъжника по реда на ГПК или ДОПК, в зависимост от органа, който го реализира. Аргументите на издателя на оспорения АПВ да не възстанови сумата и да не я счита за недължимо платена, са свързани с тълкуването му, че в данъчно-осигурителната сметка на ЕТ "Т. Т.“ платената от третото лице, жалбоподател сума е внесена доброволно и не подлежи на връщане на основание чл.174 ДОПК. Според тази разпоредба не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173. Изложен е и довод, че погасените и отписани задължения с разпореждане на публичен изпълнител, не е следвало да бъдат отписвани, поради това, че разпоредбата на чл.685а от ТЗ е специална спрямо разпоредбите на ДОПК по отношение на института на погасителната давност. В мотивите, изложени в АПВ, стр.5, първи абзац, се посочва, че от приложената „Справка за общите задължения (е-услуга)" е видно, че задълженията на ЕТ „Т.Т." /в несъстоятелност/, към 15.04.2022г. (датата на плащането от третото лице) са в размер на 122200, 16лв., т.е. платената сума съответства на размера на „непогасените" задължения, от което издателят на АПВ прави извод, че третото лице е внесло средствата за погасяване па изискуемите публични задължения на ЕТ „Т. Т." - в несъстоятелност, а не за отписаните по давност. Това установява и изслушаната по делото ССчЕ в отговора на задача №1. Признанието на този факт от издателя на АПФ и потвърждаването му от експертизата, обосновават тезата на жалбоподателя, че извършеното от него на 15.04.2022г. плащане на сумата 122200.16 лв. е погасявало изцяло публичните задължения на несъстоятелния длъжник ЕТ „Т. Т.“. По делото не съществува спор, че от датата на това плащане до подаването на искането за възстановяване – 04.11.2024г., тази сума е била задържана по данъчно-осигурителната сметка на ЕТ-длъжник, без да бъде използвана за погасяване на публичните му задължения, съществуващи към датата на плащането. Безспорно е и, че едва след подаване на искането за възстановяване, посочената сума вече е отнесена за погасяване на други публични задължения, различни от съществуващите към 15.04.2022г., което както посочва ССчЕ е в резултат на възстановяване, поради деактивиране на некоректно генерирани разпореждания за отписване на задължения по чл.225, ал.1, т.7 във вр. с чл.173, ал.2 ДОПК. При така установените факти следва да бъде споделен довода на жалбоподателя, че извършеното от него като трето лице плащане на сумата 122200.16 лева, на посоченото от него правно основание чл.180 ДОПК, предпоставя правен интерес да се суброгира в правата на НАП в производството по несъстоятелност на длъжника ЕТ „Т. Т.“. В този случай в полза на приходната администрация не възниква, нито може законосъобразно да се упражни право на прихващане на тази сума за погасяване на други публични задължения на длъжника ЕТ/н./. Прихващането като правен способ за погасяване на задължения предполага наличие на еднородност на престациите, насрещни и взаимни задължения, произтичащи от едно или различни правоотношения, тяхна изискуемост и ликвидност, но и идентичност на субектите – страни по съответното правоотношение. В случая, на първо място, различие съществува между страните – длъжник е ЕТ „Т.Т.“ /н./, а не третото лице, платило дълга „Т.Т.“ ЕООД, макар кредитора да е един и същ - НАП. На следващо място, това трето лице не се твърди и няма данни да е задължено наред с длъжника и да отговаря на някакво основание /солидарност, обезпечение на чужд дълг и др./ за публичните задължения на ЕТ длъжник. Установи се и това, че към датата на плащането размера на публичния дълг на несъстоятелния длъжник ЕТ е бил на стойност, платена от третото лице жалбоподател – сумата 122200.16 лв. и към този момент е била достатъчна да погаси цялото съществуващо публично задължение. Основни начала в дейността на публичната администрация са действията й да се основават на принципите на законност, обективност, предвидимост, коректност, прозрачност /арг. от чл.2 от ЗА във вр. с чл.2 и сл. от ДОПК/. В случая обаче се оказва, че след отписване със съответни разпореждания на публичен изпълнител на погасени по давност публични задължения, същите впоследствие са възстановени и платилия чужд публичен дълг всъщност се оказва въведен в заблуждение, като платеното от него против волята му се отнася за погасяване на други, различни публични задължения. Това последващо „възстановяване“, както пояснява експертизата е резултат от деактивиране на некоректно генерирани разпореждания за отписване на задължения по чл.225, ал.1, т.7 във вр. с чл.173, ал.2 ДОПК. Според настоящия съд такова възстановяване следва да почива на съответно законово основание, каквото ответния орган не сочи. Публичният изпълнител не разполага с правомощия да отмени сам действията си по прекратяване на изпълнително производство за погасени по давност задължения и законът не познава и не регламентира процедура по „възстановяване“ на отписани по давност публични задължения по едноличната воля на публичния изпълнител. При условие че с извършеното от третото лице плащане не са погасени съществуващите към датата на плащането задължения на несъстоятелния длъжник, то това плащане не може да изпълни целта, за която е предназначено – цялостно погасяване на съществуващ публичен дълг и встъпване на правата на публичния кредитор в производството по несъстоятелност с привилегията по чл.722, ал.1 ТЗ. Отнасянето му за погасяване на публични задължения, различни от съществуващите към датата на плащането, което игнорира и подменя волята на третото лице платец, представлява „недължимо плащане“ по смисъла на чл.128, ал.1 ДОПК и подлежи на възстановяване. Този извод не се променя от представеното Решение № 949/16.05.2024 г. на АС Враца по АД №133/2024 г. по описа на АС Враца, влязло в законна сила на 16.05.2024 г. Причината е в това, че настоящото и цитираното делото имат различен предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума /искането/, както и различни страни. По адм.дело №133/2024г. спорния предмет е прилага ли се абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК в производството по несъстоятелност за посочени конкретни задължения по вид и период, на който е даден отговор, че приложима е разпоредбата на чл.685а от ТЗ и всички кредитори с приети в производството по несъстоятелност вземания ще се ползват без ограничение във времето от същата, за да удовлетворят претенциите си, независимо от изтеклата давност. Предметът на настоящото дело е друг: - съществува ли в полза на третото лице право на възстановяване на платена от него по чл.180 ДОПК сума за погасяване на чуждо публично задължение и представлява ли тя „недължимо плащане“, ако не е използвана за посоченото от платеца предназначение. В настоящото дело като страна не участва несъстоятелния длъжник, който е бил такъв, с качеството жалбоподател, представляван от синдик, в производството по адм.дело № 133/2024г. на АС Враца. И на последно място, настоящият жалбоподател не е бил конституиран в никакво качество и не е участвал в приключилото адм.дело. Не се намираме и в хипотезата на чл.177, ал.1 от АПК относно пределите на действие на съдебното решение, тъй като оспорения по адм.дело №133/2024г. на АС Враца акт не е отменен или изменен /постановено е отхвърляне на жалбата/, за да разпростира съдебното решение действието си по отношение на всички. Съдът не споделя довода на ответника за наличие на доброволно плащане, оправдаващо задържането на платената сума и отказа за възстановяването й. В ДОПК липсва разпоредба, която да указва, че посочването на "задължено лице" в платежния документ е достатъчно основание да се третира, че съответното плащане погасява задължения на посоченото "задължено лице" във всички случаи. Данъчният закон описва конкретните хипотези, в които задълженията на един субект се погасяват от трето лице в т. ч. и не по волята на платеца. В конкретиката на настоящия казус това е разпоредбата на чл. 180 ДОПК, на основание която е извършено процесното плащане. Ако не се установи наличието на някоя от хипотезите на чл. 180 ДОПК, то следва да се прилагат общите законови разпоредби относно "заплащането на чуждо задължение". Същевременно безспорно се установи, че сумата е постъпила по банковата сметка на НАП и след като с нея не е погасено съществуващото към датата на плащане задължение на длъжника ЕТ „Т. Т.“ /н./, то плащането се явява недължимо. Доколкото се установи, че е погасено публично задължение на несъстоятелен търговец, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Затова и НАП, по чиято сметка е постъпила сумата дължи връщането й на платеца. С оглед изложеното съдът намира, че органите по приходите неоснователно са отказали възстановяване на претендираната от „Т.Т.2.“ ЕООД сума в размер на 122 200.16 лв., която се явява недължимо внесена и подлежи на възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2022г. до окончателното й погасяване. При тези съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорения АПВ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Сторени и дължими са разноски за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв. и възнаграждение от 400.00 лева за ССчЕ, които следва да му се присъдят, като бъдат възложени в тежест на НАП като ЮЛ, в структурата на което се намира административният орган, издал оспорения АА. Водим от гореизложеното, съдът