Решение № 3418 от 10.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 391/2025 г.

Административен съд - Пловдив1 отделение10.04.2025 г.докладчик Недялко Бекиров

Диспозитив

ОТМЕНЯ Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която на М. К. И., [ЕГН], е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“; както и Заповед №ОСОС-Н084 от 19.12.2023г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която е прекратено служебното правоотношение на М. К. И., [ЕГН], с Българска агенция по безопасност на храните на длъжността “началник на Отдел “Растителна защита“, в Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните“, с ранг I-ви младши, считано от връчване на заповедта (02.01.2024г.). ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, ЕИК/БУЛСТАТ ••••, да заплати на М. К. И., [ЕГН], сумата от общо 3 350, 00 (три хиляди триста и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл.90, ал.1, т.5 и чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. М. К. И., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], бл.•••, Вх.•••, ет.•••, ап.•••, представляван от адвокат А. П.- пълномощник, обжалва Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. на изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“, както и Заповед №ОСОС-Н084 от 19.12.2023г. на изпълнителен директор на БАБХ, с която е прекратено служебното му правоотношение с БАБХ на длъжността “началник на Отдел “Растителна защита“ (О“РЗ“), в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив при БАБХ“, с ранг I-ви младши, считано от връчване на заповедта (02.01.2024г.). Претендира се отмяна на двете заповеди поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 33). Изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. На 19.03.2025г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№4838 (листи 57-59) от адвокат П., в която се излагат допълнителни съображения, подкрепящи заявеното в жалбата. Ответникът- Изпълнителен директор на БАБХ, чрез адвокат Т. Д. А. (лист 35), преупълномощена от адвокат С. С. Г.- пълномощник (лист 36), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 38) и доказателства, че същите са действително направени (листи 39-42). На 19.03.2025г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№4781 (листи 46-54) от адвокат А., подкрепящи изразеното становище. Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Първоначално по жалбата на И. е образувано административно дело №181 по описа на Административен съд- Пловдив за 2024г., XIV-ти състав. С Решение №7137 от 12.08.2024г. (листи 522-534, дело №181/2024г.) са отменени Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. (погрешно изписана като Заповед №НК-4012) и Заповед №ОСОС-Н084 от 19.12.2023г. (погрешно изписана като Заповед №ОСОС-4084) и на жалбоподателя са присъдени разноски в общ размер на 1 350, 00 (хиляда триста и петдесет) лева. По касационна жалба на изпълнителен директор на БАБХ против Решение №7137 от 12.08.2024г. е образувано административно дело №10284 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2024г., Второ отделение. С Решение №1564 от 19.02.2025г. по дело №10284/2024г. на ВАС, Второ отделение, се отменя Решение №7137 от 12.08.2024г. и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив, за което е образувано настоящето дело. По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното: Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. (листи 15-23, дело №181/2024г.), както и Заповед №ОСОС-Н084 от 19.12.2023г. (лист 27, дело №181/2024г.) са връчени на жалбоподателя И. на 02.01.2024г., според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 24, дело №181/2024г.), съставена от помощник частен съдебен изпълнител (ПЧСИ) К. К. в ДЗЗД “Л., Г. и Д.“ – частни съдебни изпълнители (ЧСИ). От своя страна, жалбата (листи 3-11, дело №181/2024г.) е подадена по електронен път на 12.01.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В жалбата се излагат доводи, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е незаконосъобразна, като издадена при допуснати от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, неправилна е и необоснована. На първо място, се твърди, че оспореният акт е немотивиран, тъй като не става ясно за какво точно се налага наказанието, предвид липсата на ясно, точно и конкретно описание на извършеното дисциплинарно нарушение и на доказателствата, които го потвърждават. На следващо място, се счита, че е нарушена процедурата по налагане на наказанието, тъй като не е спазена процедурата по чл.93, ал.1 от ЗДСл, нито пък е дадена възможност по реда на чл.96, ал.2 от ЗДСл жалбоподателят да бъде изслушан пред дисциплинарния съвет. Твърди се също така, че не са извършени посочените в заповедта нарушения. Аналогични са изложените съображения по отношение на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на И., на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното: Между страните няма формиран спор, а това се установява и от доказателствата по делото, че М. К. И. е изпълнявал длъжността началник на О“РЗ в ОДБХ – Пловдив през периода 2020г. – 2023г., като за периода от 01.04.2022г. до 10.04.2023г. е служител в ОДБХ – София област, като за последно посочения период, за И. са налице категорични данни, че не са му налагани дисциплинарни наказания по реда на чл.90, ал.1 от ЗДСл. Със Заповед №ОСПП-Н028 от 11.04.2023г. (лист 69, 163, дело №181/2024г.) на изпълнителен директор на БАБХ И. е преназначен на длъжността началник на О“РЗ“ в ОДБХ - Пловдив, считано от 11.04.2023г. Като доказателство по делото е прието заверено копие на длъжностна характеристика (листи 118-121, дело №181/2024г.) за заеманата от И. длъжност, с която длъжностна характеристика жалбоподателят е запознат на 12.04.2023г. Със Заповед №РД11-2522 от 02.11.2023г. (листи 98-99, дело №181/2024г.) на изпълнителен директор на БАБХ, на основание чл.96, ал.1 от ЗДСл и чл.5, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните (УПБАБХ), по повод установено по отношение на М. К. И. неизпълнение на вменени по длъжностна характеристика задължения, некачествено и лошо изпълнение на служебни задължения, превишаване кръга на служебните му правомощия, нарушена комуникация и създаване на конфликтни ситуации, лоша организация и атмосфера на работа в отдела, неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), е образувано дисциплинарно дело №26 по описа на БАБХ за 2023г. срещу жалбоподателя, в качеството му на началник на О“РЗ“ при ОДБХ – Пловдив. Възложено е дисциплинарният съвет да се произнесе с решение, което да съдържа мотивирано становище съществуват ли достатъчно доказателства за степента на вина при наличие на такава и, съответно, налагане на дисциплинарно наказание на посочения в заповедта служител. Наредено е дисциплинарният съвет да представи решението, ведно с цялата преписка по случая, на изпълнителен директор на БАБХ в законоустановения срок. Като фактически основания за образуване на дисциплинарното дело са посочени одобрена от изпълнителния директор на БАБХ докладна записка с Вх.№21050 от 30.10.2023г. (листи 173-175 (176-181), дело №181/2024г.) от инспектори в О“РЗ“ при ОДБХ – Пловдив; становище с Рег.№ВД-4738 от 01.11.2023г. (листи 167-170, дело №181/2024г.) на директор на Дирекция “Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ (Д“РЗККППЗ“) при Централно управление (ЦУ) на БАБХ; одобрен доклад с Рег.№ВД-3679 от 23.08.2023г. (листи 196-207, дело №181/2024г.), съставен от комисия, извършила проверка в ОДБХ – Пловдив по обстоятелства, посочени в писмо с Вх.№15462 от 09.08.2023г. (лист 217, дело №181/2024г.); одобрен доклад с Рег.№ВД-3535 от 11.08.2023г. (листи 208-216, дело №181/2024г.), съставен от комисия, извършила проверка в ОДБХ – Пловдив по обстоятелства, посочени в писмо с Вх.№15318 от 08.08.2023г. (листи 75-78, дело №181/2024г.). Във връзка с образуваното дисциплинарно дело №26 от 2023г., с писмо Изх.№ИД-427 от 14.11.2023г. (лист 100, дело №181/2024г.) на изпълнителен директор на БАБХ е изискано от директор на ОДБХ – Пловдив предоставяне на документи от служебното досие на М. И., включително длъжностна характеристика за длъжността “началник на отдел „Растителна защита““ в ОДБХ – Пловдив и формуляри за оценки за изпълнението от 2020г. до 2023г. за заеманите от него длъжности. В отговор на посоченото писмо, като приложение към писмо с Вх.№22525 от 17.11.2023г. (лист 117, дело №181/2024г.) на директор на ОДБХ – Пловдив по преписката постъпват изисканите документи (листи 117-165, дело №181/2024г.). Във връзка с дисциплинарното производство е изискана информация и от ОДБХ – София област, за периода от 01.04.2022 г. до 10.04.2023г., когато М. И. е бил служител в тази структура. Получен е отговор в писмо с Изх.№1043 от 24.11.2024г. (лист 166, дело №181/2024г.) от директора на ОДБХ – София област, съгласно което служебното досие на М. И. е предадено в ОДБХ – Пловдив с приемо–предавателен протокол от 27.04.2023г. (лист 70, 164, дело №181/2024г.). В ОДБХ – София област се съхраняват единствено заверени копия на Заповед №110 от 31.03.2023г. за разрешаване ползването на платен годишен отпуск за периода от 03.04.2023г. до 10.04.2023г. и заверено копие на Заповед №ОСПП–Н028 от 11.04.2023г. за преназначаването на М. И. на длъжност „началник на О“РЗ“ в ОДБХ – Пловдив“. С писмо Изх.№ИД-449 от 28.11.2023г. (листи 96-97, дело №181/2024г.) на изпълнителен директор на БАБХ, жалбоподателят И. се уведомява за образуваното срещу против него дисциплинарно дело. На основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, И. е поканен за изслушване, както и да предостави отговори на въпроси, изчерпателно изброени в писмото. Определен е срок до края на работния ден 01.12.2023г. В указания в писмото (поканата) срок от М. И. е представен нарочен доклад с Вх.№3255 от 01.12.2023г. (листи 46-51, дело №181/2024г.), съдържащ подробен отговор на всички (7 на брой) поставени му въпроси. С писмо Изх.№ИД-457 от 05.12.2023г. (лист 95, дело №181/2024г.) на изпълнителен директор на БАБХ, жалбоподателят И. е поканен за изслушване, съгласно чл.93, ал.1 от ЗДСл, на 08.12.2023г. от 11, 00ч., относно констатирани дисциплинарни нарушения. Като доказателство по делото е прието заверено копие на протокол от 08.12.2023г. (листи 38-40, дело №181/2024г.), съставен по повод направено изслушване на И. от изпълнителен директор на БАБХ. И. посочва изрично, поредната докладна от отдела (О“РЗ“ при ОДБХ – Пловдив) може би е във връзка с опитите му да въведе строен ред на работа, прозрачност, подробно класифициране и документиране на всяка дейност, както и стриктна служебна дисциплина. Освен това, по делото (по преписката) са приети “позиция и коментар на дирекция РЗККППЗ“ от 07.12.2023г. (лист 41, дело №181/2024г.), с приложени материали (листи 41-45, 52-55, дело №181/2024г.); писмо по електронна поща от 07.12.2023г. (лист 56, 57, дело №181/2024г.) на СНЦ “СЗ от Пловдив“; както и разпечатка от електронна поща (листи 58-59, 60-61, дело №181/2024г.), с изпращач FW: Плевели ОДБХ Пловдив-корегирана справка, от дата 28.11.2023г.; Заповед №РД11-188 от 30.01.2023г. (лист 63, дело №181/2024г.) на изпълнителен директор на БАБХ, с която е утвърден Списък на икономически важните вредители по земеделските култури по административно–териториални единици – области в Република България (листи 64-67, дело №181/2024г.); Заповед №РД11–325 от 20.02.2023г. (лист 62, дело №181/2024г.) за допълване на Заповед №РД11-188 от 30.01.2023г.; Становище от А. П.- директор на Д“РЗККППЗ“ при ЦУ на БАБХ (листи 101-104, дело №181/2024г.). На 15.12.2023г. е постановено Решение (листи 28-37, дело №181/2024г.) от дисциплинарния съвет на БАБХ, след направено разглеждане и обсъждане на всички представени по дисциплинарно дело №26 от 2023г. по описа на БАБХ документи. Върху посоченото решение е положен подпис за “ ОДОБРЯВАМ “ от изпълнителен директор на БАБХ. В посоченото решение е обективирано становище, според което становище, при предходни проверки на работата на началника на О“РЗ“ при ОДБХ – Пловдив по повод подадени сигнали, документирани с доклади Рег.№№ВД-3535 от 11.08.2023г. и ВД-3679 от 23.08.2023г., са констатирани нарушена организация на работа, неефективно управление и лоша комуникация на всички нива в отдела и дирекцията. Доказани са извършвани действия и дейности от проверявани служители, сред които М. И., които превишават кръга на служебните си правомощия, създават конфликтни ситуации в отдела/дирекцията и това води до занижаване ефективността и качеството на дейността на дирекцията. В следствие на констатациите от докладите, от директора на ОДБХ – Пловдив са предприети конкретни действия, които се свеждат до налагане на дисциплинарно наказание “порицание“ на М. И. и разпореждане на същия, с нарочна заповед, да извършва конкретни действия, с цел по-добра координация на работа, подобряване на комуникацията и повишаване ефективността на работа в отдела. Според дисциплинарния съвет, предприетите от директора на ОДБХ – Пловдив действия не са довели до подобряване на комуникацията и повишаване ефективността на работа в О“РЗ“ и наложеното дисциплинарно наказание “порицание“ не е постигнало целта си. В следствие на това, е постъпил нов сигнал от 30.10.2023г. от служители в О“РЗ“ при ОДБХ – Пловдив, в който са описани конкретни действия на началника на отдела, извършени в превишение на правомощията му, включително разпореждане на съвместни проверки от служители в различни направления в рамките на отдела, определяне на 0% или минимален процент ДМС (допълнително материално стимулиране) на служители в отдела; подаване на коригирана справка за степен на заплевяване на площите в обхвата на ОДБХ – Пловдив, във връзка с изискана информация от дирекция в ЦУ на БАБХ. При преглед на оценките за изпълнение на работата на М. И. на различни длъжности в ОДБХ – Пловдив и ОДБХ – София област, е констатирано, че първоначално поставяните от прекия ръководител годишни оценки са “изпълнението не отговаря напълно на изискванията“, но в следствие на подавани възражения до контролиращия ръководител годишните оценки са завишавани с една единица и са със словесно изражение “Изпълнението надвишава изискванията“ за 2020г. и “Изпълнението отговаря напълно на изискванията“ за 2023г. Налице е продължително във времето поведение на М. И. като началник на О“РЗ“, като дисциплинарният съвет намира за доказани подробно изложените в предходните доклади нарушения на служебната дисциплина, некачествено и лошо изпълнение на служебни задължения, неспазване кръга на служебни правомощия, нарушена комуникация и създаване на конфликтни ситуации, лоша организация и атмосфера на работа в отдела, неспазване на правилата на КПСДА /чл.14, 15, 16 и 17 от КПСДА/. В становището се посочва и извършено нарушение във връзка с изпращането на коригирана справка с и-мейл от 24.10.2023г. по повод поискана информация от дирекция в ЦУ на БАБХ. В коригираната справка се съдържа невярна информация с променени степени на заплевяване и невярно посочена констатация в раздел “Забележка“ със следното съдържание: „през последните години от отдел РЗ не са извършвани наблюдения на посочените по-горе плевели, тъй като не са включени в утвърдения списък на икономически важните вредители по земеделските култури на територията на област Пловдив, които подлежат на системни, постоянни наблюдения за съответните години“. При обсъждане на представените писмени доказателства и депозираните писмени обяснения от държавния служител, дисциплинарният съвет формира извод, че може да се направи обосновано предположение за наличие на вина на служителя. При отчитане на обстоятелствата при извършване на нарушенията и цялостното служебно поведение на служителя, в т.ч. установената тенденциозност и системност на конкретни действия и поведение, както и системни нарушения на чл.89, ал.2, т.1 и т.3 от ЗДСл, за които вече веднъж е наказан. Осъществените от него действия/бездействия при изпълнение на служебните му задължения и взетите управленски решения са взети при ясно съзнаване на тяхното значение и свойствата им, както и на следващите са за държавната служба негативни последици. При проведеното дисциплинарно производство не са ангажирани доказателства, обосноваващи причини за неумишлено неизпълнение на конкретното служебно задължение като началник на О“РЗ“, водело до представяне на невярна и некоректна справка в ЦУ на БАБХ. Не са представени и доказателства за оборване на констатациите в доклади рег.№№ВД-3535 от 11.08.2023г. и ВД-3679 от 23.08.2023г. относно неефективно управление на дейността на поверения му отдел, налагане на тормоз, неуважение, арогантно поведение и неуважение върху подчинените му служители, което е довело до лоши резултати от дейността на отдела/дирекцията, уронващи престижа на държавната институция като цяло. В решението (становището) се посочва, че с оглед материалите по делото и конкретно посочените изводи и констатации в доклад с рег.№ВД–3535/11.087.2023г. и доклад рег.№ВД–3679/11.08.2023г. и потвърдените конкретни нарушения, извършени от М. И., категорично се доказва системно неспазване на разпоредбите на чл.28, ал.1 от ЗДСл, чл.5, ал.2, чл.14, ал.1 и ал.2 и чл.17, ал.1, 2 и 3 от КПСДА. В заключение дисциплинарният съвет предлага на изпълнителен директор на БАБХ на М. И. да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение“, съгласно чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл. При съобразяване с решението (становището) на дисциплинарния съвет и събраните доказателства, изпълнителен директор на БАБХ издава оспорените по делото заповеди. За да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение“, ДНО приема, че при проведеното дисциплинарното производство се доказва липса на професионално поведение от страна на М. И. – нарушение на чл.5, ал.2 от КПСДА; не притежава управленски и професионален опи, организационни умения, не може да работи в колектив, не умее да взема самостоятелни решения и да ги отстоява – нарушения по чл.14, чл.15, чл.16 и чл.17 от КПСДА, както и системно неспазване на разпоредбите на чл.28, ал.1 от ЗДСл. Също така, ДНО приема, че документите по дисциплинарното дело визират и доказват тенденциозно и системно поведение и действия от страна на М. И. при упражняване на вменените му по длъжностна характеристика функции и компетентности, неефективно и некачествено изпълнение на служебните му задължения, представляващи дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл. ДНО посочва, че неефективното управление на дейността на ръководения от жалбоподателя отдел е довело до занижен контрол и нецелесъобразни действия, лоши резултати от дейността на отдела, респ. дирекцията, уронващи престижа на държавната институция изцяло; дисциплинарните нарушения са периодични и системни; извършени са множество действия, всяко от които допринася за изграждането на отрицателно мнение у гражданите за администрацията, в която служителят изпълнява службата си. Това, според ДНО, завишава неговата тежест и сочи за наличие на склонност у лицето да не се придържа към правилата, залегнали в ЗДСл, КПСДА, УПБАБХ, както и относимите към тях подзаконови и административни актове. Прието е, че дисциплинарното нарушение е извършено виновно и целенасочено. Във фактическото описание на действията/бездействията на служителя, които е прието, че осъществяват състава на дисциплинарно нарушение “неизпълнение на служебните задължения“ се възпроизвеждат констатациите на дисциплинарния съвет, както и възприетия от ДНО извод за системност и тенденциозност в поведението на М. И.. ДНО, след описване на констатациите на помощния орган посочва, че въз основа на решението на този орган, обективирано в становище от 15.12.2023г., за наличие на основания за налагане на най-тежкото наказание, съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, както и обстоятелството, че описаните действия и бездействия съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, всъщност е налице неизпълнение на служебните задължения при осъществените от него действия/бездействия и управленски решения, които се сочи да са били взети при ясно съзнаване на тяхното значение и свойства, както и на следващите се за държавната служба негативни последици. Описаните действия/бездействия са приети за дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл, както и че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на И., поради което и на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл на И. се налага дисциплинарно наказание “уволнение“. Като правно основание за издаване на заповедта се сочат нормите на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл- неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на КПСДА. Със Заповед №ОСОС-Н084 от 19.12.2023г. изпълнителен директор на БАБХ прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя, на основание чл.107, ал.1 т.3 от ЗДСл. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема от правна страна следното: Оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните, предвид разпоредбите на чл.92, ал.1 от ЗДСл и чл.107, ал.1 от ЗДСл, според които норми дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл.6, ал.2 и 3 от закона, и органът по назначаване прекратява служебното правоотношение, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. А съгласно чл.5, ал.1, т.10 от УПБАБХ, според която норма изпълнителният директор (на БАБХ) назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. На следващо място, със Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. на жалбоподателя И. се най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл. Редът за установяване и наказване виновното нарушение на служебните задължения по смисъла на чл.89, ал.2 от ЗДСл е уреден в раздел II, глава V от ЗДСл, където са разписани строго формални правила, спазването на които гарантира обективността при преценката на органа и осигуряват защита на служителя от неправомерно понасяне на дисциплинарна отговорност. Съответно, налагането на дисциплинарно наказание в нарушение на тези правила е всякога съществено нарушение на администратвнопроизводствените правила, имащо като правна последица отмяна на наложеното наказание. В случая, не се констатира наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от приетите по делото доказателства, на жалбоподателя е предоставена възможност да даде обяснения, с оглед образуваното срещу същия дисциплинарно производство, като е поканен и изслушан от ДНО преди налагане на наказанието, а решението (становището) на дисциплинарния съвет е взето при единодушие, предвид което е спазен изискуемият за това кворум. Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа част от изискуемите от разпоредбите на чл.97, ал.1, т.1 – 7 от ЗДСл реквизити, като в заповедта са посочени трите имена и длъжността на ДНО, датата на издаването, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, видът на наказанието и правното основание за налагането му. Разглежданата заповед обаче не съдържа ясно описание на извършените от И. нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които потвърждават извършените нарушения и служебните задължения, които са виновно нарушени. В Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. е изложена приетата за установена от ДНО фактическа обстановка, с твърдение за “неизпълнение на служебните задължения“, без да е налице надлежно посочване на конкретните служебни задължения, които се претендира да не са били изпълнени, както и откъде произтичат същите, дали са вменени по длъжностна характеристика или по силата на специална законова разпоредба. Липсва ясно и точно посочване в какво се изразяват задълженията на жалбоподателя и дали тяхното неизпълнение е следствие на осъществено бездействие или на предприето действие. Нещо повече, от страна на ДНО дори алтернативно е посочено, че неизпълнението е с оглед абстрактно определено “действие/бездействие“. ДНО приема подход за преповтаряне констатациите на дисциплинарния съвет, като не излага собствени мотиви относно възприетите от него факти. Преповтаряйки обясненията на неконкретизирани в акта служители, станали повод за образуване на дисциплинарното производство, е направен извод за наличие на “неизпълнение на служебните задължения“ от страна на жалбоподателя, без посочване в какво конкретно се състои това неизпълнение. В заповедта липсва ясно и недвусмислено посочване кое е деянието, извършено от И., което ДНО приема за нарушение на вменени задължения. ДНО приема, че с оглед обясненията, въз основа на които е започнало дисциплинарното производство, е установено наличие на дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание “уволнение“, без да посочи въз основа на кои конкретно доказателства приема за установени изложените от тези служители факти и обстоятелства. В хода на дисциплинарното производство липсват събрани доказателства, от които да е изведен извод, че същите подкрепят обясненията, дадени от тези непосочени поименно в акта служители. ДНО се задоволява да приеме доказаността на виновно и то умишлено неизпълнение на “служебни задължения“ от страна на жалбоподателя И. единствено въз основа на обяснения на служители, станали повод за образуване на самото производство. За да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на държавен служител, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна, да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен противоправен резултат и причинна връзка между деянието и резултата. При проверка законосъобразността на акта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът проверява обективираните в акта фактически констатации на ДНО относно релевантното поведение на служителя и съответстват ли те на данните по делото. Съгласно чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл, заповедта трябва да съдържа описание на конкретни действия и бездействия на служителя, определени по време и място на осъществяване, които да бъдат квалифицирани като виновно неизпълнение на служебните задължения, като с оглед направените констатации, да бъдат посочени и нарушените норми. В случая, бланкетното посочване на наличие на поведение и действия от страна на М. И., при упражняване на вменените му по длъжностна характеристика функции и компетентности, сочещо на неефективно и некачествено изпълнение на служебните му задължения, е недостатъчно, за да се наложи наказание за нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Възприетият от ДНО подход за представяне на фактите, въз основа на който е ангажирана дисциплинарната отговорност на И., също така, сочи наличие на противоречие и неяснота относно волята на същия, за какво конкретно деяние се ангажира отговорността на жалбоподателя. Дали това е “неизпълнение на служебните задължения“ по смисъла на чл.89, ал.1, т.1 от ЗДСл, както ДНО посочва, или за деяние по смисъла на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, предвид твърдяното неспазване на нормите на чл.5, ал.2, чл.14, ал.1 и ал.2, чл.17, ал.1, ал.2 и ал.3 от КПСДА. Изброяването на множество абстрактни деяния, без конкретизиране на същите по дата, място и осъществяването им, с кое конкретно действие или бездействие се приема, че е налице, води до смесване съставите на цялата палитра от дисциплинарни нарушения, визирани в разпоредбата на чл.89, ал.2 от ЗДСл, всяко от които обаче, на самостоятелно основание може да оправдае ангажиране на дисциплинарна отговорност, в случай, че се вмени с всички негови признаци от обективна и субективна страна на деянието. Абстрактното ангажиране отговорността на един държавен служител за неизпълнение на всички негови задължения, произтичащи от служебното му правоотношение, без ясното им и точно индивидуализиране, показва единствено желание за осъществяване на дисциплинарна репресия, но не и наличие на конкретни факти и доказателства, които да оправдаят и обосноват същата по предвидения от специалните разпоредби на ЗДСл начин и ред. Настоящият състав на съда намира, че от съдържанието на Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г., не може да се изведе конкретно волята на ДНО- за колко точно дисциплинарни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя и кои/какви точно са те. Липсва ясна и точна индивидуализация на изпълнителните деяния на същите по смисъла на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДСл. Фактическите установявания на ДНО следва да кореспондират на посочените правни норми, което в процесния случай не е налице. Посочената липса на конкретно посочени служебни задължения, за чието неизпълнение се ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, води до невъзможността същият да се брани срещу конкретни факти. Тази неяснота в действителната воля на ДНО силно рефлектира върху възможността на жалбоподателя да упражни в пълен обем правото си на защита, което също, на свой ред, дава основание за отмяна на разглежданата заповед като незаконосъобразен акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Настоящият състав на съда намира също така, че в дисциплинарното производство само формално е спазена нормата на чл.91 от ЗДСл. Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. не съдържа съображения по чл.91, ал.1, т.1, т.2 и т.4 - за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, а формално е отбелязано че жалбоподателят е действал с ясното съзнаване на значението и свойството на извършеното, като е приета форма на вина – умисъл, предвид посочената целенасоченост на деянието, без конкретна обосновка откъде изхожда този извод. Липсва анализ на цялостното служебно поведение на жалбоподателя, и в този смисъл ДНО не е изпълнил задължението си по чл.97, ал.1, т.6 от ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание “уволнение“. Липсват изцяло мотиви, посредством които да се проследи цялостното служебно поведение на И. (видно от данните от приетото по делото лично досие на жалбоподателя), които да бъдат съпоставени с вмененото му нарушение, за да може да се прецени какво по вид и тежест наказание следва да бъде наложено. Нещо повече, данните от служебното досие на И. сочат за поставена му оценка за изпълнение на служебните задължения за 2022г. в степен, отговаряща на изискванията, като за предходните две години се констатира степен на “напълно отговаряща на изискванията или не напълно отговаряща на изискванията“, като в тази връзка следва да се отбележи, че дори тези обстоятелства не са обсъдени от ДНО. Наред с изложените нарушения на изискванията за форма на Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. и установените такива на специалните производствени правила относно ангажиране дисциплинарната отговорност на държавен служител, настоящият състав на съда намира, че от доказателствата по делото не се установява конкретно извършено от М. И., заемащ длъжност “началник О“РЗ“ при ОБДХ – Пловдив“, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на конкретни служебни задължения, вменени му по длъжностна характеристика или по силата на закона. Не се доказва и наличието на непознаване на Заповед №РД11-188 от 30.01.2023г., допълнена със Заповед №РД11–325 от 20.02.2023г., предвид липсата на списък с лицата, които следва да бъдат запознати с посочените заповеди, на които заповедите да са доведени до знанието им, още повече, че не е посочено което точно задължение от длъжностната характеристика е нарушено. Другото изложено в Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. твърдение за умишлено забавяне на преписки и възпрепятстване достъпа до документация и архиви, свързани с внос и износ на продукти за растителна защита, както и невземане на решения по конкретни преписки и казуси без консултация с юриста на отдела, също не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Тези твърдения в разглежданата заповед се основават единствено на обясненията на служителите, за които се установява, че се отнасят до служителите на отдела изобщо, без конкретно да са посочени кои са засегнатите лица и по какъв начин е сторено това. По тези съображения, настоящият състав на съда намира, че макар и абстрактно въведено обвинението за извършено “неизпълнение на служебните задължения“ от страната на жалбоподателя, то не се доказва по безспорен и категоричен начин, както законодателят е предвидил, за да е законосъобразно ангажирането на съответната дисциплинарна отговорност. Според отразеното в мотивите на Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г., “Доказва се липса на професионално поведение- нарушение на чл.5, ал.2 от КПСДА“, “…категорично се доказва системно неизпълнение на разпоредбите на чл.28, ал.1 от ЗДСл, чл.5, ал.2, чл.14, ал.1 и 2 и чл.17, ал.1, 2 и 3 от КПСДА“. Посочено е също така в Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. “… С оглед подробно изложените в докладите констатации (описани в становището на Дисциплинарния съвет и приложени по делото), сигналите са приети за основателни и доказани. Визираните във всички горепосочени сигнали нарушения са доказани в рамките на настоящото производство. Констатирани са несъответствия и нарушения на служебната дисциплина, некачествено и лошо изпълнение на служебни задължения, неспазване на кръга на служебните правомощия, нарушена комуникация и създаване на конфликтни ситуации, лоша организация и атмосфера на работа в отдела, неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). (чл.14, чл.15, чл.16 и чл.17 от КПСДА)“. Тоест, потвърждава се изводът, наложен по-горе, че от страна на ДНО няма изложено собствени мотиви, а е направено позоваване на решението (становището) на дисциплинарния състав и на постъпилите от служители сигнали. Следва да се посочи, че за второто нарушение в обжалваната Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. липсват мотиви относно соченото дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл - неспазване на правилата на КПСДА. Твърди се в разглежданата заповед, че не са спазени правилата, залегнали в чл.5, ал.2 от КПСДА, но мотиви за останалите нарушения на кодекса липсват, включително и за нарушението на чл.28, ал.1 от ЗДСл. Цитирането на съдържанието на сочените норми не може да обоснове извод, че по този начин е доказано неизпълнението им страна на жалбоподателя И.. Настоящият състав на съда намира, че в нарушение на изискванията на чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл в Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. няма посочени дати на сочените в мотивите на същата допуснати от И. дисциплинарни нарушения - на тези по атестирането на служителите, за „… уронва престижа на държавната служба, … проявява неуважение и некоректност, създаване на враждебна, конфликтна и обидна среда…“, както за консултациите с юрист при вземане на решенията си, така и за останалите изложени нарушения в заповедта. Непосочването на дата на извършване на тези нарушения, което според твърдяното в мотивите на обжалваната Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. касае и текущият контрол на действията на И. началник на О“РЗ“, което пък прави невъзможно установяване на спазването на изискванията за работата на И. изобщо. Нарушението е съществено, тъй като непосочването на датите на отделните твърдяни от ДНО за извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения прави невъзможна проверката относно сроковете за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, предвид и факта, че се посочват нарушения за периода 2020г. – 2023г., като са цитирани и докладни записки от 2020г. Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. за незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Разбира се, според показанията на свидетелите, изслушани в производството по дело №181/2024г., И. е имал грубо и авторитарно отношение към част от колегите си, като е проявявал и слабости в управлението на отдела, тъй като е препятствал работата на инспекторите в отдела. Безспорно за съда е, че подобно поведение, без значение колко са пострадалите от него, влиза в разрез с изискванията на чл.20 от ЗДСл, на КПСДА, както и на Етичния кодекс за поведение на служителите в Българската агенция по безопасност на храните (ЕКПСБАБХ), съгласно които служителят следва да се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки, като зачита правата и достойнството на личността; да проявява уважение и коректност към колегите си и да не допуска поведение, което да накърнява достойнството и правата на отделната личност, да не допуска на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави. Количественият критерий на оплакалите се в случая, не е най–важният като оценка за наложеното наказание. Несъмнено едно такова поведение на държавен служител, какъвто се явява И., оказва влияние върху микроклимата в колектива, върху работоспособността и здравето на всеки служител, и не на последно място, на доверието и престижа на администрацията пред обществото. Самият факт, че осем служители от отдела, в който работи И., подават сигнал до изпълнителния директор на БАБХ, сочи на недоверие към работата на И. от страна на колегите му. При положение, че подобни прояви стават достояние на трети лица, както се установява по случая, и то не един и двама, води до извода, че са налице нарушения на ЕКПСБАБХ. Следва да се посочи, че подобно константно поведение, предвид визирания период, е недопустимо при осъществяване правомощията на жалбоподателя, поради което следва да се приеме за установено, че е налице нарушение на етичния кодекс. Следвало е ДНО, след преценка на поведението на И., да му наложи съответното наказание, именно за нарушенията на КПСДА. На следващо място, неясно е какво точно не е изпълнил жалбоподателят във връзка с дисциплинарното нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл - неспазване на правилата на КПСДА. В мотивите на Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. са изброени определени текстове от КПСДА, визиращи задълженията на държавните служители, но за да се говори за дисциплинарни нарушения, то същите трябва да са конкретно посочени - с кое действие или бездействие М. И. е нарушил чл.28, ал.1 от ЗДСл, чл.5, ал.2, чл.14, ал.1 и ал.2 и чл.17, ал.1, 2 и 3 от КПСДА. Тук е мястото да се посочи, че, за да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен фактът на неговото осъществяване. Необходимо е деянието да е извършено от служителя виновно – чл.89, ал.1 от ЗДСл. Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост – небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление има свое собствено съдържание, т.е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца. ДНО, освен че не е изложил мотиви досежно формата на вината, то вината не се доказва по безспорен начин и от приложените по делото доказателства. ДНО приема, че документите по дисциплинарното дело визират и доказват тенденциозно и системно поведение и действия от страна на М. И., при упражняване на вменените му по длъжностна характеристика функции и компетентности, неефективно и некачествено изпълнение на служебните му задължения, представляващи дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл. По отношение тенденциозното и системно поведение от страна на ДНО също не се излагат конкретни мотиви. Посочено е в мотивите на Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г., че е извършено нарушение при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на КПСДА; чл.5, ал.2 от КПСДА - служителите са длъжни да изпълняват задълженията и функциите си с необходимия професионализъм, като поддържат актуални знания и повишават уменията си, необходими за ефективното изпълнение на служебните си задължения; чл.14, ал.1 и ал.2 от КПСДА - в отношенията си с колегите, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда. Служителите уважават мнението на колегите си и се съобразяват с правото им на личен живот. В отношенията между служителите не се допускат никакви форми на дискриминация; чл.17, ал.1, 2 и 3 от КПСДА - При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва престижа на държавната служба. Служителите не допускат както на работното си място, така и извън него, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, поведение, несъвместимо със закона и с правилата за поведение на този кодекс. Служителите се стремят да избягват в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им целят да ги преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си. В процесния случай, на жалбоподателя И. е вменено неизпълнение на служебните задължения - чл.89 ал.2 т.1 от ЗДСл, както и неспазване на правилата на КПСДА - чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл. Това обвинение предполага да бъде изследвано, с оглед конкретните обстоятелства: налице ли е неизпълнение на регламентирани по надлежния ред и присъщи за служебното качество на М. И. конкретни задължения, какви точно са вредните последици, дали основа за мотивиране на заповедта, довели ли са те до ощетяване на бюджета, извършено ли е безспорно виновно или е вследствие на прекомерна натовареност, дали самите членове на екипа са били достатъчно натоварени. От мотивите на Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. не става ясно в какво се изразяват настъпилите за държавната служба в лицето на БАБХ вредни последици. Такива вредни последици по никакъв начин не е доказано да са настъпили. Безспорно е, че под ръководството на И. в О“РЗ“ са налице влошени колегиални отношения, но не се доказват, при доказателствена тежест, лежаща върху органа, нарушения от жалбоподателя така, както са посочени в оспорената заповед. В Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. липсва посочване на това, каква е тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и посоченото по-горе в решението, в какво се изразяват настъпилите вредни последици от действията на жалбоподателя. От доказателствата по делото не се установява да са произтекли такива вредни последици, довели до ощетяване на държавния бюджет и даващи основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Настоящият състав на съда намира, че липсата на вредни последици и недоказан умисъл в действията на И., не обуславят налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Реализирането на дисциплинарна отговорност на държавен служител, за неизпълнение или забава на изпълнение на служебни задължения, не е в никакъв случай самоцел и може да стане само след прецизен, обективен и всестранен анализ на всички обстоятелства. Такова установяване и доказване липсва в Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. Настоящият състав на съда намира, че изложените в Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. не са достатъчни по смисъла на чл.91, ал.1 от ЗДСл, за да обосноват наложеното на И. дисциплинарно наказание “уволнение“, тъй като не са изложени мотиви за вида на избраното наказание, в контекста на цялостна преценка на доказателствата по дисциплинарното дело, което препятства правата на И.. Преценката на ДНО за налагането на наказанието “уволнение“ не може да замести липсата на мотиви за обстоятелствата по чл.91, ал.1 от ЗДСл в Заповед №НК–Н012 от 19.12.2023г. Дисциплинарното наказание не е наложено на жалбоподателя самостоятелно за всяко едно от посочените нарушения, за да се извършва преценка за неговата законосъобразност по отношение на всяко от дисциплинарните нарушения. Дисциплинарното наказание е наложено, или би трябвало да бъде наложено, на база съвкупна преценка на тежестта на извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, при отчитане на формата на вината, всички обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения и цялостното служебно поведение на държавния служител. Предвид гореизложеното, Заповед №НК-Н012 от 19.12.2023г. е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. От своя страна, незаконосъобразността на наложеното на И. дисциплинарно наказание “уволнение“ обуславя незаконосъобразността на Заповед №ОСОС-Н084 от 19.12.2023г., с която е прекратено служебното правоотношение на И. с БАБХ, поради което и Заповед №ОСОС-Н084 от 19.12.2023г. следва да бъде отменена. С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на БАБХ е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени всички направени разноски, съответно по дело №181/2024г., по дело №10284/2024г. на ВАС, както и по настоящето дело. Така мотивиран, съдът

Цитирани разпоредби

35
  • чл. 89, ал. 2, т. 1
  • чл. 90, ал. 1, т. 5
  • чл. 107, ал. 1, т. 3
  • чл. 97, ал. 1, т. 4
  • чл. 146, т. 2 АПК
  • чл. 17 КПСДА
  • чл. 5, ал. 2 КПСДА
  • чл. 5, ал. 1, т. 10 УПБАБХ
  • чл. 107, ал. 1
  • чл. 124, ал. 1
  • чл. 14, ал. 1
  • чл. 14
  • чл. 145
  • чл. 15
  • чл. 16
  • чл. 17, ал. 1
  • чл. 20
  • чл. 28, ал. 1
  • чл. 5, ал. 2
  • чл. 5, ал. 1, т. 2
  • чл. 6, ал. 2
  • чл. 89, ал. 1, т. 1
  • чл. 89, ал. 2
  • чл. 89, ал. 1
  • чл. 89, ал. 2, т. 5
  • чл. 90, ал. 1
  • чл. 91, ал. 1, т. 1
  • чл. 91, ал. 1
  • чл. 91
  • чл. 92, ал. 1
  • чл. 93, ал. 1
  • чл. 96, ал. 1
  • чл. 96, ал. 2
  • чл. 97, ал. 1, т. 1
  • чл. 97, ал. 1, т. 6