Решение № 61 от 15.4.2024 г. на Районен съд - Харманли по дело № 6/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от Ж. М. Ж. ЕГН •••••••••• от гр. Симеоновград против НП №23-0271-000796/ 04.08.2023 г. на Началник група към ОДМВР Хасково РУ Харманли, с което за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП са му наложени наказания „Глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Твърди, че не е извършеното твърдяно в наказателното постановление нарушение на ЗДвП, като липсвали неговите обективни и субективни признаци. Наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се не се явява. За него се явява И. Д., преупълномощен от адв. А. Г. АК гр. Хасково, с пълномощно по делото, който поддържа депозираната жалба. Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна: На 18.07.2023 г. в 13: 25 часа, в гр. Симеоновград, на ул. „Алеко Константинов” като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф”, 72RSHK, Нидерландия до дом номер 34 в посока ул. „Стефан Караджа” управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с регистрационен номер на Нидерландия с номер 72RSHK. На водача Ж. М. Ж. му е заявено, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022 за установяване на употреба на НУВ. Водача Ж. в 13: 25 ч на 18.07.2023г отказва да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022. Издаден му е Талон за изследване с номер 0158783, като в ЦСМП – Хасково, филиал Харманли отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза.Отказът му е обективиран в Протокол за медицинско изследване с амбул. №29405 от 18.07.2023г. приет като доказателство и неоспорен от страните по делото. С оглед на така установеното е съставен АУАН сер. GA № 1001436 о т 18.07.2023г. от свид. Ж. П. Ж.-мл. автоконтрольор в РУ-Харманли за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като посоченото нарушение в акта се изразява в отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "DREGER DRUG тест 5000 с № ARKF-0022. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0158783 от на 18.07.2023г., но същият е отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза. В издаденият АУАН жалбоподателят е вписал, че няма възражения по него. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, при отказ на същият да го подпише на 18.07.2023г. Отказът на нарушителя да подпише АУАН и да го получи е удостоверен с подписа на Валентин Василев Грозев на 18.07.2023г. Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото НП № 23- 0271-000796/04.08.2023г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба от 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 24 месеца. Срещу Акта в законно установения срок не е постъпило писмено възражение. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.01.2024г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ. По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №0158783 от 18.07.2023 г. видно от който, жалбоподателят е отказал изследване, както и доказателствен анализатор. Видно от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП. Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им: АУАН серия GA бл.№1001436/18.07.2023 г. - оригинал; НП №23-0271-000796/04.08.2023 г на Началник група в ОДМВР Хасково РУ Харманли – оригинал; справка за нарушител/водач на Ж. М. Ж. ЕГН ••••••••••; заверено копие на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози №29405 от 18.07.2023 г. от ЦСМП Хасково, филиал Харманли; заверено копие на Фиш за спешна медицинска помощ №29405 от 18.07.2023 г. на ЦСМП Хасково, филиал Харманли; заверено копие на талон за изследване №0158783 от 18.07.2023 г.; заверено копие на Заповед №8121з- 1632/02.12.2021 г на министър Бойко Рашков. Постъпило е писмо с вх. №602/19.01.2024 г. от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което е приложено писмо с изх.№272р-1937/19.01.2024 на ОДМВР Хасково, с което уведомяват, че ст. инспектор Пламен Димитров Петков ЕГН •••••••••• е назначен на длъжност началник група „Охранителна полиция“ към РУ Харманли при ОДМВР Хасково със заповед №8121К-1097/31.03.2015 г на министъра на МВР и към дата 04.08.2023 г е на същата длъжност. Мл.инспектол Ж. П. Ж. ЕГН •••••••••• е назначен на длъжност мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ на РУ Харманли при ОДМВР Хасково със заповед рег.№272з619/02.03.2023 г. на директора на ОДМВР Хасково и към дата 04.08.2023 г. е на същата длъжност, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя актосъставителя Ж. П. Ж. и свид. Ц. Б. Г.. Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече беше посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици, е отказал, както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива. В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. м Ж. М., син на нарушителя и свид. МАМ, майка на нарушителя. Свид. м Ж. М. заяви, че желае да свидетелства, на основание чл.84 ЗАНН, вр. чл.119 от НПК и твърди, че на 18.07.2023г. са правили сватба на сестра му, като той е управлявал лекият автомобил, защото баща му пиел. Паркирал колата пред къщата на баба си и отишъл до тоалетната. През това време баща му, жалбоподателя, Ж. М. Ж. седнал на шофьорското място, защото пасажерската врата била развалена и нямало, как да мине и седне отпред и слушал музика. Колата изобщо не била тръгвала. През това време полицаите паркирали, поискали свидетелство за управление, поискали да му направят тестове на жалбоподателя. Той отказал, защото не карал автомобила. Те започнали да свалят номерата. В този момент свид. Митка М. твърди, че когато е излязъл от тоалетната е видял, че контролните органи да салят номерата на рлещия автомобил. Баба му също била отвън. В тази връзка са и показанията на свид. МАМ, при разяснени права по чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.119 НПК, като последната допълнително твърди, че нарушителят се е лекувал в Холандия от дискова херния от пет години, и му поставяли големи инжекции в гръбнака и също е казал на контролните органи, че няма да даде тест, не иска да му правят тест. Съдът не давя вяра на показанията на свид. м Ж. М., син на нарушителя и свид. МАМ, майка на нарушителя, тъй като същите са съответно син и майка на нарушителя и са заентересовани от изхода на делото. Техните показания противоречат на събраните писмени и гласни доказателствени средства по делото, а именно: на Фиш за спешна медицинска помощ №29405 от 18.07.2023 г. на ЦСМП Хасково, филиал Харманли, неоспорен от защитата на нарушителя и самия нарушител в който се сочи, че при прегледа на нарушителя на 18.07.2023г. същият е клинично здрав по време на прегледа с кръвно налягане 120/70 с работна диагноза «освидетелстване за НУВ». Жалбоподателят не е посочил при прегледа в ЦСМП Хасково, филиал Харманли, че приема лекарства, които биха повлияли на пробата за наркотични вещества, нито е съобщил, че са му правили инжекции в гръбначният стълб от 5 години в Холандия, противно на показанията на свид. ММ. Гласните доказателствени средства на двамата свидетели противоречат и на гласните доказателства, показанията на свид. Ж. П. Ж. и свид. Ц. Б. Г., относно установяване на факта, дали лекият автомобил, с водач Ж. М. Ж. е бил в движение, доколкото съобщените факти от свид. м Ж. М., че жалбоподателят, Ж. М. Ж. е седял на предната седалка на лекият автомобил и е слушал музика не са възприети лично от него. В тази връзка свид. м М. сочи, че е отишъл до тоалетната и е оставил баща си на шофьорската седалка на лекият автомобил да слуша музика и тогава са дошли контролните органи да извършат проверка на жалбоподателя, като последният е отказал да бъде тестван за наркотични вещества.Свди. М. сочи, че когато са започнали контролните органи да свалят номерата свид. м Ж. М., тогава е излязъл от тоалетната. Противно на формалната логика са тези твърдения на свид. м М., тъй като не е възможно, когато е бил в тоалетната да възприеме, че лекият автомобил, в който жалбоподателя Ж. Ж. е седял на шофьорското място не е бил в движение, доколкото същият е излязъл от тоалетната след като контролните органи са започнали да свалят номерата, т.е. той не би могъл да възприеме лично изложените факти пред съда, поради което същият не е пряк очевидец и съдът не дава вяра на показанията му. Съдът не дава вяра на показанията на свид. МАМ, по изложените аргументи по- горе. Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –талон за медицинско изследване № 0158783 от 18.07.2023г. и от Протокол за медицинско изследване с амбул. №29405 от 18.07.2023г. се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП. Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от приетата по делото Заповед 8121з-1 6 3 2 о т 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията ЦД и др. Следователно, налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение- по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От събраните гласни доказателсвени средства, кредитирани от съда по изложените аргументи по-горе в изложението се установява, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят Ц. Б. Г. – полицейски служител, е категоричен, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него е възприел да управлява МПС. Показанията на свид. Ц. Б. Г., са категорични и ясни, че когато жалбоподателят Ж. М. Ж., е потеглил, контролните органи са били в непосредствена близост, срещуположно на нарушителя и със служебният автомобил са тръгнали срещу него. Първоначално лекият автомобил управляван от жалбоподателят е бил паркиран, но след като е потеглил с работещ двигател, тръгнал назад, тъй като пред него имало автомобил и след това тръгнал напред в лентата за движение по пътното платно, когато контролните органи му подали светлинен и звуков сигнал, а колегата му Грозев подал «стоп» палка. Свид. Г. сочи, че са спрели жалбоподателя за проверка след подаден сигнал. Свид. Ж. Ж. е съставил АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в жалбата си. Свидетелят Ж. П. Ж. сочи, че е обяснил на водача, че ще бъде тестван за алкохол и за наркотични вещества, но водачът отказал да бъде тестван за нарокотични вещества, поради което му съставил АУАН. Издал му талон за медицинско изследване и му разяснил, че може да даде кръвна проба, като е бил придружен до ЦСМП Хасково, филиал Харманли, но там е отказал да даде кръв и урина за изследване за наркотични вещества. Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП "водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. ". Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП разписва няколко хипотези, които обуславят налагането на предвидените с нея кумулативно административни наказания. Алтернативно са посочени съставите на различни по вид административни нарушения – 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта; 2. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества; 3. неизпълнение от водач на МПС на предписание за изследване с доказателствен анализатор; 4. неизпълнение от водач на МПС на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му; 5. неизпълнение от водач на МПС на предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се формират две групи нарушения – отказ да се извърши проверка и неизпълнение на предписание /ТР № 13/20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Тук е мястото да се посочи, че отказът /първата група нарушения/ да се извърши проверка по т.1 и т.2 може да бъде обективиран едновременно или поотделно, тъй като двете хипотези са поставени, както в условията на алтернативност, така и в условията на кумулативност. Контролните органи имат правомощията да извършат проверка на водача на МПС досежно употреба на алкохол, но и на наркотични вещества или техни аналози. Втората група нарушения включва неизпълнение на предписание, която група е разграничена от първата със съюза "или", т. е. тези нарушения могат да бъдат осъществени самостоятелно, но и едновременно с първата група нарушения. Втората група нарушения – т. 3 са свързани със съюза "или" спрямо нарушенията по т. 4 и т. 5, за което важат и твърденията по-горе, като нарушенията по т. 4 и т. 5 едно спрямо друго също могат да бъдат извършено едновременно, но и поотделно. Следователно, за всеки един от отказите по т. 1 и т. 2 и при неизпълнение на предписанието по т. 3, т. 4 и т. 5 може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. В конкретния случай се установява безспорно, че жалбоподателят, Ж. М. Ж. е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества, както и да даде кръвна проба за медицинско изследване за установяване на наличието на наркотични вещества в кръвта му. Законосъобразно и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените административни наказания - "глоба" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца в техния абсолютен размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 28, б. "а" от ЗАНН – в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември 1991 г. /. Отделно от това съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая настоящият състав намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и с наименование към датата на деянието - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на наркотични вещества или техните аналози, актосъставителят (контролният орган) вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на Талона за изследване. Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Лабораторното изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН ( чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба ). В процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден, но жалбоподателят е отказал да даде кръв и урина за изследване за наркотични вещества. В конкретният случай е налице отказ на водача въобще да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества, или иначе казано несъгласието му да бъде тестван по нито един от приложимите в конкретния случай начини. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години и административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 лв. Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена употребата, респ. липсата на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по някой от начините, предвидени в ЗДвП. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят на 18.07.2023г. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "DREGER DRUG тест 5000 с № ARKF-0022, като на 18.07.2023г. е отказал да даде крав и урина за установяване наличие на НУВ. В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат контролни точки. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията ЦД, Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева - И.ова и др. Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващи (възрастта на нарушителя и фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. По размера на наказанието Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години и административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 лв. Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП съответства на установеното нарушение. Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Съдът не присъжда разноски, доколкото искане в тази насока от администратинонаказващият орган имащ право на разноски, липсва. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9, вр. чл. 58д, т.1 от ЗАНН, съдът