Решение № 74 от 21.10.2020 г. на Административен съд - Силистра по дело № 67/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра срещу Решение № 160 от 01. 07. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 44 по описа на съда за 2020 г., отменящо наказателно постановление (НП) № 39-0000012, издадено на 10. 01. 2020 г. от Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Силистра, с което на Б.С. (Bostan Sengul), роден на ••• г., гражданин на Република Турция, е наложено на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) административно наказание - глоба в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 7, §1 от Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни превози (AETR) във вр. с чл. 78, ал. 1, т.1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в тази насока прави оплакване, че съдът не се е ангажирал с обсъждане на доказателствата по делото и по-специално - че е игнорирал свидетелските показания, които установявали описаната в НП фактическа обстановка. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и за потвърждаване на наказателното постановление. Ответната страна Б.С., гражданин на Република Турция, не взема становище по делото в настоящата инстанция. Прокурорът от Окръжна прокуратура – гр. Силистра изразява становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С наказателно постановление № 39-0000012, издадено на 10. 01. 2020 г. от Началника на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Силистра, на ответника по касационната жалба е наложено на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) административно наказание - глоба в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 7, §1 от Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни превози във вр. с чл. 78, ал. 1, т.1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. Посоченото НП е издадено въз основа на АУАН № 268850 / 10. 01. 2020 г., с който е установено, че при извършена проверка на 10. 01. 2020 г. по път I-7 (Силистра – Шумен) на км. 10 +793 м – рампа за обслужване на автомобили в посока гр. Силистра, Б.С. - турски гражданин, в качеството му на водач на товарен автомобил категория •••, оборудван с дигитален тахограф Continental Automotive 1381.20700 и прикачено полуремарке с регистрационен № •••, собственост на •••, с разрешително № ••• и CMR от 08.01.2020 г. осъществяващ обществен международен превоз на товари от Р. Турция до гр. Москва – Руска федерация, попадащ под регламента на А ETR, на 16. 12. 2019 г. е превишил със 129 минути определения максимален период на управление по чл. 7, § 1 от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06 на ЕС, което било видно от свалената информация от картата на водача. За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е приел, че в административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като поради липса на информация за мястото на извършване на нарушението и поради липса на доказателства за мястото на регистрация на товарния автомобил, както и по аргумент от чл. 2, §3 от Регламент (ЕО) № 561 / 06, не може да бъде обосновано приложението на AETR. С тези мотиви РС - Силистра е отменил обжалваното пред него наказателно постановление. Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл. 218 от АПК, намира следното: Принципно правилни са разсъжденията на съда, че приложението на AETR не е безусловно и предпоставките за това са регламентирани в чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561 / 06 AETR, предвиждащ, че спогодбата се прилага за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване; б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR. Правилен е и извода, че, за да бъде санкциониран водача е необходимо да се установи приложимостта на спогодбата посредством посочените предпоставки в цитираната норма, т. е. необходима е яснота относно факта къде е регистриран на автомобила (относно б. "а") или къде е извършено нарушението (б. "б"). Въпреки, че правилно е очертал подлежащите на доказване факти, районният съд е неглижирал задължението си по чл. 107, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 317 НПК и чл. 84 ЗАНН, да събере по свой почин необходимите доказателства във връзка с изясняването им. В конкретния случай, съдът е преценил, че липсва доказване на относимите факти от страна на административнонаказващия орган по отношение на мястото на извършване на нарушението и мястото на регистрация на ППС, но не е проявил никаква активност за изясняването им. В тази връзка са останали без коментар свидетелските показания на актосъставителя, дадени пред въззивния съд в с. з. на 01. 06. 2020 г., според които товарният автомобил е бил с турска регистрация. Освен това автомобилът е бил оборудван с дигитален тахограф. Съгласно чл. 12, § 5 bis от Приложение „Контролен уред“ към АЕTR, водачът въвежда в контролния уред в съответствие с допълнение 1Б (касаещо дигиталните тахографи) символите на страните, в които започва и приключва дневното му работно време. В настоящия случай не е изследвано дали има разпечатка от 16. 12. 2019 г., неприложена по делото, на която този символ е отразен, за да се прецени евентуално на територията на коя държава е извършено нарушението. Като е приключил съдебното следствие, без да е извършил всички процесуални действия за изясняване на важни за правилното решаване на спора въпроси и по-конкретно – да изследва наличните доказателства и да събере допълнително относно регистрацията на товарния автомобил и мястото на извършване на нарушението - съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на порочен съдебен акт. В заключение на изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да събере относимите за случая доказателства, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, да ги съобрази при постановяване на съдебния акт. Освен това съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН съдът следва да съобрази изменението на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр с ДВ, бр. 60/ 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., като редуцира размера на санкцията. Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, изречение "второ" от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра